Тагове

Технологиите помагат на фермерите да контролират вектора на разпространение на брашнестите червеи

Винарна с над 320 годишна история от Южна Африка прилага иновативен метод за борба с вредителите в лозовите си масиви, съобщава edition.cnn.com. Дроновете извършватполет на около 30 метра над масивите, носейки моторно задвижван механизъм, оборудван с патрон за изстрелване на ларви на хищни оси, казва пред изданието Мат Дейвис, ръководител на операции по картографиране в южноафриканската компания Aerobotic.

Всеки полет може да покрие до 20 хектара, преди дронът да кацне, така че екипът да може да постави нова батерия и патрон за насекоми. Данните се събират и чрез приложение за проследяване..

Изстреляните ларви са на специален вид оси от вида Anagyrus , които снасят яйцата си в върху червеите na брашнените бръмбари и ги изяждат отвътре. Само една женска от този вид насекоми причиняващи вреди на лозите може да снесе до 500 яйца.

Винарната Vergelegen обработва над 100 хектара лозови масиви , върху които произвежда грозде от сортовете „Каберне Совиньон“, „Мерло,“ С“ира“ и „Шардоне“. Проектът за борба с вредителите с дронове се изпълнява от SkyBugs, партньорство между базираната в Кейптаун FieldBUGS и агротехнологичната компания Aerobotics.

Хищните оси от споменатия вид все повече се използват за борба с вредителите в Южна Африка и други части на света. Те спомагат за контролиране броя на брашнените червеи, които причиняват вируса на свиване на листата на лозите и това води до големи икономически загуби за винопроизводителите.

За фермерите откриването на вируса и контролирането на брашнестите червеи може да бъде скъпо, времеемко и трудоемко. По мнение на експерти от компанията партньор в проекта SkyBugs прилагането на въздушни дронове се оказва по-бързо и много по-рентабилно от пръскането на инсектициди, което може да бъде вредно за околната среда и за насекомите, като кръстосано опрашващите пчели, които са неразделна част от екосистемата.

След като какавидите бъдат изпуснати, възрастните оси се появяват и са привлечени от феромоните на червеите. Осите снасят яйца вътре в брашнестите червеи, като ги поглъщат отвътре навън – известно като паразитиране – оставяйки гостоприемника си кух и мъртъв.

„Вирусът на свиване на листа е практически унищожен във фермата“, казва Рудолф Криел, лозар във Vergelegen.

В продължение на повече от 20 години екипът на Vergelegen работи в тясно сътрудничество с вирусолога и експерт по вирусите на листата Герхард Питерсен. Бивш професор в университета на Претория и в университета Стеленбош, Питерсен основава биотехнологична компания, наречена Patho Solutions, за по-нататъшно справяне със селскостопанските болести.

„Вирусът свързан със свиването на листата на лозата (GLRaV-3) или „Тип три“ е изключително сериозен вирус на лозята“, обяснява Питерсен. „Възпроизвежда се в съдовата система на растението, предотвратявайки потока на хранителните вещества. Слабостта на вируса е, че единственият му гостоприемник в природата е лозата. Не всички растителни вируси имат такива ограничения за гостоприемниците, които могат да заразят.

„Резултатът от заразяването е, че зърната на чепката узряват неравномерно, не успяват да постигнат желания цвят и им отнема много време, за да натрупат захар, което е от съществено значение при производството на вино“, добавя той.

„Всички опити да се извади заразена лоза и да се замени с нова може да се окажат неефективни, ако парчета от заразената лоза останат в почвата“, добавя Питерсен.

Той казва още , че най-добрият начин за контролиране на този вирус е „да се премахнат всички заразени лозя в лозето заедно с контролирането на вектора на червеи. Това се постига най-добре за цял имот, но това не е икономически изгодно, тъй като вложените разходи за започване отначало са много високи.“

„Използването на оси за елиминиране на вируса може да бъде обещаващо решение. Тъй като те са местни за региона, не трябва да има „непредвидени последици“ от освобождаването на увеличен брой в лозята, казва той. „Осите се хранят само с брашнести червеи и след това умират“, казва Джуди Брайънт.

Други фермери в региона, отглеждащи плодове като ябълки, круши и цитрусови плодове, използват дронове, за да пускат други хищни насекоми в овощните си градини за борба с вредителите.

Южна Африка е в топ 10 на винопроизводителите в света

Южна Африка е сред 10-те най-големи производители на вино в света, събирайки около 1,2 милиона метрични тона грозде през миналия сезон и осигурява работа на близо 270 000 души по веригата на стойността, според Vinpro, организация с нестопанска цел, която представлява близо 2600 южноафрикански производители на вино , изби и заинтересовани страни от индустрията. Vinpro описва вируса на листата като пагубен за винарската индустрия, която също трябваше да се бори с намалена реколта през 2022-2023 г. поради метеорологичните условия,

За пръв път архитекти се сблъскват с предизвикателството как да създадат лозови масиви в подобни условия

Нов терминал на летището във Флоренция ще включва изба за вино и лозови насаждения, които ще се отглеждат на покрива на летището, информира Decanter.com. Проектът е дело на световно известното архитектурно бюро Rafael Viñoly Architects.

Според плановете на архитектите новият терминал на летище Америко Веспучи трябва да се превърне в забележителност и привлекателна точка за туристите. В дизайна му е включено лозе, разположено върху 7,5 ха на покрива на терминала с лек наклон, който да следва наклона на терминала. Предвижда се изграждането му да приключи през 2026 г.
Концепцията за зеленина на покрива не е нова. Проектът на университетав Буенос Айрес на Rafael Viñoly Architects, например, се гордее с покрив, почти изцяло покрит в зеленина. В случая обаче се касае до справяне на архитектите с предизвикателство, да отгледат растения, даващи плод.

„Основната трудност, свързана с лозето на покрива, е свързана с това как се справяте с теглото“, казва директорът на Rafael Viñoly Architects, Роман Виньоли. „Имате нужда от определено количество почва, за да отглеждате растения и тази почва трябва да е мокра. Тези неща имат маса, с която не е лесно да се справите, когато под нея се опитвате да изградите олекотена и ефирно изглеждаща конструкция.

За да се справи отчасти с този проблем, проектът на Viñoly включва линейни конструкции, изработени от податлив бетон, за да се обхване почвата и напоителните системи, с които трябва да се поддържа лозето. Тези структури се поддържат от мрежа от разклонени колони, което позволява гъвкавост в оформлението на вътрешните компоненти на терминала.

Докато това решава проблемите на теглото, развитието на лозето представя допълнителни предизвикателства.

„Не можете да имате зеленина и чужди предмети, които падат и има опасност да бъдат всмукани от самолетните двигатели“, каза Виньоли. „Също така трябва да се защитаваме срещу възможността за замърсяване на реколтата. Освен това, огромната зона на покрива представя логистични препятствия, когато става въпрос за отглеждане на лозите. –

След като се консултира с енолози и селскостопански инженери, за да анализира баланса, необходим между нуждите на лозето и основните характеристики на светлината и въздуха в рамките на вътрешното пространство, фирмата заключи, че продуктивната част от 2,4ha на лозето трябва да бъде разположена далеч от близостта на самолетите . Вместо това тя трябва да бъде ограничена до долния край на покрива, разположена в противоположния край на пистите и изпълнена с плътна земя отдолу, а не с преходно пространство. Този дизайн не само намалява риска от злополуки поради близостта на лозите до самолетите, но осигурява достатъчно пространство за растежа и корените. Част от покривите също ще е озеленен с лозови насаждения без обаче да дават плод.

Не само лозето ще даде грозде, подходящо за производство на вино, но и винификацията и съзряването на виното ще се проведат и в помещенията на летището. Ще бъде разположена винарна зад залата за отпътуване, където земята започва да се накланя, за да образува покрива на терминала.

„Намерението ни е да е създадем удобство за пътешествениците които могат да отидат и да посетят, да видят как се прави виното, бутилира и остарява, всичко това се случва в помещенията на летището“, добави Виньоли.

Поддръжката и експлоатацията на лозето и винарната вероятно ще бъдат поверени на един от водещите винопроизводители на Тоскана, като проектантите тепърва ще определят кой ще стопанисва лозята и ще произвежда вино

Собствеността на летището във Флоренция се държи от Corporación América, конгломерат с глобална собственост върху множество летища и операции, обхващащи различни индустрии като агробизнес, енергия и инфраструктура. Едуардо Ернекиян, арменско-аргробизнес, енергетика и инфраструктура.

Винпромите са спасението за малки семейни гроздопроизводители като нас, но имаме нужда и от малко помощ от държавата

„Съчетаването на сушава година каквато е била миналата с ниски цени и ниски добиви прави почти невъзможно покриването на загубите ни. Аномалията беше най-вече в цените, защото не можеш да продаваш на цени от преди 15 години. Ако преди 15 години цените стигнаха до  1,20 -1,40 лева , след което удариха дъното 50-60 стотинки на килограм. През миналата година колегите реализираха загуби“, каза пред медиите в поморрие Селим Иса, местен гроздопроизводител.

„Искаме за лозарския сектор да има обвързано плащане, макар че това не е защитено пред ЕК, както да ни помогнат за препарати и подкрепа за претърпени щети от конфликта в Украйна“, добави още той.

Селим Иса отглежда семейно различни сортове винено грозде. „Имахме 200 декара като изкоренихме 30 декара „Траминер“ поради липса на пазар. Три години понасяхме само загуби. 100 декара са с „Мускат“, останалите с „Шардоне“ ,. „Траминер“ и „Каберне Совиньон““, продължава Селим

Няма кой да бере

Селим признава, че поддържа работната ръка на санитарния минимум, основно лозари и трактористи,но всяка година става все по-трудно , защото няма кой да бере. Когато имат нужда от хора през кампанията по прибиране на реколтата, работнта ръка е във Франция.

+

Като пример Селим посочи направени изчисления по технологична карта, според които при 1 тон добито грозде на декар, минималната цена на която трябва да продаде за да си покрие загубите е 1 лев на килограм. „Различните сортове тръгват от 60 до 80 стотинки, и тогава сме на загуба, която само държавата може да ни помогне да покрием. Тази година се вдигат и социалните разходи, ние трябва и там да завишим надниците““

Френските винопроизводители масово поискаха да бъдат подпомогнати от държавата за да изкоренят лозята си и да превърнат произведеното вино в промишлен алкохол, съобщава Euronews. Само чрез превръщане на непродадените количества вино в промишлен алкохол, винопроизводителите от Бордо виждат възможност да оцелеят. Според тях основната причина за искането на подобна крайна мярка е, спадът в цените на виното в резултат на свръхпроизводство и променените вкусове на потребителите.

Смята се, че пиенето на вино във Франция е намаляло с две трети през последните 60 години – и червените вина са особено засегнати. Бялото вино и розето са по-слабо засегнати, със спадове съответно от около три и четири процента. Според проучване проведено от медийния конгломерат RTL миналата година е установено , че консумацията на червено вино е намаляла с 32% през последното десетилетие, главно сред възрастовата група 18-35 години.

Проучването разкри, че сред основните причини за спада на консумацията на червено вино са : хората, които ядат по-малко червено месо, по-малко семейства, които вечерят заедно, и увеличаване на домакинствата с един родител, съставени от възрастни, които избират да не пият сами. Друга причина za това е нарастването на популярността на безалкохолните напитки, като Франция е сред най-бързо развиващите се пазари на фона на глобален бум на безалкохолните напитки.

Въпреки негативното влияние на спада в потреблението на червено вино, износyт на вина за пазарите на САЩ и Япония остава рекордно висок. Положителният ефект от него обаче не се усеща от винопроизводителите във всички региони на страната. „Някои региони изпитаха спад в търсенето и проблеми със свръхпроизводството, докато за други реколтата в малки количества не направи възможно снабдяването на пазарите“, каза Сезар Жирон, главен изпълнителен директор на Pernod Ricard, пред AFP.

Очаква се френското правителство да похарчи до 160 млн. евро за дестилиране на proizwedenite нo непродадени количества вина, който ще отиде за нуждите на фармацефтичната индустрия.

Някои винопроизводители от Бордо казаха, че офертата не е достатъчно висока, като също така призоваха за компенсация от 10 000 евро на хектар земя. Те казват, че е необходимо да се изкорени част от техните лозя, за да се намали производството и да се позволи пренареждане на земята за други култури. Според изчисленията им за да има промяна ще е нужно да се изкоренят около 15 хил. хектара с лозя.За последен път подобна мярка за дестилиране на непродадените количества вина е била проведена от френското правителство през 2020 година, заради спад на износа и mnogobrojnite периоди на локдаун заради пандемията. Според френската междупрофесионална комисия на виното, в сектора са заети около половин милион души.

Виненият сектор на Италия предупреди за възможен недостиг на стъкло за бутилки, като липсващите количества се оценяват на между 150 и 200 хил. тона, съобщава .esmmagazine.com. От Италианската федерация на винопроизводителите (Feder Vini) са заявили че няма да имат достатъчни количества бутилки за края на тази, и началото на следващата година,с които да задоволят търсенето на италиански вина на международните пазари.

Генералният директор на Federvini Виторио Чино каза пред италианския всекидневник Corriere della Sera, че повече от 700 милиона бутилки вече са продадени, но има риск всички да не бъдат доставени поради недостиг на стъкло.
Липсата на стъклени бутилки засяга производителите на вино навсякъде, особено по-малките винарни

Сред факторите, които са в основата на проблема, са високите цени на енергията, забавянето на веригата за доставки, растящите цени на суровините и логистичната криза, според Федервини.

Например калцинираната сода, необходима за производството на стъкло, беше внасяна от Донбас, регион в центъра на войната между Русия и Украйна.

Въпреки че скоковете на цените засягат всички страни от ЕС, проблемите с недостига на стъкло засягат повече Италия, отколкото Франция или Испания, тъй като последните имат други източници на доставки освен Украйна.
Междувременно проучване на UIV-Vinitaly Observatory показва, че покачването на цените на енергията (с около 425 милиона евро) и на суровините (с над 1 милиард евро за стъкло, хартия, картон, тапи, алуминий) е довело до 83% увеличение на бюджета за производство на вино.

В допълнение, други елементи като наливно вино, търговски разходи и разходи за работна сила са увеличили допълнително производствените разходи с 28% тази година.

Отдавна изоставени мини в северната част на Франция са преоткрити като идеални места за отглеждане на грозде и производство на вина, съобщава „Ройтерс“. Отчасти за това вина имат и климатичните промени изразяващи се в затопляне на времето, което допринася за съживяването на огромния индустриален регион край Па дьо Кале. Сега в този регион произвеждат вино „Шарбоне“. Развитието на лозарството в региона започнало през 2008 година, а десет години по-късно през 2018 година били продадени първите бутилки с вино „Шарбоне“(„Charbonnay“ ) чието име е своеобразна игра на думи от „Шардоне“ и charbon, което на френски означава въглища. Инициативата за производството и продажбата на това вино била основно на малки местни производители и магазини. Очаква се заради по-благоприятните условия в сравнение например с южните части на страната, производството на „Шарбоне“ да се утрои като количества в сравнение с произведените през миналата година 10 хектолитра. Повечето от лозята са засадени върху склоновете на някогашните каменовъглени мини, върху повърхности покрити с шлака, отделяна в миналото при производството на каменни въглища. Подобни лозя са засадени също и в Па дьо Кале и белгийският индустриален център Шарлероа, където първата винена реколта се очаква през следващата година. Преди десет години ЮНЕСКО даде на минния басейн статут на световно наследство, символизиращо индустриалното наследство на Европа. „Убеден съм, че алтернативата да се произвежда вино тук е добре дошла за бившите миньори“, казва Анри Джаме

Видео тук

Въпреки засушаването се очаква ръстът във винопроизводството във Франция през тази година да запаи стабилни обемите в Европа, информира БТА позовавайки се на „Ройтерс“. Въпреки по-слабите добиви от грозде, фермерите очакват то да е с много добри качества. Няколко страни от ЕС, включително Франция и Испания, преживяха едни от най-тежките суши, регистрирани досега и съпътствани от серия последователни горещи вълни.

Най-големите производители на Стария континент Франция,Италия и Испания се очаква да произведат през тази година общо 130,2 млн. хектолитра вино, което е с 1,1% повече в сравнение с 2021 година но с 2,1% под средния петгодишен показател от 132,9 млн. хектолитра. В съобщение на Copa-Cogeca се казва, че спад в добивите от грозде се наблюдава в почти всички европейски страни.

„Като цяло реколта 2022/23 се характеризира с въздействието на сушите и високите температури, които бушуват в цяла Европа и водят до по-слаба реколта и намалени добиви. Положително е, че гроздето е в много добро фитосанитарно състояние, което предвещава вина с отлично качество“, се казва в изявлението.

В разбивка по държави фермерският съюз сподели, че във Франция се очаква производството да нарасне с 16 процента до 44 милиона хектолитра, повтаряйки оценка на министерството на земеделието от втория по големина производител на вино в ЕС.

Copa-Cogeca заяви още, че в най-големия производител – Италия, производството на вино се очаква да бъде практически стабилно през годината, въпреки че не даде подробна прогноза.

За разлика от това, продукцията е спаднала с 10,5 процента в Испания, след като лозята пострадаха от липсата на дъжд.

От 26 септември ще започне прием на документи по мярката за информиране в лозаровинарския сектор, съобщава БТА, позовавайки се на информация на фонд „Земеделие. Предвиденият за 2023 година бюджет е над 1 млн. лева.
Мярката ще се прилага за информиране на потребителите относно отговорната консумация на вино и риска, свързан с вредната консумация на алкохол и/или схемата на Европейския съюз за ЗНП и ЗГУ по отношение на специфичното качество, репутацията или други характеристики на виното, дължащи се на специфичната му географска среда или неговия произход.

Сред допустимите за финансиране дейности са провеждане на информационни кампании в медиите, изработване на информационни материали като брошури, диплянки, флаери, плакати, билбордове и други, създаване на уебсайт, участие в мероприятия, изложения, панаири, фестивали, конференции и прочие.

Максимално допустимата стойност на един проект по мярката в рамките на настоящия прием е 200 000 лева, като в стойността са включени европейско, национално съфинансиране и самоучастие на кандидата.

За подпомагане имат право да кандидатстват признати организации на производители на лозаро-винарски продукти, асоциации на организации на производители на лозаро-винарски продукти, междупрофесионални организации по Закона за виното и спиртните напитки, професионални организации, работещи основно в лозаро-винарския сектор, с не по-малко от двегодишна история считано от датата на първоначалната регистрация, както и публично правни организации, когато не са единствени бенефициенти на помощта.

В случай че кандидатите изберат да изпълняват дейности, свързани с вина без ЗГУ и ЗНП, те ще имат право единствено на финансиране от Европейския съюз в размер до 50 процента от стойността на информационните им проекти. Ако кандидатите изберат дейности само за вина със ЗНП или ЗГУ, ще могат да получат до 50 процента европейско финансиране и до 30 процента национално съфинансиране.

49 изби са подали заявления по винарската програма за проекти на стойност над 42 млн. лева, съобщава ДФЗ. Приемът за инвестиции във винарски предприятия приключи на 21 април тази година. 47 % от подадените заявления предвиждат авансово плащане през настоящата финансова година. 60 % от заявленията предвиждат приключване на дейностите по проекта през финансовата 2023 г, а 40 % през финансовата 2024 г.
18 проекта предвиждат строително монтажни работи на стойност близо 14,5 млн. лв.

Микро, малки и средни предприятия получават до 70 % финансиране от ЕС, големите предприятия с годишен оборот под 200 милиона евро и по-малко от 750 служители – 35 %, а големите предприятия с оборот над 200 милиона евро и над 750 служители – 25 %.

Грейк Кинстън докторант към австралийския университет Грифит получи специална награда на Wine Australia за разработен от нея иновативна технология базирана на използването на биовъглен в лозята, с помощта на която може да помогне за адаптация на растенията към промените в климата. Това съобщава miragenews.com. Нейното изследване проучва употребата на биовъглен в комбинация със засаждането на бобови растения в лозовите масиви с цел повишаване на микробната активност на почвите и подобряване на здравето на лозовите насаждения. Освен теоретични изследвания, работата и ще включв и работа на терен с различни австралийски винопроизводители в Югоизточен Куинсленд.

Биовъглените допринасят за увеличаване на органичния въглерод в почвата и спомагат за задържане на хранителни вещества и вода в нея. Според авторката на изследването този иновативен метод може да спомогне за увеличаване устойчивостта на растенията към болести, вредители и екстремни климатични условия, като намали потенциалните щети и редуцира разходите на винопроизводителите за третиране на лозята с препарати. Добавянето на бобви растения пък може да осигури нужните количества от органичен азот в почвата, който микробите могат да трансформират за нужния на растенията амоняк. Това може да доведе до намаляване на разходите за торене и да ограничи вредните последици от натрупването на азот в атмосферата.

Със специалната награда се отличават специализанти и докторанти за техния принос в изследванията за подобряване на винения сектор в Австралия и им дава възможност да финансират научната си работа до 40 хил. австралийски долара. „Искрено се надявам, че моето докторантско изследване ще предостави практически решения за лозята в Австралия и по света, за да оцелеят и да процъфтяват през предизвикателствата, пред които сме изправени“, казва наградената докторантка.
„Нейното изследване е насочено да даде ключово разбиране за възможната роля, която биовъгленът и алтернативните растителни видове могат да играят в изграждането на устойчиви лозови почви“, казва д-р Лиз Уотърс, ръководител на изследователската програма на Wine Australia.

Сред наградените проекти бяха такива за вграждане на блок чейн технологии в етикетите на вината, за нов интегриран подход за пречистване на отпадъчни води във винопроизводството, за разработване на алтернативни стратегии за намаляване на риска от болести по лозовите растения и други.

Американски учени съвместно с експерти на USDA са разработили нови методи за ефективно управление на азота в лозовите масиви, информира winebusiness.com. Изследванията им са основани на производството на различни видове вина с висококачествено грозде от устойчиви лозя.

Пол Шрайнер, физиолог на растенията от Службата за селскостопански изследвания на USDA, си сътрудничи с колеги от отделите по градинарство и хранителна наука в OSU при тригодишно проучване на Willamette Valley Chardonnay. Техните заключения оспорват дългогодишните вярвания относно прилагането на азот в лозето или добавянето му към мъстта.

Той и и неговият екип проучиха как азотът влияе върху растежа на лозята и характера на грозде от сорт Шардоне и дали добавянето на азот във винарната може да замени прилагането му в лозето.

Заключенията им са направени на основата на сравнения между масиви, в които е внесен азот в почвата или листата на растенията и чрез добавяне на диамониев фосфат в мъста и лозови масиви, в които не е е внесен азот и респективно мъст без внесен допълнителен азот.

Лозите според Шрайнер са уникални с това, че изискват по-малко азот от други растения. Според него докато фотосинтезата не се влияе от нивата на азота, то ако съдържанието му в почвата е оскъдно, това може да доведе до намаляване на добивите.

Както е известно азотът е основен градивен елемент за растежа на клетките и за извършване на фотосинтезата на растенията. Концентрацията му в усвоима за дрождите форма обаче според учените може да доведе до забавяне или блокиране на ферментацията им.

Прилагането на азот върху почвата и лозята повишава количеството усвояем азот ( YAN) в мъстта, като проучването на изследователите е показало, че внасяният в почвата азот има много по-голям принос за това от внесения чрез листни торове.

Торенето на почвата с достатъчно азот за обогатяване на мъстта позволява на дрождите да завършат ферментацията по-рано от прилагането на азот върху лозата или добавянето на диамониев фосфат или органичен азот към мъстта.

Чрез начина на управление на внесения азот, лозарите могат да променят стила на вината

Извличането на азот директно от почвата може да увеличи други хранителни вещества в плодовете, които са от съществено значение за здравословната ферментация. Разнообразният състав на азот, добавен към мъстта или съхраняван в плодовете на гроздето след наторяване на лозето, задава темпото на ферментация.
Лозарите и винопроизводителите могат да променят стила на виното чрез начина, по който управляват внесения азот в лозето и винарната“, казва Шрайнер.

Прилагането на азот в лозето или винарната влияе върху сензорния профил на виното. захранва метаболизма на дрождите и помага за трансформирането на летливите съединения, съдържащи се в мъстта, в аромати, които въплъщават нейния букет. В миналото според него лозарите погрешно са смятали, че няма значение, дали азотът се добавя чрез торене или по-късно във мъста.

Това се оказа невярно защото например добавянето на азот към почвата засили ароматите на тропически плодове на Шардоне. Лозите, напръскани с карбамиден азот, дадоха грозде, което даваше реколта с цитрусови или зелени ябълки и растителни нотки.

Дегустационният панел описва Шардоне 2018, направен с диамониев фосфат като сладко или захаросано, плодово или цветно – вино, направено от мъст, допълнено с органичен азот, като праскова или костилков плод.

Прилагането на азот в лозето и във винарната доведе до подобна кинетика на ферментация, но азотът в почвата даде много по-последователен сензорен профил.

„Ясно е, че видът азот, добавен във винарната, е имал по-малко влияние върху аромата на виното, отколкото азотът, добавен в лозето“, заключава Шрайнер.

За да разберат какво влияние ще окаже експериментът им върху развитието на растенията, учените събрали проби от почвата. „Интересуваме се как нашите експерименти влияят на растежа на корените, микоризните гъби, както и на други параметри в почвата“, казва Шрайнер.

Тиан Тиан, съветник по лозарските ферми за окръг Керн и колега, изследва как азотните торове засягат партньорството между лозята и микоризните гъби.

Арбускулните микоризни гъби (AMF) помагат на лозята да абсорбира фосфор, мед, калий и цинк. Тиан открива, че докато AMF извлича достатъчно азот от почвата, за да задоволи нуждите си, той не доставя значително количество азот на лозата.

Екипът от учени установи още че прилагането на твърде малко или твърде много азот в почвата може да намали колонизацията на корените на лозата.

Когато азотът или фосфорът са в изобилие в почвата и лозата, растението може да транспортира по-малко захар до корените, намалявайки ползите от микоризните гъби.

Новозеландска компания е измислила сензори, които да дават информация на винопроизводителите за това какво е съдържанието на вода и хранителни вещества в лозовите насаждения, информира thedrinksbusiness.com. Според последните изследвания на Water Footprint Network за производството на чаша вино от 125 ml са необходими цели 109 литра вода. Измененията в климата обаче, съпътствани с големи периоди от засушаване и недостиг на вода все повече притесяват виопроизводителите.

Ето защо новозеландската агротехнологична компания Croptide е разработила специална система от сензори, чието използване може да спомогне за по-ефективното използване на водата с между 30 и 50% и да дава информация за нивата на хранителните вещества директно на смартфона. Чрез подчертаване на точното количество вода, необходимо за всяка лоза, технологията е настроена да подпомогне производителите и да им позволи да предприемат мерки за подобряване на ефективността на водата. Според разработчиците с оглед на промените в климата използването на подобен род технологии ще стане още по-необходимо.

Съоснователят на Croptide Хамиш Пени зави: „Много региони по света са изправени пред остър недостиг на вода и производителите изразяват нуждата от бърз и надежден метод за събиране на критичните данни, необходими за използването на водата и здравето на растенията.

Стартъпът наскоро събра 1 милион щатски долара в кръг за предварително задаване на финансиране, воден от Icehouse Ventures, и това ще бъде използвано за напредък в изпитанията на тази технология.

Национално сдружение на Българските лозари /НСБЛ/ организира среща на бранша за подготовка на Национална стратегия за развитие на лозаровинарския сектор в България, съобщиха от Българска асоциация Биопродукти. . На нея присъства и новият зам. министър на земеделието Стефан Бурджев, съветникът на министъра по стратегиите на МЗ Явор Гечев, както и Тодор Бачийски, парламентарен секретар на МЗ, експерти на МЗ и Изпълнителна агенция по лозата и виното
Секторът беше представен от НЛВК и Югоизточна тракийска регионална лозаро-винарска камара (РЛВК) , РЛВК „Мизия“, РВЛК „Пирин“, РЛВК „Тракия“, Черноморска РЛВК и „Бургаска южночерноморска“ РЛВК, Съюз на енолозите в България, Българска асоциация на независимите лозари и винари, Сдружение на пепиниерите в България, Сдрежение „Българска домашна ракия“, Българска асоциация на винените професионалисти, Българска Асоциация Биопродукти, Институт по лозарство и винарство гр. Плевен, Селскостопанска Академия и Аграрен Университет – Пловдив.
На срещата бяха представени проблемите на лозаро- винарския сектор в България, като браншовиците обосноваха необходимостта от допълнително подпомагане за лозарството в размер на 30 млн. лв, които трябва да бъдат включени в бюджета на МЗ за 2022 година. Беше договорено също и изготвянето на Националната стратегия да бъде съвместно с браншовите организации от сектора.

Българска Асоциация Биопродукти /БАБ/ и Национално Сдружение на Българските Лозари /НСБЛ/ вчера се срещнаха със служебните министри на финансите Валери Белчев и на земеделието, храните и горите Христо Бозуков.

Повод за срещата бе задълбочаващата се криза в лозаро-винарския сектор в България. Българските лозари алармираха, че изкупната цена на гроздето намалява, а производствените разходи се увеличават, което обрича този стратегически сектор на икономиката на дълбока криза, водеща до съкращаване на персонал и закриване на фирми.

В срещата с двамата министри БАБ и НСБЛ настояваха за компенсаторни механизми за сектор Лозарство и ясни и конкретни ангажименти от страна на държавните институции, които биха върнали сектора на мястото му като стратегически поминък, създаващ добавена стойност и много работни места. Над 200 000 души зависят от сектор Лозарство, а 25 000 са пряко заетите.

Земеделският министър Христо Бозуков и зам-министър Явор Гечев запознаха двете асоциации със стратегически план за развитие на лозарството в България, както и че по Ковид мярката лозарите ще получат по 17 лв/декар за 2021 г. Представителите на двете асоциации пък настояха и за промяна в закона за виното. Финансовият министър Валери Белчев от своя страна изрази съпричастност към проблемите на българските лозари, но сподели, че не е оптимист относно възможността за компенсиране загубите на лозарите за тази година.

Германският „Фрауенхофер институт е стартирал специален проект със изкуствен интелект който да оценява качеството и зрелостта на гроздето, информира порталът thedrinkbussiness.com. Проектът Smart grapes използва инфрачервена спектроскопия и изкуствен интелект за анализиране на гроздето

Този метод на спектроскопия е неразрушителна оптична техника, която използва инфрачервено лъчение, за да предостави информация за химичния състав на определена проба. Според експертите това го прави идеална среда за използване, ако гроздето отговаря на необходимите параметри за качествено вино. При него се използват средни по дължина инфрачервени вълни в спектъра между 2 500 и 50 000 nm за да се определи качеството на гроздето вместо по-често използваните за това дължини н вълните от порядъка на 780 и 2500 nm. Предполага се, че по-детайлните измервания на качеството на гроздето ще осигури още по-голяма информация, каквато именно е и целта на проекта. След като всички данни и химически анализ са генерирани от инфрачервената спектроскопия, те се прехвърлят към набори от данни, които се оценяват от AI.

Според учените предимството е, че AI е в състояние да вземе предвид нелинейните корелации и ефектите на взаимодействие, които биха отнели много повече време, за да бъдат обработени с помощта на по-конвенционални методи. Изкуственият интелект също така ще позволи достъп до системата в няколко организации и ще предостави инструмент за по -голяма дигитализация в лозарството. „Системата ще позволи едновременно да се характеризират и дигитализират суровините в един -единствен директен процес – възможност, която не се предлага от конвенционалните методи“, заявиха експерти от института.

Цифровизирането на данните също ще направи възможно използването на данните за по -широки приложения – например данните могат да се използват в рамките на цифровата екосистема, разработена от германското федерално министерство на икономиката и енергетиката (BMWi), което би могло да помогне за обмена на информация между различни заинтересовани страни в цялата производствена и стойностна верига, от земеделци, производители на машини до изследователски институции. Това би могло да помогне в битката за запазване на ресурсите и повишаване на ефективността в селскостопанския сектор в отговор на изменението на климата.

„Примерите включват възможността за записване на промени в качеството през много години на реколта или корелация на външни влияещи фактори (например климат, качество на почвата) и тяхното въздействие върху състава на гроздето и в крайна сметка върху качеството на виното,“добавиха те.

Проектът се финансира от Германската федерална служба по земеделие и храни (BLE) и германското федерално министерство на храните и земеделието (BMEL) и се провежда в сътрудничество с IRPC Infrared-Process Control GmbH, LiquoSystems GmbH, QuoData GmbH и Weincampus Neustadt .

Опитът на Израел в отглеждането на лозя в екстремни условия може да помогне на американските винопроизводители да оцелеят в условията на променящия се климат, информира .thedrinksbusiness.com. Борещи се с мащабните пожари и промените в климата израелските винопроизводители вече търсят нови пространства в пустинята Негев, а някои учени смятат, че измененията в климата ще направят неизползваеми до 85% от обработваемите площи в лозарските региони. В някои основни винопроизводителни региони на САЩ като Напа и Сонома вече се усеща ефектът от повишаването на температурите и традиционните производители започват да се оглеждат как се развиват лозята в екстремни условия като тези в Израел.

Такова място е именно  пустинята Негев, където има огромни температурни разлики през деня и нощта, и почти никакви валежи. Един от винопроизводителите там е Еран Рас, чиято винарска изба Nana Estate Winery се намира тъкмо в пустинята Негев в граничния с Йордания и Египет район. „Много хора ме убеждаваха, че няма да успея тук, и затова реших да докажа обратното“, казва винопроизводителят, цитиран от NBC. Той произвежда бели вина като Шенин Блан и Шардоне със световна класа.

Тъй като почвите в пустинята са бедни откъм съдържание на вещества, фермерите решили да отглеждат лозя там, трябва непрекъснато да ги обогатяват. Това дава възможност на учените да наблюдават как се развиват растенията в подобни екстремни условия, и да превърне пустинята Негев в модел за приспособяване към измененията на климата.

Биохимикът Аарон Файт който също работи в пустинята, предвижда създаването на наръчник за всеки сорт грозде, с точните данни, необходими на всеки от тях, за да се създаде перфектно вино. „Никъде по света не можете да използвате полето като истинска лаборатория, както го използваме в пустинята Негев“, каза Файт пред списание Smithsonian. Лабораторията на Файт анализира 30 сорта грозде, някои от които показват „много обещаваща устойчивост“ на суша.

Израелският опит може да се окаже добра  новина за производители в региони като Сонома, където реколтата от грозде е спаднала с близо 40% през 2020 г., отчасти поради неблагоприятните климатични условия.

Ново приложение за смартфони, разработено от екип от експерти от университета в Корнуел и агрономи ще помага на винопроизводителите да прогнозират добивите в лозята си, информира .eurekalert.org. То ще позволява на фермерите да правят лесно и бързо прогнози много по-рано през сезона и е алтернатива на скъпите решения.
Новият метод позволява на производителя да използва смартфон, за да записва видеос лозя, докато кара трактор или се разхожда през лозето през нощта. След това производителите могат да качат своето видео на сървър за обработка на данните. Системата разчита на компютърно зрение, за да подобри надеждността на оценките на добива.

Традиционно оценката за бъдещата реколта се извършва ръчно, чрез преброяване на гроздовете в масивите, което е трудоемко, скъпо и неточно, като освен това дава средно 24% грешка от действителните добиви. Новото приложение ще спомогне за намаляване двойно на този процент. „Това може да е сигнал за истинска промяна особено за малките и средни стопанства“, казва Кирстин Петерсен, асистентка по електротехника и компютърно инженерство. Тя е съавтор на статия, посветена на новия метод за оценка на добивите, публикувана в Frontiers in Agronomy. Другите съавтори на публикацията са джонатан Джарамило и Джъстин Ванден Хювел, , професор в College of Agriculture and Life Sciences.

Когато работниците преброяват ръчно гроздовете в лозовите масиви, точността зависи до голяма степен от броя на хората. В експеримент изследователите установяват, че за панел от четири парцела с лози, съдържащ 320 грозда, ръчното броене варира от 237 до 309. Работниците ще преброят броя на гроздовете в малка част от лозето, за да получат среден брой гроздове на ред . След това фермерите ще умножат средната стойност по общия брой редове, за да прогнозират добивите за лозе. Когато броят на гроздовете се отчитат погрешно, умножаването само допълнително усилва неточните прогнози за добива.

„Доказахме, че в сравнение с технологията фермерът ще трябва ръчно да преброи 70% от лозето си, за да получи същото ниво на увереност в прогнозата си за добив“, казва още Петерсен.

Съществуват високо технологични, точни роботизирани броячи, но те струват над $ 12 000, което ги прави недостъпни за малки и средни производители. Друг недостатък: те броят гроздето, когато е по-близо до зреенето, късно през сезона, през септември или октомври. Новият метод отчита техния брой от май до юни.

„Наличието на добри прогнози по-рано през сезона дава на фермерите повече време да действат според информацията“, казва и Джарамило. Разполагайки с подобна информация, те могат да си осигурят работна ръка и купувачи предварително. Или, ако правят вино, могат да придобият точното количество оборудване за производството и опаковането му. „Ако тези неща не бъдат прогнозирани предварително, това може да създаде проблеми на производителите в последния момент и в крайна сметка да намали печалбата“, добави още експертът.

Сега работник може да получи информация за потенcиалните добиви докато кара с трактора из масивите като е включил своето приложение. Официалната му версия все още е в процес на разработка, но се очаква бета версия на приложението да бъде тестваnо още през това лято в реални условия. Изследователите възнамеряват това приложение да бъде с отворен код, а компонентите за машинно обучение да са настройват така, че потребителите просто да качват своето видео на сървър, който ще обработва данните вместо тях.

„До момента по мярката за инвестиции във винопроизводството са подадени 33 нови проекта, като 16 от тях са на новостартиращи изби. Интересното е, че за миналата година в условията на пандемията у нас врати са отворили 35 нови изби. “,каза пред представители на медиите вчера в село Огняново шефът на агенцията по лозата и виното Красимир Коев.

От скоро винопроизводителите ни могат да се възползват от нарочен държавен китайски портал за продажбата на всякакви продукти от хранителната индустрия директно на необятния китайски пазар. „Нашите винопроизводители могат да се възползват от тази възможност за достъп до китайския пазар. Вече имаме износ за него, като разбира се няма да можем да достигнем нивата от предходните години от около 5,5 млн. литра изнесено за там вино, но се надяваме пазарът да се възстанови до 2022 година“, допълни Коев.

Според него се очаква да има голям интерес от страна на винопроизводителите по мярката за промотиране на вина, тъй като тя ще е насочена към пазарите на страните от ЕС. До този момент тази мярка беше насочена единствено към пазарите на трети страни.

„Миналата година когато започна карантината минахме през големи метаморфози. Някои от винарските предприятия удвоиха и даже утроиха износа си за пазарите на Централна и Западна Европа защото страната ни затвори от най-първите с много стриктни мерки, и клиентите се насочиха към пазари на които няма разпространение на вируса“, каза още Коев. По думите му в последните 4-5 години износът ни се движи между 60 и 65 млн. литра вино, като за 2020 година се очаква известен спад най-вече заради затварянето на пазарите на Япония и Китай.

Изкуственият интелект (AI) и интернет на нещата (IoT) намират все по-голямо приложение в австралийското винопроизводство, пише специализираният портал winetitles.com. “Ролята на изкуствения интелект сред модерните технологии все повече се увеличава, и ние все повече го интегрираме в нашата работа“, казва местен производител на технологични решения в аграрния сектор.

Във лозарството са въведени решения, които използват сателитни изображения с висока разделителна способност и изкуствен интелект, за да предоставят възможности за наблюдение на процесите в лозовите масиви. Прецизните лозарски инструменти, използващи авангардни технологии като 5G свързаност и IoT , помагат на лозарите да следят какво се случва в лозята им, като предоставят данни, за да се намерят решения за проблеми, които могат да възникнат.

Например иновативни решения като GAIA, инструмент за лозарство базиран на на изкуствен интелект, позволява на производителите да наблюдават по-ефективно влажността на почвата и да оценяват качеството на плодовете и ефективността на лозите . Той помага на производителите да увеличат производителността и печалбата, като същевременно намаляват разходите.

Съвсем наскоро за лозаро-винарския сектор беше предоставен холистичен център за AI и IoT технологии, наречен Green Brain. Той беше толкова успешен че технологията е придобита от Consilium Technology като част от интеграционен проект, който компанията предприема за централизиране на agtech инструменти за производители.

Green Brain използва метеорологични станции и сонди за влага в почвата, за да записва данните и да ги изпраща обратно в облака, за да имат достъп производителите чрез цифров хъб.

Според главния изпълнителен директор на Consilium Technology Сет Турайсингам, Green Brain дава възможност на производителите бързо да видят кога трябва да се проведе например напояване и да изчислят неговата продължителност . „„Това помага да се оптимизира използването на вода от производителите, като им се покаже колко може да се приложи, без да се изтласква вода или хранителни вещества извън активната коренна зона“, обясни Турайзингам.

Към момента от Green Brain предлагат четири технологични решения на пазара , които са достъпни за фермерите. Те позволяват например визуализиране на запасите от влага в почвата, събиране на данни за нивото на влага в почвата, които се регистрират в облак с помощта на Bluetooth или 5G технологии или използване на 5G метеорологични станции.

Главният изпълнителен директор на технологичната компания казва, че планът им през следващите месеци е да разширят потенциала на Green Brain и да интегрират повече системи, като GAIA, в софтуера като част от плана на компанията за интегриране на AI и IoT селскостопански технологии.

Решението позволява да се комбинират сателитни данни с данни за почвите и климата посредством интелигентна платформа, в основата на която са интернет на нещата, 5G и облачни технологии. Резултатът е цялостен инструмент за вземане на решения, съвместим с други инструменти като например дневника за извършените пръскания.

Предстои интеграцията на Green Brain и GAIA в един инструмент, който ще позволи на винопроизводителите достъп до всички услуги на едно място, GAIA вече е завършила интеграция с широко използван инструмент за дневник за пръскане, който най-вероятно ще бъде пуснат преди началото на новия сезон.

„Интегрираната екосистема Green Brain-GAIA ще помогне на производителите да намалят консумацията на вода, да подобрят ефективността на напояването, да увеличат добивите или качеството на добива и да намалят някои от рисковете и несигурността на лозарството“, допълва той.

През 2020 г. се очаква европейската лозаро-винарска промишленост да произведе 160 милиона хектолитра вино, информира специализираният портал vitisphere.com, позовавайки се на последните прогнози на Европейската организация на фермерите

Copa-Cogeca. „В края на пролетта, когато оставихме първата вълна от Covid-19 зад нас, се опасявахме от много добро производство, но това не се случи ”, обяснява Тиери Косте, председател на винената група Copa-Cogeca

По време на видеопресконференция на 9 ноември лозарят от Лангедок подчерта, че запасите от европейски вина не са особено високи и още веднъж призова Брюксел да осигури нужната подкрепа на сектора в условията на кризата с коронавируса. „Въвеждането на помощ за управление на пазара за поне една, две или три години – може би по-дълго – е абсолютно задължително“, добави Косте.

Учени от  университета на Корнуел с подкрепа от департамента по земеделие на САЩ разработват специални сензори, с помощта на които фермерите ще могат да индентифицират хранителните дефицити в лозята, съобщава Алберто Грасо в своя специализиран блог. Това ще позволи на винопроизводителите да вземат решения за управление на хранителните вещества в реално време за по-голяма рентабилност и устойчивост на околната среда.

Здравето на лозето преминава през правилното усвояване на хранителните вещества, необходими за вегетативно-продуктивния баланс на растението, така че да доведе до качествено значимо производство на грозде. Индентифицирането обаче на недостига на азот, калий, магнезий и други ключови хранителни вещества е трудоемък процес за лозаря. Освен това нивата на хранителни вещества могат да варират значително от място на място, дори в рамките на един парцел .

В този смисъл се разработва допълнителен инструмент за подпомагане на винопроизводителите, които разчитат на прецизно земеделие в управлението на лозята си. Скоро ще бъде възможно да се идентифицират хранителните дефицити на почвата благодарение на разработването на нови сензори с висока разделителна способност.

Името на проекта е Efficient Vineyard Project (EVP) , и той е създаден с цел разработване на сензори, които да работят заедно с измервателен механизъм, който комбинира както вземане на проби от земята, така и сателитни изображения, за да се определи точно количествения недостиг на хранителни вещества в лозето. За целта се събират данни от почвите, въздуха, съдържанието на захари в гроздето и други параметри за да се генерират своеобразни карти на насажденията с помощта на които винопроизводителите ще могат по-точно да оценят растежа, производителността и качеството на гроздето и ще се оптимизират управленските практики.

Проектът ще спомогне освен това и за повишаване на устойчивостта. Прекомерното внасяне на торове като азот много често може да допринесе за замърсяване на почвите.

Минералните соли се филтрират от повърхностните слоеве на почвата към по-дълбоките слоеве , в резултат просмукване на дъждовна вода – особено в лозарските райони в близост до реки и езера.

С между 30 и 40% по-слабо производство на грозде се очаква през тази година в Североизточна България, съобщава БНР. Причина за това ще е засушаването през пролетта и лятото. Според Петьо Бошнаков, член на УС на „Черноморска лозаровинарска камара“ пораженията в Южните части на страната са по-големи върху къснозреещите червени винени сортове. Качеството на прибраното до момента грозде е отлично, с много високи захари, но някъде има спад в киселинността, каза Бошнаков. Очаква се според него дефицитът в производството да доведе и до дефицит от вина на пазара, което ще накара избите да извадят миналогодишните запаси.

„За съжаление сушата през тази година ще се отрази и на реколтата през следващата, тъй като лозята задават своето плододаване още от текущата година за следващата и това неминуемо ще създаде стрес в растенията и ще има проблем със следващата реколта. Затова през следващата година също не очакваме високи добиви, независимо дали ще е по-благоприятна от климатична гледна точка.“, каза още лозарят. От Черноморската лозаро-винарска камара предлагат увеличаване на пряката субсидия за лозарството, по подобие на другите държави в ЕС. Според него започналата преди две години в сектора криза се задълбочава, а ниските добиви в комбинация с ниски изкупни цени, увеличаващи се разходи и недстиг на работна ръка ще дадат много негативно влияние върху лозаровинарството.

Гл.ас. Десислава Тотева от Института по аграрна икономика ще представи специално изследване посветено на биологичното винопроизводство на международен форум в Албена, който започва на 23 август, съобщиха от Селскостопанска академия. В него ще се включат 75 изследователи от различни направления на науките от 13 страни. Целта на изследването е да се определят възможностите и перспективите за развитие на биологичното лозарство и винопроизводство в България с методите на анализ и синтез, придружени от анкетно проучване. Специалистите са констатирали освен липса на подпомагане за биологичното винопроизводство и недостатъчна информация за използването на европейските фондове за целта. Докладът анализира и трудностите, свързани със сертифицирането и етикетирането на продуктите му у нас.

Основният извод в изследването е за големия потенциал на българските биологични продукти на международния пазар, въпреки анализираните трудности. За този факт допринасят отличния вкус на българските сортове грозде, по-ниските му продажни цени и стриктното спазване на изискванията за биологично производство, уверяват учените от Института по аграрна икономика.

През миналата седмица Франция засили държавната подкрепа за винопроизводителите, като планира да увеличи до 250 млн. евро средствата за сектора, съобщава Reuters. „Държавата ще увеличи до 250 милиона евро плана си за подпомагане на лозарството и ще поискаме тази помощ да бъде разпределена възможно най-бързо, тъй като има належаща нужда от свежи финанси“, заяви френският премиер Жан Кастекс по време на среща с винопроизводители край Лоара в сряда.

Освен от спадналото търсене заради кризата с коронавируса, негативно влияние върху френските винопроизводители оказва и сложната международна ситуация. По-рано кастекс написа в „Туитър“, че виненият сектор е изправен пред сериозни трудности, и държавната подкрепа трябва да се засили, нещо за което това призова и местният бранш

Още през май правителството определи за сектора 140 млн. евро, с които да се преодолее кризата и да се дестилира излишното вино в промишлен алкохол с цел използването му за направата на дезинфектанти. Месец по-късно бяха отпуснати още 30 млн. евро за лозаровинарската индустрия, в това число 15 млн. евро в помощ на частните складове на 2 млн. хектолитра нереализирано на пазара вино.

В допълнение към влиянието на COVID-19, винената индустрия на Франция е пострадала от тарифите на САЩ върху вноса, наложени като част от търговския спор между Европейския съюз и Съединените щати заради субсидии за самолетостроенето.

От 13 юли стартира кандидатстването по мярката за критично съхранение на вино, съобщават от аграрното ведомство. Документи ще се подават до 24 юли. Това е петата мярка от лозаровинарската програма, по която ще бъде отворен прием, и тя ще се прилага само през тази финансова година.

Тя цели да се преодолеят смущенията на пазара в лозаро-винарския сектор, породени от пандемията от COVID-19. По нея ще се подпомага съхраняването на български вина, изтеглени временно от пазара до възстановяване на неговата жизнеспособност. Съхранението на вино ще се извършва в складове или собствени помещения.

За финансовата помощ могат да кандидатстват освен индивидуални винопроизводители и групи и организации на производители. Периодът на подпомагане е 4 май- 20 септември 2020 г. , като всеки литър вино ще се подпомага с 0,04 лева за складирано вино за период от един месец.

Документи по мярката ще се подават лично или чрез упълномощено лице в Централно управление на ДФ „Земеделие“, ул. Гусла 3, отдел „Вино, промоционални програми и лицензии“, след предварително записан час на един от следните телефони: 02/81 87 513, 02/8187 517 и 02/8187 534.

На 15 юни всички желаещи ще могат да се включат в безплатен уебинар посветен на биодинамичното лозарство, съобщава специализираният портал infowine.
Участниците ще се запознаят с основните инструменти за въвеждане на биодинамично винопроизводство. Уебинарът ще се състои от теоретична и практична част. В първата част Адриано Заго шеф на Cambium Formazione ще изнесе доклад по темата а в практическата част ще бъде показано какви инструменти за биодинамично лозарство са въвели от престижната компания „Монталчино“. Регистрацията е безплатна и може да се направи тук.

В условията на световната пандемия от коронавируса се отчита свиване и в производството на селскостопанска техника и компоненти за нея в ЕС, информира topagrar.com. В свое изявление от европейските организации на производителите и търговците със селскостопанка техника настояват, страните членки да включат сектора в списъка с критични браншове. Сред мотивите за това е,и този, че във времената на посевната кампания и прибирането на реколтата селскостопанската техника е от стратегически важно значение за осигуряване на продоволствената сигурност на населението. Освен това браншовите организации искат и признаване на професиите „техник“ и „механик“ като особено важни за подсигуряване процеса на производство на селскостопански машини. Ето защо те настояват за „ясна информация“ за това, как практикуващите тези професии да я упражняват, съобразявайки се с всички изисквания за сигурност в условията на пандемия.

Те потвърждават, че редица компании изпитватзатруднения с доставките на машини и компоненти, като наложените ограничения за придвижване им носят допълнителни разходи.

Работата на винопроизводителите в регионите около река Мозел в Германия в бъдеще може да се улесни посредством специален микроскоп, свързан с интернет, който ще им позволява по-детайлно събиране на информация за процеса на ферментация на вината, съобщава Südwestrundfunk. Сега най-традиционният метод, използван от опитните производители е просто вземане на проби от избите, и преценяване на око, как върви процесът на ферментация.

Използването на подобен микроскоп ще позволи да се направи увеличена снимка на дадена проба от виното, като снимката се изпраща в интернет, където се анализира от специална програма. По този начин ще се получава информация за дрождите на клетъчно ниво, които са важни за ферментацията на виното. Това ще позволи на винопроизводителите да получават по-бърза информация за протичащите ферментационни процеси, която ще се получава само в рамките на половин минута. При условие че процесите не протичат добре, те ще могат например да повишат температурата в цистерните за да ги ускорят. Всички операции ще могат да се извършват директно от смартфона. Това обаче ще е свързано с разходи, но експертите разработващи тази иновативна идея са сигурни, че инвестицията ще се изплати много бързо, защото технологиите ще допринесат за повишаване качеството на вината.

Повече технологии и в лозята

Нещо повече, експертите представят и разработки на технологии, които ще улеснят работата на винопроизводителите в лозовите масиви. Според местният център за услуги в селските региони (Dienstleistungszentrum Ländlicher Raum) иновативни методи могат да подпомогнат фермерите в събиране на данни и борбата с вредителите по лозите, както и за получаване на прецизна информация за съдържанието на вода в почвата. Това може например да се прави с помощта на сензори, а информацията да се разпространява чрез мрежата.