Тагове

Министърът на земеделието и храните се срещна с представители на протестиращи пчеларите

От 1 до 10 октомври производителите на пчелен мед ще получат извънредното подпомагане по подмярка 22.1 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Това съобщи министърът на земеделието и храните Кирил Вътев на среща в МЗХ с представители на осем протестиращи браншови организации от сектор „Пчеларство“.

По подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“, валидните заявления са 4905, като се предвижда да бъдат подпомогнати над 623 хил. пчелни семейства с около 6 млн. лв.

Като друга спешна мярка за подкрепа на сектора министър Вътев посочи схемата „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, по която на днешното си заседание Министерският съвет предвижда да бъдат осигурени допълнителни 63 млн. лв. за земеделските производители. Той информира и за предстоящо подпомагане по de minimis за фермерите.

Големите латифундисти гледат на земеделието като на лотария, от която чакат да ударят джакпота

Започналите днес повсеместни протести на представители на различни браншове не само че не са подкрепени от абсолютно всички организации, чието число е астрономическо, но и няма да доведат до спасяване на земеделието. Такива призиви сме чували и при предишни протестни вълнения. Да, земеделието ни нито цъфти, нито връзва, но това е така не от началото на войната в Украйна, а  от много преди това. Факт е, че въпреки налятите милиарди особено в зърнопроизводството, селското ни стопанство е като пъзел с много , а ма много бели петна. Ние си ги знаем. Проблемите било с поземлено законодателство , било с пасища, напояване и преразпределение на подпомагането по правилен начин, така че ощетените да са малцинство са комплексни. Тях маршове с трактори няма да ги решат като с вълшебна пръчица за един ден. Същите тези маршове ще бъдат използвани за пореден път само и единствено за политическа употреба. На фермерите те няма да свършат никаква работа. Да припомним, че освен милионите взети като компенсации, последните получават и пари по СЕПП,, обвързани плащания, зелени плащания  и подпомагане за изразходвания от тях газьол, който вместо в нивята и полетата ще бъде изразходван по магистралите и шосетата на страната.

Да, никой не отрича , че положението в сектора е тежко. На фермерите им се струпаха кризи от най-различно естество- от пандемията, през геополитическите сътресения до високите цени на торове, храни за животните и горивата. За всички тези кризи обаче и Брюксел и държавата щедро развързваше кесията с компенсациите. Земеделските производители пак са на пангара със съмнително ниски шансове за оцеляване и минимална  жизнеспособност в условията на нниски цени на пазара. Но когато цените на зърното скочиха до астрономически нива, те пак го пазеха за още по-добри времена, вместо да го предложат на пазара. Това може да се определи само като липса на далновидност и предвидимост в дългосрочен план. Не е тайна, че повечето големи зърнопроизводители, наричани често и с право латифундисти гледат на земеделието като лотария, от която чакат да ударят джакпота за да могат да подновят автомобилния си парк или да отидат до топли дестинации като Тайланд и Малдивите, вмести да инвестират разумно и да приложат бизнес логика, да продават когато им е изгодно например. Защото се оказва, че за тях нито 1200 лева за тон пшеница беше изгодно , до каквито нива стигна тя малко след нахлуването на Русия в Украйна, нито 450 лева каквато е сега, след успокояване на пазара.

Сега се блокира държавата, вместо да се разсъди разумно, че евентуален реекспорт на внесената украинска продукция може да доведе хем до нови приходи за бюджета, хем до това хазната да намери нови възможности за подпомагане. Ефектът от този протест ще бъде единствено краткотраен и съмнителен, а той ще доведе само до трупане на политически дивиденти от едни, за сметка на фермерите, чиито искания дори и да бъдат изпълнени на 100% , пак ще им е малко, пак ще се оплакват че едни ще вземат повече, а други нищо, и пак земеделието ни ще си остане на дъното.

Председателят “Обединени земеделски производители” Венцислав Митков, съобщи за NivaBG.com, че членовете на националното сдружение са в готовност да изкарат тракторите си, за да бъдат чути исканията им за:

• Незабавно изплащане на закъсняващото плащане по втория транш на помощта, заради войната в Украйна към секторите плодове и зеленчуци и животновъдство;

• Преговори с Министерство на земеделието, заради отказананата помощ де минимис за сектор картофопроизводство;

• Помощ, заради липсата на пазар на зърно и ниските изкупени цени;

• Спиране на продължаващия нерегламентиран внос на земеделска продукция от Украйна;

• Унищожаването на микро, малки и средни стопани;

• Прекратяване на дъмпинговия, внос на винено и десертно грозде;

NivaBG.com ще ви информира за по-нанатъшния развой на събитията. 

Румънски зърнопроизводители от североизточната част на страната заплашват да блокират митническия пункт “Сирет” в окръг Сучава заради вноса от Украйна, съобщава БТА. Недоволните земеделци твърдят, че заради нелоялната конкуренция на съседната страна и липсата на реакция от Европейския съюз, са принудени да продават собствените си зърнени запаси на много по-ниски цени от очакваните. „Трябва да разберем, че тези хора не продават стоките, те отчаяно се опитват да се отърват от тях на всяка цена. Те сега продават на загуба. Европа не реши проблема си с това законодателство, сложи парите в джобовете на търговците и мултинационалните компании“, коментира Тибериу Стан, цитиран от Диджи24.

„Преди да започнем транзита, имахме оферта за пшеница или царевица между 1,4 и 1,6 леи на килограм. По това време пазарът намаля по такъв начин, че сега имаме по-малко от 200 евро на тон, което е между 0,95 и 1,1 леи на килограм“, казва фермерът Йон Нотингар.

Над 2000 камиона със зърно чакат на пристанището в Констанца, като тези от Украйна са с предимство – друг проблем за румънските фермери, чиито доставки за износ се бавят.

„Ще се окажем в ситуация, в която трябва да помолим купувачите и превозвачите да ни изпратят камиони, за да можем да доставим стоките. Така или иначе това ще тласне цената още по-ниско“, смята фермерът Кристиан Стойка.Според статистика, публикувана от правителството в Киев, миналата година в Румъния е влязло украинско зърно на стойност 1,24 млрд. долара

Както е известно заради създалата се ситуация преди броени дни държавните и правителствените ръководители на Румъния, България, Полша, Словакия и Унгария поискаха от Европейския съюз повече пари, за да компенсират фермерите, засегнати от масовия внос на селскостопански продукти от Украйна. Те изпратиха съвместно писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен с настояване да преразгледа мерките за противодействие на негативните ефекти от увеличения внос на селскостопански продукти от Украйна.

Ситуацията около безмитния внос на украинска аграрнa продукция взе и своята първа политическа жертва, като поlслкият министър на земеделието Хенрик Ковалчик се очаква да подаде оставка, на фона на увеличаващия се натиск от страна на местните фермери, съобщи „Дневник“.

Земеделски производители излизат утре на протест на пътя Разград-Търговище заради ръста на цената на водата за поливане, съобщава БТА. Протестът се организира от асоциацията на производителите на малини и ягодоплодни. Предвижда се да бъде блокирано кръговото кръстовище на път 49 и 51 в землището на село Трапище на 21 март, вторник, от 12:00 до 15:00 часа. В протеста ще се включат земеделски производители от секторите „Плодове и зеленчуци“, Зърнопроизводство и Оризопроизводство.От Асоциацията посочват, че в началото на месец март са изпратили писмо до Министерството на земеделието с искане да не се променя цената на водата от сезон 2022, защото и през миналата година тя е била „убийствено висока за производителите на ягодоплодни, зеленчуци и зърнени култури“. На последвала среща е установено, че за покриване на цената на водата за сезон 2023 за всички ползватели ще са необходими не повече от 16 милиона лева. На срещата все пак не се е стигнало до решение и единствено уверенията на министър Явор Гечев за разрешение на проблема са спрели да има протест още на 10 март. „Ние сме първите ползватели на вода и трябва да поливаме в срок до две седмици, в противен случай губим до 40 процента от реколтата си, ако изтървем първите поливки и торене“, посочва председателят на асоциацията Божидар Петков.

Предложеният стратегически план според тях показва отсъсътвието на визия за дългосрочно развитие на земеделието

Обединени земеделци подкрепят справедливите искания на браншовите организации в България за адекватна промяна на ставките за субсидиране в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони 2023-2027 г., представен в Брюксел. Това пишат в позиция от организацията.

Те подкрепят протестите на организациите на животновъдите срещу намаляването на ставките за подпомагане и несправедливото разпределение на плащанията между секторите, предвидени в Стратегическия план.

Предложеният в Брюксел според тях документ показва липса на адекватни анализи за състоянието на земеделските стопанства в страната и на координация с аграрната наука, както и отсъствие на визия за дългосрочна перспектива за развитие на земеделието в България.

Така предложен Стратегическият план ще превърне българското земеделие в неконкурентоспособно в сравнение с другите европейски държави и създава предпоставки за масови фалити – особено сред животновъдите, зеленчукопроизводителите, овощарите и производителите на етерично-маслени култури.

В екосхемите и при биологичните мерки не са отчетени реалните предимства на държавата ни, сред които са по-ниската степен на замърсеност на почвите и на околната среда, както и високият процент зелени площи.

Също така в Стратегическия план не се предвижда адекватна подкрепа за малките стопанства в селските райони.

„От Обединени земеделци винаги сме настоявали за ефективната подкрепа на родното производство като инвестиция в продоволствената сигурност на страната и в здравето на българската нация. Справедливото разпределение на европейските пари за българското земеделие през новия програмен период е важна предпоставка и за стимулиране на българското производство, както и за намаляване на зависимостта от внос на земеделска продукция и храни, често със съмнително качество:, се казва още в позицията им.

От организацията констатират, че стратегическия план е бил изпратен в Брюксел без да бъде подложен на широко обществено обсъждане от всички заинтересовани страни. По този начин не беше дадена възможност на голяма част от земеделците да се информират и да заявят позициите си по документа.

Те настояват от Министерството на земеделието да предложат спешни корекции в стратегическия документ, които да са съобразени с възможностите и нуждите на всички браншове в земеделието, като това стане преди окончателното одобрение на Плана от ЕК.

Като неоснователни определи намеренията на зърнопроизводителите за протести икономистът Николай Вълканов. „Бих посъветвал колегите да премислят решението си по няколко причини, като основната е, че това не изглежда добре защото решението за безмитен внос е на ЕС от 24 май със срок една година и не може да се говори за нерегламентиран внос. Освен това няма как да се говори за дъмпингови цени, защото огромния шок, който изпитваха пазарите от февруари до май, когато цените отново стигнаха пикови стойности. Целият свят полага неимоверни усилия за освобождаване на тези количества зърно, защото близо 800 млн. души са застрашени от глад“, коментира експертът в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“. Според него при цени от 350 евро за тон пшеница или 600 долара за тон слънчоглед не може да става дума за никакъв дъмпинг, защото подобни цени са достатъчно високи за да посрещнат и високите разходи за торове.

Към момента според него инфлацията на цените на храните на годишна база е 25%. При нормализиране на експорта от Украйна и Русия, Вълканов очаква нормализиране на цените на зърното и маслодайните култури до нивата им от декември миналата година.

Както е известно вчера от браншовата организация на зърнопроизводителите обявиха, че подготвят национални протести със затваряне на границите заради вноса на украинско зърно и слънчоглед.

„Протестите по принцип ще бъдат в цялата страна – затваряне на основните пътища за внос на слънчоглед от Украйна – Силистра, „Дунав мост“, останалите колеги ще излязат по места в страната“, заяви председателят на НАЗ Костадин Костадинов, цитиран от БНР. Очаква се организацията да изготви декларация със своите искания, които ако не бъдат изпълнени ще се стигне до ефективни протестни действия.

Вчерашният ден премина в напрегнати преговори между земеделското министерство и производителите на плодове и зеленчуци започнали протестни действия несъгласни както със разпределението на средствата по обвързаната подкрепа, така и по антикризисните мерки. За сериозността на водените разговори показателен беше и фактът, че закъсня обявената по-рано през деня пресконференция на министъра на земеделието Иван Иванов, докато дискусиите между представителите на отделните организации в изчистване на позициите им продължиха и пред сградата на агроминистерството, а впоследствие се преместиха и в парламента. Повечето производители бяха лаконични като заявиха, че преговорите продължават.

„Ние представихме нашите разчети по разпределението на средствата от така наречената „Ковид мярка“ и на база водените разговори разбрахме, че производителите на плодове и зеленчуци са удовлетворени“, заяви вчера земеделският министър Иван Иванов. По време на срещите, които продължиха през целия ден са присъствали голяма част от производителите изразили готовност за протести, като вследствие на водените разговори от министерството очакват планираният протест за 21 март да бъде отменен.

„Категорично се противопоставям на опитите да се разделят отделните сектори, и мисля че това е изкуствено наложено разделение което не приемам. Ние говорим за заделянето на определени средства за подпомагане на определени сектори.“ Така Иванов коментира съсдалото се напрежение по повод на разпределението на средствата. Според него в министерството работят за такова разпределение на средствата, което е основано на разчети, на реални искания от страна на отделните браншове и на реални и завишени разходи за производство.

Заради това че управляващите за пореден път ни удариха звучен шамар, ние подготвяме протест пред агроведомството на 22 март“,

така от сектора на производителите на плодове и зеленчуци обясниха на пресконференция днес, активизацията на бранша в последните дни. Междувременно край село Крумово в Пловдивско се състоя поредния протест, в който производителите изразиха очаквания за реални мерки за подкрепа на сектора. Според тях В резултат на земеделската политика в последните 20 години страната ни е загубила над 30 хил. земеделски стопанства и над 2/3 от производството на плодове и зеленчуци, като едва 20% от плодовете и зеленчуците на пазара ни са българско производство. Те още веднъж припомниха, че конкретната причина за протестите на сектора на производителите на плодове и зеленчуци е редукцията в обвързаното подпомагане.

Тодор джиков повтори отдавна известни истини като тази, че 85% от финансирането отива в едва 12% от земеделските производители и че 90% от земеделските земи у нас се обработват от 10% от тях. „Системното недофинансиране на на производството на плодове и зеленчуци доведе до обезлюдяване на селата у нас“, сподели още Джиков. Според него години наред разпределението на средствата е ставало без ясен конкретен анализ, който да показва кой от секторите какви потребности има, което поражда впечатление за прилагане на порочни практики или липса на професионализъм. Производителите апелираха към агроведомството да прекрати тези практики , които не биха допринесли за нищо добро.

„Ние не искаме да ни противопоставят на другите сектори. Ние покрай себе си храним и доста други хора. Логиката на един бизнес е да расте, а те ни карат всяка година да воюваме за да оцеляваме защото като обезлюдихме селата трябва да използваме нови технологии, които също са скъпи. Не можеш да сложиш един неграмотен човек да ти следи GPS-а на комбайна. Един самоходен комбайн струва между 250 и 300 хл. евро , който ще изплащаме десетилетие и повече , сподели и Славчо Червенков. Според него властта трябва да започне да гледа на земеделието като на бизнес, и да направи анализ кой сектор с какъв принос е на пазара и на тази база да се разпределя бюджета.

Недоволни от намаляването на ставките за обвързана подкрепа, производители на плодове и зеленчуци обявиха в специално писмо до институциите в държавата, че готвят протести. „
„Чашата на търпение преля, когато стана ясно, че освен забавените плащания по схемата за обвързана с производството подкрепа за 2021г., ставките по отделните групи култури са с около 20-25 % по-ниски от 2020г.“, пишат от бранша.

Според тях е невъзможно уцеляването им в условията на повишени цени на електроенергия и торове, като някои цени на торовете са се вдигнали с 200%. В него от бранша заявяват, че без адекватно подпомагане няма да могат да покрият драстичното увеличение на разходите, като спрямо минлата година себестойността на плодовете и зеленчуците се е увеличила с 50. Загубите в производството на плодове и зеленчуци според тях ще са драстични от 500 лева на декар при прасковите до над 700 лева на декар при пиперите.

„Ще бъдем принудени да не засаждаме зеленчуци, да не обработваме градините и да не се обира реколтата, ако нещо изобщо се роди! Получават се тревожни сигнали, че в Нидерландия и Великобритания никой не засажда разсади поради високите цени на газа и Европейския съюз очаква недостиг на плодове и зеленчуци“,пишат още в писмото си от бранша. Те настояват за справедливо разпределение на бюджета по ковид мерките и при условие че не се вземат мерки са готови на протести.

Лозари от различни крайща на стрната проведоха протести по-рано днес с искания за по-високи субсидии, информира БНР. В протестните действия се включиха лозари от Монтанско, Плевенско, Великотърновско, Пловдивско и Бургаско. Стигна се до блокиране за кратко на пътища като този за София ипътя между Поморие и Слънчев бряг.
„До такава степен лозарството е поставено на колене, че в момента 30 на сто от колегите не са започнали зимна резитба, а всеки пети се пита дали да не изкоренява. Искаме достойно подпомагане. Искаме да ни се обърне внимание. Това е. Обединени сме – български лозари“, заявиха от протестиращите.

Сред протестиращите беше и Албена Симеонова, народен представител, избрана от листата на „Демократична България“:

„Триста лева на декар лозе е една съвсем нормална сума за подпомагане и оцеляване на българския лозар. Затова съм тук, от организаторите съм, самата аз съм лозар. Аз не срещам разбиране от финансовия министър“.Лозарите скат за тази година субсидиите да се повишат от 30 на 300 лева на декар и смяна на ръководството на агенцията по лозата и виното.

В нарочно писмо до премиера Кирил Петков и земеделския министър Иван Иванов представители на 11 животновъдни организации са настояли за среща, на която да се обсъдят исканията им сред които е и това за за намаляване на ДДС на  месните и млечните продукти и върху фуражите, информира БНР.

Освен това браншът иска двойно увеличение на бюджета за сектор животновъдство, както и незабавно изплащане на помощите за преодоляване на щетите от пандемията с коронавируса, които трябва да са в размер на 300хил. евро.
Животновъдите искат и предсрочно изплащане на субсидиите за тазгодишната кампания. Ако не бъдат изпълнени исканията им, те са готови за национален протест.

лаволомно растящите разходи в земеделието вследствие на повишаващите се цени са на път да изкарат полските фермери на протести информира topagrar.com. Гласове за такива надигнаха вече различни браншови организации. За растящото недоволство сред земеделските производители в страната се говори в писмо до правителството във Варшава. В него се казва, че увеличението на цените засяга не само торовете и препаратите, но и другите тясно свързани със стопанствата средства като дизела са поскъпнали към момента с повече от 30% спрямо миналата година.

Сред секторите засегнати най-силно от поскъпването на ресурсите е свинепроизводството, където е регистриран исторически спад в производствените цени, които вече са далеч от границата от 1 евро за килограм живо тегло. Те се определят от бранша като „катастрофални“. Недоволството у полските фермери се подтиква още и от намеренията на ЕС за силно намаляване на употребата на препаратите за растителна защита залегнали в Зелената сделка. Според тях поставените от Брюксел в стратегиите цели за опазване на климата и околната среда са неизпълними без да се направи оценка на икономическите и социални разходи за това.

На подобно мнение са и полските зърнопроизводители, според които провеждането на наторяване и растителна защита съобразени с потребностите на обществото е невъзможно нито при зърнените култури, нито при рапицата при които актуалните цени на торовете не могат да се покрият от разходите. Най-силен натиск те изпитват от ръста в цените на препаратите за растителна защита.

Тяхната браншова организация алармира, че фермерите няма да са в състояние нито да провеждат нужната растителна защита, нито да наторяват културите които отглеждат. Това може да има негативно отражение както върху обработваемите площи и добивите, така и да създаде недостиг от храни за продоволствието в страната. Те призоваха полския премиер Матеуш Моравиецки да провери какви възможности има за подкрепа на сектора.

Днес докато стотици фермери блокираха след 12 часа пътя София Варна край Веико Търново , разливайки мляко и изхвърляйки на пътя плодове и зеленчуци, производители на винено грозде от региона на Бургас също излязоха на протест, недоволни от политиката в сектора, информира БНР. Те блокираха за кратко изхода на на пътя от Поморие за Несебър и Слънчев бряг.

Близо 60 лозари от Поморие, Несебър и Руен се включиха в протеста. Те издигнаха плакати с надписи „Г-н министър, ние сме земеделци, защо не ни подкрепяте“ и „Вносът на субсидирано вино и грозде и нелоялната конкуренция ни разоряват“.Гроздето е най-скъпата земеделска култура и единствената, която не се субсидира, казаха протестиращи.

„В Румъния субсидията е 380 лева и те произвеждат евтино грозде, нашето излиза скъпо, защото нашата субсидия е в рамките на 30-40 лева“, каза един от тях.„От 30 хиляди декара в град Поморие, в землището сега в момента са 4-5 хиляди, можем да се преброим лозарите на пръсти. Изкоренява се, защото няма смисъл да наливаме от пусто в празно. Бъркаме си в джоба, за да субсидираме работниците и да храним техните семейства, за нас накрая всъщност нищо не остава, тъй като разходите на декар със себестойността на гроздето, която продаваме, не се покриват“, сподели друг.

„За последните шест години е намаляло производството на винено грозде с 41 процента“, каза трети от демонстрантите.

В декларация до две министерства-на земеделието и храните и на финансите протестиращите настояват за държавно подпомагане за сектор „Лозя“. Според тях субсидията трябва да е между 450 и 500 лева на декар.

Недоволни от изваждането на аграрния сектор от актуализацията на бюджета фермери излизат на протест и между 11 и 16 часа ще блокират пътя между София и Варна, информира БНР. Очаква се в демонстрацията да се включат над хиляда души от цялата страна, които да изливат мляко и изхвърлят плодове и зеленчуци на главния път София – Варна край Велико Търново.

Близо 30 организации в селското стопанство настояват в актуализацията на бюджета да бъдат предвидени 70 милиона лева като компенсационна Covid мярка. „Не се е предвидило от нашите управляващи, че тази Covid мярка ни е важна. При нас в животновъдството положението е трагично. Ние губим с часове ферми“,, заяви Бойко Синапов от Обединени български животновъди пред БНР.

Земеделските производители твърдят, че не могат да ползват компенсациите по мерките 60/40 и 80/ 20. Без допълнително подпомагане от държавата близо половината ферми ще фалират до пролетта, посочи Божидар Петков от Българската асоциация на малинопроизводителите. Напомняме, че протестът не се подкрепя от различни организации като тази на картофопроизводителите.

Ирландски фермери излязоха на протест срещу реформите в ОСП и планирания нов закон за опазване на климата, съобщава agrarheute.com. Излизайки със своите трактори по улиците на 30 градове в страната, те изразиха своята загриженост и алармираха, че местното земеделие е изправено пред опасност заради планираните реформи в Общата селскостопанска политика и плановете за приемане на нов закон за опазване на климата.

Тим Кулинан, шеф на националната браншова организация на ирландските фермери заяви, че те са за опазване на климата, но европейските и национални стратегически документи трябва да са съобразени и с икономическото и социално въздействие, което ще окажат на сектора. Нещо повече той алармира, че ако не се променят сегашните регламенти на ОСП, е заплашено съществуването на местните фермери. Причината е, че „една голяма кохорта от фермери ще бъде засегната от огромните съкращения в ОСП. Кулинан критикува Брюксел, че иска да повиши екологичните изисквания към земеделските производители, без обаче да им предложи съответните компенсации. „Ние сме срещу предложения, които имат за цел да разцепват фермерите“, заяви той и поиска от правителството в Дъблин „максимална гъвкавост“ по отношение на ОСП и да поемат задължението да осигурят съфинансиране от милярд и половина евро от кохезионните фондове за националните програми, касаещи селската програма.

Гръцките фермери от областта на Лариса изязоха на дежурните си протести в началото на годината, съобщи БНР. Този път освен традиционните искания свързани с дейността им, бяха издигнат и такива, свързани с процеса на ваксинация и третирането им сред приоритетните групи. В информацията се уточнява, че фермерите са излезли с тракторите по улиците на Лриса, но без да блокират пътища. Те са поискали спешна среща с гръцкия земеделски министър
„Принудени сме да продаваме стоката на цени, които не покриват дори разходите“, заявиха пред медиите в Лариса.
Упрекват правителството за обещани и неизплатени помощи. Искат 100% обезщетение за щетите от пандемията, гориво на ниска цена без акциз и да се намали с 50% цената на електроенергията в аграрния сектор. За сега няма информация, че фермерите от Серес, които всяка година блокират граничния пункт при „Промахон“, де протестират.
В извънредна ситуация на пандемия не се очаква полицията да позволи дори излизане на трактори от Серес, а „Промахон“ е единственият открит граничен пункт с България.

Политиката е съблазнителна работа, която едновременно увлича, но и изкушава. Особено във времената на несигурност, политиците се изкушават да се занимават и коментират теми, които са далеч от ресорите им. В случая земеделският министър Десислава Танева вместо да коментира как върви работата по подготвения жизненоважен стратегически план, се занимава да коментира протестите. Може би защото те са видими, докато работата на така наречената тематична група, в която влизат знайни и незнайни “фактори”, си остава все така неосветлена и на тъмно. На страницата на сайта  на агроведомството до тази сутрин имаше само две уведомителни странички извън дежурното прессъобщение, осведомяващо ни, че се е състояло първото заседание. Без никаква конкретика, и без прозрачност. Това че си поканил 50-60 представители на реални или маргинални браншови организации, не означава прозрачност, защото обществото няма достъп до тези тайни заседания.

Нима работата по стратегическия план, от който ще зависи субсидирането на фермерите през следващите години не е важно госпожо Танева? Нима фермерите не заслужават да получават детайлна информация за това,какво се случва, и как се решават въпроси свързани с тяхното оцеляване като тези, как да се справят с ефектите от очакващото се позеленяване, и как да изпълняват очакванитено Ви екосхеми? Поканените от Вас представители на някои организации не само будят съмнение, доколко са действащи, но и доколко са представителни. Или решенията пак ще се сведат отгоре, а срещите на тематичната група ще преминават както обичайно в празни приказки и забълвочване, колко напред е нашето земеделие, но в същото време колко приоритетни и чувствителни са неговите сектори. За порочния и погрешен модел на субсидиране не става и дума, явно за неговата промяна са нужни експерти и мислещи хора с практически и теоретичен опит, от които Вие госпожо Танева явно не се нуждаете. Тук става дума за :формата на диалог”,каквато явно за поверения ви важен ресор липса. Вие сте доказала, че сте диалогичен човек на думи,време е да го докажете и на дела, а протестите ги оставете да ги коментират другите.

Днес при голям медиен интерес и заедно със свои колеги от десетки страни германският министър Юлия Кльокнер откри изложението „Зелена седмица“ в Берлин. Тя запозна гостите си с това как се отразяват цените на свинското месо на германските животновъди и как благодарение употребата на дигитални технологии може да се намали използването на средства за растителна защита. Министрите на земеделието опитаха специалитети от цял свят- от Австрия и Холандия, до Швеция и Шри Ланка. По-късно Кльокнер посети и българския щанд , като проведе кратък разговор с министър Десислава Танева, която я увери, че основен акцент в политиката на земеделието у нас остава подкрепата на малките и средни предприятия. Според нея са необходими компромиси в преговорите по ОСП, и по време на откриването на форума, нейните колеги са проявили достатъчно разбиране за необходимостта от адекватно бюджетно финансиране.

Сред актуалните теми на изложението през тази година ще е и тази за това, как устойчивостта в земеделието и екологичното самосъзнание се отразяват на фермерите. „От една страна стопанствата искат да имат добри основи, но от друга искат да имат качествени продукти на масата. Земеделските производители трябва да се възползват от от това и да повишат устойчивостта на производството си“, каза Юлия кльокнер. Междувременно според актуално проучване направено по поръчка на Green Peace 55% от потребителите биха се съгласили с въвеждането на данък върху месото ако са сигурни, че набраните от него средства ще отидат за подпомагане на фермерите, съобщава topagrar.com. Според активистите, които спретнаха протест пред централната палата в изложбения комплекс, федералният министър на земеделието Юлия Кльокнер е крайно време дапосочи пътя към едно животновъдство основано на справедливостта, хуманното отношение към животните и внимателното използване на ресурсите. . Според Дирк Цимерман, аграрен експерт към Green Peace парите на потребителите трябва да отиват в стопанствата, за да могат последните да инвестират повече средства в закупуването на животни.

In #Nürnberg rollen die Landwirte mit ihren #Traktoren in Richtung Volksfestplatz. #Bauernproteste pic.twitter.com/TZ3OOLQplH

— agrarheute (@agrarheute_com) January 17, 2020

Междувременно и във връзка със Зелената седмица в цяла Германия се състояха повсеместни протести. Според протестиращите фермери е необходим диалог между всички страни за да се намери общ път напред. „Трябва да говорим за бъдещето на земеделието ни, а не за неща, които се случват днес. Нито една от партиите в Бундестага няма идея, как да изглежда земеделието в бъдеще. В момента усилията се насочват в различни посоки-към земеделието или НПО-тата, а политиците запазват мълчание и гледат какво се случва“, заяви един от протестиращите.

Фермери излязоха с машини в редица градове- Хановер, Щутгарт, Кил, Бремен като се стигна до сериозни задръствания. Протестите на земеделските производители бяха подготвени като отговор на традиционната демонстрация на неправителствени организации в Берлин.

Дни преди началото на най-голямото изложение за храни и земеделие „Зелена седмица“ , германският аграрен министър Юлия Кльокнер предупреди за възможна радикализация на готвещите се протести, съобщава agrarheut.com. Както е известно в навечерието на форума се подготвят няколко протеста и контрапротеста на различни неправителствени и браншови организации. „Нашите фермери също отправиха радикални апели преди всичко в социалните мрежи. Опасявам се, че това може да настрои обществото срещу земеделските производители“, заяви в интервю за изданието „Нойе Остнабрюкер Цайтунг“ Кльокнер.

Готвените протести намират отклик и в средите на управляващата ХДС, като депутатката Силвия Бреер заяви, че проблемите са свързани основно с младите фермери, които не виждат бъдеще в земеделието. „Земеделските производители са готови напълно да се променят, и те го правя всеки ден откакто са в земеделието, на което обаче обществото не обръща внимание“, каза Бреер. Ето защо фермерите постепенно губят надежда, че могат да получат това, което искат. Никой според нея обаче не може да упрекне потребителите, че се хващат на примамливи лозунги като „Нашето месо е най-евтино, и освен това полагаме хуманни грижи за нашите животни“ и купуват ефтино месо. „Само фермерите са тези, които нито с това, нито от това могат да живеят“, добавя тя.

Междувременно председателят на местния съюз на земеделските производители Йоаким Рюквит поиска по-голямо признание за фермерите от страна на обществото. „Земеделските производители се нуждаят от по-голямо признание, защото правят много не само за опазване на природата и околната среда, но и по отношение хуманното отглеждане на животните и биодиверсификацията“, каза Рюквид.

Предстоящият уикенд започват нови протести на фермери и НПО-та в Германия в навечерието на стартиращата Зелена седмица съобщава topagrar.com. Демонстрациите ще се проведат nезависимо една от друга в различни части на страната. Традиционната демонстрация преди началото на най-голямото изложение за храни и земеделие ще се проведе на 17-ти януари на „Потсдамер плац“. Организира се от противниците на модерното земеделие, природозащитници и защитници на животните от инициятивата Wir haben es satt.

В отговор на тази демонстрация ще се организира друга от инициативна група обединена под мотото Frag Landwirte. Протестни акции в Берлин и Бон ще организират и от още една неправителствена инициатива Land schaft Verbinden. Последните не са съгласни с това, че вместо за новите разпоредби касаещи използването на торове и препараати, депутатите от специализираната комисия в бундесрата на 17 януари ще дискутират европейската зелена сделка, предложена от Брюксел. В специално видеообръщение от неправителствената инициатива призовават за повсеместни протести срещу новите разпоредби за използването на торове и за „прозрачни цени“ за земеделието. В него се казва, че новото законодателство за употребата на торове „нито е обосновано на факти, нито на научни изследвания“. От инициативата са скептично настроени, че затягането на режима при използване на препарати за растителна защита ще доведе до намаляване съдържанието на нитрати в почвите и водите. „Ние сме за политика в земеделието основана на фактите, а не за политика, основана на идеологиите, изповядвани от неправителствените организации“, казва говорителят на движението Дирк Андресен.

Очаква се протестната акция да бъде подкрепена от членове на Landvolk Niedersachsen в редица региони на провинция Долна Саксония. „Както всяка година ще организираме малки локални акции в противовес на голямата демонстрация на НПО-та в Берлин, която традиционно е в медийното внимание в навечерието на зелената седмица“ казва говорител на движението. Акции в подкрепа се очакват и от друга провинция Мекленбург.

40 хил. фермери с близо 8 600 селскостопански машини се събраха на протест пред Бранденбургската врата в Берлин, информира topagrar.com. Демонстрацията беше организирана вчера след като колони с трактори от цяла Германия тръгнаха на протестен поход. Причина за протеста стана несъгласието на земеделските производители с провежданата от федералното правителство политика  в сектора, и обвиненията към тях, че са основни виновници за климатичните промени. „Събрали сме се заедно за да протестираме срещу пакета от мерки, предлаган от правителството в областта на земеделието. Надяваме се заедно с властите да намерим решение за опазване на природата”, казва един от протестиращите.

Холандски и германски фермери излязоха на улични протести вчера, съобщава руската обществена телевизия. В Германия те организираха демонстрация с трактори в Кьолни вече са поели към столицата Берлин. Те са противопоставят срещу политиката на федералното правителство в областта на земеделието, и най-вече срещу несправедливите обвинения за това, че са  основни виновници за климатичните промени и за прекомерно изхвърляне на азотни емисии в почвите. Според протестиращите това не само затруднява бизнеса им, но му нанася сериозни загуби.

П рптестът на фермерите вече получи политически оттенък, като представители на различните политически сили се изказаха по темата. Движението на тракторите към Берлин вече предизвика задръстване в някои провинции като Северен Рейн Вестфалия, пише topagrar.com. Конвои с фермери се отправиха към столицата от различни градове там- Есен,ДюселдорфКьолн, Билефелд и други. В някои от градовете фермерите спираха за да разговарят с потребители. Голямата демонстрация пред Бранденбургската врата се планира за днес между 12 и 15 часа, като на нея се очаква да присъстват над 10 000 земеделски производители.

Стотици фермери ще излязат днес на протест пред ЕП в Стразбург, съобщава euractiv.de. Основното им искане е за коренни промени в европейската селска политика и премахване на директните плащания. Десетки фермери и екоактивисти имат намерение да преминат с трактори и селскостопанска техника по улиците пред сградата на Европейския парламент. „Протестът трябва да послужи като сигнал не само за депутатите, но и за новата Европейска комисия, че предложеният проект за промени в ОСП трябва да се промени из основи”, заяви Саския Рихардс, говорител на германската неправителствена организация Good food, ,Good farming. Демонстрацията маркира края на един месец на всеобхватни протести срещу ОСП и десетки акции в 19 страни членки на ЕС. Активисти набраха 114 хил. подписа в специална петиция до новия аграрен комисар.

Според авторите и преломът в ОСП трябва да е насочен към малките фермери и регионалните производители и доставчици на храни. „Все повече фермери произвеждат за глобалните пазари, а не за своите собствени региони, а това съвсем не е устойчиво”, добавя Рихардс. Протестиращите настояват също за опазване на животните, ориентирано към отделните видове, повече средства за опазване на почвите и ограничаване употребата на пестициди.

„Основата на ОСП обаче са директните плащания, които отиват предимно в ръцете на големите, вместо при малките и средни земеделски производители, които са основната маса”, казва още Рихардс. Според нея трябва да се преразгледа цялостно политиката на директните плащания, като се преразпределят  50% от средствата  по първи и втори стълб на финансиране. Обвързването на директните плащания със съответните условия според нея е толкова широко определение, че това не би допринесло за необходимото преструктуриране на земеделието. Например средствата за обновяване на оборите са предвидени общо, без да са предвидени мерки във връзка с климатичните промени.

Лобистите на земеделските производители се отнасят обаче критично към подобни  условия. Все още не се вижда  сближаване на позициите между отделните заинтересовани страни в преговорите по ОСП между Съвета на ЕС и Европейския парламент. Разединение цари и по темата за така наречените „екосистеми”. Някои от страните членки настояват за това, те да са доброволни, Италия иска да се направи изключение за малките фермери. От лобистката  организация на европейските  фермери Copa Cogeca се обявиха срещу нови изисквания по отношение на директните плащания. „При условие на намален бюджет на ОСп, това изглежда неприемливо, заявиха от организацията. „Това би довело до отчетлив спад в доходите на фермерите, и ще доведе до значително намаляване на възможностите за прилагане  на екологичните мерки от втори стълб”, се казва в отворена позиция на организацията по отношение на проекта за промени в ОСП.

„Решения за бъдещето на сектора могат да бъдат взети само след ясен анализ за причините, довели до сегашната ситуация и поемане на отговорност от виновните”, това се казва в декларация, изпратена до медиите от Българска асоциация „Биопродукти”. От организацията подготвят нов протест, тъй като след този от вторник, техните искания не са били изпълнени. Сред мотивите за отказ от разговори с ръководството на аграрното министерство след първия протест е този, че срещите през последните месеци са били безрезултатни за сектора, тъй като не са били приети направените договорки, а са вземани решения, които не са коментирани с бранша.

Според биопроизводителите  нанесените до момента щети и нарушеният имидж на сектора могат да се поправят само с максимална прозрачност в системата.    В декларацията се казва още: „Протестът излезе много извън рамките на БАБ. Той беше подкрепен от други асоциации, колеги, приятели, граждани, потребители на нашите здравословни биопродукти. Това ни дава увереност, че нашият труд е оценен от обществото. Че нашите усилия и отговорност към околната среда и здравето на хората не остават незабелязани и ще намират все по-широка обществена подкрепа. Ето защо ние заявяваме, че започваме организацията на НОВ ПРОТЕСТ и няма да се откажем да постигнем нашите искания и да се борим за оцеляването на нашия сектор и за неговото развитие в условията на пълна прозрачност и ясни правила, еднакви за всички.”

Те търсят отговори на следните въпроси:

1. КОЙ в Министерство на земеделието, храните и горите взема решения относно политиката в областта на биологичното производство. Кои са ръководителите, експертите, които го съветват. С какво образование са те, с каква експертиза и с какъв опит в областта на биологичното земеделие? С конкурс ли са назначени?
2. Министерството е истински загрижено за потребителите. Колко проби от биологични продукти, пуснати на пазара, е взела БАБХ, отговорна за този контрол, през 2018 г. Какви са резултатите?
3. Министърът на земеделието обяви пред журналистите, че средствата за биологично земеделие към момента не са блокирани. Това не съвпада с информацията, която до момента сме получавали, свързана с препоръки на ЕК да не бъдат изплащани субсидиите до постигане на гаранции за ефективен контрол и прозрачност. Ако към момента няма блокиране на средства ЗАЩО ТОГАВА НЕ СЕ ИЗПЛАЩАТ? Защо биофермерите в последните години са на опашката в индикативния график за плащания. Нима те не се нуждаят от средства преди месец юни.

Полските фермери обсадиха вчера столицата Варшава, информира UkrAgroConsult. Причината за акцията бе определената от тях като „антинародна” политика на полското министерство на земеделието. В социалните мрежи бяха разпространени снимки на автобуси със земеделски производители, които се присъединяваха  към протеста. Фермерите по информация на местните медии  организираха акция, наподобяваща военна  обсада на столицата.

Министърът на земеделието Ян Аедановски се оказа лъжец и мошеник”, обявиха във възвание земеделските производители от обществения съюз Agrounia. Според нея министърът само говори на вятъра, без да изпълнява задълженията си. „Корпорациите и индустриалния капитал отдавна вече ни обявиха икономическа война:, заявиха протестиращите, които искат промяна в ценовата политика и компенсации заради руското ембарго. Те искат да се забрани вноса на аграрна продукция в страната, като се отчетат интересите на малките семейни ферми .

„Вносът на продукция от трети страни без ограничения е много вреден за пазара, без значение дали се касае за месо от Запада или плодове и зеленчуци от Изток”, каза в предаване за радио RMF фермерът Марек Попичи. По рано председателят на браншовата организация на производителите на плодове Михал Колодзейчак каза, че от аграрното ведомство се държат така, сякаш повече защитават датското от полското производство на плодове.  „Искаме надлежен контрол над вноса на плодове от Украйна, и такава промяна в международната политика, която да ни позволи да търгуваме с нашите съседи и партньори в Русия, които продължават да имат интерес към стоките ни”, каза пред руски репортер Михал Колодзейчак.

По възприетата вече протестна мода, повечето фермери бяха облечени във жълти жилетки предаде и руската обществена телевизия. Те не подминаха и прозорците на президента Анджей Дуда, който трябваше да види десетки обезверени хора, намиращи се на границата на разорението. Ударите за тях идват един след друг, а Африканската чума подкоси голяма част от животновъдите в страната. Предлаганата от държавата компенсация е прекалено малка, за да успеят да изплуват на повърхността. Освен срещу вноса на продукция от Дания, земеделските производители не са доволни и от факта, че преди половин година Брюксел увеличи квотата за внос на украинска аграрна продукция. Това доведе до вноса на двойно по-евтини плодове, а полският пазар беше наводнен от украинска пшеница.

„У нас много фермери отглеждаха китайско зеле, което почти изцяло отиваше за руския пазар. Ние бяхме доволни от  пазара там, и предлагахме евтино нашата стока. Сега не познавам нито един полски колега, който да не изпитва трудности от затварянето на руския пазар, нито такива като мен, които отглеждат картофи и зеле, нито производители на плодове”, каза фермерът Збигнев Блашек.

Министърът от своя страна изрази неразбиране към протестиращите. „Не разбирам защо протестират с искане за увеличаване на стокообмена с източните ни съседи. Русия също е аграрна страна, произвеждаща огромни количества селскостопанска продукция, и не е заинтересована от голям полски внос. Освен това отношенията ни с Русия зависят от Бюксел, който наложи ембарго”, каза в отговор на фермерите  Ян Аедановски.

С началото на международното изложение „Зелена седмица”, Берлин традиционно попада в центъра на аграрната политика, пише euractiv.de. В рамките на форума се предвижда провеждането на конференция на министрите на околната среда, международна среща на земеделските министри и форума за прехрана и земеделие. Демонстрацията на несъгласните с водената аграрна политика , която предстои да се проведе за девета поредна година  в събота пред Брандембургската врата , също е неизменна част от съпътстващите събития.

Ръководителката на кампанията „Моето земеделие”  Саския Рихарц, която сред организаторите на протеста смята, че е време за по-дълбоки промени в ОСП, защото ако новата аграрна политика ще определя развитието на земеделието през следващите осем или десет години, и ако сега не се направи преразпределение на субсидиите то в последствие не може по никакъв начин да се повлияе върху политиката. Тя коментира предложенията на ЕК за една по-гъвкава политика в земеделието така: „Брюксел предложи една по-голяма гъвкавост, но правителството в берлин се противопоставя на идеята за тавани на плащанията и преразпределение на средствата за сметка на малките фермери”. Преговорите според нея са много трудни, защото натискът за промени в земеделието никога не е бил по-силен.”Без значение от размера им, субсидиите са неправилно разпределени. Ние сме за това да не се намаляват парите за опазване на климата и околната среда,  както и за хуманно отглеждане на животните, а вместо това те трябва да се разпределят по-правилно, дори да са по-малко”.

В Германия 3 300 от най-големите стопанства получават общо около 1 млрд. евро субсидии, малките които са с дял от 60% си разпределят само 700 млн. евро, което според нея не е правилно.  ”Малките стопанства имат нужда от подкрепа, защото работят в условия на промени в земеделието, и се блъскат опитвайки се едновременно да опазват климата, и да снабдяват пазарите с регионални продукти.”

Що се отнася до ликвидирането на стопанствата, този процес  по думите и засяга предимно малките, тъй като благодарение на това, че големите работят с концерните в индустрията, могат да печелят толкова, че „да стоят на краката си”. „Освен това те също могат да продължат да получават субсидии, ако изпълнят поставените от нас критерии. Важното е заедно да създават едно по-устойчиво земеделие, а основната част от парите да отиват у онези, които развиват климатичносъобразно земеделие и отглеждат животните по хуманен път. Като такива критерии Рихарц определя например, обогатяването  на хумосния слой в почвата и използването на по-малко пестициди.

Демонстрацията пред Бранденбургската врата ще се състои в събота от 12 часа, като според нея е важно всички хора без значение от нивото на доходите си и мястото където живеят, да изразят желанието си за едно по-добро качество на храната

Частно практикуващите ветеринари готвят протести при условие, че държяватане им се издължи за първото полугодие до краяна август, съобщи БНР. Държавъта им дължи над 8,5 млн. лева за изпълнението на имунопрофилактичната програма на страната. Тазгодишната сума е с 1 милион по-голяма от миналогодишната за същия период. Заработените средства са за първото полугодие до 30 юни, обясни в интервю за предаването „Преди всички“ д-р Димитър Цанков, заместник-председател на Българския ветеринарен съюз.

1. Образно казано, ние дотираме по този начин държавата, защото целогодишно работим, но сме приели този начин на работа. Все пак очакваме всичко да ни бъде изплатено в някакви разумни срокове, но това не се получава. Нямаме сигурност кога ще стане това – дали няма да е септември, октомври, ноември, декември – никой не казва“, коментира д-р  Димитър Цанков, зам. председател на БВС. Ветеринарите са в очакване провеждането но УС на ДФЗ, коато да разрешиотпускане на нужните бюджетни средства.

„Неадекватната политика на държавата води до унищожаване на най- традиционния сектор в земеделието ни“ заяви по време на днешния протест Симеон Караколев, съпредседател на Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите в България. Според него само за последните десет години са били унищожени над 800 хил. животни. Протестиращите поискаха оставките на аграрния министър Румен Порожанов и неговия заместник Цветан Димитров като разливаха мляко и запалиха вълна. Те поискаха достойни компенсации и увеличаване на помощта по de minimis на 20 лева на животно. „Ние  не искаме да емигрираме, а да творим о създаваме блага тук“, се казва в декларация до премиера Бойко Борисов, която до към 13 часа все още не бе връченя. Протестиращите животновъди поискаха и отковор на въпроса, дали френската лаборатория, в която са изпратени взетите проби има връзка с роднини на евродепутата Мария Габриел.

На протеста присъстваха и служители на екарисажа в Шумен, които демонстрираха срещу затварянето му. Според тях това е и една от причините за разпространяване на подобни заболявания, защото животните се разкарват безконтролно. Те се обявихоа и срещу частните мобилни иселератори,от чиято дейност вече са се опарили животновъди от Перник и Владимирово.

„Утре излизаме на протест и пред министерския съвет ще се лее мляко”, заяви пред медиите  съпредседателят на Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите Симеон Караколев на излизане от консултативния съвет по животновъдство в аграрното ведомство. Според него исканията им за по-високи компенсации включително и на de minimis от 20 лева не са били приети, и се очаква близо 5 000 души утре да подкрепят организираният от браншовата организация протест. По време на пресконференцията след края на съвета  стана ясно, че останалата част от бранша не подкрепя инициативата на НОКА, а земеделският министър румен Порожанов заяви, че ако помощта по de minimis се повиши на 20 лева, това ще означава ресурс от 25 млн. лева, който не може да бъде намерен.  Според Порожанов определените средни стойности на компенсациите за ефтаназираните животни от не по-малко от 150 лева за животни които не са под селекционен контрол и не по-малко от 250 лева за овце и кози под селекционен контрол напълно ще покрият  щетите на животновъдите  с унищожените животни. За трите стопанства в които животните са под селекционен контрол и е установено заболяването, са определени според  него  средна стойност на обезщетенията от 323 лева на животно. Освен това животновъдите ще получат по 7 лева на животно по de minimis, обвързана подкрепа от малко над 80 лева на животно и около 40 лева преходна национална помощ. Средствата от обезщетенията ще се изплащат след постъпване на протоколите, като до момента са подадени 7 заявления за компенсации.

Недоволство кипи сред зърнопроизводителите паралелно с очаквания старт на кампанията по прибиране на пшеницата. Причината са последните промеми в закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които дават възможност за това, вслучай че договорите за наем  на земеделски земи над една година не бъдат препотвърдени съобразно последните промени, те да биват автоматично заличавани. За да се избегне това от НАЗ настояват за спешни мерки за промяната на това условие, като припомнят , че в хода на обсъжданията на промените са се противопоставили на подобна възможност.

Зърнопроизводителите определят като „недопустимо” утежняването на голяма част от добросъвестните ползватели на земеделски земи по двустранни споразумения, като това може да доведе до хаос в предстоящата кампания. Ако не се вземат спешни мерки за промяна на това условие в закона, от браншовата организация заплашиха, че излизат на протести.

Испански фермери организираха масов протест с изкане за по-високи производствени цени на земеделската продукция, информира topagrar.com. По апел на местната браншова организация близо 800  земеделски производители с 500 трактора блокираха пътя свързващ Маядас и Дон Бенито в автономната провинция Екстремадура.

Актуалните производствени цени на земеделската продукция в Испания са толкова ниски, че фермерите не успяват да покрият направените от тях разходи, съобщават от регионалните браншови организации Asaja и La Union Extremadura. Това води до големи разлики между цените при производителите и в търговската мрежа. Протестиращите заплашиха с още нови протести под формата на блокади, ако властите не се намесят, тъй като актуалните мерки за по-голяма справедливост по веригата между производители и потребители не са ефективни, и ножицата по между им продължава да се увеличава, и докато производствените цени се сриват, търговците просперират.

Дейността на фермерите е затруднена и от масовите протести в Каталуния заради арестуването на бившия премиер Карлос Пучдемон, което възпрепятства движението на стоки през размирната провинция към Франция. Освен това от Италия съобщават за понижаване на експорта на испански плодове и зеленчуци, което пък нанесе удар върху цените на Апенините.

Зърнопроизводителите се отказаха от планираното за утре протестно зареждане на селскостопанска  техника  след среща с премиера Бойко Борисов и аграрния министър Румен Порожанов днес. Това потвърдиха и от Националната асоциация на зърнопроизводителите пред  Nivabg.com като казаха, че са получили достатъчно гаранции за изключване от спорните изменения в законопроекта  за горивата на земеделските производители, Както е известно въпросните промени бяха отхвърлени през миналата седмица на няколко парламентарни комисии, като дори се наложи спешно заседание на земеделската комисия в края на седмицата, която също излезе с отрицателно решение.

На специална пресконференция днес  представители на зърнопроизводителите заявиха, че в момента всички форми на диалог по отношение предвижданите законови промени за контрол на горивата са изчерпани. „Ние сме тук за да защитим правата си на граждани”, заяви Ангел Вукодинов, който обвини в лобизъм депутатите от комисията по наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, разглеждаща законопроекта. Недопустимо е борбата с нелегалния внос на горива да ограничава дейността на земеделските производители”, допълни Костадин Костадинов , председател на НАЗ. Предстоящите протести  действия са подкрепени от АЗПБ,асоциация „Български пипер” и Националния съюз на земеделските кооперации в България.

„Този закон е недопустим за земеделските производители”, каза и  Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските  кооперации в България. Според него ако се приемат промените някои от бензиностанциите ще трябва да затворят, а горивата за земеделските производители ще поскъпнат с между 40 и 50 стотинки. Агробизнесът се противопостави на политизирането на предстоящите протестни действия и прозрачност по отношение на диалога в парламента. Според тях законопроектът е написан без да е направена оценка за социалноикономическото въздействие на готвените промени.

Изпълнявайки вменените им задължения фермерите предвиждат да започнат да зареждат земеделската техника по бензиностанцията. До момента от МЗХГ не се реагирали на предложените законови промени. Земеделието според бранша е било изключено от дебата по готвените промени, и той поиска спешно заседание и становище на земеделската комисия в парламента.

Зърнопроизводителите припомниха, че още при първите опити за въвеждане на нивомери са предложили земеделските производители да използват оцветени горива. Земеделските организации са готови да предложат конкретни мерки, но за целта е необходимо да има диалог. Към момента върху земеделските производители се осъществяват 10 проверки върху употребата на горива – от страна на митниците, НАП и МЗХГ, като по данни на нАП до момента няма ведомствени бензиностанции, които да са нарушавали законовите разпоредби. От промените в закона ще спечелят 10 фирми, а прогнозираната от бранша печалба от 100 млн. лева няма да влезе в държавата.

Зърнопроизводителите ще излязат на протест от 3 април  в случай, че властта не чуе  исканията им по отношение на промените в закона за горивата. На извънредно заседание на управителния съвет на НАЗ, след като беше разгледан а административното регулиране на икономически дейности,  беше приета специална декларация, в която се казва, че „поради лоша чуваемост и лобистки подход” предложенията на браншовата организация за изключване на земеделските производители от обхвата на законопроекта са били бламирани.

Заради опасността да им вменят „неприложими изисквания’ и утежняване на бюрюкратичния и финансов режим на регистриране зърнопроиzводителите заявиха, че ще отстояват бъдещето на земеделския сектор. „Недопустимо е борбата срещу нелегалния внос и търговия на горива да води до утежняване на дейността на земеделските стопанства”, се казва още в декларацията.  От браншовата организация настояха депутатите да се вслушат в исканията на земеделските производители и се разграничиха от лицата, замесени в злоупотреба и контрабанда с горива. Освен това от НАЗ изразяват готовност да направят конкретни предложения за подобряване на контрола върху горивата.

При неприемане на исканията им, зърнопроизводителите заплашват с активни протестни действия от 3 април.

29 браншови организации  в земеделието заплашиха с протести, ако се приемат промените в закона за административното регулиране на икономически дейности свързани с нефтопродуктите. Техни представители приеха обща декларация след среща днес, с която се иска земеделските производители да бъдат изключени от тези разпоредби.  „Проектозаконът е в противоречие с останалата част от законодателството и нормативната уредба, специално уреждаща режима на регистриране и отчитане на потребяваните от земеделските производители горива”, се казва в нея. Освен това като крайни потребители земеделските производители извършват зареждане с горива за собствени нужди, а действащия ред и процедури са регламентирани в Наредба 18 от 2006 година. В подготвяните промени на закона не е предвидено изключение за земеделските производители.

Авторите на декларацията припомнят, че съгласно сега съществуващите разпоредби са въведени някои ограничения за движение на селскостопанска техника по първокласната транспортна мрежа. Земеделските производители и кооперации не са търговци и не осъществяват търговия.  Законопроектът създава непосилна финансова и административна тежест за земеделците. Сред подкрепилитедекларацията организации бяха АЗПБ, НАЗ, Федерацията на синдикатите в земеделието и др. .