Тагове

Малките стопанства с площи под 10 ха да се освободят от проверки с цел намаляване на административната тежест

Като част от предложенията си за разхлабване на Зелената сделка, ЕК включва и възможността страните членки да могат два пъти годишно да иницират промени в стратегическите си планове, вместо както сега е записано веднъж годишно,, информира arc2020.eu.

Това е необходимо за „по-бързо справяне с променящите се ситуации на фермерите, включително тези, причинени от неблагоприятни метеорологични явления“, посочва ЕК.

Освен това се предлага в периода на действие на стратегическите планове, страните членки да могат да отправят по още три допълнителни искания за промени в стратегическите планове.

С цел намаляване на административната тежест Брюксел предлага малките стопанства с площ до 10 ха да бъдат освободени от проверки. Комисията изчислява, че това ще засегне до 65% от бенефициентите на ОСП.

Що се отнася до биопроизводителите се предлага те вече да се счита че изпълняват изискванията на ДЗЕС 7 , като се очаква ЕК да прецени, дали те могат автоматично да отговарят и на изискваниятана ДЗЕС 8.

Европейската комисия одобри днес стратегическите планове за развитие на селските райони до 2027 година на България и Румъния, информира Ag-Press.eu.

Подпомагането на доходите заема важно място в българския план за намаляване на разликата в доходите между земеделските производители и работниците в други сектори. За да се постигне по-справедливо разпределение на подпомагането, малките и средните стопанства ще получат преразпределително плащане, а за по-големите стопанства ще се прилага таван от 100 000 евро. Над 600 милиона евро ще бъдат отделени за подкрепа на секторите на месото, млечните продукти и плодовете и зеленчуците, които изпитват затруднения. По отношение на екологичните действия планът ще гарантира, че над 80% от обработваемата земя има минимално почвено покритие в чувствителни периоди, за да се подобри качеството на почвата. Планът на България предвижда и конкретни инвестиции за увеличаване на площите с биологично земеделие. Финансирането за развитие на селските райони ще помогне за справяне с предизвикателствата на обезлюдяването, бедността и застаряващото население. Планът ще подпомогне създаването на 9 413 работни места и 650 инфраструктурни инвестиции в селските райони. Те включват изграждане или реконструкция на водоснабдителни системи или реконструкция на местни пътища, училища и детски градини. Повече от 5 200 млади фермери също ще получат специална подкрепа за установяване.

Планът на Румъния цели да подобри поминъка на фермерите и тяхната конкурентоспособност. В допълнение към подпомагането на доходите около 1,1 милиарда евро ще бъдат разпределени за инвестиции във ферми и преработвателни единици. Освен всичко друго, това ще подпомогне развитието на възобновяемите енергийни източници и ще увеличи добавената стойност на селскостопанските продукти. Стопанствата под 50 хектара също ще получат допълнително преразпределително плащане. Румъния използва 41% от своя бюджет за развитие на селските райони, за да насърчи екологосъобразни практики в райони с висока природна стойност за защита на биоразнообразието. Очаква се 611 000 хектара земя да бъдат обхванати от подобни практики. За да се запази привлекателността на селските райони в Румъния, планът ще подкрепи създаването на повече от 12 000 работни места в тези райони с финансиране за предприятия и инфраструктура. Например около 170 милиона евро ще бъдат инвестирани в модернизиране на общински пътища в селските райони. Конкретна помощ ще бъде предоставена на млади фермери, за да могат да започнат и развият своя бизнес.

След Малта, в края на миналата седмица Европейската комисия включи в списъка на страните с одобрени стратегически планове Кипър и Италия, съобщава AG-Press.eu. Плановете на двете страни са с общ бюджет над 2,9 млрд. евро, от които 26,6 млрд.евро за Италия и 373 млн. евро за Кипър.

7,4 млрд. евро от този бюджет се планира да отидат за прилагане на еко схеми и мерки в областта на околната среда и климата, и близо 680 млн. евро за млади фермери.

Планът за ОСП на Кипър цели да поддържа устойчивостта и конкурентоспособността на селскостопанския сектор. Около 155 милиона евро ще бъдат отпуснати в подкрепа на доходите на фермерите. За да подкрепи производството на сирене халуми, основният кипърски селскостопански износ и регистрирано защитено наименование за произход, кипърският стратегически план предвижда по-специална подкрепа сектора овцевъдството и козевъдството. Другите индентифицирани области на инвестиции са опазването на околната среда и климата, напояването и опазването на почвата. Предвижда се и удвояване на площите за биоземеделие. За да се намали безработицата в селските райони, кипърските млади фермери ще получат специална допълнителна помощ

В своя стратегически план Италия ще въведе максимална сума за подпомагане на хектар. Малките и средни стопанства ще получат преразпределително плащане за постигане на по-справедливо финансово подпомагане. Около 800 000 фермери също ще получат специално финансиране (от общ пакет от почти 3 милиарда евро), за да участват в инструменти за управление на риска, така че да се справят по-добре с нарастващото въздействие на неблагоприятните климатични събития.

Като част от екологичните си ангажименти, планът на Италия има за цел да увеличи площта с биологично земеделие до 25% от земеделската земя. Планът ще насърчи стратегии за местно развитие, достигащи до 56% от селското население чрез местни групи за действие. Италия също така ще бъде сред първите страни от ЕС, които ще въведат новите социални условия на ОСП за гарантиране на безопасност на работното място и борба с трудовата експлоатация. Освен това 1,1 милиарда евро ще бъдат предназначени за подпомагане на млади фермери да създадат и осигурят своя бизнес.

Европейската комисия одобри стратегическите планове на Хърватия, словения и Швеция, информира AG-Press.eu. Одобрените планове на трите страни членки представляват бюджет от близо 9 милиарда евро, включително 2,7 милиарда евро, предназначени за екологични и климатични цели и екосхеми, и 227 милиона евро за млади фермери. И трите плана имат силно екологично измерение. Словения и Швеция са отделили почти 60% от бюджета си за развитие на селските райони за цели, свързани с околната среда и климата.

Планът на Словения ще подкрепи, наред с други неща, производството на възобновяема енергия от селското стопанство, позволявайки на фермерите да инвестират в биогаз, биометан и геотермални кладенци за собствените си нужди. Хърватският план реши да се справи със селскостопанските емисии, които произтичат главно от управлението на почвата и оборския тор, докато шведският план поставя силен акцент върху улавянето на въглерод, биоразнообразието и ценните пасища, както и увеличаването на знанията за устойчивото производство. Благодарение на финансирането от ОСП, органичното земеделие ще бъде подпомогнато, за да обхване съответно 17%, 14% и 12% от земеделската земя в Словения, Швеция и Хърватия.

В Хърватия по-справедливо преразпределение на подкрепата ще бъде постигнато чрез преразпределяне на 20% от пакета за директни плащания на ОСП на малки и средни земеделски стопани за техните първи 30 хектара земеделска земя. За да се насърчат младите хора да предприемат селскостопански дейности, ще бъдат дадени конкретни стимули на повече от 1 000 хърватски фермери на възраст под 40 години, за да им се помогне да създадат своите земеделски стопанства и да понесат първоначалните разходи за своите инвестиции. Фондовете за развитие на селските райони ще подкрепят създаването на 14 000 работни места в селските райони, както и няколко инфраструктурни инвестиции, като вода, местни пътища и детски градини.

Преразпределителното плащане ще се прилага и в Словения, за да се прехвърли част от бюджета от по-големите към по-малките земеделски стопанства. Като допълнение към директните плащания, 98 милиона евро ще бъдат използвани за подкрепа на около 25 000 фермери в сектори, които в момента са изправени пред затруднения, като екстензивно животновъдство и протеинови култури за фураж и храна. Около 800 словенски пчелари също ще получат специфична помощ за поддържане или преминаване към биологично пчеларство. Фондовете за развитие на селските райони ще подкрепят дребномащабни инвестиции с висока добавена стойност в селските райони, като например създаване на местни пазари и обновяване на съоръжения за продажба на местна продукция.

Швеция ще отпусне 806 милиона евро за фермерите, за да продължат с устойчивите селскостопански практики в райони, където условията за земеделие са трудни, като планини, горски райони или северни райони. Младите фермери в Швеция ще могат да кандидатстват за помощи за стартиране и да получат допълнителна подкрепа за доходите, която да им помогне в първите години след стартиране на техния земеделски бизнес. Благодарение на специфичното обучение се очаква също така около 30 000 души да придобият нови умения, свързани с ефективността, свързана с околната среда или климата, като например намаляване на рисковете за здравето на потребителите на продукти за растителна защита, подобряване на енергийната ефективност и производство или използване на възобновяема енергия.

Европейската комисия одобри стратегическите планове за ОСП на Австрия и Люксембург, информира Ag-Press.eu. Това е вторият пакет на одобрени планове на стратегическия план на ОСП след одобрението на 31 август на плановете на Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Полша, Португалия и Испания. Както е известно ОСП ще получи финансиране от 270 милиарда евро за периода 2023-2027 г.

Двата одобрени днес плана представляват бюджет от над 6,2 милиарда евро, включително 2,1 милиарда евро за екологични, климатични и екосхеми. Австрийските екосхеми се фокусират например върху опазването на почвата и водите, както и върху подобряването на хуманното отношение към животните, докато Люксембург ще подкрепя непроизводителни площи и ивици и ще предоставя субсидии на фермерите, които ограничават употребата на пестициди. И двете страни ще подкрепят силно практиките за биологично земеделие. Финансирането по линия на ОСП в Люксембург ще спомогне за увеличаване на площта с биологично земеделие до 20% до 2025 г. Австрия вече има един от най-високите дялове на биологично производство в ЕС. С помощта на ОСП този дял ще бъде допълнително увеличен до 30% от земеделската земя.

Европейската комисия одобри стратегическите планове на първите седем страни членки, информира Ag-Pres.eu. Това са Франция,Финландия, Дания, Ирландия, Полша, Португалия и Испания. Приключването на процеса по одобрението им е важна стъпка в прилагането на новата обща селскостопанска политика,, предназначена да осигури прехода към устойчиво и модерно земеделие. Очаква се селскостопанската политика на Европа след 2023 година да позволи по-справедливо разпределение на средствата особено за младите фермери,малките и средни семейни стопанства, и да насърчи земеделските производители да прилагат иновативни и агроекологични практики в земеделието. Подкрепяйки по подобен начин фермерите от Брюксел се надяват новата ОСП да се превърне в крайъгълен камък за осигуряване на продоволствената сигурност на страните членки на блока.

ОСП ще се възползва от 270 милиарда евро финансиране за периода 2023-2027 г. Седемте плана, одобрени днес, представляват бюджет от над 120 милиарда евро, включително над 34 милиарда евро, предназначени изключително за екологични и климатични цели и екосхеми. Тази сума може да се използва за насърчаване на полезни практики за почвата и за подобряване на управлението на водата и качеството на пасищата.

Десет от страните членки на ЕС, получили бележки по техните стратегически планове за развитие на земеделието до 2027 година почти не са взели под внимание онази част от коментарите, насочени към повишаване на амбициите за опазване на климата и околната среда, съобщава arc2020.eu, позовавайки се на две писма от дирекциите по околна среда и климат на Европейската комисия. Експертите са посочили, че от страна на отделните страни членки почти липсват усилия за включване на препоръките отправени им от ЕК по отношение на завишаването на амбициите за опазване на околната среда и климата. Голяма част от тези препоръки са свързани с повишаване на амбицията или подобряване на целенасочеността по отношение на действията за опазване на климата. Сред страните които не са взели под внимание тези препоръки са Австрия, Дания, Испания,Франция, Финландия и други.

Експертите са установили например, че в девет от десетте стратегически плана липсва каквато и да е количествена оценка на потенциала за смекчаване на мерките за климата по отношение на регистъра за земеползване и горите, като основният аргумент изтъкнат от повечето държави е, че наличието на подобна оценка не е законово изискване. С подобен аргумент, че липса правно обвързващо законодателство, повечето страни не са включили ясни цели по отношение на зелената архитектура.

От главната дирекция по климата обръщат внимание особено върху липсата на всякаква комуникация по стратегическия план с италианските власти, като си запазват правото да изискват промени в стратегическия плам по всяко време в процеса на неговото одобрение и приемане.

От главната дирекция по околна среда са също силно критични, като отбелязват почти пълната липса на усилия по отношение на амбициите за опазване на околната среда. „„В някои случаи предложенията на държавите членки не са в съответствие с разпоредбите за обвързване с условия на регламента… в други случаи липсата на или много слабото подобрение на амбицията на първоначалния план води до недостатъчен принос към нуждите, идентифицирани от самите държави членки и частите от законодателството в областта на околната среда“, се казва в становището на експертите. С други думи, националните правителства дори не се занимават с проблемите, които самите те са посочили като тревожни.

В становището им ясно се заявява, че тези проблеми трябва да бъдат решени, преди десетте страни членки да получат зелена светлина от ЕК да представят отново своите стратегически планове. По думите им направените от ЕК оценки на стратегическите планове почти не са довели до пренареждане на цели или преразглеждане на бюджетни показатели.

Франция, която вече е публикувала своя стратегически план за развитие на земеделието си е поставила четири основни приоритета: развитие на производството на бобови култури, удвояване на площта заета с биоземеделие до 2027 година, насърчаване чрез еко схеми на различни агроекологични практики и обединяване на растениевъдна и животновъдна дейност в рамките на едно стопанство или територия, пише в пост в социалните мрежи Стоилко Апостолов, председател на „Биоселена“.

Отглеждането на култури като леща, бакла и други имат способността да съчетават високи нива на растителен протеин с агрономически и екологични предимства (азотфиксация, намаляване на вложените ресурси, намаляване на емисиите на парникови газове и др.). Освен това страната си е поставила амбициозната цел за удвояване на 18% на площта за биоземеделиедо 2027 година, като се положат безпрецедентни усилия за подпомагане на стопанствата в преход.

Насърчаването на фермерите чрез еко схемите да прилагат различни агрономически практики като засаждане на живи плетове и диверсификация на културите пък според френския план би довело до големи икономически ползи. Към тях се добавят още запазване на постоянно затревените пасища, поглъщането на въглерод и поддържането на ландшафта.

Любопитна е последната цел, която се поставя на френското земеделие- да се развие синергия между растенията и животните в дадено стопанство или територия, което означава обединение на растениевъдна и животновъдна дейност, което носи много по-големи икономически и социални ползи в сравнение със специализацията на земеделските системи.

„Тези приоритети преминават през всички мерки и интервенции. Например при животновъдни стопанства в преход към био се подпомагат само ливади и пасища, които имат минимум 50% бобови треви в състава. Растениевъдни стопанства в преход могат да получават подпомагане за отглеждане на фуражни култури само ако са в смес с минимум 50% бобови култури и влизат в сеитбообръщение на житните култури“, пише Апостолов.

Във Франция са решили да направят следното разпределение на бюджета за земеделие:

по първи стълб (директни плащания)

– базово плащане 16,2 млдр. евро
– преразпределително плащане 3,4 млрд. евро
– млади фермери 0,5 млрд. евро
– екосхеми 8,4 млрд. евро
– обвързано подпомагане 5,0 млрд. евро

По втори стълб най-голям бюджет имат три групи мерки:
– необлагодетелствани райони 3,5 млрд. евро
– инвестиционни мерки 1,8 млрд. евро
– биологично земеделие 1 млрд. евро

В обширен анализ за портала arc2002.eu Оливър Муур и Матео Мета разсъждават около настоящото състояние на стратегическите планове в отделните страни членки на ЕС, основавайки се на последно отправените в края на миналата година специфични и общи препоръки към всяка една страна членка.

Авторите припомнят, че преговорите по новата ОСП продължават да са лишени от нужните реформи, а на страните членки бяха изпратени съответните препоръки. Дали обаче тези препоръки ще се окажат златни правила които да приведат стратегическите планове към основните цели на Зелената сделка, или ще се окажат само лъскави думи без съдържание изпълнено с конкретика?

Матео Мата и Оливър Муур достигат до извода , че тези препоръки очертават много добре проблемите в съответните страни, но не дават ефективни решения за тяхното преодоляване. „Анализите, предоставени в тези документи, показват, че дребните фермери и околната среда са под огромен натиск. Списъкът с препоръки към държавите-членки обаче е пълен с доста неясни предложения или пропуски. Прецизното земеделие, макар и слабо дефинирано, по някакъв начин е всеобхватно засегнато , докато обещаващите инициативи, предоставящи множество обществени блага, като социалното земеделие, продължават да бъдат изключвани или въобще не се споменават“, пишат авторите.

Препоръките според тях обаче не водят до точни ангажименти за разработване на стратегии за намеса. Като цяло те просто повтарят списъка с намеси, налични в Регламента за стратегическия план на ОСП без да заемат съществени критични позиции по ключови проблеми или да предлагат необходимите промени, които да се включват във всяка интервенция.

Авторите на анализа критикуват това, че в процеса на създаване на тези препоръки, те са били консултирани единствено между страните членки и европейските бюрократи, но не са били поставени на обществена дискусия и контрол. „Нямаме представа дали всъщност Комисията се е опитала по някакъв начин да направи препоръките по-стабилни. След известен обмен на данни с агроминистрите, добрата новина е, че тези препоръки бяха направени публично достъпни и могат да бъдат обсъждани между националните и регионалните парламенти, властите, учените и организациите на гражданското общество“, пишат те.

До момента официални позиции относно направените от ЕК препоръки са публикували само Испания и Франция. Испанският министър на земеделието заяви, че 16 от 17 препоръки съвпадат с нуждите, отправени от правителството за бъдещите стратегически планове на ОСП. Анализът към френските препоръки пък в голяма степен се основава на слот анализ на стратегическия план. „

„Общото впечатление от кръстосаното сравнение между препоръките е, че Комисията е положила значителни усилия, за да улесни възможно най-лесно държавите-членки да ги включат“, пишат още авторите и питат:“Дали това може да се разглежда като знак за възвръщане на доверието от страните членки към ЕК по отношение на управлението, одобряването или отхвърлянето на стратегическите планове, предвид на факта, че включването на препоръките ще е един от критериите за оценка на стратегическите планове? Трябва ли да се притесняваме, че част от тях са предвидени с цел да се улесни оценката на комисията?

Ако страните членки възприемат отправените им от еК препоръки за стратегическите планове като необвързващи, ще бъде много трудно според Муур и Мета, за организациите на гражданското общество да проследят процеса на включването им в стратегическите планове за ОСП.

Кой докъде е стигнал?!

Полша публикува първия проект от стратегическия план за ОСП (дълъг около 1000 страници) и се консултира със заинтересованите страни през януари и февруари 2021 г.

Франция даде някои актуализации на текущото състояние на Стратегическия план за ОСП в средата на януари 2021 г. . Проектната версия може да е готова още в края на пролетта на 2021 г.

Испания следва подобен график като Франция и има за цел да представи първия проект на Комисията до втората половина на 2021 г.

Италия работи по насоките за извършване на оценка на нуждите въз основа на SWOT доказателства, но в момента преструктурира националното си правителство.

Германия ще проведе вътрешен семинар на 18-19 февруари 2021 г., за да се консултира с федералните провинции относно стратегическия план за ОСП и да обсъди графика, еко-схемите и т.н.

Чешката република организира редовни консултативни кръгове със заинтересованите страни относно конкретни намеси и решения, включени в проекта на стратегически план за ОСП.

Холандия проведе голяма конференция за зелената архитектура през декември 2020 г. През същия месец Университетът Вагенинген представи 25 становища и препоръки относно стратегическия план за ОСП в Камарата на представителите на Холандия. Сега основното внимание е насочено към националните избори, които се очакват през март 2021 г.

Ирландия се е консултирала със заинтересованите страни относно проектирането на еко-схеми в края на 2020 г. и не очаква да представи своя стратегически план за ОСП преди лятото.

Всяка страна членка трябва сама да изгради връзките между отделните интервенции в стратегическите планове за новата ОСП Това потвърдиха в отговори на наши въпроси от Европейската комисия. Те трябва да се основават на регионалните и климатични особености, както и на особеностите в развитието на земеделието. „Това е целта на националните стратегически планове. Държавите-членки следва да анализират националните и регионалните нужди и условията на своя земеделски сектор и селските райони. Въз основа на този анализ те трябва да решат кои инструменти на ОСП да се прилагат с цел постигане на целите на ОСП и целите на Зелената сделка. Това се отнася за всички инструменти на ОСП: преки плащания, пазарни мерки и развитие на селските райони“, се казва в отговорите на ЕК.

От отговорите на говорител на Европейската комисия става ясно, че указанията за това, как да се изградят междуинтервенционните връзки са изпратени на 18 декември с така наречените препоръки, които са „част от структурирания диалог между Комисията и държавите-членки в контекста на реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Европейската зелена сделка“.

„Те имат за цел да подпомогнат държавите-членки при изготвянето на техните стратегически планове за ОСП, като идентифицират ключовите области, върху които всяка държава-членка трябва да се съсредоточи, за да гарантира постигането на целите на ОСП, както и да допринесе за постигането на целите на Зелената сделка“.

Идеята според ЕК е да се гарантира, че отделните страни членки се възползват в пълна степен от бъдещата ОСП и нейните инструменти за подпомагане на фермерите в прехода към повишена устойчивост на агро-хранителните вериги, като в същото време се вземат предвид техните местни условия и нужди.

От Брюксел припомнят още, че ще подкрепят страните членки в процеса на подготовка на стратегическите планове чрез организирането на семинари с национални експерти. Припомнят се организираните вече няколко уеб семинара чрез Европейската мрежа за развитие на селските райони (ENRD), с цел да се подпомогнат държавите-членки при подготовката на стратегическите планове на ОСП. По-специално, на 2 октомври 2020 г. уебинар на тема „Проектиране на стратегията за интервенция“, на 25 ноември 2020 г. още един на тема „Проектиране на интервенции“ и накрая, на 9 февруари 2021 г., на тема „Програмиране на интервенции на регионално ниво“.

Оттам припомнят, че през 2018 година са били създадени многонационални хъбове т.нар. Geo Hubs за всяка държава членка, в подкрепа на стратегическите планове за ОСП. „Geo Hub играят основна роля в структурния диалог с държавите-членки, преди официалното представяне на плановете за ОСП, очаквано до края на 2021 г/“, уточняват от комисията

От комисията не дават конкретен отговор на въпроса, как и дали ще бъде направена оценка за ефективността на изградените междуинтервенционни връзки, така че те да се отнасят до деветте основни цели на ОСП. След като стратегическите планове бъдат официално представени от страните членки, ЕК ще започне процедура на одобрение. В процеса на одобрение, който ще се основава на критериите в бъдещия регламент за стратегическите планове, ЕК ще използва отправените препоръки като важен референтен документ, пишат още от ЕК.

Въпреки големи обществен интерес към стратегическия план, от агроведомството продължават да работят на тъмно и да приемат по план от днес за утре важни промени относно новите интервенционни мерки в следващия програмен период Поредното шесто заседание на ТРГ , както съобщават от ведомството би трябвало да се проведе на 17 декември от 9 часа и отново няма да се излъчва онлайн. По време на него се очаква да бъдат представени проекти на следните нови три интервенции финансирани по ЕФГЗ.

• Система за предварителни условия (кръстосано съответствие);
• Интервенция за дребни земеделски стопани;
• Специално плащане за културата памук.

В следобедната част на заседанието е предвидено да бъдат представени две интервенции финасирани по ЕФГЗ:.

• Оперативни програми в сектор „Плодове и зеленчуци“;
• Оперативни програми в други сектори.

Както и следните проекти на интервенции, финансирани по ЕЗФРСР:

• Подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации;

• Сътрудничество за къси вериги на доставки и местни пазари.

• Подкрепа на организации на производители или групи от производители;

• Възстановяването на земеделски потенциал след природни бедствия или катастрофични събития и инвестиции в подходящи превантивни действия.

Страната ни да си постави национална цел достигане на 15% на площите за биопроизводство до 2030 година , а в стратегическия план на страната ни за следващите 7 години от развитието на земеделието да се включи анализ на биопроизводството. Това се казва в становище на Българска Асоциация „Биопродукти“ и фондация „Биоселена“ изпратено до медиите. Освен това плащаният а за преход към био производство и за вече сертифицираните стопанства в никакъв случай не трябва да са по-ниски от текущите плащания.

Двете организации призовават българските евродепутати да гласуват за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) и да гарантират, че това ще допринесе за постигането на целите на стратегията „От фермата до трапезата“ и на целите на стратегията за биологичното разнообразие и ще доведе до устойчиви хранителни системи до 2030 г..

„Климатичните промени не са мит, а реалност, земеделците са едни от най-потърпевшите от затоплянето на планетата и продължителните периоди на засушаване. В същото време интензивните земеделски практики като монокултурното производство, непрекъснато нарастващите количества пестициди и синтетични торове внасяни в почвата, индустриалното животновъдство и много други са част от причините за климатичните промени и загубата на биоразнообразие. Сега е моментът да се промени модела на финансиране на европейското земеделие. Не можем да си позволим да продължаваме със същите политики още 7 години, за да видим какво ще стане. Трябва да се действа сега.“ Смята д-р Стоилко Апостолов, управител на БИОСЕЛЕНА.

Според Албена Симеонова, председател на Българска асоциация Биопродукти, поставената цел 25% от земеделските земи в ЕС да станат био до 2030 г. е изпълнима, само ако се вземат много сериозни мерки и се действа бързо и координирано. Подкрепата за фермите в преход към био и за вече сертифицираните стопанства е мярка с първостепенна важност. Целта трябва да се заложи в Стратегическия план на България и да се осигурят достатъчно средства за това в следващите 7 години.

Припомня се и позицията на Европейската организация на биопроизводителите, оценила компромисните промени договорени между отделните групи в ЕП като неамбициозни и разочароващи

Земеделската общност у нас пък и не само тя, а и всички останали по агрохранителната верига и пътя на храната от полето до маса та ни се вълнуват, докъде е стигнала работата и какво още предстои както по отношение на основните стратегически документи на Европейската комисия, така и по отношение не само на изготвянето, но и одобрението, а впоследствие и прилагането на стратегията, която ще въведе инструментариума за прилагане на общата селскостопанска политика на родна почва.

Повече светлина по темата хвърли Светлана Боянова, председател на Института за агростратеги и иновации по време на организираното съвместно със съюза по храните второ по рода си събитие EIT Food Awareness Day чиято цел бе освен да се потърси мястото на храните в тези политики, и да се покажат и други различни възможности за финансиране на иновативни бизнеси не само на стартиращи компании в областта на агрохранителната индустрия, но и на съществуващи производства, които в партньорство с наука и иновативно мислещи хора искат да въведат нови решения, с които да повишат устойчивостта на бизнеса си.

Повишаването на устойчивостта в земеделието и преработвателната индустрия пък е именно един от основните стълбове в новите стратегически документи на Европа, познати като Зелена сделка „От фермата до трапезата“ и стратегията за биоразнообразието. Именно техните постулати ще трябва да залегнат и в подготвената стратегия за развитие на земеделието.

„Сега Брюксел е в процес на изготвяне на три регламента, един от които познати , защото засяга различните видове директни плащания и развитието на селските региони. Вторият обаче, който е съвсем нов, засягаименно тези стратегически планове, които отделните страни ще трябва да представят. ЕК вече ще иска да види резултати от изискванията, които ще поемат фермерите, ето защо в стратегическия план на всяка страна ще бъде написано какви цели се поставят за изпълнение и какви интервенции ще се прилагат за целта, така че на местно ниво да се постигнат общоевропейските цели“, каза тя.

Третият регламент засяга мониторинга, администрирането и управлението на европейските средства. Той според нея е не по-малко важен, защото страната ни вече няма просто да отчита какви средства и за какво ги е похарчила, а вече ще има определени параметри, например свързни с намаляване на торенето или употребата на пестициди, които трябва да се покажат като резултати от усвояването на средствата.

Какво предстои от тук насетне?

Закъсняването на преговорите по отношение на ОСП доведе и до забавяне на така наречения триалог между Европейската комисия, Съвета на Европа и Европейския парламент. „За да стане това освен ЕП и Съвета на министрите ще трябва да излязат със свои позиции по отношение на вече направените от ЕК предложения за съдържанието на ОСП, по които да се водят преговори“, уточни Боянова . Очаква се този диалог на ниво европейски институции да започне през ноември , след като до края на текущия месец депутатите от ЕП представят своята позиция.

Съветът на министрите на земеделието се очаква да представи вижданията си на заседанието от 19 и 20 октомври, като Германия като страна председател вече е декларирала намеренията си, съвета да излезе с обща позиция до края на годината. За сега единственото ясно нещо според нея е приетият общ бюджет за селскостопанската политика от 344 млрд. евро, чието разпределение по години и по страни тепърва ще стане ясно. ЕП и комисията имат обаче различия около това, дали преходният период между двата периода на ОСП трябва да продължи една или две години. Другото, по което има различни позиции е прилагането на така наречените екосхеми, като Германия както вече стана известно настоява през първите две години на прилагане на ОСП страните членки да имат възможност да прехвърлят средства по други интервенции ако не могат да ги изпълняват.

„Комисията се стреми да гарантира бързото съгласуване на реформата на ОСП и да получи проекти на планове за ОСП от държавите-членки до края на 2021 г., така че новата Обща селскостопанска политика да започне да се прилага от 1 януари 2022 г.“, това се казва в отговор на поставени от нас въпроси до офиса на комисаря по земеделие Януш войчеховски. Евентуално решение за удължаване на този срок може да се вземе според експертите от Съвета на ЕС и Европейския парламент. „

По отношение на бъдещата реформа на ОСП, включително крайния срок за представяне на стратегическите планове на ОСП, това е в ръцете на Европейския парламент и на Съвета, съзаконодателите в ЕС“, пишат още те.

Към момента нито една страна членка на ЕС не е готова със своя стратегически план, като все още ЕП и Съвета на ЕС не са постигнали съгласие относно законодателството, касаещо изискванията за тези планове.

Политиката е съблазнителна работа, която едновременно увлича, но и изкушава. Особено във времената на несигурност, политиците се изкушават да се занимават и коментират теми, които са далеч от ресорите им. В случая земеделският министър Десислава Танева вместо да коментира как върви работата по подготвения жизненоважен стратегически план, се занимава да коментира протестите. Може би защото те са видими, докато работата на така наречената тематична група, в която влизат знайни и незнайни “фактори”, си остава все така неосветлена и на тъмно. На страницата на сайта  на агроведомството до тази сутрин имаше само две уведомителни странички извън дежурното прессъобщение, осведомяващо ни, че се е състояло първото заседание. Без никаква конкретика, и без прозрачност. Това че си поканил 50-60 представители на реални или маргинални браншови организации, не означава прозрачност, защото обществото няма достъп до тези тайни заседания.

Нима работата по стратегическия план, от който ще зависи субсидирането на фермерите през следващите години не е важно госпожо Танева? Нима фермерите не заслужават да получават детайлна информация за това,какво се случва, и как се решават въпроси свързани с тяхното оцеляване като тези, как да се справят с ефектите от очакващото се позеленяване, и как да изпълняват очакванитено Ви екосхеми? Поканените от Вас представители на някои организации не само будят съмнение, доколко са действащи, но и доколко са представителни. Или решенията пак ще се сведат отгоре, а срещите на тематичната група ще преминават както обичайно в празни приказки и забълвочване, колко напред е нашето земеделие, но в същото време колко приоритетни и чувствителни са неговите сектори. За порочния и погрешен модел на субсидиране не става и дума, явно за неговата промяна са нужни експерти и мислещи хора с практически и теоретичен опит, от които Вие госпожо Танева явно не се нуждаете. Тук става дума за :формата на диалог”,каквато явно за поверения ви важен ресор липса. Вие сте доказала, че сте диалогичен човек на думи,време е да го докажете и на дела, а протестите ги оставете да ги коментират другите.