Аграрният министър Румен Порожанов подаде оставка днес, съобщиха от ведомството. „Смятам, че положих всички усилия работата в едно от най-големите като обхват министерства да върви успешно“, заяви министър Порожанов. В сектора има много проблеми и със сигурност не всички са решени, но за всеки е направен опит за намиране на балансирано и справедливо решение. Порожанов припомни, че докато е бил министър и във времето на председателството на ЕС е направен опит за разрешаване на проблема с двойния стандарт на храните. Като причина за оставката му е посочена, нежеланието атаката срещу него да влияе на кабинета.

Припомняме, че в последните дни се появихапубликации, в които се твърди за нередности с данъчната декларация на Порожанов и за сделки на блиски с имоти нанереалн цени. Всичко това се случва на фона на вихрещия се скандал с прослолутите къщи за гости, проекти за които са реализирали лица на високи нива в държавната администрация, включително и от фонд „Земеделие“.

Аграрният министър Румен Порожанов е готов да подаде оставка, ако премиерът му я поиска. Той каза това пред представители на медиите след края на разпита му пред специализираната прокуратура. Преди дни стана ясно, че и самият министър е обект на проверка, заради къщите за гости с евросредства, а междувременно се появиха публикации, според които преди години той се е сдобил с евтино жилище в престижен столичен квартал.  „Смущава ме дотолкова, доколкото предполагам, че някой много се интересува от темата. Затова съм си казал пред премиера в разговор вчера, ако смята, че това е някакъв проблем, че по някакъв начин политически влияя от гледна точка на един или друг казус, ще подам оставка”,каза Порожанов  цитиран от БНР. Порожанов допълни, че не се притеснява и от публикациите, че преди години също е придобил жилища на ниски цени, защото не било вярно.

Аграрният министър Румен Порожанов е разпитван днес като свидетел по делото срещу бизнесмена Миньо Стайков, съобщава БНР. Разпитът на Порожанов е в качеството му на шеф на Държавен фонд „Земеделие“, когато хората около Миню Стайков, според твърденията на прокуратурата, са кандидатствали за милиони по Програмата за развитие на селските райони и за конверсия на лозя.

Както и когато коментираше скандала с парите за къщи за гости, и сега Порожанов обясни, че във Фонд „Земеделие“ съществува стриктна процедура, тя се спазва, проверяват се документите и по веригата има много служители на Държавен фонд „Земеделие“, които се грижат за тяхната достоверност

Възможно ли е обаче те да не са проверявали коректно документите на замесените в схемата около Стайков и заради това да се стигне до обвинение, Порожанов отказа да коментира, освен че ако има допуснати нарушения, всеки трябва да понесе своята отговорност.

Земеделският министър Румен Порожанов  е сред проверяваните от прокуратурата длъжностни лица в рамките на проверките на къщите за гости съобщи БНР позовавайки се на прессъобщение от прокуратурата. В него се уточнява, че освен самите проекти по ПРСР се проверяват и действия на лица от министерството и фонд „Земеделие”. Както е известно преди дни разследване на журналистите от сайта „Биволъ” свърза името на сина на министъра със компанията избрана за одитор на ДФ „Земеделие”- „Делойт” България. „Ние проверяваме абсолютно всички, които имат отношение към тези къщи за гости, и в случай че констатираме виновни длъжностни лица, няма пречка да бъде ангажирана наказателна отговорност и на държавни служители, независимо от техния ранг – дали са бивши, настоящи…“, каза зам. главният прокурор Иван Гешев.

Служителите на фонд „Земеделие” са на прицел и по прокурорска проверка за неправомерно раздаване на субсидии по лозаровинарската програма за конверсията на лозя. Заради това разследване вчера имаше обиски в пет български града. С обвинение са 8 души, петима са задържани, двама с в чужбина, а осмият – алкохолния бизнесмен Миню Стайков – в момента е в ареста по друго обвинение. За участниците в схемата Иван Гешев обясни:

„Фирмите, които са кандидатствали по тези програми, формално не са били свързани с реалните собственици, но всичките са роднини, служители, деца на служители, свързани, да го наречем, с бизнес империята „Карнобат“.

Зелени директни плащания

Със заповед Министъра на Земеделието Румен Порожанов определи размера на плащането за един допустим за подпомагане хектар по Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания) за Кампания 2018 г. на

122,84 лева на хектар.

Взаимоотношенията между аграрното ведомство и представителите на организациите от така наречените „приоритетни” сектори в последните дни придобиха твърде отчетлив библейски сюжет. Първо представители на 13 организации си подадоха ръце в името на спасението на българските плодове,зеленчуци и биопроизводство, които макар и приоритетни продължават да изпитват ударите на несъвършенната система за субсидиране, трайното недофинансиране и административните издевателства. За повечето  от тях спасението преминава през оставката на земеделския министър, но се чуха и гласове сред тях, че тя няма да реши проблема. За да внесе още драматизъм в ситуацията, Румен Порожанов твърдо заяви, че няма да си я даде, а след това  влезе в ролята на друг библейски персонаж-Пилат Понтийски, като си изми ръцете с евентуални оставки в по-ниските ешалони на повереното му ведомство и още един заместник, който следващият път да отнесе дървото, в случай че диалогът с приоритетните сектори отново влезе в задънена улица.

Решението е обединение

В условията на предизборната  обстановка в която навлизаме, решението  е всички организации на земеделски производители да седнат на масата и наистина да се обединят. Под каква форма-съюз, земеделска камара или нещо друго, не е важно, важното е да създадат легитимен орган, който да ги представлява пред държавата. Орган, който  да защитава интересите на всички и да има тежест пред властта-изпълнителна и законодателна. Заговори се за създаване и на земеделско застрахователно дружество, а защо не и на земеделска банка, защото сега макар и гласовити, явно не са чак толкова гласовити както сами признаха, и производители на плодове и зеленчуци и биопроизводители, след като не успяха да впечатлят онзи, който „коли и беси” в държавата. Защото ако продължат да протестират без гласовете им да имат достатъчно тежест, протестът рискува да се политизира, и да загуби смисъл.

Държавата от своя страна продължава да показва своята законова немощ, приемайки или опитвайки се да прокара нормативни актове без смисъл, с които да реши от раз нерешени с десетилетия проблеми в поземлените отношения, а изкривеното субсидиране на сектора допълнително налива масло в огъня. Напояването пък е в някаква черна дупка, от която скоро изход не се вижда. Загробиха се милиони левове за неработеща стратегия, и земеделието още повече заприлича  на  глинена къща без основи, която рискува да бъде отнесена от пролетните порои. Ето защо спасението е в ръцете на самите давещи се- земеделските производители, още повече, че чаканият закон за браншовите организации остава мираж.

А на нас потребителите не ни остава нищо друго, освен да чакаме до Второ пришествие, когато отново може да има вкусни и сочни български плодове и зеленчуци, когато децата в градините и училищата ще ядат здравословни биопродукти, до тогава ще продължим да слагаме на трапезата вносни чушки трето качество, пластмасови безвкусни ягоди и агнешко от Нова Зеландия.

Натискът за оставка на аграрния министър се увеличи, защото 10 браншови организации се обединиха в искането си да напусне поста си. Това се казва в съобщение до медиите от Асоциация „Биопродукти”, а мотивите за това са свързани с липсата на политики, стратегия и цели на управлението както и тоталното ощетяване на производителите на плодове и зеленчуци, картофопроизводителите и биопроизводителите. Ще напомним, че след последния протест на биопроизводителите Румен Порожанов категорично отсече, че няма да подаде оставка. До сега закани да му бъде поискана такава имаше единствено от биопроизводителите и от пиперопроизводителите.  Подкрепящи протеста с искане на оставката на аграрния министър  са следните организации.

– БАБ – Българска асоциация биопродукти;

– НБА- Национална биологична асоциация;

– НСГБ- Национален съюз на градинарите в България;

– БАОППЗ- Българска асоциация на организациите на производителина плодове и зеленчуци;

– АБП- Асоциация Български Пипер;

– БАК- Българска Асоциация на Картофопроизводителите;

– Съюзанапроизводителинапраскови;

– Националносдружениенамалкитесемейниферми и преработватели;

– НПО наоранжериститеотСеверозападнаБългария       

Техни представители свикват пресконференция на 19 април от 12:30 часа в БТА.

„Акцентът в следващия програмен период  на ПРСР ще е подпомагането на малките и средни фермери”, заяви пред земеделските производители в Перник аграрният министър Румен Порожанов. На среща днес той разясни някои моменти от бъдещето финансиране в земеделието. Той припомни, че заради новите приоритети на ЕС за миграция, отбрана и сигурност се предвижда намаляване на парите по ОСП след 2021 година с 15% за всички страни членки, като за страната ни се очаква да има по-голям бюджет, който ще се допълни и с национално финансиране.. „България е със субсидии под 90% от средните за Европа, ето защо бюджетът за земеделие и развитие на селските райони у нас ще се увеличи през следващия програмен период с 0,7%”, разясни  Порожанов. Това се равнява според него на около 400 млн. евро. Таваните на директните плащания ще останат, но трябва да се внимава, как ще се прилага, за да не се разбият някои основнополагащи структурни предприятия. Той потвърди, че таваните на плащанията за младите фермери ще са до 50 хил. евро и повече. „Ако дадем над 50 хил. евро, това ще е елемент от стратегическия план на страната” каза още Порожанов. Стратегическия план се предвижда да включва освен анализ за преимушествата и недостатъците от избрания модел на финансиране и такива за развитие на селските райони и екологията.

Аграрният министър Румен Порожанов ще се срещне със земеделските производители в Перник на 10 април от 14 часа в малкия салон в Двореца на културата. Това става ясно от публикувания график за срещите с фермерите във връзка с кампания 2018. Досега са минали срещите в Разград, Силистра и Добрич. Предстои да има подобни срещи в: Русе- 29.03., Плевен-02.04., Перник-10.04. Смолян-11.04., Пазарджик-12.04., Стара Загора-18.04., Благоевград-16.04. и Бургас-19.04. 2019 г.

162 от 500-те изложители се включват за първи път в най-голямото  специализирано  изложение за храни, напитки и хорека сектора, което стартира  в София днес и ще продължи до 10 ноември . Това съобщават от  организаторите. Освен производители от България, Италия, Австрия и Германия, в изложенията ще се включат департаментът по земеделие към американското посолство и Холандия. Посетителите ще имат възможност да опитат богато разнообразие от млечни, месни продукти, продукти от преработватели на плодове и зеленчуци, мед и други. В програмата на изложенията са включени разнообразни съпътстващи събития, майсторски класове на български и чуждестранни експерти и  специализирани конференции посветени на биопродуктите, качеството на храните, развитието на млечния сектор и други.

Междувременно при откриване на форума аграрният министър Румен Порожанов съобщи, че за първите осем месеца на текущата година у нас е регистрирано увеличение с между 10 и 20% в производството на месни имлечни продукти. Той посочи още, че износът на български хранителни и земеделски продукти е с над 13 на сто по-висок на годишна база.

В интервю за NIvaBG.com, министърът на земеделието Румен Порожанов каза какви плащания предстоят към фермерите в следващите месеци. Изтеглете ИНДИКАТИВНИЯ ГРАФИК ЗА 2018-2019 ОТ ТУК

В интервю за NIvaBG.com министърът на земеделието Румен Порожанов даде подробна информация за парите, които България ще получи за селско стопанство през следващия програмен период на ОСП след 2020

„Доработваме насоките за кандидатстване по мярката за иновации,след което ще бъдат качени за обществено обсъждане. Намеренията на управляващия орган на ПРСР са, до края на годината тази мярка да бъде отворена”, каза в интервю специално за Nivabg.com земеделският министър Румен Порожанов. Той потвърди още веднъж, че бюджетът по тази макар и малка мярка ще е 10 млн. евро. Има и други мерки, които ще бъдат отворени, като фонд „Земеделие” е претрупан с работа за да се подготви  цялата информация така че фермерите да могат да се запознаят.

Ако имаме достатъчно средства през следващата година, ще разговарям с бизнеса, и ще искам да направим целеви прием за напояване”, това казва в специално интервю за Nivabg.com земеделският министър  Румен Порожанов. Става въпрос за капково напояване, защото по думите му не можем да правим ефективно земеделие без напояване. „Ако сме длъжници за нещо, то това е, че  в мерките които се направиха, не сме изпълнили индикаторите за напояване”, казва още аграрният министър.

Министър Порожанов: Прилагането на обвързани плащания с още по-широк обхват и по-голям финансов ресурс ще има положителен ефект за развитието на жизнеспособни селски райони

Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов взе участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе в периода 23–25 септември 2018 г. във Виена, Австрия.

Дискусията на министрите се фокусира върху документ, изготвен от Австрийското председателство на Съвета на ЕС, относно приоритетните инструменти на Общата селскостопанска политика (ОСП) за обезпечаване на селскостопанското производство в целия съюз. Разисквания имаше и върху ролята на ОСП за адекватна подкрепа на фермерите в усилията им да произвеждат висококачествена и безопасна храна.

В отговор на поставените от Председателството въпроси, министър Порожанов заяви, че прилагането на обвързани плащания с още по-широк обхват и по-голям финансов ресурс ще има положителен ефект за поддържането и развитието на жизнеспособни селски райони.

Прилагането на инвестиционна подкрепа чрез ПРСР ще допринесе за увеличаване на конкурентоспособността на стопанствата, като едновременно с това ще спомогне за развитието на биологичното земеделие, енергийната ефективност и иновациите в селското стопанство, както и за стимулирането на процеса на обновяване на поколенията.

Министър Порожанов обърна внимание на запазване на възможността за прилагане на преходна национална помощ и след 2020 г. с цел поддържане стабилността в подкрепата на земеделските стопани. Прекратяването й би могло да доведе до фалити при част от земеделските стопани в България.

ЩНад 88% от посевите с пшеница са в добро и много добро състояния. Очакванията са за добра реколта от над 6 млн. тона. Това  заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при откриването на жътвената кампания в землището на сливенското село Жельо войвода. Площите с пшеница у нас са около 11,5 млн. дка, с ечемик -1,150 млн. дка, а с маслодайна рапица – 1,850 млн. дка.

„И тази година българската пшеница ще бъде с високо качество, реализацията  ѝ  ще бъде успешна, още повече при проблемите с климатичните условия в Украйна и Русия, които са основни производители и техните добиви няма да са големи“, коментира още министър Порожанов. Пропадналите площи с пшеница и ечемик у нас заради лошо време са под 0,1%, а при рапицата – 0,3%.

Изкупните цени в момента са малко под 300 лв. за тон пшеница, фючърсите за септември са над 350 лв. за тон, а тези за декември се очаква да бъдат още по-високи.

„При тези климатични промени очакваме доста сериозни проблеми с градушките през тази година”, заяви пред БНР аграрният министър Румен Порожанов, в коментар на последните случаи на паднали градушки над Плевенско и Монтанско. Площадките покриващи малко над 1/3 от земеделските площи са заредени с ракети. „Агенцията разполага с 8608 ракети”, потвърди и шефът на агенцията по градушките Ваньо Славеев.  Средният разход според статистиката е между 3 и 6 хиляди ракети.. В агенцията вече са инсталирали нов софтуер за да се внедри използването на самолетния способ, който се предвижда да бъде въведен след приемане на новия закон. Освен това специалистите работят с пет радара за наблюдение на процеса на формиране на градоносни облаци, като се очаква да се монтират още три.

С тяхна помощ експертите могат да получават информация за предстоящи градушки до няколко часа предварително. До дни за обществено обсъждане ще бъде публикуван закона за преобразуване на агенцията в държавно предприятие, като според концепцията му  за да се обхване цялата страна  за защита от градушките трябва да заплащат освен това и земеделските производители, а от застрахователите да се включат с 0,8 %  от приходите им от каско. Застрахователите обаче не желаят да се включат. „Ако това не стане, ще трябва да се увеличи делът на държавата и земеделските производители”, коментира Порожанов.

Към момента според заместник министър Цветан Димитров са подадени 12 заявления за 4720 декара пропаднали площи, от които към 1500 декара са с пшеница а 2000 декара с царевица и други култури.

Част  от парите за зелени плащания ще бъдат платени до 5 май, потвърди пред представителите на медиите аграрният министър Румен Порожанов. Става дума за 30% от субсидиите на стойност 465  млн. лева. „Плащанията към земеделските производители вървят по график”, потвърди  Порожанов като припомни, че следващата седмица предстоят плащанията за тютюнопроизводителите. Вчера бяха платени близо 34 млн. лева по мярката за агроекология.

Мярката за иновации се очаква да бъде отворена през есента, като през следващия период на ммногогодишната  финансова рамка се планира  да бъдат заложени допълнителни средства за цифровизация.

„Над 200 души от ИТ сектора и земеделието участват в настоящата дискусия, което е показателно за развитието му, заяви аграрният министрър Румен Порожанов по време на дискусия за цифровизацията в селското стопанство  в рамките на форума „2gether 4 Strong Digital Agriculture”.

Като  отчете важността на цифровите иновации в повишаване на добавената  стойност на аграрната продукция и постигане на устойчивосттаа на производството в дългосрочен план той заяви още, че дигитализацията ще е в основата на бъдещата ОСПП.

. Според него е необходимо с участието на сектора да се изгради специална стратегия за изграждане на цифрово земеделие от типа 4.0, която да включва обучения на фермерите на регионални нива, възможност за развитие на достъпа до широколентов интернет, акцентиране върху заетостта на младото покуление и насърчаване употребата на дигитални технологии от страна на фермерите.  Той припомни, че у нас се прилагат два проекта за насърчаване използването на иновации от малките фермери.

Земеделският министър Румен Порожанов ще събере на среща браншовите организации на 19 април, на която ще се отчете за резултатите от първите три заседания на Съвета на аграрните министри под българско председателство. По отношение на закона за браншовите организации, който така и не е приет до момента, Порожанов заяви, че се обмисля как да се уредят нещата за атестирането им. „С единен закон няма да се получи, защото той няма да се отнася само за земеделието. Освен това на този законопроект се противопоставят работодателските организации, поради страх, че ще бъде иззета дейността им”, каза аграрният министър.

Ето защо се обмисля вкарване на специален раздел за земеделските организации в някой от сега съществуващите закони за да се направят  ясни правила за създаване и пределегиране на асоциациите, и даването им  на различни функции в това число контролни  и административни. Той даде пример със сериозната роля, която играе Copa Cogeca в Брюксел с ясни позиции например по ОСП и споразумението със страните от  Меркосур.

„Доста години въпроса за браншовите организации се поставя пред правителството, и знаете, че в момента регистрацията на подобни организации е фасулска работа”, допълни по темата и  Ангел Вукодинов.

Засега не обмисляме диференциация на таксата, която фермерите ще плащат за противоградова защита” заяви пред журналисти в гр. Съединение аграрният министър Румен Порожанов. Той споделя  частично становището на застрахователите, които отказаха да подкрепят концепцията. Към момента около 30% от земеделските площи са покрити със противоградова защита, като идеята е останалите части на страната да бъдат покрити чрез самолетния способ за защита. „В този процес не може да се ангажира изцяло и само държавата, но и земеделските производители”, заяви още Порожанов, според който обаче общините няма да бъдат включени в нея. Както е известно изчисленията към момента показват, че фермерите ще заплащат по около 50 ст. на декар за противоградова защита без пасища и ливади.

Там където има ракетен способ, няма да се ползват самолети. В тази връзка в концепцията е заложена възможност за използване на част от приходите от застрахователна дейност и основно тези от автомобили, които възлизат на около 500 млн. лева годишно, като за последната година по думите му плащанията на застраховките възлизат малко над 60%. „Това е бил един от мотивите да включим този възможен източник на приходи, и ако той отпадне, ще трябва да го заменим или да вдигнем вноските на държавата или на земеделците”, уточни земеделският министър.

Планира се средствата  които застрахователите ще внасят в бъдещата система за противоградова защита да са от  порядъка на 5-6 млн. лева годишно което е около 0,8% от премиите им и ще формира около 20% от приходите.

Въпреки бюджетните трудности министър Порожанов каза, че ще спази обещанието си, и парите за заплати на служителите в противоградова защита ще бъдат увеличени с 10%. „Винаги ще има 2/3 негативни мнения на всяко едно предложения”, заяви Порожанов по повод притесненията на земеделски производители от Русенско, че планираната защита чрез самолетния способ на техния регион не би била ефективна.