Тагове

До 2027 година не се очаква да бъде задействано прилагането на подобен механизъм, смятат производителите на семена

В условията на измененията в климата, на промените в социалната структура на обществото и на икономическите условия земеделието се очертава като единствен фундамент, на който се крепят отговорите на жизнено важни въпроси за това как да се произведе достатъчно храна, така че да се изхрани човечеството в бъдеще, как нейното производство да се увеличи хем като количество, хем като качество а и освен това да се запази нейната автентичност и ползите за здравето на хората, а от друга страна производството на храни да остане също толкова печелившо и привлекателно. Не по-малко важни са въпросите защо някои по-развити общества имат свръх производство на храни, което от своя страна води и до изхвърляне на голяма част от тях, и доколко намаляването на разхищението на храни и разумното производство и потребление могат да са спасителен пояс за човечеството от прекомерната употреба на земеделската земя, която води до нейното изтощаване и намаляване на степента на нейното плодородие.

И ако на част от тези въпроси аграрната наука се опитва да намери така желаните отговори, на друга част от тях пък бизнесът не желае да заема категорична позиция,намирайки оправдание във вечната икономическа максима че производството и предлагането се определя от търсенето, то органите от които зависи целия процес по регулация и създаване на определени норми изостава. Това важи в пълна степен когато става дума за внедряването на новите геномни техники в растениевъдството, в чието прилагане се крият надеждите за решаване на някои от предизвикателствата, натрупани пред селекционери, растениевъди и производители свързани с повишаване устойчивостта на растенията на определени рискови фактори като болести и вредители.

Експерти и учени се опитаха да установят, докъде са достигнали всички тези процеси на внедряване на новите геномни техники в земеделието, и какво още трябва да се направи. Мнозина от тях погледнаха на така наречените нови геномни техники като един следващ етап в развитието на селекцията на растения, които хем да са по-устойчиви на различни рискови фактори хем да са с високи добиви. В какво обаче се крие разликата между ГМО и новите геномни техники?

„Основната разлика между новите геномни техники и ГМО се състои в това, че те позволяват извършването на много по-прецизни промени отколкото с методите на конвенционалната селекция. Крайният резултат няма да се различава, а разликата ще е в това, дали той ще се постигне за четири години или за 20 и кога този продукт ще може да присъства на пазара“, казва проф. Мария Узунова.

Къде е Европа в създаването на механизъм за регулиране на тези геномни технологии?

За да отговори на предизвикателствата селекционната наука и генетиците не стоят на едно място и развитието им в посока налагането на новите геномни техники е показателен факт за това. Големи компании производители на семена влагат голям дял от бюджетите си – nad 20% за научна и развойна дейност, създавайки годишно близо 4 000 нови сортове. Допълнителен тласък на изследванията и разработките сега дават и възможностите на изкуствения интелект.

В това отношение оплетена в послания за по-зелено, по-устойчиво, по-щадящо климата и почвите земеделие, Европа и по специално нейните институции от които зависи не само политическата рамка на селскостопанската политика, но и юридическата, която като цяло дори е по-важна, защото ще може да сложи ред в усилията на науката да приложи новите геномни техники в растениевъдството сякаш изостава.

„Още след 2018 година, когато Европейския съд се произнесе за това, че организми създадени чрез използване на старите и нови методи на мутагенезата се определят като ГМО, възникнаха дискусии около това доколко приложим е настоящия регулаторен режим към технологии, които се считат за безопасни и могат да бъдат изключени от така наречената ГМО- директива“, казва Петра Йерош.

В тези дискусии се включиха както експерти и учени, така и политически кръгове на ниво държави. За липсата на ясен регулаторен механизъм допринася и продължаващия диалог с представители на екологични организации и биопроизводители, които се противопоставят на внедряването на геномните технологии в растениевъдството опасявайки се че все още липсват достатъчно научни доказателства за тяхната безопасност. Освен това според проучване на ЕК от 2020 година се оказва, че прилагането на настоящата регулаторна рамка не е възможно , тъй като не позволява идентифицирането на тези нови геномни техники. В резултат на това беше подета по думите и инициатива за предлагане на пътна карта за промени в регулаторния механизъм, която да включва и оценка на риска от страна на заинтересованите страни. От юли 2023 година вече има предложена политика за промяна в обхвата на регулаторната мярка, който да включва всички тези техники като целева мутагенеза, трансгенеза и интрогенеза на растенията. Целият процес по преобразуване на съществуващия регулативен режим върви прекалено бавно , и според нея до 2027 година Европа няма да е готова да задейства обновен регулаторен механизъм, който да регламентира използването на новите геномни технологии.

Към момента растенията, продукт на тези технологии са обособени в отделна категория, различна от категорията включваща ГМО организмите, и ЕК е разработила специфични критерии, по които да се различават сортовете растения, създадени чрез използване на геномни техники от ГМО-организмите.

„Тези критерии се основават на молекулни данни, и се разглежда ДНК секвенцията на растенията като са позволени до 20 генни модификации и се отчита какви нежелани промени могат да се случат в резултат на заместването на различни гени в растенията и вкарването на нуклеотиди. Сред критериите и въвеждането на гени  при условие , че няма прекъсванена ендогени гени“, разясни Йерош.

Дали дадено растение е резултат от използването на нови геномни техники се разпознава чрез прилагането на две различни процедури. Едната е свързана с изготвяне на отчет от съответните държавни органи , към който се включват коментари както на ниво ЕК, така и на ниво страни членки, който впоследствие се прехвърля към Европейската агенция по безопасност на храните. Другата процедура е всеобщо гласуване от страните членки, на базата на което се взема решение.

Испанска оперативна група включваща представители на науката и земеделските производители работи по проект за намиране и внедряване на алтернативни методи за растителна защита при отглеждането на костилкови плодове, ягодоплодни и грозде, информира EIP-Agri. Целта на проекта е да се подпомогне адаптирането на растениевъдството към новите изисквания за обществено здраве и опазване на климата.

Овощарите са изправени пред много предизвикателства, те трябва да поддържат конкурентен добив, като същевременно спазват разпоредбите на ЕС, ограничаващи употребата на продукти за растителна защита (ПРЗ) и тяхното въздействие върху околната среда.

Испанската оперативна група „FruitCare“ създадена през 2020 г. и имаше за цел да създаде програми за заместване на ПРЗ за производителите на плодове. „Основната цел на този проект е да защити конкурентоспособността на сектора за производство на плодове в Испания и да осигури минимално въздействие върху околната среда. Важно е да се предвиди адаптирането на растениевъдството към новите европейски изисквания за обществено здраве“, казва координаторът на проекта Естер Ариас.

„Оперативната група беше създадена за проектиране и насърчаване на устойчиви, нехимични, превантивни и лечебни производствени практики като алтернативи на ПРЗ, съобразени с характеристиките и изискванията на всяка култура и географска област“, добавя той.
Включени са редица партньори, включително фермери и земеделски кооперации. „Когато фермерите участват в проекта, това гарантира практически и близки до пазара подходи, които помагат да се намерят решения и алтернативи, които отговарят на предизвикателствата, адресирани от този вид проекти“ – подчертава Хавиер Аризменди от ZERYA и технически съветник на оперативната група.

Първият етап от проекта беше свързан с класифициране на активните вещества, които бяха в списъка на Европейския орган за безопасност на храните според функция, патоген/вредител и култура. След това партньорите оцениха въздействието от потискането на всяко ПРЗ. „Фермерите, участващи в проекта, бяха интервюирани относно техните опасения относно бъдещи ограничения върху употребата на активните съставки, които използват“ – казва Хавиер, а партньорите също така извършиха преглед на алтернативи на пазара, които биха могли да служат като заместители.

След това партньорите дефинираха техническите аспекти на алтернативите за всяко от ПРЗ. „Всички стратегии са свързани с по-ниско въздействие върху околната среда, включително биоконтролни обработки на полето, стимулиране на устойчивостта на растенията, прилагане на технологии след прибиране на реколтата, които помагат да се поддържа качеството на плодовете и да се увеличи срокът им на годност (напр. нехимически карантинни обработки). Стратегиите също така отчитат въздействието върху човешкото здраве – от фермера до потребителя, разяснява Хавиер Аризменди.

Партньорите проведоха сравнително проучване, събирайки данни и резултати от полеви опити. Проучването разглежда социално-икономическото въздействие на стратегиите, което им позволява да определят реалните последици от потискането на активните съставки, както и пригодността на предложените алтернативни стратегии за всяка култура.

Въз основа на резултатите от проекта, партньорите са проектирали и създали „Карти за разпространение“ за всяко от ПРЗ-тата. Хавиер Аризменди обяснява: „Картите обясняват накратко кои алтернативни процеси или методи могат да се използват вместо продукта. Освен това проведохме проучване за популациите на насекоми на всеки от тестовите участъци, сравнявайки гъстотата и биоразнообразието на видовете в края на последния сезон. Това проучване ни позволи да оценим прякото въздействие върху насекомите – както патогенни, така и полезни, свързани с двата различни тествани земеделски модела.

В периоди на глобални и климатични кризи човечество все повече обръща поглед към различните банки където се съхраняват семена от вече изчезнали култури.
На остров Свалбард известен още и с името Шпицберген се пази най-голямата колекция от семена на растения, той обаче не е единственото място за съхраняване на образци на вече забравени култури.

С тяхна помощ при настъпване на климатични кризи, след вулканични изригвания или световни войни би могло да се възстанови земеделието, пише BBC. Семената не се съхраняват в тези своеобразни трезори единствено и само за спасяване на човечеството.

Подобни банки съдържащи резервни копия от семена има по цял свят, и те се управляват от фондации, университети и правителства. Например в специален център за съхраняване на семена на плодове и зеленчуци в Тайван се пази най-голямата колекция от семена на патладжани. Във Филипините пък се намира семенна банка, която съхранява образци на 132 хил. сорта ориз. Различни образци на семена от пшеница и царевица се пазят в специален център за изследване на пшеницата и царевицата, разположен недалеч от Мексико сити.

Като цяло тези ресурси са достъпни за селекционери, които искат да създадат по-добри, по-издръжливи или по-вкусни култури. „Генната банка е част от отворената наука“, казва мениджърът на банката в Тайланд Мартенс ван Зоневелд. С работата на учените по мащабното секвениране на генома, се променя по думите му и ролята на генните банки. „Ако искате да научите еволюционната история на лютата чушка или как да отглеждате нахут, който може да оцелее при изменението на климата, банката от семена е мястото което разполага с нужния ви набор от данни за това“, добавя той.

Когато имате информация за генетиката на растението, можете да съпоставите гените му с външния му вид, издръжливост и други качества. Това улеснява избора на обещаващи родители за потенциални бъдещи сортове. Освен това може да улесни, например, след като сте развъждали нови растения и имате хиляди клонки ябълкови фиданки, да изберете тези, които ще имат характеристиките, които харесвате най-много. С парче листна тъкан можете да генерирате последователност, която разкрива например качества като студоустойчивост или височина на растенията у родителите на плодове, вместо да се налага да ги отглеждате и наблюдавате с години.

В този контекст десетките хиляди проби или аксесиони на една банка за семена, както са общоизвестни, започват да изглеждат като безценна колекция за всеки, който се опитва да разбере как се развиват културите. Раджив Варшни, който понастоящем работи в университета Мърдок в Австралия, разработи огромен проект за секвениране, в Международния институт за изследване на културите за полусухите тропици в Индия. Банката за семена там има повече от 20 000 екземпляра на нахут и техните роднини, както и огромни колекции от просо и сорго и други култури, някои сортове от които са унищожени в първоначалните си родини.

В друг голям проект за секвениране, резултатите от който бяха публикувани през 2021 г., Паскуале Триподи от CREA Research Center за зеленчукови и декоративни култури в Италия и негови колеги секвенираха фрагменти от ДНК от повече от 10 000 екземпляра от чушки. Сравнявайки данни от чушки, съхранявани в пет различни банки за семена, те създадоха родословно дърво, което им позволи да проследят отдавнашното движение на сортовете пипер напред-назад между Европа и Азия, вероятно по търговските пътища.Въпреки че тази работа секвенира само част от геномите на чушките, тя позволи на изследователите да надникнат в историята на растенията, което не би било възможно без генетична технология.

Световният зеленчуков център, подобно на други банки за семена, полага усилия да постави генетична и друга информация във формат, който селекционерите могат лесно да разглеждат, казва ван Зоневелд. За много селекционери по думите му е огромно предизвикателство, когато трябва да избират например от 10 хил. сорта растения. За да ги улеснят семенните банки създават подбрани колекции от семена на растения от стотици от растения за които например е доказано, че виреят в хидропонна среда, или са устойчиви на суша.

Ново изследване на учени от реномирания нидерландски университет във Вагенинен по поръчка на организацията КОПА и КОДЖЕКА показва, че Зелената сделка ще се отрази по-силно на производителите на растениевъдна отколкото на животновъдна продукция информира agrarhete.com. В него се разглеждат няколко сценария, според които фермерите от растениевъдния сектор могат да намалят своите добиви с до 30% и да се достигне до увеличаване на вноса на растенивъдна продукция в ЕС, докато сред животновъдите зелената сделка може да доведе както до печеливши, така и до губещи.

Според експертите Зелената сделка може да доведе до подобряване на ситуацията в сектори като свиневъдство и птицевъдство, докато според резултатите от паралелно изследване за млекопроизводителите и месопроизводителите (специално на говеждо месо бел. ред.) се очаква свиване на доходите.

Двете научни изследвания се фокусират върху последиците за земеделските производители от прилагането на Зелената сделка и стратегиите „От фермата до масата“ и за биодиверсификацията. Факторите които се разглеждат за растениевъдството са използването на торове и растителна защита и начина на обработка на площите. До началото на следващото десетилетие фермерите в Европа трябва да намалят наполовина употребата на препарати за растителна защита и на 20% използването на торове. Освен това в същото време за биоземеделие трябва да бъдат заделени 25% от обработваемите площи в Европа.

Ръководейки се от обявените по Зелената сделка цели учените развиват четири различни хипотетични сценария.

– намаляване на препаратите за растителна защита с 50%
– редуциране наполовина хранителните вещества и на използваните торове:
– достигане до 25% обработваеми площи за биоземеделие:
– комбинация от първите три сценария

За да постигнат по-реалистични резултати, учените са включили в изследователската си работа 25 стопанства от различни страни членки на ЕС. При първия сценарии само при редуциране използването на препаратите за растителна защита, учените са достигнали до резултати като този например че цената на пшеницата би се увеличила с 2% при спад в добивите със 7%. Освен това при този сценарии може да се очаква увеличаване на вноса на царевица, рапица и цитрусови плодове в ЕС. Според тях може да се очаква също спад в европейския износ на домати, маслини, вино и хмел. Те са изчислили, че при прилагане на този сценарии, икономическите загуби за Общността биха достигнали до 64 млрд. евро.

При втория сценарии свързан с намаляване на употребата на торове според тях може да се стигне до свиване на растениевъдната продукция с 15%, като това би довело до увеличаване на цените на земеделската продукция с 20%. Заключението им тук е, че подобен сценарии би довел по-скоро до големи изменения в цените отколкото в нивото на производство. Параметрите за внос и износ остават подобни на тези при първия сценарии Икономическите загуби за ЕС само при прилагане на този сценарии се оценяват на 92 млрд. евро.

При прилагане на третия сценарии, свързан с увеличаване на площите за биоземеделие те смятат че за повечето производители на растителна продукция загубата от добиви биха били около 10%. Цените на аграрната продукция биха се повишили в този случай с около 13%, а икономическите загуби биха били най-ниски- 56 млрд. евро.

Последният сценарий, който комбинира предходните три показва, че площите за биоземеделие в ЕС биха могли да достигнат най-много до 10% ако се изпълнени всички други цели на Зелената сделка. Сривът в производството тук обаче би достигнал до 30% особено при ябълките. Има обаче и култури като захарното цвекло при които мерките биха имали частично или никакво негативно влияние.

При повечето култури спадът в добивите би бил между 10 и 20%, като особено засегнати биха били многогодишните култури. Рязък спад в производството може да се очаква за маслините, виното и хмела. При пшеницата се изчисляват с 18% по-ниски добиви. Цените на аграрната продукция биха се повишили при последния сценарий с 3%, а бъдещите загуби само при неговото прилагане се изчисляват на 140 млрд. евро. При комбинирания сценарии се очаква ЕС да увеличи вноса на царевица, рапица и цитрусови плодове. За някои видове култури дори може да се очаква удвояване на вноса. По-малък би бил износът на маслини, вино и хмел.

Увеличаван на потребността от месо

Един от учените участвали в изследването Йохан Бренер осветли междувремено резултатите от паралелно изследване, което акцентира върху един друг проблем -растящата нужда от земеделска земя. „При запазване на търсенето на аграрна продукция на сегашното ниво за да компенсира недостига Европа ще трябва да внася повече. Ако Европа намали своя износ тогава страните извън ЕС би трябвало да увеличат собственото си производство. Ние изчислихме колко много хектари земеделска земя извън рамките на ЕС биха били необходими за това ако се приложи тази комбинация от ефекти (изброени като сценарии по-горе бел. ред)“, казва Бренер.И при четирите сценария според него нуждата от земеделска земя би била значима.

Освен всичко до тук, учените от университета на Вагенинген акцентират, че при прилагането на въпросните четири сценария би се стигнало не само до спад в добивите на земеделските култури но и в качеството им. В резултат на прилагането на мерките от стратегията „От фермата до масата“ например зърното по-често би било засягано от гъбични болести, като качеството му би било толкова лошо, че то не би могло да се използва дори за фуражи. Потребителите от своя страна не биха плащали същата цена за продукция с по-ниска добавена стойност. Нещо повече ако не се промени търсенето на аграрна продукция, може да се стигне до остър недостиг и увеличаване на цените.

В това изследване което засяга прилагането основно на стратегиите „От фермата до масата“ и за биодиверсификацията като инструменти на Зелената сделка, заедно с редуцирането на препаратите за растителна защита и торовете са взети под внимание и мерките свързани с опазването на биологичното разнообразие и намаляването на антибиотичната резистентност. За да покажат какво би се случило при прилагането им, учените от Вагенинген са симулирали различни ситуации в 13 стопанства от различни региони на ЕС. Сред разиграните сценарии е бил и такъв с прилагане на доброволни мерки по ОСП, както и такива комбиниращи ефекти за производството и цените от останалите сценарии.

В шест от тези стопанства симулираните сценарии са довели до увеличаване на нетните доходи. Тези стопанства са били специализирани в производството на различни видове месо- говеждо, свинско и птиче. При останалите шест стопанства специализирани в млекопроизводството е наблюдаван спад в нетните доходи вследствие на прилаганите сценарии. Дори спад в нетните доходи е регистрирано в едно от стопанствата, които е било специализирано в отглеждането на телета.

За проспериращите от приложените ефекти на Зелената сделка производители на говеждо, свинско и птиче месо по-високите доходи се дължат преди всичко на увеличените цени. Незначително по-голямо е увеличението на доходите при един от сценариите е отбелязала само една ферма за кокошки носачки от Югоизточна Румъния.

Шестте стопанства от сектора на млекопроизводството е трябвало да се откажат средно от 1/3 от своите доходи, като най-големи около 70% биха били загубите за млекопроизводителите в Нидерландия. Симулираният сценарий показал, че най-малки биха били загубите за млекопроизводител в Полша.

Учените са изследвали също какви биха били последиците за животновъдите , ако сами трябваше да поемат разходите за прилаганите от тях екологични мерки. Те са изследвали сценарии с над 20 подобни мерки с различна тежест върху разходите за фермерите, като са изчислили, че без подкрепа нетните доходи както на млекопроизводителите, така и на останалите видове животновъди биха спаднали с около 20%.

„Политическата подкрепа и наличието на достатъчно ресурси са от важно значение за омекотяване на ефекта върху доходите на фермерите от прилагането на мерките от Зелената сделка и в същото време да се гарантира, че заложените цели по опазване на климата и биоразнообразието няма да бъдат заобиколени“, казва Роел Йонгенеел.

Въпреки че структурните промени в селските региони не влизат в изследванията на нидерландските учени, те са на мнение, че тези промени в селските региони могат да повишат шанса за подобряване на доходите ако се направят правилните инвестиции. „Опитът ни да изследваме негативните ефекти върху доходите на фермерите чрез повишаване на размера на стопанствата и използването на ефекти във ормата на скала е стратегия за земеделието позната от миналото която вероятно може да се използва в бъдещето“, смята Йонгенеел.

Според прогнози пазарът на селектирани растения, включително и такиа при които е прилоено редактиране на генетичния код (CRISPR) ще се увеличи с над 20% достигайки през 2023 година до 14,5 млрд. долара. Това съобщава „Зерно Онлайн“ позовавайки  се на Marketstand Market.  Според експертите паарът ще се стимулира от развитието на методи на хибридизация на молекулярно ниво.

Очаква се през следващите пет години технологите за селекция на растенията в развиващите се страни да допринесат эа 20% ръст на пазара. С други 13,9%  за растежа на пазара ще допронесе развитието на технологиите а редактиране на гените на растенията.

Експертите отчитат, че се набюдава засилен интерес особено в сектора на зърнопроизводството във връзка със стремежа нафермерите да търсят и използват по-устойчиви и високодобивни сортове кутури. Активното развитие на биотехнологичните методи също ще допринасе за развитието на пазара на елитната селекция на сортовете.

Преиуществата от това за земеделските производители, които са крайни потребители на семената  ще варират от ниска себестойност, по-високи добиви, голямо разнообразие при избора на сортове до намаляване на загубите  при отглеждане на по-устойчиви сортове.

Факторите възпрепятстващи разпространението на елитните сортове растения в развиващите се страни ще останат недостига на квалифициран персонал и лошата инфраструктура.

Съвместно с Германското земеделско общество от Аграрния университет подготвят първия форум „Международни  дни на полето”, съобщава БНТ. Форумът ще се проведе между 5 и 7 юни. „Интересът към него е много голям”, заяви организаторът на събитието Йордан Йорданов. Дейността на Германското земеделско общество е доста широкомащабна и в нея членуват близо 40 хил. фермера, и е организатор на подобни отворени дни не само в Германия, но и в чужбина. Между 5 и 7 юни на опитните полета на АУ ще бъдат показани живи земеделски култури като пшеница, царевица, слънчоглед, грах и др. , ще се демонстрира прилагането на различни торове и сортове. Мотото на изложението е „Растениевъдство на една ръка разстояние” и е с демонстративна насоченост. От АУ ще покажат различни иновативни разработки като специална система, която да уведомява фермерите, кога е най-удачно например да започне едно пръскане.