Тагове

Те са позволили създаване на карти за разпространение на отделните препарати за растителна защита

Овощарите са изправени пред много предизвикателства, те трябва да поддържат конкурентен добив, като същевременно спазват разпоредбите на ЕС, ограничаващи употребата на продукти за растителна защита и тяхното въздействие върху околната среда. Испанска оперативна група разработва списък с алтернативни стратегии за костилкови плодове, горски плодове и десертно грозде, които могат да се прилагат вместо препарати за растителна зашита, съобщава EIP Agri.

Създадената през 2020 година испанска оперативна група „FruitCare“ си постави за цел да създаде стратегии за замяна на препаратите за растителна защита за производителите на плодове.

„Основната цел на този проект е да защити конкурентоспособността на сектора за производство на плодове в Испания и да осигури минимално въздействие върху околната среда. Важно е да се предвиди адаптирането на растениевъдството към новите европейски изисквания за обществено здраве.“, казва координаторът на проекта Естер Ариас.

Оперативната група беше създадена за проектиране и насърчаване на устойчиви, нехимични, превантивни и лечебни производствени практики като алтернативи на препарати за растителна защита, съобразени с характеристиките и изискванията на всяка култура и географска област.

Ръководител на проекта е професионалната земеделска организация ASAJA . Други партньори включват Ideagro – изследователска компания, посветена на селскостопанския и хранително-вкусовия сектор, Университет на Сарагоса – Институт за съвместни селскостопански изследвания на храните, бизнес училище, земеделска кооперация и ZERYA – доброволна търговска марка за качество за продукти без остатъци от пестициди . Ферми от основните региони за производство на плодове също бяха включени: Мурсия, Естремадура, Андалусия, Комунидад Валенсиана и Арагон. „Когато фермерите участват в проекта, това гарантира практически и близки до пазара подходи, които помагат да се намерят решения и алтернативи, които отговарят на предизвикателствата, адресирани от този вид проекти“ – подчертава Хавиер Аризменди от ZERYA и технически съветник на групата.

Първият етап от проекта беше да се класифицират активните вещества, които бяха в списъка на EFSA според функция, патоген/вредител, култура. След това партньорите оцениха въздействието от потискането на всеки един от препаратите за растителна защита. „Фермерите, участващи в проекта, бяха интервюирани относно техните опасения относно бъдещи ограничения върху употребата на активните съставки, които използват“ – казва Хавиер, а партньорите също така извършиха преглед на алтернативи на пазара, които биха могли да служат като заместители, „Идентифицирахме цели преди и след прибиране на реколтата сред целевите препарати, след което партньорите по проекта дефинираха техническите аспекти на алтернативите за всеки от тях.

Стратегиите отчитат въздействието на препаратите за растителна защита върху здравето на хората

„Всички стратегии са свързани с по-ниско въздействие върху околната среда, включително биоконтролни обработки на полето, стимулиране на устойчивостта на растенията, прилагане на технологии след прибиране на реколтата, които помагат да се поддържа качеството на плодовете и да се увеличи срокът им на годност (напр. нехимически карантинни обработки). Стратегиите също така отчитат въздействието върху човешкото здраве – от фермера до потребител“ разяснява Хавиер.

Тези алтернативи бяха тествани с фермери, включени в проекта през два цикъла на отглеждане 2020-2021 г. Тестове с костилкови плодове бяха проведени във ферми за праскови и сливи в Мерида и ферма за череши в Уеска, десертно грозде беше тествано във ферма в района на Виналопо и накрая, червени плодове бяха тествани във ферми за ягоди и малини в Уелва, всички тестове са проведени в реални парцели, представящи реални производствени условия.

Както е известно една от стратегическите цели на ЕС е до 2030 година да бъде намалена употребата на пестициди с до 50%. Освен това EFSA (Европейският орган за безопасност на храните) публикува разширен проект на списък от 77 „кандидати за заместване“ (CfS) – активни вещества, които трябва да бъдат намалени при растителна защита. Това са вещества, които представляват специфичен риск, или се счита, че патогените или вредителите, които те контролират, могат да бъдат овладени с помощта на нехимични или превантивни методи.

Партньорите проведоха сравнително проучване, събирайки данни и резултати от полеви опити. Проучването разглежда социално-икономическото въздействие на стратегиите, което им позволява да определят реалните последици от потискането на активните съставки, както и пригодността на предложените алтернативни стратегии за всяка култура.

Диалог и компромис между заинтересованите страни, бяха най-често повтаряните думи по време на провелия се вчера форум посветен на българското земеделие, организиран от българската група от евродепутати от Европейската партия на социалистите и демократите. И докато политиците както от Европа, така и от България призоваваха за диалогичност и компромиси между заинтересованите страни за да се случи Зелената сделка, представителите на бранша за пореден път представиха основните си опасения – че не дотам добре обмислената европейска политика и реакции по време на кризи като войната в Украйна, както и повишената зелена амбиция в осп ще доведе до там – те да станат още по-неконкурентноспособни. От българска страна всички признаха, че ние изоставаме с приемането на мерки, които да хармонизират националното законодателство към изискванията на Зелената сделка.

Затова, че в подобна икономическа и геополитическа ситуация, най-трудно ще е за самите фермери, призна и земеделският министър Явор Гечев, тъй като политическите решения рефлектират върху тях. „Европа пак е пред реформи, този път пред най-голямата,най-скъпата и най-зелената. Тя е част от зелената сделка, като дори все още липсва необходимото законодателство. Идеята ние да ядем чиста храна, тя да е на достъпна цена, политиката да е лесна за прилагане от фермерите и разбираема за потребителите и справедлива за сега ще си остане само със своя романтизъм заради многото въпросителни“заяви Гечев.

Румъния е за подход към пестицидите , съобразен с потреблението им

Сред основните притеснения на Румъния по отношение на европейската политика в земеделието са редукцията на пестицидите и намаляването на броя на животните в стопанствата. Споредд Сори Моисе, държавен секретар за земеделие основното предизвикателство е свързано с намаляване броя на животните във фермите, и трябва да се намери подход за справяне с него. Такъв подход може да е например създаването на повече малки стопанства с по-малко на брой животни. По въпроса с пестицидите експертът заяви, че Европа трябва да приложи подход за намаляването им, съобразен с нивото на използване в съответните страни членки, тъй като например Румъни и България не използват толкова препарати за растителна защита, колкото например ползват фермерите в Нидерландия. „Трябва да говорим за солидарност с Украйна и да гарантираме зеления преход, но на първо място трябва да подкрепим нашите фермери“, каза румънският държавен секретар.

Испанската депутатка Клара Агилера подчерта, че фермерите трябва да знаят, че подобно на други документи и стратегията „От фермата до масата“ е политически документ, който изразява намеренията на Европа за трансформация, като в нея се разглежда не визията за земеделието а за агрохранителната верига. „Не може да има различни стандарти за българските или турски производители, или за тези от Мароко. Нужно е всички да спазват единни общоевропейски стандарти, защото тогава европейските фермери ще изгубят своята конкурентноспособност“, заяви Агилера. Според нея трябва да се отчете важността на времето в което се извършва зелената трансформация на земеделието и това, кой ще плати цената за нея. По думите и е нужно да се намери баланса между производството на храни и околната среда, и да има реципрочност на стандартите при производството на храни.

Науката е против драстичното увеличаване на изискванията за фермите с над 150 животни

„Според нас налагането от страна на Европа на драстични изисквания към фермите с над 150 животни би имало отражение върху различните производствени системи като екстензивните системи, където се намира месодайното говедовътство“, предупреди проф. Живко Кръстанов от Земеделския институт в Стара Загора към ССА.

„Отделянето на вредни емисии от подобни екстензивни системи на производство с над 150 животни на практика е изравнено с емисиите, които се поглъщат от пасищата, като в някои модернизирани системи дори пасищата поглъщат повече вредни емисии отколкото отделят“, добави проф. Кръстанов. Въвеждането на подобни ограничения според него ще доведе до загуба на рентабилност на стопанствата с над 150 животни и увеличаване на себестойността на произведената продукция. „За мен прилагането на подобен подход към всички видове животни и стопанства е неперспективен и неосъществим метод“ заяви още Кръстанов.

Що се отнася до подхода към интензивните системи на производство, от които у нас идва по-голямото производство на мляко и месо, проф. Кръстанов каза , че в момента няма друго технологично решение за намаляване на вредния отпечатък, освен добавките към фуражите като водорасли например, които могат да намалят частично нивата на изхвърлянето на вредни емисии.

„Може да се изгради кравеферма с нулев вреден отпечатък, нещо за което имам одобрен патент, но тя трябва да се направи изцяло наново. Що се отнася до преструктуриране на интензивни системи за производство с над 150 животни, науката все още не разполага с модели и решения, които са доказали своята ефективност за да се осъществи това преструктуриране“, добави още той. Ако Европа запази политиката си за въвеждане на драстични мерки срещу животновъдните стопанства с над 150 животни, това според него ще доведе до фалити на повечето екстензивни стопанства, които срещу направените от тях инвестиции за намаляване на вредния отпечатък няма да получат нищо, нито повече продукция като количество, нито като качество. Подобна политика по думите му ще доведе до застрашаването на продоволствената сигурност не само на Европа, но и на България. “В условията на кризи като настоящата война в Украйна Европа трябва много добре да премисли някои от детайлите на тази своя политика, така че да не се стигне до там, че тя да стане неосъществима и да доведе до силна редукция в производствените системи в Източна Европа и в България“ предупреди още ученият.

Copa-Cogeca: Фермерите са притеснени, че не знаят как ще се прилагат правилата

]Фермерите трябва да знаят условията и правилата за прилагането на стратегията „От фермата до трапезата“, а засега прилагането им е неизвестно, и това е притеснително.
„Посоката е ясна, но прегледах едни цифри – от 28 действия, които има в стратегията, досега са представени 10 и предстои да бъдат представени още 18. Трябва тепърва да видим как ще започне изпълнението, но се чуват разнопосочни гласове“, заяви Патрик Пагани, политически съветник от най-голямата европейска лобистка организация на фермерите. Според него в оставащите седем години до 2030 година, трябва да се приложат иновации в земеделието, в същото време да се въведат справедливи условия за всички, справедливо заплащане на фермерите и справедлива търговия, защото иначе тази стратегия няма да работи. Освен това в новия бюджет на ЕС за земеделие трябва да се вземе в предвид и инфлацията, тъй като това е важно за фермерите.

Ключово за производителите на фуражи ще е диверсификацията на производството

Според Александер Гьоринг, председател на Европейската федерация на производителите на фуражи, в контекстана зелената сделка от важно значение за тях ще бъде да успеят да диверсифицират своето производство. „Нещата са в нашите ръце и с помощта на иновациите можем да оптимизираме нашето производство“, заяви той. По думите му производителите на фуражи са отворени към използване на различни алтернативни източници на протеин, като в условията на Зелената сделка тя е ориентирана както към потреблението, така и към усилията за намаляване на вредния отпечатък и антибиотичната резистентност на животните.

Симеон Караколе: Проблемът е отсъствието на хармонизирано национално законодателство

За нас като браншове проблемът не е толкова Зелената сделка,а липсата на национално хармонизирано законодателство към нея и трябва на фона на ситуацията в момента да обясняваме, че страната ни се е превърнала от нетен износител в нетен вносител на продуктите. Ние консумираме 40% от млечните си продукти,които не се произвеждат от българско мляко. 70% от свинското месо което потребяваме също не е българско Важно е да се говори за това, и какви мерки ще се приложат на хоризонтално ниво, защото в момента у нас Зелената сделка се разбира като масово отдаване на пасища за изграждане на соларни системи, нещо което не знам как би се разбрало например в Германия“, заяви председателят на Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите НОКА Симеон Караколев. Като пример за отсъствие на национално законодателство, което да предотвратява измамите с храни, Караколев посочи производството на сирене, при което съдържанието на вода достига до 80%. Никой според него не говори за това, какви мерки ще предприемем на национално ниво за хармонизиране на националното законодателство към принципите на Зелената сделка.

Днес ЕС представи двете ключови стратегии които са част от Зелената сделка- „От фермата до масата и стратегията за биоразнообразието. „Стратегията „От фермата до масата предвижда намаляване с 50% на риска от употребата на пестициди и ограничаване използването на торове с 20%. „Тя ще даде възможност за преминаване към устойчива система на ЕС за храните, която гарантира продоволствената сигурност и осигурява достъп до здравословни диети“, се казва в презсъобщение на Европейската комисия. . Освен това тя ще намали екологичния и климатичния отпечатък на хранителната система на ЕС и ще засили нейната устойчивост, като защитава здравето на гражданите и ще осигури поминъка на икономическите оператори.

Освен това сред заложените в нея цели са:намаление с 50% на продажбите на антимикробни вещества, използвани за отглеждани животни и аквакултури и достигащи 25% от земеделските земи в биологично земеделие. Предлага се и по-добро етикетиране с цел удовлетворяване нуждите на потребителите за здравословни и устойчиви храни.

„Европейските фермери, рибари и производители на аквакултури играят ключова роля в прехода към по-справедлива и устойчива хранителна система. Те ще получат подкрепа от Общата селскостопанска политика и Общата политика в областта на рибарството чрез нови потоци на финансиране и еко-схеми за възприемане на устойчиви практики“, се казва още в прессъобщението.

Стратегията за биоразнообразието предлага трансформиране на до 30% от земята и моретата в защитени територии

Стратегията за биоразнообразието предлага конкретни стъпки за поставяне на европейското биоразнообразие на пътя към възстановяване до 2030 г., включително трансформиране на поне 30% от европейските земи и морета в ефективно управлявани защитени територии и връщане на поне 10% от селскостопанската площ под многообразно разнообразие от ландшафт.

Предвидените действия за защита на природата, устойчиво използване и възстановяване ще донесат икономически ползи за местните общности, създавайки устойчиви работни места и растеж. Финансирането от 20 милиарда евро годишно ще бъде отключено за биологичното разнообразие чрез различни източници, включително фондове на ЕС, национално и частно финансиране.

Наред с другото се определят обвързващи цели за възстановяване на увредените екосистеми и реки, да се подобри здравето на защитените местообитания и видове в ЕС, да се върнат опрашителите в земеделските земи, да се намали замърсяването, да се озеленят нашите градове, да се подобри биологичното земеделие и други биологични разнообразие земеделски практики и подобряване на здравето на европейските гори.

„Новата стратегия за биологичното разнообразие се справя с основните двигатели на загубата на биологично разнообразие, като неустойчиво използване на сушата и морето, свръхексплоатация на природни ресурси, замърсяване и инвазивни чужди видове. Приета в сърцето на пандемията COVID-19, стратегията е централен елемент на плана за възстановяване на ЕС, който е от съществено значение за предотвратяване и изграждане на устойчивост към бъдещи огнища и предоставя незабавни възможности за бизнес и инвестиции за възстановяване на икономиката на ЕС.“

Като основни части на европейската „зелена сделка“ двете стратегии ще подпомогнат и икономическото възстановяване. В контекста на коронавируса те имат за цел да засилят устойчивостта на обществото към бъдещи пандемии и заплахи като климатични въздействия, горски пожари, хранителна несигурност или епидемии от болести, включително чрез подкрепа за по-устойчиви практики в селското стопанство, рибарството и аквакултурите и чрез адресиране на защитата на дивата природа и незаконна търговия с диви животни.