Тагове

Целите са европейска интеграция на страната заедно с държавите от Западните Балкани до 2030 г.

Украйна се присъедини като страна наблюдател към платформата за развитие на селските региони в Югоизточна Европа, като целите са постигане на европейска интеграция на страната заедно с Молдова и държавите от Западните Балкани до 2030 година, информира UkrAgroConsult.

“Благодарни сме за сътрудничеството между нашето министерство на земеделието и представителите в постоянната работна група за развитие на селските региони в Югоизточна Европа и потвърждаваме подкрепата си за целите и принципите на организацията“, заяви украинският зам. Министър на земеделието Оксана Омачко.

Според нея войната в Украйна е оказала негативно влияние не само върху развитието на селските региони в нейната страната, но и в целия свят.

Постоянната група за развитие на селските региони в Югоизточна Европа е е междуправителствена платформа за политически диалог и регионално сътрудничество в сферата на селското стопанство, която е основана през 2005 година. Нейна ключова цел е постигане на устойчиво развитие на селските региони в Източна Европа.

Специална програма позволява на хората в селските региони да подобрят компетенциите си за създаване на социални предприятия свързани с производството на храни

Експерти обсъдиха на семинар възможностите за обучение на жителите на селските райони, предоставяни от различни доставчици на обучение и споделиха добри практики, информират от мрежата eU CAP Network. Събитието което се проведе на 21 и 22 февруари събра съветници, доставчици на обучение, включително представители на организации за професионално образование и обучение и управляващи органи. Целта беше да се обменят знания и да се идентифицират добри практики за обучение и консултантски услуги в подкрепа на ученето през целия живот в Системите за знания и иновации в селското стопанство (АКИС.).

Много европейски страни са свидетели на значително намаляване на населението в селските райони, което води до демографски и икономически предизвикателства. Тези райони са станали известни като „Празната Европа“. Но те често са места с богата история на производство на храни и гастрономия.

Ето защо проектът Еразъм+ SAGA създаде програма за обучение, така че местните хора да могат да се възползват от местното селско наследство, създавайки работни места и повишаване привлекателността на селските райони в Европа.

Диана Пазаурек от DDRIÜ (Регионална агенция за иновации STRIA Южен трансдунав), която координира проекта, обяснява: „Обезлюдяването е тясно свързано с икономически проблеми като високи нива на безработица, ниски нива на професионална активност, демографски проблеми като застаряващо население, емиграция към градските райони, ниската раждаемост, а също и липсата на обществени услуги.“

SAGA (Социално и гастрономическо предприемачество в празна Европа) е проект по Еразъм+, който се занимава с икономическото възстановяване и устойчивия дългосрочен растеж на тези селски райони, засегнати от намаляване на населението. За да постигнат това, шестте партньорски организации разработиха иновативна програма за обучение специално за хората, живеещи в този тип селски райони. Програмата предоставя подкрепа, свързана със заетостта, както и съживяването на местните райони както от икономическа, така и от социална гледна точка. Тя позволява на възрастните в селските райони да придобият или подобрят уменията си за създаване на социално предприятие, свързано с гастрономията, производството на храни или кулинарното наследство.

„Увеличаването на производството на местни, устойчиви, качествени продукти служи за стимулиране на икономиката, привличане на туризъм и също така насърчава социалното, образователното, икономическото и личностното развитие на хората и увеличава възможностите им за работа“, продължава тя.

Според нея сътрудничейки по между си при създаване на подобни социални предприятия, хората от селските региони могат да повишат своята мотивация и увереност и да подобрят възможността техните инициативи да оцелеят и да се развият.

Проектът допринесе за увеличаване на създаването на съвместни социални предприятия, свързани с храните, в участващите селски региони. Между 2020 г. и 2022 г. партньорите по проекта работиха с 30 местни общности в пет държави. Обучителният курс беше изпробван със 117 души и в резултат на това бяха създадени 198 бизнес плана.

Освен това споделянето на знания и взаимното учене, което се случи между партньорите през целия живот на проекта, също увеличи базата от знания и компетенциите на персонала. Партньорите успяха да повишат своята позиция и конкурентоспособност в областта на образованието и обучението и консултациите, когато става дума за предлагане на бизнес помощ.

Малко селце край границата с Унгария се опитва да пребори обезлюдяването

Голяма част от селските региони на Хърватия днес са почти обезлюдени, а броят на населението постоянно намалява. Австрийското издание „Кроненцайтунг“ разкрива историята на малкото селце Леград, находящо се в близост до границата с Унгария. От 2018 година местните решили да се борят с обезлюдяването на селцето като предлагат на желаещите да си закупят къща само срещу 30 евроцента, на колкото се равнява една хърватска куна след влизането на страната в еврозоната.

За да кандидатстват за купуване на жилище срещу 30 цента, кандидатите трябва да отговарят на някои от следните критерии, да са на възраст под 45 години, да са женени или да живеят с партньор или партньорка. Не трябва да са били осъждани и да притежават друго недвижимо имущество. С подобни мерки селските власти се опитват да привлекат предимно млади хора, които да останат за постоянно в Леград и да работят там.

Според агенция „Ройтерс“ първоначално за продан били записани 19 къщи, 17 от които вече имали нови собственици. Заради това, че къщите не са били в много добро състояние, местните власти са подпомогнали финансово новите собственици да ги възстановят. „Вече пет от готовите къщиса продадени“, заяви кметът на Леград Иван Саволик пред общественото хърватско радио. Три от семействата вече са се настанили в новите си домове, и тъй като били с деца, се наложило кметството да увеличи капацитета на местната детска градина.

Европейската комисия прие програми за развитие на селските райони (IPARD) по инструмента за предприсъединителна помощ за Албания, Северна Македония и Турция на обща стойност над 900 млн. евро, информир Ag-Press.eu. Четирите страни ще получат между 97 и 430 млн. евро от еС.

Програмите осигуряват основата за подкрепа на ЕС в областта на селското стопанство, развитието на селските райони и продоволствената сигурност за периода 2021-27 г., което е особено важно в настоящия геополитически контекст. Тази подкрепа от ЕС, заедно с национални публични и частни приноси, са се очаква да генерира общо над 2 милиарда евро инвестиции в селските райони на Западните Балкани и Турция.

Чрез програмата IPARD страните бенефициенти преследват своите цели, свързани с повишаване на конкурентоспособността на агрохранителния сектор, устойчиво управление на природните ресурси, действия в областта на климата и подобряване на привлекателността на техните селски райони.

Съществуващата административна тежест ограничава подкрепата за ОСП на териториално ниво е една от констатациите на оценката за териториалното въздействие на Общата селскостопанска политика, информира AG-Press.eu. Експертите констатират все пак че с нея е по-добре отколкото без нея, защото в противен случай процесите на обедняване и загуба на земеделски земи биха били по-силно изразени.

Въз основа на проучване в подкрепа на външната оценка, отговори на обществена консултация и допълнителен анализ, извършен от Комисията, оценката е от значение за дългосрочната визия за селските райони на ЕС, която има за цел да им даде възможност да се възползват максимално от своя потенциал и да ги подкрепят в справянето с демографските промени, риска от бедност и ограничен достъп до услуги.

Оценката показва, че мерките на ОСП са ефективни като цяло за насърчаване на балансираното развитие в селските райони на ЕС, като допринасят за почти 50% от доходите на земеделските стопанства в най-маргиналните и отдалечени райони и за модернизирането на земеделските стопанства и растежа на производителността.
неравномерното разпределение на подкрепата обаче ограничава ефективността на ОСП за намаляване на икономическите различия между земеделските производители и различните райони

Благодарение и на подхода „ЛИДЕР“ финансовата подкрепа по ОСП има значителен ефект върху по-широката икономика на селските райони особено в по-развитите региони. Привлекателността им за младите фермери констатират експертите обаче зависи още и от транспортната и комуникационна инфраструктура, като се отчита, че все още има какво да се направи по отношение синергията на ОСП с други европейски фондове и национални и регионални политики.

Първият месец на новата година е показателен пример затова че поне до края на нейната първа третина предизборният лобизъм, сметките и договорките ще изместят решаването на реалните проблеми в земеделието и по селата. Уви за  неутешение на българските производители във времена на избори , властта показва, че не се интересува нито от надвисващата криза в напояването, която барабар с климатичните промени може да се окажат още по-сериозни предизвикателства пред фермерите, нито от съдбата на знайни и незнайни проекти, подадени по иначе една от най-атрактивните мерки за инвестиции в техника по отишлата си вече селска програма, а да не говорим за тънещият в мъгла стратегически план за новия програмен период.

„Не знам“ , така отговори ресорният заместник министър на земеделието Лозана Василева, както на въпросите на представителите на медиите за съдбата на тези проекти, така и и по отношение на това , какво се случва в тематичната работна група, която трябва да изготви и представи стратегията за новия програмен период на ОСП. А това, че дейността и изглежда абсолютно формална, хич не трогва администрацията, която не се чувства задължена да предава поне онлайн нейните заседания. Склонна е те да си останат също толкова непрозрачни, колкото и самите решения. Тези решения обаче касаят всички ни като заинтересовани. Това обаче остава неразбрано за администрацията.

Тук ще посочим само един пример от това как и какво се дискутира на злополучната тематична група, , а заключенията за това, какво се предлага не само за земеделския и горски сектор, но и за развитие на селата ще останат за четящите. Иде реч за интервенцията свързана с инвестиции за подобряване устойчивостта на горските екосистеми.

Прочитайки поне публикуваните до момента протоколи от заседанията на тематичната група, дори и на непредубедените читатели ще им стане ясно какъв е процесът на нейната работа. Липса на достатъчно дълбока и научно обоснована експертиза на администрацията, формални дискусии сведени единствено до предложения, които не става ясно дали и как ще влязат в отделните интервенции, които от своя страна са лишени от логика и с много общо съдържание.

За подпомагане по въпросната интервенция се предлагат дейности като например превръщането на издънковите гори в семенни и на иглолистните култури на нетипични за определени места растения в естествени насаждения или възстановяване и поддръжка на полезащитни пояси. „Така, както са записани тези мерки, те са общи. Освен това не изключват и възможността, а и със сигурност така както са формулирани при изпълнение на тези мерки да се водят сечи. Няма как да разчитате за превръщането на издънковите гори в семенни, само на презалесяване“, коментира Добромир Добринов от WWF направените от администрацията предложения. Идеята на предложилите тази интервенция както разбираме от водената дискусия е, бенефициерите сами да отговарят за почистването на площите за презалесяване, и това да е извън рамките на подпомагането. Става ясно също че от WWF са направили предложения с конкретни мерки за повишаване екологичната устойчивост на горите още преди две години, които обаче както изглежда не са взети предвид, потънали са някъде и вместо това според тях се предлагат „ общи мерки за презалесяване“ без количествени и качествени критерии.

А какво да кажем за работата на подхода ВОМр или така наречените местни инициативни групи, където не е ясно как ще се вземат решения за новия програмен период и на каква база ще се приемат иначе добри предложения като увеличаване на бюджетите за проектите и намаляване на обхвата на МИГ-овете, след като администрацията не разполага с точни данни нито за това как върви процеса на договаряне в сегашния период, нито за нивото на усвояемост на средствата.

И все в същия ред, в който администрация предлага явно несъгласувани предварително със заинтересованите страни мерки или не може да се обоснове с базисна информация за едни или други промени си тече дискусията в тематичната група. Представете си какъв вой ще настане, когато се стигне до така наречените „атрактивни мерки“. Драмата се очертава да е пълна, продължителна и в много действия. Това те кара да си зададеш въпроса:“Абе няма ли нещо гнило в този стратегически план?!

Единствената утеха на страничен наблюдател или пряко засегната страна като фермери и жители на селата е, че в някакъв момент Брюксел може да даде жълт картон на всички тези безумия и може да поиска от администрацията да насочи усилията си именно към решаването на реалните проблеми и справяне с истинските предизвикателства. За сега обаче властта се е насочила само и единствено към спечелване на повече дивиденти преди народния вот, а Брюксел се бори с доставките на ваксини срещу вируса. В битката за това бяха включени и нищо неподозиращите рибари от Бургас, в опит да бъдат спасени незаконните постройки в летните сараи на Доган.

Необяснимо е също, и защо се бърза с приемането на закони, за които все още Брюксел не се е произнесъл. Очертава се до края на съществуването си сегашният парламент да работи едва ли не денонощно за да се приемат като за последно редица лобистки текстове, които да обслужат определени кръгове преди вота.

Е тогава как да не си кажеш, че властта не го е ударила на търгаш и предизборен лобизъм, видимдори от Космоса, а пък реалните проблеми да ги решават марсианците -ако дойдат. А политиците, те винаги си измиват ръцете с каквото им хрумне- било с предизборната обстановка, било с коронавируса, било с Брекзит и Брюксел, а след тях ако ще да дойде потоп….

Европейската комисия започна обществена консултация относно новата си инициатива за дългосрочна визия за селските райони, съобщава AGPress.eu. Допитването има за цел да събере вижданията на хората за текущите предизвикателства пред селските региони и това, как те трябва да изглеждат в бъдеще.

Онлайн консултацията е отворена до 30 ноември за всички заинтересовани европейци , включително потребители, селскостопанския хранителен сектор, МСП в селските райони, държавите-членки, регионалните и местните власти, фермерите, организациите на гражданското общество, младежите в селските райони, неправителствените организации, местните групи за действие, селските мрежи и учени. Сред най-честите предизвикателства пред селските региони днес са отдалечеността, липсата на връзки и недостига на услуги, в същото време обаче те имат потенциал да допринесат за прехода на Европа към цифрова и зелена икономика, заяви европейският комисар Дубравка Шуица, отговаряща за демографията и селските региони. „. Въз основа на тази консултация, през следващата година ще представим дългосрочна визия за селските райони, за да им помогнем да се справят с тези предизвикателства и да ги направят привлекателни и жизнени“ добави тя.

Заинтересованите могат да се включат тук

Когато говорим за изграждане на високоскоростни интернет магистрали, у нас ситуацията е все още на ниво стратегически документи и добри пожелания. И въпреки че Европейската комисия отбелязва, че България е сред водещите в Европа по отношение на предоставяната скорост, се признава, че има различия между градските и селските региони. Земеделското министерство планираше да отвори специалната мярка от програмата за развитие на селските региони насочена към изграждането на широколентов достъп до интернет по селата през тази година, но мотивирайки се с коронавируса и това, че тази мярка не касае пряко земеделските производители, я отложи за началото на следващата година. В същото време се отбелязва, че хората в по-слабо населените региони нямат достъп до интернет.

Иначе страната ни не страда от липсата на стратегически документи и пътни карти. Стратегията за развитие на широколентов интернет датира от далечната 2009 година с актуализация през 2012 година, като включва планове за развитие на широколентови интернет мрежи до 2020 година. През 2014 година е приет национален план за развитие на широколентовия интернет, а две години след това и пътна карта.

Пожеланията:

Поставените стратегически цели са обединени според броя на доставчиците на интернет услуги- съответно сива зона (с един доставчик на интернет услуги със скорост до и над 30 Mb/s), черна зона ( с два доставчика на интернет услуги със скорост от 30 и повече Mb/s) и бяла зона на региони с население, в които няма доставчик на интернет услуги.

За сивата зона се предвижда разработване на широколентови мрежи с чиято помощ да се осигури до 80% покритие с интернет със скорост до над 100 Mb/s, а възможност за оптична връзка и достъп до широколентов интернет да имат поне 55% от домакинствата.

В бялата зона, или там където няма интернет покритие се предвижда гарантиране на достъп до широколентов интернет от следващо поколение и развитие на широколентови мрежи като се осигури 60% покритие с интернет със скорост над 3 Mb/s, като най-малко 34% от всички домакинства, заселени в тези региони да получат възможност до оптична връзка с интернет със скорост над 100 Mb/s.

В периода от 2014 до 2020 г. в страната ни са заделени 30 млн. евро от Европейския фонд за развитие на селските региони за изграждане на високоскоростни интернет мрежи. Отпускат се допълнителни средства за „меки“ мерки като дигитална компетентност, програми за обучение и др.

Като се има предвид че достъпът до бърз и сигурен интернет е важен не само за жителите на селските райони, но и за всички онези, които правят бизнес в тях, Австрия и Унгария изглежда са сред отличниците поне що се отнася до амбициите им за изграждане на достъп до широколентов интернет. Повечето страни без да сме изчерпателни си поставят цели, които са близки или съизмерими с общоевропейските по отношение изграждането на мрежи за широколентов интернет.

Ето къде в процеса на изграждане на широколентов достъп се намират някои произволно избрани по-близки и по-далечни страни членки на ЕС.

Румъния

Нашите комшии са си поставили амбициозната цел за 100% покритие със широколентов интернет на територията си до 2020 г. , 80% от домакинствата с достъп до широколентов достъп над 30 Mbps и 45% от домакинствата с абонаменти над 100 Mbp. През 2019 година страната е приела национална стратегия за развитие на 5G мрежите. Специално внимание се отделя на селските райони и районите в неравностойно положение, на стимулирането на конкуренцията и насърчаването на развитието на мобилната широколентова връзка като подходящо решение за Румъния, като се има предвид интензивният напредък на пазара на мобилна телефония.Планът за изграждане на широколентов достъп има редица специфични цели като свързване на публичните институции и подкрепа на малките и средни предприятия при конфигуриране и изпълнение на инфраструктурни проекти и други. За реализиране на тези цели е предоставен заем на румънска телекомуникационна компания от Европейската банка за развитие и възстановяване в размер на 75 млн. евро и още 120 млн. евро от други търговски банки. Освен това в страната е стартиран проект финансиран от структурните фондове със 69 млн. евро, който цели да изгради широколентова инфраструктура в непокрити райони

Унгария

Националната стратегия за информационна комуникация на Унгария 2014-2020 цели да обхване достъпа на следващото поколение с минимум 30 Mbps за всички до 2018 г., както и усвояването на 100 Mbps за 50% от домакинствата до 2020 г. От това излиза, че Унгария си поставя много по-амбициозни цели от общоевропейските, като проекти за осигуряване на достъп до интернет за публичните институции и отдалечените места са стартирали още през 2015 година. За периода 2014-2020 година развитието на проекти свързани с достъпа до широколентов интернет е подпомогнато съ средства от Оперативната програма за икономическо развитие и иновации, а в бюджета на страната за 2017 година за целта са били предвидени към 22 млн. евро. Инвестициите в изграждане на широколентови връзки за целия програмен период се предвижда да достигнат до 253 млн. евро. Част от бюджета за широколентов достъп ще бъде изразходвана чрез финансови инструменти. Унгария е единствената държава-членка на ЕС, която използва финансови инструменти за развитие на широколентови услуги на национално ниво.

Полша

Националният план на Полша за широколентова връзка предвижда 100% от домакинствата да имат достъп до интернет с поне 30 Mbps до 2020 г. 50% от домакинствата трябва да имат интернет свързаност от 100 Mbps до 2020 г. Финансиране за реализиране на проекти в райони, в които няма достъп до цифрови услуги се осигурява от програмата Digital Poland, като за тяхната реализация е осигурена и нужната законова основа. В страната вече са разработили стратегия за развитие на мрежи от пето поколение. В Полша има специална оперативна програма която се занимава с дигитализацията, като за периода 2015-2020 година нейният бюджет е 2,57 млрд. евро като над 1 млрд. евро са предвидени за изграждане на широколентови мрежи. Очаква се над 1,3 млн. полски домакинства и почти 10 хил. училища в страната да бъдат подсигурени с високоскоростна интернет връзка. Достъпът до услуги, свързани с националната образователна мрежа, се финансира от държавния бюджет (около 310 милиона евро до 2027 г.).

Чехия

Стратегическият подход на страната към изграждане на широколентов достъп се определя от националния план и държавната програма на страната. Чрез целенасочена подкрепа той използва влиянието на държавата за насърчаване изграждането на такива мрежи (например чрез намаляване на административната тежест и финансови разходи), като същевременно спазва принципа на технологична неутралност. Изграждането на широколентови интернет мрежи в страната се финансира от оперативната програма за предприятия и иновации за конкурентноспособност, като основният акцент е подобряване на достъпа до интернет в по-малко населените и трудно достъпни места и увеличаване на възможностите за бизнес в тях.

Словакия

И целта на Словакия за достъп на 100% от домакинствата за високоскоростен интернет със скорост от поне 3 Mb/s не се различава от общоевропейските цели. Страната планира още да се подготви за реализиране на още по-високата цел от постигане на скорост на интернета от 100 Mb/s.

Австрия

Това е втората страна след Унгария, поставила си по-амбициозни цели по отношение изграждането на широколентови интернет мрежи. До 2030 година тя ще се опита да осигури пълно покритие на гигабитните симетрични връзки . Интересното при нея е, че тя е избрала да развие изграждането на мрежи с достъп до широколентов интернет на пазарен принцип, като ограничи до минимум използването на публично финансиране само за райони, които не могат да се възползват от инвестициите на частния сектор. Австрия е определила различни инструменти за финансиране, за които са заделени 1 млрд. евро, като има отделни такива за слабо населените места и училищата.

Словения

Словенският план за развитие на широколентови мрежи от ново поколение до 2020 г. цели осигуряването на 96% от домакинствата със скорост най-малко 100 Mb / s до 2020 г. и 4% от домакинствата с поне 30 Mbps. Финансирането на изграждането на широколентови мрежи за достъп до интернет се осъществява чрез държавни помощи и средства на ЕФРСР, като прогнозните разходи се изчисляват на 365 млн. евро. За периода от 2014 до 2020 г. в Словения се планира разпределението на 75 млн. евро от структурните фондове за финансиране изграждането на широколентов достъп до интернет.

Естония

Балтийската страна актуализира своите цели и мерки за достъп до широколентов интернет през 2014 година. Стратегията предвижда пълно покритие с връзки от поне 30 Mbps до 2020 г. и насърчаване на поне 60% покритие със интернет със скорост до 100 Mb/s до края на 2020 г.

Финландия

Изграждането на мрежи за широколентов интернет в страната се подкрепя особено за области, в които няма стимул за развитие на бизнес. Целта е с високоскоростен интернет да се обхванат 99% от населението на страната, като основно програмата се реализира с държавна подкрепа. За да се стимулира изграждането на широколентови мрежи в страната са провели търг за мобилните честоти на диапазона между 700 и 800 херца.

У нас изграждането на широколентов интернет достъп за сега си остава твърде пожелателно, а и като се има предвид, че отварянето на мярката за подобни проекти се отложи за пореден път за началото на 2021 г, то сигурно дълго ще си остане в сферата на пожеланията. В Европа обаче се говори и действа по темата. В момента започва специализирана онлайн конференция, посветена на предизвикателствата и възможностите пред изграждането на широколентов интернет в селските региони, организирана от платформата Euractiv.

Икономическата конкурентоспособност на регионите и по-специално на селските райони зависи от добрата свързаност. Това означава не само пътища и железници, но и интернет магистрали. Свързаността с бърз интернет в селските райони все още е почти на половината от средното за ЕС. Въпреки постигнатият известен напредък, различията между отделните страни се запазват. Според данни, изнесени от европейския комисар по земеделие Янош войчеховски през настоящия програмен период на ОСП за изграждане на широколентов интернет са предивдени 6 млрд. евро, а това финансиране ще се запази и през следващия период. За нуждите от широколентов интерент в селските региони според него е показателна и статистиката, според която едва 30% от живеещите в селските региони имат достъп до интернет.

Нещата се движат в правилната посока, но целта на Европейската комисия 100% от европейците, включително в селските райони, да бъдат свързани с бърз интернет до 2020 г., няма да бъде постигната. В стремежа си да гарантира, че селските райони не са изоставени и населението им има достъп до висококачествени работни места, Комисията изготви План за действие за селските широколентови мрежи.

Важен елемент е свързването на наскоро сформираните „Офиси за широколентова компетентност“ (BCOs) със заинтересованите страни в селските райони. Само чрез свързване на BCO с основните участници, които се занимават със специфични препятствия, срещани на равнище селски райони, може да се разреши цифровото разделение.

Хората трябва да са в центъра на дигиталната трансформация в селските региони, ето защо са ни нужни инвестиции не само за изграждане на цифрова инфраструктура, но и за създаване на базови дигитални умения и компетенции на жителите в тези региони“, каза по време на уебинара A vision for rural Europe Емилия Стоименова, професор от университета в Любляна и експерт по това, как с помощта на дигитализацията могат да се изграждат мостове между урбанизираните градски райони и селата. Необходимостта от подобни инвестиции се налага според нея, защото повечето хора по селата не разполагат с никакви дигитални умения. Другото в което трябва да се насочат инвестициите е изграждането на дигитални капацитети, които да подпомогнат тези хора в реализация на идеите им и с това да повишат качеството на живот по места.

Според нея като един от ключовите сектори в икономиката земеделието е с огромен потенциал за съсредоточаване на локални инициативи създаващи устойчивост в различни области като социалните и здравни услуги, но селските региони не могат и не трябва да се свързват само и единствено с аграрния сектор и те имат нужда от развитие и на други сектори. „Силен фокус трябва да се постави и върху иновациите, и когато говорим за тях, не трябва да разбираме единствено технологичните иновации, а трябва да се фокусираме върху социалните иновации. Това е важно ако искаме да върнем младите хора в селските региони“, казва още тя.

Освен това когато според нея се говори за иновации, не трябва да се разбират иновации само в продукти и услуги, но и такива в различни производствени процеси и бизнес модели. „Знанията на хората които живеят в селата трябва да се комбинират с енергията и възможностите на младите хора, като се използва потенциалът на връзката и колаборацията между поколенията“, убедена е проф. Стоименова.

Особено в условията на кризата с коронавируса се доказа нуждата според нея от изграждане на широколентови мрежи защото и хората в селските региони трябва да получат с помощта им достъп до бърз и надежден интернет.

Уебинарът A vision for rural Europe бе организиран от Renew Europe , и в него експерти обсъдиха възможностите за инвестиции в развитието на селските региони и превръщането им в привлекателни и устойчиви места за живот.

Днес между 10 и 11 часа (Брюкселско време ще се проведе уебинар свързан с подкрепата на Европейската инвестиционна банка за селското стопанство и биоикономиката в условията на пандемията с коронавируса.
Уебинарът ще обсъди селскостопанските дейности на ЕИБ и прогнозите за следващите години. В него участие ще вземат вицепрезидентът на ЕИБ Андрю Макдауел, Роджър Хавенд, зам. изпълнителен директор на Европейския инвестиционен фонд. Подробности тук

Утре ще се проведат два уебинара. От 15 до 17:00 часа експерти ще обсъждат хранителния суверенитет и стратегията „От фермата до масата“. Организира се от Европейската организация на дребните и средни производители Via Campesina . Идеята на уебинара е да разкаже, какво представлява хранителният суверенитет и как действа в реално време. Сред темите, които ще бъдат обсъдени са значението на хранителния суверенитет в контекста на предложената стратегия „От фермата до масата“ хранителните системи в центъра на обществото и др.Подробности тук

Другият уебинар ще е посветен на представите за развитието на селските региони, и ще се проведе между 14 и 17 часа. Целта му е да се проучи, как потенциалът на селските региони може да допринесе за просперитета на страните от ЕС. Участие в него ще вземат еврокомисарят по земеделие Урсула фон дер Лайен, Дачиан Чолош, председател на Renew Europe, преговарящият по Брекзит Мишел барние и др. Подробности тук

На 8 юли между 14.30 и 17 часа ще се състои уебинар, посветен на възстановяване на селските региони, основано на културното наследство, който се организира от проект Ruritage Horizon 2020, по време на който ще бъде потърсен отговор на някои въпроси като: Какви възможности за развитие се предлагат на селските региони след кризата с коронавируса, и как да се повиши устойчивостта на селските региони. Експертите по RURITAGE ще обсъдят този въпрос с представители на Европейската комисия, Съвета на Европа и Европейската мрежа за развитие на селските райони. Подробности тук

На 9 юли ще се проведе онлайн конференция, посветена на предизвикателствата и възможностите пред изграждането на широколентов интернет в селските региони. По време на нея ще се обсъди, как може да се намалят различията по отношение на достъпа до широколентов интернет в градовете и селските региони, и как достъпът на фермерите до широколентов интернет може да им помогне да повишат своята устойчивост и конкурентноспособност. Възходът на технологиите за дигитално земеделие направи възможен достъпа до множество фермерски данни. Дистанционните сензори, спътници и дронове могат да наблюдават здравето на растенията, почвените условия, температурата, оползотворяването на азота и много други – 24/7. Инструментите, базирани на изкуствен интелект, могат да анализират това огромно количество данни при високи скорости и да го върнат обратно на фермерите под формата на полезна информация, като им помагат да вземат критични, навременни и полеви решения. Подробности тук

Днес от 13 часа българско време Хърватското председателство на ЕС организира виртуална конференция, по време на която ще бъде обсъден приносът на регионалните храни за развитието на жизнеспособни селски региони. В нея ще се включат  земеделските министри на Хърватия и Германия- Мария Вучкович и Юлия Кльокннер, европейския комисар Януш Войчеховски и председателят на комисията по земеделие в ЕП Норберт Линс. Дискусията ще е достъпна  ще се проведе на английски език, до по-широк кръг от заинтересовани лица, като регистрацията може да стане тук.

Предизвикателствата и проблемите пред младежите в селските региони на Европа обсъждат на тридневна конференция в Загреб. Както е известно, това е една от основните теми по време на Хърватското председателство на ЕС започнало през януари тази година. Участниците ще търсят възможности как да се гарантира по-висока устойчивост на селските общности. На форума участват младежки делегации от цяла Европа, както и представители на основните европейски институции. В своята всъпителна реч в началото на конференцията хърватският мнистър по демографията Весна Бедекович заяви, че постави акцент върху младите хора в селските и отдалечените райони, които са признати за приоритет на хърватското председателство, тъй като съществува значителна пропаст между младите хора, живеещи в селските райони, и тези в градските райони. Тя добави, че нашето желание е да насърчаваме младите хора да участват в демократичния живот, да увеличим ангажираността си към непрекъснато променящото се общество и да им осигурим възможности да бъдат включени в по-голям брой във формирането на младежките политики.

Резултатите от конференцията ще бъдат включени в проектодокументите относно бъдещите младежки политики.

През тази седмица от Брюксел отправиха критики към Германия заради забавяне на процеса на дигитализация  в селските региони  и изграждане на мрежата от широколентов интернет, информира topagrar.com позовавайки се на заключенията в публикуван днес доклад за икономическото и социално положение в селските региони на  Европа.  В т.нар. „зимен пакет” са разгледани и анализирани  инвестициите и стремежите  за реформи, както и трудностите по отношение на бюджета и финансирането.

Германия се числи към страните със стабилен икономически растеж през 2018 година, повишаващи  се данъци върху доходите и спад на държавния дълг и ниска безработица, се казва в доклада.  Същото време експертите са установили, че не се предприема ни+о за намаляване на бюджетния излишък и за инвестиране в големи инфраструктурни проекти свързани с дигитализацията.  Те препоръчват „още ангажименти за запълване на инвестиционната дулка особно в обществените  инвестиции в инфраструктурни проекти за дигитализация”.

Аграрният комисар Фил Хоган е отправил остри критики по време на последния съвет на земеделските министри на ЕС по отношение на плановете за съкращаване на средствата по втори стълб за развитие на селските региони, информира agrarheute.com. Ирландецът смъмри някои от представителите на  страните членки, че искат да прехвърлят  до 15% от средствата за селските региони от собствените си бюджети.В същото време той призова лидерите на ЕС по време на преговорите за финансовата рамка на бюджета до 2027 година да увеличат парите за ОСП така че да се покрие недостигът на средства.

Плановете на комисията предвиждат в зависимост от различните методи на плащане, съкра съкращеия   до 21% на средствата по втори стълб. Повод за дискусията даде словенският министър на земеделието Александра Пивец, която внесе предложение за увеличаване на подпомагането за развитие на селските региони. Тя отправи остри критики срещу планираните съкращения на средствата, и изрази опасенията си, че преодоляването  на негативни последици като промените в климата няма да вървят съвместно с развитието на селските региони. Предложението на  Словения беше подкрепено официално от осем страни, сред които Полша,Чехия, Португалия и Испания

За един „по-силен” втори стълб на финансиране се изказа и германският министър на земеделието Юлия Кльокнер, като само така според нея Европа ще може да се бори срещу все по-голямото социално и икономическо разделение между градовете и селата. Полският министър Ян Ардановски поиска чрез спестените от енергия пари да се подпомогне втория стълб  на финансиране. Той обърна внимание, че  страната му дори по първи стълб получава под средното ниво  за ЕС. Португалия също заяви, че няма да се откаже от парите за селските региони.  Критика спрямо словенското предложение отправи холандския министър Карола Шотен, според която предстоящият Брекзит оказва влияние върху стабилността на европейския бюджет.