Тагове

Законът ще се основава на опита на другите европейски страни в сферата на консултантските услуги

 

Националната служба за съвети в земеделието ще иницира приемането на закон за консултантите и консултантските услуги, обяви по време на събитие по повод 25 години от създаването на НССЗ нейният директор Младен Младенов. Най-сериозният проблем пред службата очертан по време на форума е свързан с недостига на кадри особено в териториалните звена на НССЗ. Предложението на подобен законопроект ще е базирано на анализ на опита на други държави по отношение структурите на консултантските услуги и това кой може да ги изпълнява.

„Всеки вложен лев в НССЗ от времето на създаването и е помогнал от фермерите да бъдат усвоени между 11 и 22 лева“, заяви Младенов. Според него най-удачният модел по който може да продължи развитието на НССЗ е датския, който се характеризира с добре структурирана форма на сдружения и кооперативи със собствени маркетингови конструкции.

„Един консултант не се създава за една година, защото той трябва да бъде обучен. Ето защо подобен закон би бил положително приет“, добави Младенов.

Основният резерв за попълване на НССЗ с кадри според него са общинските земеделски служби, чиито експерти са обучени тъкмо в даването на консултантски услуги.

Липсата на достатъчно комуникация и информация- основен препъни камък за фермерите

Основният проблем особено пред по-малките земеделски производители е липсата на добра комуникация с цел опростяване на административната тежест и на достатъчно информация, обобщена и събрана на едно място. Около това се обединиха и експерти и представители на земеделския бранш и производители като младия фермер от Кюстендилско Димитър Косев.

„Благодарение на съдействието на експертите от НССЗ успяхме да кандидатстваме по две мерки от пРСР и да развием стопанството си, така че да сме по-конкурентноспособни увеличавайки и обработваемите площи и да закупим нова земеделска техника която да ни позволи да повишим ефективността на обработка на площите“, сподели Денислав Крумов.

Според него е нужна по-добра комуникация между институциите и малките фермери в посока намаляване на административната тежест върху тях, която в последните години се увеличава.

Проблемът с липсата на достатъчно информация очерта Божидар Петков, председател на асоциацията на малинопроизводителите, според който липсват детайли относно проекти и научни разработки, така че производителите тръгнали да въвеждат нещо иновативно да разберат, дали някой друг преди тях не го е направил.

„Очакваме в библиотеката на НССЗ да има подобна информация , защото първата стъпка когато кандидатстваме с нови проекти е да видим, дали някой преди нас не е направил или разработил даден проблем“, заяви Петков.

Фермерите често изпреварват науката във внедряване на иновации

 

В тази връзка Стойлко Апостолов от „Биоселена“ добави, че особено в сферата на биоземеделието фермерите са тези които много често изпреварват науката в разработката и прилагането на иновации.

Апостолов даде пример със засушаването, което е проблем, който не може да чака науката да търси решения, а междувременно има например ферми, които са намерили решение на това, как да пашуват животните си в условията на суша.

„Системата на АКИС е доста слабо популярна у нас, и тепърва предстои работа за нейното популяризиране. Проблемът е, че информацията не се съхранява на едно място, защото резултат от всеки проект е създаването на определен сайт. Ние имаме всякаква информация. Тя ни е в джоба, и можем да я намерим до пет минути, но въпросът е как да я намерим. Ако имаме един портал с всички полезни връзки към темите които ни интересуват това би било чудесно“, заяви Апостолов.

Според него нашата система за обмен на знания трябва задължително да е част от европейската, защото всички работят в единна мрежа. Пример за това, че работата в една единна мрежа за обмен на знания и информация е европейски портал за биоземеделие, преведен на 14 езика в това число и на български език, който е най-посещавана тъкмо от производители от България. Причината според него е липсата на достатъчно екипи от експерти и консултанти, чиято дейност изцяло да е насочена към решаване на проблемите на биопроизводителите.

 

Нови правила за отдаване на земи – какво ще се промени?

 

Земи от Държавния поземлен фонд да се отдават под наем или аренда само чрез търг,

 

предвиждат промени ва Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, пише flash news.

 

Промените са внесени в Народното събрание от депутати от ГЕРБ.

 

Предложените промени са свързани с искания на браншовите организации, уточняват депутатите в мотивите към законопроекта.

 

До участие в процедурата по отдаване на държавна земя ще се допускат местните земеделски стопани, развиващи дейност в чувствителни сектори

 

като отглеждане на зеленчуци, трайни насаждения,

 

едногодишни полски култури, многогодишни фуражни култури,

 

както и на биологични производители.

Затова земите ще се отдават под наем или аренда на

 

физически лица, кооперации, еднолични търговци и фирми, които имат постоянен адрес или са

 

регистрирани на територията на общината, където се намират.

 

Предвидено е търговете да се провеждат на две части.

 

На първата ще участват земеделски стопани, развиващи дейност в чувствителните сектори, а на втория – всички останали, които развиват дейност в общината.

 

30 юни става срокът, в който ползвателите да представят за регистриране в общинската служба по земеделие договорите за наем и аренда, с които ще участват в процедурата уедрено ползване на земеделски земи. Така службите ще имат време да регистрират договорите преди изтичането на сроковете за подаване на заявления за участие в процедурата по формиране на масиви за ползване.

 

Предлага се споразумението между ползватели да влиза в сила, когато е подписано от поне две трети от тези, които са допуснати за участие в процедурата, и ако обхваща поне две трети от площта в землището. За останалата една трета от ползвателите се изготвя служебно разпределение на масивите.

 

Заповедта за формиране на масивите ще се обжалва пред районния съд, като така ще се прекрати практиката, при която един и няколко ползватели го оспорват и това води до спиране на процедурата.

 

Променя се и редът за разпределение на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. То ще става от съвместна комисия, назначена с обща заповед на кмета и директора на ОД „Земеделие“. В състава й влизат кметът на населеното място, както и представители на общинската администрация, общинската служба по земеделие, ОД „Земеделие“ и областната дирекция на БАБХ.

 

Имотите пък ще се разпределят съобразно броя и вида на регистрираните животни. Първо ще се разпределят терените за биологични ферми, след това на тези, които са ползвали съответните имоти досега. Срокът на договора се предлага да бъде 5 години.

Вносът на украински слънчоглед ще бъде съобразен с нуждите на преработвателите

Земеделският министър Кирил Вътев обяви, цитиран от БТА, че правителството подготвя законопроект, който ще цели да въведе таван на надценките на храните в търговската мрежа/. Според него такъв закон е нужен, за да сложи някакви рамки на надценките, като той изтъкна, че при проверките при млечните продукти от рафта в магазина назад към производителите, е отчетено завишение на цените.

„Не може силният да натиска надолу по-слабия, защото най-слаб в случая се оказа земеделският производител, който няма какво да натиска ценово“, коментира Вътев като уточни , че работата на законодателната власт е да създаде нужните правила по които да функционира пазара, а не да го контролира.

Що се отнася до вноса на украински слънчоглед Вътев коментира, че той ще бъде съобразен с нуждите на преработвателите.

. Ние винаги сме внасяли слънчоглед, в това число и от Украйна, и в момента влиза от Румъния, каза Вътев.

Според данните на министъра тазгодишната реколта на слънчоглед е около 1.6 млн. тона, което е под очакваните 2.2 млн. тона. С остатъка от миналата година наличният български слънчоглед е около 2.1 млн. тона. Българските преработватели годишно преработват 3 млн. тона слънчоглед за олио и 1 млн. тона за белен слънчоглед. Остава разрешаването на големия въпрос как ще се споразумеят производители и преработватели, така че да се изкупи продукцията.