Тагове

Новият германски министър на земеделието Джем Йоздемир, който както е известно освен че е от партията на зелените, е и заклет веган призовава германците да изоставят полуфабрикатите и да минат на по-здравословна и биологично произведена храна, съобщава „Дойче Веле“. В Германия Йоздемир е известен със своите гръмки и паметни изказвания като това от края на декември пред „Билд ам Зонтаг“: „ Понякога ми се струва, че машинното масло за нас е по-важно, отколкото хубавото олио за салата“, което стана част от течащата във федералната република дискусия, засегнала не само качествената храна.

Според него средностатистическият германец се храни нездравословно, а над 50% от населението е с наднормено тегло, причината за което е прекаляването със захарта и солта и особено в полуфабрикатите. „Политиците много дълго се опитват да накарат хранителния сектор да намали съдържанието им в готовите храни. С това вече е свършено!“, заяви министърът и се закани да въведе цели, които задължително трябва да бъдт изпълнени от производителите на храни.

Зеленият политик е на мнение, че не само качеството, но и цените на храните в Германия са много ниски. „Повече не трябва да има борсови цени на храните, защото те водят до разрушаване на стопанствата и възпрепятстват достойното отглеждане на животни, способстват за изчезване на видовете и разрушават климата. Това трябва да се промени“, заяви още Йоздемир. Освен това цената на храните трябва да отразява екологическата реалност.

Коалиционното споразумение между социалдемократите, зелените и либералите включва и клаузи, според които трябва да се направи коренна промяна в германското земеделие. Една от целите е увеличаване на дела на земята за биоземеделие от 10 на 30% към 2030 година

Изказванията на Джем Йоздемир предизвикаха остра реакция у доскорошните управляващи от християндемократическата партия. Премиерът на Бавария Маркус Зьодер заяви в тази връзка, че правителството в Берлин не трябва да казва на хората какво и колко да ядат. Земеделието е един от стълбовете на икономиката в Бавария, а фермерският бранш там е с мnого сериозна тежест.

За шефа на Германската асоциация на хранителната индустрия Кристоф Минхоф исканията на Йоздемир не са нещо ново. „Йоздемир се блъска в открита врата“, заяви Минхоф, като добави: „че това не би помогнало ако дадена компания произвежда стока, която може да остане на регалите. Трябва да се произвеждат такива продукти, които потребителят ще купува.“

Хранителната индустрия е готова да направи нужните промени не по-малко от всяка друга индустрия, за да стане по-екологосъобразна“, подчерта той. Никой според него не иска да яде месо от измъчвани животни. Всички цели в тази насока вече стоят на дневен ред, но единственият проблем е, че това ще струва повече пари. И главният въпрос според Минхов е, кой ще плати цената за това.

Мерките предлагани от Йоздемир не трябва да остават неоценени. Това потвърждава и доклад представен през юли миналата година от комисията по въпросите за бъдещето на земеделието, в която влизат учени, фермери, представители на бизнеса и специалистите по защита на правата на потребителите, околната среда и защита на животните.

Заключенията в доклада показват, че ако се изпълнят мерките за въвеждане на по-здравословен режим на хранене, говеждото месо например в супермаркета би поскъпнало шесткратно и би струвало 80 вместо 13 евро. Подобно поскъпване се обяснява с високата цена за предотвратяване на замърсяването на околната среда и загубата на биоразнообразие. Според мнение на комисията млечните продукти биха стрували в този случай с между 2 и 4 пъти по-скъпо.

Според оценки на комисията щетите за околната среда нанасяни от земеделието в Германия годишно възлизат на близо 90 млрд. евро, ето защо в нейния доклад се казва , че ежегодни инвестиции от порядъка между 7 и 10 млрд. евро за преминаване към биопроизводството биха били пари хвълени на вятъра. В най- добрия случай без намаляване на поголовието от животни в страната няма как да се мине.

Това че въпросният доклад е приет единодушно показва, че няма кой знае какви разлики в позициите на фермерите и еколозите. В най-добрия случай земеделските производители искат потребителите повече да оценяват техния труд. „Ако потребителите осъзнато започнат да купуват регионални или екологично чисти храни, то те ще допринесат за увеличаване на добавената стойност“, казва председателят на независимата асоциация на свободните фермери Райнхард Юнг.

Що се касае до хранителната индустрия, той е на мнение, че цените на храните не е задължително да се увеличават заради плащанията към фермерите. „Посредниците между производителя и потребителя заработват много „, отбелязва той, „И ако се отдадат част от тези средства на големите търговски вериги или преработвателни предприятия, то на потребителя не би му се наложило да плаща кой знае колко повече.“

В списъка с мерки предложени от земеделския министър Йоздемир фермерите биха искали да се изпълнят най-вече три от тях. Първо указанията върху опаковките на храните трябва да помогнат на потребителите по-лесно да намерят местните продукти. Второ- фермерите искат по-справедливи отношения с доставчиците, като знаят отрано, колко пари биха получили за продукцията си. В момента крупните доставчици плащат на производителите със задно число и то в зависимост от ситуацията на пазара.

Юнг критикува несправедливата политика в млекопроизводството, защото например чак месец след като продаде млякото си , разбира колко ще му бъде платено за литър мляко. „Това е тази сума, останала след като всички посредници по веригата са си получили парите“, добавя той.

На трето място той призовава да се приеме закон за декартелизацията за да се разруши монопола на големите отраслови концерни. Според него подобен закон може да доведе до намаляване на цените, увеличаване на конкуренцията и да даде възможност на фермерите активно да се включат в нея.

И докато маркировката на продуктите вече е залегнала в коалиционното споразумение, то за декартелизация в него се говори съвсем общо. Правителството планира да създаде специална финансова система която да се попълва от участниците на пазара, и средствата в нея да отиват за компенсация на производителите и поощряван на инвестициите.

Според Асоциацията на германските фермери, която е с по-голяма тежест сред лобиските фермерски организации в страната, приемането на антимонополно законодателство в сектора е малко вероятно да се приема както от политическа, така и от юридическа гледна точка, като се дават примери с някои други европейски страни, в които антимонополните органи се сдобиха с успехи срещу окрупняване на големите компании, смята заместник председателят на организацията Уве Хемерлинг.

Освен това обаче не трябва да се забравя и социалната цена. Лявоцентристкото правителство на Олаф Шолц не би могло да игнорира факта, че високиете цени на храните не биха били по джоба на хората. По данни на статистиката през 2019 година 7 млн. германци или почти всеки 10-ти е бил на социални помощи, ето защо социално слабите ще се нуждаят от допълнителна държавна подкрепа за да могатда си позволят по-скъпите храни.