Тагове

Установените сега 12 хил. фалшиви животни е само драскане по повърхността на корупцията в земеделието

„Виждаме, че от служебното правителство излезе информацията, че от системата са махнати 12 хил. животни, които са взимали субсидии, но истината е, че първият кабинет който започна реална борба с корупцията беше нашият. Това има реално отражение върху цената на храните в магазина. Когато системата е затлачена с фалшиви животни, това не позволява на реалните животновъди да предложат реална цена на месото и млякото““, заяви в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ бившият заместник министър на земеделието Иван Христанов. Според него субсидиите дадени за фалшиви животни са потънали в БМВ-та, Майбаси, Бентлита и в медиен ресурс. „Тъжната истина е, че тези 12 хил. животни изглеждат като драскане по повърхността“, добавя Христанов.

Той заяви още , че в името на приемането на редица нормативни актове, които да направят възможно усвояването на 16 млрд. лева в земеделието е подал ръка и към ляво и към дясно за да има една работеща земеделска комисия. ГЕРБ обаче по думите му са гласували срещу неговата кандидатура за председател на комисията с мотива „липса на компетентност“. „Тук става дума за директно саботиране на българската трапеза и интересите на земеделците“, добави още той. Според него работата на земеделската комисия в парламента трябва да се насочи към осигуряване на земеделците, продоволствената сигурност и българската трапеза. „По отношение на подпомагането на земеделските производители, трябва да приемем от една страна политиките,на които ще се базира то, а от друга да отстраним слоевете от корупционни практики, благодарение на които са се крадяли тези пари“, каза още бившият заместник земеделски министър.

По отношение на агенцията по храните Христанов заяви, че служебното правителство трябва да обърне по-голямо внимание, защо на практика там се е стигнало до връщане на всички кадри на мафията, което компрометира усилията им за борба с корупцията на ГКПП „Кап. Андреево“.

Бившият заместник министър на земеделието добави още, че от неговата партия са готови да подкрепят всяка конструктивна политика, без обаче да влизат в безпринципни коалиции с партии, станали символ на провала на прехода, на корупция, задкулисие и интригантство.

Димитър Събев е автор на частта за българското земеделие в мащабното изследване  “Къде отиват парите”, с което ви запознахме вчера. Днес ще ви запознаем с част от акцентите в него, посветени на страната ни- някои от тях познати, а други не съвсем, подкрепени със съответното количество данни.

Средствата изплатени на бенефициенти по програмата за развитие на селските райони у нас само през 2019 година са възлизали на 1,144 млрд. евро , които са еквивалент на близо 2% от БВП, който се очаква за 2020 година. „Като се има предвид повсеместното отдаване под наем и високата степен на концентрация на земя, очевидно е, че преобладаващият дял от субсидиите от ЕС се стича в ръцете на няколко големи арендатори“, пише Събев.

През финансовата 2018 г. 2,4 процента от бенефициерите са получили 45 процента от всички директни плащания, всеки от тях над 100 000 евро. При използване на прага от 300 000 евро – всъщност надхвърлящ националния таван на директните плащания – оказва се, че 230-те най-големи бенефициенти в България са получили директни субсидии от над 120 милиона евро. С други думи, 0,33% от бенефициентите са взели 15,3% от всички плащания.

В същото време 48% от най-малките бенефициенти запазват оскъдните 3,4% от плащанията. По този начин добре познатият принцип 80/20 става още по-суров в българския случай: 82% от бенефициентите са получили по-малко от 18% от средствата

Разпределението на средствата по селската програма изглежда още по-неравномерно, ако се вземе в предвид факта, че много от най-малките земеделски производители в България остават извън ОСП – някои от тях умишлено, за да се избегне свързаната с това бюрокрация.

Според автора обяснението защо средствата по директните плащания осигуряват стимули за прекалената концентрация на земя е свързано цитираме:“ с много по-ниските разходи за производителите, отглеждащи зърнени култури“. Според различни източници субсидиите у нас покриват поне до 30% от разходите за единица земеделска площ за производството на зърнени култури, и само между 1 и 2% от разходите, свързани с производството на зеленчукови култури. Това означава според него много по-ниски разходи за зърнопроизводителите отколкото за производителите на други култури.

„Тези стокови култури изискват по-голям размер на операциите, за да се постигнат икономии от мащаба и по-пълно използване на селскостопанската техника. На свой ред стопанствата с парични култури работят със значително по-малко служители и по този начин по-ниски разходи за труд – изразени в парично изражение, както и в организационни усилия.“

Тъй като цената на земята е ниска, арендаторите макар че често се борят за да наемат определени парцели, спазват стриктни правила да не се надцакват с наеми и така се създават условия за поява на огромни стопанства.

Субсидиите тласкат земеделието към производство на култури с по-ниска добавена стойност

Ето какви данни дава базата на ЕК за производителността на стопанствата у нас. Към 2018 г. средната продукция на българска ферма, отглеждаща полски култури, възлиза на 116 566 евро – докато средно за ЕС е 70 322 евро. Освен това средното земеделско стопанство в ЕС, което произвежда полски култури, е получило 15 695 евро от средствата за земеделие на ЕС, а в България тази сума е била два пъти по-висока – 31 000 евро. Това несъответствие показва, че средствата за земеделие на ЕС действително влияят върху структурата на българското земеделие, докато го тласкат – поради настоящия дизайн на ОСП – към прекомерна концентрация на земя и култури с по-ниска добавена стойност и вложен труд.

Следователно настоящият дизайн на ОСП, който разпределя субсидии главно за единица обработвана земя, като се пренебрегват икономическите резултати, ефективността или социалните и екологичните въздействия върху стопанството и в по-широкия регион, създава – поне в България – порочен кръг в условия на икономически стимули. В сегашния си вид ОСП и обикновените плащания за площ косвено благоприятстват култури с ниска добавена стойност и ниско търсене на работна ръка, като пшеница и царевица, докато селскостопанската продукция с по-висока добавена стойност, която може да се търгува на крайните потребители в чужбина – като същевременно се осигури заетост в селските региони – получава относително малка подкрепа, твъди още авторът на изследването.

Димитър Събев е автор на частта  за българското земеделие в мащабното изследване „Къде отиват парите“,  с което ви запознахме вчера.  Днес ще ви запознаем с част от акцентите в него, посветени на страната ни- някои от тях познати, а други не съвсем, подкрепени със съответното количество данни.

В изследването си авторът прави кратка ретроспекция на поземлените отношения у нас за последните 100 години, като отбелязва сравнително продължителната реформа за възстановяване на собствеността върху земеделските земи и факта, че липсата на таван върху собствеността на земеделски земи от българските граждани е довело до изкупуването на десетки хиляди декара земя от някои субекти. Въпреки това по-голяма част от земята остава раздробена между собственици , които най-често живеят в градовете и са в невъзможност да я обработват. Така тези земи отиват в ръцете на големите арендатори.

„Техните огромни ферми хвърлят дълга сянка върху независимите дребни фермери и имат много други отрицателни социални и демографски въздействия върху селските райони“, пише авторът. Присъединяването на страната към Европейския съюз през 2007 година е дало достъп на земеделския сектор до субсидиите от ОСП, което е имало двоен ефект- от една стрна е стимулирал развитието на някои сектори, от друга е довел до изостряне на социалната структура в селското стопанство.

Констатира се че ОСП е допринесло най-вече за развитието на касови култури като пшеница, царевица и слънчоглед за сметка на култури с по-висока добавена стойност като плодовете и зеленчуците, което е довело до спад в търсенето на работна ръка в земеделието, повишаване на безработицата, миграция и обезлюдяване на големи региони в страната.

„Междувременно се създаде ситуация, при която огромни корпоративни структури получават средства от бюджета за земеделие на ЕС в размер на милиони евро. Те развиват своите интереси в правителството и други обществени структури – което в крайна сметка води до развитие на поземлена олигархия и широко разпространена корупция“, пише още той.

Според най-новите данни за обработваемите площи за 2019/20 г. земеделските земи в България възлизат на 5,037 милиона хектара, от които 3,461 милиона хектара са обработваеми земи. на сто от обработваемата земя, или 2,8 милиона хектара. С уговорката, че данните за производството на селскостопанска продукция у нас преди1989 година са ненадежни се отбелязва, че например производството на домати през 2019 година се е свило петкратно в сравнение с нивата от 1976 година.

През финансовата 2018 година общо 67 890 български земеделски производители са получили субсидии от ОСП Общият размер на изплатените субсидии през 2019 г. е 785,324 милиона евро директни плащания, в допълнение към други 359.604 милиона евро за развитие на селските райони и някои пазарни мерки.

„Един неурегулиран Brexit ще приключи с хаос, а липсата на каквото и да е правно урегулиране или преходен период ще има огромни последици за нашите фермери”, вещае президентът на баварската браншова организация на земеделските производители  Валтер Хайдт, цитиран от topagrar.com. В момента германските производители изнасят преди всичко млечни продукти и месо за Острова на стойност 4,7 млрд. евро. Ако въобще се стигне до Brexit, това може да доведе до финансова дупка в евробюджета  от между 10 и 12 млрд. евро.

След гласуването вчера в британския парламент срещу договора предложен от премиера Мей, Жан Клод Юнкер заяви, че рискът за неконтролируемо излизане на Великобритания от Общността нараства, и  Брюксел се готви за подобен сценарий. „В подобна ситуация непрозорливи  мерки за икономии и национален егоизъм е погрешният път”, коментира още Хайдт. Той призова страните членки на ЕС да поемат своята отговорност, защото „”един силен ЕС” има нужда от „силен бюджет и сътрудничество”. Според браншовата организация на земеделските производители в Бавария, ОСП и грае първостепенна роля за това, защото остава основата на вътрешноевропейския пазар за 44 млн. работни места в аграрния сектор във всички региони.

Според него дори да се стигне до Brexit, от важнп за бъдещето на ЕС значение ще са предстоящите през май европейски избори.  „На 26 май бъдещето на ЕС е поставено на карта, както и успеха на свързания с него проект за мирно и благоденстващо съществуване на по-голяма част от жителите на европа.  Само ако продължим да работим заедно, Европа би имала шанс в глобалния свят на стоки и услуги, както  и за съхраняване на демократичнитеценности”, счита Хайдт.

Работим усилено по закона за поземлените  отношения, и в началото на следващата седмица ще качим окончателния вариант за обществено обсъждане”, каза днес в София аграрният министър Румен Порожанов. С него по думите му не се цели да се развали всичко, което е добро в земеползването, а да се изчистят противоречията и спормите моменти и да се създаде една устойчивост в земеползването.  От министерството вече подготвят дизайна на анализа, който да покаже състоянието на всеки един от подотраслите в земеделието ни, и който ще послужи за основа на бъдещата стратегия, която страната ни трябва да изготви за новия програмен период. Порожанов припомни, че през 2018 година на фермерите са били разплатени почти 2,5  млрд.. лева, което е с 200 млн. лева повече в сравнение с предходната година. До края на годината остава да бъдат изплатени преките плащания за животновъдите, средствата по няколко схеми от ПРСР и парите по СЕПП.

Според шефа на фонд „Земеделие” Живко Живков  през 2018 година с приема на проекти  по  някои от инвестиционните мерки през системата ИСУН се е гарантирала нужната прозрачност. През  следващата година от фонда ще се опитат да въведат електронното подаване  на заявления по част от директните плащания.