сряда, февруари 12, 2025
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

НОВИНИ

;MARS очаква добри добиви от есенните култури в ЕС

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) преразгледаха нагоре своите прогнози за средните добиви от есенните култури и пролетния ечемик в ЕС, информират от агенцията си в последния бюлетин. Много над средните се очакват да достигнат добивите от мека пшеница ръж и рапица. По-различни са очакванията за пролетните култури. На повечето места на Стария континент студеното време бавно отстъпва, и температурите се повишават до и над средните за периода. Заедно с падналите валежи затоплянето доведе до ускоряване на процеса на натрупване на биомаса както при есенните, така и при пролетните култури, което доведе до ускоряване на фенологичното им развитие, а с това и до подобряване на перспективите за добивите.

По-ниските температури в централната част на континента удължиха периода на забавяне в развитието на есенните култури но в същото време допринесоха за избягване на водния стрес. Падналите в южните части на Испания и в Черноморския регион валежи в същото време са оказали благотворно влияние върху развитието на културите. През разглеждания период в големи части на Европа метеорологичните условия са се запазили около средните за сезона, като само в южните и югоизточни региони на континента температурите са останали под средните нива. По-топлото време в западната част на континента доведе до ускоряване на културите и наваксване на развитието при пролетните култури например във Франция и Германия, докато във Великобритания развитието на културите е леко изостанало.

В централните части на континента- някои региони на Словакия, Унгария, Полша, Италия и Португалия по-хладното време води до забавяне в развитието на културите, но в същото време предпазва растенията от воден стрес в периоди на дефицит на валежи. Благоприятно влияние върху културите от падналите валежи се наблюдава в части на Румъния и Турция. Повишените нива на влажност в някои райони на Украйна и балтийските страни повишават инфекциозния фон и риска от щети върху посевите заради вредители или болести. Във Финландия обилните валежи дори са довели до забавяне на развитието на пролетните култури.

Метеорологичните справки показват, че периодът между 1 май и 12 юни се е характеризирал с по-студено време от обичайното за големи части на континента с температури от- 2 до – 0,5 градуса под средните. По-високи средни температури от 2 до 6 градуса над средните за сезона са били регистрирани в някои части на Турция и Русия. По-влажни от нормалните климатични условия е имало в големи части на северна и Централна Европа. Експертите на MARS отбелязват, че като цяло пролетта в Европа е била доминирана от редуване на студени периоди, като дори през април периодът се е характеризирал с рекордно ниски температури. Периодът между 19 и 25 юни ще се характеризира с по-топли климатични условия от обичайното във всички европейски региони източно от Франция с температури с над 6 градуса над нормите. Още по-високи температури с до +8 градуса се прогнозират за Русия и Балтийския регион. По-студено време се очаква за западните части на Франция и Иберийския полуостров. Локални валежи се очакват в почти всички части на континента. Дългосрочните прогнози за периода от юли до септември показват, че е възможно условията да останат по-топли от обичайното.

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

MARS: Топлото време отложи сеитбата у нас

Топлото време през септември е довело до отлагане на посевната кампания при есенниците у нас, твърдятт в ежемесечния си доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS). Средните температури в страната за разглеждания период са били с между 2 и 4 градуса над нормата. Те отбелязват че времето между началото на септември и 5 октомври се е характеризирало със значителен дефицит на валежи. От MARS са преразгледали надолу прогнозата си за средните добиви от царевица у нас заради неблагоприятните климатични условия.

Перспективите за средните добиви при слънчогледа са под средните. Липсата на влага в горния почвен слой води до забавяне на сеитбата на рапицата както и до забавяне в поникването и ранното развитие на културите. Отчита се забавяне на сеитбата при зърнените култури, въпреки повишаването на запасите от влага в почвата от началото на октомври.

Още
НОВИНИ

Експерти отчитат трудности за посевната кампания в редица региони на Европа

Топлото и сухо време последвано от валежи през септември и октомври са станали причина за затрудняване на посевната кампания при есенниците в различни региони на Европа, пишат в редовния си доклад експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). Влажното време в края на септември и октомври причинява забавяне на прибирането на летни култури, както и за посевни дейности в Западна и Югозападна Франция, Бенелюкс, Южна Полша, Източна Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България и Гърция.

Експертите не изключват навременно приключване на сеитбата на есенните зърнени култури, докато периодът за засаждане на рапицата приключи. Сеенето на рапица беше възпрепятствано във Франция, Румъния, България и Украйна, На ниво ЕС прогнозите за добива за всички летни култури бяха преразгледани надолу, най-вече въз основа на повторен анализ на данните от началото на сезона. По-топли от обичайните условия в началото на септември са били наблюдавани в Източна, Югоизточна и Северна Европа, Европейска Русия и Турция. В големи части на Стария континент през отчетения период са били измерени най-високите температури от 1979 година насам. Високите температури са повлияли основно в Турция, където пролетните култури се прибират по-късно. В източните части на континента средните температури в първите три седмици на септември са надминали с между 2 и 4 градуса над нормата, а на места дори с до 6 градуса над нея. По-студено време е било наблюдавано предимно в някои части на Франция, Испания и Великобритания.

Дългосрочната прогноза за времето за ноември, декември и януари сочи към вероятно по-топли от обичайните условия в средиземноморския регион (много вероятно в региона на Източното Средиземноморие), в големите региони на Източна Европа / Русия и в Северна Европа.

Още
Използването на царевица като втора
НОВИНИ

Експерти намалиха прогнозите си за средните добиви от пролетници в Европа

В своя септемврийски доклад Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) намалиха прогнозите си за средните добиви от пролетни култури в ЕС, като най-силни корекции са направили в оценките си за България, Румъния и Гърция. Тежкото засушаване в отчетения период е продължило в източните части на Румъния и България, както и в Южна Украйна, като неблагоприятните климатични условия са оказали негативно въздействие върху развитието на царевицата и слънчогледа.

Сушата според експертите е обхванала и североизточните части на Гърция, където основно се произвежда слънчоглед. В Западна Европа, след горещите вълни, отчетени през август, температурите спаднаха, но дефицитът на валежи продължи в големи части на Франция, Белгия, Люксембург, Западна Германия и Южна Холандия, като подобни климатични условия ще се отразят на добивите на цвекло, царевица и картофи в тези региони. В Ирландия и части от Обединеното кралство честите и обилни валежи от средата на август отрицателно повлияха на узряването и прибирането на пролетните и есенни зърнени култури. Излишъкът от валежи благоприятства пролетните култури встрани като Северна Италия, Австрия, Словакия, Чехия и Полша.

Повече от 10 тежки горещи дни са били регистрирани в големи райони на Иберийския полуостров, средиземноморската част на Турция и на местно ниво в Италия, Албания, Гърция и България. По-влажни условия от обикновено са наблюдавани в северозападните части на Иберийския полуостров, Великобритания, в региони на Италия и Полшаи други. За периода 12-18 септември се прогнозира времето в Европа да остане по-топло от обичайното, със средно дневни температури с до 6 градуса над нормата. Валежи под нормата за сезона се очакват за Източна Европа. Дългосрочната прогноза за времето за септември, октомври и ноември сочи, че е вероятно да се появят по-топли от обичайните условия в по-голямата част от Европа

Още
Екстра защита
НОВИНИ

MARS: Високи температури и липсата на валежи намаляват потенциала на добивите у нас

Задържащите се високи температури и липсата на валежи намаляват потенциала на добивите у нас, съобщават в ежемесечния си доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) . Това важи в най-голяма степен за източните части на страната, където се наблюдава ускорено развитие на културите, изсъхване на листата и намаляване на натрупаната биомаса. Те отбелязват, че състоянието на културите у нюс е по-добро в западните части, Ето защо от MARS очакват по-слаби средни добиви от царевица и слънчоглед , като нивата ще са под средните за последните пет години.

Отбелязва се, че времето в източните части на страната, където температурите за разглеждания период август-септември са били над нормите с до 3 градуса и половина, е най-горещият от 1979 година насам. В Западна България температурите са останали до 1,5 градуса над нормите. За разглеждания период с изключение на Югозападна България, броят на горещите дни с температури над 30 градуса е бил с между 5 и 15 дни над нормата. От MARS съобщават за продължаване на тенденцията от предходдните месеци за оскъдни валежи, като малко повече валежи са паднали предимно в северните части. Над средните количества валежи са паднали в северозападните и югозападни части на страната. В региона на Източна България нивата на запасите от влага са намалели до критични нива, като добивите се компрометират от ускорения процес на развитие на растенията и понижените нива на фотосинтеза. Сателитните снимки също потвърждават, че посевите в Източна България са предимно в лошо състояние. За разлика от тях, в западните части на страната , нивата на влага в почвата достигат стойности, блиски или над средните, и посевите са в добра форма. Експертите прогнозират забавяне сеитбата на рапица в източните части на страната.

Още
НОВИНИ

Кампанията по прибиране на царевицата в Добричко е приключила едва на 16%

Към 9 септември 2020 г. кампанията по прибиране на царевицата в Добричко е приключила едва на 16 процента от площите, като средният добив е е под 300 килограма- 293 килограма от декар. Това съобщи пред производители и депутати Петър Кировски от аграрното ведомство. Средния добив за страната е 417 килограма от декар.

При слънчогледа са обработени малко над 50% от обработваемите площи при средни добиви за страната от 184 килограма и 155 килограма от декар за региона на Добрич.

При вече приключила кампания по прибиране на пшеницата, средните добиви за страната са от 392 килограма от декар, като за добрич те са 178 килограма от декар. По-добри резултати се регистрират според него при ечемика, при който в Добрич са достигнати средни добиви от 303 килограма от декар, а за страната- 406 килограма от декар. Средните добиви при рапицата за страната са 225 килограма от декар при по-малко засяти площи и по-слабо производство. Средният добив от рапица в Добрич е 202 килограма от декар.

Още
Бюлетин растителна защита

Ако искате да жънете РЕКОРДНИ ДОБИВИ се доверете на селекцията от пшеници на Синджента!

През 2019 година – РЕКОРДНИ ДОБИВИ от сортовете пшеница!

В години като тази, изпълнена с множество предизвикателства още от самото начало, сортовете пшеница от елитната генетика на Синджента доказаха своя огромен потенциал!

Поради продължителната и суха есен посевите не поникнаха навреме, през пролетта се наблюдаваха полета с растения във фаза втори-трети лист, а същевременно имаше посеви, които поникваха. Неблагоприятните условия оказаха значително влияние върху развитието на пшеницата.

Именно при такива условия елитните сортовете пшеници се открояват от всички останали на пазара.

Синджента, като световен лидер в селекцията и семепроизводството на житни култури, гордо заявява позицията си на компания, предлагаща най-добрата генетика на пазара.

Всичко това се потвърждава и от ВЪРХОВИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ НАД ЕДИН ТОН/ДКА!

Синджента е компания, която инвестира значителен ресурс в селекция на нови все по-високодобивни сортове пшеници.

Всички тези инвестиции на по-ранен етап, сега вече дават резултат като налични сортове, с които българските земеделци могат да достигат нови върхови резултати в добивите си.

ЗА ДА ОСИГУРИТЕ ОТЛИЧНИ РЕЗУЛТАТИ С ВИСОКА ПЕЧАЛБА, ЗАЛОЖЕТЕ НА СИГУРНИ ДОБИВИ ОТ ЕЛИТНАТА ГЕНЕТИКА ПШЕНИЦИ НА СИНДЖЕНТА!

Още
НОВИНИ

ЕС повиши оценките за средните добиви при основните зърнени kulturi

Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) повиши оценките си за средните добиви при основните зърнени култури съобщава „Зерно Онлайн”. Според оценките им добивите от пшеница мoгат да надминат средnите за последните пет години, като достигнат 563 килограма от декар. При царевицата се очертават още по-добрi  средни добиви спрямо средния петгодишен показател- 805 спрямо 763 килограма от декар.

 

Средни добиви кг/дка.

култура Среден петгодишен показаtел MARS

Май 2019

MARS

Юни 2019

%  на изменение спрямо средната петгодишна прогноза %  на изменение спрямо Май 2019
Зърно –общо 552 562 563  

2,1

+0,2
Пшеница-общо 571 582 588 +3,0 +1.00
Мека пшеница 594 606 610 +2,7 +0,8
Твърда пшеница 346 351 362 +4,6 +3,1
Ечемик-общо 486 496 492 +1,2 -0,8
Пролетен ечемик 416 420 412 -0,5 -1,4
Зимен ечемик 579 597 596 +3,0 -0,2
Царевица 762 793 805 +5,7 +1,6
Тритикале 413 417 423 +2,6 +1,4
Рапица 324 313 314 -3,0 +0,3
Слънчоглед 220 241 237 +7,8 -1,7

 

Още
Ръководство за ИНТЕГРИРАНА БОРБА с болестите плевелите и неприятелите при пшеница
НОВИНИ

ЕС повиши прогнозата си за средните добиви от зърнените култури през 2019 г.

Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) повиши своите прогнози за средните добиви при основните зърнени култури в ЕС през 2019 година, съобщава „Зерно онлайн”. Дъждове над нормата за сезона са паднали в Източна Европа, на Апенините и в пиринеите. Това е позволило да се попълнят запасите от влага в почвата, които в някои региони са достигнали критични нива. В  резултат на това бяха осигурени нужните количества влага в почвата за развитие на пролетниците  В някои региони на Северна и Централна Европа от средата на март се регистрираше недостиг на влага в почвата, като април също е бил особено сух.. Това е затруднило развитието както на есенниците, така и на пролетниците в някои региони на Чехия, Полша и Германия.

Подобряването на прогнозите за средните добиви от зърнените култури в Южна Европа се очаква да компенсира по-слабото производство в северните части на континента. Заради по-хладното време от обичайното в началото на май, се стигна до забавяне в развитието на есенниците, но измръзванията основно на цъфналата рапица в Европа са били наблюдавани само на отделни места.

Средни добиви кг/дка.

култура Среден показател за последните 5 години 2018 MARS

2019

% среден петгодишен показател

2019

% 2018/19
Зърно-общо 555 534 562 +1,2 +5,4%
Пшеница-общо 570 542 582 +2.0 +1,3%
Мека пшеница 594 562 605 +1,9 +7,6
Твърда пшеница 346 354 351 +1,4 -1,0
Ечемик-общо 486 450 496 +2.0 +7,8
Зимен

ечемик

578 549 597 +3,2 +8,7
Пролетен ечемик 416 398 420 +1,0 +5,5
Царевица 762 836 792 +4,0 -5,2
Тритикале 413 376 417 +1,1 +11,0
Слънчоглед 220 241 241 +9,5 0,0
Рапица 324 289 313 -3,3 8,5

++

Още
НОВИНИ

MARS прогнозира по-слаби добиви от рапица в ЕС

От Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури прогнозират по-слаби от средните за последните пет години добиви от рапица в ЕС, съобщава „Зерно Онлайн”. Според последните им прогнози въпреки че средните добиви ще са с 12% над миналогодишните, като достигнат до 319 кг/дка ще изостанат с  1,3% от  средния показател за последните пет години.

В най-големия европейски производител- Франция се очакват по-слаби добиви заради засушаването през миналата година и силното разпространение на вредители. Според експертите средните добиви от рапица в страната през тази година може да не превишат  334 кг от декар.

 

Още
НОВИНИ

Анализатори очакват най-слабата реколта от пшеница у нас от 2015 г. насам

Според анализаторите на UkrAgroConsult реколтата от пшеница у нас през текущия сезон ще е най-слабата за последните три години.  Според тях подобно на Русия и Украйна, посевите с ечемик и пшеница у нас също са били сериозно засегнати от сушата през това лято, особено в периода на формиране на зърното. В разгара на  кампанията по прибирането им  пък негативно влияние са оказали обилните дъждове.

Средните добиви от пшеница и ечемик изостават от миналогодишните средно с 8 до 10%. Украинските експерти очакват освен по-слаба реколта, и по-слаб експортен потенциал. В анализа се припомня, че по неокончателни данни на операторите и търговците на пазара, през 2017/18 година страната ни е реализирала на външните пазари рекордни количества зърно. Спорeд UkrAgroConsult производството на ечемик у нас ще падне през този сезон до най-ниското си ниво за последните 11 години.

Още
МЗХ

По-слаби добиви от есенните култури отчита статистиката

Средните добиви от есенните култури  през 2018/19 стопанска година са с между 4 и 11% по-слаби в сравнение с миналата година, отчита статистиката към 18 юли. Добивите при пшеницата остават с 4,4% под миналогодишните, достигайки до 500 кг/дкка. Жътвата е приключила почти наполовина, като са ожънати 48% от обработваемите площи и са прибрани общо 2,71 млн. тона пшеница.

Жътвата при ечемика е пред приключване, като са обработени почти 90% от площите. Прибрани са 430 436 тона при  средни добиви от 442 кг/дка (-7,2%). Средните добиви при рапицата изостават с 11,2%, достигайки до 246 кг/дка. Общата реколта при 77% ожънати площи възлиза на 1,42 млн. тона рапица. При тритикалето са прибрани почти 36 хил. тона при средни добиви от 353 кг/дка (-5,4%). Статистиката отчита единствено ръст при средните добиви от ръж с 18,2% до 240 кг/дка, но кампанията по прибирането на тази култура е още в самото си начало.

Още
НОВИНИ

Заради засушаването ЕК намалява оценките за средните добиви при пшеницата

От Европейската служба  за мониторинг на земеделските култури коригираха надолу прогнозните си оценки за средните добиви при пшеницата, като основната причина е засушаването в различни части на  Централна, Източна и Северна Европа, съобщава UkrAgroConsult. В сравнение с прогнозата от предходния месец, оценката  за средните добиви при меката пшеница е намалена с 2,4% до 640 кг/дка. Още по-слаби добиви от 580 кг/дка (-4,1%) се прогнозира  при зимния ечемик. Средните добиви от пролетен ечемик се прогнозира да достигнат до 440 кг/дка (+2.1%), докато при царевицата се очаква да достигнат до 735 кг/дка, което е с 3,8% по-малко в сравнение с последната прогноза.

Средните добиви за рапицата също са намалени с 4,4% до 305 кг/дка. Според последните прогнози на синоптиците горещото време над голяма част от Стария континент ще се запази до 22 юни.

 

Още
НОВИНИ

MARS прогнозира добиви от рапицата под средните

Европейската агенция по мониторинг на земеделските култури (MARS) прогнозира по-слаби от средните  за последните пет години добиви от рапица през 2018 година, информира „Зерно Онлайн”. За разлика от посевите с пшеница и ечемик, рапицата е по-чувствителна към студовете, и лошите климатични условия могат да доведат до щети в някои страни като Полша и Германия. Риск от измръзване на посевите с рапица е отбелязан още в Словакия, Унгария и Румъния. Средните добиви от рапицата се прогнозират на 320 кг/дка, което е с 0,2% под средния показател за последните пет години.

За сметка на това средните добиви при пшеницата и ечемика ще надминат показателя за последните пет години. Студовете от края на февруари и началото на март обхванали редица региони в Европа не са повлияли негативно върху посевите с пшеница и ечемик. Студен циклон доведе до там, че температурите в някои страни като Румъния и Унгария паднаха до -20 градуса, а в Балтика и Швеция достигнаха още по-ниски стойности.

В своята първа прогноза от MARS оценяват средните добиви от пшеница през 2018/19 година на 620 кг/дка, което е с 1,4% повече в сравнение с показателя за последните пет години. Средните добиви от ечемик може да достигнат до 605 кг/дка, което надвишава средния петгодишен показател с 1%.

Още