Тагове

Не само Европа, но и страната ни като съставна част на Общността са изправени пред сериозни предизвикателства относно климата, опазването на околната среда и приноса на една от най-важните области земеделието за целта да имаме по-здрави почви, повече щадене на ресурси и в крайна сметка по-качествена и здравословна храна. От аграрното ведомство, което е водещо по политиките по отношение на земеделието обаче тъпо и упорито продължават да не осветляват водените разговори между администрация и представители на браншови организации относно бъдещия облик и архитектура на българския вариант на ОСП, или иначе казано на нашия стратегически план. Дали присъстващите на него представители на бранша са оторизирани от национално представителни организации е съвсем друг въпрос, защото както знаем няма закон, който да за дава критериите за това, а на раздумките наречени тематични групи се канят хора образно казано от кол и въже. Това обаче е дребен детайл, също какъвто е и фактът, че една тежка и сложна политика като земеделската не се обсъжда по работни групи, в които да участват експерти на различно ниво.

Вместо това земеделското ведомство продължава с тайните завери да настройва срещу себе си и отделни браншови организации и особено представителите на медиите, чиято роля е да осведомяват несведущите обикновени потребители, каквито сме всички ние за това, какво и от кого се дискутира по отношение бъдещето на храната ни, а информацията се предоставя постфактум с фермани, наподобяващи многотомна енциклопедия.

Трябва ли медиите най-накрая да обявим бойкот на агроведомството? Да му просветне и да се осъзнае, че администрацията е длъжна прозрачно и отворено да дава информация за случващото се за да можем и ние да си вършим работата и да осведомяваме потребителите за това как ще си подредим къщичката в земеделието и храните?! Земеделие , за което както знаем от Европа идват не малко средства, или те пак на тъмно ще се разпределят, както ще се определят критериите и рамката на стратегическия план. Защото не е важно само колко и под каква форма ще получат млекопроизводители, зърнопроизводители, производители на плодове и зеленчуци и биопроизводители, а в крайна сметка и каква храна ще получим на масата всички ние като потребители. Всичко това трябва да са резултати на все същата земеделска политика, която обаче продължава да се обсъжда на тъмно въпреки желанието на заинтересованите за прозрачност. Министерството е на първа линия само когато има нужда някой да го хвали за изплатени и усвоени евросредства , но се крият като мишоци, когато се касае за водене на конструктивни диалози, в които винаги трябва да се зачитат интересите и на двете страни. Още повече от едната страна сме ние потребителите, а пък ролята на медиите трябва да е като на доставчик на информацията. Веригата между администрация и потребители се къса, защото ги няма медиите. И колкото по-рано се осъзнаят от агроведомството, че сфера като земеделието, която засяга всички ни се нуждае от по-голяма прозрачност, толкова по-добре. Защото после пак ще слушаме едни и същи мантри за прекъснати вериги, липса на български храни и недофинансирани и вечно приоритетни сектори, а земеделието ще е като буксуващ локомотив на първи коловоз, на който му се иска да потегли, но на който все няма да му стига мощност, ще си стои на едно и също място, и ще продължава да боксува.