Парите могат да бъдат изплатени на два транша през идната година

Земеделският министър Георги Тахов е поискал в бюджета за следващата година да бъдат заложени 600 млн. лева по така наречената украинска помощ, които да бъдат изплатени на два транша по 325 млн. лева като компенсации за фермерите претърпели щети от войната в Украйна. Това съобщи пред медиите вчера при откриване на традиционните изложения в хранителната индустрия служебният министър на земеделието Георги Тахов.

Що се отнася до запазване на нулевата ставка на ДДС върху хляба и хлебните изделия, Тахов коментира, че това е предложение на бранша, по което трябва да бъде подложено на оценка за неговия ефект върху фиска. Преди това Мариана Кукушева, председател на браншовата организация на хлебарите и сладкарите заяви, че ако се премахне нулевата ставка на ДДС върху хляба, не изключва поява на сив сектор и поскъпване на насъщния до 3 лева.

„Аз не съм чел за подобни песимистични прогнози и съм убеден, че подобна мярка няма да доведе до такъв сценарии. Рамката на бюджета е отворена и всеки може да дава предложения, но окончателното решение е на парламента“, заяви Тахов.

Тахов увери още, че се прави всичко възможно да се ограничат зоните на въздействие на заболяванията по животните като чумата по дребните преживни животни, но водещо за неразпространението им е самосъзнанието на животновъдите.

По отношение на кризата с напояването земеделският министър коментира, че е необходимо създаването на единен орган, който да управлява водния ресурс на страната, като освен това са нужни и инвестиции в подземната инфраструктура.

Що се отнася до забавеното финансиране на проектите по ВОМР, Тахов заяви, че проблемите с междуфондовото финансиране са решени, и се очаква в началото на 2025 година да се отвори прием на нови проекти на местните инициативни групи.

Цената на украинския слънчоглед достигна до 535 долара за тон

Ръст между 6 и 8 на сто на реколтата от слънчоглед в Украйна през 2025 година прогнозират анализаторите на „АКП Информ“, информира БТА. Причина за това може да се окаже увеличаването на обработваемите площи с около 5%.

Според анализаторите основната причина за подобна оптимистична прогноза е настоящата ценова ситуация на международните пазари.

По данни на „АКП-Информ“ цената на украинския слънчоглед продължава да расте, като през последната седмица се е повишила с 15-30 долара за метричен тон и е достигнала 505-535 долара.

Украйна почти е приключила прибирането на слънчогледовата реколта за 2024 г. като към 8 ноември е събрала 9,6 милиона метрични тона от 95,2 на сто от засетите площи.

„Увеличението на площите може да стане за сметка на тези със соя, която не даде желаните добиви заради недобрите метеорологични условия“, посочват от консултантската компания.

От „АКП-информ“ очакват през 2025 г. площите със соя да намалеят с между 7 и 10 на сто, а реколтата с около 5 на сто. През 2024 г. Украйна е прибрала 5,9 милиона тона соеви зърна.

В рамките на утрешния ден земеделските производители ще получат средствата в размер на 200 млн. лв. по Украинската помощ.

Това съобщи министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов по време на среща с представители на земеделския бранш в МЗХ. Той подчерта, че има решение на УС на Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ) за изплащане на сумата и е изпратена нотификация до ЕК за цялата сума в размер на 325 млн. лв.

Земеделският министър информира, че утре, заедно с вицепремиера и министър на финансите Людмила Петкова ще се срещнат с представители на заинтересованите страни.

Той допълни, че във връзка с неблагоприятните метеорологични явления, оказали негативно влияние върху земеделското производство, по искане на България е активиран кризисният резерв на ЕС и за първи път засегнатите земеделски стопани у нас ще имат възможността да се възползват от този механизъм.

По време на срещата беше обсъден и напредъкът по редица законодателни предложения от бранша, както и целевото разпределяне на ресурса по държавната помощ  “де минимис”.

Участие в срещата участие взеха: заместник-министрите на земеделието и храните Деян Стратев, Иван Капитанов и Янислав Янчев.

Испания е сред топ три на пазарите за украинска продукция

Испанските фермери определено са недоволни от вноса на украинско зърно, но както призна ръководителят на търговско-икономическия отдел на представителството на ЕС в Украйна Алберто Фернандес Диего, цитиран от UkrAgroConsult испанските фермери имат нужда от украинското зърно като храна за свинете, от които произвеждат традиционната шунка-хамон.

. Страната му си остава един от ключовите пазари за украинска агропродукция, като сред нея доминира вноса на зърнени култури. От своя страна Испания изнася за Украйна предимно храни и животинска продукция

„Въпреки фермерските протести изгодите за испанското земеделие от украинския вноса повече отколкото загубите“, казва експертът Яна Охрименко.По данни на Украинския център за икономическо сътрудничество Испания е част от топ три на пазарите, за които през 2023 година Украйна е изнесла аграрна продукция.

Исканията на земеделските производители за осигуряване на бюджет за изплащане на втория транш от компенсациите заради войната в Украйна, е възможно да бъдат изпълнени в края на септември, защото този срок е записан в миналогодишното споразумение, подписано между редовния кабинет и протестиращите земеделци. Това става ясно от отговора на министъра на финансите Людмила Петкова по време на днешното изслушване в 50-то Народно събрание, съобщи СИНОР.БГ Чети цялата статия ТУК

В Украйна очакват новата реколта от пшеница да е най-слабата за последната декада

Заради неблагоприятните климатични условия в Русия и Украйна на които се пада над 1.3 от глобалния експорт на пшеница, цените и на международните пазари продължават да се повишават, пише UkrAgroConsult, позовавайки се на Blomberg.

Нетипичните за сезона измръзвания са довели до унищожаване на стотици хектари с пшеница и тъй като остават само няколко седмици, шансовете за възстановяване на посевите намаляват драстично.

Експертите отбелязват, че след като последната добра руска реколта и стабилния украински износ доведоха до спад в цените, негативните климатични условия отново са довели до колебания на пазарите.

Цената на фючърсите на пшеницата за месец може да отбележи ръст от 14 процентни пункта, което би било най-голямото поскъпване от началото на войната в Украйна.

По данни на Украинската зърнена асоциация, в страната се очаква новата реколта от пшеница да достигне до 19,1 млн. тона , което се явява най-ниското ниво за последното десетилетие.. Метеорологичните служби на страната очакват увеличаване на валежите в .

Междувременно Русия обяви извънредна ситуация заради унищожените стотици хектари площи, пострадал и от измръзвания. През май анализаторите намалиха прогнозите си за руската реколта с над 10%.

Новата реколта от зърнеи и маслодайни култури се очаква да достигне до 81млн. тона

Износът на зърнени култури от Украйна за периода юли 2023 г. – юни 2024 г. намалява до 42,91 млн. метрични тона към 20 май в сравнение с 42,94 милиона, отчетени към 24 май миналата година, съобщава БТА позовавайки се на данни на украинското земеделско министерство. Износът на зърнени култури от Украйна през този сезон включва 16,6 милиона тона пшеница, 25 милиона тона царевица и 2,3 милиона тона ечемик.

Украинското правителство очаква реколтата през тази година да възлезе на 81,3 милиона тона зърнени и маслодайни семена. Прогнозира, че около 50 милиона тона от тях няма да бъдат използвани на вътрешния пазар и ще може да бъдат изнесени.

Сериозното застудяване в началото на месеца в северните и източните региони на Украйна същевременно може да доведе до спад на реколтата от зърнени култури и маслодайни семена през тази година. Това се посочва в анализ на консултантската агенция АПК-Информ. Тя се позовава на селскостопански специалисти, които отбелязват, че в началото на май температурите на въздуха са паднали до минус 2 градуса по Целзий и дори до минус 9 градуса по Целзий в някои райони.

Застудяванията са нанесли щети на посевите от пшеница, ечемик, рапица и и грах. Експертите посочват, че между 20 и 30 на сто от реколтата на зърнени култури и маслодайни семена може да бъде загубена.

Местните производители се надяват на по-слаба конкуренция и по-високи цени при тези сортове домати

Голямата конкуренция на украинския пазар от вноса на червени домати от Турция принуждава местните оранжерийни производители да променят сортовата гама и да се насочат към отглеждане на розови или Чери домати, информира UkrAgroConsult.

Според Евгени Кузин, пазарен анализатор и през тази пролет е продължила доминацията на турските червени домати на украинския пазар. В сравнение с довоенния период цените на доматите на украинския пазар през тази година се запазват високи- между 70 и 80 гривни ( между 3,20 и 3,80 лева 1 гр= 0,046 лв Бел, ред. ) за килограм.

„Повечето производители преминаха към отглеждането на розови и Чери домати заради това, че в този сегмент конкуренцията от Турция не е толкова силна, а цените на произведената просдукция могат да са двойно и тройно по-високи“, добавя експертът.

Варшава опитва да отдалечи бъдещи протести от границата с Украйна, като включи ГКПП-тата в списъка с инфраструктура с критично важно значение

Полският посланик в Украйна Ярослав Гуза посъветва своите сънародници вместо да блокират границата с Украйна да тръгват с тракторите към Брюксел, пише UkrAgroconsult.

В интервю за агенция “ Укринформ.” посланикът заяви:

„Правителството ни реши да предприеме меки мерки по отношение на протестиращите, въпреки че не по-малко от 75% от хората подкрепят действията на земеделските производители и и общите им искания, които не бяха свързани с Украйна. И когато закъснееш с реакцията, проблемът се задълбочава особено когато имаме три страни- полските и украински власти и земеделските производители, за всички които е имало достатъчно възможности за разрешаване на проблемите. Когато са налице протести на фона на липсата на доверие е много трудно да се водят каквито и да са преговори.“

Според думите му полските фермери трябва да отидат да търсят решенията на проблемите си в Брюксел, който държи ключа за това, а от украинска гледна точка било грешка да се смята, че те правят всичко, каквото им разреши Брюксел.

„Нещата в Брюксел не работят така. Вие видяхте протестите на фермерите в страни като Франция, Нидерландия и Италия, под чиито натиск изискванията на Зелената сделка бяха смекчени“, добави той.

Брюксел според него си остава обаче ментално по-близо до страни като Франция, Германия, и страните от Бенелюкс отколкото към Полша.

„В началото когато правителството ни се опита да убеди Брюксел, че прекомерният украински внос на агропродукция изкривява европейския пазар, оттам заявиха, че той оказва влияние само на неговата периферия, а украинците трябва да знаят, че „периферията не е много приятно място“, добави още посланикът.

Според Ярослав Гуза в протестите на фермерите не може да става и дума за антиукраински настроения, защото по думите им те искали да доведа до края своя протест защото не искали да ги обвиняват по-късно за проблемите на Украйна. За него проблемите възникнали с прекомерния внос на украинска продукция са били по-скоро икономически проблем за полските производители, които са мислили как да планират производството си през следващата година.

„Ако говорим за глобалната ситуация, цените на зърното са доста ниски и поради руския дъмпинг. Ето тази година можем да призовем например потребителите да не купуват италианска паста, защото е направена от руско зърно. Това са достатъчно сложни проблеми и за тяхното решаване е нужно да се потопим по-дълбоко във фактите“, каза в интервюто си още посланикът.

Той съобщи още, че полското правителство е взело решение, територията на всички КПП-та по границата с Украйна да се обяви за инфраструктура от критично важно значение, което ще направи бъдещи протести около тях невъзможни.

Браншовата организация е изразила притесненията си в писмо до институциите след изявление на служебния премиер, че няма бюджет за украинската помощ

БАК няма да допусне страховете на земеделските производители да бъдат използвани за политически цели, се казва в позиция на ръководството на Българската аграрна камара, изпратена до медиите.

От камарата са поискали с писмо до държавните институции яснота по въпроса, дали съществува риск от неизплащане на средствата по украинската помощ. Повод з него е станало изявлението на служебния премиер Димитър Главчев, според който не са осигурени средства за нея. Това според него е бил и мотивът да се поиска смяна на земеделския министър..

Независимо от политическите решения за ръководството на МЗХ и на ръководството на ДФЗ, които се вземат в настоящата и в бъдеща политическа ситуация, ние единствено очакваме и настояваме да се работи по важните за сектора политики и да се постигат резултати по тях, се казва в писмото.

Очаква се новият терминал да облекчи трафика към пристанището на Констанца

Group), лидер в частния товарен железопътен транспорт в Румъния, обяви завършването на най-големия терминал за товарене и разтоварване на земеделска продукция в Европа след инвестиция на стойност 10 милиона евро, информира БТА, позовавайки се на изданието „Еконмедия“.

Разположен в Дорнещ, окръг Сучава, на границата с Украйна, новият комплекс, предназначен за товарене и разтоварване на земеделска продукция, бележи нов етап в усилията на групата Грампет да модернизира и подобри ефективността на железопътната инфраструктура в региона и да подкрепи възстановяването на Украйна.

„Румъния има важна роля във функционирането на коридорите на солидарността, създадени от страните членки на ЕС, за да облекчат транспорта на стоки, идващи от Украйна. След началото на войната, железопътните оператори в рамките на Грампет Груп допринесоха съществено за облекчаване на трафика и реактивирането на основните коридори по оста север-юг, осигурявайки транспорта на над 1,5 милиона тона стоки във връзката с Украйна“, заяви президентът на групата Груя Стойка.

Той посочи, че новият комплекс в Дорнещ ще позволява транспорта на 240 000 тона зърно и други земеделски продукти на месец и по този начин ще се превърне в стратегически пункт за облекчаване на трафика на стоки до черноморското пристанище Констанца.

Изданието отбелязва, че терминалът с максимален капацитет 500 тона стоки на час е най-големият терминал за товарене и разтоварване на земеделска продукция в Европа. Той има максимален проектиран капацитет от 3 милиона тона годишно, снабден е със станция за товарене на вагоните (със 128 метра дължина) и станция за разтоварване (със 120 метра дължина) и е проектиран да функционира по 24 часа, седем дни в седмицата и 365 дни в годината.

Заради конфликта Молдова е свила значително своя експортен потенциал на зърно

„Подобно на България , Молдова е производител и износител на зърно. Войната на Русия в Украйна обаче затвори достъпа ни до основните украински експортни пристанища. Преди началото на войната сме изнасяли зърнени култури в 30 страни основно през черноморските пристанища на Украйна. Заради отрязването на достъпа ни до тях в момента молдовския износ на зърно е насочен  основно през Румъния като изнасяме за 11 страни, като Румъния се явява и основен пазар“, заяви по време на брифинг в земеделското министерство молдовският вицепремиер и министър на земеделието и хранително-вкусовата промишленост на Молдова Владимир Боля.

През октомври миналата година в Молдова е въведен лицензионен режим за внос на украинска аграрна продукция, какъвто действа и у нас. Молдовският министър призна, че заради украинския внос на агропродукция, множество фермери в страната са били изправени пред фалит и целта на този режим е била да намали негативните ефекти върху вътрешния пазар на зърно.

Заедно с министър Кирил Вътев двамата се срешнаха днес и обсъдиха теми от взаимен интерес. Министър Вътев коментира, че през 2023 г. обменът на селскостопански стоки между двете страни възлиза на 89,7 млн. щ. д., но има възможност със задълбочаването на отношенията в областта на земеделието, храните, контрола на храните, селекцията в животновъдството и образованието този обем да нарасне значително.

В подписано споразумение, фермерите изразяват подкрепа за позицията на правителството за промяна на Зелената сделка

Поредният кръг на преговори между полското правителство и протестиращите фермери завърши с подписването на споразумение за даване на допълнителни субсидии на зърнопроизводителите и налагане на забрана за транзита на някои видове аграрна продукция от Украйна, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на информация на полско радио.

„Споразумението преразглежда действащото ембарго за внос на украинска продукция, което е в сила от септември миналата година. Това касае продукция като пшеница, царевица, пшеничено брашно, рапица и слънчоглед. Освен това земеделският министър трябва да поиска от полското правителство да забрани транзита на указаната украинска агро продукция“ се казва в съобщение на полското радио.

Двете страни се споразумяха да се разработят детайлни правила за търговията с храни и земеделски култури между Полша и Украйна, като се отбелязва, че сложната ситуация в земеделския сектор на страната се дължи на руската агресия в Украйна.

В споразумението влизат и клаузи с които фермерите подкрепят позицията на правителството за промени в Зелената сделка, в това число въвеждане на доброволна схема за оставян на земи под угар и опростяване на останалите екологични изисквания към фермерите, се казва още в съобщението. Споразумението е подписано от полския министър на земеделието Чеслав Шекерски.

Киев разглежда търговския път по река Дунав като основен маршрут за развитие на активна търговия със страните разположени по течението на реката

Българските и румънски пристанища намиращи се в северната час на Черно море с изход към Дунава се превръщат в ключови за глобалната търговия по украинския зърнен коридор, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на изявление на председателят на украинския парламент (Върховната рада) Руслан Стефанчук по време на конференция посветена на стратегията на еС за развитие на Дунавския регион, провела се в австрийския парламент.

„Ние сме благодарни на ЕС за създаването на „пътищата за солидарност“ , които ни позволяват да изнасяме най-важната си продукция в ЕС и трети страни. Дунавският маршрут на тези пътища си остава ключов за украинския експорт на аграрна продукция““, заяви Степанчук.

Председателят на Върховната рада отбелязал още, че въпреки излизането на Русия от зърнената сделка, съвместно с международните си партньори Украйна е съумяла да намери алтернативни маршрути за своя износ.

„Още през октомври милата година създадохме коридора Украйна-Молдова-Румъния, който допринесе за преодоляване на руската блокада Сега вече говорим и за коридора Украйна-Румъния-България чрез техните пристанища, който вече постепенно се трансформира в един от глобалните пазари на зърно в северозападната част на Черно море с изход към река Дунав“, отбелязал в изказването си Стефанчук.

Според него Украйна продължава да развива търговията с останалите страни намиращи се по течението на река Дунав чрез активно корабоплаване по горното течение на реката.

Царевицата е с най-голям дял от преминалата през територията на Полша украинска продукция

От началото на 2024 година транзитно през територията на Полша е преминала над 600 хил. тона аграрна продукция от Украйна, основно пшеница, царевица и рапица, информира „Зерно Онлайн“., позовавайки се на интервю на заместник министъра на земеделието Михал Колодзейчик пред полски телевизионен канал.

В посочените количества продукция влизат 90 хил. тона пшеница, 370 хил. тона царевица и почти 200 хил. тона рапица. В своето изказване Колодзейчик уточнява, че транзитът на украинска аграрна продукция през Полша е разрешен. Както е известно на 9 февруари полските фермери недоволни от вноса на украинска продукция започнаха масови демонстрации и блокади на границата между двете страни. Сред исканията им са ограничаване или пълна забрана на вноса на евтина украинска продукция, по-голяма държавна подкрепа за полските животновъди и изразяват остро несъгласие със Зелената сделка, една от целите на която е нулеви вредни емисии към 2050 година.

От 20 март до 9 април 2024 г. земеделските стопани могат да кандидатстват по схемите за държавни помощи „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“.

Това бе решено днес от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ) в изпълнение на поетите ангажименти от страна на Правителството, в подписаното споразумение със земеделците.

Заявленията за подпомагане се подават в Общински служби земеделие (ОСЗ) към Областна дирекция “Земеделие“ на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) по постоянен адрес на физическото лице (при кандидатстване на ФЛ) и по седалището на едноличния търговец или юридическото лице (при кандидатстване на ЕТ и ЮЛ).

Помощта се предоставя под формата на преки безвъзмездни средства на земеделски стопани от първичното селскостопанско производство за компенсиране на част от повишените разходи за производство.

На подпомагане подлежат животновъди, отглеждащи едри и дребни преживни животни, пчелни семейства, производители на плодове и зеленчуци, винени лозя, маслодайна роза, тютюн, пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица.

Максималният размер на подпомагане за един кандидат в сектор „Зърнопроизводство“ е до 55 000 лв.

Максималният интензитет на помощта е до 280 000 евро (547 632 лв.) на предприятие с дейност в първичното производство на селскостопански продукти. Той се прилага за целия период на действие на Временната рамка (март 2022 г.- юни 2024 г.) и се взема предвид размерът на всички получени помощи от земеделския стопанин съгласно нея.

Срокът за изплащане на помощта е до 22 април 2024 г. след постановяване на положително решение на Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи по двете нотификации и след утвърждаване на бюджет по схемите на УС на ДФЗ.

Линк към указанията на ДФЗ

От 20 март стопаните могат да кандидатстват по държавната помощ заради войната в Украйна

От 20 март до 9 април 2024 г. земеделските стопани могат да кандидатстват по схемите за държавни помощи „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“.

Това бе решено днес от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ) в изпълнение на поетите ангажименти от страна на Правителството, в подписаното споразумение със земеделците.

Заявленията за подпомагане се подават в Общински служби земеделие (ОСЗ) към Областна дирекция “Земеделие“ на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) по постоянен адрес на физическото лице (при кандидатстване на ФЛ) и по седалището на едноличния търговец или юридическото лице (при кандидатстване на ЕТ и ЮЛ).

Помощта се предоставя под формата на преки безвъзмездни средства на земеделски стопани от първичното селскостопанско производство за компенсиране на част от повишените разходи за производство.

На подпомагане подлежат животновъди, отглеждащи едри и дребни преживни животни, пчелни семейства, производители на плодове и зеленчуци, винени лозя, маслодайна роза, тютюн, пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица.

Максималният размер на подпомагане за един кандидат в сектор „Зърнопроизводство“ е до 55 000 лв.

Максималният интензитет на помощта е до 280 000 евро (547 632 лв.) на предприятие с дейност в първичното производство на селскостопански продукти. Той се прилага за целия период на действие на Временната рамка (март 2022 г.- юни 2024 г.) и се взема предвид размерът на всички получени помощи от земеделския стопанин съгласно нея.

Срокът за изплащане на помощта е до 22 април 2024 г. след постановяване на положително решение на Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи по двете нотификации и след утвърждаване на бюджет по схемите на УС на ДФЗ.

Брюксел обещава и защитни механизми за вноса на чувствителна агропродукция от Украйна и Молдова

Брюксел

На фона на фермерските протести заливащи Европа и очакваното струпване на трактори в Брюксел по време на провеждащия се там съвет на ЕС, бюрократите в Брюксел дадоха на заден ход, като предложиха да отпадне изискването, земеделските производители да оставят част от обработваемите площи под угар, информира БТА.
Предложението на ЕК е правилото да се оставя определен процент от обработваемите площи като необработваеми да действа до края на 2024 година. Предложението е в отговор на опасенията за доходите на земеделските производители, се посочва в съобщение на ЕК.

Европейските правила предвиждат земеделците да спазват изисквания в областта на опазването на околната среда, за да получат средства от ЕС. Собствениците на земя с площ под 10 хектара са освободени от някои изисквания, а новото предложение предвижда облекченията тази година да се прилагат за всички стопани.

По-рано вчера ЕК предложи удължаване на срока на безмитния внос на украинска земеделска продукция до юни 2025 година като се засили защитата върху вноса на чувствителна продукция. Както е известно именно безмитния внос на украинска продукция е една от причините за масовите протести на производителите. Освен за Украйна се предлага удължаване на срока за безмитен внос на агропродукция и от Молдова. В предложението на ЕК се декларира, че при условие че вноса на някои продукти като птиче месо, яйца и захар в нивата надвишат средните нива за 2023 и 2024 година, митата ще се включат автоматично за да се защити вътрешното производство и да се избегнат смущения на пазара.

Украинският внос на земеделска продукция в ЕС за периода октомври 2022-октомври 2023 година е достигнал до 24,3 млрд. евро. Преди войната той е бил в размер на 24 млрд. евро. Износът на аграрна продукция от Молдова се е увеличил от 1,8 млрд. евро през 2021 г. до 2,6 млрд. евро през 2023 година.

Киев е готов на нови дебати със съседните страни, в опит да ги убеди, че няма риск от украинския износ

„През 2024 година страните от ЕС не могат да се притесняват от увеличение на вноса на украинска агропродукция. Напротив очаква се той да спадне с възможни единични изключения“, заяви за „Интерфакс“ Украйна украинският заместник министър на икономиката Тарас Качка, цитиран от „Зерно Онлайн“.

„Ние вече разкрихме своя потенциал, нещо от което се притесняват в ЕС, ето защо няма основания повече да се говори за увеличение на експорта ни както беше през 2022 година и частично за някои стоки през 2024 година. Търговията вече изглежда стабилизирана, и ние вече сме хармонизирали нашия износ“, добави Качка.

Той припомни за постигната договорка с ЕС да не се прилагат спрямо Украйна всички механизми за ограничение на износа и за период от още 12 месеца. Заместник министърът на икономиката поясни, че е чул позицията на европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски, който предлага не само в регламента за либерализация на украинския внос да се запазят защитните механизми, но и да бъдат въведени ограничения за вноса на месо и захар от Украйна.
Според него Украйна е готова на дебати със съседните страни, които се страхуват от рисковете от вноса на украинска агропродукция.

Предлага се въвеждане на тарифни квоти за повечето чувствителни земеделски стоки

Министрите на земеделието на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия подписаха писмо за износа на селскостопански продукти от Украйна до заместник-председателя на Европейската комисия и еврокомисаря по търговията Валдис Домбровскис и еврокомисаря по земеделието Януш Войчеховски. Това съобщиха от агроведомството.

В писмото се посочва, че в резултат на увеличения внос от Украйна, производителите в държавите членки на предна линия продължават да срещат трудности при реализацията на своите продукти на традиционните си експортни пазари, където те биват заменени от евтини украински селскостопански продукти.

Петте държави излагат подробно данни за проблема, свързан със загубата на пазари на фермерите.

Смятаме, че е необходимо Комисията да въведе такива мерки, които защитават пазарите на държавите членки на предна линия и в същото време им предоставя възможността да използват своя експортен потенциал. Една възможност би било да се въведат тарифни квоти за повечето чувствителни земеделски продукти в рамките на преговорите за удължаване на ATM Регламента /Автономни тарифни мерки/.

За продуктите, които е невъзможно да се въведат отново тарифни квоти следва да бъде намерено различно решение за адресиране на проблема с нарастващия внос от Украйна, се казва още в писмото.

Данъците за полските фермери остават на нивата от миналата година

След постигнато споразумение с правителството, полските фермери вдигнаха блокадатта на границата с Украйна, информира авторитетното издание POLITICO. Постигнатото споразумение подписано от новия полски министър на земеделието Чеслав Сикерски отговаря на финансовите искания на производителите, но не включва забрана на украинския внос на земеделска продукция. На фона недоверие към постигнатото в края на декември споразумение, протестът на земеделските производители беше подновен в средата на миналата седмица.

Фермерите обвиниха новото полско правителство, че не успява да ги защити от украинския внос на зърно, но също така поискаха серия от мерки за финансова подкрепа. Сделката от събота най-накрая изпълни тези финансови изисквания – които включват стартиране на субсидии за производство на царевица, поддържане на селскостопанските данъци на нивата от 2023 г. и увеличаване на преференциалните заеми за ликвидност – без обаче да включва ограничения върху вноса от Украйна.

От полското министерство на земеделието заявиха, че мерките предвидени в споразумението ще се приложат след приключване на законодателния процес и получаване на одобрение от Брюксел.

Брюксел готви пълна забрана за вноса на някои украински продукти

Въпреки отмяната на блокадата, протестиращите фермери заявиха, че „най-важното“ искане сега е „да се ограничи притокът на стоки от Украйна“. Еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски каза пред полските медии в петък, че ще поиска ограничаване в целия ЕС на продукти като захар, яйца и птиче месо от Украйна.

„Този внос расте по начин, който заплашва конкурентоспособността на сектора на ЕС, включително полското птиче месо и производството на захар“, заяви Войчеховски.

Изданието припомня че еврокомисарят по земеделие вече се сблъска с други членове на Европейската комисия относно пълната либерализация на търговията с Украйна, която изпълнителната власт на ЕС се очаква да препоръча още следващата седмица.

„Украйна е такава страна, че те просто искат да вземат, да вземат, да вземат и да не върнат нищо“, каза Роман Кондров, един от лидерите на протеста, пред POLITICO , предупреждавайки за рисковете от допускането на страната да се присъедини към ЕС без ограничения.

Междувременно продължава протестът на полските превозвачи тъй като искат правителството да прекрати споразумение между ЕС и Украйна, което либерализира правилата за пътен транспорт в опит да помогне на украинската икономика, осакатена от руската инвазия.

Киев ще отнеме лицензите на некоректните износители до средата на месеца

Очаква се до средата на януари Киев да отнеме лицензиите на износители на включените в лицензионния режим стоки за България за които е установено, че са изнасяли продукцията си в нарушение на този режим. Това е заявил в онлайн разговор с министъра на земеделието Кирил Вътев украинският му колега Николай Солски.

На срещата министър Вътев представи данни за вноса на рапица, царевица и слънчоглед в България за периода декември – началото на януари. Той съобщи, че са установени единични случаи на опити за заобикаляне на лицензионния режим с внос на черен маслодаен слънчоглед, рапица и царевица за посев.

Министър Вътев подчерта, че през последните седмици се наблюдава засилен внос на слънчоглед с баржи по река Дунав. Той предупреди своя украински колега, че ако това темпо на внос се задържи, лимитът, необходим за нуждите на българските преработватели, ще бъде достигнат. Това респективно ще доведе до прекратяване на вноса с оглед на реализация на слънчогледа от българско производство.

емеделските производители искат субсидии за царевица и по-малки данъци

Полски фермери обявиха, че днес ще блокират граничния пункт Медика“ с Украйна тъй като не са получили гаранции от премиера Доналд Туск, че исканията им ще бъдат изпълнени, информира БТА, позовавайки се на т Ройтерс.

Фермерите настояват полското правителство да им отпусне субсидии за добива на царевица и да не допусне да бъдат увеличени данъците им.

„Не сме получили писмено потвърждение, че нашите искания ще бъдат изпълнени. Поради това продължаваме нашия протест“, заяви пред ПАП един от лидерите на протестиращите фермери Роман Кондров.

Той посочи, че протестиращите фермери ще пропускат през граничния пункт да преминава само по един камион на час.

Земеделците прекратиха своя протест на 24 декември миналата година, но полски шофьори на камиони продължават да блокират няколко гранични пункта между Украйна и Полша.

Полските превозвачи, които протестират от 6 ноември насам, упрекват украинските си колеги в нелоялна конкуренция.

Поляците посочват, че украинците предлагат дъмпингови цени за транспортните си услуги и по-скоро извършват превози между самите страни от Европейския съюз, отколкото между тях и Украйна.

Шофьорите настояват да бъде ограничен броят на украинските камиони, влизащи в ЕС, чиито собственици бяха освободени от изискванията да притежават разрешителни за влизане на територията на Евросъюза. Това решение беше прието след началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Украйна и България са се договорили за стриктен контрол върху износа на агропродукция

Износителите на украински слънчоглед за България се подготвят да подават документи за издаване на съответните лицензи, съобщава UkrAgroConsul позовавайки се на последно проведената онлайн среща между украинския земеделски министър Николай Солский и българският му колега Кирил Вътев.

• „След съгласуване на заявките с българската страна украинските предприемачи ще получат съответните лицензи за експорт на слънчоглед“, е заявил украинският агроминистър Николай Солски, цитиран от украинската прес служба.

Той е акцентирал и върху контрола на експорта на някои категории аграрна продукция към България. В информацията се отбелязва, че двете страни са обсъдили още износа на пшеница, рапица, ягоди ,царевица и захар като са се договорили за прилагане на щателен контрол върху процеса на износа.

Близо 174 хил. кв. километра в страната са застрашени от замърсяване с потенциално опасни предмети

Към средата на 2024 година швейцарска компания планира да подпомогне процеса по разминиране на земеделските площи в Украйна с още 60 машини информира UkrAgroConsult. В съобщение на компанията в социалните мрежи се изразява надеждата, че с новата техника ще се допринесе за повишаване условията на безопасност и за облекчаване живота на хората. За изтичащата година от компанията са поели ангажимент да доставят 20 специализирани платформи за разминиране на полетата, които се използват за почистването както на земеделските площи така и на инфраструктура от критично важно значение от мини и невзривени боеприпаси в Николаевска, Херсонска и Иванофранковска области.

В информацията се припомня, че през ноември тази година от компанията са открили в Украйна център за управление на безпилотни машини за разминиране на полетата, в който ще консултира украинските експерти и ще се ремонтират специалните платформи. Машините се доставят с финансовата подкрепа на германското министерство за икономическо сътрудничество и държавна германска банка.

Според предварителни оценки близо 174 кв. Километра украинска територия са застрашени от замърсяване с потенциално опасни предмети.

За периода от юли до края на ноември България е изнесла 33,3 хил. тона слънчоглед, вносът е достигнал около 39 хил. тона

По данни на еК през текущата стопанска година Молдова е изместила Украйна от лидерската позиция при износа на слънчоглед, информира „Зерно Онлайн“. Според данните между 1 юли и 26 ноември 2023 година страните членки на ЕС са внесли малко над 190 хил. тона слънчоглед, което е с 85% по-малко в сравнение с аналогичния период на предходната стопанска година.

Делът на Молдова в този внос възлиза на 63% или около 120 хил. тон. За  сравнение преди  година молдовският експорт на слънчоглед за ЕС е възлизал на 108 хил. тона. Украйна която е водещ износител на слънчоглед за ЕС през 2023/24 година е намалила значително своя износ от 1,08 млн. тона на едва 35 хил. тона.

Ключови вносители на слънчоглед в ЕС се явяват Румъния със 78,8 хил. тона, България с с почти 39 хил. тона тона и Испания с 13,7 хил. тона. За указания период от юли до края на ноември Румъния е изнесла 64,05 хил. тона, следвана от България с 33,3 хил. тона и Хърватия с 20,6 хил. тона слънчоглед.

Фермерите могат да получат по 230 евро доплащания за хектар царевица

Протестиращите на границата с Украйна полски фермери получиха обещания за увеличаване на фонда за кредитиране и допълнителни плащания за сеитба на царевица, информира „Зерно Онлайн“. Това е станало след среща на полския мининстър на земеделието Анна Гамбицкая с представители на протестиращите производители. По време на преговорите тя е предложила на фермерите да се изплатят по 1 000 злоти или около 230 евро на хектар засадена царевица и увеличаване на фонда за кредитиране с 2,5 млрд. злоти на година.

Заедно с превозвачи фермерите блокираха пред десетина дни границата с искането за възстановяване на системата за издаване на разрешения за влизане на украински превозвачи на стоки с изключение на хуманитарните товари и товарите предназначени за снабдяване на украинската армия. В информацията се съобщава, че опашката от камиони на границата вече е достигнала до 50 километра, като двама украински шофьори са починали.

В последно време заради забраната за внос на украинско зърно, двустранните отношения с Полша рязко се влошиха, като Киев заяви, че ще въведе частична забрана за внос на полска агропродукция в отговор на мерките, предприети от Варшава.

Правителството ще поиска от търговците да се лицензират или да предоставят данни за платените данъци

За да увеличи средствата за финансиране на отбраната във времена н военни действия, Украйна въвежда по-стриктен контрол на износа на земеделска продукция от черноморските и дунавски пристанища на страната, съобщава Ukragroconsult, позовавайки се на Bloomberg. Правителството ще поиска от търговците да се лицензират или да предоставят данни за изплатените данъци до началото на войната. В информацията се съобщава, че при промяна на ситуацията този механизъм може да бъде допълван или променян.

Правителството се стреми да ограничи дейността на компаниите-еднодневки и да повиши постъпленията в хазната от чужда валута както и да повиши събираемостта на данъците с оглед на това, че съюзниците които осигуряват международна военна помощ следят внимателно за антикорупционните мерки прилагани от Украйна. Прилагането на подобни мерки изисква време, което за износителите е свързано със задържане на товарите и увеличаване на разходите.

Проверките доведоха до временно спиране на експорта на земеделска продукция от пристанището в Одеса, което доведе до многобройни жалби, а търговците от дунавските пристанища съобщиха, че проверките на документацията за експорт са довели за съществено забавяне. Търговията по река Дунав според тях се забавя освен заради бюрократичните мерки на Киев, заради лошото време и задръстванията по маршрута. По оценки на търговци износители всеки ден забавяне на товарите води до увеличаване на разходите им с 4 хил. долара.

Въпреки това преработвателите у нас продължават да търсят слънчоглед от Украйна

За пръв път през тази стопанска година преработвателите в Украйна започнаха да предлагат по-високи цени на местните производители на слънчоглед, с които да конкуират експорта на суровина към България, информира „Зерно Онлайн“. Цената която предлагат те е дори по-висока отколкото предлаганата на пазара в България, пише в публикацията. Актуалната цена на украинския слънчоглед в момента е между 290 и 305 долра за тон което се равнява на експортната цена на суровината за България между 400 и 410 долара за тон. В същото време цената на украинския слънчоглед в България с доставка на място през декември-януари е между 370 и 380 долара за тон. Отбелязва се, че преработвателите на слънчоглед у нас продължават да търсят украински слънчоглед заради недостиг на суровина.

Обмяната на информация ще е ежеседмично на нивобексперти

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев се договори с министъра на аграрната политика и храните на Украйна Микола Солски да започне редовен обмен на данни между двете министерства за търговията със селскостопански стоки. Експерти от двете ведомства ще обменят информация всяка седмица за износа и вноса на определени земеделски продукти. Това стана ясно по време на онлайн среща между двамата министри, на която те обсъдиха поетия ангажимент от страна на Украйна за контрол на износа.

Министър Вътев запозна украинския си колега с подписания Меморандум между българското правителство и инициативния комитет на земеделските производители, който предвижда забрана за внос на слънчоглед от Украйна до края на ноември. След този срок в сила ще бъде лицензионен режим за износ на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица, съгласно договорен план между Украйна и Европейската комисия.

Министър Вътев информира и за опасенията на българските земеделски производители и преработватели във връзка с вноса на рафинирано и нерафинирано слънчогледово масло, сухо мляко, пчелен мед, захар и замразени малини от Украйна.

„Много е важно да обсъждаме всички проблеми, които засягат земеделските ни производители и заедно да търсим решения“, подчерта министър Вътев.

УС на ДФЗ увеличи от 213 млн. лв. на 426 млн. лв. бюджета на държавната помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, прилагана през 2023 г.

Решението е във връзка с поетия ангажимент от подписания на 20.09.2023 г. Меморандум между Министерски съвет, Министерство на земеделието и храните, Министерство на финансите и Инициативният комитет за провеждане на общонационален земеделски протест

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ) утвърди бюджет в размер на общо 426 000 000 лв. и изменения в указанията за прилагане на схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, прилагана през 2023 г. в следните направления:

• Едри и дребни преживни животни, коне, и пчелни семейства – 204 млн. лв.;

• Плодове и зеленчуци (ябълки, круши, кайсии/зарзали, праскови/нектарини, череши, вишни, ягоди полски, малини полски, сливи, десертно грозде, домати полски, краставици полски, корнишони, патладжан и пипер полски, домати оранжерийни, краставици оранжерийни, пипер оранжериен, ягоди оранжерийни, малини оранжерийни, картофи, лук, чесън, моркови, зеле, дини и пъпеши), маслодайна роза, ориз, винени лозя, черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници), салати и марули, бамя, тиквички, култивирани гъби и тютюн – 222 млн. лв.

С приетият Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., в Област Земеделие бяха предвидени допълнително 150 000 000 лева, които да бъдат изплатени на земеделските стопани посредством схемата за държавна помощ във връзка с последствията от войната в Украйна.  Осигурени са и допълнителни 63 млн. лева, които да бъдат изплатени на земеделските стопани посредством държавна помощ. По този начин общият бюджет на помощта се увеличава от 213 000 000 лв. на 426 000 000 лв., като утвърдените ставки по направления ще бъдат увеличени. Решението е във връзка с поетия ангажимент допълнителните средства в размер на 213 000 000 лева да бъдат разплатени до 30 септември 2023 г., съгласно подписания на 20.09.2023 г. Меморандум между Министерския съвет, Министерство на финансите, Министерство на земеделието и храните и Инициативния комитет за провеждане на общонационален земеделски протест.

Максималният размер на финансовата помощ е до 250 000 евро (488 957 лв.) на предприятие, чиято дейност е в сектора на първичното производство на селскостопански продукти. При определянето му се отчита и подпомагането, което кандидатът е получил от м. март 2022 г. до м. декември 2023 г. по схемата за държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“.

Изменените Указания за прилагане на схемата ще бъдат публикувани на сайта на ДФЗ.

Вносът на украински слънчоглед ще бъде съобразен с нуждите на преработвателите

Земеделският министър Кирил Вътев обяви, цитиран от БТА, че правителството подготвя законопроект, който ще цели да въведе таван на надценките на храните в търговската мрежа/. Според него такъв закон е нужен, за да сложи някакви рамки на надценките, като той изтъкна, че при проверките при млечните продукти от рафта в магазина назад към производителите, е отчетено завишение на цените.

„Не може силният да натиска надолу по-слабия, защото най-слаб в случая се оказа земеделският производител, който няма какво да натиска ценово“, коментира Вътев като уточни , че работата на законодателната власт е да създаде нужните правила по които да функционира пазара, а не да го контролира.

Що се отнася до вноса на украински слънчоглед Вътев коментира, че той ще бъде съобразен с нуждите на преработвателите.

. Ние винаги сме внасяли слънчоглед, в това число и от Украйна, и в момента влиза от Румъния, каза Вътев.

Според данните на министъра тазгодишната реколта на слънчоглед е около 1.6 млн. тона, което е под очакваните 2.2 млн. тона. С остатъка от миналата година наличният български слънчоглед е около 2.1 млн. тона. Българските преработватели годишно преработват 3 млн. тона слънчоглед за олио и 1 млн. тона за белен слънчоглед. Остава разрешаването на големия въпрос как ще се споразумеят производители и преработватели, така че да се изкупи продукцията.

ЕК не е запозната с мерките налагани от България

Европейската комисия предупреди днес, че може да предприеме наказателни процедури срещу държавите от Европейския съюз, които налагат едностранни ограничения на земеделския внос от Украйна, съобщва БТА. Целта ни е да постигнем решение съвместно с всички засегнати страни, уточни говорител на комисията на пресконференция в отговор на въпроси.

Държавите в ЕС нямат право да налагат едностранни мерки. Целта ни е да постигнем решение с помощта на всички засегнати. Украйна представи тази седмица план за действие, обсъждаме го, добави говорителят.

Планът предвижда Украйна да въведе бързо надзор на износа. В този случай няма да има нужда от едностранни ограничения. ЕК запазва правото си, ако прецени, да предприеме наказателни процедури срещу държавите, които поддържат едностранни мерки, поясни той.

Говорителят добави, че засега ЕК не е запозната с мерките, предприемани от България. Обсъждаме тези въпроси двустранно, уточни той. По неговите думи ЕК ще бъде длъжна да представлява държавите от ЕС в спора в Световната търговска организация (СТО) по въпроса за украинския износ. Украйна предяви преди дни иск в СТО срещу Полша, Унгария и Словакия заради предприетите от тях едностранни ограничения срещу вноса на украински земеделски стоки.

Киев готви огледални мерки срещу Унгария Полша и Словакия

Украйна е готова да се съгласи на компромисно решение за износа на аграрна продукция към страните от ЕС и своите съседи, петте държави за които до 15 септември действаше ограничение за внос на земеделски продукти, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на изявление на украинския премиер Денис Шмигал от вчера.

В своето изявление Шмигал е декларирал, че Киев ще въведе ефективни мерки за контрол и верификация на четири групи товари.

„Ще предоставяме митнически данни на страните от ЕС и нашите съседи за крайната точка на износ на тези товари. Предлагаме да въведем система за верификация на четири групи аграрни продукти в петте страни членки на ЕС като обсъждаме това решение с членовете на ЕК“, заяви Шмигал.

Украйна вече е подала съдебен иск срещу Унгария, Полша и Словакия в Световната търговска  организация (СТО) за нарушение на правилата на СТО, като паралелно с това ще започне антидискриминационно разследване срещу враждебните действия в търговските отношения на тези страни .

„Ако Унгария, Полша и Словакия не се съгласят с мерките, съгласувани с ЕК, Украйна ще въведе огледални мерки или взаимни търговски ограничения. Важното е да помним едно, че всички ние сме на една страна. На страната на европейските ценности и демокрацията“, добави още Шмигал.

Ограниченията върху вноса на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед ще останат докато не се договорят квоти за внос

 

„Разговорите ни с нашите колеги от Украйна са перманентни. Официално решихме да продължи забраната за внос само върху четирите земеделски култури,върху чийто внос имаше забрана и досега“, заяви в обширно интервю за БНР земеделският министър Кирил Вътев.

 

Той уточни че ограничението върху вноса на пшеница , царевица, слънчоглед и рапица ще остане в сила докато не бъдат договорени квоти за техния внос.

„Дори и в чера в разговора ми с украинския колега му казах, че нас ни касае слънчогледа, нерафинираното олио, сухото мляко и пчелния мед“, добави още Вътев.

Според него страната ни ще настоява пред Брюксел за договаряне на квоти за внос на по-горе изброените продукти, които обаче не са четирите земеделски култури- пшеница, царевица, рапица и слънчогледа. Квотите трябва да бъдат определени в разговори с браншовите организации, като шансовете да се постигне договаряне за контрола на вноса на сухо мляко от Украйна е 50 на 50. Единственият по думите му срок задоговаряне на квотиите за внос на украинска продукция е един месец. Според данните от миниците се оказва, че сме внасяли до сега украински слънчоглед на по-високи цени, отколкото са тези на българския слънчоглед стоящ по складовите бази.

Земеделските производители от засегнатите страни се оплакват от предстоящи фалити

Полша, Унгария и Словакия наложиха едностранно забрана на вноса на зърно от Украйна информира БТА.

Едностранната забрана, която влиза в сила от утре, се отнася по-конкретно за зърнените култури, редица зеленчуци, няколко месни продукта, както и за меда.

Броени минути по-късно Словакия също наложи едностранно забрана за внос на зърно от Украйна, съобщи още Ройтерс, като се позова на министъра на земеделието и развитието на селските райони Йозеф Биреш.

Земеделските производители в пет източноевропейски държави от ЕС – Унгария, Полша, Словакия, Румъния и България – се оплакват, че са заплашени от фалит, тъй като евтиният украински внос подбива цените на вътрешния пазар, отбелязва агенцията.

Очаква се Брюксел да удължи забраната за внос на украинска аграрна продукция с два мвавца

Румъния ще се опита да увеличи износа на украинско зърно през своите пристанища от 2 на 4 млн. тона, съобщава „Звено Онлайн“, позовавайки се на изявление на премиера на страната Марчел Чолак. Както е известно забраната за внос на украинска аграрна продукция за пет страни членки на ЕС изтича днес.  Към момента Брюксел все още се бави с вземането на решение дали да се удължи срока на забраната. За нейното удължаване поне до края на годината настояват най-малко две от петте страни, пише „Дневник“. Говорителят на ЕК Мириам Гарсия Ферер заяви, цитирана от Politico, че комисията „все още не е взела решение“ и „все още имаме малко време“. Според изданието в Брюксел се говори, че решението може да е за удължаване на ограниченията с още два месеца.

Забраната за внос на земеделска продукция не е повлияла на вътрешния пазар заради по-високата себестойност на българската продукция

От Българския фермерски съюз са изразили подкрепата си за становището на правителството да бъдат поискани допълнителни компенсации от Европейската комисия (ЕК) за загубите на българските зърнопроизводители и особено на производителите на слънчоглед след отпадането утре на забраната за внос от Украйна, съобщава БТА.

„Правителството и фермерите заедно трябва да набележим пакет от мерки в подкрепа на бранша и да бъдат поискани средства от ЕК. Парите са необходими за осигуряване на ресурс за есенната сеитба и за гарантиране на новата реколта. Освен това да се засили контролът по внос на земеделската продукция от Украйна“, заяви председателят на Български фермерски съюз Георги Стоянов в съобщение, изпратено до медиите.

Според него забраната за внос на зърно от Украйна не е повлияла на пазара в България и все още има проблеми с реализацията на нашата продукция, тъй като е с по-висока себестойност заради наводнения и суша. Освен това цените на зърното продължават да са ниски и на международните пазари.

Български фермерски съюз предлага министърът на земеделието и храните Кирил Вътев да започне да си говори с бранша. Комуникацията с ведомството е много трудна и ограничена, каза Георги Стоянов. „Има още нещо, което трябва да се отвори – подходът, който се случи от днес за утре, вкараха се предложенията за отпадане на забраната за внос на зърно от Украйна, а днес вече е на дневен ред да се гласува, няма го диалогът с браншовите организации, няма го диалогът какво би могло да се случи. Ние водим такъв, когато е на дневен ред самата тема, а не предварително. Тук ефектът не е само икономически, трябва да се вземе под внимание, че ситуацията, в която работим в момента, е различна. Но ако си представим, че утре Украйна ще стане член на ЕС, ние нямаме механизъм, по който да защитим нашето производство“, коментира председателят на Български фермерски съюз.

Георги Стоянов смята, че правителството трябва да има цялостен подход към всички сектори в икономиката предвид геополитическата обстановка и икономическите последици от нея. За целта трябва да се направи стратегия за защита на българските производители и потребители с предвидимост в производството и гарантиране на пазари, като има и запазване на продоволствената сигурност.

От друга страна, да има защита на социалните интереси на производителите и населението на селските райони, защото загубата на пазари ще доведе до свиване на производството, съкращаване на работни места и още по-засилено обезлюдяване на селските райони. Важно е да се оцени ефектът на въздействието на всяко политическо решение, пише в съобщението. Според Стоянов за целта е необходимо да бъде създадена система и структура, която да идентифицира и управлява риска в земеделието. Също така да бъде осигурен финансов ресурс за гарантиране на компенсаторни мерки в резултат на последици от рискови ситуации и пазарни кризи. Това може да стане чрез създаването на Фонд за управление на кризи с финансов ресурс, което е добро решение към идеята за създаване на система за управление на риска и гаранционен фонд, който да я обезпечава. По този начин земеделските стопани ще имат сигурност, че при възникване на криза могат да бъдат защитени, за да имат финансов ресурс за подготовка за нова реколта, посочва още Български фермерски съюз.

Украйна започва да изнася през хърватски пристанища

Европейската комисия все още няма готовност да обяви, дали наложената забрана за внос на някои земеделски продукти за пет от страните членки на блока сред които и България ще остане в сила и след 15 септември , съобщава БТА. Според говорител на комисията, тя разполага с осем дни за да вземе решение за това.

Трябва да постигнем общоприемливо решение. От една страна е необходимо да запазим подкрепата за Украйна, но същевременно наблюдаваме затруднения в пет съседни държави (България, Румъния, Унгария, Полша и Словакия . Необходимо ни е решение, което подкрепя Украйна и премахва трудностите, обобщи говорителят на пресконференция днес. ЕК ще вземе много бързо решение (дали да запази или да премахне временните мерки), след като съобщи намерението си на държавите от ЕС, каза още говорителят.

Той допълни, че постоянно възможните действия се обсъждат с Украйна и Молдова, а в последното работно заседание са се включили също балтийските държави и Хърватия. Не изключваме в бъдещи разговори да се присъединят още държави от ЕС, освен петте пряко засегнати, посочи говорителят.

Междувременно Украйна е започнала да изнася зърно през пристанищата на Хърватия, за да разшири експортните си маршрути, докато черноморските й пристанища остават затворени, съобщи първият вицепремиер на страната Юлия Свириденко, цитирана от Ройтерс. Договорка между Украйна и Хърватия е била постигната по време на посещението на украинския външен министър Дмитрий Кулеба през юли.

„Украинско зърно вече се изнася през хърватските пристанища. Благодарни сме за тази възможност. Макар и този маршрут да е нишов, той вече е популярен“, заяви Свириденко. „Готови сме да развием възможностите на този транспортен коридор“. Тя обаче не съобщи колко зърно вече е изнесено през хърватските пристанища.

Румъния, Словакия и Унгария за европейска помощ за инфраструктурата, заради транзитния транспорт на украинско зърно. ова стана ясно на проведена днес онлайн среща с министрите на земеделието на 5-те държави членки, в която участва министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. „Ясно трябва да се заяви, че България се нуждае от сериозна подкрепа за инфраструктурата, тъй като тя не може да поеме тежкия трафик по създадените коридори за транзит на украинско зърно“, подчерта министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. Той уточни, че заедно с Министерство на транспорта и съобщенията и Министерство на регионалното развитие и благоустройството ще се работи по анализ на нуждите от инвестиции в транспортната инфраструктура, свързана с транзита на украинско зърно през България.

Страната ни ще поиска удължаване на забраната за внос на нерафинирани масла и слънчоглед от Украйна до края на годината, съобщи днес след среща с преработватели земеделският министър Кирил Вътев. Според него разговорите с преработвателите на маслодайни семена не са дали резултат към момента и всичко ще зависи от това, дали забраната за внос на някои агропродукти от Украйна ще бъде удължена и след 15 септември. Освен за нерафинирани масла и слънчоглед страната ни ще иска забраната да обхване и вноса на сухо мляко. Венцислав Върбанов съобщи, че от Българската агрохранителна камара също ще настояват за удължаване на забраната за внос на украинска аграрна продукция.

От сектора на преработвателите не дадоха конкретни цифри за залежалите количества суровина и олио, но споделиха че търговията със слънчоглед от новата реколта практически не върви заради натрупани големи резерви. Според тях страната ни ще разполага както с достатъчно суровина за производството на олио, така и с достатъчно олио, и предупредиха потребителите да не се запасяват. Очакванията за новата реколта от слънчоглед са за производство от 2 млн. тона при остатъчни преходни резерви от 600 хил. тона.

Украинският президент Володими Зеленски е обсъдил с българския премиер акад. Николай Денков защитата на алтернативните коридори за износ на украинска аграрна продукция, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на пресслужбата на украинския президент. В информацията се уточнява, че срещата е била осъществена по време на съввета Укайна- Западни Балкани, а Зеленски е изразил благодарността си за българската подкрепа за страната. По време на форума са били обсъдени защитата на коридорите за износ на украинска продукция и безопаснотта в Черно море. Зеленски е потвърдил, че ще продължат разговорите с останалите страни от Балканите.

Както е известно, наскоро американското издание WSJ съобщи, че САЩ разработват алтернативни коридори за износ на украинско зуърно и агропродукция през река Дунав.

Украинска компания разделила производството си на земеделска и противопожарна техника след началото на военните действия планира да пусне специални комбайни служещи за разминиране на обработваемите полета, информира UkrAgroConsult.

“Това е съвсем ново направление за нас. Нова специализирана машина от висок клас с бронирана кабина и позволява извършване на операции по разминирване на обработваемите площи“, заяви Олег Аверянов. Съвместно с датски партньор компанията планира да пусне и специални комбайни за разминиране на полетата.

Есенният синап се оказва добра алтернатива за производителите сеещи през този период на годината рапица, пише UkrAgroConsult позовавайки се на The Ukrainian Farmer. Късния период на засяване на синапа към средата на септември и намаления риск от загуби могат да го направят предпочитана за фермерите култура. Растението се възползва отлично от периоди на по-висока влажност през есента и преди настъпване на зимата може да формира както стабилна коренова система, така и между шест и осем листа в розетка, което се явява залог за добро презимуване на тази култура.

Според резултатите от изследвания на учените потенциалът на добивите от синап се оценява на между 300 и 350 килограма от декар при съдържание на масло в семената до 50%. В информацията се отбелязва, че украински селекционери вече са създали първите местни сортове есенен синап , като посевите с тази култура в последните години са достигнали до 50 хил. хектара.

В последните години според учените почвено-климатичните условия в южната част на страната са станали неблагоприятни за отглеждане на множество пролетни култури с между 40 и 50 часа липса на продуктивна влага и високи температури на въздуха и почвите, което превръща есенния синап в алтернатива на много култури

следствие на последните руски атаки по украинска пристанищна инфраструктура цените на царевицата стигнаха нови максимални стойности, информира UkrAgroConsult. “Украинската царевица е на път отново да се превърне в конкурент на европейскатаи за разлика от миналия сезон, сега реколтата в ЕС се очаква да е с 10 млн. тона повече като забраната за внос на украинска аграрна продукция от съседните страни членки на блока е възможно да продължи до края на годината“, се казва в анализ на Spike Brokers.

Ограничените възможности за логистика според тях могат да донесат доста негативи за монополистите в производството на царевица в Украйна.

ЕС е в търсене на възможности за износ на зърно от Украйна по суша чрез железопътен и автомобилен транспорт информира БТА позовавайки се на „Ройтеррс. „ Блокирането на украинско зърно по море означава, че стотици хиляди хора по света ще бъдат обречени на глад“, заяви пред журналисти върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел.Борел направи това изявление в кулоарите на срещата на върха в Брюксел на страните от Евросъюза и от Общността на латиноамериканските и карибските държави.

Междувременно застрахователният брокер „Марш“ (Marsh) обяви, че е преустановено застраховането на товарите с украинско зърно, транспортирани през Черноморския коридор. Това става, след като Русия вече не гарантира безопасността на търговските кораби, които се движат по този маршрут, отбелязват анализатори.

В рамките на този механизъм се осигуряваше застрахователно покритие в размер на до 50 милиона долара на карго с украинско зърно. То се осъществяваше от група застрахователи, начело с „Аскот“ (Ascot), фирма към международния застрахователен пазар „Лойдс“ (Lloyd’s), базиран в Лондон.

Срокът на забрана за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед на територията на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия се удължава с 3 месеца до 15 септември 2023 г. , съгласно публикувания европейски регламент на 5 юни. Това съобщават от агроведомството. Отпада изключението, което съществуваше досега за договори, сключени преди влизането в сила на Регламента за изпълнение.
Оценката на Комисията е показала, че все още са налице съществени логистични затруднения и ограничен капацитет за складиране, като инфраструктурата на петте държави членки продължава да бъде недостатъчна за справяне с нарастването на трафика.

Според колегите от UkrAgroConsult евтиният украински слънчоглед е позволил на страната ни да увеличи преработвателните мощности почти двойно до 250-300 хил. тона през миналата година при вътрешно потребление от 150 хил. тона. В информацията си те се позовават на изявление на Степан Капшук, директор на „Укрмаслопром“. Според него подписаното двустранно споразумение между България и Украйна касаещо слънчогледа е резултат от увеличените мощности на страната ни за производството на масла. По думите му само за последните години маслоестракционите заводи у нас са се увеличили от четири на 11. „На тях им е нужно да реализират произведените количества масла както на вътрешния пазар, така и на международните“ заявява Капшук. В същото време отчитайки данните за запасите от слънчоглед се прогнозира, че преработката му в Украйна през май може да стигне до деветгодишно дъно. Напомняме, че по време на парламентарен блиц контрол тази седмица служебният министър на земеделието Явор Гечев изнесе данни за наличните количества слънчоглед у нас, които към края на април са възлизали на 949 хил. тона, като това са количества които родните преработватели не биха могли да преработят дори при непрекъснат режим на работа.

В зависимост от това кой от обсъжданите със браншовите организации подход бъде одобрен, зърнопроизводителите могат да разчитат на компенсации между 10 и 60 лева на тон, обяви заместник министърът на земеделието Тодор Джиков . „Към момента с НАЗ и кооперациите, които са заинтересовани страни са били обсъждани три врианта за изплащане на компенсациите. Първият вариант е изплащането на компенсациите да се извърши на база средни добиви от слънчоглед, при което ще получат по около 10 лева на тон. Вторият вариант е парите да се разпределят на база количества слънчоглед, съхранявани по складовете, които към 31 март възлизат на 460 хил. тона, което ще означава по около 60 лева на тон“ заяви Джиков.

Най-малко вероятният вариант, но и най-желан от фермерите е, средствата да се разпределят на декар, тъй като от Брюксел ясно са заявили, че предвидените в случая за страната ни 16,75 млн. евро не могат да се разпределят на калпак.
„Ще ми се да има национално съфинансиране, но това не зависи от нас“, каза пред депутатите Явор Гечев. Според него от бранша са поискали разпределението на средствата да е на декар с мотива, че не всеки от зърнопроизводителите е декларирал наличните количества слънчоглед по складовете пред земеделските служби.

Както по отношение на животновъдите, така и за тази помощ поради липсата на държавен бюджет за сега от министерството нямат отговор, дали към тези средства ще се добавят такива от национално съфинансиране. Гечев отчете пред депутатите липсата както на движение на цените на пазара, така и на активност у фермерите що се отнася до продажбата на слънчоглед. „Нужни са и други механизми, които ние продължаваме да разработваме“, добави още гечев.

Румънското министерство на земеделието обмисля възможността да удължи забраната за внос на украинско зърно и след 5 юни, съобщава „Зерно Онлайн“. В информацията се цитира румънският министър на земеделието Петре Дая, според когото освен страната му и други държави членки искат да продължат този срок.Както е известно ЕК вече въведе временно ограничение за украинския внос на зърно за пет страни членки до отстраняване на натрупаните логистични проблеми с вече внесеното зърно. Идеята на тези страни в това число и Румъния е да извлекат най-много ползи от забраната за да освободят нужните им складови наличности за съхраняване на новата реколта. „Ние не искаме фермерите да пострадат от подобна ситуация“, заяви Дая, според който румънските фермери освен с решаването на проблема с пълните зърнохранилища ще трябва да се справят и с конкуренцията на пазара. Той добави, че засегнатите от украинския внос страни сред които и българия вече са поискали с писмо от Брюксел да удължи срока на забраната.