Тагове

Заради геополитическата ситуация и икономическите трудности, зърнопроизводителят не е сигурен, дали мнозина ще успеят да заложат ново производство

Ситуацията с есенниците според Ангел Вукодинов особено в региона на Южна България не изглежда оптимистична поради наличието на много полета с непоникнали посеви, като на места само се наблюдава навлизане на посевите във фаза на поникване. „Развитието е много изостанало и всичко зависи от това, каква ще е зимата. Поради липса на влага на много места няма как да се направи дълбока оран от онези колеги, които я практикуват. Освен това за разлика от предишни години не можем да извършим ранно торене на посевите преди да влезем в зимния период заради липса на поникнали посеви“, заяви пред представители на медиите в Пловдив известният зърнопроизводител от Съединение Ангел Вукодинов. Според него дори през зимата да са налице добри условия с меко и топло време, земеделските производители ще трябва да изчакат определените срокове за да подхранят посевите с хранителни вещества и микроелементи. Вукодинов не изключва при рязко застудяване при пшениците да се създадат и условия за измръзвания на растенията ако се намират във фаза на първи или втори лист на развитие.

„В резултат на настоящата геополитическа ситуация и макар че имахме сравнително добра година, не сме убедени, че ще успеем да заложим ново производство през 2023 година. Нямаме гаранции нито за това как ще се развие геополитическата ситуация, нито за това какви изненади ще ни поднесе климата“, добави още той.

„Тази година за нас не бих определил като лоша, а по-скоро като притеснителна, защото имаше наченки за една по-добра цена на нашата продукция, но това беше съпътствано с повишение на цените на торовете и горивата. Ако цените на някои от земеделските култури които продаваме се вдигнаха с между 60 и 90%, цените на торовете на моменти се повишаваха с над 400%, а на горивата с 200%“, обобщи годината за сектора Вукодинов.

Девет страни членки на ЕС сред които и България ще поискат в меморандум, който ще бъде връчен утре по време на срещата на земеделските министри на страните от ЕС в Прага ревизия на целите по отношение ограничаването на пестицидите., съобщи на пресконференция днес председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Костадин Костадинов. Освен България в групата от девет страни попадат още Полша, Чехия, Словакия, Унгария, , Хърватия, Латвия и Естония.

„Ние подкрепяме целите на Зелената сделка за редукция на пестицидите с 50%, но в хода на преговорите по целите се оформиха три групи държави,които трябва да намалят употребата на пестициди с между 35 и 50%. Употребата на пестициди у нас обаче е под средната за ЕС, ето защо ние ще настояваме от ЕК всички страни, в които употребата на препарати е под средната да няма намаление“, заяви Костадинов.

За пример той посочи Нидерландия, където употребата на пестициди е 8,8 кг на хектар, докато българските фермери използват средно по 3,8килограма пестициди на хектар. Ако се приложи редукцията от 50% за нидерландските им колеги, то средните количества пестициди на хектар ще трябва да паднат до 4,4 килограма. В нашия случай при редукция на пестицидите с 35%, според Костадинов, използването им ще падне под санитарния минимум.

Освен това Зърнопроизводителите се оплакаха, че са изправени до стената заради „Невиждания по обема си внос“ на украинска аграрна продукция, изкупувана под себестойността на българската . Заради това в момента на пазара липсвала всякаква търговска активност, а фермерите са изправени пред невъзможността да реализират продукцията си. Най-неконкурентноспособни според бранша са онези производители, които не разполагат със складове и зърнени бази. Липсата на фитосанитарен контрол по границите пък е предпоставка за поява на вредители и намножаване на много места на ливадната пеперуда.

От асоциацията вече отчитат сигнали за негативно отражение на ситуацията заради комбинацията от ниски добиви, ниски изкупни цени и висока себестойност на продукцията което може да доведе някои земеделски производители до фалити и невъзможност да изплащат рентите и наемите на наетите от тях земеделски земи.

Като пример за качеството на внасяното украинско зърно за изхранване на животните от браншовата организация посочиха данни от направено от тях изследване в независима лаборатория. То е показало например, че при стандарт 72, украинското зърно идва у нас с хектолитрово число от 66,97 . То е и с по-високо ниво на чужди примеси от 3,4 при стандарт за българската пшеница от 2. Украинското зърно е и с по-нисък протеин ит 8,8 при стандартно ниво от 11,5%. При стандарт 0 по отношение на жива зараза на килограм, вносното зърно е показало 14. В резултат на влошените качествени показатели, лабораторията е определила украинската пшеница като негодна за използване.

Очаква се по-късно днес обобщените искания на протестиращите фермери да бъдат внесени в аграрното ведомство.

В първия ден на юли, с който започва и новата стопанска година, официално ще започне и жътвената кампания. Тази година традиционната церемония ще се проведе в землището на гард славяново, съобщава БНР. В присъствието на служебния министър на земеделието Христо Бозуков ще се състои ритуалното зажънване на ръжта по международния проект „Хляб на мира“. Зърнопроизводителите се надяват на доба реколта след лошата минала година, когато заради засушаването реколтата бе най-слабата за последните 6-7 години. В следствие на това на места в Добричко и не само там бяха регистрирани добиви от и под 150 килограма от декар пшеница, при нормални добиви от 500 килограма от декар . Въпреки очакваниятаза по-добра реколта, която да компенсира миналогодишните загуби, фермерите предупреждават за двоен скок на разходите заради поскъпването на торовете и горивата.

За последните четири години в земеделието у нас са инвестирани общо над 7 млрд. лева, като годишно те варират  между 1,5 и 1,9 млрд. лева. Това съобщи днес по време на традиционната конференция на асоциацията на зърнопроизводителите аграрният министър Десислава Танева. „Делът на субсидиите по ПРСР от тези инвестиции е едва около 500 млн. лева. Ето защо тази програма не е панацея за зърнопроизводителите”, каза пред фермерите Танева, като им препоръча да не насочват усилията си към теми, които не биха им донесли удовлетворение.

През тази  година  със зърнено-житни култури са заявени за подпомагане  19,3 млн. дка., други 9,7 млн. декара с технически култури и общо делът им достига до 74% от общия обем на обработваамите площи. Освен това за угари са били заявени 2,8 млн. декара. За същата година заявените за подпомагане площи с трайни насаждения са 1,6% , 1% със зеленчуци и 1,4% с етерично-маслени култури. Затревените площи и пасищата  са възлизали общо  на 5,3 млн. декара.

Танева обяви, че 94 земеделски производители няма да получат субсидии по СЕПП за над 12 хил. хектара, заради това, че лицата са очертали площи без правни основания. По отношение на добивите през 2018 година страната ни е произвела над 12 млн. тона зърнени култури, като експортът е възлизал на 6,8 млн. тона зърно. Реколтата от пшеница през текущата година според Танева се очаква да достигне до 6 млн. тона, над 1,7 млн. тона слънчоглед и 3,1 млн. тона царевица, като данните за царевицата и слънчогледа не са окончателни.