Тагове

От 18 март до 31 юли земеделските стопани могат да кандидатстват по схемата за подпомагане „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“. Бюджетът за държавната помощ за 2019 г. е 1,5 млн. лв. Това реши на свое заседание Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“.

Максималният размер на подкрепата, която може да получи един земеделски стопанин, е до 65% от стойността на застрахователната премия. Сумата за подпомагане e до 195 лв./ха при размер на застрахователната премия от 300 лв./ха.

Важно е да се знае, че на подпомагане подлежат полици, издадени след подаване на заявление за кандидатстване.

Стопаните трябва да представят застрахователните си полици в отделите „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ (ПСМП) на областните дирекции на ДФ ”Земеделие” до 31 август. Срокът за изплащането на средствата е до 10 работни дни след сключване на договорите между земеделския стопанин и Фонда.

Целта на помощта е насърчаването на земеделски стопани, малки и средни предприятия, които произвеждат плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн доброволно да застраховат продукцията срещу неблагоприятни климатични събития.

Помощта се предоставя на земеделски стопани, които са регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. и нямат задължения към Държавен фонд „Земеделие” и държавния бюджет.

По данни на Асоциаията на българските застрахователи делът на земеделските застраховки на пазара е под 7%. „Проблемът със емеделске асрахови бързо набо сост ,  и е нербходимо да се говори эа него. Образуваха се две групи производители. От една страна са големите, стопанисващи много земя, собствена и наета, които не застраховат , разчитайки на разпределението на риска. От друга страна са малките фермери, чието производство е съсредоточено на едно две места. Те обача не дават достатъчно голяма съвкупност,  в резултат на което застрахователният продукт не  може да се разпростре върху достатъчно голяма извадка. Това прави земеделските застраховки губещ продукт, което се отразява и на фермерите, и на нас“, описа пед БНР ситуацията Светла Неснорова, председател на УС на Асоциациата на българските застрахователи.

В резултат на това застрахователите или намаляват обхвата на предлаганите застраховки, или увелочават цените, или  въобще спират да предлагат земеделски засрахови. Ситуацияга според нея създава един парадокс, от двете страни на който са застрахователи и фермери. Ето защо от асоциацията от доста времяегжворят за създаване на модел та застраховане със задължителен елемент що се отнася до природноте бедствия, който да обхване всички земеделски производители.

Несторова припомни още, че при неудовлетвореност от страна на производителите от предприетоте от застраховатали верки по обезщетения на щети от природни бедствия, единствено съда може да се произнесе по тяхната целесъобразност.

Тя подчерта още, че браншът следи новостите в областта на противоградовата защита и е натрупан   достатъчно опит и призова да се внимава да не се похарчат много пари за нищо.

Във връзка с последните щети върху овошните насаждения, вследствие на ниските температури и падналите в края на март и началото на април  слани, отправихме запитване към асоциацията на застрахователите с цел да разберем, какви са мотивите им, да не застраховат овошните насаждения за климатични събития като осланяване, настъпили преди 20 април.  В отговора им се казва:  „ За голяма част от застрахователните дружества покритието за риска „осланяване“ започва в 00:00 часа на 20 април. Тази дата е базирана на математически изчисления за агроклиматологичната средна дата на последния пролетен мраз за преобладаващата част от територия на страната.” Изключенията са свързани с тънка ивица по цялата дължина на Черноморието, Крайдунавската част на страната, част от Горнотракийската низина и част от поречията на реките Струма и Тунджа, където средната дата на последния пролетен мраз е 5 април. В полупланинските райони, както и в част от Лудогорието, тази дата е 5 май.

Освен това за да подлежи на застраховане един риск, на застраховане, освен застрахователен интерес е необходимо да са изпълнени още няколко условия като : проявлението на риска да е основано на случайността т.е. да бъде непредсказуемо и да може да се прецени вероятността на настъпване на събитието и да съществува възможност за установяване азмера на установените загуби.

Основните причини за избора на датата 20 април са няколко: мразовете след 20 април са случайни, т.е. те отговарят на принципа на непредсказуемостта и случайносттаи и така могат да бъдат застраховани;  натрупаните исторически и актюерски данни позволяват застрахователните дружества да продължат да работят при сега действащите условия. За периода преди 20 април застрахователите не разполагат с данни, които да бъдат използвани за извършване на актюерски разчети с цел определяне на застрахователните тарифи.

Освен това  от асоциацията на застрахователите поясняват, че в общите условия на застраховките е заложено, че застрахователното покритие при овощните култури (с изключение на ягодоплодните) започва от момента на прецъфтяването и видимото образаприл.уване на завръза, а при повечето овощни култури този стадий на развитие обичайно настъпва след  20  април.

За да бъде избрана по-ранна дата на покритие на риска „осланяване“ от 20 април е задължително да бъдат извършени мащабни трансформации в целия застрахователен сектор – не само в условията за застраховане, но най-вече в методиката за оценяване на щетите.

Основният проблем всъщност е липсата на исторически данни за извършване на точна оценка на риска, което означава, че няма да бъде възможно да се оцени рискът от настъпване на събитие.При тези условия ако застрахователният сектор приеме да покрива риска от осланяване преди датата 20 април, цените по тези застраховки биха се променили сериозно в посока повишаване. Това реално би направило застраховката непродаваема, което не е от полза нито за земеделските стопани, нито за застрахователните дружества.

Картофопроизводителите ще получат 1,6 млн. лева за борба с вредителите

1,5 млн. лв. е бюджетът за 2019 г. по схемата за подпомагане „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“. Това реши Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“. Земеделските стопани могат да кандидатстват за помощта от 18 март до 31 юли.

Максималният размер на подкрепата, която може да получи един фермер, е до 65% от стойността на застрахователната премия. Сумата за подпомагане e до 195 лв./ха при размер на застрахователната премия от 300 лв./ха. На съфинансиране подлежат полици, издадени след подаване на заявление за кандидатстване.

Стопаните трябва да представят застрахователните си полици в отделите „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ (ПСМП) на областните дирекции на ДФ ”Земеделие” до 31 август. Срокът за изплащането на средствата е до 10 работни дни след сключване на договорите между земеделския стопанин и фонда.

Целта на помощта е насърчаването на земеделски стопани, малки и средни предприятия, които произвеждат плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн доброволно да застраховат продукцията срещу неблагоприятни климатични събития. Помощта се предоставя на земеделски стопани, които са регистрирани по реда на Наредба №3 от 1999 г. и нямат задължения към Държавен фонд „Земеделие” и държавния бюджет.

УС на фонд „Земеделие“ утвърди и финансов ресурс от 1,6 млн. лева за 2019 г. по „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по „Национална програма от мерки за контрол на почвени неприятели по картофите от сем. Телени червеи (Elateridae)“. Чрез помощта се компенсират част от разходите на земеделските стопани за закупуване на продукти за растителна защита за контрол на почвения вредител.

Производителите на картофи могат да кандидатстват за подпомагане от 11 март до 15 май 2019 г. Заявления по схемата ще се приемат в областните дирекции на ДФЗ. До 31 май земеделските стопани трябва да представят отчетни документи за извършените дейности по третиране на картофените насаждения. Крайният срок за изплащане на субсидиите е 21 юни 2019 г.

От подкрепата могат да се възползват малки и средни предприятия – земеделски стопани, които отглеждат картофи на площи с размер над 1 дка. По схемата ще се компенсират направените разходи само за тези препарати, които са разрешени в Република България за химичен контрол на почвени вредители по картофите от сем. Телени червеи (Elateridae). Картофопроизводителите сами избират продукта за растителна защита. Ще се подпомагат до 100% от стойността му, но не повече от размера на държавното подпомагане на хектар по продукти и не повече от 500 лв./ха, с включен ДДС.

По решение на УС на фонд „Земеделие” бюджетът за съфинансиране на застраховането на земеделска продукция за 2018 година се увеличава с още 700 хил. лева, а общата сума на подпомагането ще достигне до 2,2 млн. лева. Целта му е да насърчи производителите на плодове зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн доброволно да застраховат продукцията си срещу неблагоприятни климатични условия. Максималният размер на финансирането, което може да получи един земеделски стопанин, е до 65% от стойността на застрахователната премия. Заявления за кандидатстване по схемата ще се приемат до изчерпване на ресурса, като крайната дата е  31 август. Срокът за сключване на договорите и изплащането на помощта е до 14 декември 2018 г.

Освен това бяха одобрени допълнителни 631 000 лв. по подадени заявления  за компенсиране  разходите на земеделски proiywoditeli за закупуване на средства за растителна защита за контрол на почвени неприятели по картофите за 2018 г. Срокът за сключване на договори и изплащане на помощта е до 22 юни 2018 г.

Засега не обмисляме диференциация на таксата, която фермерите ще плащат за противоградова защита” заяви пред журналисти в гр. Съединение аграрният министър Румен Порожанов. Той споделя  частично становището на застрахователите, които отказаха да подкрепят концепцията. Към момента около 30% от земеделските площи са покрити със противоградова защита, като идеята е останалите части на страната да бъдат покрити чрез самолетния способ за защита. „В този процес не може да се ангажира изцяло и само държавата, но и земеделските производители”, заяви още Порожанов, според който обаче общините няма да бъдат включени в нея. Както е известно изчисленията към момента показват, че фермерите ще заплащат по около 50 ст. на декар за противоградова защита без пасища и ливади.

Там където има ракетен способ, няма да се ползват самолети. В тази връзка в концепцията е заложена възможност за използване на част от приходите от застрахователна дейност и основно тези от автомобили, които възлизат на около 500 млн. лева годишно, като за последната година по думите му плащанията на застраховките възлизат малко над 60%. „Това е бил един от мотивите да включим този възможен източник на приходи, и ако той отпадне, ще трябва да го заменим или да вдигнем вноските на държавата или на земеделците”, уточни земеделският министър.

Планира се средствата  които застрахователите ще внасят в бъдещата система за противоградова защита да са от  порядъка на 5-6 млн. лева годишно което е около 0,8% от премиите им и ще формира около 20% от приходите.

Въпреки бюджетните трудности министър Порожанов каза, че ще спази обещанието си, и парите за заплати на служителите в противоградова защита ще бъдат увеличени с 10%. „Винаги ще има 2/3 негативни мнения на всяко едно предложения”, заяви Порожанов по повод притесненията на земеделски производители от Русенско, че планираната защита чрез самолетния способ на техния регион не би била ефективна.