Фермерите ще могат да кандидатстват с проектни предложения за цифрово трансформиране на стопанствата си през плана за възстановяване и устойчивост по максимално улеснена процедура

С оглед и на все по-видимите климатични промени един от основните приоритети не само за европейското земеделие, но и за българското във вече стартиралия нов програмен период на прилагане на стратегическите планове ще са инвестициите във внедряване на иновации и цифрови технологии в стопанствата. Предимство за българските земеделски производители е, че те могат да търсят възможности за финансиране на проекти в тази насока както по интервенциите в стратегическия план, така и през плана за възстановяване и устойчивост.

Фермери от цялата страна бяха запознати с последните новости по темата по време на специализиран уъркшоп в ИЗК Марица в Пловдив от Светлана Боянова, ръководител на Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ. „Идеята на подпомагането по стратегическия план е да се търси обединение между земеделски производители, технологични компании и наука, без значение дали партньорите са от България или от чужбина. Важното е тези партньори да притежават знанието и ноу-хауто, което е нужно на вас като производители. Ето защо рискът се поема от програмата или стратегическия план“, заяви пред присъстващите Светлана Боянова.

Тя уточни, че ако до момента даден фермер желае да направи експеримент в полеви условия, дали някаква технология работи при него, ще трябва да си го направи за своя сметка. От иновацията по думите й би имало ефект, само ако се установи, че нейното внедряване е довело до реални резултати в даденото стопанство. В сегашния програмен период по стратегическия план ще могат да се финансират именно подобни опити за внедряване на иновации в стопанствата.

„Така фермерите ще могат да тестват даден продукт или услуга, преди да инвестират в нея. Важно е да се знае, че самата научна дейност не се финансира, а фокусът е поставен върху това, дали определена технология работи в конкретни стопанства“, добави още тя. Земеделските производители трябва да знаят, че с влизането в сила на стратегическия план, по досега познатата мярка за иновации ще има и една предварителна подготвителна фаза, за която могат да получават до 15 хил. евро, насочени именно към изготвяне на проектите, като идеята е да се намери водещ партньор на проекта и да се създадат оперативни групи. След като са определени партньорите по даден проект и е взето решение за внедряване на определена иновация в стопанството, следва втората фаза за която са предвидени до 400 хил. евро. „Проектите ще са със срок на изпълнение до три години, и във втората фаза от изпълнението им се позволява да се покрият всички разходи по така наречените меки мерки например лабораторни анализи и др. добави още ръководителят на АгроХъб.БГ.

Друг ключов момент при реализацията на проекти за иновации, е че вече са позволени авансови плащания през периода на реализацията им. „Поради това, че се касае за иновативни, а не за инвестиционни проекти, очакванията ни са, че от министерството ще облекчат критериите за отпускане на авансови плащания защото обикновено за да се получат такива са нужни някакви гаранции“, поясни Светлана Боянова.

Що се отнася до инвестирането в закупуването на определено цифрово решение, през новия програмен период стопанствата ще се класифицират на малки, средни и големи, и ще се дава приоритет на групите и организациите на производители. Мисля, че това е бъдещето не само заради субсидиите, но и заради решаване на проблема с реализация на произведената продукция“, убедена е тя. Така за групи и организации на производители се предвижда покриване на инвестициите в цифрови технологии до 75%. Предвидена е възможност за увеличаване на покритието на инвестициите с още 10% , когато те са насочени към внедряване на цифрови технологии в стопанства на производители на плодове и зеленчуци или в животновъдни ферми.

„Друга нова интервенция свързана с инвестиции насочени към опазване на околната среда, също позволява да се кандидатства с проекти за внедряване на иновативни технологии, насочени тъкмо към дейности, свързани с опазването на околната среда. Тук могат да влязат инвестиции за сензори, дронове, изкуствен интелект, автоматизация и роботизиране на стопанствата, системи за прецизно напояване, за отдалечен контрол и управление и мониторинг на данни за поливни норми“, поясни още Светлана Боянова. Изключени по тази интервенция са инвестициите в елементи от напоителната инфраструктура. Към нея обаче се включват превенция на болести по животните, въвеждане на регенеративно и консервационно земеделие, събиране и анализ на данни за генерираните отпадъци и проследяване на вредните емисии в стопанствата. Финансирането по тази интервенция е до 50% от общия размер на проекта, като за групи и организации на производители може да се увеличи до 75% и до 60% за кооперативи на производители на етерично-маслени култури, плодове и зеленчуци и животновъди.

Какво предвижда плана за възстановяване и устойчивост за инвестиции в цифрови технологии

Другата възможност за земеделските производители да търсят източник за инвестиции на проекти в сферата на иновациите и цифровите технологии предлага плана за възстановяване и устойчивост. „По него са предвидени две възможности за инвестиции, насочени към модернизация на стопанствата и цифрова трансформация и в управление на води“, уточни Светлана Боянова.

Дейностите, свързани с модернизация и цифрова трансформация с насочени към опазване на околната среда и цифровите технологии. „Що се отнася до растениевъдството, тук допустими са например инвестиции във внедряване на цифрови технологии за прецизна сеитба, прецизно торовнасяне, GPS системи и дронове, автоматизирани системи и оборудване за електронно управление на процесите в оранжерийното производство, машини за подготовка на продукцията за продажба, измиване, сортиране и охлаждане на продукцията, автоматизиране на процеса на складиране и др. инсталации“, поясни още тя. По отношение на животновъдството са включени различни системи за управление и мониторинг на процесите в стопанството. Земеделските производители, които кандидатстват с проекти по плана за възстановяване и устойчивост трябва да са наясно, че имат срок за изпълнението им до 2025 година. Ключовото тук според нея е, че през плана за възстановяване могат да се реализират проекти, свързани и с внедряване на системи за събиране и анализ на данни, за производство на енергия от възобновяеми източници, за биогорива и третиране на органично произведените торове в стопанствата и отпадъците. Размерът на подпомагане предложенията за изпълнение на инвестиции по плана за възстановяване е между 30 хил. и 1 млн. лева. „Разликата с проектите по стратегическия план е, че тук при реализиране на тези предложения не се изисква от кандидатите да представят бизнес план, и режимът е облекчен максимално“, уточни Боянова. Допълнително точки към тези предложения за инвестиции носят, дали в тяхното реализиране се включват жени, възрастта на участниците, финансовото състояние на стопанството, като се определя печалбата за трите завършени години, биопроизводителите, историята на стопанството и дали произвежда плодове, зеленчуци или етерично-маслени култури. Един от немаловажните критерии по думите й е свързан с екологичните критерии, с доставката и монтирането на машини за оползотворяване на отпадъците и третиране на растителния и животински отпадък. В този случай, земеделските производители могат да комбинират проектно предложение за инвестиции в изграждането на подобни мощности за третиране на отпадъците в стопанствата и еко схемата за насърчаване на зеленото торене по стратегическия план“ уточни още тя.

Другата спомената възможност е за предложения за инвестиции, свързани с управление на водите. „Изискваните от МОСВ документи като екологична оценка, становища от басейновите дирекции, оценка за състоянието на водния обект могат да забавят реализирането на подобни предложения за инвестиции“, предупреди фермерите Боянова. Размерът за финансиране на предложния за инвестиции по този фонд е между 30 хил. лева и 1 160 000 лева, като се покриват до 50% от направените инвестиции. Допустими са проектни предложения за инвестиции за намаляване на загубите на вода и управление на водите.

Мартин Иванов

 

 

 

Българският цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ прераства в европейски дигитален хъб, който в рамките на следващите три години ще получи възможност да управлява почти 3,6 млн. евро. Целта му ще бъде да предложи услуги на земеделските производители и бизнеса в Южен централен район, свързани с внедряване на цифрови технологии в стопанствата. Това обяви председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. В проекта участват 15 партньора, с асоцииран партньор община Пловдив.

„Така ставаме част от мрежата от Европейски цифрови иновационни хъбове /ЕЦИХ/, което ще ни позволи да предлагаме дори такива цифрови технологии на производителите, които все още не са разработени у нас, като те могат да се получат от някой от другите европейски дигитални хъбове“, уточни Светлана Боянова.

Основната инфраструктура на ЕЦИХ ще бъде съсредоточена в Пловдив. Всяка от партньорските организации в проекта има своите задължения при изпълнението на проекта AgroDigiRise, а Института за агростратегии и иновации ще е координатор по проекта. Дигиталният хъб ще бъде изграден на няколко нива. Първото е секторно ниво, а второто ниво е регионално – Южен централен район с център в Пловдив. Третото ниво е европейското, което именно ще позволи обмяната на технологии и ноу хау с другите европейски цифрови иновационни хъбове.

„Организираният от нас консорциум ще предлага няколко вида услуги, като например т.нар. Test before Invest, позволяващ на всеки желаещ първо да изпита, а после да внедри дадена технология, в което и да е производство. Това ще му позволи първо да разбере дали дадената цифрова технология ще му върши работа и как процеса на внедряването й ще промени неговата работа. Вторият вид услуги ще са свързани с организиране на обучения по дигитални умения, а третия вид услуги ще са свързани с намирането на финансиране за стартиращи компании, които искат да развиват нови технологии за внедряване в земеделието, като всички тези услуги ще са безплатни за земеделските производители. Ще изградим специални демо центрове, в които те ще могат да идват по всяко време“, уточни още Светлана Боянова.

Въпреки че европейският дигитален хъб ще се фокусира изцяло към агросектора, ще подпомага и производства от други сектори. „Дори при нас да дойде някой собственик на шивашко ателие, който иска да внедри цифрови решения, ние трябва да му окажем нужната подкрепа, защото освен европейски хъб се явяваме и регионален за района на Пловдив“, посочи за пример Светлана Боянова. Тъкмо по тази причина сред партньорите на консорциума по изграждане на европейския дигитален хъб е включен и пловдивски клъстер.

Ключова роля в обученията по дигитални умения и компетенции ще имат утвърдени научни и образователни институции. Очаква се реалните обучения на земеделските производители по дигитални умения да стартират през следващата година.

Заместник министърът на земеделието Иван Христанов заяви за БНР, че Брюксел вече е върнал стратегическия план за развитие на земеделието през следващия програмен период до 2027 година с 200 забележки. По думите му за сравнение програмата за развитие на селските региони за предходния период до 2021 година е бил с двойно повече забележки.

„Дали са 200 или 300 няма значение, има страни с по 400 и повече забележки към техните стратегически планове. За всички страни тези бележки варират, и в зависимост от съдържанието им те ще се разглеждат с комисията“, коментира председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. Тя уточни че срокът за отговор на тези забележки е три седмици, като през това време спира да тече срокът за одобрение на плана, който е шест месеца. Важното според нея е страната ни да успее да подготви добре своя пла, по който ще получи над 8 млрд.евро. „Всички фермери са в очакване не просто тези пари да бъдат усвоени, а да има видим ефект от тях“, добави Боянова.

Г-жо Боянова с оглед на поредицата от кризи, включително и войната в Украйна, достатъчни ли са мерките които предприема Брюксел по отношение на продоволствената сигурност?

Продоволствената сигурност винаги е била важна тема, но когато се появят заплахи като военни конфликти тя вече се превръща в лична тема за всеки един от нас. Войната разбира се няма как да не окаже влияние върху живота ни, и макар за България тя да не е от критична важност, последиците от нея ще ги усетим всички ние. Мерките които ЕК предлага според мен са добре премерени, и както от Брюксел заявиха са взети в зависимост от развоя на ситуацията и могат да се променят. Фактът, че на страните членки се дава възможност да разполагат със средства от фонда за кризите и да се предприемат най-добрите действия за всяка една от тях е много добро послание за това. Не случайно и европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски насърчи страните членки да използват всички механизми за финансиране по новите стратегически планове, които счетат за необходими, за да подкрепят производството така че да не бъде застрашена продоволствената сигурност на блока. Очаквам в бъдеще тези мерки да бъдат доразвити защото торовете и горивата са ключовите теми, по които нашите стопани сега трябва да действат. и да кандидатстват за компенсиране както със средства по ковид мерките, така и по националния план за възстановяване и устойчивост. Има разбира се достатъчно средства в рамките на бюджета на ЕС, но от тук насетне подчертавам правителство, земеделско министерство и браншови организации трябва да решават заедно проблемите.
Както и днес стана ясно, има известни проблеми в комуникацията , част от които се дължат на това, че няма единно организиран бранш, който да представлява интересите на всички земеделски производители, и някои от тях предполагам се чувстват незащитени в тази цялата криза.

Стана ли известно защо интервенцията за цифровизация беше извадена от стратегическия план, и по кои механизми ще се случва цифровизацията в бъдеще?

За съжаление въпреки че на думи всички твърдят, че цифровизацията е приоритет, а в европейските документи тя наистина е приоритет, не защото е модерно, а защото носи по-големи печалби на фермерите или им спестява разходи в случая с употребата на торове и продукти за растителна защита в прецизното земеделие, у нас този приоритет остава само на думи. Беше разработена една интервенция за цифровизация в дигитализация на земеделските стопанства, която даваше възможност на фермерите без значение от вида на другите инвестиции, които ще правят  да инвестират в софтуери, роботика или сензори за прецизно торене или напояване. Тази интервенция отпадна в последния момент, и беше прехвърлена в инвестиционната мярка, където са всички видове инвестиции.

Ако аз бях земеделски производител, който иска да инвестира в стопанството си, това ще го оставя за накрая, или ще го включа само заради събирането на някакви точки, което не е добре за земеделците. За мен подобна интервенция щеше да е финалът на процеса на цифровизация, защото има интервенции за консултиране за професионално образование, в които фермерите можеха да получат достатъчно знания за работа с цифрови технологии и да изберат онази от тях, която е най-подходяща за стопанството им. След това по интервенцията за оперативни и иновативни групи след като са получили нужните знания, можеха да тестват различни цифрови технологии и третата стъпка е, да получат средства за да се внедри онази технология, която са преценили че ще им върши работа. След като е консултирал, тествал и валидирал дадено цифрово решение, фермерът може вече да пристъпи към събиране на данни на базата на които може да се промени нещо в стопанството му. Това е истинската идея на цифровизацията.

Мотивите на аграрното министерство да извади иновациите като отделна интервенция е че те присъстват в плана за възстановяване. Там обаче са предвидени общи инвестиции във фонд за зелен и цифров преход, от който не се знае каква част от средствата ще отидат при фермерите. В него не са определени приоритети и не е заделен бюджет. Аз не съм съгласна с това, че когато трябва да се отчитат резултати по стратегическия план, да се отчитат с пари по плана за възстановяване, защото това са два различни финансови инструмента с различни цели. Целта на плана за възстановяване е бързо да подпомогне стопаните след което да ги поеме стратегическия план и там да имат възможност да получат подкрепа за въвеждане на цифрови технологии по специфична интервенция. Единственото сигурно е, че държавата за себе си се е подплатила с плана за възстановяване.

Очаквате ли в тази връзка Брюксел да обърне внимание за това, че иновациите не се явяват приоритет в стратегическия план?

Искрено се надявам на това, и например това което прочетох като коментари по френския план, в които се казва, че не са достатъчно зелени и амбициозни, смятам, че ние ще получим подобни бележки включително и за зелените изисквания и за цифровизацията. Цифровизацията и трансфера на знания и иновации са хоризонтални цели за всички мерки които са в стратегическия план, защото се цели не само въвеждането им, но да има бум на цифровизацията, което ще иска много сериозна кампания от всички заинтересовани страни- от държавата, през бизнеса и научноизследователските среди които у нас за съжаление също не са достатъчно активни и не са близо до бизнеса и до хората. Според мен има много голяма пропаст, която не позволява на фермерите да въвеждат цифрови технологии, или ако това се случва е заради преследвана някаква друга изгода. Причината е може би, че на тях не им е добре обяснено защо трябва да го направят.

За разлика от сектори като здравеопазване, в земеделието цифровите технологии не заместват хората. Там само производителите могат да вършат работа. И тъй като ние имаме липса на работна ръка, цифровите технологии просто няма кой да изместят.

Споменахте позеленяването. Появиха се мнения, че новите еко мерки не са достатъчно привлекателни поради ограничения им обхват на прилагане. В тази насока какви са препоръките на Брюксел, защото се очакваше бум на позеленяване и те да са атрактивни за фермерите?

Ние все още очакваме бележките на Брюксел по нашия план, в които може и да няма коментар по зелените изисквания, разработени в рамките на тематичната работна група. Това ще е нещо ново така наречените еко схеми, които са доброволни, и бяха разработени в рамките на ТРГ заедно с бизнеса. Предполага се че са удобни и лесно приложими. Има еко схеми касаещи зърнопроизводителите, животновъдите или производителите на плодове и зеленчуци като засилена диверсификация на културите или използване на междинни култури. Дали ще бъдат действително избрани, ще стане ясно на 1 март следващата година, когато се види колко заявления има по тези еко схеми. Тогава ще разберем, дали са правилно избрани и лесно приложими. Ако се случи обаче обратното , тогава ще дойдем до въпроса, доколко тези, които в тематичната работа група твърдяха, че представят интересите на фермерите наистина ги представляват. Това ще покаже дали написаното в стратегическия план ще съвпадне с очакванията на фермерите.

При другите зелени мерки, които са в ПРСР, няма кой знае какви промени, само известни допълнения, които са свързани с опазване на почвата и биоразнообразието, но пак ще се види реално колко земеделски производители ще кандидатстват по тях. Това отваря голямата тема, по която парламента и всички ангажирани с нея министерства трябв да започнат да правят националното законодателство. Когато започне новата стопанска година през септември, как фермерите да преценяват кои площи да оставят за еко схемите например? За да са наясно с това, трябва да им е обяснено тоест трябва да има информационна кампания. Към настоящия етап всичко е във фаза на проекти, ето защо успоредно комисията, която ще започне да налага европейското законодателство ние трябва да мислим, кои закони трябва да променим, че да се знае от новата стопанска година какво се случва.

В интервюто са използвани въпроси и на колеги от други медии

Европейската комисия е публикувала актуализиран списък на практики, които всяка страна може да включи в новите еко схеми, съобщи в профила си председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. Еко-схемите са нов инструмент в ОСП в подкрепа на този преход. Държавите-членки ще определят еко-схеми в своите стратегически планове за ОСП. Комисията ще ги оцени и одобри като ключови инструменти за ОСП за постигане на целите на Зелената сделка.

Този документ допринася за дебата, подобрява прозрачността на процеса и дава възможност на земеделските производители, администрациите, учените, заинтересованите страни и обществеността да обсъдят схеми. Този списък е създаден след задълбочена дискусия с експерти. Земеделските практики, които могат да бъдат подкрепени от еко схеми, трябва да отговарят на следните условия:

– да обхващат дейности, свързани с климата, околната среда, хуманното отношение към животните и антимикробната устойчивост;
– да бъдат определени на основата на нуждите и приоритетите, идентифицирани на национално / регионално ниво;
– тяхното ниво на амбиция трябва да надхвърля изискванията и задълженията, установени съгласно базовото ниво (включително условността);
– да допринесат за постигане  на целите на zЗелената сделка:

За тaзи цел Брюксел препоръчва wa да се включат практики, които да допринесат за“

– намаляване с 50% на общата употреба на пестициди и с 50% на употребата на по-опасните пестициди до 2030 г:
– постигане на поне 5% от земеделските земи в ЕС да са за биоземеделие:
– – намаляване на хранителните загуби с поне 50%:
– Връщане на поне 10% от селскостопанските площи с ландшафтни характеристики с голямо разнообразие до 2030 г. :
– Намаляване на продажбите на антимикробни средства за селскостопански животни и аквакултури с 50% до 2030 :

Стратегическите планове на ОСП ще приложат на практика засилени условия , еко-схеми, консултантски услуги в селското стопанство, както и агроекологични и климатични мерки и инвестиции за постигане на целите на Зелената сделка, по-специално тези, произтичащи от Стратегията от фермата до масата и Стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г., и за изпълнение на климата и околната среда специфични цели на ОСП.

Такива практики биха могли да бъдат:

– Агролесовъдство, включително
– Създаване и поддържане на ландшафтни характеристики над условността (а, в, г, д)
– План за управление и изрязване на ландшафтните характеристики (д, е)
– Създаване и поддържане на високобиоразнообразни силиво-пасищни системи Високо природно значение (HNV) земеделие, включително земя лежаща угар с видов състав за целите на биологичното разнообразие (опрашване, птици, дивечови запаси и др.) (в, д, е)
– Пастирство на открити пространства и между трайни насаждения, размножаване и обикновена паша (b, d, e, f, g) Създаване и подобряване на полуестествени местообитания (a, b, c, d, e, f, g) Намаляване на използването на торове, управление с ниска интензивност в обработваемите култури (a, b, c, d, e, f, g)
– Въглеродно земеделие включително Консервационно земеделие (а, г) Преовлажняване на влажни зони / торфища, палудолечение (а, в, г, д)
– Минимално ниво на водното ниво през зимата (а, в, г)
– Подходящо управление на остатъците, т.е. заравяне на селскостопански остатъци, остатъци от засяване , в, г) Създаване и поддържане на постоянни пасища (а, в, г, д, е) Външни последователно използване на постоянни пасища (a, c, d)
– Прецизно земеделие, включително План за управление на хранителните вещества, използване на иновативни подходи за минимизиране на отделянето на хранителни вещества, оптимално рН за усвояване на хранителни вещества, кръгово земеделие (a, c, d и др. Повече подробности тук

„Устойчивостта която е заложена в стратегията „От фермата до масата“ поне според идеята на ЕК означава така да се произвежда, че да бъдем една въглеродно неутрална икономика като цяло по отношение на климата, да имаме повече биопродукти, да се намали употребата на пестициди и антибиотици“, каза по време на проведения вчера форум EIT Food Awareness Day Светлана Боянова. Той беше организиран в партньорство между Съюза по хранителна промишленост и Института за агростратегии и иновации.

Целта според нея е да се постигне от една страна подобряване качеството на живота, а от друга пестене на ресурсите като почви и води, които или са намалели или са с влошено качество. За да се постигне една по-голяма устойчивост на агрохранителната верига са необходими промени на всички нива.

„Предизвикателството да „облечем“ стратегията за развитие на земеделието, която се подготвя със закони ще е за всички нас не само за администрацията, но по важно е преди подготовката да има един истински дебат за мястото на различните актьори. Стратегията звучи много добре, и всички искаме тя да стане реалност, но когато се стигне до разглеждането и стъпка по стъпка, излизат много трудности. Бизнесът както преработватели, така и земеделци, дори и да имат готовност да въведат някои от заложените устойчиви практики, това струва пари. Изпълнението на стратегията ще е предизвикателство освен от гледна точка на ветеринарната медицина, и от гледна точка на растителната защита“, каза още тя. Според нея не трябва да се пропуска и фактът, че тя ще е предизвикателство и за самите нас като потребители. „Идеята на комисията да промотиравсички тези действия, които целят да поощрят потребителите да купуват устойчива храна е много добра, но това означава ли че ние можем да си го позволим като потребители, които искаме такава храна? Въпросът е много комплексен и не може да се гледа само от гледната точка на земеделците, хранителновкусовата промишленост или на потребителите“, смята Боянова.

При нас според нея основният проблем е липсата на обединение между всички, като дори липсват различни становища между които да се избере най-правилното. „Ако не погледнем заедно на нещата, търсейки едно комплексно решение, няма да можем да приемем стратегията като нещо позитивно, което да ни даде повод да градим нещо хубаво. Не може да се чака комисията да ни предпише какво да правим и ние да си променим формално законите. За нас е важно да можем да се възползваме, така че да не усложним живота и на земеделците и на преработвателите “, добави още тя. Един от проблемите според нея е, че заради липсата на данни процесът на трансформация на агрохранителната верига у нас не е устойностен. Според нея цената на този преход, който се подготвя ще се поеме от всички, не само от фондовете, но и от потребителите.

„Бизнесът има нужда от иновации и наука. В момента те не усещат нуждата от подкрепа от страна на научната общност, като липсват достатъчно работещи решения, които да приложат на практика. Ако например се изключи пластмасата или употреба на продукти за растителна защита, какви ще са решенията и алтернативите?!“ Тук според нея е мястото на цифровите технологии с помощта на които да се съберат достатъчно данни, с чиято помощ да се предложат и намерят решения. Блокчейн технологиите, Big data и други могат да предложат решения и на индивидуално ниво- на ниво стопанство, за да се види, кой как пръска или тори, как се лекуват животните, колко разхищения на храна има като първичен производител или домакинство.

 

Вчера в агроминистерството се проведе заседание на тематичната група за подготовка на стратегическия план за земеделието за следващия седемгодишен период. По повод на провелото се заседание председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова написа коментар в личния си профил, който препубликуваме без редакция.

„В момента имам „удоволствието“ да участвам в един от най-големите циркове в нашия сектор, а именно Тематичната работна група по изготвяне на Стратегическия план за ОСП. Скъпи земеделци, преработватели, търговци, доставчици, малък бизнес в селските райони, общини-селски райони, млади фермери, екологични организации и всички участници от агро-хранителната верига,

НЕ СЕ СЪРДЕТЕ като видите крайния резултат на Стратегическия план – няма да ви хареса, отсега ви го твърдя.

И най-важното, въпреки че настоявах за пълна публичност на ТРГ, даже и за онлайн излъчване на заседанието на ТРГ, това предложение дори не беше подложено на дискусия, защото се оказа, че ТРГ е само с консултативна функция в противоречие на ПМС 142/2019 и без процедура за гласуване и вземане на решения. С две думи само ще си приказваме, ще бъдем използвани да се легитимира някакъв вид дискусия, но реално решенията няма да бъдат вземани от самото ТРГ, а еднолично от министър Танева. При това положение всички видове обществени обсъждания се оказват абсолютно безпредметни. Няма да допусна аз и Института да бъдат използвани като бройка, а не като експертиза и ще направя всичко възможно да правя публично достояние какво се случва и разглежда в тази ТРГ с риск да бъда изключена от нея. И в допълнение – днес стана ясно, че в днешното заседание участват и организации, които тепърва ще бъдат включвани в заповедта на министъра, но отново не стана ясно кои са те и в коя тема ще работят и защо присъстват днес на заседанието.

Е, тогава Ви питам, как ще държите сметка и на кого дали ще оползотворяваме или ще си харчим средствата по новата ОСП и Стратегическия план, при положение, че не знаете какво се случва на заседанията на ТРГ!!!“

В становище изпратено от Института за агростратегии ииновации до земеделския министър се казва, че не става ясно дали анализите, публикувани на сайта на министерството са одобрени и окончателни, което поставя под въпрос и изготвените идентифицирани потребности и като следствие не е ясно на какво правно основание се предвижда обществена консултация на потребности, които не са изготвени от легитимен да ги определя орган.

В изпълнение на разпоредбите на ПМС 142 Тематичната работна група е органът, който след като обсъди трите икономически анализа, подготвени за целите на трите SWOT анализа; следва да идентифицира потребностите, на база на които ще изготви Стратегическия план. В информацията се казва още, че формираната още на 26 февруари тематична група, все още не есъбрана за нейното първо заседание. „Създаването и поддържането на подобна порочна практика само ще забави във времето работата на Тематичната работна група, а от там и процесът по изготвяне и одобрение на Стратегическия план на страната“, се казва още в становището.

От Института за агростратегии и иновации препоръчват изготвените към момента проекти на Идентифицирани нужди на Испания и Франция, където се вижда доста задълбочена работа по отделните цели, включително обвързване с индикаторите по проекта на Регламент – например в Испания идентифицирането на нуждите по всяка една цел е било предмет на отделна работна група .

Институт за агростратегии и иновации представя следното становище по Хоризонтална специфична цел „Модернизиране на сектора, чрез стимулиране и споделяне на знанията, иновациите и цифровизацията в селското стопанство и селските райони и насърчаване на използването им в по-голяма степен“:

I. По отношение на цифровизацията считам, че в т. 5 следва да се посочат като потребности всички такива, залегнали в Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони на РБ приета с Решение № 247 на Министерския съвет от 2 май 2019 г. (в която има и SWOT анализ), а именно потребности от:

1. Изграждане и развиване на подходяща цифрова инфраструктура за комуникация и свързаност

1.1 Изграждане и развиване на широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение в селски райони (прави впечатление че развиването на широколентовия интернет не е откроен като потребност в документа предмет на обществена консултация нито в цел 8, нито в Хоризонталната цел, като не става ясно причината за това!)

1.2 Монтаж и въвеждане в експлоатация на мрежа от метео станции

2. Инвестиции за модернизация и технологии за прецизно земеделие

3. Развитие на цифрови мрежи и използване на програмни приложения в управлението на дейността и вземането на решения

4. Информираност, обучение и съветнически услуги за развиване на цифрови умения и квалификация

5. Научно-изследователска дейност и иновации, партньорство за обмен и трансфер на иновации, развиване на инфраструктура за експериментиране и достъп до нея – тук следва да се идентифицира конкретна потребност свързана с засилване на ролята и свързаността на Цифровите иновационни хъбове в земеделието. В рамките на програмата „Digital Europe”, където цифровите иновационни хъбове в агро-хранителни сектор също ще имат фокус не само в изкуствен интелект, кибер сигурност и супер компютри, но и в прецизно земеделие (Remote sensing, Photonics, LifeScience Technologies) и т.н. – https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/european-digital-innovation-hubs-digital-europe-programme-0 . Отново в този проект на документ на Комисията се предвижда допълняемост между финансирането на Digital Europe и ЕФРСР след 2020, където на база на проекта на Регламента за стратегическите планове националните/регионалните власти могат да използват чл.68 – Инвестиции и чл. 71 – Сътрудничество да подкрепят различни видове цифрови операции за земеделие и селски райони, като например малка по мащаб цифрова инфраструктура, оборудване, софтуер и нематериални активи, сътрудничество и иновации. Ето защо цифровите иновационни хъбове фокусирани върху земеделието и селските райони могат да бъдат финансирани по тези мерки и ЕФРСР може също да бъде използван за съфинансиране на европейските цифрови иновационни хъбове в тези области, при условие, че няма двойно финансиране на някои разходи. Административните или кръстосаните контроли са под отговорността на държавата членка.

6. Развитие на цифровизацията на публичната администрация и административните услуги

7. Въвеждане на Blockchain технологията в сектор „Земеделие“

8. Smart Villages (Умни селища)

9. Обработка, споделяне и защита на данните

Тези потребности могат да бъдат отправна точка за цифровата трансформация на българското земеделие и селски райони и те следва да се разпишат, защото съгласно чл. 96, буква „б“ от проекта на Регламент за Стратегическите планове всички потребности се описват, независимо дали те ще бъдат удовлетворявани посредством стратегическия план по ОСП, или не, тоест дали ще има конкретна интервенция за тях – това следва да бъде част от дискусията в Тематичната работна група.

II. По отношение на Системата за знания и иновации в селското стопанство (AKIS):

1. Считам, че т. 1, 2 и 4 могат да бъдат обединени и да се оформят като една потребност: Засилване/укрепване на трансфера на знания и връзката между науката и практиката

Смятам така, защото укрепването на взаимовръзките между участниците, подобряване функционирането на AKIS и насърчаването на знания и иновации в селското стопанство (т.3) предполага именно насърчаването на различни форми на коопериране (т.4), а осигуряването на ефективни методи за събиране, систематизиране и анализ на цялостна и представителна информация на данни за състоянието и развитието на AKIS (т.1) според мен е инструмент „цялостна система за събиране, обмен и анализ на информацията“, който дава информация за взаимовръзките между участниците в AKIS, но не и нужда. В голяма степен трите точки в момента се припокриват и не извеждат различни потребности.

Известни са различни начини, по които тази връзка между науката и практиката да бъде засилена като например:

• Поощряване и възнаграждение на учените за тяхната работа е въздействие върху земеделската практика, което да бъде допълнително поощрение за тяхната кариера;

• Да се изиска от учените да предоставят специфични резултати, които да бъдат лесно разбираеми от практиците (фермери, собственици на гори, бизнес и т. н.);

• Да се помогне на учените като се подкрепят в организирането на регулярни срещи с практиците за различни земеделски тематични събития;

• Организиране на демонстрации на полето, където могат учените да представят своите резултати и да ги обсъдят неофициално с фермерите и да научат повече за нуждите на фермерите;

• Организиране на специфични обучителни сесии за учените по отношение на подхода интерактивна иновация.

Считам, че именно в тази нова точка следва изрично да се опише като потребност насърчаването на сътрудничество и създаването на Оперативните групи по линия на Европейското партньорство за иновации и стимулирането на интерактивните иновации. В потвърждение на това е записаното в Стратегията “От фермата до трапезата“, че „за да се ускорят иновациите и трансферът на знания, Комисията ще работи с държавите членки за укрепване на ролята, която има в стратегическите планове Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост.“ Оперативните групи могат да бъдат ангажирани в много широк кръг от дейности по деветте специфични цели на ОСП EIP например разработването на нови продукти или практики, нови вериги на доставки, участия в пилотни проекти, съвместни екологични проекти и дейности свързани с промяната на климата, сътрудничество в биомаса или възобновяема енергия, мениджмънт на горите, разработки по въпроси свързани с развитието на селските райони, диверсификация на стопанствата и възобновяване на поколенията и така оперативните групи могат да тестват ОСП интервенциите. Оперативните групи имат по-високо финансиране и също имат ползи от връзката им с проекти по програмата на ЕС „Хоризонт“. В бъдещата ОСП, оперативните групи също могат да формират трансгранични оперативни групи по подобни теми или да си сътрудничат помежду си.

2. Предлагам да бъде идентифицирана като отделна точка нуждата от укрепване на консултантски услуги в рамките на AKIS, като тук се посочи необходимостта от регулярно обновяване на знанията на съветниците; съветниците трябва да доразвият услугата за консултации в AKIS в услуга за подкрепа на иновации; съветниците трябва също да бъдат обучени като иновативни брокери/фасилитатори, които да подготвят, участват и споделят знания от Оперативните групи по ЕПИ-АГРИ и multi-actor approach проектите по Хоризонт 2020, а в бъдеще по Хоризонт Европа; съветниците също имат важната роля да разпространяват знанията и резултатите от проектите.

III. На база на предходните два коментара смятаме, че трябва да се преосмислят и някои от тях може би дори да се заличат като потребности, а именно:

1. Цел 1, т. 6, където потребността всъщност не е ясно идентифицирана, тъй като всъщност тя е формулирана като цел – на стр. 7 „Налага се потребността от насърчаване на трансфера на знания и иновациите в селското стопанство за повишаване на доходността на земеделските стопанства“ и където всъщност няма достатъчна яснота кои са потребностите относно трансфера на знания и относно внедряването на иновациите и цифровите технологии. Също така не става ясно защо в тази точка е посочена само НССЗ, която е само един от участниците в Системата за знания и иновации в селското стопанство AKIS и връзката и с идентифицираната потребност.

2. Цел 2, т.3 – на стр. 16 „По-висока конкурентоспособност може да се постигне чрез внедряване на нови технологии, които допринасят за повишаване на конкурентоспособността и постигане на екологични цели на земеделието“. Твърде неясна формулировка, още повече че екологичните изисквания ще се отнасят до всички земеделски стопани без значение малки и средни стопанства ли са.

3. Цел 2, т. 6 – стр. 18 как е направен изводът „Иновациите, новите технологии и цифровизацията се отличават с високи цени и високи разходи за внедряване“. Напълно не споделям този извод, защото иновациите и вида цифрова технология зависят както от самото стопанство, така и от вида на иновацията, която се търси от земеделския стопанин. Напротив съществуват различни цифрови продукти и решения в зависимост от сектора, идеята, географския район и т.н. и цифровите технологии са примера за най-гъвките иновации, които бързо и адекватно да посрещат нуждите на земеделските стопани. Не става ясно какво се има предвид под „Това налага насочване на повече усилия за колективна и браншова организация на иновационна дейност в земеделието, за да се повиши ефективността и целесъобразността от такива вложения“. Формите на сътрудничество вече са известни в рамките на ЕС, една от които са цифровите иновационни хъбове, ако това се има предвид моля да се запише изрично, а ако не да се поясни какво точно се има предвид. На стр. 19 отново се поставя акцент върху НССЗ като единствената организация, която може да бъде „канал за разпространение на знания и информация, свързани с цифровите технологии в земеделието“, което категорично не споделям за правилно, при положение че има и други участници като БАН, ССА, аграрни и технически университети, инкубатори, акселератори, хъбове и т.н.

4. Цел 2, т. 7 – на стр. 20, параграфът за цифровизацията и интернет платформата (коя интернет платформа се има предвид не става ясно) не следва да бъде обособяван отделно, тъй като не само в пчеларството, а във всички сектори земеделските стопани следва да могат да се възползват от предимствата на цифровите технологии, освен ако не се има нещо конкретно като специфична потребност, която да се изведе в сектора на пчеларството.

5. Цел 3, т. 7 – на стр. 30 – прекалено общо е формулирана необходимостта от подкрепа за иновации и не става ясно какво точно се има предвид по „Решаването на проблема изисква публична подкрепа за трансфер на знания към предприятията (предоставяне на знания, свързани с иновации на продукти, процеси и услуги“). В тази връзка бих искала да ви информирам, че през 2020 г. Институтът за агростратегии и иновации действа като EIT Food Hub за България именно в областта на иновациите и предприемачеството в храните, така че бихме могли да помогнем много с опита, който имаме за формулиране на потребностите по отношение на темите, по които работи EIT Food (орган на Европейската Комисия) – производството на храни, технологиите за производство на храни, безопасност и качество на храните, разработването на нови продукти, здраве и хранене, устойчивост, обучение и развитие, предприемачество, поведение на потребителите, доверие на потребителите, загуба и разхищение на храна, цифровизация и устойчивост – https://www.eitfood.eu/in-your-country/country/bulgaria

6. Цел 7, т. 1 и т. 6 – не става ясно какво по-различно се предлага като идентифицирана необходимост за младите фермери извън хоризонталната цел за модернизиране на сектора чрез стимулиране и споделяне на знанията, иновациите и цифровизацията в селското стопанство и селските райони и насърчаване на използването им в по-голяма степен.

7. По отношение на цифровизацията посочена в точка 6 от Цел 7, следва да се наблегне на ролята на цифровите иновационни хъбове като средство за по-бързото и ефективно въвеждане на новите технологии и цифрови решения в икономическите оператори.

8. По цел 9, т. 8 – стр. 90 „Прецизното земеделие се очертава да бъде един интелигентен способ за управлението на производството, което да води до оптимална продукция и опазване на ресурсите“ и „Насърчавайки прецизното земеделие като подход на управление на стопанството ще се повиши ефективността на производството, ще се подобри качеството на продукцията, ще се опазват почвата и водните ресурси“ отново преповтарят хоризонталната цел, така че не става ясно какво точно се има предвид с изписването им в тази точка.

IV. Базирайки се на Стратегията „От фермата до трапезата“ считам, че по отношение на производството на храна в документа липсват някои потребности (напр. намаляване на загубата и разхищението на храни ) или някои потребности са доста оскъдно описани (като стимулиране на биоикономиката и кръговата икономика), или има потребности, които намирам за неадекватни (тази по т.6 в цел 3). Затова настоявам дискусията по подготовка на Стратегическия план да се извършва паралелно с дискусията на Стратегията „От фермата до трапезата“.

Тъй като считам, че документът – предмет на съгласуване по-скоро поражда повече въпроси и не дава възможност за ясни и точни коментари, сдружение „Институт за агростратегии и иновации” си запазва правото да представи своите обосновани коментари и предложения в рамките на Тематичната работна група, назначена със Заповед РД 09-216/26.02.2020 г.

В допълнение смятам, че изискването за предоставяне на становища и коментари по образеца, който е публикуван на сайта, ограничава правото ни да изразим ясно и обосновано становище, каквото според мен е настоящото.

И накрая считам, че към настоящия етап поради допълнителната работа, която се налага по анализите и идентифицираните потребности, не е възможно да се направи тяхната приоритизация, каквото е изискването съгласно чл. 96 от проекта на Регламент

Европейският институт за иновации и технологии в храните (EIT Food) възложи на Института за агростратегии и иновации (ИАИ) да функционира като ЕIT Food Хъб за България през 2020 г. Това съобщи днес Светлана Боянова, Председател на УС на ИАИ по време на форум „Хоризонт Европа – образование, иновации, научни изследвания“ в Икономическия университет във Варна.. Участниците във форума поставиха акцент върху новостите в програмата „Хоризонт Европа“ и напредъка в програмирането за периода 2021-2027 г..

„Вече отворихме за кандидатстване 4 програми на EIT Food, от които могат да се възползват българските студенти и докторанти, научни работници, държавна администрация предприемачи, стартъпи и всички заинтересовани и работещи в агро-хранителната индустрия“, допълни Светлана Боянова и представи накратко информация за отворените приеми.

 

„Идеята на иновативния хъб е да подпомага бизнеса. Той  представлява  едно своеобразно гише, на което всички заинтересовани страни си подават ръка, от земеделския бранш през преработвателната индустрия, науката до финансови институции и местни общности, които да експериментират и търсят решения в областта на цифровите технологии”, каза по време на специализирания  форум  „Агробизнес 2020” в Пловдив днес Светлана Боянова, председател на Института по агростратегии и иновации. Тя подчерта, че за  разлика от други страни, у нас инициативата  за създаване на иновативния хъб е изцяло частна.

Тя припомни  че всички заинтересовани страни ще могат да кандидатстват с проекти по по дмярка 16.1, и какво е виждането на ЕК по отношение процеса на иновации в земеделието и прилагането на нови технологии с цел оптимизиране на работата на фермерите съобразно стремежа им да провеждат едно по-прецизно земеделие. През новия програмен период  на ОСП иновациите са сред хоризонталните  приоритети, като цифровизацията на земеделието по думите и са част от общото виждане на ЕС,  с цел повишаване конкуренцията на сектора на глобално нво. Брюксел регламентира ясно правото на всяка страна членка сама да очертае в своя стратегически план за развитие на земеделието стратегията за цифровизация и къде да е нейното място, дали в инвестиции, дали в трансфера на знания или други интервенции и мерки, уточни пред аудиторията Светлана Боянова.

„Мисля че цифровизацията и иновациите са инструменттите, които могат да помогнат на фермерите във вземането на правилни решения  за това как  да направят бизнеса си по-печеливш, защото получаването само на субсидии за зърно или плодове изеленчуци няма как да го направи” каза още Боянова.  Освен че с иновациите може да се оптимизира работата в стопанствата, те ще имат и принос за намаляване на отпечатъка на земеделието върху околната среда, енергията и климата. „Засега ние не използваме новите технологии за да разберем колко е отпечатъка на земеделието у нас върху околната среда и климата,  а те са много важни не само на ниво стопанство, а и за събиране и отчитане на подобни достоверни данни и тяхното използване, нещо на което наблегнах по време на срещите ми с експертите от работната група по изготвяне на стратегията за иновации”, каза още тя.

Боянова  представи специален инструмент , който оценява нуждата от от наторяване на почвите и хранителната стойност , като тепърва ще стане ясно, дали той ще се разработва от отделните страни,или ще се предостави директно от ЕС.  Тя подчерта още, че би могло да се организират обучения за цифрови умения  на онази част от земеделските производители, които виждат смисъл от това.

 

Изискванего оперативните групк допустими да кандидатстват с проекти по мярката за иновации да се състоят най-малко от по един земеделски производител и по един представител на научен институт или висше училище противоречи на духа на ПРСР 2014-2020.

Това се казва в становище на Института за агростратегии и иновации изпратено до медиите. В него са направени коментари на публикувания проект на насоките за кандидатстване чрез процедура на подбор на проектни предложения по подмярка 16.1. Въвеждането на подобни изисквания противоречи на ПРСР според председателя на института Светлана Боянова и може да доведе до обявяване на цялата процедура по подбор за недействителна. Освен това в проекта на насоките липсва дефиниция на това, какво е „иновативен/ интерактивен“ подход, ппедвид факта, че от кандидатстващите оперативни групи ще се изисква да опишат подход и методите за изпълнение, които ще използват за всеки етап на проекта.

На духа на ПРСР противоречи и друг критерии, според който трябва са се обяви предварително ако се налага разширяване броя на участниците в оперативтите групи. Много трудно може на етап кандидатстване да бъде установено дали в процеса на изпълнение на проекта оперативната група ще има нужда от включване на нови членове, както и от вида на тези членове.

От Института за агростратагии и иновации обръщат внимание и на факта, че съгласно еврорегламент от 2013 г. всяка държава сама трябва да определи какво означава „изкуствено създадено условие“. При това условие или трябва да се даде подобно определение, или тази точка да отпадне от насоките.
Предлага се също размера на пректните разходи за изпълнение на иновативния проект да се ограничи максимум до 20 на сто от общите разходи.

ICTurkey 2019 – международно брокерско събитие се провежда днес в Истанбул. Форумът се организира от Съвета за научни и технологични изследвания на Турция /TUBITAK/ с подкрепата на финансирания от ЕС проект „Турция в Хоризонт 2020”. Събитието е насочено към предстоящите приеми, свързани с информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и междусекторни теми по „Хоризонт 2020“ – 5G мрежи, интернет от следващо поколениe, Big Data и приложения, Smart здраве и грижа, цифровизация на европейската промишленост.

Председателят на Институт за агростратегии и иновации Светлана Боянова е българския участник във форума ICTurkey 2019. „Възможностите, които предоставя Програма Хоризонт 2020 са много подходящи за внедряване на иновации в агро-хранителния сектор, но е важно да бъдат идентифицирани точните партньори за реализация на проектната идея“, коментира Светлана Боянова преди събитието. Тя подчерта, че Blockchain технологиите намират все по-широко приложение в турския агробизнес, а в много голяма част от земеделските стопанства в Турция прилагат прецизното земеделие. „С най-голям интерес очаквам с участниците в B2B срещите да обменим идеи за внедряването на цифрови иновативни решения в земеделски стопанствата, а защо не и да разработим впоследствие съвместни проекти“, допълни още Светлана Боянова.

Международното брокерско събитие ICTurkey 2019 в Истанбул ще събере над 440 участници както от изследователски, така и от индустриални общности, участващи в изследванията в областта на ИКТ от ЕС и Турция. Това предоставя уникалната възможност чрез B2B срещи да се установят контакти между турски и европейски изследователи и да се обсъдят идеи за предстоящи съвместни проекти по Програма „Хоризонт 2020“.

 

Темата, която в най-голяма степен „разбуни духовете“, е тази за налагането на таван на годишните субсидии за едно стопанство.

На 01 юни 2018 г. Комисарят по земеделие и развитие на селските райони, ФилХоган, представи предложението на Европейската комисия за реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2021-2027 г. Темата, която в най-голяма степен „разбуни духовете“, е тази за налагането на таван на годишните субсидии за едно стопанство. Въпреки дадената обосновка от страна на ЕК, в направеното предложение прозират доста слабости и липса на задълбочена предварителна оценка, което би могло да доведе до редица проблеми. Потенциалът за решаването им в момента е в ръцете на експертите и най-вече на държавите-членки, които имат нелеката задача да защитят не само своите интереси, но и тези на Съюза като цяло.

За разлика от законодателния пакет, който за периода 2014-2020 г. обхващаше четири законодателни предложения, в последното предложение на ЕК са включени само три Регламента:

• регламент относно стратегическите планове по линия на ОСП;
• регламент относно единната обща организация на пазарите (ООП);
• хоризонтален регламент относно финансирането, управлението и мониторинга на ОСП.

 

Принцип на субсидиарност

 

Причината за по-малкия брой законодателни предложения не е само в широко прокламираното опростяване на Общата селскостопанска политика, а е основно поради въвеждането на т.нар. „принцип на субсидиарност”. Този принцип е дефиниран в чл.5 от Договора за Европейския съюз и съгласно него ЕС не предприема действия, ако те не са по-ефективни от действията, предприемани на национално, регионално или местно равнище. Казано с обикновени думи, по отношение на ОСП този принцип означава, че националните администрации сами ще избират мерките, с които ще подпомагат своите земеделски производители, както и начина на тяхното прилагане. В тази връзка е изключително странен фактът, че в предложението за Регламент относно стратегическите планове по линия на ОСП един от много малкото общовалидни за всички държави-членки елементи е налагането на таван на директните плащания в определени граници.

 

Липса на оценка

 

Системата за намаление на размера на директните плащания, които определено стопанство може да получи за дадена календарна година, беше въведена с Реформата на ОСП от 2014 г. и се приложи за първи път през 2015 г., като с нея се намаляваше единствено базовото плащане (СЕПП). Въпреки че по своята същност е задължителна за прилагане, системата е достатъчно гъвкава, за да може да отговори на спецификите на отделните държави-членки. Намалението се прилага вече три години – период в който е много трудно да се оцени неговата ефективност. Данните за периода 2015-2017 г. не са достатъчни, за да се прецени какъв ще е ефектът от прилагането на тази система в дългосрочен план. Ето защо предложението на ЕК за прогресивно намаление на размера на всички директни плащания, които определено стопанство може да получи за дадена календарна година в диапазона от 60 000 до 100 000 EUR и пълното им ограничаване над 100 000 EUR, изглежда недостатъчно обосновано. Причината е, че до момента липсва доказателство за това, че ограничаването на директните плащания в определени граници води или може да доведе до положителен ефект за земеделието е ЕС като цяло. Важно е да се отбележи, че предложеното от ЕК намаление ще се прилага за всички директни плащания, включително и за обвързаното с производството подпомагане, а не както е до момента само за плащанията по схемата за единно плащане на площ.

 

Мотивът: по-справедливо разпределение на средствата

 

Съгласно правилата в ЕС, всяко едно законодателно предложение, което Европейската комисия прави, трябва да бъде придружено от т.нар. „Оценка на въздействието” – документ, който анализира и показва по какъв начин ще се отрази на Европейския съюз всеки един от елементите на предложението. В част трета от този документ, който придружава предложението за Регламент относно стратегическите планове по линия на ОСП, като обосновка за налагането на системата за намаление на размера на директните плащания е посочено, че чрез тази система за намаление може да се постигне по-справедливо разпределение на директните плащания, което е и една от специфичните цели на ОСП, чрез която да се постигнат трите общи цели на ОСП, посочени в чл. 5 от проекта на Регламента:

1. да насърчи развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор на селското стопанство и да гарантира продоволствената сигурност;
2. да подкрепя грижите за околната среда и действията в областта на климата и да допринася за постигане на целите на Съюза, свързани с околната среда и климата;
3. да укрепва социално-икономическата структура на селските райони.

 

Според предварителната експертна оценка на Институт за агростратегии и иновации обаче, предложената нова система за намаляване на директните плащания няма да доведе до постигане на тези цели. По-долу са изложени и причините за това.

 

Устойчивост или напротив?

 

По отношение на целта да се насърчи в по-голяма степен „развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор” – стопанствата, които са засегнати от сегашната система на намаление на директните плащания на ниво ЕС са тези, които имат средно около 50 служители. В оценката на въздействието изрично е посочено, че сегашната система на намаление на директните плащания „наказва” точно тези ферми, които създават заетост в селските райони. При това положение открит остава въпросът не трябва ли балансът между гарантирането на заетост и намаленията на директните плащания да зависи от спецификата на всяка една държава-членка?

 

Кой ще „отнесе“ допълнителните изисквания за климата и околната среда?

 

По отношение на целта да се „подкрепят грижите за околната среда и действията в областта на климата” – намалението на директните плащания не само, че няма да подпомогне този процес, а напротив – може да има много негативен ефект върху постигането на целта. Причината е, че на фермите, които реално могат да допринесат за подобряване на околната среда, ще бъдат наложени допълнителни ангажименти, за които те няма да получават средства, което пък от своя страна може да ги постави в неравностойно положение.

 

Малък – голям

 

Що се отнася до целта да се „укрепва социално-икономическата структура на селските райони”, като се предоставят „достатъчно надеждни земеделски доходи и устойчивост в целия Съюз с цел подобряване на продоволствената сигурност”, – намалението на директните плащания няма да подпомогне постигането и на тази цел. Причината е, че гарантирането на дохода трябва да бъде обвързано с нуждите на конкретния земеделски производител, а не с принципа на справедливостта. Предложението за регламент посочва, че средствата получени в резултат на намалението на директните плащания ще бъдат използвани за допълнително преразпределително подпомагане на доходите на земеделските производители, като държавите-членки трябва да гарантират преразпределение на подпомагането от по-големите към по-малките  земеделски стопанства. В същото време обаче, държавата-членка е тази, която с оглед на националните си специфики и цели, сама трябва да дефинира понятието „малки земеделски стопани” и е от изключителна важност какъв критерий ще бъде използван за определянето на тази дефиниция. Например, ако за критерий служи размерът на използваната земеделска земя, то в зависимост от културата, която се отглежда може да се окаже, че две стопанства с еднакъв размер земя имат съвсем различен стандартен производствен обем и едното се оказва в пъти по-голямо от другото.

 

ЕС ще спестява 300 млн. EUR годишно

 

Като втори проблем с предложената система за намаление на директните плащания може да се посочи размерът на плащанията, върху които тя ще се приложи и ефектът, който ще постигне. Тук важни отново са спецификите на отделните държави-членки.  В оценката на въздействието е посочено, че при сегашната система на намаление на директните плащания само осем държави-членки прилагат таван на плащанията от 150 000 до 500 000 EUR., а само в 14 държави-членки директните плащания над 150 000 EUR се намаляват с между 5 и 50%. Общо средствата, които към момента се заделят по тази система, са в размер на около 120 милиона EUR годишно. При прилагане на новата система се очаква заделените средства на ниво ЕС да бъдат в размер на повече от 300 милиона EUR годишно, като 60% от тези средства ще се формират от България и Румъния. В същото време обаче, се посочва, че при преразпределянето на тези средства от по-големите към по-малките земеделски стопанства, плащането на хектар в България ще се увеличи с около 10%, а в Румъния с 6%. Съпоставено с плащането на хектар в момента (около 330 лева/ха СЕПП и зелено) ще имаме увеличение с 33 лева на хектар или общо с 3 лева и 30 стотинки на декар. Никъде няма данни и анализ как това ще се отрази цялостно на производителността на сектор „Земеделие” в България и в частност как това ще се отрази на конкурентоспособността на българския земеделски производител спрямо тази на останалите фермери в ЕС. Запазването на системата за намаление на директните плащания във вида, в който е предложена в момента, в България може да доведе по-скоро до изкуствено разделяне на земеделските стопанства, отколкото до постигане на целите на ОСП.

 

Време за анализ и съгласувани решения

 

Най-вероятно могат да се посочат и други проблеми, които ще възникнат на ниво ЕС в следствие на предложението за въвеждане на таван и които ще засегнат конкурентоспособността на различните земеделски производители в ЕС. Те тепърва ще бъдат анализирани подробно, тъй като новопредложените регламенти са поместени в над 600 страници и на експертите ще им бъде необходимо време да се запознаят с тях в детайли. Това, което вече се вижда обаче, е че възможно решение на всички проблеми се крие в това да се предостави възможност на държавите-членки, с оглед своите национални специфики, сами да решават дали и в какви граници да прилагат системата за намаление на директните плащания. Така, спазвайки принципа на субсидиарността, те ще могат по най-добрия за тях начин да отговорят на бъдещите предизвикателства, пред които е изправено земеделието в Европа. Що се отнася до България, редно е администрацията в лицето на Министерство на земеделието, храните и горите, да направи анализ на това как таванът на плащанията ще се отрази на българското земеделие и да проведе публичен дебат с всички заинтересовани страни – фермери, НПО и т.н. Докато това не се случи обаче, тя би следвало да защитава в Съвета на министрите по земеделие и рибарство на ЕС точно тази позиция – промяна на чл.15 от Проекта на Регламент за стратегическите планове, с оглед даване на свобода на Държавите-членки сами да преценяват дали и в какви граници да прилагат намалението на директните плащания.

Към настоящия момент в българското законодателство липсва легална дефиниция за „изкуствено създадени условия”. Този израз за първи път се появява в чл.43а, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (Държавен вестник брой 12 от 2015 г.). Това се казва в становище на Института по агростратегии и иновации във връзка с предложената за обществено обсъждане  наредба за за условията и реда за установяване на изкуствено създадени условия по заявления за подпомагане със средства Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Понастоящем тази разпоредба е отменена, а на нейно място този израз се среща в създадените с последното изменение на ЗПЗП (Държавен вестник брой 2 от 2018 г.) разпоредби, а именно:

1. в чл. 9а, т.4, който е правното основание за издаването на Наредбата;
2. в чл. 11а, ал.1, т.11, където на ДФ ”Земеделие”-Разплащателна агенция се дава правомощие да извършва проверки за изкуствено създадени условия;
3. в чл. 43, ал.3, т.9, където е упоменато, че „Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато установи, че са създадени изкуствени условия за подпомагане”

Според разпоредбите на Закона за нормативните актове, наредбите се издават за прилагане на отделни разпоредби или подразделение на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно посочения в чл.1 обхват на Проекта на Наредба, тя следва да урежда единствено условията и реда за установяване на наличие или липса на изкуствено създадени условия. При това положение правната дефиниция на израза „изкуствено създадени условия” следва да бъде в Закона за подпомагане на земеделските производители, а не в нормативния акт по неговото прилагане, какъвто се явява Проекта на наредбата.

Според европейската съдебна  практика наличието на изкуствени условия трябва да се установяват на национално ниво и да с преценяват  от съответната  разплащателна агенция, в случая от фонд „Земеделие”.  Като се отчита комбинацията от двата елемента- а именно за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване. Въпреки наличието на съдебна практика по този въпрос, при изготвянето на Проекта на наредба у нас не са взети предвид аргументите на Съда в Люксембург и не е създаден механизъм, чрез който да се проверяват горепосочените два елемента.

Дадената в чл.2, ал.1 от Проекта на наредба дефиниция на „изкуствено създадени условия”, съгласно която това са действия или бездействия на юридически или физически лица, които са извършени за получаване на предимство, с цел набавяне на облага в противоречие с Европейското законодателство по никакъв начин не кореспондира с европейската нормативна уредба. Като основен критерий за „изкуствено създадени условия” е посочено единствено наличието на свързаност на кандидати, бенефициенти, ползватели на помощта или упълномощени техни представители. Без да е създадена дефиниция на посочените в чл.3 от Проекта на наредба „лична, правна, икономическа, външна или структурна  свързаност” в следващите разпоредби е посочено, че индикаторите на база на които ще се проверява за такава свързаност ще се утвърждават със заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ. Предоставената в проекта на Наредба възможност субективно да се посочват индикатори,чрез които да се дефинира свързаност, различна от залегналата в националното ни законодателство, освен неправилна, е и изключително опасна. Още повече, че това ще става с административен акт, който ще може да се променя от лице, което е различно от автора на наредбата, се кзва още в позицията на