Тагове

По-слабо поскъпване на фючърсите на зърнените култури, олиото се срина с 40 долара

През тази седмица на международните пазари се наблюдава стабилизиране на цените според експертите на Софийска стокова борса. Контрактите на американската пшеница търгувани в Чикаго се повишиха със 7 долара за седмица – до 246 долара. Френската пшеница последва този тренд, поскъпвайки с 5 евро до 223 евро за тон.

Руската и украинска пшеница също поскъпнаха съответно с 1 и 3 долара до 216 и 226 долара за тон. Котировките на царевицата зад Океана се повишиха само с един долар до 205 долара за тон. Аналогично на пшеницата и царевицата търгувана на борсата в Париж поскъпна с 5 евро до 206 евро за тон. Украинската царевица също отбеляза повишение на цената си с 2 долара до 202 долара за тон.

Фючърсите на рапицата поевтиняха незначително с 3 евро и половина до 466 ,25 вро за тон.
Най-сериозни позиции през тази седмица загубиха контрактите на нерафиираното олио търгувани в Ротердам, които се понижиха с цели 40 долара до 10050 долара за тон.

Към момента на ССБ се търсят големи количества пшеница от новата реколта при цена от 370 евро за тон. Пшеницата за изхранване на животните продължава да се предлага на 400 лева за тон и да се търси на цена от 340 до 362 лева за тон. Фуражният ечемик се предлага на 320 лева за тон, а царевицата на 360-380 лева за тон. Маслодайният слънчоглед се предлага на 820-840 лева за тон.

Сделки за над 90 хи

л. тона пшеница регистрира ССБ

На фона на бързото прибиране на реколтата зад Океана, цените на пшеницата в началото на септември останаха под влиянието на геополитическата ситуация в Близкия Изток и лошите макроикономически прогнози, съобщават от Софийска стокова борса.

Цената на пшеницата на американския пазар за седмица се повиши с цнад 20 долара до 239 долара за тон за доставка през септември. Котировките на френската пшеница също последваха този тренд, като се повишиха с 9 евро за седмица до 218 евро за тон. Само руската и украинска пшеница регистрираха седмично поевтиняване съответно от 2 и 3 долара до 223 и 215 долара за тон.

Американската царевица също поскъпна с над 20 долара в първата седмица на септември до 204 долара за тон. Цените на царевицата във Франция останаха без промяна на 201 евро и на 200 долара за тон. Украинският ечемик продължи да се продава на 185 долара за тон.

След силното повишаване рапицата продължава да се продава през тази седмица на 469,75 евро за тон. Контрактите на нерафинирано слънчогледово олио, търгувани в Ротердам се понижиха с 5 евро за последните седем дни до 1090 евро за тон.

Цената на пшеницата от старата реколта у нас е 314 лева за тон, като на борсата бяха сключени сделки за над 90 хил. тона. Пшеница от новата реколта се търси на 370 лева за тон. Зърното за храна на животните се търси на цени между 340 и 362 лева за тон, и се предлага на 400 лева за тон. На борсата се предлага и фуражен ечемик на цена от 320 лева за тон.

Експортът на зърнени култури е спаднал с 14%- на растителни масла с 37%

През май 2024 година страните членки на ЕС са регистрирали увеличение на вноса на селскостопанска продукция от трети страни спрямо аналогичния период на предходната година с 3%, съобщава Agri-Press.eu. В парично отношение вносът на селскостопанска продукция за споменатия период е възлизал на 14,7 млрд. евро, Причина за неговото увеличение е по-големия внос на ядки, какао, плодове и зехтин.

През месец май е била изнесена земеделска продукция на стойност 19,7 млрд. евро с увеличение на експорта на маслини и зехтин, но спад на износа на зърнени храни и растителни масла. По-специално при износа на зърнени култури е регистриран спад с 14% до 937 млн. евро, поради по-ниските цени на международните пазари. По същата причина е регистриран спад от 37% при експорта на растителни масла, който през май е достигнал до 654 млн. евро.

Отчита се стабилен търговски излишък от 5 млрд. евро.

Сред най-големите търговски партньори на общността са Великобритания, САШ, Китай, Бразилия и Украйна.

Цените на основните култури остават ниски

Продължава да липсва сериозен интерес към търговията на Софийска стокова борса. По информация на борсата през изминаващата седмица е имало все пак търсене, като ниските цени продължават да държат и двете страни- купувачи и продавачи от сключване на сделки. Пшеницата продължава да се предлага на 388 лева за тон, като офертите на купувачите са на 300 лева за тон. Цената на пшеницата за фураж също не е по-различна, и тя продължава да се търси на цени между 280 и 290 лева за тон. Купувачите на царевица излизат с оферти от по 320 лева за тон, докато слънчогледа се търси на цена между 720 и 730 лева за тон..

Очаква се новият терминал да облекчи трафика към пристанището на Констанца

Group), лидер в частния товарен железопътен транспорт в Румъния, обяви завършването на най-големия терминал за товарене и разтоварване на земеделска продукция в Европа след инвестиция на стойност 10 милиона евро, информира БТА, позовавайки се на изданието „Еконмедия“.

Разположен в Дорнещ, окръг Сучава, на границата с Украйна, новият комплекс, предназначен за товарене и разтоварване на земеделска продукция, бележи нов етап в усилията на групата Грампет да модернизира и подобри ефективността на железопътната инфраструктура в региона и да подкрепи възстановяването на Украйна.

„Румъния има важна роля във функционирането на коридорите на солидарността, създадени от страните членки на ЕС, за да облекчат транспорта на стоки, идващи от Украйна. След началото на войната, железопътните оператори в рамките на Грампет Груп допринесоха съществено за облекчаване на трафика и реактивирането на основните коридори по оста север-юг, осигурявайки транспорта на над 1,5 милиона тона стоки във връзката с Украйна“, заяви президентът на групата Груя Стойка.

Той посочи, че новият комплекс в Дорнещ ще позволява транспорта на 240 000 тона зърно и други земеделски продукти на месец и по този начин ще се превърне в стратегически пункт за облекчаване на трафика на стоки до черноморското пристанище Констанца.

Изданието отбелязва, че терминалът с максимален капацитет 500 тона стоки на час е най-големият терминал за товарене и разтоварване на земеделска продукция в Европа. Той има максимален проектиран капацитет от 3 милиона тона годишно, снабден е със станция за товарене на вагоните (със 128 метра дължина) и станция за разтоварване (със 120 метра дължина) и е проектиран да функционира по 24 часа, седем дни в седмицата и 365 дни в годината.

Растящата конкуренция от Южна Америка оказа натиск върху цените на царевицата

Цената на фючърсите на американската пшеница стигна месечен максимум в петък заради напрежението в Черноморския басейн и опасенията за състоянието на пролетните култури в Северното полукълбо, информира UkrAgroConsult.

Пшеницата поскъпна за трета поредна седмица. Според Джо Дейвис, пазарен анализатор поскъпването се обяснява основно с геополитически причини.. Освен това въпреки поскъпването на долара в петък, купувачите на пшеница са продължили с активната си търговия, въпреки че укрепването на американската валута прави товарите по скъпи за търговците, опериращи с други валути.

Сред другите причини за поскъпване на пшеницата зад Океана са информациите от метеорологичните служби, според които падналите дъждове в американския Среден Запад са допринесли за повишаване нивата на почвената влага, но са забавили полската работа в централния и източен пояс. Очакванията за продължителен сух период пък могат да повлияят по-благоприятно за развитие на посевите с царевица.

На обратния полюс се оказаха фючърсите на царевицата, приключили седмичната търговия в червено заради подобряване на климатичните условя и растящата конкуренция от Южна Америка.

Глобалните цени на пилешкото стигнаха дъното заради промените в климата и глобалните конфликти

Експертите на нидерландската финансова институция Rabobankочакват бавно възстановяване на търсенето на пилешко месо на междунароодние пазари, информира UkrAgroConsult. Според тях през тази година потребителите ще насочат вниманието си към пилешко месо с по-висока добавена стойност. По прогнозите им се очаква и увеличаване на търсенето на пилешко месо в сферата на общественото хранене.

В сравнение с миналата година загубите от фураж са се свили с между 15 и 20% , но заради различни глобални конфликти и промените в климата цените на пилешкото на международните пазари са достигнали до дъното.

Основните фактори които могат да окажат влияние върху преразпределението на пазарите и забавяне на доставките са свързани с различните конфликти, водещи до напрежение по целия свят. Птичият грип ще се измести в южното полукълбо, а заради ролята си на пазара, страни като Бразилия и Тайланд ще бъдат под постоянно наблюдение.

Годишният ръст на пазара се прогнозира да достигне до 1,5-2%, което се възприема за възстановяване след регистрираното увеличение с 1,1 процента преди година.

Заради конфликта Молдова е свила значително своя експортен потенциал на зърно

„Подобно на България , Молдова е производител и износител на зърно. Войната на Русия в Украйна обаче затвори достъпа ни до основните украински експортни пристанища. Преди началото на войната сме изнасяли зърнени култури в 30 страни основно през черноморските пристанища на Украйна. Заради отрязването на достъпа ни до тях в момента молдовския износ на зърно е насочен  основно през Румъния като изнасяме за 11 страни, като Румъния се явява и основен пазар“, заяви по време на брифинг в земеделското министерство молдовският вицепремиер и министър на земеделието и хранително-вкусовата промишленост на Молдова Владимир Боля.

През октомври миналата година в Молдова е въведен лицензионен режим за внос на украинска аграрна продукция, какъвто действа и у нас. Молдовският министър призна, че заради украинския внос на агропродукция, множество фермери в страната са били изправени пред фалит и целта на този режим е била да намали негативните ефекти върху вътрешния пазар на зърно.

Заедно с министър Кирил Вътев двамата се срешнаха днес и обсъдиха теми от взаимен интерес. Министър Вътев коментира, че през 2023 г. обменът на селскостопански стоки между двете страни възлиза на 89,7 млн. щ. д., но има възможност със задълбочаването на отношенията в областта на земеделието, храните, контрола на храните, селекцията в животновъдството и образованието този обем да нарасне значително.

Царевицата достигна най-високото си ниво от януари насам, рапицата- от ноември

Засушаването в Русия и прогнозите за слаба реколта в ЕС са причина за покачване на цените на зърното на международните пазари, пише в анализ главният редактор на agrarheute.com Olaf Cinke. Още по-голямо повишение в цените през изминалата седмица е регистрирано за рапицата.

Въпреки засушаването в Русия , експертите там продължават да дават прогнози за много-добра нова реколта при наличие и на огромни запаси. В средата на февруари от „Совекон“ повишиха прогнозата си за новата реколта от пшеница с 1,4 млн. тона до 93,6 млн. тона.

В края на миналата седмица цената на пшеницата на европейския пазар със срок на доставка през май достигна до 199,50 евро за тон. Контрактите на пшеницата от новата реколта се търгуват на пазарите по 211 евро за тон.

През изминалата седмица Европейската асоциация на търговците на зърно COCERAL намалиха прогнозата си за новата реколта от пшеница в Европа на 123,2 млн. тона при 136 млн. в предходната година.

Цените на царевицата също тръгнаха нагоре достигайки най-високото си ниво от края на януари насам. Причината за това са обилните валежи в Аржентина, които нанасят щети върху реколтата. Към края на миналата седмица майските контракти на царевицата се търгуваха при 181,75 евро за тон, докато контрактите от новата реколта се търгуват при 195 евро за тон.

Рапицата поскъпна в същото време с половин евро до 452,50 евро за тон достигайки най-високото си ниво от края на ноември. Фючърсите от новата реколта със срок на доставка през август се търгуват при 453 75 евро за тон. Поскъпването на рапичните масла е основния двигател за повишаване на цените на маслодайната култура. От cocerAL огласиха последната си прогноза за реколтата от рапица в ЕС, която се очаква да е с над 1 млн. тона по-слаба в сравнение с предходната година и да достигне до 19,1 млн. тона (20,2 млн. тона през 2023.24 г. )

В подписано споразумение, фермерите изразяват подкрепа за позицията на правителството за промяна на Зелената сделка

Поредният кръг на преговори между полското правителство и протестиращите фермери завърши с подписването на споразумение за даване на допълнителни субсидии на зърнопроизводителите и налагане на забрана за транзита на някои видове аграрна продукция от Украйна, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на информация на полско радио.

„Споразумението преразглежда действащото ембарго за внос на украинска продукция, което е в сила от септември миналата година. Това касае продукция като пшеница, царевица, пшеничено брашно, рапица и слънчоглед. Освен това земеделският министър трябва да поиска от полското правителство да забрани транзита на указаната украинска агро продукция“ се казва в съобщение на полското радио.

Двете страни се споразумяха да се разработят детайлни правила за търговията с храни и земеделски култури между Полша и Украйна, като се отбелязва, че сложната ситуация в земеделския сектор на страната се дължи на руската агресия в Украйна.

В споразумението влизат и клаузи с които фермерите подкрепят позицията на правителството за промени в Зелената сделка, в това число въвеждане на доброволна схема за оставян на земи под угар и опростяване на останалите екологични изисквания към фермерите, се казва още в съобщението. Споразумението е подписано от полския министър на земеделието Чеслав Шекерски.

Киев разглежда търговския път по река Дунав като основен маршрут за развитие на активна търговия със страните разположени по течението на реката

Българските и румънски пристанища намиращи се в северната час на Черно море с изход към Дунава се превръщат в ключови за глобалната търговия по украинския зърнен коридор, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на изявление на председателят на украинския парламент (Върховната рада) Руслан Стефанчук по време на конференция посветена на стратегията на еС за развитие на Дунавския регион, провела се в австрийския парламент.

„Ние сме благодарни на ЕС за създаването на „пътищата за солидарност“ , които ни позволяват да изнасяме най-важната си продукция в ЕС и трети страни. Дунавският маршрут на тези пътища си остава ключов за украинския експорт на аграрна продукция““, заяви Степанчук.

Председателят на Върховната рада отбелязал още, че въпреки излизането на Русия от зърнената сделка, съвместно с международните си партньори Украйна е съумяла да намери алтернативни маршрути за своя износ.

„Още през октомври милата година създадохме коридора Украйна-Молдова-Румъния, който допринесе за преодоляване на руската блокада Сега вече говорим и за коридора Украйна-Румъния-България чрез техните пристанища, който вече постепенно се трансформира в един от глобалните пазари на зърно в северозападната част на Черно море с изход към река Дунав“, отбелязал в изказването си Стефанчук.

Според него Украйна продължава да развива търговията с останалите страни намиращи се по течението на река Дунав чрез активно корабоплаване по горното течение на реката.

Новите бутилки ще са пет пъти по-леки от стъклените

Германската верига Aldi пуска първото си вино собствено производство в… хартиени бутилки, съобщава winetitles.com.au. За производството на бутилки е използван 94% рециклиран картон, като те ще са пет пъти по-леки от стъклените бутилки.

Марките Cambalala South African Shiraz и Cambalala South African Sauvignon Blanc ще са налични в регалите на веригата в Обединеното кралство на 18 март, като пускането им съвпада с отбелязването на Световния ден на рециклирането.

Очакванията са със замяна на стъклените бутилки с хартиени , търговецът да генерира по-малко въглеродни емисии еквавилентни на 5 обиколки и половина на земята.

Клиентите се стремят  с малки стъпки да повишат отговорността си и своята устойчивост , с което да допринесат за опазването на планетата ни“, заяви Джулиан Ашфийлд, директор продажби в британския клон на веригата.

Веригата разработила идеята за хартиена винена бутилка съвместно с британската компания Frugalpac базирана в Ипсуич, която е специализирана в производството на устойчиви опаковки.

„Нашата амбиция винаги е била да дадем на повече хора възможността да се насладят на нашите хартиени  бутилки, като им даваме по-екологичен избор“, каза изпълнителният директор на компанията Малкъм Уот.

Frugalpac има за цел да декарбонизира глобалната индустрия за напитки, като продава своите машини за сглобяване на бутилки Frugal („FBAM-1“) в местни региони за производство на вино. Всяка машина е с капацитет на производство от 2,1 млн. бутиллки годишно, и дава възможност на винопроизводители и търговци да увеличат стойността на продуктите и услугите си.

Чрез установяването на местни „производствени центрове“, Frugalpac се надява да намали още повече въглеродните емисии чрез намален транспорт и използване на местни материали.

Киев е готов на нови дебати със съседните страни, в опит да ги убеди, че няма риск от украинския износ

„През 2024 година страните от ЕС не могат да се притесняват от увеличение на вноса на украинска агропродукция. Напротив очаква се той да спадне с възможни единични изключения“, заяви за „Интерфакс“ Украйна украинският заместник министър на икономиката Тарас Качка, цитиран от „Зерно Онлайн“.

„Ние вече разкрихме своя потенциал, нещо от което се притесняват в ЕС, ето защо няма основания повече да се говори за увеличение на експорта ни както беше през 2022 година и частично за някои стоки през 2024 година. Търговията вече изглежда стабилизирана, и ние вече сме хармонизирали нашия износ“, добави Качка.

Той припомни за постигната договорка с ЕС да не се прилагат спрямо Украйна всички механизми за ограничение на износа и за период от още 12 месеца. Заместник министърът на икономиката поясни, че е чул позицията на европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски, който предлага не само в регламента за либерализация на украинския внос да се запазят защитните механизми, но и да бъдат въведени ограничения за вноса на месо и захар от Украйна.
Според него Украйна е готова на дебати със съседните страни, които се страхуват от рисковете от вноса на украинска агропродукция.

На българския пазар цените на зърното и слънчогледа са без промяна

Увеличеното предлагане на пшеница и слабото търсене от страна на експортьорите доведоха до спад в цените на зърното на международните пазари през изминалата седмица, информират от Софийска стокова борса. Фючърсите в Чикаго поевтиняха с 10 долара за седмица до 249 долара за тон. Контрактите на европейската пшеница търгувани във Франция също поевтиняха с 3 евро до 219 евро за тон.

Украинската пшеница продължава да се продава на 195 долара за тон, а руската поскъпна с 5 долара до 240 долара за тон. Аналогично беше движението на цените на царевицата, като на американския пазар отбеляза поевтиняване от 2 долара до 202 долара за тон. Котировките във Франция се понижиха с 5 евро до 193 евро за тон. Руската пшеница поевтиня най-много – с 18 долара до 210 долара за тон.

Рапицата отбеляза седмично поскъпване от 10,75 евро до436,75 евро за тон. Контрактите на нерафинираното олио, търгувани в Ротердам регистрираха ново поевтиняване с 10 долара до 955 долара за тон.

Пазарът у нас запазва своята статичност, като цените остават непроменени. Пшеницата продължава да се продава на цени между 410 и 479 лева за тон, фуражната при 360 -380 лева за тон, Царевица се предлага на цени между 345 и 360 лева за тон, а слънчогледът се търсина 660 лева за тон.

Данъците за полските фермери остават на нивата от миналата година

След постигнато споразумение с правителството, полските фермери вдигнаха блокадатта на границата с Украйна, информира авторитетното издание POLITICO. Постигнатото споразумение подписано от новия полски министър на земеделието Чеслав Сикерски отговаря на финансовите искания на производителите, но не включва забрана на украинския внос на земеделска продукция. На фона недоверие към постигнатото в края на декември споразумение, протестът на земеделските производители беше подновен в средата на миналата седмица.

Фермерите обвиниха новото полско правителство, че не успява да ги защити от украинския внос на зърно, но също така поискаха серия от мерки за финансова подкрепа. Сделката от събота най-накрая изпълни тези финансови изисквания – които включват стартиране на субсидии за производство на царевица, поддържане на селскостопанските данъци на нивата от 2023 г. и увеличаване на преференциалните заеми за ликвидност – без обаче да включва ограничения върху вноса от Украйна.

От полското министерство на земеделието заявиха, че мерките предвидени в споразумението ще се приложат след приключване на законодателния процес и получаване на одобрение от Брюксел.

Брюксел готви пълна забрана за вноса на някои украински продукти

Въпреки отмяната на блокадата, протестиращите фермери заявиха, че „най-важното“ искане сега е „да се ограничи притокът на стоки от Украйна“. Еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски каза пред полските медии в петък, че ще поиска ограничаване в целия ЕС на продукти като захар, яйца и птиче месо от Украйна.

„Този внос расте по начин, който заплашва конкурентоспособността на сектора на ЕС, включително полското птиче месо и производството на захар“, заяви Войчеховски.

Изданието припомня че еврокомисарят по земеделие вече се сблъска с други членове на Европейската комисия относно пълната либерализация на търговията с Украйна, която изпълнителната власт на ЕС се очаква да препоръча още следващата седмица.

„Украйна е такава страна, че те просто искат да вземат, да вземат, да вземат и да не върнат нищо“, каза Роман Кондров, един от лидерите на протеста, пред POLITICO , предупреждавайки за рисковете от допускането на страната да се присъедини към ЕС без ограничения.

Междувременно продължава протестът на полските превозвачи тъй като искат правителството да прекрати споразумение между ЕС и Украйна, което либерализира правилата за пътен транспорт в опит да помогне на украинската икономика, осакатена от руската инвазия.

Експертите отчитат спокойна седмица на международните пазари

През изминалата седмица са били регистрирани сделки за покупка на царевица при цена от 300 лева за тон съобщиха от Софийска стокова борса. В същото време пшеницата се предлага на 479 лева за тон, а слънчогледът се търси на 660 лева за тон. От борсата отчитат спокойна седмица на търговията на международните пазари като при по-голяма част от котировките на различните пазари не е била регистрирана промяна.

За последната седмица цената на пшеницата на борсата в Чикаго е паднала с 6 долара до 252 долара за тон. Спад в цената на контрактите от 2 евро имаше и в цената на европейската пшеница, търгувана на борсата в Париж до 231 евро за тон. Без промяна са останали цените на руската и украинска пшеница- съответно 194 и 260 долара за тон. При царевицата имаше повишение на цената само в САЩ с 6 долара до 218 долара за тон.

Най-малко 16 продукта в един магазин трябва да са отбелязани с логото на инициативата „Достъпно за вас“

50 основи хранители продукти от днес ще се продават на по-ниски цени в търговската мрежа като част от кампанията „Достъпно за вас“ , информира БТА. Инициативата е дело на министерството на икономиката в партньорство с търговските вериги.

Пред БТА министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов коментира, че „инициативата започва поетапно в партньорство с повечето от по-големите търговски вериги, като се водят разговори и с по-малки регионални такива.За повишаване на информираността на потребителите, всеки един търговски обект, който се е включил в кампанията, ще ползва логото на инициативата „Достъпно за вас“. То ще бъде позиционирано до стоката, която е предложена в конкретната седмица.

Кампанията стартира с фокус върху минимум 50 продукта от малката потребителска кошница. От тях най-малко 16 продукта в един магазин трябва да са отбелязани с логото на инициативата. Продуктовата кошница за съответната седмица ще се включи в брошурите на веригите, включително и в дигиталните им издания.

Провеждането на кампанията няма за цел да засегне производителите или дистрибуторите на по-ниско ниво от веригата за доставки, напротив – насърчава търговските вериги да работят по-тясно с тях, изтъкват от Министерството на икономиката.

Ножицата между офертите на предлагащите и търсещите пшеница остава висока

През изминалата седмица не са били регистрирани борсови сделки, съобщиха от Софийска стокова борса. Ножицата между офертите на продавачите и купувачите на пшеница остава над 230 лева, като продавачите излязоха с оферти на 532 лева за тон, а купувачите отговориха с предложения на 300 лева за тон. В същото време цените на пшеницата за изхранване на животните и на царевицата остават в границите от 410 до 420 лева за тон. Маслодайния слънчоглед продължава да се продава на 770 лева за тон,без даима интерес от страна на купувачите, като експертите припомнят, че последните сделки за тази култура са били сключени на 650 лева за тон.

Такси, лицензионни режими и условията на борсите могат да се окажат пречка пред битовите потребители сами да търгуват с електроенергия

От години у нас къде по-бавно, къде не, тече процесът на либерализация на пазара както на електроенергия, така и на природен газ. И ако последния се явява едно от оръжията на съвременната геополитика, което допълнително забавя процеса на неговата либерализация, то не така стоят нещата с пазара на електроенергия. С оглед на зелените амбиции на Европа и стремежа за постепенно заместване на фосилните с алтернативни енергоизточници, и включването на все повече домакинства, а защо не и на земеделски производители в процеса на производство на енергия било от соларни централи, било от биомаса, в ключов се превръща въпросът, какво да правят с излишната енергия която са произвели, и най-вече как и дали могат да се включат в търговията и да я предлагат на борсата, като печелят от нейната продажба.

Отговор на този въпрос по време на специализираната международна конференция Be Renewable 2023 се опита да даде директорът на Българската независима енергийна борса Константин Константинов. Според него търговията на обикновените битови абонати и производители на електроенергия на съществуващите борсови платформи е възможна и сега, стига да са изпълнени няколко условия. Освен да се регистрират на борсата, те трябва да заплатят нужните лицензи и да произвеждат достатъчно електроенергия. Към момента според всички правила както в Европа, така и у нас търговията на енергийните борси е на едро, като участниците в нея трябва да произвеждат минимум 100 мегавата електроенергия дневно за да изпълнят условието да са едри производители и да могат да търгуват на борсата. Освен това трябва да разполагат с обучен персонал, който да може да борави със специализирания софтуер, с чиято помощ се проследява осъществяването на сделките и заплащането на продадената електроенергия.

Това автоматично изключва от възможността в търговията да се включват играчи с производство под този праг, а както знаем както отделните домакинства, така и фермите особено със малък и среден размер, произвеждат максимум до 10 мегавата електроенергия най-вече за домашна употреба и за потребление в стопанствата при тези условия могат да продават електроенергия само през посредник, но не и като директни участници на борсата.

Експертите на Софийска стокова борса отчитат раздвижване на търговията

През изминалата седмица експертите на Софийска стокова борса отчитат известно раздвижване на търговията. Пшеницата се продава на 550 лева за тон, при оферти за търсене не по-високи от 300 лева за тон. Пшеницата за изхранване на животните се търгуваше в диапазона между 450 и 320 лева за тон, като сделки са сключени на цени от 300 лева за тон. На същата цена са били регистрирани сделки и с ечемик, който се предлага на цени между 300 и 330 лева за тон. Слънчогледа се продава на 770 лева за тон без да има търсене.

Обмяната на информация ще е ежеседмично на нивобексперти

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев се договори с министъра на аграрната политика и храните на Украйна Микола Солски да започне редовен обмен на данни между двете министерства за търговията със селскостопански стоки. Експерти от двете ведомства ще обменят информация всяка седмица за износа и вноса на определени земеделски продукти. Това стана ясно по време на онлайн среща между двамата министри, на която те обсъдиха поетия ангажимент от страна на Украйна за контрол на износа.

Министър Вътев запозна украинския си колега с подписания Меморандум между българското правителство и инициативния комитет на земеделските производители, който предвижда забрана за внос на слънчоглед от Украйна до края на ноември. След този срок в сила ще бъде лицензионен режим за износ на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица, съгласно договорен план между Украйна и Европейската комисия.

Министър Вътев информира и за опасенията на българските земеделски производители и преработватели във връзка с вноса на рафинирано и нерафинирано слънчогледово масло, сухо мляко, пчелен мед, захар и замразени малини от Украйна.

„Много е важно да обсъждаме всички проблеми, които засягат земеделските ни производители и заедно да търсим решения“, подчерта министър Вътев.

ЕК не е запозната с мерките налагани от България

Европейската комисия предупреди днес, че може да предприеме наказателни процедури срещу държавите от Европейския съюз, които налагат едностранни ограничения на земеделския внос от Украйна, съобщва БТА. Целта ни е да постигнем решение съвместно с всички засегнати страни, уточни говорител на комисията на пресконференция в отговор на въпроси.

Държавите в ЕС нямат право да налагат едностранни мерки. Целта ни е да постигнем решение с помощта на всички засегнати. Украйна представи тази седмица план за действие, обсъждаме го, добави говорителят.

Планът предвижда Украйна да въведе бързо надзор на износа. В този случай няма да има нужда от едностранни ограничения. ЕК запазва правото си, ако прецени, да предприеме наказателни процедури срещу държавите, които поддържат едностранни мерки, поясни той.

Говорителят добави, че засега ЕК не е запозната с мерките, предприемани от България. Обсъждаме тези въпроси двустранно, уточни той. По неговите думи ЕК ще бъде длъжна да представлява държавите от ЕС в спора в Световната търговска организация (СТО) по въпроса за украинския износ. Украйна предяви преди дни иск в СТО срещу Полша, Унгария и Словакия заради предприетите от тях едностранни ограничения срещу вноса на украински земеделски стоки.

Киев готви огледални мерки срещу Унгария Полша и Словакия

Украйна е готова да се съгласи на компромисно решение за износа на аграрна продукция към страните от ЕС и своите съседи, петте държави за които до 15 септември действаше ограничение за внос на земеделски продукти, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на изявление на украинския премиер Денис Шмигал от вчера.

В своето изявление Шмигал е декларирал, че Киев ще въведе ефективни мерки за контрол и верификация на четири групи товари.

„Ще предоставяме митнически данни на страните от ЕС и нашите съседи за крайната точка на износ на тези товари. Предлагаме да въведем система за верификация на четири групи аграрни продукти в петте страни членки на ЕС като обсъждаме това решение с членовете на ЕК“, заяви Шмигал.

Украйна вече е подала съдебен иск срещу Унгария, Полша и Словакия в Световната търговска  организация (СТО) за нарушение на правилата на СТО, като паралелно с това ще започне антидискриминационно разследване срещу враждебните действия в търговските отношения на тези страни .

„Ако Унгария, Полша и Словакия не се съгласят с мерките, съгласувани с ЕК, Украйна ще въведе огледални мерки или взаимни търговски ограничения. Важното е да помним едно, че всички ние сме на една страна. На страната на европейските ценности и демокрацията“, добави още Шмигал.

Европейската пшеница беше предпочетена по време на последния търг на 2 август в Египет заради значително по-изгодните си цени, съобщава UkrAgroConsult. По време на търга офертите за европейска пшеница са били на доста по-изгодни цени от тези на руска пшеница. В сравнение с последния търг от 8 август се наблюдава увеличение с 32 на офертите особено за френска и българска пшеница на фона на спад в цените от 262-305 USD на FoB до 265-260 USD на FoB, се отбелязва в информацията . За сравнение офертите за руска пшеница са били на цени между 270 и 280 USD на FoB. Най-евтината предложена пшеница е била с произход от Румъния нашеница цена от 256 USD на FoB. От България са били предложени 4 партиди с пшеница на цени от между 263 и 270 USD на FoB. Френската пшеница предложена на последния египетски търг е била на цени между 263 – 373 USD на FoB.

През изминалата седмица на Софийска стокова борса са били регистрирани сделки за продажба на пшеница за изхранване на животните на цена от 335 лева за тон, съобщават оттам. Експертите констатират спокойна седмица като ножицата между офертите на купувачите и продавачите на пшеница остава твърде широка – до 290 лева, като продавачите предлагат пшеница на цени между 480 и 591 лева за тон, при 300 лева предлагани от търсещите зърно.

Царевицата се предлага на цени между 450 и 480 лева за тон, а маслодайния слънчоглед между 750 и 810 лева за тон

Осъществени сделки с царевица и слънчоглед са причината за настъпилото раздвижване на търговията в края на юли у нас смятат експертите на  Софийска стокова борса. През изминалата седмица офертите за продажба на пшеница варираха между 450 и 591 лева за тон, като търсещите пшеница отговориха със значително по-ниски оферти от 305 лева за тон. Пшеницата за изхранване на животните се предлага на 320 лева за тон. Царевицата продължава да се предлага на цена от 450 лева за тон, а слънчогледът на 730 лева за тон.

Последните прогнози за подобряване на климатичните условия тласнаха цените на търгуваните в Чикаго пшеничени фючърси надолу. По информация на „Зерно Онлайн“ в хода на търговията в четвъртък контрактите на пшеницата паднаха до 261,80 долара за тон. Септемврийските контракти в Канзас се повишиха до 318,38 долара за тон, както и тези в Минеаполис до 322,25 долра за тон.

В търговията с царевица и соя цените също тръгнаха надолу заради оптимистичните прогнози за край на горещините и сухото време в Средния Запад. Върху търговията с фючърсите на тези култури влияние оказа и поскъпването на долара.

Пазарът във Франция търговията в четвъртък приключи разнопосочно. Докато пшеницата със срок на доставка през септември поевтиня до 251,50 евро за тон, контрактите на царевицата със срок на доставка през ноември поскъпнаха леко д

На фона на надежди за продължаване на зърнената  сделка, търговията Океана вчера приключи с поевтиняване на фючърсите на пшеницата и царевицата, информира „Зерно Онлайн“. В хода на търговията в Чикаго, контрактите на пшеницата поевтиняха до 240,21 долара за тон, тези търгувани в Канзас до 299,55 долара за тон и в Минеаполис до 322, 70 долара за тон.

Спадът дойде след повишение до двуседмичен максимум при излизане на новината, че Русия прекратява участието си в сделката по зърнените коридори. Според анализаторите все още има надежда за възобновяване на сделката за коридорите в Черно море. И докато от украинска страна заявиха, че сделката може да действа и без Русия, от Москва не изключиха възможността за възобновяване на съглашението за коридорите в Черно море, ако оттам видят конкретни резултати по своите искания.
На другия полюс остана търговията в Европа, като френската пшеница поскъпна вчера до 232,24 евро за тон. Контрактите на царевицата също се повишиха, продавайки се на 228,50 долара за тон.

Междувременно редица застрахователни компании започнаха да преразглеждат политиката си в Черноморския регион след излизане на информацията за прекратяване срока на действие на зърнените коридори. „Заради затваряне на коридорите голяма част от корабособствениците спират съдовете си от навлизане в украински пристанища“, заяви Винтер Кристиянсен, директор на датската компания NORDE. На фона на кризата не е изключено някои застрахователи да се опитат да извлекат печалби, повишавайки застрахователните си ставки. Един от най-големите застрахователи Lloyd’s of London обяви, че регионът на Черно море е включен в с списъка с високорискови региони.

в края на юни когато започна жътвената кампания цената на пшеницата на борсата е 400 лева за тон показва редовната справка на Софийска стокова борса. Ножицата между купувачи и продавачи остава сериозна, след като зърното продължава да се предлага между 620 и 657 лева за тон. Още по евтина е пшеницата за фураж за животните, която се търси на 320 лева за тон. Царевица се предлага на цена между 390 и 450 лева за тон, а маслодайнният слънчоглед между 700 и 730 лева за тон

Новото ръководство на агроведомството обмисля да създаде специална дирекция, която да отговаря за търговията със земеделска продукция и намирането на пазари. Това е съобщил земеделският министър Кирил Вътев по време на заседание на консултативния съвет по зърното. Както е известно още при представянето си пред депутатите от земеделската комисия Вътев заяви, че използвайки търговските аташета на страната ни, от министерството ще подпомогнат реализирането на българското зърно на международните пазари.

За поредна седмица у нас не се отчитат сделки на софийската стокова борса. По информация на борсата пшеницата продължава да се предлага на 730 лева за тон. Пшеницата за фураж се търси на 380 лева за тон. Царевица продължава да се предлага на 440 лева за тон, а слънчогледа се търси на 750 лева за тон.

Търговията на международните пазари продължава да се намира под влиянието на ситуацията в Черноморския басейн. Намаляването на напрежението около зърнения коридор за износ на украинска пшеница оставиха контрактите на пшеницата на борсата в Чикаго на червено, информира „Зерно Онлайн“. В хода на търговията вчера фючърсите на пшеницата със срок на доставка през юли паднаха до 230,47 долара за тон, последвани от контрактите търгувани в Канзас до 309,19 долара за тон и тези в Минеаполис до 307,45 долара за тон.

Освен развитието на ситуацията около зърнения коридор, влияние върху търговията със зърно зад Океана оказа и слабото търсене на американска пшеница и царевица като според данни на USDA за последната седмица на външните пазари са били продадени едва 340 хил. тона царевица и почти 360 хил.. Тона пшеница

Пазарът в Европа също регистрира спад в цените на зърното. Юлските контракти на пшеницата в Париж поевтиняха до 232 евро за тон, а на царевицата до 227 евро за тон.

Макар и да е възможно да има отделни случаи на партиди с украинско зърно, в които да са открити следи от забранени пестициди, забраните за украинския внос от отделни страни са по-скоро протекционистки мерки, пише в обширен анализ UkrAgroConsult. “ЕК изчисли че тези страни са загубили над 419 млн. евро вследствие на вноса на по-евтино украинско зърно, и сега една по една те ограничават нашия износ“, пише в анализа си UkrAgroConsult. Това води до сериозни проблеми, които украинската дипломация трябва да разреши по пътя на евроинтеграцията на страната, тъй като малцина ще се зарадват, ако подобен крупен производител на аграрна продукция се присъедини към блока.

„Ако нашият внос е довел до нарушения на техния пазар (на Полша и Унгария бел. Ред. ) , то единствено от правомощията на ЕС е да разследва това. Брюксел можеше да предприеме временни решения за защита на пазара като например въвеждане на квоти. Това обаче трябва да се направи на ниво ЕС, а не от една или пет държави членки“, смята Вероника Мовчан, ръководител на център за икономически изследвания.

Според икономическия експерт Юрий Гайдар ЕС се е поддала на натиска на петте страни, след като първоначално се е съгласила да предприеме единен подход при решаване на проблема с украинския внос.

По думите на Вероника Мовчан ако украинското зърно не отговаряло на европейските фитосанитарни норми, то Украйна не би могла да го изнася в продължение на години, докато Василий Юрчишин смята, че страната трябва да направи всичко възможно за да достигне европейските изисквания що се отнася до контрола на качеството на зърното.

Експертите не изключват да има отделни нарушения на фитосанитарните стандарти, но изключват систематични такива, чрез фалшифициране на удостоверенията за качество в нарушение на европейските изисквания. Те не смятат, че украинското зърно застрашава националната сигурност на страни като Полша. Що се отнася до наличието на пестициди в него, това се определя като недостатъчен аргумент за ограничаване на вноса, защото зърното преминава през проверка, а в продължение на години са били водени преговори за подобряван на контрола и ако в дадена партида е имало наличие на следи от пестициди, то тя не би трябвало да влезе на територията на Полша и Украйна.

Само за два дни цените на пшеницата на европейския пазар се сринаха с 10 евро и то въпреки въведените от някои европейски страни в това число и България едностранни забрани за внос на украинска аграрна продукция, пише специализираният портал agrarheute.com. Очакванията бяха тъкмо за обратното особено след като бяха разрешени проблемите с Русия по запазване на така наречения зърнен коридор през Черно море.
Логистични проблеми и натиск от страна на по-евтината украинска пшеница обаче доведоха до това, че европейските фермери да трябва да се конкурират с по-евтината украинска пшеница. Така на европейските пазари се стигна до спад в цената на фючърсите за старата реколта до 250 евро за тон, докато тези от новата се търгуват при 249 евро за тон. В публикацията се припомня за предприетите до момента действия от страна на Брюксел за компенсиране на засегнатите страни както и за намеренията на ЕК за временно ограничаване на вноса на пшеница и маслодайни култури от Украйна за тези страни.

Държавите членки единодушно одобриха промяна в регионализацията на страната ни по отношение на болестта Африканска чума по свинете (АЧС), съобщиха от агродомството.

Българските власти доказаха пред Европейската комисия и останалите държави членки, че мерките за надзор, прилагани в страната, дават очакваните резултати.

В резултат на обсъжданията, проведени на 23 март 2023 г., с по-облекчен режим на търговия са животновъдните обекти за отглеждане на свине, попадащи в следните населени места по области: Благоевград (Сандански, Струмяни и Петрич), Пловдив (Хисар, Съединение, Марица, Родопи и Пловдив) и Варна (Бяла и Долни Чифлик).

Ограниченията, приложими за зони в част III от приложението на регламента, определящ специални мерки за контрол по отношение на Африканската чума по свинете, остават само за животновъдни обекти в няколко населени места в област Пазарджик (Априлци, Сбор, Цар Асен, Росен, Овчеполци, Гелеменово, Сарая, Юнаците и Величково, Попинци, Левски, Елшица, Памидово, Динката, Щърково, Калугерово, Карабунар и с. Свобода).

След публикуването на изменението, с изключение на гореописаните населени места от област Пазарджик, в останалата част от територията на България ще се прилагат мерките за ограничителна зона от част II, с огнища на АЧС при диви свине, съгласно категоризацията на ЕС.

ин от най-големите вносители на зърно Египет продължава да купува пшеница от Русия, като за последно е закупил партида от 63 хил. тона, информира БТА, позовавайки се на местното издание „Ал Ахрам“. .

По данни на руското посолство в Кайро през втората половина на 2022 година Русия е най-големият доставчик за Египет, който от своя страна е вторият най-голям купувач на руско зърно. Преди руската инвазия в Украйна, двете страни задоволяваха до 80% от потреблението на пшеница в Египет. Вносът от Украйна обаче е паднал с малко над седемдесет процента през 2022 година, достигайки 918 000 тона, информира изданието „Аш Шарк бизнес“. За сравнение вносът от Русия е намалял с около един процент, достигайки 5,7 милиона тона.

При потребление от 18 млн. тона годишният внос на зърно от Египет се измерва на близо 12 млн. тона. Правителството се стреми да насърчи местното производство, като увеличи с 42 процента изкупната цена за новия сезон, който започва в началото на април.

Международните борси зад Океана приключиха в петък достигайки до семичен минимум на цените, съобщава „Зерно Онлайн“. Поевтиняването засегна най-вече контрактите при соята, като вниманието на анализатори и търговци беше насочено към жертвите в обхванатата от пожари заради засушаването Аржентина. Спадът в цената на царевицата беше до известна степен компенсиран от по-добрите резултати при експорта на американска царевица.. Вследствие на сушата анализаторите вече намалиха своите прогнози за аржентинската реколта от соя и царевица, като надеждите за предотврятяване на по-големи щети са свързани с падането на дъждове в най-близко време.

В същото време Бразилия се подготвя за кампанията по прибиране на рекордни добиви от соя и царевица, което може да доведе до ускоряване на американския експорт. Позитивните данни за експорта на американска пшеница тласнаха цените и леко нагоре, като на седмична база те останаха над минимума в дългосрочен план, достигнат на 10 януари тази година. .

У нас са регистрирани сделки за купуване на пшеница на цена от 730 лева за тон

Цените на зърното на международните пазари отново тръгнаха надолу след като Русия официално обяви, че се връща в зърнената сделка, информира „Зерно Онлайн“. В сряда цената на пшеницата в Чикаго падна до 310,85 долара за тон, в Канзас до 345,48 долара за тон, а в Минеаполис до 348,78 долара за тон. Търговията с царевица последва тази при пшеницата като допълнителен натиск върху цените оказаха и опасенията за намаляване на американския експорт, докато заради очаквано увеличение на търсенето на маслодайни масла соята увеличи своята цена.

Пшеницата в Европа поевтиня с 16,50 евро до 341,25 евро за тон, а мартенските фючърси се сринаха до 336,50 евро за тон.

У нас през тази седмица продължава търсенето на пшеница, като на Софийска стокова борса са били сключени сделки на цена от 730 лева за тон. Пшеница за изхранване на животните продължава да се търси на цена от 615 лева за тон. Регистрирани са заявки за купуване на слънчоглед на 1 000 лева за тон.

В началото на седмичната търговия на борсите зад океана беше отчетено поскъпване на зърното, информира „Зерно Онлайн“. По време на търговията в Чикаго, фючърсите на пшеницата отбелязаха двуседмичен максимум, поскъпвайки с 6% на фона на безпокойството от излизането на Русия от сделката за зърнените коридори. Поскъпването на пшеницата зад Океана стана факт и заради засушаването обхванало редица производствени региони на САЩ. В хода на търговията декемврийските контракти в Чикаго се повишиха до 324,17 долара за тон, тези в Канзас до 359,62 долар за тон. Спад имаше само на контрактите на борсата в Минеаполис до 360,54 долар за тон. Цените на царевицата и соята последваха движението нагоре на цената на пшеницата, като фючърсите на соята със срок на доставка през януари достигнаха до месечен максимум.

Главният икономист и експерт по суровините на StoneX Марлън Съдърлан също отбеляза, че реакцията на пазарите се дължи най-вече на опасенията за продоволствената сигурност след излизането на Русия от зърнената сделка. Както е известно Москва излезе от сделката след като обвини Украйна за атака с дронове на базата на Черноморския си флот в Севастопол. Въпреки това отплавалите вчера съдове със зърно са знак, че за сега Русия не е възстановила блокадата на коридорите. Доставките обаче могат да бъдат прекратени, ако застрахователите спрат да дават гаранции за сигурността на товарите. Подобни сигнали дойдоха от най-голямата застрахователна компания „Лойд“, откъдето обявиха прекратяване издаване на подобни гаранции до изясняване на ситуацията.

След закриването на търговията излезе и оценката на USDA за състоянието на обработваемите площи в страната, като към 31 октомври при 28% от площите състоянието се оценява като много добро и добро. Подобна оценка е под очакванията на анализаторите, и се явява най-ниският показател от 1987 година насам.

Драстично повишение в цените на зърното вчера беше регистрирано и на борсата в Париж, където пшеницата поскъпна до 352,25 евро за тон, а царевицата до 347,25 евро за тон.

Според доклад на експертите от американския департамент по земеделие страната ни е внесла рекордни обеми от украински слънчоглед, като към момента възлиза на близо 500 хил. тона. това информира „Зерно Онлайн“. Само за първите два месеца на тази стопанска година страната ни е внесла над 200 хил. тона, а според представителите на администрацията у нас, общо до момента вносът на украински слънчоглед дори е достигнал 650 хил. тона.

Заради това, че тази суровина е била използвана основно за нуждите на преработвателната индустрия, в доклада се казва, че страната ни е заела първо място сред износителите на слънчогледови масла, но в същото време е довело до протести на земеделските производители заради подбиване на цените на слънчогледа на вътрешния пазар.

Според анализаторите фермерите за сега се въздържат от продажбата на слънчоглед в очакване на по-изгодни цени, като в момента са се концентрирали върху прибиране и складиране на реколтата. Очаква се активизация на пазарите по-късно през есента след като се изясни какви количества слънчоглед ще могат да предложат на международните пазари Украйна и Русия.

През отминаващата седмица не са сключени нови сделки за зърно на Софийска стокова борса, но търсенето продължава да е голямо на цена от 680 лева за тон, съобщиха оттам. Пшеница за изхранване на животните продължава да се търси на 615 лева за тон. На борсата се предлага фуражен ечемик на цена от 665 лева за тон, на царевица за 650 лева за тон. Слънчоглед се търси на 1 000 лева за тон.

През отминаващата седмица се наблюдава леко покачване на цената на пшеницата търгувана на Софийска стокова борса. Продължава да има търсене на големи количества пшеница на цени между 635 и 680 лева за тон, докато предлагането е в диапазона между 749 и 765 лева за тон. Пшеницата за изхранване на животните продължава да се търси на 615 лева за тон. Продавачите продължава да предлагат цена на ечемика от 665 лева за тон, а на царевицата на 650 лева за тон. При слънчогледа се наблюдава леко смъкване на офертите на купувачите на 1 000 лева за тон.

С 10,2% па в оборотите от търговията на дребно с храни напитки и тютюеви изделия е отчела статистиката през юли 2022 година спрямо същия период на миналата година, информира БТА. Увеличение е отчетено при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 5 на сто) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 4 на сто).

В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали е регистриран ръст при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 29,2 на сто, търговията на дребно с разнообразни стоки – с 9,6 на сто, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 6,9 на сто, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 2,3 на сто. Оборотът намалява в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника (с 5,1 на сто).

През изминаващата седмица на Софийска стокова борса се появиха първите заявки за търсене нa слънчоглед при цена от 1200 лева за тон. Пшеницата се продава при 740-750 лева за тон. Търсенето е в диапазона между 580 и 637 лева за тон. На по-ниска цена от 615 лева за тон се търси пшеница за фураж, докато ечемикът се продава при 665 лева за тон, а царевицата при 650 лева за тон.

Търговията на международните борси във втората половина на август остана под влиянието по-скоро на агрометеорологичните условия, отколкото на войната в Украйна. Влияние върху нея оказаха и темповете за прибиране на реколта и темповете на експорта. В края на август експертите отново говорят за тренд на повишаване на цените, като например американската пшеница поскъпна за седмица с 13 долара до 328 долара за тон. Френската пшеница също отбеляза повишение на цената си с 15евро до 330 евро за тон. Украинската пшеница продължава да се продава при 300 долара за тон, а руската при 330 долара за тон. Царевицата зад Океана поскъпна с 13 долара до 312 долара за тон.

Данните на американския департамент по земеделие за по-слаби добиви от пшеница в САЩ оказаха влияние на търговията зад Океана, като септемврийските фючърси на пшеницата поскъпнаха информира „Зерно Онлайн“. В хода на търговията вчера контрактите в Чикаго достигнаха до цена от 287,15 долара за тон, тези на зимните сортове търгувани в Канзас се увеличиха до почти 313 долара за тон, а цената на фючърсите на твърдите пролетни сортове на борсата в минеаполис се увеличи до 328 долара за тон.

Понижените рейтинги за състоянието на посевите с царевица и соя също оказаха влияние на търговията с двете култури, които достигнаха до най-високата си стойност за последната седмица. Междувременно остават опасенията, че продължителното засушаване в Средния Запад ще окаже негативно влияние върху добивите. Според оценките на USDA около 56% от посевите с царевица в края на миналата седмица са били в добро и отлично състояние, което е с 3% под дела на тези площи в предходната седмица. За посевите със соя се счита, че 59% от тях са в добро и отлично състояние.

Данните за засилване на бразилския реал и за подобрения експорт на американска царевица допълнително повлияха за поскъпването на фючърсите. Междувременно търговията на европейския пазар остана разнопосочно и докато септемврийските контракти на пшеницата поевтиняха до 340,25 евро за тон, , то тези на царевицата със срок на доставка през ноември се повишиха до 327,50 долара за тон.

Твърди се, че групата е продала общо около 40 милиона бутилки евтино трапезно вино като изискани марки вина от DOQ Priorat и DO на Terra Alta, Tarragona, Catalunya и Montsant. Предполагаемата измама привлече вниманието на властите след откриване на неточности в днните за производство на вината през октомври миналата година/ Според каталунския вестник Ara, Reserva de la Tierra е обвинен в продажбата на 22,4 милиона бутилки, етикетирани като от Terra Alta, цифра 13 пъти по-голяма от разрешената и такава, която превишава общото отчетено производство на винарни в района с пет милиона бутилки.

В процеса по разкриване на схемата, властите са се натъкнали на стройна стратегия за прикриване на фалшиво етикетираните вина, включително прикриване на основния склад под името на друго юридическо лице. Органите на полицията са се натъкнали и на 81 хил. фалшиви етикети. Освен това за пласиране на фалшивите вина е била разработена тристепенна система, като част от бутилките са се озовали и по рафтовете на големи вериги като Lidl и Aldi. Първите сигнали от страна на потребителите за нередности са още от 2020 година, когато от една от търговските вериги е изтеглена партида с вино заради съмнения за качеството му. Във вина предназначени за износ за Япония пък също са били открити непозволени съставки. Reserva de la Tierra продава вина в Европа, САЩ и Китай.

Докато блокирането на украинските пристанища продължава да оказва сериозно влияние на международните пазари. У нас в навечерието на новата жътвена кампания, цените на основните култури в това число и пшеницата остават без промяна, сочи анализ на Софийска стокова борса. Пшеницата се търси в диапазона между 635 и 690 лева за тон, а предлагането е на малко по-високи нива от 720 лева за тон. Пшеницата за фураж се търси на цена между 615 и 650 лева за тон, а офертите за продажба са с 20 лева по-високи- 670 лева за тон. Офертите на купувачите на царевица през седмицата се движеха между 639 и 650 лева за тон, докато продавачите не паднаха под 690 лева за тон. Търсенето на слънчоглед е при 1400 лева за тон, а предлагането със 100 лева повече.

Междувременно международните пазари остават колебливи след като стана известно, че освобождаването на украинските пристанища за износ на зърно няма да стане толкова бързо. Най-съществено седмично повишение от 12 евро за тон отбеляза френската пшеница, достигайки границата от 400 евро за тон. Пшеницата зад Океана се търгуваше при 415 долара а тон. Същата цена достигна и украинската пшеница. С пет долара по-скъпа от нея е руската пшеница.

Американската царевица отчете седмично повишение от 10 долара до 352 долара за тон, докато цената на украинската царевица се запази на 270 долара за тон. Рапицата на европейския пазар поевтиня с нови над 22 евро до 757,75 евро за тон. Слънчогледовото олио търгувано в Ротердам също отбеляза сериозно поевтиняване със 70 долара до 1790 долара за тон.

Търговията на борсите зад Океана продължава да се намира под влиянието на преговорите за освобождаване на украинските черноморски пристанища, които са внимателно следени от участниците на пазара, информира „Зерно Онлайн“. По време на петъчната търговия беше отбелязан спад в цената на фючърсите на основните култури търгувани на американските борси, в това число и на соята.

Украйна остава в центъра на внимание заради съобщенията, че в Москва е пристигнала делегация на ООН за преговори за отваряне на украинските пристанища за износ на зърно и храни. Междувременно по информация на „Ройтерс“ консултантите от „СовЭкон“ са повишили прогнозата си за руския зърнен експорт на границата между старата и новата стопанска година през юни и юли до нови рекордни стойности.

Според множество анализатори възстановяването на износа на зърно през украинските пристанища се счита за критично важно, особено след решението на Индия да въведе ембарго за своя износ. До началото на войната по данни на Международния съвет по зърното Украйна е била четвъртият по значимост износител на пшеница и шести по износ на царевица в света. Пазарът на царевица изглежда препродаден, но опасенията за пренос на износа от Украйна остават“, заяви анализатор от Summit Commodity Brokerag. Ако това не се случи, цените на царевицата отново могат да тръгнат нагоре, пък заключава „Ройтерс“.

Най-активно търгуваните контракти тези на пшеницата на борсата в Чикаго регистрираха спад от над 18 цента до 1,4 долара за бушел. Царевицата поевтиня в петък с малко над 3 цента до 7,2 долара за бушел. Контрактите на соята поевтиняха с над 31 цента до 16,97 долара за бушел.

Логистичната мрежа и търговците в Европа не са готови за интензивен товаропоток от Украйна, съобщава UkrAgroConsult позовавайки се на съобщения в канала в Телеграм на SPIKE BROKERS. Отбелязва се, че най-бързият начин за доставка на насипни товари от Украйна си остава автомобилният транспорт, като средно за 10 дни включващи товарене, разтоварване и митническа обработка са нужни на товарите за транспорт от Украйна до Румъния и България.

Позовавайки се на данните от американския департамент по земеделие от SPIKE BROKERS прогнозират, че украинската реколта от пшеница през новия сезон може да достигне до 21,5 млн. тона, от които да бъдат изнесени 10 млн. тона. За царевицата се прогнозира реколта от 19,5 млн. тона, като за износ бъдат предложени 9 млн. тона. Според последния доклад на USDA от май, преходните зърнени запаси в страната се оценяват общо на 12,3 млн. тона. По оценки на играчи на пазара, към момента в страната са налични 9 млн. тона пшеница, 17 млн. тона царевица и 7 млн. тона слънчоглед, което според брокерите не съвпада с данните на американския департамент по земеделие.

Предложената от управляващите сделка за закупуване на зърно наглед нормален ход в условията на всеобщата глобална несигурност за гарантиране на продоволствието на населението, изглежда все повече затъва в тупик- между административни проблеми, политически различия и намаляване на икономическата обосновка за целта на предприетата мярка.

Административни пречки

След като държавата първоначално изпита затруднения за това да определи, кое дружество да задвижи сделката по закупуване на зърно и маслодайни култури за нуждите на продоволствената сигурност, даването на нейния ход продължава да се бави този път от административни затруднения. Сагата по нея вече продължава повече от два месеца и до новата кампания остава по-малко от месец. В какво се състои административния проблем пред осъществяване на сделката?

„В момента на борсата не могат да се търгуват царевица и слънчоглед, ако не се промени едно постановление на министерския съвет. Това трябва да се направи по инициатива на агенцията за обществени поръчки , която сме сезирали отдавна“, каза пред медиите земеделския министър Иван Иванов.

„Касае се за промяна в списъка на стоки, с които е разрешено да се търгува по закона за обществените поръки (ЗОП) на Софийска стокова борса, в който сред техническите култури в момента присъства само пшеницата, но не и царевицата и слънчогледа. Това може да се възложи на агенцията по обществените поръчки, като чрез докладна записка земеделския министър трябва да предложи промяна в постановлението и допълване и разширяване на този списък с някои други технически култури като царевица, слънчоглед и ечемик. Това е промяна, която може да се направи в рамките на половин ден,“ уточни за Nivabg.com изпълнителния директор на Софийска стокова борса Васил Симов.

По-рано пред депутатите от парламентарната комисия земеделският министър уточни, че сделката се е забавила и заради липсата на удостоверение на БНБ, че може да извършва операция по съхранение на средствата от увеличението на капитала на държавното дружество „Врана“ ЕАД в сметка за чужди средства на земеделското министерство и да се предоставят по сметка на дружеството, както гласи постановлението на МС от 18 март тази година, като при необходимост да се извършват плащания въз основа на писмено искане от дружеството до министерството. След като това удостоверение е било предоставено от БНБ, то е било подадено на 12 май към Агенцията по вписванията, която трябва да впише увеличаването на на капитала на избраното дружество. По думите на Иванов оттам са изпратили указания към земеделското министерство на 16 май за предоставяне на доказателства, че сумата с която се увеличава капитала на дружеството е внесена по негова сметка. „В момента предоставяме такива доказателства на Агенцията по вписванията за да извърши вписване на увеличения капитал“, заяви Иванов.

Политическите различия

Зад осъществяване на сделката на всяка цена с оглед гарантиране на насъщния на хората показаха че стоят само двама от коалиционните партньори в правителството- социалистите и „Продължаваме промяната“. Срещу него освен опозицията се обявиха от самото начало и от ИТН, и от „Демократична България“.

„Аз още от началото бях против намесата на държавата по този начин на пазара на зърно поради две причини. Първо защото намесвайки се и купувайки тези количества зърно, тя става конкурент на пазара и основен изкупвач, който повдига търсенето и цената. Какво ще го правим това зърно? То трябва да мине през мелниците, които обаче вече са си го купили. Второ- държавата ще се окаже с излишно зърно, чиято цена само ще оказва влияние на пазара“, заяви пред медиите Пламен Абровски. Според него тези средства все още могат да бъдат пренасочени от купуване на зърно към инвестиции в повишаване на ликвидността на стопанствата. Депутатът изказа притесненията си, че е възможно страната ни да бъде накарана с тези средства да закупува украинско зърно по фонда за солидарност, тъй като макар че трябва да се вземе предвид подобна солидарност, трябва да се внимава и с това, което се случва на пазара.

Според земеделския министър официалната позиция по отношение на решаването на проблема с износа на 20 млн. тона украинско зърно през зелени коридори в рамките на три месеца , е че се подкрепят усилията на ЕС за осъществяване на тази операция. „Към момента обаче земеделското министерство не е част от тази система. Нашата позиция е че за да се осъществи подобен износ и с оглед на защита на интересите на българските производители, първо трябва да се приеме нужното европейско законодателство“, уточни Иванов.

Абровски още веднъж потвърди, че у нас има изключително голяма складова база, тъй като ако преди години зърното е стояло само при търговците на зърно, сега в условията на криза голяма част от зърнопроизводителите са решили да инвестират в складове, за да могат сами да съхраняват зърното си. „В момента не виждам проблеми с продоволствената сигурност на страната, защото по мои лични данни имаме около 1 млн. тона налично зърно“, добави Абровски.

Според него ако 20-те милиона тона украинско зърно за износ, което в момента се възпрепятства заради войната не се появи на европейския пазар, може да се стигне до сериозно увеличение в цената на зърното и заради очакваното по-слабо производство от страна на Украйна. „Появи ли се обаче украинското зърно на европейския пазар, това означава, че цената на зърното ще падне драстично. Това ще зарадва потребителите, защото ще падне и цената на хляба, и животновъдите, тъй като ще падне цената на фуражите. При високата себестойност на зърнопроизводството у нас обаче не е много ясно, какво ще се случи с този сектор“, коментира Абровски.

„Идеята за изкупуване на зърно от държавата е абсолютно безсмислена“, повтори и позицията на опозицията бившият министър на земеделието Десислава Танева. „По публична информация процедурата по изкупуване на зърно от държавата все още не е стартирала, но дори и да стартира, няма как да бъде реализирана при условията на растящи международни цени на зърното“, прогнозира Танева. Още при обявяване на процедурата на 4 март според нея обявените цени са били с 15% по-ниски от пазарните, като към днешна дата особено след покачване цените в резултат на индийското ембарго за износ, „тези цени вече изглеждат архаични“. Очаква се според нея какво ще предприеме държавата в условията на повишени цени на пазарите на зърно. Танева припомни, че по време на последния парламентарен контрол вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев е заявил, че парите за закупуване на зърно от държавата са в ръцете на земеделското министерство, и от него ще трябва да дойде решението. „Тези условия са невъзможни за бизнеса и при вече доста активен фючърсен пазар и предстояща жътвена кампания“, добави още тя. Дори и да се актуализират цените предложени управляващите според нея, все още няма яснота, какво ще се прави с това зърно. „Обемът зърно, с който държавата иска да излезе на пазара може да се съхранява само от единици оператори притежаващи нужния капацитет както и като складове, така и като експертиза“, смята Танева. Според нея ще се стигне практически до изхабяване на това зърно, което е на изключително висока пазарна цена, и нито може да се продаде по-евтино, нито да се дари безплатно.

Икономическата необоснованост

Доколко подобна сделка е икономически обоснована в условията на повишени цени на зърното на международните пазари, където цените достигнаха до нови рекордни стойности надминавайки отново границата от 400 евро за тон става все по-спорно. Самият министър призна, че в разговорите си с бранша е научил, че върви активен износ на зърно от старата реколта, както и че се е появил и нелегален внос на украинско зърно у нас. “Ще сезираме съответните институции, за да разберем как се случва това, което безкрайно ме изненада, още повече , че украинската страна иска официално съдействието на ЕС за износа на зърно“, каза вчера Иванов пред депутатите.

Земеделският министър не даде информация на депутатите за наличните количества зърно от старата реколта но подчерта, че тези количества са в ръцете на търговците. Производителите от своя страна се готвят за новата реколта, която според него се очаква да е добра. А това , че се очаква добра реколта е още един аргумент на противниците на осъществяването на планираната сделка за закупуване на зърно за нуждите на продоволствената сигурност.

И още един аргумент срещу това,дошъл от страна на преработвателите, отправили предупреждение към държавата ако реши да се намеси на пазара на зърно, за което съобщи шефът на парламентарната комисия по земеделие Пламен Абровски . „Вчера проведох срещи с представители на средния сегмент от преработвателите на зърно, които апелираха към държавата да внимава, когато се намесва на пазара, защото когато държавата реши да купува същото количество зърно, което те преработват за да го превърнат на хляб, това означава поява на нов играч на пазара, което води след себе си увеличаване на търсенето а оттам и на цената, , която се отразява на тях. За разлика от големите мастодонти в мелничарския бранш, те са с много по-малък капацитет“, заяви Абровски.

И през тази седмица нямаше регистрирани сделки със зърно на Софийска стокова борса, като при зърнените култури преобладаваха офертите на купувачите. Към момента се търси хлебна пшеница на цена 635 лева за тон, докато тази за фураж е малко по-евтина- 615 лева за тон. Началната цена на купувачите на царевица пък беше от 450 лева за тон. При хранителните стоки се отбелязват стабилни цени като се предлага замразено пилешко месо на цена от 5,80 лева килограм и яйца при цени от 0,19 до 0,27 лева за брой.

При индустриалните стоки бяха сключени сделки с енергоносители сред които и за бензин на цени от 2430 до 2 560 лева за 1000 литр за А 95Н и А100Н на 2 740 лева на 1000 литра. Сделки с дизел бяха сключени при цени от 2491.67 до 2855.00 лв./хил.л, за тон. Газьол за ПКЦ на 2435.85 – 2800.00 лв./хил.л, и газ пропан бутан в рамките на 1270.00 – 1300.00 лв./хил.л.

Към 5 май все още няма сключени сделки за изкупуване на зърно и слънчоглед за попълване нуждите на държавния резерв и задоволяване продоволствените нужди на страната, казаха за Nivabg.Com от Софийска стокова борса. Както е известно държавата трябваше да започне да изкупува зърно на цена от 570 лева за тон и слънчоглед при цена от 1400 лева за тон през държавното дружество „Врана ООД“. То беше определено от втори път след отказа на друго държавно дружество „Сортови семена“ АД да участва в изкупуването на зърно за попълване на държавния резерв. След това беше увеличен уставния капитал на избраното дружество а средствата за изкупуване на зърното бяха осигурени в средата на миналия месец.

Междувременно новините за засушаване в Индия доведоха до повишаване на цените на пшеничните фючърси зад Океана. През тази седмица Индия намали прогнозата си за новата реколта от пшеница от 111,3 на 105 млн. тона, което ще е първото за последните пет години. Въпреки това властите на страната опровергаха появилите се информации за ограничаване на индийския експортен потенциал.

Влияние на пазара на царевица оказаха новините за затопляне на времето в източната част на царевичния пояс на САЩ, което е свързано с надежди за ускоряване на посевната кампания. „Надяваме се към 10 май посевната кампания да е приключила на 50% от планираните обработваеми площи, и ако това не стане, фермерите ще започнат да търпят загуби“, коментира Андрю Джексън.