Тагове

Слабата реколта може да превърне ЕС в нетен вносител

Анализатори очакват по-слаба реколта от царевица в ЕС заради засушаването в Румъния- един от най-големите производители на царевица в блока, информира БТА. Според тях сериозното засушаване в северната ни съседка не може да бъде компенсирано от валежите в западните части на континента.

По-ниското производство може да направи ЕС нетен вносител на царевица, по-зависим от чуждестранни доставки през този сезон, особено след като се очаква блокът да ожъне под средните количества пшеница и ечемик, които могат да се използват за храна на добитъка.

Анализаторите рязко намалиха прогнозите си за предстоящата реколта от царевица в ЕС до около 60-61 милиона метрични тона – под миналогодишната продукция от около 63 милиона, но над 53 милиона през 2022 г., когато сушата засегна много региони в Европа.

„Ситуацията в Източна Европа е много трудна – като тази преди две години. Западна Европа се развива добре и това спасява ситуацията в сравнение с 2022 г.“, коментира анализаторът на „Аргъс“ (Argus) Максънс Девилърс.

С 30% по-слаба реколта в Румъния

Някои анализатори очакват производството на царевица в Румъния да спадне с около 30 на сто спрямо близо 11 милиона тона миналата година. „Аргъс“ оценява продукцията през 2024 г. на 7,5 милиона, а европейската компания „АгроБрейн“ (AgroBrane) – на 7,7 милиона.

„Доста предизвикателно е да се отглежда царевица в пещ“, посочва Габриел Рази от „АгроБрейн“, отбелязвайки, че културите са били изправени пред топлина от 40 градуса по Целзий по време на опрашването през юли.

По думите му това е един от най-предизвикателните сезони в агрономическо отношение, през които са преминали румънските фермери.

Неблагоприятните климатични условия през лятото също са навредили на царевицата в части от България и Унгария, казват анализатори.

Във Франция имаше несигурност по отношение на добивите, след като влажна пролет възпрепятства засаждането, докато южната част на страната е изправена пред високи температури от края на юли. Но благоприятните нива на влага, след проливния дъжд, който навреди на реколтата от пшеница, са поддържали царевицата в предимно добро състояние. Междувременно увеличаването на площта трябва да осигури по-висока продукция във Франция в сравнение с миналата година.

„Във Франция ситуацията е смесена, но производството би трябвало да е добро“, коментира Девилърс, оценявайки, че реколтата ще нарасне до малко над 14 милиона тона, малко над първоначалната прогноза на земеделското министерство.

Обилният дъжд би трябвало да подпомогне добивите на други места в Европа, въпреки че редуцирането на засаждането може да намали производството.

В Полша условията за реколтата са обещаващи, но по-слабото засаждане означава, че реколтата от царевица може да се свие с 13 на сто спрямо миналата година – до 7,6 милиона тона, посочва анализаторът на „Спаркс полска“ (Sparks Polska) Войтек Сабарански.

Той допълва, че жътвата в Полша е определена за ранен старт от средата на септември.

В Германия реколтата от царевица за зърно ще намалее с 2 на сто до 4,41 милиона тона, изчисли земеделската асоциация на страната в четвъртък, в сравнение с много по-рязък спад от 15 на сто на повредената от дъждовете реколта от зимна пшеница.

В северната ни съседка ще компенсират фермерите заради слабите добиви от царевица и слънчоглед

Непрекъснатите горещи вълни съпътствани с продължително засушаване нанася огромни щети върху посевите в Румъния, която рискува да се превърне в пустиня, пише „Зерно Онлайн“. В резултат на липсата на валежи в продължение на няколко месеца вече пресъхват водоеми като езерото Талабаска.

Вълните на аномални горещини в северната ни съседка следват една след друга, като в началото на седмицата за южните части на страната се обещава от синоптиците известно „захлаждане“ до 30 градуса, но към края на седмицата отново се очакват температури близки до 40 градуса. Според местните жители ако не се вземат мерки, скоро страната ще се превърне в пустиня. Мнозина свидетелстват за масово изсъхване на дървета и посеви.

Заради масивните щети от засушаването върху добивите от царевица и слънчоглед, румънското министерство на земеделието реши да предложи компенсации на фермерите.

Конкуренцията между преработватели и износители води до поскъпване на слънчогледа

Сухото и горещо време в Румъния продължава да нанася щети върху посевите с царевица и слънчоглед, информира UkrAgroConsult. Според информация от румънските медии на редица места в страната през миналата седмица температурите са надминали 40 градуса, което е обърнало първоначалните прогнози за средни добиви от 10-12 тона на хектар с „главата надолу“.

Ако паднат дъждове в близките дни, биха могли да помогнат на малка част от посевите да се възстановят от стреса, но на много места царевицата е изсъхнала.

Ситуацията с посевите със слънчоглед е още по-тежка, тъй като на места добивите остават средни, докато растенията се намират във фазата на нормирането на зърното. Заради по-бързото развитие на растенията, румънските фермери планират да започнат кампанията по прибиране на слънчогледа в средата на август вместо в началото на септември.

Междувременно цените на слънчогледа в Румъния за последната седмица поскъпнаха с 10 долара до 453 долара на FoB заради ожесточената конкуренция между преработватели и износители.

Отчитайки прогнозите за времето е възможно цента на слънчогледа да достигне до нивата от миналата година. Към момента румънският слънчоглед е с 10 долара под нивото от аналогичния период на миналата година. Фермерите се надяват на по-добро развитие на пролетните култури с оглед на очакваните през тази седмица обилни валежи.

Специална група ще следи за дрейфуващи мини  в морето

С цел повишаване безопасността на корабоплаването в Черно море, България, Румъния и Турция са започнали съвместна акция за почистване на морските пътища от Мими, съобщава UkragroConsult, позовавайки се на Bloomberg.

Съвместната акция под ръководството на Анкара е първата по мащаба си инициатива след началото на войната в Украйна. В информацията се подчертава, че в резултат на подписано тристранно съглашение се създава специална група за борба с дрейфуващите в басейна на Черно море мини. Припомня се, че след сключването на споразумението с двете воюващи страни с посредничвството на Турция и ООН за създаяане на безопасни коридори, значително е бил облекчен износът на продукция през Черно море.

От август 2023 година, когато споразумението влезе в сила, Украйна е изнесла 37,4 млн.тона продукция от пристанощата си в Черно море.

Високите добиви правят пшеницата на двете страни изгодна за търговците

Високите добиви в страните от Черноморския регион способстващи за намаляване на цените правят пшеницата от страни като България и Румъния по-изгодна за търговците на международните пазари информира UkrAgroConsult позовавайки се на Bloomberg.

В информацията се припомня, че тазгодишната руска реколта от пшеница се очаква да е с над 10% по-слаба от миналогодишната, а фермерите във Франция са претърпели щети заради обилните валежи. Междувременно Румъния очаква да събере рекордните 10,5 млн. тона зърно.

По време на последните два египетски търга през юни ,държавната GASK закупи предимно българска и румънска пшеница, като тъкмо Румъния се явява една от най-конкурентноспособните страни на пазарите.

Очаква се новият терминал да облекчи трафика към пристанището на Констанца

Group), лидер в частния товарен железопътен транспорт в Румъния, обяви завършването на най-големия терминал за товарене и разтоварване на земеделска продукция в Европа след инвестиция на стойност 10 милиона евро, информира БТА, позовавайки се на изданието „Еконмедия“.

Разположен в Дорнещ, окръг Сучава, на границата с Украйна, новият комплекс, предназначен за товарене и разтоварване на земеделска продукция, бележи нов етап в усилията на групата Грампет да модернизира и подобри ефективността на железопътната инфраструктура в региона и да подкрепи възстановяването на Украйна.

„Румъния има важна роля във функционирането на коридорите на солидарността, създадени от страните членки на ЕС, за да облекчат транспорта на стоки, идващи от Украйна. След началото на войната, железопътните оператори в рамките на Грампет Груп допринесоха съществено за облекчаване на трафика и реактивирането на основните коридори по оста север-юг, осигурявайки транспорта на над 1,5 милиона тона стоки във връзката с Украйна“, заяви президентът на групата Груя Стойка.

Той посочи, че новият комплекс в Дорнещ ще позволява транспорта на 240 000 тона зърно и други земеделски продукти на месец и по този начин ще се превърне в стратегически пункт за облекчаване на трафика на стоки до черноморското пристанище Констанца.

Изданието отбелязва, че терминалът с максимален капацитет 500 тона стоки на час е най-големият терминал за товарене и разтоварване на земеделска продукция в Европа. Той има максимален проектиран капацитет от 3 милиона тона годишно, снабден е със станция за товарене на вагоните (със 128 метра дължина) и станция за разтоварване (със 120 метра дължина) и е проектиран да функционира по 24 часа, седем дни в седмицата и 365 дни в годината.

Властите обещаха на производителите три схеми на държавна подкрепа, с които да компенсират повишените разходи заради войната в Украйна

Румънското правителство одобри помощи на стойност близо 100 млн. евро за фермерите, които по-рано наложиха блокади на границите с Украйна, информира UkrAgroConsult. Една от мерките предвижда създаване на държавна помощ за намаляване акциза върху ползваните от производителите горива. За нея ще бъдат заделени 54,3 млн. евро. Други две мерки предвиждат да се създадат схеми за държавна помощ за производителите на говеждо, птиче и свинско месо за претърпените от тях щети заради конфликта в Украйна.

Фермерите ще получат tezi средства с които да компенсират нарасналите и им разходи за горива, фуражи и енергия. За тези две мерки ще бъдат заделени общо над 37 млн. евро.

Фермерите планират да увеличат площите с есенници, като компенсират евентуални по-слаби добиви

Реколтата от пшеница в Румъния през новата стопанска година може да надмине 10 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на прогнозите на Argus Agritel . Ако тази прогноза се сбъдне ще означава, че румънските фермери ще съберат подобна реколта за шест от последните осем години. Очакванията са увеличаването на обработваемите площи с пшеница да компенсират евентуални по-слаби добиви.

За да избегнат повторението от предходни години, когато засушаването през лятото оказа негативно влияние върху посевите с пролетни култури, зърнопроизводителите в южната ни съседка планират да засеят повече площи с есени култури включително пшеница и ечемик. Обработваемите площи с пшеница се прогнозира през 2024/25 година да достигнат до 2,30 млн. хектара, при средни добиви от 462 кг/дка. Това приблизително съответства на добивите през тази година и предполага достатъчно валежи през зимата.

Засушаването в страната доведе до забавяне в развитието на есенните посеви, но все още има възможност развитието им да бъде наваксано така, както бе през сезон 2018.19 година, когато при сходни климатични условия румънските фермери събраха реколта над 10 млн. тона. Най-добро развитие до фаза 2-3 лист се наблюдава в момента при посевите в западните части на страната заради обилните валежи.

Заради засушаването някои фермери планират да засеят отново част от площите с рапица през пролетта, тъй като засятата сега рапица въобще не е поникнала.

За периода от юли до края на ноември България е изнесла 33,3 хил. тона слънчоглед, вносът е достигнал около 39 хил. тона

По данни на еК през текущата стопанска година Молдова е изместила Украйна от лидерската позиция при износа на слънчоглед, информира „Зерно Онлайн“. Според данните между 1 юли и 26 ноември 2023 година страните членки на ЕС са внесли малко над 190 хил. тона слънчоглед, което е с 85% по-малко в сравнение с аналогичния период на предходната стопанска година.

Делът на Молдова в този внос възлиза на 63% или около 120 хил. тон. За  сравнение преди  година молдовският експорт на слънчоглед за ЕС е възлизал на 108 хил. тона. Украйна която е водещ износител на слънчоглед за ЕС през 2023/24 година е намалила значително своя износ от 1,08 млн. тона на едва 35 хил. тона.

Ключови вносители на слънчоглед в ЕС се явяват Румъния със 78,8 хил. тона, България с с почти 39 хил. тона тона и Испания с 13,7 хил. тона. За указания период от юли до края на ноември Румъния е изнесла 64,05 хил. тона, следвана от България с 33,3 хил. тона и Хърватия с 20,6 хил. тона слънчоглед.

Нови близо 40 хил. птици у нас ще бъдат умъртвени по хуманен начин в два засегнати от вируса обекта

След съобщения за новооткрити случаи на птичи грип в България и Румъния нараства безпокойството за разпространението му в Европа, пише UkrAgroConsult. Причината е, че регионът се намира в сезона на пик на разпространението на това заболяване.

Последните случаи за констатирани огнища на птичи грип у нас по данни на БАБХ са от началото на месеца от обекти в село Главиница Пазарджишко и в село Криво Поле в Хасковско. В първия обект са се отглеждали около 248 кокошки носачки, а вторият е със значително по-голям брой на отглежданите кокошки 39 950 хил. кокошки, като предстои умъртвяване по хуманен начин на животните в двата обекта. Предприети са съответните мерки за недопускане разпространението на вирусното заболяване.

Вирусът в обекта на пазарджишкото село е установен при извършване на мерки за контрол в 10-километровата зона, която беше създадена за наблюдение около огнището на Инфлуенца по птиците, регистрирано на 26.10.2023 г. в землището на с. Мало Конаре, област Пазарджик.

В края на октомври от огнища на птичи грип бяха засегнати още обект в село Мало Конаре, отглеждащ около 171 хил. кокошки и в стопанство в град Дебелец, област велико Търново, в което се отглеждат около 395 хил. птици.

Румънските власти са обявили случай на заразени с птичи грип птици в обект в село Тиганеш, в близост до границата с България, в който са се отглеждали около 120 птици.

Очаква се Брюксел да удължи забраната за внос на украинска аграрна продукция с два мвавца

Румъния ще се опита да увеличи износа на украинско зърно през своите пристанища от 2 на 4 млн. тона, съобщава „Звено Онлайн“, позовавайки се на изявление на премиера на страната Марчел Чолак. Както е известно забраната за внос на украинска аграрна продукция за пет страни членки на ЕС изтича днес.  Към момента Брюксел все още се бави с вземането на решение дали да се удължи срока на забраната. За нейното удължаване поне до края на годината настояват най-малко две от петте страни, пише „Дневник“. Говорителят на ЕК Мириам Гарсия Ферер заяви, цитирана от Politico, че комисията „все още не е взела решение“ и „все още имаме малко време“. Според изданието в Брюксел се говори, че решението може да е за удължаване на ограниченията с още два месеца.

В Румъния очакват Брюксел да наложи забрана на вноса на украинско зърно в страната. информира UkrAgroConsult, позовавайки се на изявление на румънския агроминистър Петре Деа. Според него се очаква ЕК да наложи забрана за вноса на украинско зърно в Румъния до 5 \юни. „От Брюксел декларираха готовност за предприемане на превантивни мерки за забрана на украинска агропродукция в пет страни членки, заяви Деа, цитиран от „Ройтерс“. Toj още веднъжпотвърди, че подобно ограничение трябва да влезе в сила след като отделните страни членки отменят наложените едностранни забрани. „Ако не се стигне до разбирателство, то въпросното ограничение ще бъде наложено само за Румъния“, отбелязва Деа..

Както е известно Румъния е една от петте страни членки, с която Брюксел води диалог за решаване на проблема с вноса на украинска агропродукция. Въпреки че Букурещ не прибягна до въвеждане на едностранна забрана, засили контрола по транзитно преминаващите транзит стоки и започн да пломбира товарите идващи на границата. В информацията се припомня хронологията на събитията по решаване на проблема до момента и за наложените от четири страни членки на ЕС в това число и България едностранни забрани за внос на земеделска продукция от Украйна, както и за постигната договорка с Киев за запазване на възможността за транзиттно преминаване на селскостопанска продукция през тези страни.

След Полша и в Румъния представители на политическата класа поискаха временно да бъде спрян вносът на зърно от Украйна, информира БТА позовавайки се на прессъобщение на Румънската социалдемократическа партия. Информацията се казва че
Румънската Социалдемократическа партия е поискала от Министерството на външните работи да инициира дипломатически разговори с украинските власти за временно спиране на вноса на зърно от Украйна по модела на Полша. „Румъния трябва да продължи да бъде до Украйна и да осигури транзита на зърно към трети страни в Европейския съюз и към черноморските търговски пътища”, се казва в документа, изпратен до медиите. От партията предлагат още Румъния да подкрепи европейския регламент 70/2022, според който страните членки на ЕС, които осигуряват вътрешното си потребление от собствено производство, трябва да разрешават транзита на зърно от Украйна само за онези държави от Общността, които не могат да покрият потреблението си от своето собствено производство. “Подобна мярка би била справедлива както за фермерите от Украйна, така и за фермерите от ЕС”, отбелязват от СДП.

Вносът на украинско зърно в Полша ще бъде временно спрян, за да се смекчи въздействието върху цените, но транзитът ще бъде разрешен, обяви новият полски министър на селското стопанство Робърт Телус в петък.

Попитан миналата седмица за подобна мярка, румънският министър на земеделието и развитието на селските райони Петре Дая заяви, че я подкрепя.

„Аз съм за мярка за временно спиране на вноса. Можете да видите писмото, подписано от четиримата премиери на Румъния, Словакия, Полша и Унгария. Там се казва, че е необходимо да се предприемат мерки за защита на митниците и въвеждане на мита и дори мерки за спиране на вноса за определен период от време, така че този коридор на солидарност да има ясна дестинация. Очакваме да видим какво е решението на Европейската комисия”, каза Петре Дая.

Румънски зърнопроизводители от североизточната част на страната заплашват да блокират митническия пункт “Сирет” в окръг Сучава заради вноса от Украйна, съобщава БТА. Недоволните земеделци твърдят, че заради нелоялната конкуренция на съседната страна и липсата на реакция от Европейския съюз, са принудени да продават собствените си зърнени запаси на много по-ниски цени от очакваните. „Трябва да разберем, че тези хора не продават стоките, те отчаяно се опитват да се отърват от тях на всяка цена. Те сега продават на загуба. Европа не реши проблема си с това законодателство, сложи парите в джобовете на търговците и мултинационалните компании“, коментира Тибериу Стан, цитиран от Диджи24.

„Преди да започнем транзита, имахме оферта за пшеница или царевица между 1,4 и 1,6 леи на килограм. По това време пазарът намаля по такъв начин, че сега имаме по-малко от 200 евро на тон, което е между 0,95 и 1,1 леи на килограм“, казва фермерът Йон Нотингар.

Над 2000 камиона със зърно чакат на пристанището в Констанца, като тези от Украйна са с предимство – друг проблем за румънските фермери, чиито доставки за износ се бавят.

„Ще се окажем в ситуация, в която трябва да помолим купувачите и превозвачите да ни изпратят камиони, за да можем да доставим стоките. Така или иначе това ще тласне цената още по-ниско“, смята фермерът Кристиан Стойка.Според статистика, публикувана от правителството в Киев, миналата година в Румъния е влязло украинско зърно на стойност 1,24 млрд. долара

Както е известно заради създалата се ситуация преди броени дни държавните и правителствените ръководители на Румъния, България, Полша, Словакия и Унгария поискаха от Европейския съюз повече пари, за да компенсират фермерите, засегнати от масовия внос на селскостопански продукти от Украйна. Те изпратиха съвместно писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен с настояване да преразгледа мерките за противодействие на негативните ефекти от увеличения внос на селскостопански продукти от Украйна.

Ситуацията около безмитния внос на украинска аграрнa продукция взе и своята първа политическа жертва, като поlслкият министър на земеделието Хенрик Ковалчик се очаква да подаде оставка, на фона на увеличаващия се натиск от страна на местните фермери, съобщи „Дневник“.

Румъния е внесла през 2022 г. най-голям обем маслодайни култури от Украйна, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на данни на украинските митнически служби. Като цяло ¾ от доставките на маслодайни култури през миналата година са отишли за страните от ЕС, което е затвърдило ролята на блока като водещ пазар за маслодайни култури от Украйна. Любопитен е фактът, че през 2021 година, когато Германия е била водещ пазар за маслодайните култури Румъния дори е била извън топ 20 на страните вносители. Тя е следвана от Турция с дял от 13,7% и Полша с дял от 12.7%. В информацията се отбелязва още, че с дял от 11,5% страната ни също се нарежда сред най-големите вносители на маслодайни култури от Украйна заемайки четвърто място. Първите шест страни вносители на маслодайни култури от Украйна формират 72% от стойността на приходите от износа на маслодайни култури.

С дял от 13,3% Полша заема лидерска позиция сред пазарите за украинско слънчогледово масло, измествайки Индия и Турция.. Отбелязва се , че през 2022 година страната ни е била с дял на вноса на слънчогледови масла от Украйна от 4,9%.

Според данните на властите през миналата година Украйна е изнесла маслодайни култури на обща стойност в парично изражение от почти 3,8 млрд. долара, което е с 54% повече в сравнение с предходната година. В Количествено отношение увеличението е над два пъти. За същия период Украйна е изнесла и слънчогледови масла за общо 4,3 млн. долара.

В търсене на възможности за подобряване на биоразнообразието фермери от румънската оперативна група ECO_FRUCT_BN са тествали различни техники и методи за подобряване на контрола на вредителите в биологични овощни градини. За проекта им разказват от портала на специализираната мрежа за ОСП- EU CAP Network. В четири пилотни органични ферми в хълмистия и планински район на окръг Бистрица партньорите по проекта провеждат опити за стратегии за интегрирано управление на вредителите (IPM) и търсят решение за съхранение на биологично произведени плодове, за да подобрят производството и да допринесат за запазването на околната среда и биоразнообразието..

В този район в Румъния вредителите са особен проблем за овощните градини. Насекоми като ябълковия червей (Cydia pomonella), ябълковия стъблепробивач (Synanthedon myopaeformis), сливовия червей (Gгрупаrapholita funebrana), сливовата муха (Eriotoma amigdalis) могат да имат опустошително въздействие върху културите. „През последните три години над 80% от реколтата от ябълки през есента имаше петна, специфични следи, оставени от ябълковия червей, галерии пълни с екскременти на ларвите, придаващи външен вид, който влошава качеството“, споделя един от участниците в оперативната група.

В конвенционалното земеделие, за да предпазят плодовете от атаки на вредители, фермерите обикновено прилагат набор от пестициди. Възможностите обаче са по-ограничени за органичните производители, които са изправени пред много загуби на реколта поради тези вредители. Следователно партньорите от тази оперативна група идентифицираха специфична необходимост от намиране на ефективни екологични решения за биологично земеделие, но които биха могли да се използват и от конвенционалните производители.

Съвместно с изследователи, биопроизводители от споменатите четири стопанства са провели полеви опити , в които са изпитали различни алтернативи на пестицидите като намалят въздействието върху околната среда и да запазят качеството на произвежданите плодове. Тестваните техники са включвали техники за прекъсване на чифтосването между мъжките и женски насекоми чрез използване на синтетични феромони, които да объркат мъжките в процеса на издирване на женските насекоми, с което популацията им да се поддържа под прага на икономическа вредност. За разлика от използването на токсични химикали, този метод не оказва влияние върху биологичното равновесие. Проучва се нивото на нападение от вредители с помощта на примамки в лепкави капани и се анализират климатичните условия в района на овощната градина.

Друга техника е озоновата технология за съхранение на органични плодове за дълго време през зимата. Решение във фермата за съхранение на органични плодове, ябълки, сливи, круши, запазване на вкуса и аромата без прилагане на токсични продукти.

По време на проекта съвместно с изследователите се наблюдава, анализира и оценява ефективността на прилаганите технологии и методи. Чрез провеждане на срещи и уебинари, резултатите от проекта се споделят с други фермери от страната.

„Въпреки че проучването все още продължава, прилагането на техниките води до успешни резултати. „Нашите плодове със специфични органолептични характеристики, особено вкус и мирис, ще получат повишена добавена стойност, ако нямат петна“, казва друг от участващите в проекта фермери. Това означава и повишен доход за фермерите от продажбата на тези по-висококачествени биологични плодове.

Европейската комисия одобри днес стратегическите планове за развитие на селските райони до 2027 година на България и Румъния, информира Ag-Press.eu.

Подпомагането на доходите заема важно място в българския план за намаляване на разликата в доходите между земеделските производители и работниците в други сектори. За да се постигне по-справедливо разпределение на подпомагането, малките и средните стопанства ще получат преразпределително плащане, а за по-големите стопанства ще се прилага таван от 100 000 евро. Над 600 милиона евро ще бъдат отделени за подкрепа на секторите на месото, млечните продукти и плодовете и зеленчуците, които изпитват затруднения. По отношение на екологичните действия планът ще гарантира, че над 80% от обработваемата земя има минимално почвено покритие в чувствителни периоди, за да се подобри качеството на почвата. Планът на България предвижда и конкретни инвестиции за увеличаване на площите с биологично земеделие. Финансирането за развитие на селските райони ще помогне за справяне с предизвикателствата на обезлюдяването, бедността и застаряващото население. Планът ще подпомогне създаването на 9 413 работни места и 650 инфраструктурни инвестиции в селските райони. Те включват изграждане или реконструкция на водоснабдителни системи или реконструкция на местни пътища, училища и детски градини. Повече от 5 200 млади фермери също ще получат специална подкрепа за установяване.

Планът на Румъния цели да подобри поминъка на фермерите и тяхната конкурентоспособност. В допълнение към подпомагането на доходите около 1,1 милиарда евро ще бъдат разпределени за инвестиции във ферми и преработвателни единици. Освен всичко друго, това ще подпомогне развитието на възобновяемите енергийни източници и ще увеличи добавената стойност на селскостопанските продукти. Стопанствата под 50 хектара също ще получат допълнително преразпределително плащане. Румъния използва 41% от своя бюджет за развитие на селските райони, за да насърчи екологосъобразни практики в райони с висока природна стойност за защита на биоразнообразието. Очаква се 611 000 хектара земя да бъдат обхванати от подобни практики. За да се запази привлекателността на селските райони в Румъния, планът ще подкрепи създаването на повече от 12 000 работни места в тези райони с финансиране за предприятия и инфраструктура. Например около 170 милиона евро ще бъдат инвестирани в модернизиране на общински пътища в селските райони. Конкретна помощ ще бъде предоставена на млади фермери, за да могат да започнат и развият своя бизнес.

Най-голямото засушаване за последния половин век, обхванало Румъния през тази година е довело до щети върху близо 600 хил. хектара земеделска земя информира „Зерно Онлайн“. Според данните на аграрното министерство, най-големи щети са претърпели фермерите в областите Арджеш,Бакеу, Васлуи, Ням, Олт и др.

Съобщава се за унищожена на сто процента реколта от пшеница, овес, ечемик, царевица и слънчоглед в редица региони на страната. В парично изражение загубите на реколтата се оценяват в стотици милиони долари.

Очаква се в кратки срокове румънското правителство да отпусне допълнително средства за компенсиране на земеделските производители, въпреки че по-рано румънският премиер Николае Чука заяви, че в хазната няма пари за още компенсации.

Представители на транспортните министерства на Франция и Румъния са подписали предварително споразумение за транзита на украинско зърно към Западна Европа, информира „Зерно Онлайн“ позовавайки се на румънския канал Digi24. Споразумението разглежда безмитния транспорт на украинско зърно и последващото му движение на територията на ЕС без всякакви ограничения в количествата. От румънска страна документът беше определен като „исторически етап в развитието на ЕС“. По-рано стана известно, че северната ни съседка възнамерява да увеличи двойно пропускателните способности на зърнените терминали в Констанца и Галац. Очаква се и останалите страни в блока да увеличат възможностите си за транспорта на украинско зърно.

Почти 155 хил. ха със земеделски култури в южната ни съседка Румъния са засегнати от продължителната суша обхванала 20 области на страната, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на съобщение на румънското земеделско министерство. Властите започнаха да оценяват щетите върху земеделските култури още преди седмица, когато бяха констатирани 106 хил. декара с нанесени щети. От ведомството уточняват, че информацията за нанесените вреди от сушата се актуализира ежедневно, като за седмица засегнатите площи са се увеличили от 106 хил. на около 155 хил хектара. На областно ниво са сформирани специални комисии за оценка на загубите които събират информация както от месните власти, така и от земеделските производители.

Северната ни съседка Румъния се отказа от плановете си да осъществи мащабен износ на зърно както за вътршния европейския пазар така и за Близкия Изток, съобщава „Зерно Онлайн“, позовавайки се на изявление на земеделския министър Петре деа пред местни медии. Според него в момента основната задача на властите е да създадат стратегически резерв от зърнени култури. „Първо трябва да обезпечим вътрешното потребление“, отбеляза Деу. В информацията се припомня, че засушаването през тази година е довело до унищожаване на реколтата от пшеница в десет региона на Румъния, а се очертава и критична ситуация със сеитбата на есенниците.

Европейската комисия позволи на Италия да подпомогне с милиард и 200 млн. евро местните фермери, които искат да изградят фотоволтаични централи за производство на електроенергия за собствени нужди, информира Ag-Press.eu. Средствата ще се предоставят под формата на безвъзмездно подпомагане чрез механизма за възстановяване и устойчивост.  Предвижда се средствата да покриват до 90% от инвестиционните разходи, като фермерите могат да инвестират само в изграждането на мощности, които не надвишават техните енергийни нужди. Според заместник председателя на ЕК отговарящ за политиките на конкуренцията Маргарете Вестагер, мярката ще спомогне за  насърчаване на бизнеса в агро-хранителния сектор да използва възобновяеми енергоизточници в производството на храни.

Междувременно с промяна в правилата за изграждане на фотоволтаични централи, Румъния улеснява изграждането им в земеделски земи. Плановете на правителството са, облекчените условия да действат до края на 2026 година, пише „Капитал“. Те ще позволят изграждането не само на соларни централи но и на такива на биомаса, биогаз и други алтернативни източници на енергия върху земеделски земи от трета, четвърта и пета категория. Към момента процесът по изграждането на ВЕИ мощности върху земеделски земи в страната е процес който трае най-малко девет месеца, свързан е с преобразуванена земеделските земи в такива за строеж и с високи такси.

След началото на новата кампания по прибиране на пшеницата ечемика и рапицата, румънските фермери са неприятно изненадани от по-ниските добиви, информира UkrAgroConsult. Според информация на производителите единствено в западните части на страната посевите с рапица са в добро и отлично състояние . Според оценки на украинските анализатори въпреки увеличението на площите с рапица заради засушаването обхванало източните части на Румъния се очаква по-слаба нова реколта.
Отбелязва се, че в началото на май успешно е приключила кампанията по сеитбата на слънчогледа.

Заради това, че над 50% от площите в страната страдат от липсата на достатъчно влага в почвата и въпреки увеличеното търсене на международните пазари, румънските производители се въздържаха от увеличаване на площите с пролетници.. Някои тот тях намалиха площите със слънчоглед за сметка на по-сухоустойчиви сортове царевица.

В текущия сезон Румъния остава сред най-големите износители на слънчоглед в ЕС, но през втората половина се наблюдава известен спад в износа заради съкращаване на вноса на слънчоглед от съседните страни България и Унгария.

Европейската комисия одобри държавна помощ в размер на 300 млн. евро за подпомагане на румънските фермери, информира Ag-Press.eu. Схемата цели да подпомогне производителите на първична земеделска продукция и преработвателите на храни за справяне с пандемията с коронавируса. По схемата публичната подкрепа ще бъде под формата на директни безвъзмездни средства до 120 000 евро на бенефициент. Тя ще бъде отворена за малки и средни предприятия, работещи в секторите на селското стопанство, рибарството, аквакултурите и хранително-вкусовата промишленост.
Мярката цели смекчаване на недостига на ликвидност, пред който са изправени тези компании, и справяне с част от загубите, които са понесли поради пандемията на коронавирус и ограничителните мерки, които румънските власти трябваше да приложат, за да ограничат разпространението на вируса.

Логистичната мрежа и търговците в Европа не са готови за интензивен товаропоток от Украйна, съобщава UkrAgroConsult позовавайки се на съобщения в канала в Телеграм на SPIKE BROKERS. Отбелязва се, че най-бързият начин за доставка на насипни товари от Украйна си остава автомобилният транспорт, като средно за 10 дни включващи товарене, разтоварване и митническа обработка са нужни на товарите за транспорт от Украйна до Румъния и България.

Позовавайки се на данните от американския департамент по земеделие от SPIKE BROKERS прогнозират, че украинската реколта от пшеница през новия сезон може да достигне до 21,5 млн. тона, от които да бъдат изнесени 10 млн. тона. За царевицата се прогнозира реколта от 19,5 млн. тона, като за износ бъдат предложени 9 млн. тона. Според последния доклад на USDA от май, преходните зърнени запаси в страната се оценяват общо на 12,3 млн. тона. По оценки на играчи на пазара, към момента в страната са налични 9 млн. тона пшеница, 17 млн. тона царевица и 7 млн. тона слънчоглед, което според брокерите не съвпада с данните на американския департамент по земеделие.

вропейската комисия одобри схема за държавна помощ, която ще позволи на Румъния да подпомогне фермерите отглеждащи говеда, свине и птици, информира Ag-Пресс.еу. С помощта се цели да се преодолеят последиците от пандемията с коронавируса и да се повиши жинеспособността на стопанствата. Подпомагането както в други подобни случаи ще е под формата на директни и безвъзмездно получавани субсидии. Схемата ще е отворена за всякакъв по размер животновъдни стопанства, като няма да надвишава 290 хил. евро на бенефициер и ще се изплаща до 30 юни.

Румънските фермери са с рекордни добиви от пшеница през тази одина като по оценки на земеделското министертво на страната при 98% приключила кампания са произвели 11,3 млн. тона пшеница, информира „Зерно Онлакн“. За срвнение през миналата година реколтата е достигнала едва до 6,4 млн. тона пшеница. В информаията се уточнява, че за година средните добиви са се повишии  от 299 на 533 килограма от декар. От министерството са заявили, че при вътрешно потребление от 2,4-3 млн. тона, за експорт могат д отидат близо 7 млн. тона пшеница, като конкурентноспособността на румънската пшениа ще зависи от руското производство. Само на последния търг в Египет бяха закупени около 130 хил. тона румънска пшеница, като тя остава предпочитана за Египет заради високото си качество и ниската цена.

С 23% дял от общоевропейския експорт на мека пшеница за трети страни, Румъния се превърна в лидер сред страните от ЕС, информира „Зерно Онлайн“. На страната ни се пада дял от 18,5% , което я нарежда пред Франция с дял от 16,5%. Към 18 юли за трети страни са изнесени 371 131 тона мека пшеница, което е с 5,5% под изнесените количества пшеница за аналогичния период на миналата година.

Общо от началото на сезона до сега страните от ЕС са предложили на пазара 823 309 тона зърно, което е с почти 50% под нивото на експорта за същи период на миналата одина. За същото време страните са внесли 594 449. тона пшеница, което е с 29% под нивото за същия период на 2020/21 година.

По-бавно върви и износът на ечемик, който спрямо същия период на миналата стопанска година изостава с над 50%. На трети страни до момента са били продадени 280 121 тона ечемик, като монополист при износа на тази култура с дял от 87% се явява Румъния. В самото начало на сезона износът на царевица за трети страни е оскъден- едва 45 хил. тона. ++

Единствено Румъния е успяла да продаде зърно на последния търг в Египет, информира „Зерно Онлайн“. Държавната зърнена агенция е закупила 180 хил. тона румънска пшеница със срок на доставка 11-20 септември. В това число влизат 60 хил. тона на цена от 231,88 долара за тон и 120 хил. тона на цена от 231,88 долара за тон. Ставките за товар са между 31 и 35 долара за тон. На търга беше предложена освен румънска пшеница и зърно от Русия и Украйна с цени съответно между 238 и 245 долара за тон и между 236 и 241 долара за тон.

От агенцията за борба с градушките ще търсят сътрудничество с Румъния за съвместно справяне с градоносните облаци, информира БНР. Гражданите, чието имущество в Северозападна България беше унищожено при градушката на 1 юли, нямат основания да водят дела срещу държавата и срещу Изпълнителната агенция за борба с градушките, категоричен е ръководителят на Агенцията Ваньо Славеев.

Причината според експертите за това да се стигне до унищожителната градушка, паднала през миналата седмица в Червен бряг и Врачанско, където засегна много имоти и земеделски земи е липсата както на ракетни площадки в тези региони, така и невъзможността да се използват самолети за борба с градушките, тъй като за момента са разрешени полети на до 3 хил. километра.

Агенцията за борба с градушките не е неглижирала градоносните облаци в Северозападна България, но малка част от тях са били в обсега на ракетните площадки, от които са изстреляни почти 200 ракети, поясни Цветелина Димитрова, главен директор технически и оперативни дейности в Агенцията и обясни какво е направено и защо по думите ѝ не е можело да се реагира по-адекватно, за да не се стигне до огромните щети, които нанесе градушката на 1 юли в Червен бряг и във Врачанско:

„Трябва да се започне работата в определен момент, когато все още няма формирани големи градови зърна. Това го определяме по радарната информация, която получаваме на всеки 4 минути. Точно да се определи мястото, където ще трябва да се засее облака, и за това място ние имаме определен брой ракети, които трябва да бъдат изстреляни. Почти всеки от тези моменти бяха нарушени. Процесът навлезе, както ние му казваме, готов в област Монтана. Колегите там изстрелват почти 200 ракети. Този процес продължава да се развива в област Враца. Около 15 километра е диаметърът на облака, който дава град на земята“.

30 милиона декара земеделска земя от Плевен до Варна и от Дунав до Стара планина от месец май тази година се опазват от градушки със самолети, базирани на летище Горна Оряховица. С ракети се защитават 22 милиона декара ниви. Самолетният способ помага за защита и на землища в населените места, където използването на противоградни ракети е забранено. В пилотния самолетен способ се използват три частни самолета, изпълнителят е избран с обществена поръчка, а проектът е за пет милиона лева.

През тази година румънските фермери очакват да съберат между 8,5 и 10 млн. тона пшеница, информира UkrAgroConsult. През миналата година реколтата от пшеница в страната достигна до едва 6,4 млн. тона, което бе с 38% под нивото от предходната 2019 година. В момента зърнопроизводителите в страната разширяват обработваемите площи, което съчетано с благоприятните климатични условия би трябвало да допринесе за възстановяване на добивите, а с това и на баланса до обичайните нива.

„Експортният потенциал на страната може да достигне до около 5,7 млн. тона пшеница, докато вътрешното потребление се колебае между 2,5 и 3 млн. тона“, заявява неназован източник, цитиран от украинската медия. Според Румънския метеорологически институт запасите от влага в почвата на дълбочина до един метър трябва да се запазят на удовлетворително ниво до близки до пределните в по-големи части на страната. Правителството на страната все още не е публикувало своите прогнози за новата реколта от пшеница. Както е известно Румъния е сред най-големите износители на пшеница в рамките на ЕС, а заедно с Франция и Русия са основни играчи на близкоизточните пазари и в частност на египетските търгове.

Възстановяването на румънското производство на рапица е под въпрос твърди „Зерн Онлайн“, въпреки че според статистиката на Евростат за пръв път от 2018 година насам се наблюдава разширяване на обработваемите площи с тази маслодайна култура. Според данните за стопанската 2021/22 година фермерите в страната са увеличили със 17% обработваемите площи спрямо предходната стопанска година.

В информацията се припомня, че през предходните два сезона земеделските производители не са рискували да увеличат обработваемите площи с рапица заради трайното засушаване и в очакване на повече дъждове, те са увеличили площите със есенни зърнени култури

Въпреки това заради продължилата през миналата година суша, посевната кампания в страната беше изправена пред много трудности. Според анализаторите от UkrAgroConsult площите с рапица са се увеличили благодарение на падналите през август миналата година дъждове в някои части на юг и югозапад в страната

Отчитайки благоприятните климатични условя през зимата, те дават първоначални оптимистични прогнози за новата реколта от рапица в Румъния. Все пак се очаква да има известни щети от измръзвания. През март се очаква от Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури да обявят какво влияние са оказали февруарските студове върху посевите.

Северната ни съседка Румъния беше приета за членка на най-голямата фермерска организация Copa и Cogeca, съобщиха от организацията. Четири румънски земеделски и кооперативни организации обединиха сили в Алианса за земеделие и сътрудничество и се присъединиха към Копа и Когека като пълноправни членове

По този повод Кристиане Ламберт, президент на Копа, каза: „Радваме се, че румънските фермери се включат активно в нашето семейство в такъв ключов момент за селското стопанство на ЕС, тъй като се обсъждат нови политики на ЕС и се решава бъдещето на земеделския сектор . Румънското земеделие има важна роля в европейското земеделие и се нуждае от обединен селскостопански сектор, за да се справи с различните предизвикателства, пред които са изправени. Обединяването на силите винаги ни прави по-силни на европейско и международно ниво. Европейските фермери се радват да споделят своя опит с румънските колеги и приветстват техния ценен опит и принос. „

Президентът на Cogeca Рамон Арменгол допълни още, че от страна на земеделските кооперации това решение също е високо оценено: „През последните години Румъния положи много усилия за развитие на своите кооперативни структури и има много добри примери в ЕС, които с удоволствие споделяме . Приветстваме решението им да бъдат част от движението на европейските земеделски и горски кооперации. Решение, което без съмнение ще им помогне да участват по-активно в процеса на вземане на решения в Брюксел и за по-нататъшно развитие и насърчаване на кооперативните структури в Румъния. „

Румънските фермери се надяват на добра реколта от слънчоглед и царевица , съобщава UkrAgroConsul . Оптимизмът им се подхранва от падналите през юли валежи и добрите нива на влага в почвата. Температурният режим от 17-29 градуса е съответствал на многогодишния показател, като само в югоизточните части на страната е имало по-високи температури с между 2 и 4 градуса от установените норми. В регионите граничещи с нашата страна са отбелязани температури до 34-35 градуса.

В информацията се отбелязва също, че по цялата територия на страната се регистрира добро ниво на запасите от влага в почвата , като на места дъждовете дори възпрепятстват прибирането на пшеницата, но способстват за повишаване на потенциала от добиви при слънчогледа и царевицата.

Въпреки очакваното по-слабо производство през текущия сезон, в който новата реколта се очаква да достигне до около 6,5 млн.тона, северната ни съседка се готви да изнесе 3 млн. тона  пшеница а международните пазари. Това информира „Звено Онлайн“.

За сравнение през миналата стопанска година румънското производство на пшеница е възлизало на около 8,7 млн. тона при експорт от 6 млн.тона тона.

Вътрешното потребление потребление по оценки на аграрното ведомство ще достигне до около 3 млн. тона в това число о 2,2 млн. тона хлебна пшеница.

В началото на новата стопанска година Румъния остава сред топ износителите на мека пшеница от ЕС за трети страни, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на данни на Европейската комисия. По данни на анализаторите за отминалата стопанска година румънският експорт на пшеница за пазарите извън ЕС е отбелязал ръст с 40% спрямо предходната година. Основната причина за това е от една страна добрата реколта през 2019 година както и слабото търсене на вътрешноевропейския пазар заради възстановеното производство във Франци и Германия. Най-големите вносители на румънска пшеница за отчетения период са били Египет, Йордания, Судан, Филипините и Тайланд.

Делът на румънския износ на пшеница от този на ЕС през 219/20 година е възлизал на 16%, като по-висок от него е бил само този на Франция– 35%.

Проливните валежи възпрепятстват кампанията по прибиране на реколтата от есенни култури в южната ни съседка

, съобщава UkrAgroConsult. През изтеклата седмица средните температури в страната са били между 16 и 25 градуса, като са съответствали на обичайните нива за сезона. Само в североизточните региони са били регистрирани по-високи температури с между 2 и 4 градуса над нормите. В информацията се отбелязва, че

Проливните дъждове са продължили през цялата седмица, като на места в северозападните части на Румъния са били над средните многогодишни норми.

Засушаване в почвения слой от 0 до 100 сантиметра се отбелязва единствено на локално ниво в някои региони на Югоизточна Румъния.

Заради дъждовете все повече фермери се опасяват , че ще падне качеството на пролетните култури, тъй като лошото време възпрепятства растителната защита и способства за развитие на болести.

Прогнозираните до края на месеца дъждове се очаква да възпрепятстват кампанията по прибиране на реколтата, като дъждовете ще продължат да оказват негативно влияние на пролетните култури в редица региони на страната.

Румънските фермери се надяват на по-добра реколта от царевица след падналите през май дъждове, съобщава UkrAgroConsult. През март и април в редица части на страната се наблюдаваше дефицит на валежи. Падналите до началото на юни валежи са оказали благоприятно влияние върху развитието на посевите с царевица, които се намират във фаза формиране на 5-10 лист.

По данни на ежеседмичния мониторинг на обработваемите площи, запасите от влага в почвения слой от 0 до 50 сантиметра се оценяват като добри и задоволителни в голяма част от производствените региони на южната ни съседка с изключение на някои източни и западни части на страната.

Анализаторите на UkrAgroConsult са повишили своята прогноза за производството на румънска царевица до ниво, което превишава с 12 процента средния петгодишен показател. През отминаващият вече стопански сезон се очаква рекорден експорт на румънска царевица. Само за периода септември-март на 2019/20 година предложените на международните пазари количества царевицаса надвишили с 38% количествата за същия период на предходната стопанска година. Сред най-важните пазари в трети страни за румънска царевица през тази година се нареждат Турция и Египет.

Експертите на американския департамент по земеделие прогнозират отчетлив спад в румънското производство на слънчоглед, информира „Зерно Онлайн“. Причина за това може да стане съкращаването на обработваемите площи със 7% спрямо предходния сезон. Ниските цени на слънчогледа и спазването на правилата за сеитбооборот ще накарат фермерите да засеят по-малко слънчоглед през новата маркетингова година.

Негативно влияние върху добивите може да окаже и засушаването в процеса на сеитба и развитие на посевите. Средните добиви се прогнозират на 230 кг/дка, а реколтата на 2,6 млн. тона, което е с 16% под добивите от текущия сезон. Слабите добви от своя страна ще доведат до намаляване експортния потенциал на страната с 20% до 1,6млн. тона слънчоглед прямо 2,07 млн. тона през 2019/20 година. Освен това експертите отбелязват, че отглеждането на високоолеинови сортове слънчоглед става все по-изгодно за фермерите , и те планират да увеличат площите с тях до 150 хил. ха.

Въпреки очакваната слаба реколта, румънската пшеница ще продължи да се „бори“ за египетския пазар, пише „Зерно Онлайн“. Основната причина за ниските добиви е засушаването, обхванало страната, но фермери и експерти твърдят, че тя разполага с достатъчно резерви за да се включи в традиционните търгове, организирани от египетската държавна зърнена компания. В текущия сезон Румъния се нарежда на второ място сред износителите на пшеница в трети страни, а що се отнася до Египет, заедно с Русия и Франция се нарежда сред основните доставчици.

Заради засушаването според данните на мониторинга, посевите с пшеница в 10 от 41 административни окръга са унищожени на 100%. Докато през миналата година Румъния събра рекордните 10 млн. тона пшеница от 2,1 млн. ха, през тази година фермери и трейдъри очакват реколта от между 5 и 7 млн. тона. Засушаването може да се отрази обаче върху качеството на пшеницата от новата реколта, което да е на много високо ниво, и страната да разполага с обем за експорт между 3 и 3,5 млн. тона.

През март Румъния е изнесла рекордни количества царевица за трети страни-основно Турция и Египет, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на данни от експортните пристанища на страната. Спрямо аналогичния период на предходната година, нивото на експорта е отбелязал увеличение с 51%, като причина за това е добрата реколта. Така за периода септември 2019-март 2020 страната е изнесла с 41% повече царевица в сравнение с предходната година. Сред страните в ЕС най-голямо увеличение се наблюдава в износа на румънска царевица за Испания (+47%) и Холандия (+59%). В Текущия сезон Турция и Египет ще закупят рекордни количества царевица.

Засушаването в северната ни съседка поставя под опасност около половината от новата зърнена реколта, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на изявление на румънския министър на земеделието. Според предварителните данни щети са нанесени на около 3 млн. хектара с пшеница, ечемик, рапица и ръж.

Въпреки това се очаква достатъчно добра реколта, която да обезпечи продоволствените нужди на страната, като не може да се говори за предстояща продоволствена криза.

„Ако добием 50-60% от засетите есенници, всичко ще е добре. Вътрешното потребление на пшеница е около 2,5-3 млн. тона, като при нормална година достига до 9 млн. тона. Ако произведем 5-6 млн. тона, всичко ще е наред“, заяви министърът.

Както е известно от началото на април Румъния забрани износа на пшеница за трети страни, но впоследствие отмени ограничението, защото Брюксел определи подобна забрана като несъразмерно.

Заради извънредното положение с коронавируса Румъния стана поредната страна, която въведе ограничения за експорта на зърно, съобщава UkrAgroConsult. Страната забрани износа на пшеница и брашно за трети страни до средата на май месец заради увеличеното търсене на вътрешния пазар. Делът на износа на пшеница за трети страни надминава 60%, като основните купувачи са Йордания и Египет. През тази маркетингова година Румъния се явява третият по значимост износител на пшеница за египет след Русия и Украйна, които също ограничиха предлагането на зърно на международните пазари.

Румъния позволи на своите сезонни работници по изключение да се придвижват към други страни от ЕС, съобщава agrarheute.com позовавайки се на изявление на вътрешния министър на страната. Така Румъния за разлика от нас се съобрази с апела от страна на Брюксел за подсигуряване на свободно движение на сезонните селскостопански работници при специален режим въпреки кризата с коронавируса. До момента властите бяха забранили всякакви полети, включително и до Германия. През миналата седмица обаче германското правителство предложи специален план за придвижването на определен контингент сезонни работници при спазване на всички правила на сигурност. От информацията става ясно, че подобна концепция е предложена и на страната ни, но не е ясно, дали наши сезонни работници ще се възползват от подобна схема, защото премиерът Бойко Борисов критикува подобни планове за набиране на сезонни работници за прибиране на реколтата от аспержи и ягоди като ги определи като некоректни, тъй като после ще се налага страната ни да си връща обратно български граждани заразени със covid 19. Ето защо не е изключена забрана за пътуване до България, но към момента няма такава. Във връзка с това отправихме специално запитване за позицията на аграрното ведомство по направеното от Германия предложение.

Транспортират сезонните работници със специални полети

Междувременно от дъщерната компания на Lufthansa- Eurowings съобщиха, че с партньорството на федералния съюз на земеделските производители са планирали специални полети за сезонни работници към Германия. Авиокомпанията предлага специален сървис за земеделските работници, които да заявят необходимите им места за сезонни работници в планираните полети. Към момента са планирани такива от Тимишоара Клуж и букурещ до Берлин, Дюселдорф, Франкфурт,Кьолн,Хамбург, Лайпциг, Нюрнберг и Карлсруе.

Австрия също се опитва да разреши проблема със сезонните работници, тъй като поради затворените граници с Унгария движението на сезонна работна ръка е блокирано. Президентът на земеделската камара в австрийската провинция Бургенланд Николас Берлакович разясни, че онези които имат сертификат за заетост в земеделието, издаден от работодателите, както и собствениците и ползвателите на земеделски земи от двете страни на границата, могат да избягват ограниченията, като са освободени от задължителна 14 дневна карантина , както и от забрана за пътуване в чужбина

Депутати от ресорната земеделска комисия алармираха вчера, за приближаваща нова болест по овцете, с икономически ефект, подобен на този от АЧС. Става дума за болестта на Скрейпи, известна още като „луда овца”, като в северните части на Румъния вече има близо 800 ефтаназирани болни овце. Според румънски експерти болестта се придвижва с около 10 километра на ден. „Това заболяване подлежи на ежегоден мониторинг по специална програма, утвърдена от ЕС”, увери директорката на Дирекция Политики по агрохранителна верига Петя Петкова. По думите и последният мониторинг на болестта Скрейпи както и Луда крава е приключил преди седмица.

Към момента националната референтна лаборатория е осигурена с достатъчно консумативи. По  думите на министър Танева са деппулирани над 13 хил. диви свине като организацията по вземане на пробите и излизане на резултатите е добре структурирана.

За септември  Румъния е увеличила с 9% експорта на царевица спрямо аналогичния  период на миналата година  до 479 хил. тона, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на данни от експортните пристанища на страната. Освен това предложените количества зърно на международните пазари за споменатия период надвишават нивата от последните три стопански години . През миналата стопанска година Румъния е изнесла 4,2 млн. тона царевица което е с 33%  над нивото от предходния сезон. Увеличението е за сметка на активното търсене на царевица от ЕС и Турция. Окончателните данни за експорта на царевица за 2018/19 годдина се очакват да излязат през ноември, но отчитайки факта, че през 2019 година страната е прибрала реколта на ниво близко до рекордното, експертите прогнозират рекорден експорт на румънска царевица.

През август Румъния е изнесла 1,09 млн. тона пшеница, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на данни от експортните пристанища на страната. Това е с 19% над нивото за аналогичния период на предходната стопанска година. Средно за последните три години през август на международните пазари страната е предлагала по 929 хил. тона пшеница.

Сред страните внесли най-големи количества румънска пшеница през август са били Испания, Египет,Судан и Йордания. Определени количества са изнесени също за Алжир и Япония. От началото на текущата стопанска година през юли Румъния е изнесла общо 1,8 млн. тона пшеница, което е със 7% над обема за аналогичния период на 2018/19 година. Причината за увеличения експорт са добрата реколта и атрактивните цени на пазара, освен това през тази стопанска година е регистрирано увеличение със 17% в търсенето на румънска пшеница от страна на Египет.

Румънските фермери стартираха кампанията по прибиране на царевицата, съобщава UkrAgroConsult. Междувременно продължава  кампанията по прибиране на слънчогледа.

През миналата седмица  средните температури в страната надминаха  средния многогодишен показател с между 6 и 9 градуса, а среднодневната температура е варирала в границите между 22 и 33 градуса. Валежи почти не са регистрирани с изключение на южните региони, а фермерите продължават да изпитват затруднения  заради липсата на почвена влага. Това може да се отрази неблагоприятно на предстоящата посевна кампания на есенниците.

Румъния е лидер сред страните на ЕС по експорт на мека пшеница с дял от 46,5%, съобщава „Зерно Онлайн”. Към 4 август ЕС е изнесъл 1,6 млн. тона зърно което е с34% под нивото за аналогичния период на миналата стопанска година. Внесени са 2,4 млн. тона зърно, което е с 83% над миналогодишното ниво към тази дата. Делът на изнесената пшеница възлиза на 929  123 тона.

Румъния е изнесла за трети страни и най-големи количества фуражен ечемик, като делът и е достигнал до 73,5%. Общо страните на  ЕС са изнесли към началото на август 357 224 тона, което е с 53% под нивото за аналогичния период на 2018/19 година. Експортът на царевица за трети страни към началото на август е достигнал до 51176 тона царевица, което е с 53% над нивото на експорта за аналогичния период на миналата стопанска година.

Румъния може да изнесе рекордни количества зърно през 2019 година, твърдят анализаторите на UkrAgroConsult. Причина за това са по-високите от очакваните средни добиви, регистрирани в кампанията по прибиране на пшеницата. Заради ръста в обработваемите площи, реколтата е съпоставима с рекордното производство от 2017 година, което означава, че може да надмине с 6-7% средния показател за последните пет години. Отчитайки увеличеното предлагане, е била  преразгледана прогнозата за експортния потенциал на страната. На качеството на пшеницата може да се отрази влажното време през миналия месец.

Въпреки това заради увеличените оценки за средните добиви при царевицата и пшеницата, страната може да прибере втора рекордна  зърнена реколта, а нивото на експорта може да зависи от климатичните условия през юли и август, които ще са от ключово значение за новата реколта от царевица.