понеделник, април 15, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

Агро Новини

Румъния изгради най-големия зърнен терминал в Европа до границата с Украйна

Очаква се новият терминал да облекчи трафика към пристанището на Констанца

Group), лидер в частния товарен железопътен транспорт в Румъния, обяви завършването на най-големия терминал за товарене и разтоварване на земеделска продукция в Европа след инвестиция на стойност 10 милиона евро, информира БТА, позовавайки се на изданието „Еконмедия“.

Разположен в Дорнещ, окръг Сучава, на границата с Украйна, новият комплекс, предназначен за товарене и разтоварване на земеделска продукция, бележи нов етап в усилията на групата Грампет да модернизира и подобри ефективността на железопътната инфраструктура в региона и да подкрепи възстановяването на Украйна.

„Румъния има важна роля във функционирането на коридорите на солидарността, създадени от страните членки на ЕС, за да облекчат транспорта на стоки, идващи от Украйна. След началото на войната, железопътните оператори в рамките на Грампет Груп допринесоха съществено за облекчаване на трафика и реактивирането на основните коридори по оста север-юг, осигурявайки транспорта на над 1,5 милиона тона стоки във връзката с Украйна“, заяви президентът на групата Груя Стойка.

Той посочи, че новият комплекс в Дорнещ ще позволява транспорта на 240 000 тона зърно и други земеделски продукти на месец и по този начин ще се превърне в стратегически пункт за облекчаване на трафика на стоки до черноморското пристанище Констанца.

Изданието отбелязва, че терминалът с максимален капацитет 500 тона стоки на час е най-големият терминал за товарене и разтоварване на земеделска продукция в Европа. Той има максимален проектиран капацитет от 3 милиона тона годишно, снабден е със станция за товарене на вагоните (със 128 метра дължина) и станция за разтоварване (със 120 метра дължина) и е проектиран да функционира по 24 часа, седем дни в седмицата и 365 дни в годината.

Още
Агро Новини

Молдовският министър на земеделието Владимир Боля: Войната затвори достъпа ни до експортните пристанища на Украйна

Заради конфликта Молдова е свила значително своя експортен потенциал на зърно

 

„Подобно на България , Молдова е производител и износител на зърно. Войната на Русия в Украйна обаче затвори достъпа ни до основните украински експортни пристанища. Преди началото на войната сме изнасяли зърнени култури в 30 страни основно през черноморските пристанища на Украйна. Заради отрязването на достъпа ни до тях в момента молдовския износ на зърно е насочен  основно през Румъния като изнасяме за 11 страни, като Румъния се явява и основен пазар“, заяви по време на брифинг в земеделското министерство молдовският вицепремиер и министър на земеделието и хранително-вкусовата промишленост на Молдова Владимир Боля.

През октомври миналата година в Молдова е въведен лицензионен режим за внос на украинска аграрна продукция, какъвто действа и у нас. Молдовският министър призна, че заради украинския внос на агропродукция, множество фермери в страната са били изправени пред фалит и целта на този режим е била да намали негативните ефекти върху вътрешния пазар на зърно.

Заедно с министър Кирил Вътев двамата се срешнаха днес и обсъдиха теми от взаимен интерес. Министър Вътев коментира, че през 2023 г. обменът на селскостопански стоки между двете страни възлиза на 89,7 млн. щ. д., но има възможност със задълбочаването на отношенията в областта на земеделието, храните, контрола на храните, селекцията в животновъдството и образованието този обем да нарасне значително.

Още
Агро Новини

Забрана на транзита на украинско зърновъвежда Полша от 1 април

В подписано споразумение, фермерите изразяват подкрепа за позицията на правителството за промяна на Зелената сделка

Поредният кръг на преговори между полското правителство и протестиращите фермери завърши с подписването на споразумение за даване на допълнителни субсидии на зърнопроизводителите и налагане на забрана за транзита на някои видове аграрна продукция от Украйна, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на информация на полско радио.

„Споразумението преразглежда действащото ембарго за внос на украинска продукция, което е в сила от септември миналата година. Това касае продукция като пшеница, царевица, пшеничено брашно, рапица и слънчоглед. Освен това земеделският министър трябва да поиска от полското правителство да забрани транзита на указаната украинска агро продукция“ се казва в съобщение на полското радио.

Двете страни се споразумяха да се разработят детайлни правила за търговията с храни и земеделски култури между Полша и Украйна, като се отбелязва, че сложната ситуация в земеделския сектор на страната се дължи на руската агресия в Украйна.

В споразумението влизат и клаузи с които фермерите подкрепят позицията на правителството за промени в Зелената сделка, в това число въвеждане на доброволна схема за оставян на земи под угар и опростяване на останалите екологични изисквания към фермерите, се казва още в съобщението. Споразумението е подписано от полския министър на земеделието Чеслав Шекерски.

Още
От 20 март земеделците могат да кандидатстват по държавната помощ заради войната в Украйна
НОВИНИОСП и субсидии след 2023

От 20 март земеделците могат да кандидатстват по държавната помощ заради войната в Украйна

От 20 март до 9 април 2024 г. земеделските стопани могат да кандидатстват по схемите за държавни помощи „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“.

Това бе решено днес от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ) в изпълнение на поетите ангажименти от страна на Правителството, в подписаното споразумение със земеделците.

Заявленията за подпомагане се подават в Общински служби земеделие (ОСЗ) към Областна дирекция “Земеделие“ на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) по постоянен адрес на физическото лице (при кандидатстване на ФЛ) и по седалището на едноличния търговец или юридическото лице (при кандидатстване на ЕТ и ЮЛ).

Помощта се предоставя под формата на преки безвъзмездни средства на земеделски стопани от първичното селскостопанско производство за компенсиране на част от повишените разходи за производство.

На подпомагане подлежат животновъди, отглеждащи едри и дребни преживни животни, пчелни семейства, производители на плодове и зеленчуци, винени лозя, маслодайна роза, тютюн, пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица.

Максималният размер на подпомагане за един кандидат в сектор „Зърнопроизводство“ е до 55 000 лв.

Максималният интензитет на помощта е до 280 000 евро (547 632 лв.) на предприятие с дейност в първичното производство на селскостопански продукти. Той се прилага за целия период на действие на Временната рамка (март 2022 г.- юни 2024 г.) и се взема предвид размерът на всички получени помощи от земеделския стопанин съгласно нея.

Срокът за изплащане на помощта е до 22 април 2024 г. след постановяване на положително решение на Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи по двете нотификации и след утвърждаване на бюджет по схемите на УС на ДФЗ.

Линк към указанията на ДФЗ

Още
Помощ Украйна 2024
НОВИНИ

От 20 март стопаните могат да кандидатстват по държавната помощ заради войната в Украйна

От 20 март стопаните могат да кандидатстват по държавната помощ заради войната в Украйна

От 20 март до 9 април 2024 г. земеделските стопани могат да кандидатстват по схемите за държавни помощи „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“.

Това бе решено днес от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ) в изпълнение на поетите ангажименти от страна на Правителството, в подписаното споразумение със земеделците.

Заявленията за подпомагане се подават в Общински служби земеделие (ОСЗ) към Областна дирекция “Земеделие“ на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) по постоянен адрес на физическото лице (при кандидатстване на ФЛ) и по седалището на едноличния търговец или юридическото лице (при кандидатстване на ЕТ и ЮЛ).

Помощта се предоставя под формата на преки безвъзмездни средства на земеделски стопани от първичното селскостопанско производство за компенсиране на част от повишените разходи за производство.

На подпомагане подлежат животновъди, отглеждащи едри и дребни преживни животни, пчелни семейства, производители на плодове и зеленчуци, винени лозя, маслодайна роза, тютюн, пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица.

Максималният размер на подпомагане за един кандидат в сектор „Зърнопроизводство“ е до 55 000 лв.

Максималният интензитет на помощта е до 280 000 евро (547 632 лв.) на предприятие с дейност в първичното производство на селскостопански продукти. Той се прилага за целия период на действие на Временната рамка (март 2022 г.- юни 2024 г.) и се взема предвид размерът на всички получени помощи от земеделския стопанин съгласно нея.

Срокът за изплащане на помощта е до 22 април 2024 г. след постановяване на положително решение на Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи по двете нотификации и след утвърждаване на бюджет по схемите на УС на ДФЗ.

Още
В бъдеще още 7 млн. ха трябва да бъдат покрити от директните плащания
Агро Новини

ЕС даде на заден ход: Предлага на фермерите да могат да използват земите оставяни под угар за земеделски нужди до края на годината

Брюксел обещава и защитни механизми за вноса на чувствителна агропродукция от Украйна и Молдова

Брюксел

На фона на фермерските протести заливащи Европа и очакваното струпване на трактори в Брюксел по време на провеждащия се там съвет на ЕС, бюрократите в Брюксел дадоха на заден ход, като предложиха да отпадне изискването, земеделските производители да оставят част от обработваемите площи под угар, информира БТА.
Предложението на ЕК е правилото да се оставя определен процент от обработваемите площи като необработваеми да действа до края на 2024 година. Предложението е в отговор на опасенията за доходите на земеделските производители, се посочва в съобщение на ЕК.

Европейските правила предвиждат земеделците да спазват изисквания в областта на опазването на околната среда, за да получат средства от ЕС. Собствениците на земя с площ под 10 хектара са освободени от някои изисквания, а новото предложение предвижда облекченията тази година да се прилагат за всички стопани.

По-рано вчера ЕК предложи удължаване на срока на безмитния внос на украинска земеделска продукция до юни 2025 година като се засили защитата върху вноса на чувствителна продукция. Както е известно именно безмитния внос на украинска продукция е една от причините за масовите протести на производителите. Освен за Украйна се предлага удължаване на срока за безмитен внос на агропродукция и от Молдова. В предложението на ЕК се декларира, че при условие че вноса на някои продукти като птиче месо, яйца и захар в нивата надвишат средните нива за 2023 и 2024 година, митата ще се включат автоматично за да се защити вътрешното производство и да се избегнат смущения на пазара.

Украинският внос на земеделска продукция в ЕС за периода октомври 2022-октомври 2023 година е достигнал до 24,3 млрд. евро. Преди войната той е бил в размер на 24 млрд. евро. Износът на аграрна продукция от Молдова се е увеличил от 1,8 млрд. евро през 2021 г. до 2,6 млрд. евро през 2023 година.

Още
Торене на царевица през пролетта
Агро НовиниБез категория

В Украйна: ЕС не може да се притеснява от увеличение на вноса на украинска агропродукция

Киев е готов на нови дебати със съседните страни, в опит да ги убеди, че няма риск от украинския износ

 

„През 2024 година страните от ЕС не могат да се притесняват от увеличение на вноса на украинска агропродукция. Напротив очаква се той да спадне с възможни единични изключения“, заяви за „Интерфакс“ Украйна украинският заместник министър на икономиката Тарас Качка, цитиран от „Зерно Онлайн“.

„Ние вече разкрихме своя потенциал, нещо от което се притесняват в ЕС, ето защо няма основания повече да се говори за увеличение на експорта ни както беше през 2022 година и частично за някои стоки през 2024 година. Търговията вече изглежда стабилизирана, и ние вече сме хармонизирали нашия износ“, добави Качка.

Той припомни за постигната договорка с ЕС да не се прилагат спрямо Украйна всички механизми за ограничение на износа и за период от още 12 месеца. Заместник министърът на икономиката поясни, че е чул позицията на европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски, който предлага не само в регламента за либерализация на украинския внос да се запазят защитните механизми, но и да бъдат въведени ограничения за вноса на месо и захар от Украйна.
Според него Украйна е готова на дебати със съседните страни, които се страхуват от рисковете от вноса на украинска агропродукция.

Още
Агро Новини

Заедно с други четири страни членки България поиска от ЕК реални мерки в защита на фермерите

Предлага се въвеждане на тарифни квоти за повечето чувствителни земеделски стоки

 

Министрите на земеделието на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия подписаха писмо за износа на селскостопански продукти от Украйна до заместник-председателя на Европейската комисия и еврокомисаря по търговията Валдис Домбровскис и еврокомисаря по земеделието Януш Войчеховски. Това съобщиха от агроведомството.

В писмото се посочва, че в резултат на увеличения внос от Украйна, производителите в държавите членки на предна линия продължават да срещат трудности при реализацията на своите продукти на традиционните си експортни пазари, където те биват заменени от евтини украински селскостопански продукти.

Петте държави излагат подробно данни за проблема, свързан със загубата на пазари на фермерите.

Смятаме, че е необходимо Комисията да въведе такива мерки, които защитават пазарите на държавите членки на предна линия и в същото време им предоставя възможността да използват своя експортен потенциал. Една възможност би било да се въведат тарифни квоти за повечето чувствителни земеделски продукти в рамките на преговорите за удължаване на ATM Регламента /Автономни тарифни мерки/.

За продуктите, които е невъзможно да се въведат отново тарифни квоти следва да бъде намерено различно решение за адресиране на проблема с нарастващия внос от Украйна, се казва още в писмото.

Още
Агро Новини

След споразумение с правителството, полските фермери вдигнаха блокадата от границата с Украйна

Данъците за полските фермери остават на нивата от миналата година

 

След постигнато споразумение с правителството, полските фермери вдигнаха блокадатта на границата с Украйна, информира авторитетното издание POLITICO. Постигнатото споразумение подписано от новия полски министър на земеделието Чеслав Сикерски отговаря на финансовите искания на производителите, но не включва забрана на украинския внос на земеделска продукция. На фона недоверие към постигнатото в края на декември споразумение, протестът на земеделските производители беше подновен в средата на миналата седмица.

Фермерите обвиниха новото полско правителство, че не успява да ги защити от украинския внос на зърно, но също така поискаха серия от мерки за финансова подкрепа. Сделката от събота най-накрая изпълни тези финансови изисквания – които включват стартиране на субсидии за производство на царевица, поддържане на селскостопанските данъци на нивата от 2023 г. и увеличаване на преференциалните заеми за ликвидност – без обаче да включва ограничения върху вноса от Украйна.

От полското министерство на земеделието заявиха, че мерките предвидени в споразумението ще се приложат след приключване на законодателния процес и получаване на одобрение от Брюксел.

Брюксел готви пълна забрана за вноса на някои украински продукти

Въпреки отмяната на блокадата, протестиращите фермери заявиха, че „най-важното“ искане сега е „да се ограничи притокът на стоки от Украйна“. Еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски каза пред полските медии в петък, че ще поиска ограничаване в целия ЕС на продукти като захар, яйца и птиче месо от Украйна.

„Този внос расте по начин, който заплашва конкурентоспособността на сектора на ЕС, включително полското птиче месо и производството на захар“, заяви Войчеховски.

Изданието припомня че еврокомисарят по земеделие вече се сблъска с други членове на Европейската комисия относно пълната либерализация на търговията с Украйна, която изпълнителната власт на ЕС се очаква да препоръча още следващата седмица.

„Украйна е такава страна, че те просто искат да вземат, да вземат, да вземат и да не върнат нищо“, каза Роман Кондров, един от лидерите на протеста, пред POLITICO , предупреждавайки за рисковете от допускането на страната да се присъедини към ЕС без ограничения.

Междувременно продължава протестът на полските превозвачи тъй като искат правителството да прекрати споразумение между ЕС и Украйна, което либерализира правилата за пътен транспорт в опит да помогне на украинската икономика, осакатена от руската инвазия.

Още
Агро Новини

Украйна ще санкционира нарушители на лицензионния режим за България

Киев ще отнеме лицензите на некоректните износители до средата на месеца

Очаква се до средата на януари Киев да отнеме лицензиите на износители на включените в лицензионния режим стоки за България за които е установено, че са изнасяли продукцията си в нарушение на този режим. Това е заявил в онлайн разговор с министъра на земеделието Кирил Вътев украинският му колега Николай Солски.

На срещата министър Вътев представи данни за вноса на рапица, царевица и слънчоглед в България за периода декември – началото на януари. Той съобщи, че са установени единични случаи на опити за заобикаляне на лицензионния режим с внос на черен маслодаен слънчоглед, рапица и царевица за посев.

Министър Вътев подчерта, че през последните седмици се наблюдава засилен внос на слънчоглед с баржи по река Дунав. Той предупреди своя украински колега, че ако това темпо на внос се задържи, лимитът, необходим за нуждите на българските преработватели, ще бъде достигнат. Това респективно ще доведе до прекратяване на вноса с оглед на реализация на слънчогледа от българско производство.

Още
Агро Новини

Фермерите в Полша отново излизат на протести

емеделските производители искат субсидии за царевица и по-малки данъци

 

Полски фермери обявиха, че днес ще блокират граничния пункт Медика“ с Украйна тъй като не са получили гаранции от премиера Доналд Туск, че исканията им ще бъдат изпълнени, информира БТА, позовавайки се на т Ройтерс.

Фермерите настояват полското правителство да им отпусне субсидии за добива на царевица и да не допусне да бъдат увеличени данъците им.

В последно време заради забраната за внос на украинско зърно, двустранните отношения с Полша рязко се влошиха, като Киев заяви, че ще въведе частична забрана за внос на полска агропродукция в отговор на мерките, предприети от Варшава.

Още
Агро Новини

Украйна засилва контрола върху експорта на земеделска продукция

Правителството ще поиска от търговците да се лицензират или да предоставят данни за платените данъци

За да увеличи средствата за финансиране на отбраната във времена н военни действия, Украйна въвежда по-стриктен контрол на износа на земеделска продукция от черноморските и дунавски пристанища на страната, съобщава Ukragroconsult, позовавайки се на Bloomberg. Правителството ще поиска от търговците да се лицензират или да предоставят данни за изплатените данъци до началото на войната. В информацията се съобщава, че при промяна на ситуацията този механизъм може да бъде допълван или променян.

Правителството се стреми да ограничи дейността на компаниите-еднодневки и да повиши постъпленията в хазната от чужда валута както и да повиши събираемостта на данъците с оглед на това, че съюзниците които осигуряват международна военна помощ следят внимателно за антикорупционните мерки прилагани от Украйна. Прилагането на подобни мерки изисква време, което за износителите е свързано със задържане на товарите и увеличаване на разходите.

Проверките доведоха до временно спиране на експорта на земеделска продукция от пристанището в Одеса, което доведе до многобройни жалби, а търговците от дунавските пристанища съобщиха, че проверките на документацията за експорт са довели за съществено забавяне. Търговията по река Дунав според тях се забавя освен заради бюрократичните мерки на Киев, заради лошото време и задръстванията по маршрута. По оценки на търговци износители всеки ден забавяне на товарите води до увеличаване на разходите им с 4 хил. долара.

Още
Агро Новини

В опит да ограничат износа за България, украински преработватели започнаха да предлагат по-атрактивни цени на слънчогледа

Въпреки това преработвателите у нас продължават да търсят слънчоглед от Украйна

За пръв път през тази стопанска година преработвателите в Украйна започнаха да предлагат по-високи цени на местните производители на слънчоглед, с които да конкуират експорта на суровина към България, информира „Зерно Онлайн“. Цената която предлагат те е дори по-висока отколкото предлаганата на пазара в България, пише в публикацията. Актуалната цена на украинския слънчоглед в момента е между 290 и 305 долра за тон което се равнява на експортната цена на суровината за България между 400 и 410 долара за тон. В същото време цената на украинския слънчоглед в България с доставка на място през декември-януари е между 370 и 380 долара за тон. Отбелязва се, че преработвателите на слънчоглед у нас продължават да търсят украински слънчоглед заради недостиг на суровина.

Още
Агро Новини

Постигната в договорка с Украйна за обмен на данни за търговията с агропродукция

Обмяната на информация ще е ежеседмично на нивобексперти

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев се договори с министъра на аграрната политика и храните на Украйна Микола Солски да започне редовен обмен на данни между двете министерства за търговията със селскостопански стоки. Експерти от двете ведомства ще обменят информация всяка седмица за износа и вноса на определени земеделски продукти. Това стана ясно по време на онлайн среща между двамата министри, на която те обсъдиха поетия ангажимент от страна на Украйна за контрол на износа.

Министър Вътев запозна украинския си колега с подписания Меморандум между българското правителство и инициативния комитет на земеделските производители, който предвижда забрана за внос на слънчоглед от Украйна до края на ноември. След този срок в сила ще бъде лицензионен режим за износ на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица, съгласно договорен план между Украйна и Европейската комисия.

Министър Вътев информира и за опасенията на българските земеделски производители и преработватели във връзка с вноса на рафинирано и нерафинирано слънчогледово масло, сухо мляко, пчелен мед, захар и замразени малини от Украйна.

„Много е важно да обсъждаме всички проблеми, които засягат земеделските ни производители и заедно да търсим решения“, подчерта министър Вътев.

Още
НОВИНИ

Още 213 млн. лв. за фермерите по помощта за войната в Украйна

УС на ДФЗ увеличи от 213 млн. лв. на 426 млн. лв. бюджета на държавната помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, прилагана през 2023 г.

 

Решението е във връзка с поетия ангажимент от подписания на 20.09.2023 г. Меморандум между Министерски съвет, Министерство на земеделието и храните, Министерство на финансите и Инициативният комитет за провеждане на общонационален земеделски протест

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ) утвърди бюджет в размер на общо 426 000 000 лв. и изменения в указанията за прилагане на схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, прилагана през 2023 г. в следните направления:

• Едри и дребни преживни животни, коне, и пчелни семейства – 204 млн. лв.;

• Плодове и зеленчуци (ябълки, круши, кайсии/зарзали, праскови/нектарини, череши, вишни, ягоди полски, малини полски, сливи, десертно грозде, домати полски, краставици полски, корнишони, патладжан и пипер полски, домати оранжерийни, краставици оранжерийни, пипер оранжериен, ягоди оранжерийни, малини оранжерийни, картофи, лук, чесън, моркови, зеле, дини и пъпеши), маслодайна роза, ориз, винени лозя, черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници), салати и марули, бамя, тиквички, култивирани гъби и тютюн – 222 млн. лв.

С приетият Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., в Област Земеделие бяха предвидени допълнително 150 000 000 лева, които да бъдат изплатени на земеделските стопани посредством схемата за държавна помощ във връзка с последствията от войната в Украйна.  Осигурени са и допълнителни 63 млн. лева, които да бъдат изплатени на земеделските стопани посредством държавна помощ. По този начин общият бюджет на помощта се увеличава от 213 000 000 лв. на 426 000 000 лв., като утвърдените ставки по направления ще бъдат увеличени. Решението е във връзка с поетия ангажимент допълнителните средства в размер на 213 000 000 лева да бъдат разплатени до 30 септември 2023 г., съгласно подписания на 20.09.2023 г. Меморандум между Министерския съвет, Министерство на финансите, Министерство на земеделието и храните и Инициативния комитет за провеждане на общонационален земеделски протест.

Максималният размер на финансовата помощ е до 250 000 евро (488 957 лв.) на предприятие, чиято дейност е в сектора на първичното производство на селскостопански продукти. При определянето му се отчита и подпомагането, което кандидатът е получил от м. март 2022 г. до м. декември 2023 г. по схемата за държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“.

Изменените Указания за прилагане на схемата ще бъдат публикувани на сайта на ДФЗ.

Още
Агро Новини

Правителството ще наложи таван на надценките на храни чрез закон, обяви Кирил Вътев

Вносът на украински слънчоглед ще бъде съобразен с нуждите на преработвателите

Земеделският министър Кирил Вътев обяви, цитиран от БТА, че правителството подготвя законопроект, който ще цели да въведе таван на надценките на храните в търговската мрежа/. Според него такъв закон е нужен, за да сложи някакви рамки на надценките, като той изтъкна, че при проверките при млечните продукти от рафта в магазина назад към производителите, е отчетено завишение на цените.

„Не може силният да натиска надолу по-слабия, защото най-слаб в случая се оказа земеделският производител, който няма какво да натиска ценово“, коментира Вътев като уточни , че работата на законодателната власт е да създаде нужните правила по които да функционира пазара, а не да го контролира.

Що се отнася до вноса на украински слънчоглед Вътев коментира, че той ще бъде съобразен с нуждите на преработвателите.

. Ние винаги сме внасяли слънчоглед, в това число и от Украйна, и в момента влиза от Румъния, каза Вътев.

Според данните на министъра тазгодишната реколта на слънчоглед е около 1.6 млн. тона, което е под очакваните 2.2 млн. тона. С остатъка от миналата година наличният български слънчоглед е около 2.1 млн. тона. Българските преработватели годишно преработват 3 млн. тона слънчоглед за олио и 1 млн. тона за белен слънчоглед. Остава разрешаването на големия въпрос как ще се споразумеят производители и преработватели, така че да се изкупи продукцията.

Още
Близо 40% от бюджета на ЕС отива за финансиране на проекти от Общата селскостопанска политика
Агро Новини

Брюксел предупреди, че държавите налагащи едностранна забрана на украинския внос ги чакат санкции

ЕК не е запозната с мерките налагани от България

Европейската комисия предупреди днес, че може да предприеме наказателни процедури срещу държавите от Европейския съюз, които налагат едностранни ограничения на земеделския внос от Украйна, съобщва БТА. Целта ни е да постигнем решение съвместно с всички засегнати страни, уточни говорител на комисията на пресконференция в отговор на въпроси.

Държавите в ЕС нямат право да налагат едностранни мерки. Целта ни е да постигнем решение с помощта на всички засегнати. Украйна представи тази седмица план за действие, обсъждаме го, добави говорителят.

Планът предвижда Украйна да въведе бързо надзор на износа. В този случай няма да има нужда от едностранни ограничения. ЕК запазва правото си, ако прецени, да предприеме наказателни процедури срещу държавите, които поддържат едностранни мерки, поясни той.

Говорителят добави, че засега ЕК не е запозната с мерките, предприемани от България. Обсъждаме тези въпроси двустранно, уточни той. По неговите думи ЕК ще бъде длъжна да представлява държавите от ЕС в спора в Световната търговска организация (СТО) по въпроса за украинския износ. Украйна предяви преди дни иск в СТО срещу Полша, Унгария и Словакия заради предприетите от тях едностранни ограничения срещу вноса на украински земеделски стоки.

Земеделските производители в пет източноевропейски държави от ЕС – Унгария, Полша, Словакия, Румъния и България – се оплакват, че са заплашени от фалит, тъй като евтиният украински внос подбива цените на вътрешния пазар, отбелязва агенцията.

Още
Агро Новини

Румъния се готви да изнася до 4 млн. тона украинско зърно

Очаква се Брюксел да удължи забраната за внос на украинска аграрна продукция с два мвавца

Румъния ще се опита да увеличи износа на украинско зърно през своите пристанища от 2 на 4 млн. тона, съобщава „Звено Онлайн“, позовавайки се на изявление на премиера на страната Марчел Чолак. Както е известно забраната за внос на украинска аграрна продукция за пет страни членки на ЕС изтича днес.  Към момента Брюксел все още се бави с вземането на решение дали да се удължи срока на забраната. За нейното удължаване поне до края на годината настояват най-малко две от петте страни, пише „Дневник“. Говорителят на ЕК Мириам Гарсия Ферер заяви, цитирана от Politico, че комисията „все още не е взела решение“ и „все още имаме малко време“. Според изданието в Брюксел се говори, че решението може да е за удължаване на ограниченията с още два месеца.

Още
Ще зареждат тракторите и комбайните по бензиностанциите в страната
Агро Новини

Браншовици настояват за компенсации след вдигане на забраната за внос на украинска продукция

Забраната за внос на земеделска продукция не е повлияла на вътрешния пазар заради по-високата себестойност на българската продукция

 

От Българския фермерски съюз са изразили подкрепата си за становището на правителството да бъдат поискани допълнителни компенсации от Европейската комисия (ЕК) за загубите на българските зърнопроизводители и особено на производителите на слънчоглед след отпадането утре на забраната за внос от Украйна, съобщава БТА.

„Правителството и фермерите заедно трябва да набележим пакет от мерки в подкрепа на бранша и да бъдат поискани средства от ЕК. Парите са необходими за осигуряване на ресурс за есенната сеитба и за гарантиране на новата реколта. Освен това да се засили контролът по внос на земеделската продукция от Украйна“, заяви председателят на Български фермерски съюз Георги Стоянов в съобщение, изпратено до медиите.

Според него забраната за внос на зърно от Украйна не е повлияла на пазара в България и все още има проблеми с реализацията на нашата продукция, тъй като е с по-висока себестойност заради наводнения и суша. Освен това цените на зърното продължават да са ниски и на международните пазари.

Български фермерски съюз предлага министърът на земеделието и храните Кирил Вътев да започне да си говори с бранша. Комуникацията с ведомството е много трудна и ограничена, каза Георги Стоянов. „Има още нещо, което трябва да се отвори – подходът, който се случи от днес за утре, вкараха се предложенията за отпадане на забраната за внос на зърно от Украйна, а днес вече е на дневен ред да се гласува, няма го диалогът с браншовите организации, няма го диалогът какво би могло да се случи. Ние водим такъв, когато е на дневен ред самата тема, а не предварително. Тук ефектът не е само икономически, трябва да се вземе под внимание, че ситуацията, в която работим в момента, е различна. Но ако си представим, че утре Украйна ще стане член на ЕС, ние нямаме механизъм, по който да защитим нашето производство“, коментира председателят на Български фермерски съюз.

Георги Стоянов смята, че правителството трябва да има цялостен подход към всички сектори в икономиката предвид геополитическата обстановка и икономическите последици от нея. За целта трябва да се направи стратегия за защита на българските производители и потребители с предвидимост в производството и гарантиране на пазари, като има и запазване на продоволствената сигурност.

От друга страна, да има защита на социалните интереси на производителите и населението на селските райони, защото загубата на пазари ще доведе до свиване на производството, съкращаване на работни места и още по-засилено обезлюдяване на селските райони. Важно е да се оцени ефектът на въздействието на всяко политическо решение, пише в съобщението. Според Стоянов за целта е необходимо да бъде създадена система и структура, която да идентифицира и управлява риска в земеделието. Също така да бъде осигурен финансов ресурс за гарантиране на компенсаторни мерки в резултат на последици от рискови ситуации и пазарни кризи. Това може да стане чрез създаването на Фонд за управление на кризи с финансов ресурс, което е добро решение към идеята за създаване на система за управление на риска и гаранционен фонд, който да я обезпечава. По този начин земеделските стопани ще имат сигурност, че при възникване на криза могат да бъдат защитени, за да имат финансов ресурс за подготовка за нова реколта, посочва още Български фермерски съюз.

Още
Агро Новини

Брюксел ще мисли докрай за решението за продължаване ограниченията за украинския внос

Украйна започва да изнася през хърватски пристанища

Европейската комисия все още няма готовност да обяви, дали наложената забрана за внос на някои земеделски продукти за пет от страните членки на блока сред които и България ще остане в сила и след 15 септември , съобщава БТА. Според говорител на комисията, тя разполага с осем дни за да вземе решение за това.

Трябва да постигнем общоприемливо решение. От една страна е необходимо да запазим подкрепата за Украйна, но същевременно наблюдаваме затруднения в пет съседни държави (България, Румъния, Унгария, Полша и Словакия . Необходимо ни е решение, което подкрепя Украйна и премахва трудностите, обобщи говорителят на пресконференция днес. ЕК ще вземе много бързо решение (дали да запази или да премахне временните мерки), след като съобщи намерението си на държавите от ЕС, каза още говорителят.

Той допълни, че постоянно възможните действия се обсъждат с Украйна и Молдова, а в последното работно заседание са се включили също балтийските държави и Хърватия. Не изключваме в бъдещи разговори да се присъединят още държави от ЕС, освен петте пряко засегнати, посочи говорителят.

Междувременно Украйна е започнала да изнася зърно през пристанищата на Хърватия, за да разшири експортните си маршрути, докато черноморските й пристанища остават затворени, съобщи първият вицепремиер на страната Юлия Свириденко, цитирана от Ройтерс. Договорка между Украйна и Хърватия е била постигната по време на посещението на украинския външен министър Дмитрий Кулеба през юли.

„Украинско зърно вече се изнася през хърватските пристанища. Благодарни сме за тази възможност. Макар и този маршрут да е нишов, той вече е популярен“, заяви Свириденко. „Готови сме да развием възможностите на този транспортен коридор“. Тя обаче не съобщи колко зърно вече е изнесено през хърватските пристанища.

Още
НОВИНИ

България ще поиска подкрепа за инфраструктура от ЕК заради транзитния транспорт на украинско зърно

Румъния, Словакия и Унгария за европейска помощ за инфраструктурата, заради транзитния транспорт на украинско зърно. ова стана ясно на проведена днес онлайн среща с министрите на земеделието на 5-те държави членки, в която участва министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. „Ясно трябва да се заяви, че България се нуждае от сериозна подкрепа за инфраструктурата, тъй като тя не може да поеме тежкия трафик по създадените коридори за транзит на украинско зърно“, подчерта министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. Той уточни, че заедно с Министерство на транспорта и съобщенията и Министерство на регионалното развитие и благоустройството ще се работи по анализ на нуждите от инвестиции в транспортната инфраструктура, свързана с транзита на украинско зърно през България.

Още
НОВИНИ

Страната ни ще иска удължаване на забраната за внос на слънчоглед и нерафинирани масла от Украйна до края на годината

Страната ни ще поиска удължаване на забраната за внос на нерафинирани масла и слънчоглед от Украйна до края на годината, съобщи днес след среща с преработватели земеделският министър Кирил Вътев. Според него разговорите с преработвателите на маслодайни семена не са дали резултат към момента и всичко ще зависи от това, дали забраната за внос на някои агропродукти от Украйна ще бъде удължена и след 15 септември. Освен за нерафинирани масла и слънчоглед страната ни ще иска забраната да обхване и вноса на сухо мляко. Венцислав Върбанов съобщи, че от Българската агрохранителна камара също ще настояват за удължаване на забраната за внос на украинска аграрна продукция.

От сектора на преработвателите не дадоха конкретни цифри за залежалите количества суровина и олио, но споделиха че търговията със слънчоглед от новата реколта практически не върви заради натрупани големи резерви. Според тях страната ни ще разполага както с достатъчно суровина за производството на олио, така и с достатъчно олио, и предупредиха потребителите да не се запасяват. Очакванията за новата реколта от слънчоглед са за производство от 2 млн. тона при остатъчни преходни резерви от 600 хил. тона.

Още
Без категорияНОВИНИ

Денков и Зеленски обсъдиха защитата на алтернативните коридори за износ на украинска пшеница

Украинският президент Володими Зеленски е обсъдил с българския премиер акад. Николай Денков защитата на алтернативните коридори за износ на украинска аграрна продукция, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на пресслужбата на украинския президент. В информацията се уточнява, че срещата е била осъществена по време на съввета Укайна- Западни Балкани, а Зеленски е изразил благодарността си за българската подкрепа за страната. По време на форума са били обсъдени защитата на коридорите за износ на украинска продукция и безопаснотта в Черно море. Зеленски е потвърдил, че ще продължат разговорите с останалите страни от Балканите.

Както е известно, наскоро американското издание WSJ съобщи, че САЩ разработват алтернативни коридори за износ на украинско зуърно и агропродукция през река Дунав.

Още
Комбинацията от комбайн + външен бункер е наречена на Tribine и е резултат на идеята и труда на Бен Дилън
НОВИНИ

Украинска компания ще започне производство на специални комбайни за разминиране на полетата

Украинска компания разделила производството си на земеделска и противопожарна техника след началото на военните действия планира да пусне специални комбайни служещи за разминиране на обработваемите полета, информира UkrAgroConsult.

“Това е съвсем ново направление за нас. Нова специализирана машина от висок клас с бронирана кабина и позволява извършване на операции по разминирване на обработваемите площи“, заяви Олег Аверянов. Съвместно с датски партньор компанията планира да пусне и специални комбайни за разминиране на полетата.

Още
Рапица снимки
НОВИНИ

Есеннен синап като алтернатива на рапицата

Есенният синап се оказва добра алтернатива за производителите сеещи през този период на годината рапица, пише UkrAgroConsult позовавайки се на The Ukrainian Farmer. Късния период на засяване на синапа към средата на септември и намаления риск от загуби могат да го направят предпочитана за фермерите култура. Растението се възползва отлично от периоди на по-висока влажност през есента и преди настъпване на зимата може да формира както стабилна коренова система, така и между шест и осем листа в розетка, което се явява залог за добро презимуване на тази култура.

Според резултатите от изследвания на учените потенциалът на добивите от синап се оценява на между 300 и 350 килограма от декар при съдържание на масло в семената до 50%. В информацията се отбелязва, че украински селекционери вече са създали първите местни сортове есенен синап , като посевите с тази култура в последните години са достигнали до 50 хил. хектара.

В последните години според учените почвено-климатичните условия в южната част на страната са станали неблагоприятни за отглеждане на множество пролетни култури с между 40 и 50 часа липса на продуктивна влага и високи температури на въздуха и почвите, което превръща есенния синап в алтернатива на много култури

Още
НОВИНИ

В Румъния очакват Брюксел да спре вноса на украинско зърно в страната

В Румъния очакват Брюксел да наложи забрана на вноса на украинско зърно в страната. информира UkrAgroConsult, позовавайки се на изявление на румънския агроминистър Петре Деа. Според него се очаква ЕК да наложи забрана за вноса на украинско зърно в Румъния до 5 \юни. „От Брюксел декларираха готовност за предприемане на превантивни мерки за забрана на украинска агропродукция в пет страни членки, заяви Деа, цитиран от „Ройтерс“. Toj още веднъжпотвърди, че подобно ограничение трябва да влезе в сила след като отделните страни членки отменят наложените едностранни забрани. „Ако не се стигне до разбирателство, то въпросното ограничение ще бъде наложено само за Румъния“, отбелязва Деа..

Както е известно Румъния е една от петте страни членки, с която Брюксел води диалог за решаване на проблема с вноса на украинска агропродукция. Въпреки че Букурещ не прибягна до въвеждане на едностранна забрана, засили контрола по транзитно преминаващите транзит стоки и започн да пломбира товарите идващи на границата. В информацията се припомня хронологията на събитията по решаване на проблема до момента и за наложените от четири страни членки на ЕС в това число и България едностранни забрани за внос на земеделска продукция от Украйна, както и за постигната договорка с Киев за запазване на възможността за транзиттно преминаване на селскостопанска продукция през тези страни.

 

 

Още
НОВИНИ

В Украйна: Забраните за внос на зърно от отделни страни членки на ЕС са протекционистични мерки

Макар и да е възможно да има отделни случаи на партиди с украинско зърно, в които да са открити следи от забранени пестициди, забраните за украинския внос от отделни страни са по-скоро протекционистки мерки, пише в обширен анализ UkrAgroConsult. “ЕК изчисли че тези страни са загубили над 419 млн. евро вследствие на вноса на по-евтино украинско зърно, и сега една по една те ограничават нашия износ“, пише в анализа си UkrAgroConsult. Това води до сериозни проблеми, които украинската дипломация трябва да разреши по пътя на евроинтеграцията на страната, тъй като малцина ще се зарадват, ако подобен крупен производител на аграрна продукция се присъедини към блока.

„Ако нашият внос е довел до нарушения на техния пазар (на Полша и Унгария бел. Ред. ) , то единствено от правомощията на ЕС е да разследва това. Брюксел можеше да предприеме временни решения за защита на пазара като например въвеждане на квоти. Това обаче трябва да се направи на ниво ЕС, а не от една или пет държави членки“, смята Вероника Мовчан, ръководител на център за икономически изследвания.

Според икономическия експерт Юрий Гайдар ЕС се е поддала на натиска на петте страни, след като първоначално се е съгласила да предприеме единен подход при решаване на проблема с украинския внос.

По думите на Вероника Мовчан ако украинското зърно не отговаряло на европейските фитосанитарни норми, то Украйна не би могла да го изнася в продължение на години, докато Василий Юрчишин смята, че страната трябва да направи всичко възможно за да достигне европейските изисквания що се отнася до контрола на качеството на зърното.

Експертите не изключват да има отделни нарушения на фитосанитарните стандарти, но изключват систематични такива, чрез фалшифициране на удостоверенията за качество в нарушение на европейските изисквания. Те не смятат, че украинското зърно застрашава националната сигурност на страни като Полша. Що се отнася до наличието на пестициди в него, това се определя като недостатъчен аргумент за ограничаване на вноса, защото зърното преминава през проверка, а в продължение на години са били водени преговори за подобряван на контрола и ако в дадена партида е имало наличие на следи от пестициди, то тя не би трябвало да влезе на територията на Полша и Украйна.

Още
Близо 40% от бюджета на ЕС отива за финансиране на проекти от Общата селскостопанска политика
НОВИНИ

Брюксел предлага налагане на ограничения върху украинския внос, но при условие че паднат едностранните забрани

Освен финансовия пакет от 100 млн. евро за засегнатите страни, Брюксел планира да въведе ограничение на вноса на украинско зърно и маслодайни култури, съобщава БТА, позовавайки се на „Ройтерс“. За готвените ограничения, които да важат до 5 юни съобщи късно снощи румънският министър на земеделието, цитиран от „Ройтерс“.
„Мярката може да бъде предприета в рамките на 48 часа, след като държавите оттеглят своите едностранни мерки“, каза министър Петре Дая пред репортери късно в сряда след разговори с европейския комисар по търговията Валдис Домбровскис и министри от България, Унгария, Полша и Словакия.

„Съгласихме се днес, че ще продължим тези разговори… Следващата среща ще бъде в началото на следващата седмица – понеделник, вторник“, каза полският министър на земеделието Роберт Телус пред контролираната от държавата телевизия TVP Info. „Ние, като страни на първа линия, ще искаме да убедим Европейския съюз, че искаме да защитим и други продукти“, каза той, без да предоставя повече подробности.

Междувременно от земеделското министерство също съобщиха за приключилите преговори, като допълниха, че окончателно решение може да се очаква в най-кратки срокове. Оттам допълниха, че Европейската комисия е предложила пакет мерки, включващ ограничаване на вноса на 4 продукта, „както и списък с други стоки, които да бъдат под постоянен мониторинг и при необходимост включени забраната“.