Тагове

Майстори винопроизводители от Словения създадоха първото вино което не само се съхранява, но и се дегустира изцяло на тъмно, информира порталът bruketa-zinic.com. Идеята е на словенската изба Radgonske Gorice е провокирана от твърдението, че излагането на виното на светлината води до поява на така наречените „светлинни аромати“.

Това вино е уникално заради процеса на производство. Очилата за нощно виждане се използват за прибиране на реколтата, ротация на бутилките и опаковане. Виното се оставя да отлежава две до три години в пещерата Горня Радгона в Словения, без никакъв досег до светлина. Словенците наричат този метод на производство Crafted by Darkness.

След като бъде извадено от пещерата, виното е защитено от абсолютно черна бутилка във вакуумна опаковка. Виното носещо името Untouched by Light е направено изцяло от грозде сорт „Шардоне“ чрез използване на френския метод за ферментация на виното в бутилката. . „Първата реколта 2016 е изключително свежа, плодова и цитрусова с послевкус на зелен чай и мента.  Много деликатни мехурчета придават кремообразност на виното, казва Пиер-Ив Борнериас от Института по енология на шампанското.  Виното е наградено ребърен медал от Decanter и златен медал от Glass of Bubbly и доби широка популярност  от САЩ чак до Япония. Тези дни беше пусната втората реколта от 2017 г., предлагана в ограничен брой от 2000  бутилки, налични на bzconsortium.com в САЩ.

Винарна Radgonske Gorice има 169-годишна традиция в производството на пенливо вино и е отворила  врати във времената, когато Словения е била част от австроунгарската империя. Впоследствие избата става собственост на семейство Бувие, което е с корени от Франция и Швейцария.

Като част от посещението ни в Словения в началото на месеца бе включена визита в един от най-големите местни кооперативи, и никак не случайно той беше разгледан и от по-голяма част от земеделските министри на страните от ЕС, защото както подчерта и словенският домакин земеделският министър Йежи Подгоршек, страната му може да послужи за пример в сложната ситуация в резултат на пандемичната обстановка тъкмо със своите кооперативи.

В Словения има около 60 кооператива, обединени в национална асоциация , и един от тях, който успешно комбинира производството и преработката на плодове и зеленчуци е“Евросад“. Кооперативът отглежда предимно ябълки и праскови, а отскоро и зеленчуци. Обработва около 500 хектара земеделска земя, от които 200 хектара са със зеленчуци. От плодовете отглежда основно ябълки и по-малко круши, праскови сливи, череши и ягоди. Част от трайните насаждения са Снабдени със система против измръзвания и напоителна система. Те обхващат 55 хектара площи, като това е най-голямата градина в Словения и една от най-големите в Европа, снабдени с подобни системи.

„Ние произвеждаме предимно ябълки, а преди 15-20 години производството им е достигало дори до 80%, но днес вече отглеждаме и други плодове, защото иначе не можем да присъстваме толкова дълго време на пазара само с една или две култури“, казва Жига Миколич мениджър „Продукция“ в компанията. Благодарение на това че отглеждат повече плодове производственият цикъл започва през април с ягоди и приключва през ноември с прибирането на ябълките. С увеличаване на обработваемите площи от кооператива е трябвало да се съобразят с някои рестрикции, въведени от държавата и свързани с отстоянието на овошните градини до сградния фонд. Друг основен проблем пред тях е справянето с болестите по растенията, тъй като въпреки че получават не малко субсидии, именно борбата с болестите е изключена от финансова подкрепа от страна на държавата.

Водата за напояване на растенията вземат директно от наблизо преминаващата река Сава, като само за нуждите на системата срещу измръзвания на денонощие са нужни 22 хил. кубични метра вода. Тя се активира автоматично, и само през тази година е влизала в действие в пет случая. При възникване на условия за измръзвания, системата разпръсква вода към растенията, което позволява изравняване на температурата и предотвратява измръзванията. Изградена е с финансиране от европейските фондове.

„Евросад“ функционира освен като кооператив и като холдинг, в който влизат още две компании. Любопитен е фактът, че в кооператива влизат не само конвенционални, но и биопроизводители. „Продукцията ни не е предназначена само за словенския пазар, но също така изнасяме и за пазарите на цяла Европа и Средния Изток“, казва още той.

Подобно на други компании в условията на пандемията най-големите трудности които изпитват са свързани с транспорта и намаленото потребление заради спад в платежоспособността на хората. „Храната е стока която не може да се транспортира прекалено дълго месец или два, а трябва да стигне до местоназначението си в рамките на няколко дни, ето защо затворените граници определено бяха най-сериозния проблем пред нас тази година“ сподели още Жига. Освен директна продажба на плодове и зеленчуци, от „Евросад“ произвеждат още различни плодови сокове, като може би най-известният им продукт е ликьор от круши, който през миналата година е получил златен медал на специализирано изложение в Лондон. Част от работата им е и да подкрепят социални домове, детски градини и училища в цяла Словения.

Всеки път когато човек се запознае по-отблизо с развитието на земеделието в някоя страна, сравненията с нивото на българското земеделие стават неминуеми. И няма да сме неточни, ако кажем, че в повечето случаи подобни сравнения не са в полза на българското земеделие или поне в неговия постсоциалистически период на развитие, защото романтизмът към вкусните плодове и зеленчуци от миналото все още е жив. Словения, чиято територия е на една пета по-малка от тази на България ни показа как може да се развива успешно земеделие с човешко лице. Там и да искат не могат да развиват индустриално земеделие в познатите нам размери, защото разполагат с едва малко над 37% обработваеми площи. Останалото са необлагодетелствани региони с природни особености. Общата аграрна продукция на страната в парична стойност обаче достига до милиард и 325 млн. евро, като делът на сектора от БВП на страната е 1,2%, а този от общата търговия достига до 5%.

Нямат си агроолигарси и латифундисти, защото фермите тук обработват до три хектара. Има и такива с 20-30 хектара, които обаче съвсем не са загубили своя фамилен облик. Тези обработващи  по 100 хектара са изключение.

Наличието на огромен процент необлагодетелствани райони пък е предпоставка за развитие на биоземеделието. 10% от обработваемите площи на страната са под контрол за спазване принципите и правилата на биологичното производство. А субсидиите са някъде на заден план. Какво им е нужно тогава за да оцелеят на словенските фермери ли? „Работа, работа и пак работа“, обобщи го младият фермер Душан Кос, рискувал да трансформира една двеста годишна животновъдна ферма в растениевъдна. Вместо крави за мляко отглежда тикви и слънчоглед, но не заради субсидии, а за да произвежда растителни масла. Продава ги на фермерските пазари между 17 и 53 евро за литър. Успява не благодарение на Европа или на субсидиите, а на помощта от страна на местната земеделска камара в Птуй. Работещите там експерти му дават така нужната помощ и съвети как да трансформира стопанството и от губещо да го направи печелившо.

Това е една от брънките, които може би липсва в картината на нашето земеделие. Отдавна мечтаните и лелеяни земеделски камари, които с работата си да са проводника между работата на администрация, било регионална или национална и работата на полето и в обора. А картината у нас е ясна, разпокъсаност на браншове, гледане повече в градинката на съседа и ламтеж за пари. Изумлението от последното пред нас изрази и служебния министър на земеделието професор Христо Бозуков. Примерите за този ламтеж ако трябва да сме честни идват от всички страни, не само от страна на земеделския бранш, и са достатъчно известни, и свързани както с последната актуализация на бюджета, така и с чаканите като мана небесна план за възстановяване и устойчивост и нов златен дъжд в земеделието, който обаче в последните 14 години доведе до още по-голямо разделение и неприязън между отделните браншове, непропуснали нито една възможност да се хващат за гушите при разпределение на парчетата от баницата.

Продава мслата на фермерските пазари в Птуй и Любляна

И ако за нас българите както знаем кооперативите са забранена дума, то не така стоят нещата в Словения, която заложи на тях именно в периода на пандемията и както заяви техният земеделски министър Йеже Подгоршек могат да послужат за пример на редица европейски страни. А пандемията и в Словения е оставила също толкова негативи последици за земеделските производители, колкото и климатичните промени. Там имахме усещането, че малките фермери почти не се оплакват както от пандемията, така и от климатичните промени. Въпреки намалените продажби и блокираният туризъм, въпреки пролетните мразове, те успяват с много работа не само да оцелеят, но и да намерят изход.

Машината за рязане на ябълки във фермата на семейство Ерявец

Така както го правят в семейната ферма ерявец. Там заради мразовете през пролетта не са набрали нито една ябълка през тази година. Разчитат на богатата реколта от миналата. Почти занаятчийски подобно на Душан преработват ябълките в сушени и за сокове. Не изхвърлят нищо. Обелките дават на местните ловци за храна на животните, а с растителните отпадъци захранват инсталация за отопление с биогориво. На компенсации се надяват едва през следващата година. Пандемията е принудила и част от работната ръка в земеделието да търси препитание в съседна Австрия. В Словения и фермерите изцяло заети в земеделието по принцип са рядкост.

Сигурно някой би попитал , е нямат ли проблеми в словенското земеделие. Да, имат. Разпокъсаност на земеделските земи, недостъпността на младите фермери до пазара на земя, сравнително слабия интерес от страна на младото поколение неизраснало на село към земеделието. Въобще в страната говорят за антагонизъм между градското и селско население, и то въпреки че ако си млад и икономически активен фермер, можеш да разчиташ на финансова помощ от 42 хил. евро. Но си имат и фермери с вдъхновяващи истории като тази на Душан, фермери наречени с модерното определение инфлуенсъри, на които се надяват че ще повишат имиджа на земеделието в страната, и не по-маловажното е, че си имат земеделски камари, които с енергичната си работа да допринасят за това, словенското земеделие да запази своето човешко лице, без агроолигарси и латифундисти, без мисъл първо за субсидии, а предимно за работа.

Мартин Иванов

Знам че има съпротива към мен и не ме гледат с добро око, но съм категоричен, че субсидиите трябва да са за малките и за средните за да осигуряват стабилност и конкурентноспособност.“, каза пред представители на медиите в Любляна служебният министър на земеделието проф. Христо Бозуков, като подчерта че се надява с промените в ОСП и дефиниране на понятията като „активен фермер“ и „млад фермер“ да се подобри положението на младите фермери у нас. За разлика от малките фермери по думите му, големите са вече стабилни и конкурентноспособни. Имат и бази и машини и тези субсидии вече не са от подобно значение за тях.

Относно плана за възстановяване и устойчивост проф. Бозуков каза, че на него се възлагат огромни очаквания, че може да подобри ситуацията в родното земеделие, но подобно схващане показва неразбиране на неговата същина, която е да се помогне на аграрния сектор да достигне онази устойчивост и стабилност от времената преди пандемията, когато обаче съвсем не е процъфтявал.

По отношение апела на някои индустриални производители на месо към министъра на икономиката Кирил Петков за държвнаподкрепа заради високи цени на фуражите, министър Бозуков изрази надежда за стабилизиране на пазарите след навлизането на царевицата и слънчогледовия шрот през следващия месец. След допитване до Държавния резерв е било отказано отпускане на зърно с мотива за сложна процедура и лоша практика от миналото. Относно друго искане на индустриалните производители за налагане на забрана за износ на зърно за трети страни миниатърът каза,че това е много деликатна тема, тъй като износът ни на нископротеинова пшеница е насочен основно към арабския свят, и подобна мярка не би била добре приета.

По време на неформалната среща на министрите на земеделието, организирана между 5 и 7 септември в Любляна от Словенското председателство на Съвета на ЕС, министрите посетиха компанията „Евросад“, която е един от най-големите производители и преработватели на плодове не само в Словения.