Тагове

Анализ на добивите на слънчоглед 2024

Земеделското министерство отчита забавяне на сеитбата на пшеница и ечемик

Заради лошите климатични условия добивите от слънчоглед през тази година са паднали над с 1/3 спрямо миналата, информира БТА позовавайки се на данни от земеделското министерство. При царевицата спадът в добивите е 11%.

Заради повече окултурени площи и по-високи добиви, към средата на октомври е отчетено по-добро производство. при тютюна. Производството на тютюн от от типовете „Виржиния“ и „Бърлей“ бележи ръст от съответно 53,4 и 41,2 процента на годишна база. Събраното количество ориенталски тютюн е с 10,4 на сто под миналогодишното.

Към средата на октомври производството на пипер, краставици, домати, пъпеши и дини на открито е с между 5,8 на сто (пипер) и 62 на сто (дини) повече в сравнение с отчетеното по същото време на миналата година.

Увеличението се дължи основно на по-големия размер засадени и окултурени до момента площи, като при пипера, доматите и дините се наблюдава и повишена продуктивност от декар. Прибраните количества картофи и зеле изостават съответно с 15,1 и 41,2 процента на годишна база. Леко намаление е налице при реколтата от ягоди, отглеждани на открито – с 1,8 на сто. От началото на 2024 г. досега в оранжериите са произведени с 30,7 на сто по-малко домати и с 12,1 на сто по-малко краставици.

Засега под миналогодишните нива са прибраните количества винено грозде (с 5 на сто) и ябълки (с 14,8 на сто).

Сеитбата на пшеница и ечемик към средата на октомври изостава спрямо аналогичния период на миналата година съответно с 30,8 и 20,6 На този етап ръст се отчита при засетите площи с маслодайна рапица (с 4,1 на сто), тритикале (с 16,5 на сто) и ръж (с 27,9 на сто).

Френската реколта от царевица е най-слабата за последните четири десетилетия

 

Анализаторите на Strategie Grains повишиха оценката си за новата реколта от царевица в ЕС до 58,1 млн, тона, информира UkrAgroConsult. Въпреки това се очаква тазгодишната реколта да е с 4,2 млн. тона под миналогодишната.

И ако в Румъния слабата реколта се дължи на продължителната суша, то проливните дъждове във Франция доведоха до това, фермерите да съберат най-слабите добиви за последните 4 десетилетия, въпреки че са довели до ускоряване на развитието на посевите.

По данни на France AgriMer към 7 октомври в страната са окултурени едва 6% от площите с царевица. Прогнозата за производството на пшеница е оставена на нивото от 113,3 млн. тона, което ще е най-слабото производство за последните 12 години заради това, че проливните дъждове са довели до забавяне на жътвата в Германия и Франция. Като резултат от това експортният потенциал на блока се очаква да падне до 6 годишно дъно.

Спрямо септември оценката за реколтата от ечемик е с минимално повишение от 100 хил. тона до 50,6 млн. тона, което свидетелства, че производството му бавно се възстановява след слабата минала година.

Strategie Grains прогнозира свиване на реколтата в ЕС до около 58 млн. тона

През текущата стопанска година предвид и на по-слабите добиви, ЕС може да увеличи вноса на царевица, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на анализаторите на Strategie Grains. Вместо от Украйна обаче, се очаква страните членки на блока да увеличат вноса на канадска и бразилска царевица.

Заради по-лоши средни добиви във водещите страни производители, новата реколта от царевица в ЕС може да е третата най-слаба в историята, прогнозират анализаторите на Bloomberg. Според Strategie Grains производството на царевица в ЕС може да се свие до около 58 млн. тона.

В отчета на анализаторите се казва, че в началото на кампанията по прибиране на реколтата, се наблюдава рязко влошаване на средните добиви в страните от Централна Европа и в България и Румъния.

На фона на това Европа според Strategie Grains ще бъде принудена да увеличи вноса при доста слабото предлагане на украинска царевица. Това е причината и се прогнозира, че Европа ще е силно зависима от вноса на царевица от Бразилия и Канада.

 

В Украйна прогнозират с до 30% по-слаба реколта от царевица

Горещото и сухо време обхванало Източна Европа и региона на Черно море се отразява пагубно на посевите с царевица които изсъхват, съобщава UkrAgroConsult позовавайки се на Bloomberg.

Температурите в Украйна, един от най-големите доставчици на царевица в света минаха 38 градуса, а в Румъния в резултат на сухото време посевите с царевица започнаха да изсъхват по време на фазата на опрашване.

„В течение на 10 дни през юли наблюдавахме температури над 35 градуса, при които пчелите не опрашват растенията. Предварителните ни прогнози показват с 20 до 30% по-слаба реколта от очакваното“, заяви Татяна Адаменко, началник на отдела по агрометеорология на Украинската метеорологична служба.

При намаление на площите с царевица се очаква украинският експорт на царевица през текущата година да е с около 1/5 по-слаб. В последния си доклад експертите на Strategie Grains също намалиха оценката си за реколтата от царевица в ЕС. Заради съкращаване на запасите намаляване на загубите на царевица за фуражи цените на европейските контракти устояват на спада, споходил неотдавна цените на царевицата на американския пазар.

В информацията се подчертава, че щетите върху посевите в резултат на аномалното засушаване носят рискове за глобалното потребление, тъй като климатичните промени оказват влияние върху фермерите в цял свят.

Отбелязва се , че юли се е оказал най-горещият месец в историята за Румъния и България. Според румънския министър на енергетиката Себастиян Будуржи ако температурите надминат 40 градуса, това може да се отрази негативно на запасите от вода както за производството на електроенергия, така и за напояване на земеделските площи.

Заради високите температури и липсата на валежи ситуацията при царевицата и слънчогледа е отчайваща

 

Производителите в България очакват най-слабите добиви от зърно и маслодайни култури, пише „Зерно Онлайн“. Мнозина се колебаят дали въобще да прибират пролетните култури, тъй като това може да им донесе допълнителни разходи.

В информацията се цитира мнението на фермера Звезделин Сурев, обработващ 2 хил. хектара в района на землищата на селата Златарица и Родина. През настоящата година е засадил 550 хектара със слънчоглед и 700 хектара с царевица.

„Заради горещото време при слънчогледа започнаха да изсъхват долните листа и всичко приключва. Топлият вятър обдухващ посевите допринася още повече за това, тъй като семето не може да се напълни. Добивите които очаквам са не повече от 100 килограма слънчоглед от декар“, казва фермерът, цитиран от руската медия.

„Ситуацията при царевицата е подобна. Заради липсата на валежи повече от месец царевицата изчезва. Ако се образуват въобще кочани те са дребни. Виждаме снимки от цялата страна, колегите се оплакват и в Южна, и в Северна България“, коментира още фермерът.

Пенчо Чанев, друг производител от Златарица добавя, че листата на слънчогледа масово съхнат, и на много малко места се вижда качествена продукция. В информацията се припомня, че освен големите разходи за производството на зърно през тази година фермерите са притеснени и от ниските изкупни цени на пазара.

„Имаме различни обработки преди и след прибиране на реколтата, дисковане и торене, но цените са много ниски. Ако реколтата е по 100 килограма от декар, въобще няма смисъл да се прибира от полето, защото ще доведе до допълнителни разходи“, смята Звезделин Сурев.

Той не изключва при подобна ситуация след една или две години банките към които повечето производители имат текущи кредити да станат най-големите земеделски производители

Според повечето производители настоящата гореща и суха вълна е най-сериозната за последните 40 години.

Производството остава близко до миналогодишното, експортът отстъпва с 1,6 млн. тона

 

По прогнози на ЕК в края на текущата стопанска година запасите от мека пшеница в страните членки могат да се увеличат до 19,1 млн. тона спрямо прогнозата от 18,4 млн. тона преди месец, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на „Ройтерс“. За сравнение крайните запаси за предходната стопанска година са достигнали до 19,4 млн. тона.

От ЕК прогнозират общото производство на мека пшеница в ЕС през 2023/24 стопанска година да достигне до 125,9 млн. тона което е с 0,2 млн. тона над оценката направена през декември. През 2022/23 стопанска година европейските фермери са прибрали 125,8 млн. тона мека пшеница.

Прогнозата за вноса на мека пшеница в ЕС е увеличена до 7 млн. тона, което ще остане под миналогодишното му ниво от 9,6 млн. тона. Експортът се прогнозира на 31 млн. тона, което е спад с 1,6 млн. тона в сравнение с миналия сезон.

Производството на ечемик в ЕС според експертите се очаква да достигне до 12 годишно дъно, като се прогнозира да падне до 476 млн. тона. Прогнозата за реколтата от царевица е запазена на нивото от 61,4 млн. тона при експортен потенциал от 4,5 млн. тона и внос от 19 млн. тона.

Експерти на компания-партньор на учените ще представят резултатите от съвместната им работа

От института по царевицата в Кнежа ще представят последните си хибриди царевица по време на специална конференция озаглавена „Техники-изпреварващи времето“, съобщава ССА. Събитието ще се състои на 13 февруари от 10 часа. В него ще вземат участие експерти на компания-партньор на института, които ще представят новите си услуги и резултатите от съвместната им работа с учените за подобряване на добивите и качеството на царевицата.

Слабата реколта може да доведе до намаляване на износа

Експертите на американския департамент по земеделие намалиха оценката си за реколтата от царевица у нас до 2,5 млн. тона, информира UkrAgroConsult. Причина за това са нанесените върху посевите щети от засушаването през лятото. Към 8 ноември кампанията по прибиране на царевицата е приключила на 96% като са прибрани 2,2 млн. тона царевица.

Според прогнозите на USDA през настоящата стопанска година страната ни може да изнесе до 1,1 млн. тона царевица, което е с 0,4 млн. тона под миналогодишното ниво. В анализа си експертите отбелязват че заради аномалните климатични условия и ниските цени, царевицата е загубила от своят атрактивност и не е изключено съкращаване на площите с тази култура през 2024 година. Намаляването на рентабилността и цените през тази година са довели до това, фермерите да претърпят най-големите загуби при оглеждането и, в сравнение с останалите зърнени и маслодайни култури.

Обилното предлагане на царевица от останалите страни в региона на Черно море също е оказало натиск на земеделските производители у нас, смятат експертите. Що се отнася до пшеницата, годината в климатично отношение се оценява от тях като по-добра, което е довело до повишаване на реколтата с 6% спрямо миналата година до 6,8 млн. тона.

Износът на българска пшеница върви добре заради по-големите начални запаси, голямото търсене на външните пазари и привлекателните цени. Отбелязва се, че към началото на ноември от страната ни са изнесени малко над 3 млн. тона пшеница. През миналата година са били изнесени общо 4,2 млн. тона пшеница.

Сеитбата на есенниците се бави заради необичайно топлата и суха есени към средата на ноември изостава на 26% от обичайните темпове, но се очаква фермерите да наваксат с кампанията.

MARS прогнозира влошаване на перспективите за развитие на културите в Югоизточна Европа

 

Заради влошени перспективи за развитието на някои летни култури в страни като Румъния, Унгария, България и Гърция експертите на Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) намалиха оценките си за реколтата от царевица и слънчоглед за ЕС. В своя октомврийски доклад те отбелязват, че в началото на есента времето е било с най-високите измерени температури в историята. Мекото и топло време в съчетание с добрите запаси от влага в почвата на места в северните части на континента са довели до благоприятно развитие на посевите от летните култури и навременната подготовка за сеитбата на есенниците.

Според анализите на експертите в отчетения период в региона на Югоизточна Европа включително Румъния и България са били регистрирани исторически ниски нива на валежите. Поради влиянието на комбинация от негативни климатични фактори те са ревизирали надолу прогнозите си за добивите от царевица и слънчоглед в тези страни. Както в тези региони така и в Словения, Украйна и Хърватия сухото време и недостига на влага в почвата са допринесли за закъсняване поникването на рапицата.

За периода до края на октомври експертите на MARS прогнозират да паднат дъждове предимно над Иберийския полуостров, докато времето над Балканския полуостров ще продължи да е топло, като за Румъния, Унгария и България се прогнозират температури с над 9 градуса над нормите за сезона. Оскъдни валежи се прогнозират да паднат в големи части на Турция, Южна България, Гърция и Румъния. Дългосрочните прогнози показват затопляне на времето с температури с до 1 градус над нормата през ноември, декември и януари

Средният добив от слънчогледа е 170,7 кг, при царевицата- 322,2 кг/дка.

 

Кампанията по прибиране на слънчогледа в региона на Добрич е приключила на 94% а на царевицата на 75% информира БТА, позовавайки се на данни на местните земеделски служби. Данните показват, че само в две общини има землища с неожънат слънчоглед.
В Тервел от засети 73 хиляди дка са обработени 70 000 дка, а в Крушари са пожънати 52 200 дка от засети 101 130 дка.

Средният добив от слънчогледа е 170,7 кг/дка. Най-много са прибрали стопаните от община Тервел – 210 кг/дка, а най-слаба е реколтата в община Шабла – 109,7 кг/дка. Общо засетите площи с маслодаен слънчоглед в областта са 844 450 дка.

При царевицата са обработени 725 400 дка от засети 970 800 дка. Средният добив от културата към момента е 322,2 кг/дка. Най-висок е в община Тервел, където стопаните са прибрали 420 кг/дка. Най-слаб добив има в община Шабла – 268,7 кг/дка.

следствие на последните руски атаки по украинска пристанищна инфраструктура цените на царевицата стигнаха нови максимални стойности, информира UkrAgroConsult. “Украинската царевица е на път отново да се превърне в конкурент на европейскатаи за разлика от миналия сезон, сега реколтата в ЕС се очаква да е с 10 млн. тона повече като забраната за внос на украинска аграрна продукция от съседните страни членки на блока е възможно да продължи до края на годината“, се казва в анализ на Spike Brokers.

Ограничените възможности за логистика според тях могат да донесат доста негативи за монополистите в производството на царевица в Украйна.

По време на открит ден посветен на пролетната кампания, придружен с два семинара, учени от института по царевицата в Кнежа представиха важни специфики свързани с отглеждането на царевицата в условията на климатичен стрес, информират от ССА. Изключителен интерес от страна на земеделските стопани беше проявен към българската селекция в последните години, качествените показатели на зърното и силажа, както и стабилните добиви на нашите хибриди при сухи условия и температурен стрес.

Директорът на Институт по царевицата – доц. д-р Наталия Петровска представи презентация на тема ,, Устойчивост на хибридите по време на суша‘‘ и подчерта, че селекцията трябва да има регионален характер и екологична насоченост, за да се справим с предизвикателствата на климата. Представени бяха разработената в Института нова сортова структура и технологична схема на отглеждане, с които се повишава добива на зърно от декар с 10-15 %, без това да изисква допълнителни разходи при отглеждането на царевицата.

 

Голямата конкуренция и проблемите с климата карат все повече фермери в ЕС да намаляват площите с царевица, пише „Зерно Онлайн“. Заради влажното и студено време в страни като Германия например закъсня старта на сеитбената кампания, докато в Испания и Франция засушаването продължава да носи негативни последици. Първите публикувани прогнози на ЕК за новата стопанска година показват, че площите с царевица в страните членки ще достигнат до 8,5 млн. хектара, което е с 330 хил. хектара по-малко в сравнение с 2022/23 година.

По-малко площи с царевица се очаква да засеят някои от най-големите производители като освен Германия и Франция в това число влизат още България и Румъния. Все пак анализаторите се надяват, че при добри климатични условия, фермерите в ЕС могат да съберат доста по-добра реколта в сравнение със засушливата 2022 година, когато производството стигна най-ниското си ниво от 2007 година насам.

Според анализаторите сред причините за намаляване на посевите с царевица е както насочването на производителите към по-сухоустойчиви култури, така и предпочитанието им към рапицата и есенните култури. Друг негативен фактор е оказваният натиск върху пазара особено в страните, в близост до Украйна. Ако се запазят оптимални климатични условия, дори и при по-малко площи, анализаторите на ЕК очакват възстановяване на производството на царевица на ЕС до нивото от 65 млн. тона.

Рязкото намаляване на поголовието от едър рогат добитък, огнищата на птичи грип и високата инфлация ограничаваща потреблението на млечни и месни продукти, също водят до намаляване на потреблението на царевица за храна на животните. Високата и цена пък кара все повече животновъди да я заместват с пшеница като съставка за фуражите.

От Европейската комисия излязоха с първите си пронози за производството на основните зърнени и маслодайни култури през задаващия се нов сезон информира „Зерно Онлайн“. Според експертите през 2023/24 стопанска година може да се очаква, че производството на мека пшеница в страните от блока ще достигне до 130,9 млн. тона спрямо 126 млн. тона през текущата.

Вътрешното потребление се очаква да достигне до до 99,1 млн. тона а а за износ могат да отидат около 32 млн. тона пшеница. Запасите в края на сезона се оценяват на 21,9 млн. тона.

Производството на ечемик през новия сезон се прогнозира да достигне 54,2млн. Тона което е с 2,7 млн. тона над миналогодишната реколта, като за вътрешно потребление се очаква да отидат 40 млн. тона, а за износ 10 млн. тона.

Експертите очакват производството на царевица да се увеличи през новата година до 65 млн. тона в сравнение с 62,1 млн. тона преди година. При вътрешно потребление от около 75 млн. тона те очакват страните от ЕС да внесат до 18 млн. тона царевица. Новата реколта от рапица може да достигне според оценките им до 19,8 млн. тона при потребление от 24,8 млн. тона и внос от 5,8 млн. тона. При соята се очаква реколта близка до 3 млн. тона а на слънчоглед 10,9 млн. тона. Вътрешното потребление а слънчоглед се прогнозира да достигне през новата стопанска година до 11,8 млн. тона, а вносът- до 1,8 млн. тона/

В последния си отчет от края на миналата седмица, Европейската комисия отново намали своята прогноза за производството на царевица през тази година до 53,3 млн. тона, информира Зерно Онлайн“. Само месец по-рано през октомври от Брюксел оцениха тазгодишната реколта от царевица на 54,9 млн. тона. Както отбелязват експертите новата негативна корекция в оценката е свързана с дългия период на засушаване на Стария континент.

По-слабото производство се очаква да се отрази и на вноса на царевица в страните от ЕС. Спрямо октомври оценката за вноса е увеличена с 1 млн. тона до 23 млн. тона.

 

Базирайки се на последните данни от земеделското ни министерство, експертите на UkrAgroCnsult намалиха своите прогнози за добивите и експорт на царевица през текущата стопанска година съобщават оттам. Според последните данни на МЗм реколтата от царевица при обработени 79% от площите е около 2 млн. тона при средни добиви от 479 килограма от декар, което е с 18,5% под миналогодишния показател. Ето защо експертите редуцират прогнозата си за реколтата от царевица през тази година до 2,63 млн. тона както и за експорта от 2 млн. тона на 1,4 млн. тона. От UkrAgroConsult уточняват, че прогнозите им за реколтата и експорта на пшеница и ечемик остават без промяна.

В информацията се казва още, че българските търговци на зърно са извлекли изгоди от руското нахлуване в Украйна, тъй като експортът на пшеница през тази година надминава средните нива за последните пет сезона, като от февруари насам експортните цени на пшеницата са двойно по-високи в сравнение с миналата година и към 13 октомври българската пшеница е с 40долара по-скъпа. Ако зърнените коридори в Черно море се запазят и след 18 ноември, според експертите не е изключено украинското зърно да си върне част от позициите на експортните пазари и българския износ на пшеница да се върне на познатите нива.

Експертите на ЕК намалиха с 5,4 млн. тона оценката си за реколтата от царевица в страните членки до 59,3 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Подобна оценка ако се оправдае, ще означава, че реколтата от царевица ще е с 13,4 млн. тона под миналогодишното ниво. Експертите запазват прогнозата си за потребление в рамките на 82,3 млн. тона, като се очаква ЕС да внесе 20 млн. тона царевица. Крайните запаси се прогнозира да достигнат до 13,1 млн. тона.

В същото време прогнозата за реколтата от ечемик е намалена с 1,1 млн. тона до 50,4 млн. тона. Спрямо миналия месец оценката за реколтата от мека пшеница е повишена с 2,1 млн. тона до 126 млн. тона, при очаквани крайни запаси от 15,7 млн. тона

Експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) намалиха прогнозите си за добивите от пролетни кутури заради повсеместното засушаване на Стария континент. При царевицата се очаква спад на добивите с 8,6% на ниво ЕС, а при слънчогледа с 5,5%. Най-сериозен спад от 9,6% се очаква за соята. За лекото повишаване на прогнозите при пшеницата и другите есенни култури пък допринесоха тъкмо по-сухите и горещи условия. Сред най-тежко засегнатите региони от засушаването са Испания, централните и северни части на Италия, централните части на Германия, Румъния, Словения и Хърватия.

Периодите на стрес за растенията съвпаднаха отчасти с фазата на цъфтеж и с фазата на напълване на зърното, което доведе до необратими загуби в потенциала на добивите. Засушаването принуди някои страни от ЕС да наложат мерки за ограничаване на напояването. В някои региони на Испания и Италия напояването на културите е било преустановено заради липса на достатъчно вода в резервоарите . В редица страни на Западна Европа, части от Полша, Словакия, България недостигът от валежи в разглеждания период е бил съчетан и с температурни пикове. което е довело до стресиране на посевите и това е засилило според експертите негативния ефект по отношение на добивите.

Според прогнозите им в края на август се очаква леко захлаждане заради движение на по-студени въздушни маси от Великобритания към континента. Въпреки това в редица региони на Европа, които изпитват негативите на продължаващото засушаване се очаква горещините да продължат. Температури с до над 6 градуса над средните за сезона се прогнозират за части на Русия, Филандия, Балтийските страни,Полша и Германия. Шест или повече дни с температури над 30 градуса се очакват за части на Иберийския полуостров, Апенините, Балканите, части от Русия и Молдова и големи части от Турция. Сухи условия с минимални валежи се прогнозират за Иберийския полуостров, Южна Франция, Германия, Русия, Украйна, Молдова, Турция, Източна Румъния Грузия и Източна България. Повече валежи се очаква да паднат над Великобритания, големи региони в Скандинавието, Полша, Източна Румъния, Западните Балкани, южните части на Германия и Северна Италия.

Дългосрочната прогноза за периода септември-ноември сочи запазване на засушаването в големи части на Европа през септември и октомври.

 

 

През текущата стопанска година ЕС може да внесе повече царевица от Китай

Очакванията за слаби добиви от царевица в Европа поради засушаването обхванало редица региони на континента повлияха сериозно на баланса в отчета на американския департамент по земеделие, информира UkrAgroConsult. През август експертите намалиха оценката си за производството на царевица в Европа с цели 8 млн. тона спрямо оценката преди месец, което значително се отрази на прогнозите за общото глобално производство и крайните запаси.

Пазарите обаче почти не реагираха на изнесените в доклада данни, тъй като вече отчетоха прогнозите на Strategie Grains за очаквани слаби добиви в Европа. От USDA намалиха с 6,29 млн. тона оценката си за глобалното производство до 1,17 млрд. тона, като оценката за ЕС е намалена с 8 млн. тона до 60 млн. тона. Негативна корекция има и в прогнозата за американското производство с 3,7 млн. тона до 364,7 млн. тона. На другия полюс са Украйна и Русия, за които оценките са увеличени съответно с 5 млн. тона до 30 млн. тона и с 400 хил. тона до 15 млн. тона.

Потреблението на царевица в света остава близко до производството – 1,17 млрд. тона, като е намалено с 0,4 млн. тона, а причината е намаляването на царевицата за фуражи в САЩ и ЕС. Оценката за глобалния експорт на царевица е повишена с 3 млн. тона до 185,6 млн. тона, като заради отблокирането на черноморските пристанища се очаква украинският износ на царевица да се увеличи от 9 на 12 млн. тона. Това може да компенсира очаквания по-слаб експорт на царевица от ЕС и САЩ ,за които се прогнозира експортен потенциал съответно с 2 млн. тона и 0,6 млн. тона по-малко.

Любопитното е, че по отношение на вноса на царевица експертите прогнозират ЕС да внесе повече количества от Китай. За ЕС се очаква да внесе 19 млн. тона (+3 млн. т) през текущата година, докато за Китай очакванията за внос от 18 млн. тона. Оценката за крайните запаси от царевица в света е намалена с 6,2 млн.тона 306,6 млн. тона, което е с около 3 млн. тона под очакванията на пазарните анализатори. Разминаването в оценките им довед до поскъпване на декемврийските фючърси на царевицата, търгувани на борсата в Чикаго с 2,4% до 252,8 долара за тон. Октомврийските фючърси на черноморската царевица също поскъпнаха макар и минимално с 0,5% до 322,5 долара за тон. Също с толкова поскъпнаха и ноемврийските контракти на царевицата в Париж до до 336,5 евро за тон. Редуцирането на американския експорт се очаква да окаже тласък на украинския износ на царевица, ето защо анализаторите считат, че при ново блокиране на черноморските коридори това може да окаже сериозно отражение на пазарите.

Заради слабата реколта от царевица вследствие от засушаването в Европа може да се очаква бум в търсенето на тази култура като украинската царевица може да се превърне в доста атрактивна за европейските фермери< информира UkrAgroConsult, позовавайки се на изявление на Оксана Просоленко, директор на асоциация „Дунавска соя“ в Украйна. „Очаквам наша царевица да се купува основно от Германия, тъй като законодателството и не позволява внос на царевица от Бразилия или Аржентина“, заяви тя.

Анализатори от KSE Агроцентър изчислиха наскоро, че експортния потенциал на Украйна през текущата стопанска година може да да надмине 50 млн. тона, като се очаква украинските фермери да спечелят най-много тъкмо от износа на царевица. Потенциалните печалби се оценяват на 5,8 млрд. долара.

 

Отчитайки негативното влияние на засушаването в редица региони на Европа, анализаторите на Strategie Grains намалиха своята прогноза за реколтата от царевица в ЕС с 10 млн. тона информира „Зерно Онлайн“. Актуалната им оценка е за 55,4 млн. тона, което би било с 14млн. тона под показателя от миналата година. В своя анализ те отбелязват, че най-големи щети вследствие на горещото и сухо време са нанесени на посевите в Унгария, Италия, Хърватия, Румъния и България.

Що се отнася до прогнозата за реколтата от мека пшеница в страните от блока, тя е запазена на нивото от предходния месец- 123,3 млн. тона ( -6,5 млн. тона спрямо 2021/22 г.) . Очакванията са по-високите добиви в западните части на континента да компенсират по-ниските средни добиви в централните и югоизточни части. Експертите повишиха минимално с 0,4 млн. тона оценката за реколтата от ечемик до 50 млн. тона, която също ще е по-слаба от миналогодишната с почти 2 млн. тона.

Отчитайки продължаващото засушаване в страните членки на ЕС, експертите на ЕК намалиха оценката си за тазгодишната реколта от царевица с почти 6 млн. тона до 65,8 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Ако подобна прогноза се сбъдне, то новата реколта ще е с почти 7 млн. тона под миналогодишната. Експертите са повишили прогнозата си за вноса на царевица в ЕС с милион и половина тона до 16,5 млн. тона. Крайните запаси се очаква да се свият с 5,3 млн. тона до 15,6 млн. тона.
Прогнозната оценка за реколтата от мека пшеница също е намалена с малко над един милион тона до 123,9 млн. тона, а експортният потенциал се прогнозира да остане на нивото от 36 млн. тона (-2 млн. тона). Крайните запаси от мека пшеница се оценяват на 13,7 млн. тона, което е с 3,2 млн. тона под нивото от предходната стопанска година.

Европейската комисия повиши своята оценка за реколтата от царевица в страните от ЕС с 35 млн. тона до 72,5 млн. тона, информира Зерно Онлайн“. Подобна реколта би била със 7% над миналогодишното производство от 68 млн. тона.

Експортният потенциал на ЕС е повишен с 1 млн. тона до 6 млн. тона. За сравнение през миналата стопанска година от ЕС са били изнесени 37 млн. тона царевица. Очаква се вносът на царевица да остане на миналогодишното ниво от 14 млн. тона. Прогнозата за вътрешното потребление на царевица в рамките на блока е запазена на 81,5 млн. тона, а крайните запаси се прогнозират да останат по-ниски от миналогодишните-15,8 млн. тона.

Турската зърнена агенция обяви международен търг за закупуване на 325 хил. тона царевица – 13 партиди по 35 хил. тона с произволен произфод, информира „Зерно Онлайн“ позовавайки се на трейдъри. Търгът ще се състои на 8 февруари, а срокът за доставка на договореното зърно е между 25 февруари и 15 март 2022 г.

Контрактите на пшеницата и царевицата поскъпнаха по време на вчерашната търговия на международните пазари, отбелязва „зерно Онлайн“. Пшеницата на борсата в Чикаго поскъпна с 3,2% заради информации за застудяване и рязък спад на температурите, което може да доведе до щети за посевите в регионите, в които се наблюдава засушаване. В хода на търговията мартенските фючърси на пшеницата се повишиха до 282,50 долара за тон, тези на твърдите сортове есенна пшеница в Канзас до 283,93 долара за тон, а на пролетната пшеница в Минеаполис до 33,26 долара за тон.

Поскъпването на пшеницата повлече нагоре и цените на царевицата, докато соята поевтиня заради информации за недостиг на валежи в ключови региони за нейното отглеждане в Бразилия и Аржентина. Консултантите от Agritel съобщиха, че започналите през уикенда валежи в Аржентина се очаква да продължат и през седмицата, като известни количества дъжд се очаква да паднат и в южните части на Бразилия.

Поддръжка за увеличаване на цените на пшеницата според анализаторите е оказало и голямото търсенен на международните пазари. По данни на USDA САЩ се готвят да изнесат на международните пазари 369 188 тона пшеница спрямо 234 356 тона преди седмица. Освен това Турция съобщи, че е закупила близо 335 хил. тона пшеница на обявен международен търг.

И на борсата в Париж цените на пшеницата и царевицата регистрираха повишение. Фючърсите на пшеницата със срок на доставка през март се повишиха до 267,75 евро за тон а на царевицата до 240,25 долара за тон.

Кампанията по прибиране на царевицата е приключила в четири общини на Пернишка област, информира БТА. Това са Земен, Ковачевци, Брезник и Трън. По данни на местните земеделски служби от обработени 1 160. хектара площи са произведени 3 244 тона царевица. Най-висок добив е постигнала община Радомир- 3 000 килограма от хектар Царевицата за зърно заема 3 116 ха в Пернишки регион. Прибирането й продължава в общините Радомир и Перник.

Анализаторите на Европейската комисия намалиха своята prognoza тазгодишната реколта от пшеница dо 130,3 млн. тона, което е с 0,7 млн. тона под предходната им оценка, информира „Зерно Onlajn“. Оценката за крайните запаси от пшеница е увеличена до 13,9 млн. тона (+0,7 млн. тона). Експортният потенциал остава на ниво от 30,5 млн. тона.

Оценката за реколтата от царевица също е намалена до 67,8 млн. тона. За сравнение преди месец те прогнозираха общи добиви от царевица от 68,8 млн. тона. Негативната корекция в оценката за производството не доведе до промяна в тази за вноса, която е оставена на ниво от 14,5 млн. тона.

С 500 хил. тона до 64,1 млн. тона е повишена прогнозата за вътрешното потребление на царевица за фуражи, като вследствие на това оценката за крайните запаси е намалена до 14,9 млн. тона.

В средата на седмицата контрактите на царевицата и соята на международните пазари поевтиняват под натиск от реколтата в САЩ и добрия ход на кампанията по тяхното прибиране, информира UkrAgroConsult.Фючърсите на царевицата в Чикаго със срок на доставка през декември се понижиха с 0,97% до 209,66 долара за тон, а тези на соята с 0,68% до 456,35 долара за тон.

На обратния полюс останаха фючърсите на меката пшеница, търгувани на борсата в Чикаго, които се понижиха до274,10 долара за тон. Контрактите на твърдата пшеница в Канзас паднаха до 273,70 долара за тон, а тези на меката пролетна пшеница в Минеаполис до 345 долара за тон.

По информация на търговци най-ниската цена на последния египетски търг от 319 долара за тон на FoB е регистрирала румънската пшеница. Междувременно експортът на мека пшеница от ЕС от началото на новата стопанска година до първата седмица на октомври надмина 8 млн. тона спрямо 5,5 млн. тона за аналогичния период на миналата година. Украинското министерство на земеделието съобщи, че е намалило своята прогноза за реколтата от зърнени култури през този сезон с близо 0,4 млн. тона до 80,2 млн. тона. Негативна корекция в прогнозата за експорта на зърно през тази година от 48 на 45 млн. тона. По-рано от агроведомството оценяваха експортния потенциал на страната на 51 млн. тона.

В същото време контрактите на пшеницата със срок на доставка през декември в Париж се повишиха до 268,25 евро за тон , а ноемврийските контракти на царевицата до 242,25 евро за тон.

С оглед на благоприятните климатични условия през август и септември особено в западните и централни части на континента, експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури дават по-оптимистични оценки за производството на царевица особено във Франция, Германия и Полша. На ниво ЕС те са намалили леко прогнозите си за останалите летни култури. Въпреки това те остават над средния петгодишен показател.

Негативните корекции се дължат основно на неблагопиятните климатични условия в южните части на континента. Продължителните горещини пре разгледания период и засушаването в някои части на Южна и Източна Европа са се отразили върху потенциала на летните култури. Отражение върху добивите тези условия се очаква да дадат освен у нас , в Италия, Румъния, Унгария и Гърция. Обилните валежи в някои западноевропейски страни като Франция и Германия оказаха благотворно влияние върху развитието на летните култури, но възпрепятстваха прибирането на есенниците както и началото на сеитбата. Засушаването се очаква да се отрази негативно както върху неполивните култури в България и Румъния, така и върху развитието на царевицата в Италия и Испания.

Дългосрочната прогноза за периода октомври-декември показва запазване на по-топло време от обичайното основно за Средиземноморието и засушаване в Турция.

Анализаторите на Strategie Grains намалиха своята оценка за производството на пшеница в ЕС през тази година с 2,4 млн. тона до 129,1 млн. тона, информира „Зерно Онлай“. Причината за подобна корекция е по-слабото производство във Франция, Германия и скандинавските страни. Заради влошаване на перспективите за производството на царевица в Унгария, Румъния и България те намалиха оценката си и за реколтата от царевица в ЕС с 1,4 млн. тона до 64,9 млн. тона. За сравнение реколтата от аревиа в ЕС през миналата година достигна до 63,4 млн. тона.

Анализаторите на ЕК намалиха с 1,8 млн. тона оценката си за производството на царевица в страните от Общността през текущата година до 71 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. При условие че се сбъдне подобна прогноза, производството на царевица в ЕС през 2021 година ще е е с 6,8 млн. тона повече в сравнение с миналогодишното ниво.

Вътрешните запаси се очаква да се стопят до 17,9 млн. тона, което е с 1,2 млн. тона под предходната оценка, а прогнозата за вноса на царевица е повишена с 500 хил. тона до 14,5 млн. тона. Що се отнася до производството на пшеница, прогнозата е намалена незначително с 500 хил. тона до 127,2 млн. тона, което е с 10 млн. тона над производството през 2020 година. Крайните запаси от пшеница се прогнозира да достигнат до 9,8 млн. тона, а вътрешното потребление и експорта съответно до 98 млн. тона и 30 млн. тона. Реколтата от рапица се прогнозира да достигне до 16,9 млн. тона спрямо 16,2 млн. тона през миналата година, а на соята до 2,8 млн. тона, което е с 200 хил. тона над нивото от предходната година.

Експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) продължават да дават преобладаващо добри очаквания за новата реколта от основните култури в страните от ЕС като прогнозират осезаемо по-високи добиви от слънчоглед (+10%). Причина за това са подобрените перспективи за добивите в основните страни производители- Румъния, България и Франция, компенсиращи очакваните по-слаби добиви в Унгария.

Прогнозите за производството на царевица в България и Румъния също са завишени, но се очаква известна компенсация от по-слабото производство в Унгария и останалите страни в Южна и Централна Европа. Отчита се че в Западна Европа в разглеждания период от 1 юни до 20 юли са се наблюдавали по-влажни климатични условия, докато времето е останало по-сухо в южните и централни части на континента. На места са били нанесени силни щети върху посевите от неблагоприятни явления и градушки.

Падналите обилни валежи в някои страни като Франция, Германия, Бенелюкс, Румъния и Украйна могат да окажат негативно влияние на качеството на зърното заради повишен риск от разпространение на болести и вредители. Отрицателно на добивите в Южна Италия, Словения и Словакия се отразиха различни периоди, в които са регистрирани по-високи температурни режими от обичайните. Жегите в Русия също са се отразили върху добивите от есенните сортове пшеница и от пролетниците и доведоха до увеличаване на стреса при посевите с царевица.

За периода между 24 и 30 юли се очакват интензивни валежи в някои региони на континента, докато заради навлизащ горещ въздух от Сахара са възможни по-високи температури в някои южни и централни части и Скандинавието. Среднодневните температури ще са от +2 до +6 градуса над нормата. По-хладно от нормалното време се прогнозира за Франция, Бенелюкс, части от Иберийския полуостров, Италия и Турция, като температурите могат да паднат с 0,5 градуса под нормата за сезона. Студено време с между 3 и 6 градуса под обичайните температури се прогнозира за Русия. Валежи се очакват да паднат в Източна Европа и източното черноморско крайбрежие и северните части на Европейска Русия. Дългосрочната прогноза за времето в периода август-октомври е за запазване на тенденцията за по-топли климатични условия.

В своя юнски доклад експертите от Международния съвет по зърното повишиха до милиард и 201 млн. тона своята прогноза за новата глобална реколта от царевица, информира „Зерно Онлайн“. Това е с малко над 7 млн. тона от предходната им прогноза. През отминаващия вече сезон в света бяха произведени общо милиард и 13 млн. тона царевица. Що се отнася до производството в страните членки на ЕС, то се оценява на 68,3 млн. тона спрямо 65,5 млн. тона през миналия месец. По-добра реколта се прогнозира за Китай и ЮАР.

Крайните запаси от царевица през новата година се очаква да достигнат до 267 млн. тона, което е с 0,4 млн. тона над нивото им през тази стопанска година. Те понижиха оценките си за запасите от царевица в основните водещи страни производители – САЩ, Аржентина и Бразилия.По отношение на ЕС крайните запаси от царевица се прогнозира да достигнат до 6,7 млн. тона. Оценката за световния експорт на царевица пък беше намалена с милион и 400 хил. тона до 181 млн. тона.

Констатираното от началото на април месец по-студено време в Европа според експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури е довело до забавяне в развитието на посевите с царевица. Въпреки тези климатични условия се отчита приключване на сеитбата на царевицата в основните производствени региони на континента. По-сухото време във Франция е позволило на фермерите да завършат кампанията с десет дни по-рано от обичайното. В Германия сеитбата на царевиата също е приключена, като се наблюдават благоприятни климатични условия, докато сеитбата е пред завършване в Италия, Сърбия, Румъния, Гърция, България, където условията също са били благоприятни.

Известно забавяне на кампанията е наблюдавано в Чехия, Полша и Словакия, освен по-студеното време от началото на април влияние са оказали и валежите. Наблюдаваните от началото на май значителни валежи могат да доведат до увеличаване на периода на воден стрес у посевите с царевица.

По-студеното време е довело и до забавяне на сеитбената кампания в Европа и при слънчогледа. Повишаването на температурите в края на разглеждания период би трябвало да доведе до бързо развитие на посевите. Студеното и сухо време е забавило сеитбата на слънчогледа в Хърватя и Унгария, докато в България и Румъния е отбеляза напредък в кампанията, която обаче е възпрепятствана от по-студеното време. Закъснения в сеитбата са наблюдавани още в Австрия, Чехия, Словакия и Германия, докато тя вече е приключила в Испания и Португалия, където посевите вече са поникнали. Благодарение на благоприятното време забавянето в сеитбата на слънчогледа в Италия вече е наваксано. Температурите и влажността на почвата от началото на май са достатъчни за завършване на сеитбата и поникване на културите.

Новата реколта от слънчоглед в света може да се окаже рекордна, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на изявление на кристина Серебрякова от Atria Brokers по време на специализираната конференция „Sunflower Seed&Oil“..За това може да допринесе както запазване на добрите климатични условия, така и разширяване на площите със слънчоглед.

„Цените на аграрната продукция към момента достигнаха космически нива, отбелязвайки осем годишен връх. Повечето фермери са изправни пред дилемата какво да сеят повече- царевица или слънчоглед. Очакваме, че новата реколта от слънчоглед може да се окаже рекордна“, заяви Серебрякова.

Според нея през текущия сезон реколтата от слънчоглед в света е била с 5% под нивото от 2019 година като това е довело до двойно поскъпване не само на слънчогледа, но и на целия маслодаен комплекс. „Увеличаването на цените ще провокира земеделските производители в Русия, Украйна и Румъния, която се явява един от водещите износители на слънчоглед в ЕС и ако нещата се развият така, то световното производство ще се увеличи със 7 млн. тона до 57 млн. тона“, прогнозира още тя.

Владимир Савчев Вълчинков е роден на 16.04.1921 г. в гр. Кнежа, в семейството на шивач. През 1939 г. завършва гимназията в Оряхово. В периода 1939-1944 г. е студент в Агрономическия факултет на Софийския университет. След дипломирането си започва работа в Института в Кнежа (тогава Опитна станция). След отбиване на военна служба през 1946 г. е назначен за асистент по селекция на царевицата. В периода 1953-1956 г. е ръководител на опитно поле в село Карвуна, Балчишко към Добруджанския земеделски институт. Колегите му от този институт го канят да остане при тях, но той се завръща в Кнежа и продължава работата с царевицата. Активно участва в работната група по царевицата, формирана през 60те години под ръководството на проф. Кирил Киряков от ВСИ – Пловдив. Членовете на тази група по-късно са видни селекционери като Никола Томов, Никола Астаджов, Атанас Севов, Трифон Георгиев, Панайот Станев, Григорий Найденов и др

През 1962 г. Владимир Вълчинков е на шестмесечна специализация в Институт Мартонвашар към Унгарската академия на науките, при доктор Ищван Ковач. В този институт е създаден първият царевичен хибрид в Европа след Втората световна война, като там е построен и първият завод за хибридни семена. През 1966 г. Владимир Вълчинков защитава кандидатска дисертация под ръководството на проф. Киряков, а през 1976 г. след защита на дисертация на тема „Хетерозисът при царевицата“ става доктор на селскостопанските науки. Заемал е различни административни длъжности в Института в Кнежа, като в периода 1959-1969 г. е негов директор. През това време (1962 г.) Институтът е специализиран по въпросите на царевицата. В научната си кариера Владимир Вълчинков има публикувани стотици научни и научно-популярни статии и създадени десетки, първоначално сортолинейни, а в последствие и междулинейни хибриди. Няколко от тях са оставили значима следа в нашето земеделие. Основен автор е на хибрид Кн-36 (1968 г.). Това е първият български двулинеен (прост) царевичен хибрид. По-късно академик Г.С. Галеев от СССР използва майчината линия на хибрида (73/56 В) за създаването на хибрид Визит, които се отглежда на милиони хектари.

В края на 60те години са признати още царевични хибриди на Института в Кнежа, които изместват чуждестранната селекция. През 1972 г. научен колектив от Института – Владимир Вълчинков, Атанас Севов, Кана Рускова, Григорий Найденов и Гето Тодоров стават лауреати на Димитровска награда за създадените и внедрени в практиката хибриди Кн-35, Кн-36, Кн-38 и Кн-2Л602.През 1970 г. Държавна сортова комисия признава царевичния хибрид Кн-2Л611, създаден от Владимир Вълчинков. Този хибрид извършва своеобразна зелена революция в нашето земеделие и не случайно тогава е наречен „шедьовър на българската селекция“. Отличава се с висока продуктивност, сухоустойчивост и адаптивност, с лесно семепроизводство. Отглежда се повече от 30 години у нас, като в пика на неговото разпространение (края на 70те и началото на 80те години) достига 40 % от площите за царевично зърно в България. В края на 80те години се отглежда и в Краснодарския край на Русия. Хибридът е отличен със златен медал на Пловдивския панаир през 1976 г.За цялостната му научна и селекционна дейност през 1988 г. Владимир Вълчинков става „Герой на социалистическия труд“. След пенсионирането си продължава да работи в Института в Кнежа. В последните години от творческия си път е основен автор на хибридите Кн-613 и Кн-625, които също намират много добър прием в практиката. За тези два хибрида през 2005 г. той посмъртно е награден с почетния плакет на Национална фондация „Тодор Рачински“.

Нови абсолютни рекорди в предлагането, потреблението и крайните запаси от пшеница през новата стопанска година прогнозират в последния си доклад експертите от Международния съвет по зърното (IGC), информира „Зерно Онлайн“. Спрямо февруари оценката за глобалното производство на пшеница е повишено с 16 млн. тона до 790 млн. тона. С 18 млн. тона нагоре пък е коригирана оценката за потреблението до 778 млн. тона. На международните пазари се очаква да бъдат изтъргувани 180 млн. тона пшеница (190 млн. тона през февруари). Що се отнася до крайните запаси през новия сезон, оценката на експертите е повишена рязко с 12 млн. тона до 304 млн. тона.

От IGC повишиха рязко оценката си за производството на царевица през 2021/22 година до милиард и 193 млн. тона (+54 млн. тона) при потребление от над милиард и 200 млн. тона. Оценката за количествата царевица, които се очаква да бъдат изтъргувани на пазарите беше незначително коригирана спрямо предходния месец до 187 млн. тона, докато крайните запаси бяха намалени с 10 млн. 7она до 258 млн. тона.

В последния си доклад експертите на американския департамент по земеделие повишиха незначително прогнозата си за глобалната реколта от царевица, съобщава „Зерно Онлайн“. Актуалната им оценка е за реколта от 1,134 млрд. тона (+1 млн. тона) спрямо 1,116 млрд. тона през 2019/20 година.

Прогнозната оценка за крайните запаси в текущия сезон също беше повишена с 2,7 млн. тона до 286,5 млн. тона. За сравнение през миналия сезон крайните запаси от царевица са достигнали до 303 млн. тона. През февруари експертите са намалили оценките си за крайните запаси на топ 3 страните производители -САЩ, Аржентина и Бразилия. До 184,1 млн. тона пък е била повишена оенка за експорта на царевица през тази година като повече царевица на международните пазари се очаква да предложат основните страни производители.

Протестите на аржентинските фермери и засушаването в Южна Америка, които заплашват с намаляване на доставките доведоха до повишаване на цените на царевицата и соята до шестгодишен връх, информира UkrAgroconsult. Тенденцията за повишаване на цените на двете култури започна още през декември заради ограничаване на доставките от различни страни износители с цел задоволяване първо на вътрешното им потребление.

През миналата седмица Аржентина обяви, че временно спира да издава лицензи за експорт на царевица, , което предизвика фермерите да обявят тридневна стачка в знак на протест, докато засушаването обхванало Южна Америка създава притеснения за новата реколта. В същото време най-големият износител на пшеница-Русия се очаква да ограничи експорта на зърно от средата на февруари за да намали инфлацията на цените на храните. Всичко това се случва във време на нарастващо търсене от страна на Китай заради възстановяване на свинепроизводството в страната.

Междувременно експертите на Rabobank съобщиха, че съществува реална опасност за глобалното производство на царевица. Контрактите на царевицата със срок на доставка през март в Чикаго поскъпнаха с 2,2 процента като надминаха 5 долара за бушел, докато фючърсите на рапицата поскъпнаха до 13,75 долара за бушел. Това повлече и цените на пшеницата, които се увеличиха с 0,8%

Съобщенията от Аржентина са, че местните фермери планират да прекратят продажбата на соя и царевица до 13 януари за да изразят несъгласието си с решението на правителството за спиране на износа.

По данни на Commerzbank AG производителите се опасяват, че спирането на износа на царевица и соя може да се отрази на репутацията на страната като надежден доставчик на международните пазари. Припомня се че неотдавнащни протести също попречиха за навременното прибиране на реколтата. Въпреки че се очаква дъждовете да подпомогнат сеитбената кампания в южните части на Бразилия, от StoneX намалиха прогнозите си за реколтата от соя заради засушаването обхванало страната през декември. От Rabobank очакват продължаване на тенденцията за увеличаване на цените на царевицата и соята.

На фона на засилващата се конкуренция на руската пшеница, цените на международните борси продължават да падат, докато на физическите пазари остават стабилни, информира UkrAgroConsult. Друг фактор оказващ влияние върху пазарите са повишаващите се прогнози за австралийската реколта заради добрите климатични условия. Освен като количества австралийската пшеница се очаква и да е с добро качество.

Цената на австралийската пшеница остава висока- между 255 и 269 долар на FoB, но търговците очакват тя да падне след като се увеличи предлагането. Последният египетски търг потвърди, че най-евтина и конкурентноспособна на международните пазари остава руската пшеница. По време на него египетската държавна компания,отговаряща за продоволствието закупи 170 хил. тона пшеница със срок на доставка през януари и февруари на средна цена от 262,2 долара за тона на FoB. В това число влизат 60 хил. тона украинска пшеница и 110 хил. тона руска пшеница. На търга се е предлагала и румънска пшеница, докато заради високата си цена и такса за товар, френската пшеница въобще не е била включена на последната сесия.

На борсите в САЩ в края на миналата седмица е регистриран спад в цените на пшеницата заради спада в цените на царевицата и соята и под натиска на евентуално намаляване на търсенето. Заради укрепването на еврото спрямо долара в края на миналата седмица е регистриран спад и в цените на френската пшеница, което допълнително намалява нейната конкурентноспособност на външните пазари. Мартенските контракти на Парижката борса се сринаха до четириседмично дъно до 205,25 евро за тон (-1,75 евро).

За пореден месец експертите на Мждународния съвет по зърното (IGC) предложиха намаляване на оценките си за производството и крайните запаси от царевица ,съобщава „Зерно Онлайн“. И ако проиводството от милярд и 145 млн. тона остава по-високо от миналогодишното, въпреки намалението с 0,8% спрямо месец назад, крайните запаси от 275 млн. тона вече са с почти 8 процента под миналогодишните . Основната причина за очакваното по-слабо производство е Аржентина, чиято реколта може да нмалее през 2020/21 година с 4,2 млн. тона и САЩ с 5,4 млн. тона. По-малко се прогнозира да е производството в Украйна с 3 млн. тона и ЕС с 2,4 млн. тона.

2020 годината е най-добрата година за семена царевица – имаме голямо предимство с ясното ни лидерство в сегмента с ранното ФАО и отчитаме сериозни ръстове с хибридите от технология Артезиан.

Преди две години представихме на българския пазар иновативната технология Артезиан. Хибридите от тази нова елитна генетика на Синджента осигуряват до 15 % пo-високи добиви при липса на достатъчно валежи в сравнение с конвенционалните хибриди. Тава е потвърдено и от практиката на водещи производители на царевица в страната, при полеви опити на Синджента, при различни типове почви и различни климатични условия в регионите.

С изключителен успех и високи резултати на полето се представи СИ Премео с ФАO 400 – претендентът за златото! Топ хибрид в група 400:

с. Козловец, Велико Търново – 929,6 кг/дка

с. Кардам, Търговище – 878,2 кг/дка

гр. Вълчедръм, Монтана -1075 кг/дка

 

В листата ни са и доказалите се хибриди:

СИ Скорпиус с ФАО 240:

с. Хаджидимитрово, Велико Търново – 782,7 кг/дка

с. Сенокос, Балчик – 682.9 кг/дка

 

СИ Коринтос с ФАО 310 (подходящ и за No-till технология):

с. Кардам, Търговище – 842, 4 кг/дка

с. Козловец, Велико Търново 913,7 кг/дка

гр. Вълчедръм, Монтана -1086 кг/дка

 

СИ Орфеус с ФАО 360 – доказа защо е решението за върхови добиви!

с. Козловец, Велико Търново 916 кг/дка

с. Кардам, Търговище – 819,9 кг/дка

 

Както и феноменалният СИ Феномен с ФАО 160 –  хибридът лидер на пазара в ранна царевица:

гр. Вълчедръм, Монтана – 1000 кг/дка

с. Кардам, Търговище – 850 кг/дка

с. Бели Бряг, Стара Загора – 866 кг/дка

 

Всички те са хибриди от новата елитна генетика на Синджента от технологията Артезиан!

 

За новия сезон запазихме добрата традиция и Ви предлaгаме и нови високодобивни хибриди:

1. Иновацията за високи добиви SC 3608 с ФАО 360:

гр. Вълчедръм, Монтана – 996 кг/дка

с. Кардам, Търговище – 852,8 кг/дка

с. Герман, София – 871,4 кг/дка

 

2. Интензивният хибрид за професионалисти СИ Инфинити с ФАО 410:

с. Хаджидимитрово, Велико Търново – 831,4 кг/дка

с. Кардам, Търговище – 792,2 кг/дка

 

3. Топ хибридът на бъдещето СИ Минерва с ФАО 450:

гр. Вълчедръм, Монтана –1121 кг/дка

с. Кардам, Търговище – 876,6 кг/дка

 

4. Високодобивният СИ Кариока с ФАО 480:

гр. Вълчедръм, Монтана – 1127 кг/дка

с. Овча Могила, Велико Търново – 928 кг/дка

с. Кардам, Търговище – 809,6 кг/дка

 

Основната ни цел е да сме близо до земеделските производители, да ги подкрепяме с препоръки и съвети, да отговорим на въпроси им, така че да продължат да постигат високи резултати.

От този сезон Синджента България има специализиран екип за семена.

Във всеки район на страната експертите ни са на разположение и с удовoлствие ще консултират всеки клиент, за да можете да достигнете пълния добивен потенциал на семената ни и да постигнете добри икономически резултати от дейността си.

На 12 ноември планираме и онлайн семинар (уебинар) с международно доказан експерт в областта на царевицата, Техническия ръководител за семена за район Черно Море в Синджента – Baris Uckesen на тема Отглеждане на царевица при стресови условия, критични моменти. Основни характеристики на новите хибриди царевица от Синджента – експертите в семена!

Събитието ще се проведе от 17 ч., на 12 ноември чрез live streaming във Facebook и Youtube. Следете уебсайта ни – www.syngenta.bg и Facebook страницата ни Syngenta Bulgaria за детайли.

Можете да се включите от: https://www.syngenta.bg/webinars

СИНДЖЕНТА – КАЧЕСТВО В РЪЦЕТЕ ТИ!

Всеки от Вас, който държи на качеството и прецизността при сеитба е оценил  калибрираните и чисти семена на Синджента. Стандартите ни са високи и за професионалисти на световно ниво.

 

Успешен сезон!

Учени от университета в град Гьотинген откриха нова болест по царевицата, съобщава topagrar.com. Става дума за нов вид на гъбата Триходерма, открит в полета в южната част на страната, която нанася сериозни поражения върху растенията. Като ефикасно средство за борба с тази гъба до момента е използван вид препарат за растителна защита на биологична основа, съдържащ спори на същите гъби, които имат способност да подтискат други причинители на болести. Учените открили обаче че новият вид гъба която причинява загниване на зърната и нанася огромни поражения на растенията е много по-агресивна. Попадайки върху зърната,гъбата от новия вид Триходерма създава сиво-зелен защитен слой от спори включително между листата.

Изследователите заразили царевични растения в изкуствени условия с въпросния вид гъба, като доказали, че тя води до силно намаляване на съдържанието на сухо вещество. Един от авторите на изследването д-р Анете Пфорд е изследвала проби от царевица от Франция и Южна Германия и е открила , че нападенията от тази гъба са с до 95-100% по агресивни. Новият вид гъба била изолирана при провеждане на молекулярно-генетични изследвания. Освен това било установено, че виновник за новата болест е непознат до момента патоген.

„Използваният в препаратите на биооснова вид гъба е близък роднина до Trichoderma harzianum който не е толкова агресивен, но също нанася слаби поражения на царевицата“, казва д-р Пфорд. „До момента използваните щамове на Триходерма в препаратите за растителна защита, които се различават от новия по-агресивен вид са показали че са необходими по-задълбочени изследвания на рисковете от използването на живи микроорганизми в растителната защита“, добавя и проф. Андреас фон Тидерман, ръководител на отдела по Фитопатология и растителна защита към университета на Гьотинген. Разновидности на тази гъба например се използват в борбата с някои болести по зеленчуците като ботрис или фузариум.

Заради сушата обхванала някои региони наЮгоизточна Европа, която се отразява особено негативно на царвицата и слънчогледа, ЕК намали прогнозните си оценки за средните добиви от царевица в страните от ЕС. Това информира topagrar.com. Дефицити на валежи от дъжд обаче се регистрират след горещата вълна през миналия месец и в някои региони на Белгия, Германия, Франция и Нидерландия. Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури намалиха с 2% своята оценка за средните добиви от царевица до 727 килограма от декар. За България се очакват средни добиви от царевица от 632 килограма от декар спрямо 722 килограма от декар прогнозирани през миналия месец. Още по-слаби средни добиви от 569 килограма от декар се прогнозират за Румъния. По-високи средни добиви от царевица се очакват за Унгария и Словакия

Задържащите се високи температури и липсата на валежи намаляват потенциала на добивите у нас, съобщават в ежемесечния си доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) . Това важи в най-голяма степен за източните части на страната, където се наблюдава ускорено развитие на културите, изсъхване на листата и намаляване на натрупаната биомаса. Те отбелязват, че състоянието на културите у нюс е по-добро в западните части, Ето защо от MARS очакват по-слаби средни добиви от царевица и слънчоглед , като нивата ще са под средните за последните пет години.

Отбелязва се, че времето в източните части на страната, където температурите за разглеждания период август-септември са били над нормите с до 3 градуса и половина, е най-горещият от 1979 година насам. В Западна България температурите са останали до 1,5 градуса над нормите. За разглеждания период с изключение на Югозападна България, броят на горещите дни с температури над 30 градуса е бил с между 5 и 15 дни над нормата. От MARS съобщават за продължаване на тенденцията от предходдните месеци за оскъдни валежи, като малко повече валежи са паднали предимно в северните части. Над средните количества валежи са паднали в северозападните и югозападни части на страната. В региона на Източна България нивата на запасите от влага са намалели до критични нива, като добивите се компрометират от ускорения процес на развитие на растенията и понижените нива на фотосинтеза. Сателитните снимки също потвърждават, че посевите в Източна България са предимно в лошо състояние. За разлика от тях, в западните части на страната , нивата на влага в почвата достигат стойности, блиски или над средните, и посевите са в добра форма. Експертите прогнозират забавяне сеитбата на рапица в източните части на страната.

От ЕК отново намалиха вносните мита за някои земеделски култури като царевица, ръж и сорго, съобщава „Зерно Онлайн“. Новата ставка е определена на 0,26 евро за тон, което е около 0,31 долара за тон. По-рано беше установено мито от 5,48 евро за тон се припомня в информацията. Новото мито е в сила от 26 август.

Заради острата липса на влага в почвата, състоянието на слънчогледа и царевицата у нас особено във югозападните части на страната продължава да се влошава, твърдят анализаторите на UkrAgroConsult. Състоянието на посевите остава добро в южните, североизточни и централни региони, където се наблюдават достатъчно запаси от влага в почвите.

В информацията се припомня, че в източните части на страната не са падали валежи над 30 дни. , като според аализаторите там, където има достатъчна влага, парцелите могат да се подготвят за засяване на есенната рапица.

И през август експертите на американския департамент по земеделие излязоха с нов доклад с „мечешки характер“ за пазарите, съобщава „Зерно Онлайн“. Последните им прогнози вещаят както рекордни крайни запаси от основните зърнени култури, така и с рекордно предлагане на пшеница и нов максимум в производството на царевица и се очаква да доведат до спад в цените по световните пазари. Това показват и първите реакции на борсите зад Океана, и по-скоро в Чикаго, където вчера беше регистриран спад в котировките на меката пшеница с долар и 38 цента до 180,5 долара за тон. Тук влияние основно оказаха данните за повишеното предлагане на пшеница на пазарите както в света, така и в САЩ.

С 4 млн. тона по-малко пшеница в ЕС

Експертите повишиха оценката си за предлагането на пшеница на глобалните пазари до рекордните милиард и 66 млн. тона, при производство малко над 766 млн. тона и потребление от 750,1 млн. тона. Запасите в края на годината се очаква да достигнат 316,8 млн. тона, като увеличението тук се дължи основно на пониженото потребление на пшеница за фураж.

Оценката за началните запаси също беше съществено повишена с 3,7 млн. тона . По-добро производство се прогнозира за Русия (+1,5 млн. т, САЩ (+0,38 млн. т) и Украйна (+0,5 млн. тона). В същото време за страните от ЕС се прогнозира с 4 млн. тона по-слаба реколта от пшеница през текущия сезон. За Казахстан се прогнозира с 1 млн. тона по-слаба реколта. Експортният потенциал на Русия и Украйна беше повишен съответно с 1,5 и 0,5 млн. тона, докато за ЕС беше намален с 1,5 млн. тона.

По-добра реколта от царевица

От USDA повишиха оценките си за производството и крайните запаси и при другата водеща култура-царевицата. Глобалната реколта се очаква да надмине милиард и 171 млн. тона, докато крайните запаси остават дори по-високи от тези при пшеницата- 317,4 млн. тона. Потреблението остава с 6,2 млн. тона под производството. Основната причина за повишената оценка за глобалната реколта е САЩ, където експертите очакват производството през 2020/21 година да се повиши с над 7 млн. тона.

Липсата на достатъчно запаси от влага в почвата продължава да оказва негативно въздействие върху развитието на късните пролетни култури у нас, считат анализаторите на UkrAgroConsult. Високите температури от порядъка на 38-39 градуса в края на юли и задълбочаващото се според тях засушаване са допринесли за изсъхване на листата на царевицата в източните региони на страната.

За периода от 5 до 9 август се прогнозира спад в температурите и промяна на времето, като температурите ще останат близки до нормите, а дефицитът от влага в почвата ще продължи, тъй като очакваните незначителни валежи едва ли биха подобрили ситуацията.

На юг и изток засушаването ще продължи да оказва негативно влияние върху развитието на царевицата. Подобряване на състоянието на късните сортове царевица се прогнозира за западната част на страната, където се очакват валежи през втората десетдневка на месеца. В информацията се отбелязва още, че анализаторите на UkrAgroConsult намаляват своите прогнози за производството на зърнени култури у нас заради повсеместното засушаване в страната.