Тагове

Хаосът и лобизмът в енергийния сектор е пречка за прилагане на стратегия за устойчиво развитие на сектора

Представители на различни неправителствени организации на рибопроизводители и преработватели, на хотелиери и ресторантьори се обявиха срещу лобистки законопроект за изграждане на офшорни вятърни паркове в Черно море. Според представители на засегнатите браншове съществуващият хаос в енергийния сектор и лобизмът са пречка за реализиране на истинска стратегия за устойчиво развитие на енергийния сектор. По време на пресконференцията им стана ясно, че срещу приемането на законопроекта са се обявили от земеделското министерство.

Както обясниха от засегнатите сектори напрежението е ескалирало, след като те не са били поканени като заинтересована страна да участват на организираната в НС кръгла маса по темата. Според тях нямало никаква конкретика нито в направените проучвания нито в предложения законопроект.

„В момента има заявки за изграждане на 50 ГВ мощности от ВЕИ на сушата, които ако се изпълнят, което ще означава, че в тази държава ще се произвежда само ток, а няма да има какво да се яде и ще преместим планетата на Марс. Държавата е налазена от всевъзможни енергийни лобита, всяко от които не знае какво предлага другото“ заяви Димитър Куманов от сдружение „Балканка“.

Според него лобисткия законопроект е дело на Центъра за изследван на демокрацията, и е бил даден на депутатите, някои от които дори не са се запознали с него.

„Нашата индустрия се захранва изцяло от морски улов на риба, а нашите предприятия са на над средното европейско ниво. Засегнати сме от факта, че никой не взе мнението ни под внимание освен от министерството на земеделието“, заяви шефът на „БГ Фиш“ Йордан Господинов. Според него при изграждането на планираните офшорни паркове в Черно море освен че ще намалеят зоните за улов на риба, ще се промени и пътя на рибите, които няма да идват до българския бряг.

„Примерите от Шотландия и други страни са несъвместими с Черно море, защото нашето море е от затворен тип“, допълни още той.

„Според нас подобен закон отделен от този за ВЕИ не е необходим и ако нещо специфично за морската среда трябва да бъде урегулирано, то това може да се направи през закона за ВЕИ, така че всички оператори да са равнопоставени“, заяви и Ирина Матеева от Българското дружество за защита на птиците. Според нея Черно море е с важно значение за запазване на морската екосистема.

„Специфичното за нас е, че ние освен с водолюбивите птици, които намират храна в морето имаме и множество мигриращи птици, които търсят крайбрежните ивици, и за които ветрогенераторите се явяват допълнително препятствие с оглед и на липсващите термики, които да им позволяват да се издигнат над перките на ветрогенераторите“, добави още експертката.

Според международно проучване обхващащо Черно и Средиземно море българското крайбрежие не е рентабилно за изграждане на офшорни ветрови паркове. Освен това според неправителствения сектор все още няма технологии за преработка и рециклиране на перките на ветрогенераторите, чийто срок на живот е около 20 години.

Според Красимира Катеничарова от Сдружение „Човек-Природа-Живот“; на рециклиране подлежат единствено роторите и бетонните кули,, но практиката до момента в страни като Норвегия е била за загробване на роторите директно в морето с помощта на хеликоптери.

„Това което ни притеснява е, че никъде не се измерва издаваният от ветрогенераторите инфрачервен звук, който в своите пикови стойности е вреден за здравето“, подчерта тя.

Вместо да позволяват прибързано застрояването на земеделските земи с фотоволтаици, депутатите можеха да помислят как да се повишат различните коефициенти, влизащи в цената за промяна на предназначението на земята

В последните дни с оглед и на действията на антикорупционната комисия по разкриване на десетки случаи за неправомерна промяна на категорията на земеделските земи се вдигна шум до небесата. Шум съпоставим с този вдигнат от депутатите с поредната издънка на добре познатата им практика да променят закони през заключителни и преходни разпоредби на други закони. Доколко това е законосъобразно и прозрачно спрямо обществото , и доколко не нямаме намерение да задълбаваме по темата, защото по нея трябва да се произнасят не журналисти, а юристи.

Факт е че с прибързаните си опити да покажат активност, вместо да изпишат очи на някой кандидати за общинска власт, депутатите пак избодоха очите на обществото, и хвърлиха кал в градината защо не на цяла Европа, която да припомним прие зелена сделка, прие и нови цели за постигане на енергийна независимост, а прие и доклад отчитащ , че ползите от изграждане на агроволтаици върху земеделска земя носят много повече ползи отколкото вреди.

Да де ама у наше село както е казал вуте, т.е. в нашия парламент пак се задействаха в стил „слон в стъкларски магазин“, което означава джаста праста на законите и дай наред що е земеделска земя, да се претвори като с вълшебна пръчица във соларни , не в агроволтаиични централи. И тук си идваме до думата наречена правила, а според правилата поне към настоящия момент, когато както и от ЕК отчетоха във въпросния доклад, все още не е ясно в редица европейски страни, що е то агроволтаици, и имат ли почва навсякъде, правилата за полагане на соларни панели в земеделска земя изискват да се промени нейната категория и предназначение.

А не беше ли по-добре експертите да предложат, а депутатите д обсъдят и приемат правила, които да позволяват изграждането на агроволтаици върху плодородни земеделски земи, съобразено с видовете отглеждани култури, с регионите в които се отглеждат, ако искате и с броя на слънчевите дни през годината в съответната област. Сигурно е по-добре, би казал някой, но за господа депутатите особено в предизборна ситуация това е непосилен труд.

Затова се кара по добре утъпканата пътека с промяна на предназначение на земеделските земи, което се извършва от специална комисия в земеделското министерство и се прилага специална тарифа. Любопитен е фактът, че тази тарифа не е актуализирана от 2012 година насам.

Според Чл. 3. от наредбата определяща тази тарифа, таксата за всички спомагателни и допълнителни обекти, за инженерната инфраструктура и комуникациите, намиращи се във и извън границите на площадката (трасето) на основния обект, се определя в зависимост от вида на обекта, за който се иска промяна на предназначението на земеделските земи.

Как се определя таксата за прекатегоризация на земята?

Размерът на таксата се определя по специална формула, включваща средния бонитетен бал за съответната категория земеделска земя при неполивни условия, който за некатегоризирана земя е 2,5, коефициента за площта, необходима за обекта, коефициента за населеното място, и за поливност. Коефициентът на площта за обектите започва от 2 за площ до 1 декар и може да достигне до 5за обекти на площ над 10 декара.

Коефициентът за населените места се определя в зависимост от категорията на населеното място и вида на обекта. Най-голям 13 е коефициента за землища, които са в границите на столична община, населени места от I, II и III категория, населени места граничещи с морската брегова ивица и национални курорти. Най-нисък е за земеделски земи, разположени в землища на населени места от 6-та до 8-ма категория. Коефициентът за поливност при поливни условия е 1,20, а при неполивни – 1,00.

Интересното е, че що се отнася до вида на възможните обекти за които се регламентира определянето на коефициента за промяна категорията на земеделската земя през 2008 година са включени обекти за производство съхранение и преработка на земеделска продукция в това число и стокови тържища и обекти за ремонт и съхранение на земеделска техника, хидромелиоративна инфраструктура и игрища за голф. Към тези обекти обаче не са изброени обекти свързани с изграждане на соларни централи и монтиране на панели.

Най-вероятно соларните централи влизат в общата категория обекти свързани с енергетиката. Е да де, ама подобна формулировка изглежда твърде обща, защото собственик частно или юридическо лице през чийто поземлен имот минава река, може да поиска да промени предназначението на земята и вместо да сади домати да си направи  микроязовир и ВЕЦ.

Колко струва промяната на категорията на земеделската земя за изграждане на фотоволтаична централа?

Предвид на въведената сложна формула включваща няколко различни коефициента е много трудно да се даде точен и еднозначен отговор на този въпрос. Ще посочим само няколко примера от решения на комисията която взема решения за промяна категорията на земеделската земя с които само могат да се онагледят разликите с цялата условност свързана с категорията на земеделската земя, региона в който се намира даденото землище и дали е поливна или неполивна. Нужно е да се направи уговорката, че се касае за промяна категорията на земеделска земя частна собственост.

Така например собствениците на земеделска земя от девета категория, която е неполивна са поискали промяна на категорията и за изграждане на фотоволтаична централа върху 56 184 кв.м с мощност до5 хил. киловата и трафопост в землището на община Камено в Бургаска област, за което комисията се е произнесла, че трябва да заплатят 842,76 лева. При друг случай собственици на земеделска земя в Петричко са поискали промяна на категорията на 16 443 квадратни метра по-голяма част от която е шеста и седма категория поливна за изграждане на обект за ремонт на земеделска техника таксата е определена на 774,86 лева.

Третият пример е на собственик, който желае да промени притежавана от него 899 кв. Метра земеделска земя от пета категория, поливна за изграждане на склад за промишлени и строителни материали с офис, магазин и жилишна сграда, за което трябва да заплати 1542,68 лева. Могат да бъдат посочени още десетки примери за промяна категорията и предназначението на земеделските земи. Прави впечатление това не как може да се извърши промяната без значение от целта, а това че цените не са никак високи особено ако земеделските земи са притежание на компании. По-внимателното вглеждане в нормативния документ определящ тарифата ще покаже, че повечето коефициенти включени в цената за прекатегоризация на земеделските земи не са променяни от тяхното въвеждане насам.

Ето защо преди да се бяха изявили като слон в стъкларски магазин, парламентаристите можеха да поискат становище от експерти, дали ако не модела за определяне на цената за прекатегоризация на земеделските земи, то компонентите включени в същата тази цена не се нуждаят от актуализация. Например с оглед на нуждата от поливни площи да се помисли за повишаване на коефициента касаещ тъкмо тези площи или промяна в коефициентите касаещи регионите, в които се намира съответното землище. Така да се внесе поне малко яснота и създадат малко по-прозрачни правила за това, къде могат да се изграждат агроволтаици или сегашните соларни централи. Всичко това изисква внимателен анализ на ситуацията, а не прибързани решения, които депутатите къде под натиска на приближаващите избори , къде от инвеститорски или лобистки интереси приеха.

Липсата на ясна дефиниция в ЕС за това какво е агроволтаика създава опасения за промени в характеристиките на земеделската земя според експерти

Според експертите на Европейската агенция по мониторинг на арарните култури (MARS) комбинирането на на земеделие и производство на слънчева енергия само върху 1% от земеделските площи може да помогне за надминаване на целите на ЕС до 2030 г. и освен това би позволило да се произведат 720 ГВ енергия. Това пише AG-Press.eu, позовавайки се на нов експертен доклад.

Докладът на JRC, Преглед на потенциала и предизвикателствата за агро-фотоволтаиците в Европейския съюз, изследва състоянието на агриволтаичните системи, идентифицира потенциалните пречки и представя серия от препоръки за разрешаване и ускоряване на тяхното разширяване.

За разлика от конвенционалните соларни централи, при агроволтаичните панелите са инсталирани по такъв начин, че селскостопанските дейности, като отглеждане на култури, трева или плодове, остават основното използване на земната площ , като същевременно дава достъп за селскостопанска техника или добитък.

Освен това панелите могат да осигурят засенчване, за да намалят топлинния стрес върху културите и да предложат защита от лошо време. По същия начин оранжериите могат да бъдат направени от полупрозрачни фотоволтаични панели.

Фотоволтаичните панели произвеждат постоянен ток (DC), след което се преобразуват в променлив ток (AC), за да бъдат използвани директно или включени в електрическата мрежа. Преобразуването на PV DC в AC е приблизително 1/1,25.

В края на 2022 г. инсталираният капацитет в ЕС беше около 211 ГВ. Според проучването покриването на само 1% от използваната земеделска площ с агроволтаични системи може да доведе до приблизително 944 ГВ инсталиран капацитет. Това възлиза на половината от възможния капацитет с традиционните наземни фотоволтаични системи (около 1809 ГВ на същата повърхност). Въпреки това, той все още ще бъде по-голям от капацитета от 720 ГВ, предвиден до 2030 г. в Стратегията на ЕС за слънчева енергия.

Предложена от Европейската комисия през май 2022 г., стратегията е от съществено значение за масовото, бързо внедряване на възобновяеми енергийни източници, предвидено в плана REPowerEU за намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаемите горива на Русия. За постигане на амбициозните цели за слънчевата енергия, той насърчава държавите-членки да обмислят не само слънчева и покривна слънчева енергия, но и иновативни форми на разгръщане на слънчева енергия, включително агроволтаици.

Липсата на ясна и хармонизирана в ЕС дефиниция за агроволтаика обаче представлява значителна пречка, тъй като инсталирането на такива системи може да доведе до промени в характеристиките на земята, което може да повлияе на допустимостта за земеделски субсидии и данъчно облагане.

Сложни разрешителни и високи цени на земята спъват изграждането на агроволтаици

Допълнителните предизвикателства включват максимално увеличаване на производството на електроенергия, без да се засяга добивът на културите и гарантиране на опазването на биологичното разнообразие и възстановяването на природата; сложни разрешителни и процедури за свързване към мрежата, както и повишаване на цените на земята, което може да застраши благосъстоянието и сигурността на фермерите.

Стимули: Интегриране на агроволтаиците в търгове за възобновяема енергия и опростяване на разрешителните

За да се преодолеят тези бариери, Стратегията на ЕС за слънчева енергия насърчава държавите от ЕС да интегрират стимули за агриволтаика, когато е подходящо, когато проектират и прилагат своите национални стратегически планове за Общата селскостопанска политика (ОСП). Допълнителни стимули могат да бъдат осигурени чрез рамки за подпомагане на слънчевата енергия (например чрез интегриране на агриволтаика в търгове за възобновяема енергия). Също така си струва да се отбележи, че в селскостопанския сектор правилата за държавна помощ позволяват инвестиционна помощ за устойчива енергия.

Помощта може да подчертае финансова подкрепа, опростени процедури за разрешителни и свързване към мрежата, програми за научноизследователска и развойна дейност (R&D) и пилотни проекти. Освен това, ангажирането на селските общности в процеса на планиране и вземане на решения е от съществено значение за успешното разширяване на агроволтаичните системи. Общностите трябва да са наясно с предимствата на агроволтаичните системи, включително техния потенциал за генериране на чиста енергия, увеличаване на селскостопанската производителност и допринасяне за устойчивото развитие на селските райони.

Организацията предупреди за възможна злоупотреба със средства, а изискванията за наличие на определени документи могат да изключат от процеса микро и МСП

Сдружение „Соларна Академия България“, съобщи днес, че е внесло възражение срещу критериите за процедурата за финансиране на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), тъй като според експертите от организацията има сериозна неравнопоставеност за кандидатите, информира БТА.

„Според нас критериите в процедурата не съответстват на поставените цели и описани по този начин може да бъдат предпоставка за злоупотребяване със средствата. Механизмът за разпределение на средства включва критерии, които са несъразмерни и си противоречат. Този подход може да доведе до насочване на средствата към ограничен брой предприятия, които не попадат във фокуса на икономическите субекти, които трябва да бъдат подпомогнати от Плана за възстановяване и устойчивост“, смята д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Сдружение „Соларна Академия България“.

От организацията посочват, че изискванията за наличие на определени финансови активи и документи, свързани с изграждането на инсталациите и съоръженията за съхранение, могат да изключат микро, малките и голяма част от средните предприятия, а именно тяхното подпомагане е ключово според Плана за възстановяване и устойчивост

Министерството на енергетиката обяви в началото на октомври първата от поредица покани в рамките на процедурата за подкрепа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия, като част от Националния план за възстановяване и устойчивост, припомня сдружението. Съгласно тази процедура се предвижда подкрепа за изграждането и интегрирането в електрическата мрежа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници, общо 1425 мегавата, в съчетание с 350 мегавата съоръжения за съхранение на електроенергия.

Браншовата организация настоява за спиране на практиката, промени в закони да се правят през преходни и заключителни разпоредби

ОТ Националната асоциация на зърнопроизводителите се обявиха срещу промените в закона за опазване на земеделските земи, информира БТА.

Искаме да обърнем внимание на нарастващата тенденция да се променят основни земеделски закони през преходни и заключителни разпоредби на закони, касаещи други области на икономиката, се казва в писмена позиция на браншовата организация.

Оттам дадоха за пример обнародвания Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници – част от законите по Плана за възстановяване и устойчивост, с който народните представители въведоха и промени в Закона за опазване на земеделските земи. Чрез него депутатите премахнаха почти всички ограничения пред поставянето на инсталации за производство на ВЕИ върху обработваема земя. В позицията им се отбелязва, че допускането на безконтролен строеж на ВЕИ ще повлияе на същинската стойност на земята, която е ограничен, невъзобновяем ресурс.

„Искаме да предпазим обработваемата земя да бъде превърната в строителна площадка необратимо, а отнемането на хумусния слой и изливането на хиляди кубици бетон да унищожат завинаги тези земи“, пише НАЗ в заключение.

Депутатите приеха промените в Закона за енергията от възобновяеми източници в края на септември. Измененията предвиждат министърът на околната среда и водите, съвместно с министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията и министъра на земеделието и храните да разработват План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия.

Инвестициите в соларни централи отслабват заради ниските цени на тока

Представители на няколко водещи компании производители на различни компоненти за нуждите на соларните централи като панели и инвертори споделиха по време на провелия се двудневен форум в София Be Renewable 2023, че Европа трябва да повиши своята конкурентноспособност за да може да отговори на предизвикателството на китайските производители на соларни панели.

Според тях в момента европейските складове са наводнени с практически непродаваеми панели, внос от Китай в резултат на това, че по време на пандемията китайските производители са увеличили капацитета си на производство, като ситуацията допълнително се е усложни от резкия спад с 30% в цените на слънчевите панели. Като цяло се отчита отслабване на инвестиционния интерес към изграждане на соларни централи заради ниската цена на тока от ВЕИ.

Сред новите тенденции, представени от производителите по време на форума бяха двуслойни панели стъкло-стъкло, произведени в Европа, които в сравнение с масово разпространените сега панели предлагат с 30% по-висока производителност както и ново поколение инвертори. При инветорите се предлага възможност за инсталиране на монофазни инвертори, при които могат да се комбинират до 4 батерии за съхранение на произведената енергия всяка с мощност до 5 мегавата. Друга възможност предложена от производители е за изграждане на кохибридни системи от микроинвертори. Друг вид инвертори с мощност на батериите до 200 мегавата са така наречените трифазни инвертори, подходящи за индустриални соларни паркове, както и специални системи за свързване на хибридни станции със станции за електромобили.

54% от електроенергията произвеждана в южната ни съседка са от алтернативни енергоизточници

Южната ни съседка Гърция е в процес на реализация на специален проект, целящ да превърне островите на страната в автономни производители и потребители на зелена енергия, разказа пред аудиторията в София по време на международната конференция Be Renewable 2023 Панайотис Димитрио  . Към момента два острова са превърнати в зелени оазиси за производство на електроенергия от алтернативни източници. За последните десет години благодарение на новите мощности както от вятърни, така и от слънчеви централи, делът на зелената енергия в гръцкия енергиен микс се е увеличила от 10 на 54%. Страната по думите му разполага с голям комплекс за производството на енергия от лигнитни въглища, чието затваряне се е отложило заради военния конфликт в Украйна.

Страната търси сътрудничество с български партньори за участие във взаимни ВЕИ проекти

Египет е в процес на реализация на редица международни проекти с които цели да се превърне в хъб за производството и търговията на зелен водород, сподели пред присъстващите на двудневната международна конференция Be Renewable 2023 в София посланикът на Египет Н. Пр. Халид Ибрахим Емара. В изграждането на подобни мощности страната си сътрудничи с държави като Германия и Норвегия. По думите му страната му може да се превърне в производител на зелен водород за нуждите на индустрията, като той може да се използва и като алтернативно гориво за зареждане на морските съдове, преминаващи през Суецкия канал. Н. Пр. Халид Ибрахим Емара припомни, че през Суецкия канал преминава 15% от световната търговия, като уточни че използването на зелен водород за гориво на корабите може да стане реалност след договорки със страните, кораби под чийто флагове използват този търговски канал.

Египет е в процес на реализация и на мащабен проект за изграждане на соларна централа в пустинята с мощност 2 ГВ. , като сред предимствата на проекта са, че той се изгражда в ненаселен регион на страната. Посланикът съобщи, че само преди дни с български партньори е обсъдил възможностите за участие на страната ни в развитието на взаимни проекти в областта на ВЕИ.

Физическите лица могат да инвестират чрез банкови заеми

Държавата трябва да насърчава усвояването на средства по финансови инструменти за финансиране на ВЕИ сектора чрез разяснителна кампания. Това каза Максим Бехар, изпълнителен директор на M3 Communications Group, цитиран от БТА по време на двудневната конференция, посветена на ВЕИ индустрията – „Би Ренюъбъл 2023“ „Be Renewable 2023“, която се провежда днес и утре в София. Четвъртият панел на тема „Финансиране и инвестиции във ВЕИ сектора: предизвикателства и възможности“ бе открит от Биляна Тончева, прокурист на „Еко Глоуб“ ООД. Тя разказа, че фирмата „Еко Глоуб“ има 2 физически офиса в столицата и 7 в цялата страна, които изготвят проекти. „Нашата комисионна се плаща след усвояването на средствата по финансовите инструменти“, обясни Тончева. Тя призова физическите и юридическите лица да търсят възможности за финансиране на инвестиции във ВЕИ сектора.

„Физическите лица могат да инвестират заемни средства от банката или свой спестен капитал за своята къща например, и след като отчетат проекта, могат да получат обратно безвъзмездните средства по програма“, обясни Тончева, като допълни, че „юридическите лица пък са задължени да ползват аванс от банка партньор“.

Илия Караниколов, председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР), каза, че санирането на сгради, собственост на частни лица, до момента е 100 процента финансирано от държавата през Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ). „Банката ни ще подпомогне финансирането на санирането чрез отваряне на портфейл чрез програма, която ще покрие 60 милиона лева, с които да подпомогнем крайните клиенти и гражданите“, каза Караниколов. По думите му стартъпите също ще бъдат финансирани чрез кредитна банкова програма с по-ниски лихви.

Теодор Радонов, ръководител на офиса на Европейската инвестиционна банка в България, обясни, че европейската тенденция от 2009 г., с приемането на Директивата за възобновяеми източници, е ясна и че зеленият преход трябва да се случи в срокове. „Този процес е необратим, темповете са засилени, но войната в Украйна подсили процеса, чиято цел е възможно по-скоро Европа да се откъсне от зависимостта си от Русия. За целта Европейската инвестиционна банка ще инвестира 30 милиарда евро във възобновяеми източници в Европа“, разказа Радонов. По негови думи технологиите и панелите за индустрията идват от Китай, но ЕИБ за развитие е започнала да инвестира в европейски компании, които се занимават с производството на соларни панели.

Светослав Младенов, изпълнителен директор на Smart Solar Technology, е категоричен, че най-важният въпрос по отношение на зеления преход е финансирането и намирането на средства за възобновяеми източници. По негови думи в Турция успешно работи моделът за финансиране между банките и частния потребител, който като производител продава на държавата неизползваната от него енергия и по този начин банката си гарантира, че с приходите от това банката ще възвърне капитала, който е инвестирала в парка на производителя.

„Крайъгълният камък е съхранението на енергия, не производството на зелена енергия, защото знаем, че понякога цената на тока е отрицателна и тези, които искат да отговорят на изискването на бъдещето, ще говорят най-вече за паркове за съхранение на енергия“, убедена е Тончева и допълни:

„Следващите няколко години в България ще продължат да се правят фотоволтаици. Различните търговски банки все още дават добри условия и бързо отпускат средства за проекти за финансиране на ВЕИ-та, но напредничавите инвеститори в тази индустрия трябва да помислят за паркове и батерии за съхранение на произведена зелена енергия“.

„Енергийната криза подтикна потребителите към значително по-евтината енергия от възобновяеми източници и по-конкретно към фотоволтаичните централи. Различните финансови институции дават възможност за финансиране на такъв тип проекти, но остава един основен проблем – необходим е работещ парламент, който да приема закони и да облекчи режима, за да бъде ускорен процесът по енергийна трансформация. В тази ситуация не можем да говорим за взимане на мерки и предотвратяване на риска – това трябваше да се случи отдавна. Днес са необходими спешни и антикризисни мерки, за да намалим негативното влияние на високите цени на енергията. Изграждането на фотоволтаични централи е сред най-достъпните, екологичните и бюджетни решения, а България е страна с благоприятен климат и географско разположение. Страната ни обаче не може да се възползва от пълния потенциал на фотоволтаичните централи – необходими са промени в законите и уеднаквяване на процесите“, коментира инж. Веселин Тодоров – председател на сдружение „Соларна Академия България“.

Според тях множество административни пречки спират инвеститорите, които искат да изградят фотоволтаични централи/ Това съобщава БТА, позовавайки се на информация от сдружение „Соларна Академия България“. От организацията пишат, че с тях по-често се свързват както представители на бизнеса, така и физически лица, които срещат затруднения при изграждането на такъв тип проек.

Със сдружение „Соларна Академия България“ все по-често се свързват инвеститори, които търсят информация и повече конкретика за това какво е необходимо да направят, за да изградят фотоволтаична централа. Проблемът е, че процесите не са уеднаквени и всеки проект зависи от тълкуването на Закон за устройство на територията (ЗУТ) и решението на отделните общини или техните архитекти. Това води до прекратяване, излишно забавяне и оскъпяване на проектите.

„Един пример от практиката за нерелевантно изискване спрямо изграждането на такъв тип обекти е изискването за преценяване на необходимостта от извършване за оценка на въздействието върху околната среда, въпреки че такава вече е направено за сградата, а фотоволтаичните панели отговарят на всички стандарти за екология. Това е напълно нерелевантно, а и тук си струва да подчертаем, че процедурата отнема в някои случай повече от месец, през който бизнеса търпи преки загуби от високите цени на електроенергия. Има и чести случаи, в които архитекти на район не дават разрешение докато не се смени начина на трайно ползване на имота. Това налага преминаването през дългата и тромава процедура за подробен устройствен план (ПУП), за да може да се произвежда енергия от фотоволтаици, въпреки че обектите имат изградена инфраструктура. Такъв тип казус връща инвеститора в изходна позиция. Наскоро с нас се свърза инвеститор, който желае да поставя фотоволтаични панели на покрива на бизнес сградата си, а общината му изисква издаване на разрешение за строеж, съгласуване на проекта с Гражданска въздухоплавателна администрация, при положение, че фотоволтаичния панел не променя по никакъв начин височината на сградата. За съжаление има още много и различни казуси, свързани с издаването на разрешенията за строеж. Затова именно там трябва да бъде въведен реален уведомителен режим, както е в страните от Западна Европа“, смята инж. Веселин Тодоров.

Това, което забавя процесите и пречи на изграждането на централи е искането на разрешение за строеж от общините. Според експертите е ключово да се направят промени в Закона за устройство на територията, което значително ще облекчи административната тежест за потребителите. Според тях е и крайно належащо да има ясни и строги правила за изграждането и въвеждането в експлоатация на фотоволтаичните централи и паркове, като по този начин ще се спре порочната практика главните архитекти на общините да тълкуват по субективен начин законите. Трябва да се въведе реален режим на уведомление, премахващ разрешителния режим, който в момента е наложен от Закона за устройство на територията.

Необходимо е да се създаде и по-добра организация в общините – в момента най-честите оплаквания от инвеститорите са, че нямат достъп до информация, както и това, че становищата и документите се забавят прекалено дълго. Често срещан проблем е, че проектите не са приети и са върнати към инвеститорите, но няма посочена ясна причина за констатирани пропуски и грешки в тях, добавят още от сдружение „Соларна Академия България“.