Тагове

Според ¾ от експертите напредъкът на политиката на храните и земеделието през последните пет години е слаб

Малко преди приключване на дейността на европейските институции в сегашния им състав Green Deal Barometerизлиза с нагласите на европейските експерти към загубилата голяма част от своя ореол Зелена сделка, която под натиска на фермерските лобита е на път да бъде променена. Резултатите на проучването представя в публикация arc2020.eu.

Експертите констатират, че Зелената сделка ще продължи съществуването си под някаква форма и след предстоящите евроизбори, но бъдещето и остава както неясно, така и все още неопределено.

Годишният барометър, съставен от екологичния мозъчен тръст IEEP, анализира напредъка (или липсата на такъв) на политиките на Европейската зелена сделка въз основа на проучване на над 300 експерти по околната среда и устойчивостта в Европейския съюз и извън него.

Мнозинството от експертите по устойчивост смятат, че Европейският зелен пакт ще продължи под някаква форма , като малко над половината от анкетираните очакват поне „умерена“ устойчивост след европейските избори през 2024 г.

Освен това барометърът също така отбелязва, че „стотици закони“ са били финализирани през изминалия мандат, като е постигнат „значителен“ напредък в някои области, като например в секторите на енергетиката и транспорта.

Като цяло повече от половината експерти от ЕС (55%) остават уверени, че институциите на ЕС ще превърнат дневния ред на Зелената сделка в одобрено законодателство, ефектите от което ще се видят и усетят през следващите години, докато почти всички експерти, живеещи извън ЕС смятат, че приложената Зелена сделка ще има „въздействие в глобален мащаб“.

Въпреки че повечето експерти смятат, че Зелената сделка ще продължи да съществува, мнозинството смятат, че вероятно ще го направи в „отслабена или по-ограничена“ форма, като 62% предупреждават, че зелената програма може да се стесни или отслаби след изборите през 2024 г.

Що се отнася до храните и селското стопанство, барометърът рисува мрачна картина на напредъка на политиката през последните пет години: три четвърти от тях в областта определят напредъка като слаб.

Посочвайки редица важни законодателни актове, които бяха изоставени, включително закона за устойчивите хранителни системи и пълния пакет за хуманно отношение към животните, експертите поставиха напредъка в тази област на дъното.

Според анкетираните експерти основният блокиращ фактор за превръщането на зелените амбиции в одобрено законодателство е недостатъчната ангажираност на правителствата на държавите-членки, като шест от десет (62%) избират тази опция. Установено е, че това е отдавнашен проблем сред експертите, като това също е начело в Green Deal Barometer.

На въпроса кои три държави членки са най-ангажирани със Зелената сделка, най-голямата част от експертите на ЕС избират Дания. От друга страна, държавата, която експертите смятат за най-малко ангажирана със Зелената сделка е Унгария (62%) – която ще поеме юздите на ротационното председателство на ЕС през юли.

Междувременно в предговора на барометъра изпълнителният директор на IEEP Ееро Ирьо-Коскинен отбелязва, че това, което започна като „германски прецедент“ – имайки предвид политиканстването в последната минута около предложената забрана на ЕС за продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене – сега се превръща в тревожна нова „норма“ в Съвета на ЕС.

Примерът е Законът за възстановяване на природата, който беше блокиран в последния момент от държавите-членки, въпреки факта, че беше преминал през интензивни кръгове на технически преговори, Съветът имаше приета позиция и окончателната форма на закона спечели зелена светлина от парламента Това създаде „увеличаваща се несигурност в целия процес на вземане на решения в ЕС, който сега стана все по-податлив на външен натиск“, включително „популистки движения и интереси на частния сектор“, пише той.

Евроизборите ще сложат още един прът в колелото на Зелената сделка

Почти седем на всеки десет (67%) експерти от ЕС очакват изборите през юни да имат отрицателно въздействие върху прилагането на Европейската зелена сделка, докато всеки пети (20%) очаква те да имат много негативно въздействие. Това се случва, тъй като социологическите проучвания показват, че парламентът ще види значително изместване вдясно.

Като се има предвид това, само трима от всеки десет (27%) от експертите виждат предстоящите избори като една от най-големите пречки пред прилагането на Зелената сделка, като експертите като цяло виждат проблемите на ниво правителство на държавата-членка или инфлацията като по-големи пречки пред напредъка.

Брюксел признава, че промените в Зелената сделка се предлагат без да е направена оценка за въздействието им

Изтеклата информация, че европейската комисия планира да разхлаби Зелената сделка като направи голяма част от екологичните изисквания доброволни вместо задължителни за фермерите предизвика реакцията на 330 неправителствени организации информира arc.2020.eu. Така Брюксел се опитва да удовлетвори исканията земеделските фермери, чиито протести от края на миналата година блокираха пътища и магистрали, създавайки транспортен и логистичен хаос и изразявайки несъгласието си със намеренията на ЕК да позелени земеделието

„Комисията е на път да премахне изискванията за обвързване с условия, които се основават на недвусмислени научни доказателства и които тя изрично е признала като основни инструменти за справяне с настоящите проблеми, свързани с климата, околната среда и биоразнообразието.“, се казва в писмо на испанската коалиция Por Otra PAC до Европейската комисия, публикувано на 6 март и подкрепено от 61 организации на НПО сектора, представляващи над 300 организации цяла Европа.

В писмото си въпросните организации изразяват безпокойството си, че стъпките предприети за намаляване на агроекологичните ангажименти предприети от ЕК , без преди това да е направена прозрачна обществена дискусия и това според тях излага земеделието на допълнителни рискове и застрашават неговата устойчивост.

Както стана известно ЕК предлага на държавите-членки да бъде позволено да предоставят специфични изключения от стандарти 5, 6 и 7 за ДЗЕС – съответно относно управлението на обработката на почвата, почвеното покритие и угарите/характеристиките на ландшафта – в ситуации, когато изискванията биха „противоречили на техните цели“.й предлага примери за специфични агрономически ситуации за култури върху специфични типове почви и климатични условия, като добавя, че задължението за почвено покритие в чувствителни зони е „причинило значителна административна тежест и несигурност за земеделските производители“.

Брюксел признава, че с оглед на политическата неотложност на внасянето на това предложение, което има за цел да отговори на кризисна ситуация в селското стопанство на ЕС, не е извършена оценка на въздействието. Вместо това предложените промени се основават на „консултационен процес , който продължи „една седмица“, се посочва в неофициалния документ.

Комисията предлага премахване на задължението за отделяне на минимален дял от обработваема земя за непродуктивни площи – т.е. угари – или елементи на ландшафта като живи плетове и дървета, посочени в ДЗЕС 8.

Вместо това от държавите-членки ще се изисква да предоставят екосхема, предлагаща подкрепа на фермерите за поддържане на дял от обработваемата земя в непродуктивно състояние или за създаване на нови характеристики на ландшафта.

По отношение на стандарт 7 на ДЗЕС , изискващ сеитбообращение, Комисията предлага да се запази сеитбообращението, но да се позволи на страните от ЕС да добавят възможността за изпълнение на това изискване вместо с диверсификация на културите.

Освен това предложението на ЕК включва обща разпоредба, която позволява на държавите-членки да разрешават „временни и целенасочени дерогации“ от определени изисквания за условия с оглед на все по-непредсказуеми метеорологични условия, които могат да попречат на фермерите да спазват изисквания, като например крайни срокове през дадена година.

Големите браншови организации не подкрепиха протеста

Стотици чешки фермери излязоха вчера на протест в Прага срещу високите цени на енергията, евтиния украински внос и Зелената сделка, съобщава POLITICO. Фермерите планиращи да организират и пътни блокади са изготвили специален списък с искания към земеделския министър на страната марек Виборни, включващи оттегляне на страната от Зелената сделка.

Пред Министерството на земеделието фермери се събраха и крещяха „Срам“ и „Оставка“ в коментари, насочени към министъра, който обяви, че няма да говори с организаторите на протестите. Земеделският министър обвини бившия председател на аграрната камара Зденек Яндешек в преследване на политически цели и за това че заедно с Боднар Дуфек не представляват чешките фермери.

„Днешната демонстрация няма много общо с борбата за по-добри условия за фермерите“, каза премиерът Петр Фиала в пост в X. „Демонстрацията се организира от хора, които например не крият подкрепата си за Кремъл и преследват цели различни от интересите на фермерите.“

Ние работим с онези, които наистина представляват фермерите и говорим заедно за това от какво се нуждае нашето селско стопанство“, добави Фиала.

В интервю за чешкото издание „Seznam pravy” Дуфек отрече обвиненията сравнявайки ситуацията с времената на комунизма, когато инакомислещите са били отбелязвани от тайните служби в досиетата им.

В протеста не участват големи браншови организации като Земеделската камара или Земеделския съюз, които се разграничиха от него и подготвят нов протест срещу граничната политика на ЕС в четвъртък.

Ние като фермери имаме нужда от нови инструменти които да ни позволят да произвеждаме екологично, казва браншовичката

Госпожо Йорданова, с оглед на това че Зелената сделка претърпя фиаско какви са опциите за ревизирането и ?

Всички земеделски производители в Европа са в трудно положение. Протестите им се катализираха допълнително и от войната в Украйна, но Европа сгреши при формирането на Зелената сделка. Казано по нашенски постави каруцата пред коня. Тя сега създава голямо недоволство сред фермерите, и ако се признае, че е претърпяла провал, нещата трябва да се поставят на новите реалности и новата структура на земеделието в Европа в същото време трябва да се отчита приемането на Украйна , защото за нас няма съмнения дали а кога тя ще стане фактически член на съюза. Ето защо Зелената сделка трябва да стъпи на иновациите и технологиите, а решенията да се вземат не под натиска на зеления екстремизъм.

Ние фермерите често казваме, че няма как да работим на зелено, когато от много години вече сме на червено. Искаме да се отключи потенциала на фермерския експерт, защото браншовите организации вече изпреварват по експертиза чиновниците и администрацията включително и европейската. Да се даде възможност за отключване на научния потенциал, и да получим нови инструменти за справяне с промените в климата и замърсяването на околната среда. Един от тези инструменти е въглеродно независимото земеделие и новите геномни техники.

Надяваме се решението за прилагането им да се вземе много бързо от ЕП въпреки необоснованата и неекспертна съпротива на псевдонаучни и екологични организации. Ние имаме нужда от нов инструмент защото трябва да произвеждаме екологично, но това да не става с цената на фалити на цели сектори и земеделски стопанства. Ако трябва да заключим на протестите в последните три дни излизаха недоволните, а сега започват да излизат отчаяните, защото отчаянието е повсеместно.

Споменахте зеления екстремизъм в Европа. Какво ще направите обаче ако в новия ЕП влязат повече представители на популистки партии?

Надяваме се че опареният европеец е прагматичен и поумнял и ще вземе правилното решение.

Казахте че приемането на Украйна в ЕС е въпрос на време. Вие като бизнес как се подготвяте за този момент?

Трябва да се случат две неща. Или в Украйна да се приемат нашите правила на производство които на европейско ниво са твърде радикални. Ние от 15 години сме в тежки забрани и отпадане на активни вещества и цели групи препарати и правила и екологичнни норми които водят до значително оскъпяване на продукцията ни. Другото е либерализация на нашето производство, защото трябва да се върви към дерогация на непроизводствени площи, което означава ревизия на Зелената сделка, към разрешаване на препарати за растителна защита, забранени в ЕС, но разрешени в Украйна. Освен това като общо семейство Европа трябва да търси възможности ние да получим дивиденти от кризата с Украйна и да се търси общ пазар на украинска и европейска аграрна продукция, произведени под общи правила.

Дали Брюксел е признал, че е направил грешка по отношение на Зелената сделка?
Урсула фон дер Лайен го потвърди онзи ден когато се предложи отлагане влизането в сила на регламента за намаляване на пестицидите.

Очаквате ли след 2027 година да има промяна в модела на подпомагане защото явно той се оказва сбъркан по някакъв начин?

Зависи от това какъв бюджет е готова да отдели Европа за селскостопанската политика, но директните плащания при наличието на Украйна в ЕС се обезсмислят и стават невъзможни и моделът при всички случаи ще се промени.

Сегашният модел не стимулира обединяването на фермерите особено в страни като нашата. В този смисъл предвиждате ли в бъдеще по-голяма част от бюджета за земеделие да отива към организации и групи на производители?

Ако това се случи ще означава ново окрупняване на земеделския бранши това може да се случи тогава, когато държавните членки узреят за това, администрирането на политиките да се прехвърли към браншовите организации. Държавата да делегира права на тези организации. Само тогава фермерите биха намерили смисъл да се ссдружават, защото в края на крайщата не всичко е пари.

В интервюто са използвани въпроси и на колеги от други медии

Лесотехническият университет продължава и през тази година с различни инициативи да показва че за студентите учащи в него са важни не само теоретичните знания, но и опита, предаден от вече натрупали опит практици и дори хора захванали се със земеделие от чист ентусиазъм и стремеж да покажат с примера си,че не е нужно да разчиташ само на субсидии и индустриално производство за да си извоюваш правото да се наречеш успешен земеделски производител.

Именно с подобни ценни съвети към аудиторията днес се обърнаха с ъс своите успешни примери агрономи-практици, мениджъри на компании, и фермери. Ценността на подобни срещи особено за студентите, които навлизат тепърва в богатото море от агрономически науки и в светлината на новостите в така наречената Зелена сделка е още по-голяма защото те им позволяват да се запознаят със земеделието , такова каквото е на полето през погледа на хора, които вече са на полето, и отглеждат своите култури било по биологичен път, било занимавайки се с малко популярното особено за широката общественост отглеждане на перма култури или биодинамично земеделие, посредством които че с работата на нивата и на полето може да се постигне онзи мечтан баланс между отглеждане на култури, опазване на биоразнообразието и съобразяване с околната среда.

Промените в климата, а не Зелената сделка принуждават агрономите да променят правилата

Особено ценни бяха съветите, които бъдещите агрономи получиха от Александра Живкова – управител на фирма  „Агромио“,  агроном с над 15 годишен опит и възпитаник на Лесотехнически университет.

Още в началото на своето представяне, г-жа Живкова насочи вниманието на студентите, че презентацията която ще представи пред тях, е различна. В нейния фокус стои именно човекът – агроном и неговата кауза – кауза с бъдеще. Така специалистите от „Агромио“ представиха пред аудиторията презентацията с оригинално заглавие – „Професия агроном – мисията възможна“.

В своята презентация  от „Агромио“ нееднократно обясниха, че прилагат различен подход от чисто търговския, а именно – агрономически. Обследват всяко поле и култура, тестват своите продукти в различни условия и се стремят да създават здрави растения. „Постоянно обследваме полетата, за да можем да предприемем най-добрите действия за осигуряване на здрави растения“.

По време на представянето, Александра Живкова сподели   множество примери от своята практика,  а у бъдещите агрономи се зародиха освен явен интерес към темата и множество въпроси към специалистите от „Агромио“. Това превърна презентацията в една интересна  и полезна дискусия.

Управителят на „Агромио“ посъветва младите студенти и бъдещи агрономи да не спират да учат, да задават въпроси на  своите преподаватели и да не спират да търсят информация, защото единствено знанието може да им помогне за разрешаването на различни агрономически казуси.

Специалистите от „Агромио“ завършиха своята презентация с думите: „Прилагаме индивидуален подход към всяко поле и култура,..Не само защото знаем,  че земеделието е повече от работа, защото вярваме, че „земеделието не е битка с природата, а партньорство с нея“.“

Диалог и компромис между заинтересованите страни, бяха най-често повтаряните думи по време на провелия се вчера форум посветен на българското земеделие, организиран от българската група от евродепутати от Европейската партия на социалистите и демократите. И докато политиците както от Европа, така и от България призоваваха за диалогичност и компромиси между заинтересованите страни за да се случи Зелената сделка, представителите на бранша за пореден път представиха основните си опасения – че не дотам добре обмислената европейска политика и реакции по време на кризи като войната в Украйна, както и повишената зелена амбиция в осп ще доведе до там – те да станат още по-неконкурентноспособни. От българска страна всички признаха, че ние изоставаме с приемането на мерки, които да хармонизират националното законодателство към изискванията на Зелената сделка.

Затова, че в подобна икономическа и геополитическа ситуация, най-трудно ще е за самите фермери, призна и земеделският министър Явор Гечев, тъй като политическите решения рефлектират върху тях. „Европа пак е пред реформи, този път пред най-голямата,най-скъпата и най-зелената. Тя е част от зелената сделка, като дори все още липсва необходимото законодателство. Идеята ние да ядем чиста храна, тя да е на достъпна цена, политиката да е лесна за прилагане от фермерите и разбираема за потребителите и справедлива за сега ще си остане само със своя романтизъм заради многото въпросителни“заяви Гечев.

Румъния е за подход към пестицидите , съобразен с потреблението им

Сред основните притеснения на Румъния по отношение на европейската политика в земеделието са редукцията на пестицидите и намаляването на броя на животните в стопанствата. Споредд Сори Моисе, държавен секретар за земеделие основното предизвикателство е свързано с намаляване броя на животните във фермите, и трябва да се намери подход за справяне с него. Такъв подход може да е например създаването на повече малки стопанства с по-малко на брой животни. По въпроса с пестицидите експертът заяви, че Европа трябва да приложи подход за намаляването им, съобразен с нивото на използване в съответните страни членки, тъй като например Румъни и България не използват толкова препарати за растителна защита, колкото например ползват фермерите в Нидерландия. „Трябва да говорим за солидарност с Украйна и да гарантираме зеления преход, но на първо място трябва да подкрепим нашите фермери“, каза румънският държавен секретар.

Испанската депутатка Клара Агилера подчерта, че фермерите трябва да знаят, че подобно на други документи и стратегията „От фермата до масата“ е политически документ, който изразява намеренията на Европа за трансформация, като в нея се разглежда не визията за земеделието а за агрохранителната верига. „Не може да има различни стандарти за българските или турски производители, или за тези от Мароко. Нужно е всички да спазват единни общоевропейски стандарти, защото тогава европейските фермери ще изгубят своята конкурентноспособност“, заяви Агилера. Според нея трябва да се отчете важността на времето в което се извършва зелената трансформация на земеделието и това, кой ще плати цената за нея. По думите и е нужно да се намери баланса между производството на храни и околната среда, и да има реципрочност на стандартите при производството на храни.

Науката е против драстичното увеличаване на изискванията за фермите с над 150 животни

„Според нас налагането от страна на Европа на драстични изисквания към фермите с над 150 животни би имало отражение върху различните производствени системи като екстензивните системи, където се намира месодайното говедовътство“, предупреди проф. Живко Кръстанов от Земеделския институт в Стара Загора към ССА.

„Отделянето на вредни емисии от подобни екстензивни системи на производство с над 150 животни на практика е изравнено с емисиите, които се поглъщат от пасищата, като в някои модернизирани системи дори пасищата поглъщат повече вредни емисии отколкото отделят“, добави проф. Кръстанов. Въвеждането на подобни ограничения според него ще доведе до загуба на рентабилност на стопанствата с над 150 животни и увеличаване на себестойността на произведената продукция. „За мен прилагането на подобен подход към всички видове животни и стопанства е неперспективен и неосъществим метод“ заяви още Кръстанов.

Що се отнася до подхода към интензивните системи на производство, от които у нас идва по-голямото производство на мляко и месо, проф. Кръстанов каза , че в момента няма друго технологично решение за намаляване на вредния отпечатък, освен добавките към фуражите като водорасли например, които могат да намалят частично нивата на изхвърлянето на вредни емисии.

„Може да се изгради кравеферма с нулев вреден отпечатък, нещо за което имам одобрен патент, но тя трябва да се направи изцяло наново. Що се отнася до преструктуриране на интензивни системи за производство с над 150 животни, науката все още не разполага с модели и решения, които са доказали своята ефективност за да се осъществи това преструктуриране“, добави още той. Ако Европа запази политиката си за въвеждане на драстични мерки срещу животновъдните стопанства с над 150 животни, това според него ще доведе до фалити на повечето екстензивни стопанства, които срещу направените от тях инвестиции за намаляване на вредния отпечатък няма да получат нищо, нито повече продукция като количество, нито като качество. Подобна политика по думите му ще доведе до застрашаването на продоволствената сигурност не само на Европа, но и на България. “В условията на кризи като настоящата война в Украйна Европа трябва много добре да премисли някои от детайлите на тази своя политика, така че да не се стигне до там, че тя да стане неосъществима и да доведе до силна редукция в производствените системи в Източна Европа и в България“ предупреди още ученият.

Copa-Cogeca: Фермерите са притеснени, че не знаят как ще се прилагат правилата

]Фермерите трябва да знаят условията и правилата за прилагането на стратегията „От фермата до трапезата“, а засега прилагането им е неизвестно, и това е притеснително.
„Посоката е ясна, но прегледах едни цифри – от 28 действия, които има в стратегията, досега са представени 10 и предстои да бъдат представени още 18. Трябва тепърва да видим как ще започне изпълнението, но се чуват разнопосочни гласове“, заяви Патрик Пагани, политически съветник от най-голямата европейска лобистка организация на фермерите. Според него в оставащите седем години до 2030 година, трябва да се приложат иновации в земеделието, в същото време да се въведат справедливи условия за всички, справедливо заплащане на фермерите и справедлива търговия, защото иначе тази стратегия няма да работи. Освен това в новия бюджет на ЕС за земеделие трябва да се вземе в предвид и инфлацията, тъй като това е важно за фермерите.

Ключово за производителите на фуражи ще е диверсификацията на производството

Според Александер Гьоринг, председател на Европейската федерация на производителите на фуражи, в контекстана зелената сделка от важно значение за тях ще бъде да успеят да диверсифицират своето производство. „Нещата са в нашите ръце и с помощта на иновациите можем да оптимизираме нашето производство“, заяви той. По думите му производителите на фуражи са отворени към използване на различни алтернативни източници на протеин, като в условията на Зелената сделка тя е ориентирана както към потреблението, така и към усилията за намаляване на вредния отпечатък и антибиотичната резистентност на животните.

Симеон Караколе: Проблемът е отсъствието на хармонизирано национално законодателство

За нас като браншове проблемът не е толкова Зелената сделка,а липсата на национално хармонизирано законодателство към нея и трябва на фона на ситуацията в момента да обясняваме, че страната ни се е превърнала от нетен износител в нетен вносител на продуктите. Ние консумираме 40% от млечните си продукти,които не се произвеждат от българско мляко. 70% от свинското месо което потребяваме също не е българско Важно е да се говори за това, и какви мерки ще се приложат на хоризонтално ниво, защото в момента у нас Зелената сделка се разбира като масово отдаване на пасища за изграждане на соларни системи, нещо което не знам как би се разбрало например в Германия“, заяви председателят на Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите НОКА Симеон Караколев. Като пример за отсъствие на национално законодателство, което да предотвратява измамите с храни, Караколев посочи производството на сирене, при което съдържанието на вода достига до 80%. Никой според него не говори за това, какви мерки ще предприемем на национално ниво за хармонизиране на националното законодателство към принципите на Зелената сделка.

Г-н Неков, може ли да се говори за пауза в Зелената сделка с оглед развитието на войната в Украйна?

По-скоро на преден план излиза продоволствената сигурност за сметка на Зелената сделка, защото в една подобна динамична ситуация трябва да се вземат навременни действия. Една такава мярка беше да се разреши на фермерите да засеят земите оставени под угар с протеинови култури. Подобна мярка предложена от ЕК смятаме за разумна.

Как на практика може да се осъществи това?

Става дума за това процентът земеделски земи оставени под угар да се използват за увеличаване на площите с протеинови култури с цел да имаме по-голяма продоволствена сигурност.

Как ще коментирате инициативата на Австрия въобще за увеличаване на площите с протеинови култури в Европа и за приемане на специална стратегия за протеиновите култури?

Насоката на ЕК е изцяло към преодоляване на дефицита от аграрна продукция. Като говорим за изхранване на населението, протеиновите култури са точно такива.

От следващата сеитбена кампания ли ще се постави този акцент върху тях?

Не, още от тази кампания, защото се касае за намаляване и на зависимостта на европейските страни от внос на фуражи и съставки за тях от Русия и от трети страни. Нашите фермери вече търсят възможности за разширяване на производството на протеинови култури. Дори при среща с фермери от Силистренско получих въпроси именно по тази тема, дали ние ще защитим подобна мярка. Още повече и това което казах по време на заседанието на земеделската комисия, че ние подкрепяме предложението на Хърватия и Кипър до 5% от средствата по втори стълб да се използват директно за подпомагане на най-засегнатите земеделски производители. Имаме ресурси които могат да бъдат използвани за целта.

В интервюто са използвани въпроси и на колеги от други медии

Заради войната в Украйна Брюксел обмисля да преразгледа Зелената сделка, информира topagrarcom. Комисарят по земеделие Януш Войчеховски вече изказа мнение, че планираната аграрна реформа и Зелената сделка се нуждаят от преоценка.

Ханс фон Елберфелд, председател на браншовата организация на семейните стопанства в земеделието и горската индустрия подкрепи изявлението на Войчеховски, като заяви че „ сегашната ситуация е свързана с огромни предизвикателства пред снабдяването на агро-хранителната индустрия със суровини“. Ето защо според него политиците имат огромната отговорност да повишат продуктиността на европейските фермери.

Преоценка на Зелената сделка според него е нужна, защото заради конфликта в Украйна тя ще загуби своята ефикасност по отношение на климата. Според последните научни изследвания в сегашния си вариант Зелената сделка би довела до намаляване на средните добиви от земеделските култури в Европа с между 10 и 20% и в дърводобива с до 42%. Това ще доведе като последица до складирането на продукция в други части на света.

Междувременно депутати от ЕП все повече настояват за предприемане на мерки от страна на ЕК за осигуряване на продоволствената сигурност. Според някои от тях в момента ЕС е силно зависима от вноса на протеинови белтъци от Украйна.

На 23 март се очаква Европейската комисия да трансформира директивите за устойчива употреба на пестициди (SUD) в Регламент за устойчива употреба на продукти за растителна защита. Специализираният портал arc2020.eu съобщава за изтекла информация за предвижданите промени в европейската директива, според която се оценяват три варианта.

Първият вариант предвижда поставените цели за редукция на пестицидите от 50% да не се обхваща от законодателството. Предвижда се подобряване на системите за консултиране и насоките за потребителите на пестициди. Ще бъдат насърчавани техниките за прецизно земеделие за намаляване на „употребата и риска“ на химически пестициди.

Вторият вариант предвижда целите за намаляване на пестицидите с 50% да станат правно обвързващи на ниво ЕС. Държавите-членки ще определят свои собствени национални цели за намаляване, които подлежат на годишно докладване от тях .Използването на по-опасни пестициди ще бъде забранено в чувствителни зони като градските зелени площи. Професионалните потребители на пестициди ще трябва да водят електронни записи за употребата на пестициди и за IPM, за да помогнат за ограничаване на употребата. Националните органи ще събират и анализират тези данни, за да наблюдават напредъка и да разработят коригиращи мерки, ако е необходимо. Независимите консултантски служби ще съветват потребителите на пестициди относно алтернативни техники и IPM.

Според третия вариант целите за ограничаване на пестицидите с 50% се предвижда да станат правно обвързващи както на европейско, така и на национално ниво. Той предвижда използването на всякакви химически пестициди да бъде забранено в чувствителни райони като градските зелени площи.

В изтеклата информация се твърди, че предпочитан е последният вариант при който целите за намаляване на пестицидите ще са правно обвързващи и на европейско и на национално ниво. Изключение се прави за целите свързани с намаляването на риска, където се предпочита вторият вариант.

Според изтеклата информация, „целите за употреба на пестициди от 50% и намаляване на риска ще станат правно обвързващи на ниво ЕС, като държавите-членки определят свои собствени национални цели за намаляване на риска“.

През тази седмица Европейската комисия представи план с действия за стимулиране на биопроизводството, информира AG-Press.eu. Целта му е да се стимулира производството и потреблението на биопродукти в страните членки на ЕС, така че да се постигне една от целите на Зелената сделка- 25% от обработваемите площи до 2030 година да са за биоземеделие.

Изтъкват се предимствата на площите обработвани по биологичен път като с 30% по-голямото биоразнообразие, а към животните отглеждани по биологичен начин прилагането на по-високи изисквания за хуманно отглеждане с приемането на по-малко антибиотици. От своя страна фермерите преминали от конвенционално към биопроизводство са по-устойчиви.

Планът предлага 23 действия, структурирани около 3 оси – повишаване на потреблението, увеличаване на производството и допълнително подобряване на устойчивостта и осигуряване на балансиран растеж на сектора.. Комисията ще насърчи отделните страни членки да изготвят национални планове за развитие на биоземеделието.

Отчитат се значителни разлики между държавите-членки по отношение на дела на земеделските земи, които понастоящем са под биологично земеделие, вариращи от 0,5% до над 25%. Националните планове за развитие на биоземеделието ще допълват националните стратегически планове за ОСП, като в тях ще се определят мерки които да надграждат предвидените вече в общата селскостопанска политика.

Понастоящем около 8,5% от земеделските площи на ЕС се отглеждат по биологичен начин и тенденциите показват, че при сегашния темп на растеж ЕС ще достигне 15-18% до 2030 г. Този план за действие предоставя инструментариум за допълнителен тласък и достигане на 25% .

В момента около 1,8% (7,5 милиарда евро) от ОСП се използват за подпомагане на биологичното земеделие. Бъдещата ОСП ще включва еко-схеми, които ще бъдат подкрепени с бюджет от 38 – 58 милиарда евро за периода 2023 – 2027, в зависимост от резултата от преговорите за ОСП. Еко-схемите могат да се използват за стимулиране на биологичното земеделие.

Изправени пред голяма нестабилност и очертаващият с се Брекзит без сделка, фермерите поискаха „яснота и стабилност“, за да могат да направят дългосрочни планове за инвестиции в подобрение на производствените методи. Секторът иска цялостна оценка на въздействието на Зелената сделка. Това поискаха при провелите се вчера онлайн разговори с Франс Тимерманс представители на Copa Cogeca.

Освен това те поискаха от заместник председателя на Европейската комисия Франс имерманс разяснения относно позицията на комисията по преговорите за новата обща селскостопанска политика, съобщават от организацията.

Тимерманс потвърди пред представители на най-голямата лобистка организация на фермерите в Европа отново своето обещание от февруари за оценка на въздействието върху всяко отделно предложение, което Комисията ще направи по Зелената сделка. Той успокои фермерите, че не се предвижда оттегляне на предложенията за промени в ОСП, тъй като има възможности за преговори между отделните страни в триалога . Както е известно в медийни изяви наскоро Тимерманс заплаши , че може да се стигне до подобен ход. Според Тимерманс ключова роля в зеления преход ще имат инвестициите в нови технологии и във въглеродно неутрално земеделие.

„Зеленият договор трябва да ни помогне да разширим усилията си сред всички фермери, без да оставяме никой зад себе си. Очакваме ЕС да извърши цялостна оценка на въздействието и институциите да продължат преговорите по реформата на ОСП след 2020 г. Всички ние се нуждаем от ясна рамка и визия за земеделието в ЕС“ каза председателката на Copa Кристиан Ламбърт.

От своя страна президентът на Cogeca Рамон Арменгол добави: „Готови сме да приемем предизвикателството относно амбициите за повишаване на устойчивостта. Но очакваме ЕС да подкрепи нашите действия, като подпомогне фермерите и техните кооперации с конкретни инструменти за иновации, технологии и инфраструктура, за да осигури необходимите инвестиции.“

Германското председателство на ЕС направи някои съществени предложения, с които да неутрализира екологичните аспекти на предстоящия план за Общата селскостопанска политика /ОСП/. Германският министър  на земеделието, Юлия Кльокнер,  предложи да бъдат отслабени някои области, свързани с природата, да се вземат средства от еко-схемите и потенциално ОСП да бъде „защитена“ от Зеления пакт, флагманът на ЕК.

Документ от 3 септември, подготвен за Специалния комитет по земеделие за 7 септември 2020, засяга три основни аспекта: области, резервирани за природата, известни още като стандарти за добро земеделско и екологично състояние на земята (ДЗЕС), пари за еко-схеми и върховенство на законодателството на страните-членки.

Тези предложения идват преди пленарното гласуване на ОСП законодателството, предвидено за октомври, което ще трябва да оформи ОСП 2023-2027.

По-малко за природата

Земеделски площи резервирани за природата, се наричат в настоящата ОСП  Екологично насочени площи и такива, за които сега се реферира в ДЗЕС 9 (заместващ сегашните екологично насочени площи):

• Минимален дял земеделска площ, предназначена за непроизводствени обекти или площи

• Запазване на особеностите на ландшафта

• Забрана за рязане на живи плетове и дървета през размножителния период и периода на отглеждане при птиците

• Прилагане, по възможност, на мерки за избягване на инвазивни растителни видове

Понеже някои от страните-членки искат специфичен минимален дял на производствените/непроизводствените площи и характеристики, германското председателство предлага следното:

„Германското председателство предлага минималният процент да бъде увеличен от 5% (както е в настоящите изисквания за ЕНП) на х%, но вместо процентът да се изчислява от земеделските площи, той да се изчислява от обработваемите земи в стопанството. По настояване на много от страните-членки, ще бъде възможно в минималния дял от обработваемите земи да се калкулират и някои непроизводствени обекти и площи. За площите с междинни култури (и само за тях) се предлага тегловен коефициент 0.3. За тези страни-членки, които искат да включват в изчисляването на минималния дял само непродуктивните обекти и площи, може да се предвиди по-нисък минимален процент (3%).

Този текст всъщност замаскира факта, че предложението на практика означава, че няма посочен процент – х%  извън 3%-вия минимум от обработваемите земи. С две думи нито х%, нито 3% е по-голямо от настоящите 5%.

Това предложение също означава, че не се предвиждат никакви условия за трайните насаждения и затревените площи или някакви други подобрения на ДЗЕС 9.

В контекста на кризите с биоразнообразието, Стратегията за биоразнообразието изисква 10% да бъдат предназначени за „селскостопански площи, характеризиращи се с високо разнообразие на ландшафта“  в този документ.

Как ще бъде изиграна Зелената сделка

Крайно обезпокоително, последното изречение в анекс 1 от документа на Председателството относно изменение на чл. 106 от проекта на Регламент, касаещ оценката и одобрението на Стратегическите планове казва, че „Оценката трябва да бъде единствено и само базирана на актове, правно обвързващи страните членки“.

Това е ключово, понеже има много противоречия как точно елементите на Зеления пакт – Стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биоразнообразието – ще бъдат интегрирани в ОСП. Работният документ на Комисията, публикуван на същия ден със стратегиите, изрично подчертава, че ОСП трябва ясно и амбициозно да вземе под внимание Зеления пакт, и че даже има възможност Стратегическите планове да бъдат връщани на страните-членки, ако не са достатъчно амбициозни в тази посока.

Включването на това последно изречение ще даде възможност на страните да могат да отслабят потенциала и силата на Зеления пакт при оформянето на ОСП.

Имайки предвид, че Зеленият пакт е флагмана на Европейската комисия, и в светлината на отслабения му потенциал по време на срещата на министър-председателите на държавите-членки преди лятната ваканция, това предложение представлява още един потенциален удар върху преминаването към по-устойчиво земеделие в ЕС.

Еко-схеми…без пари за 2 години

Маневра има и по отношение на еко-схемите. Понеже някои страни-членки се притесняват, че няма да могат да усвоят средствата за еко-схемите, германското предложение е: „Финансова гъвкавост, особено в началната фаза“, което означава че „в първите две години (2023 и 2024) средствата за еко-схемите могат да бъдат използвани за други директни плащания.“

Няма никаква индикация тези други директни плащания да бъдат интервенции, които могат да помогнат на фермерите да се подготвят за еко-схемите – написано е просто „други директни плащания“. Това на практика ще намали амбицията в структурирането на еко-схемите, тъй като държавите-членки ще ги отложат до 2025 г. А всъщност предстоящата ОСП ще приключи през 2027 година.

Зарежете тази ОСП! Какво ще направи Европейската комисия?

Този ход на мощното германско председателство хвърля ръкавицата на Европейската комисия. Комисарите Урсула фон дер Лайен и Франс Тимерманс нарекоха Европейския зелен пакт „нашето (европейско) стъпване на Луната“. С тези три елемента: отлагане на еко-схемите, отслабване на ДЗЕС 9 и разграничаване на процеса по одобряване на Стратегическите планове от Зеления пакт –  предложението на Юлия Кльокнер поставя в безизходица земеделския сектор и невъзможност да се справи с колапса на биоразнообразието, адаптацията на климата и справедливия преход.

Слуховете в Европейския парламент са, че групата на Европейската народна партия групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите също планират да отслабят предварителните условия (conditionality) или чрез отмяна, или чрез преформулиране на ДЗЕС.

С Парламент и със Съвет, които се опитват да унищожат екологичния прогрес, топката сега е в ръцете на Комисията. Европейската комисия всъщност може да оттегли своето предложение за новата ОСП по всяко време и на всеки етап, дори и по време на триалога. Имайки предвид как новото предложение на Кльокнер е извън всякакъв синхрон с Европейския зелен пакт и амбицията за ОСП, въпросът сега е – Ще има ли кураж Комисията да направи това?

Източник: Институт за агростратегии и иновации

Ирландското специализирано издание  Irish Farmers Magazin организира вчера уебинар, в който председателят на Главна дирекция „Земеделие“ към ЕК Волфганг Бъртсчер посветен на ОСП и зелената сделка. гледайте видеото тук

Кризата с коронавируса показа, колко зависимо е европейското земеделие от дейности като транспорта например, и в този смисъл то трябва да се диверсифицира, заяви в отговор на журналистически въпрос еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски. Според него това е и една от целите на дългосрочната стратегия „От фермата до масата“. Що се отнася до площите за биоземеделие, Войчеховски каза, че всяка отделна страна сама ще решава с какъв процент площи за биоземеделие ще допринася за постигане на общата цел от 25% обем на обработваемите площи, и това се дължи на това, че стопанствата са различни по размери в отделните страни, и използването в по-голяма или по-малка степен на пестициди.

Войчеховски добави, че отсъствието му по време на представянето на стратегиите за биодиверсификацията и „От полето до масата“ не означава подценяване на тези стратегически документи от негова страна, защото те са били представени от основите еврокомисари, отговарящи за зелената сделка и околната среда.

Януш Войчеховски взе участие в специално организиран от AG Press.eu уебинар, в който беше представен и анализ за връзката между ОСП иЗелената сделка. На експерите бяха поставени и редица въпроси, свързани с редукцията на пестицидите и ани употребат на антибиотични вещества и емплементацията на новата ОСП вЗелената сделка.

Пандемията от коронавируса и ограничителните мерки в редица европейски страни, целящи да възпрепятстват разпространението на Covid 19 вече се отразяват не само на социалноикономическото положение в ЕС, но и на работата на администрацията. Работата по ключовата стратегия, наречена „От фермата до масата“ може да се забави най-малко с един месец заради пандемията. Според последните информации от Брюксел, представянето на стратегиите „От фермата до масата“ и за запазване на биоразнообразието които са част от Зелената сделка се отлага за 29 април, съобщава euractiv.de. Това означава минимум едномесечно прекъсване на работата. От началото на пандемията институциите в ЕС преминаха на дистанционен режим на работа с пълно ограничаване на директните срещи и повечето експерти работят в домашни условия.

Определеният нов срок за представяне на двете стратегии все още не е окончателно потвърден към настоящия момент, и може да бъде променен във секи един момент според ситуацията. Говорител на ЕК потвърди за Euractiv, че работата по основополагащите документи в Зелената сделка продължава и се очаква те да бъдат представени в „идващите няколко седмици“.

Председателят на аграрната комисия в ЕП, германският християндемократ Норберт Линс приветства отлагането, като написа в Туитър, че „от това ще спечелят всички, особено във времена като сегашните, когато доставките на храни са толкова важни“. Срокът за приключване на консултациите със заинтересованите страни по тези документи изтече на 20 март.

Страната ни може да получи 458 млн. евро по Зелената сделка, при условие че за всяко едно получено евро изхарчи две за осъществяване на целите за постигане на въглеродно неутрална Европа до 2050 година. Това съобщава „Дневник“. Разпределението на парите от така наречения „фонд за справедлив преход“ бе направено само ден след обявяването на механизма за финансиране на Зелената сделка. Както се очакваше, Полша ще получи най-много, следвана от Германия и Румъния. Трите страни ще ползват 50 процента от помощите или 3.6 милиарда евро, съобщава платформата за устойчиви финанси и отговорни инвестиции „Новетик“

Механизмът предвижда да се подпомогнат страните в ЕС да се откажат от секторите в промишлеността с най-големи въглеродни емисии. Целта на комисията е фондът да стане оперативен от 2021 година. Минималната помощ според разчетите на Брюксел е 6 евро на човек, като помощите ще бъдат разпределени между всички страни.

При разпределянето на средствата са приложени точни критерии като парниковите емисии от промишлени сектори в региони, където въглеродните емисии надвишават средните за Европа (този критерий участва в 49 процента от случаите). Взети са предвид и процентът на заетостта в тези сектори със силен въглероден отпечатък (50 процента), както и делът на производството на шистов петрол и торф.

Депутатите от Европейския парламент одобриха Зелената сделка, предложена от Урсула фон дер Лайен, съобщава „Дневник“. Той предвижда ЕС да стане въглеродно неутрална икономика до 2050 година, като парламентаристите призоваха за :адекватно финансиран механизъм“ за справедлив преход към неутрална икономика и по-амбициозни цели за намаляване на вредните емисии до 2030 година- 55% спрямо 1990 година вместо предложените от комисията 50%.

С цел да се предотврати изместване на въглеродните емисии, породени от различията в амбициите по отношение на климата на световен мащаб, парламентът призовава за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, съвместими с правилата на СТО. По-високи цели за енергийна ефективност и възобновяема енергия, включително обвързващи национални цели за всяка държава членка за последното, както и преглед на други законодателства на ЕС в областта на климата и енергетиката са необходими преди юни 2021 г., добавиха още депутатите.Резолюцията бе приета с 482 гласа „за“, 136 гласа „против“ и 95 „въздържал се“.

Вчера Урсула фон дер Лаен представи пред депутатите от ЕП проекта за нова зелена сделка, като заяви, че моделът на изкопаемите горива е отживелица, пише БНР.

Българската позиция е, че целите на пакта не трябва да пречат на социалното и икономическо развитие, като е нужен ясен ангажимент на европейско ниво към държавите членки с по-нисък БВП от средния за Съюза, към регионите и групите, които ще понесат най-голямата тежест на прехода. „Убедена съм, че старият модел на растеж, който се базира на изкопаеми горива и замърсяване, е отживелица и е несъвместим с нашата планета. Европейският Зелен пакт е нашата нова стратегия за растеж. Това е стратегия за растеж, която дава повече, отколкото взема“, каза Фон дер Лайен. По думите и се предвижда създаване на специален фонд за преход за най-уязвимите сектори

„Този преход също ще изисква време, подкрепа и солидарност. Затова още през следващата година ние ще предложим да се създаде фонд за справедлив преход, в който ще се набират публични и частни средства. Европейската инвестиционна банка ще бъде негов лост с амбицията да събере 100 млрд. евро под формата на инвестиции през следващите 7 години. Той ще бъде в помощ на тези сектори и региони, които трябва да наваксват“, разясни още тя.

Според Франс Тимерманс се планира ядрената енергия да е част от микса по зеления пакт, въпреки че не е устойчива, но не произвежда въглеродни емисии.

Кой как реагира на предложения зелен пакт

Три от централноевропейските страни се обявихасрещу плановете  на ЕК за постигане на нулеви парникови емисии до средата на века. Унгария е против поемане на ангажименти преди да се направят изчисления въз основа на настоящите задължения до 2030-а. Чехия иска ядрената енергетика да бъде включена като източник без парникови емисии, а Полша иска по-точни гаранции за финансиране на прехода.

Страните членки не постигнаха съгласие за класификацията на зелените проекти, които ще могат да се ползват от субсидии и данъчни облекчения.

Какви са основните положения от пакта, представени от агенция „Ройтерс”

Фон дер Лайен иска ЕС да намали въглеродните емисии с поне 50% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., при положение, че настоящата цел е 40 на сто. Тя може да я увеличи до 55%.

Еколобисти настояват за още по-амбициозните 60 или 70 процента до 2030 г., но критици заявяват, че нейните планове може да  осакатят европейските индустрии.

Климатичен закон: В момента има почти единодушна подкрепа сред страните членки ЕС да стане климатично неутрален – да не отделя парникови газове в атмосферата отвъд това, което може да бъде абсорбирано – до 2050 г. Фон дер Лайен е обещала да представи първия Европейски климатичен закон до март 2020 г.

Нови данъци: Комисията започва да работи незабавно над въглероден данък за замърсяващите чуждестранни фирми в опит да предпази бизнеса в ЕС, който да продължи да се стреми да бъде „еко“.

Фон дер Лайен казва, че новият данък, който ще бъде въведен през 2021 г., ще се съобрази с правилата на Световната търговска организация. Тя ще реформира и системата на ЕС за търговия с емисии, която облага с данък индустрии, така че да бъдат включени мореплаването, авиацията, трафика и строителният сектор.

Преходен фонд: Няколко от 28-те страни членки, предимно от Източна Европа, искат финансова помощ за преход от фосилни горива. Отговорът на ЕК е „справедлив преходен фонд“.Неговият размер ще зависи от изхода на преговорите за многогодишната финансова рамка (2021-2027 г.) и от кохезионните фондове на блока, но се очаква да бъде поне 35 млрд. евро плюс десетки милиарди допълнително субсидиране от други източници като Европейската инвестиционна банка.

Областта на земеделието и биоразнообразието: Фон дер Лайен обеща да освежи земеделието с политики като „От фермата до масата“, насочени към помощ за фермерите да произвеждат храна по по-устойчиви начини.