Тагове

Експертите очакват спад на печалбите в зърнопроизводството и производството на препарати

 

Според прогнозите на експертите от нидерландската банка Rabobank намаляването на стойността на цените на земеделската продукция в близко бъдеще ще се отрази негативно на печалбите на фермерите и то най-вече на зърнопроизводителите, информира UkrAgroConsult. Очаква се също и спад в печалбите за компаниите производители на химикали и пестициди, най-вече заради натрупаните големи запаси от непродадена продукция.

„Агрохимическите компании се опитват да излязат от кризата предизвикана от наличието на големи запаси“, се казва в отчета на експертите от Rabobank. Що се отнася до цените на минералните торове, в отчета се казва, че цената на амониевия нитрат и другите торове ще останат над средното историческо ниво като се отчита глобалния натиск върху търсенето и предлагането.

Експертите предричат трудни годин

Според експертите липсата на китайска продукция в съчетание с промяната на динамиката на пазара са довели до напрежение, като най-стабилни остават цените на калиевия хлорид. Не се очаква спад в цените на калиевия хлорид , тъй като според анализаторите настоящата пазарна цена на този вид минерални торове е близка до тяхната себестойност.

Според прогнозите на Rabobank през 2024 година на пазара ще бъдат доставени приблизително около 45,5 млн. тона , а през 2025 година 46,6 млн. тона минерални торове.

„Следващите няколко години както за производителите на пестициди и химикали, така и за производителите на селскостопанска продукция ще са трудни, но постепенно очакваме възстановяване на сектора“, се казва още в анализа на Rabobank.

 

Недоволството на земеделските производители е тест не само за бъдещето на Зелената сделка, но и на Европа

 

Въвеждането на нови по-високи екологични изисквания и ограничаване употребата на пестициди и антибиотици са само върха на айсберга на всеобщото фермерско недоволство, обхванало Европа през изминалите седмици. Вместо да са по полетата и нивите да сеят пролетни култури, земеделските производители блокират пътища и магистрали. Недоволството им изригна като снежна лавина и обхвана почти цяла Западна Европа- от Балтийските страни през Румъния, Полша, Германия и Франция. Протести обмислят и производителите в Италия. У нас дипломатичните усилия най-вече на премиера Денков и съществуващото междубраншово разделение за сега спират организирането на по-мащабни протести, които да се включат в общоевропейската лавина.

Стремежите за екологизация на земеделието които определено не се нравят на земеделските производители са допълнени и от геополитически проблеми като конфликта в Украйна, в резултат на които брюкселските бюрократи позволиха безмитен внос на украинска аграрна продукция, без преди това да е изградена надеждна система за контрол, като освен това оставиха страните членки сами да се оправят със заливащите ги слънчоглед и царевица от Украйна.

Всичко това допълнено от все още невъзстановени пазари след края на пандемията, с нараснала себестойност на земеделската продукция в цяла Европа заради вложените в производството скъпи препарати и енергия на висока цена, изкара фермерите по улиците. Еврократите несъбудили се още от зимната летаргия бяха заляти от протестната вълна. Председателят на ЕК Урсула фон Дерлаен обяви началото на някакъв стратегически диалог за нов ред в земеделието, без обаче да спомене дали това означава смекчаване на неговото позеленяване или прилагане на други мерки като финансови инструменти за потушаване на фермерското недоволство. Друг е въпросът дали отиващият си вече състав на Европейската комисия ще има време да събере образно казано някакви плодове от обявения стратегически диалог.

Политическата ситуация и то при задаващи се европейски избори съвсем не е в полза на заспалите евробюрократи, свикнали да живеят в собствения си лъскъв свят. Защото на хоризонта се задава още една вълна, способна да разтърси из основи света в който са свикнали да живеят . Много по-опасна от тази на фермерските протести. Вълната на крайно десните и популистки организации, за които протестите на фермерите са като мана небесна пред стремежите им да получат още по-голяма представителност в европейските институции. Опити да се яхнат протестите на фермерите от такива организации не липсваха както у нас, в края на миналата година, така и в страни като Германия и Франция в началото на тази.

При развитие на сценарий приемащ се от политолози и наблюдатели като вероятен, при който популистките организации се окажат не и без помощта на земеделските производители главни победители на европейските избори, не е изключено следващият еврокомисар отговарящ за земеделие съвсем да не прилича на отворения към диалог Войчеховски, а на гаулайтер от популистка формация, който да зачеркне всички досегашни усилия за каквото и да е позеленяване на европейското земеделие.

Европейското земеделие от десетилетия суперсубсидирано наистина има нужда от реформи, ама такива които да променят модела на субсидиране, който очевидно не работи. Въпросът е обаче, дали еврократите в Брюксел не се сетиха прекалено късно за стратегически диалог със заинтересуваните страни, едва след като колата се обърна и недоволните фермери наложиха пътни блокади ?

А за кого бие камбаната, дали за промяна на неработещия модел на европейско земеделие, или за край на олялите се еврократи и Европа каквато я познаваме, ще покажат самите жители на Европа.

Явно човечеството съвсем скоро ще се управлява не от политици, а от изкуствен интелект. Дали навлизането му в ежедневието ни ще донесе само ползи или вреди, тепърва ще оценяваме. За сега ползата от него е, че за разлика от политиците, без да проявява неудобство или нежелание, може да отговаря на всякакви въпроси. Ето защо от Nivabg.com се обърнахме с няколко въпроса за да разберем какво мисли за българското и европейско земеделие. След въпроса, как да преборим субсидаджиите явно се притесни 🙂 или му писна да отговаря на български език, но това може да се отчете като минус в развитието му като интелект.

 

Представи се, кой си ти?

Аз съм ChatGPT, голям езиков модел трениран от OpenAI.

Как ще се развие българското земеделие в следващите десет години?

Не може да се предскаже точно как ще се развие българското земеделие в следващите десет години, но може да се предположи, че технологиите и иновацииte в областта на земеделието ще имат важно влияние. Това може да включва по-ефективни методи за управление  на растенията и животни, а също и по-добри практики за защита на околната среда. Важно е да се подкрепя и развитието на българското земеделие, за да се поддържа здравето на населението и да се подобрят условията за живот в страната.

Как фермерите могат да станат по-устойчиви и да произвеждат повече?

Фермерите могат да станат по-устойчиви и да произвеждат повече, като възприемат комбинация от техники, като например: Интегрирано управление на вредителите (IPM): Намаляване на необходимостта от синтетични пестициди чрез използване на естествени хищници и други методи за контрол на вредители и болести. Консервиращо земеделие: Система на земеделие, която намалява ерозията на почвата, запазва водата и увеличава плодородието на почвата чрез техники като сеитбообращение и намалена обработка на почвата. Прецизно земеделие: Използване на технология за събиране на данни за условията на почвата и културите, метеорологичните модели и други фактори за вземане на по-информирани решения относно засаждането, торенето и контрола на вредителите. Възобновяема енергия: Възприемане на възобновяеми енергийни източници като слънчева, вятърна и биогаз за захранване на фермите и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Разнообразяване на културите: Отглеждането на смесица от култури, вместо да се разчита на една култура, може да намали риска от провал на реколтата и да увеличи общите добиви. Управление на добитъка: Подобряване на практиките за управление на добитъка за намаляване на отпадъците, повишаване на ефективността и подобряване на здравето и хуманното отношение към животните. Чрез прилагането на тези техники фермерите могат да подобрят своята устойчивост, производителност и рентабилност.

Как може да се замести монокултурното земеделие?

 

Инвестиране в технологии: Инвестирането в нови технологии, като автоматизиране на земеделските процеси и интелигентни системи за мониторинг на rasteniqta и животните, може да повиши ефективността и производителността.
1. Развитие на качествени практики: Прилагането на добри земеделски практики, като интегрирано управление на плевелите и защита на околната среда, може да повиши устойчивостта на фермерските дейности и да подобри качеството на произведените продукти.
2. Сътрудничество: Сътрудничеството с други фермери, доставчици или държавни органи, може да допринесе за разделяне на знания и ресурси, които могат да повишат устoj`iwostta.

Правилен ли е моделът на подпомагане на земеделието който прилага Брюксел в ОСП сега?

Не може да се даде точен отговор за правилността на модела на подпомагане на земеделието, който прилага Брюксел в ОСП сега, тъй като това е контроверзивен въпрос, който зависи от много фактори, като целите на политиката, икономическите и екологически условия, както и отговора на страните членки и земеделската индустрия.

Тогава как може да обясните исканията на производителите от България и другите новоприсъединени страни членки за изравняване на субсидиите? Справедливи ли са или не?

 

Исканията на производителите от България и другите новоприсъединени страни членки за изравняване на субсидиите се основават на принципа на справедливост и равен достъп до подкрепата от Европейския съюз. Те искат субсидии, които са подобни на тези, които получават производителите в другите страни членки на ЕС. Аргументът е, че всички членове на ЕС трябва да имат еднакви условия за конкуренция и единна политика за подпомагане на земеделието.
Дали те са справедливи или не, зависи от много фактори, като исторически и културни разлики, ресурсна ограниченост, икономически условия и т.н. Обаче, po принцип, справедливостта на исканията може да се оценява чрез сравнение с политиката и практиката на другите страни

Какво трябва да се направи, за да се изкоренят корупционните схеми в българското земеделие, и парите от Европа да отиват към реалните производители, а не към онези, които само симулират че са фермери?

За да се изкоренят корупционните схеми в българското земеделие, трябва да се постигне следното:
1. Повишаване на прозрачността на разпределението на финансирането от Европа.
2. Усилие за спазване на законите и правилата за земеделие и финансиране.
3. Създаване на механизми за мониторинг и контрол на разпределението на финансирането.
4. Поддържане на система за подкрепа на реалните производители, която да е честна и достъпна.
5. Образователна кампания за повишаване на осведомеността на потребителите за производството на храните.

Кои методи на растителна защита могат да доведат едновременно до намаляване употребата на пестициди, запазване на екологията и биоразнообразието и до увеличаване на реколтата?

 

Има няколко метода за защита на културите, които могат едновременно да намалят употребата на пестициди, да запазят околната среда и биоразнообразието и да увеличат добивите. Тези методи включват: Интегрирано управление на вредителите (IPM) – система, която съчетава различни методи за контрол като биологичен контрол, сеитбооборот и използване на устойчиви сортове за намаляване на популациите на вредители и употребата на пестициди. Консервационно земеделие – земеделски практики, които защитават и подобряват почвеното плодородие, опазват биоразнообразието и минимизират ерозията на почвата. Използване на покривни култури – засаждане на култури между стокови култури за намаляване на популациите на вредители и подобряване на здравето на почвата. Биоконтрол – използване на естествени хищници и паразити за контрол на популациите от вредители вместо химикали. Развъждане на растения за устойчивост – отглеждане на култури, които са естествено устойчиви на вредители и болести. Земеделие без пестициди – използване на алтернативни методи като биологичен контрол на вредителите, сеитбооборот и използване на физически бариери за борба.

Може ли биопроизводството да изхранва населението ни?

Зависи от различни фактори като скоростта на растеж на световното население, възприемането на устойчиви земеделски практики, разпределението на храната и наличието на ресурси за производство на храна. Като цяло методите на биологично земеделие имат потенциала да осигурят достатъчно храна за населението, но са необходими значителни промени в настоящата хранителна система и земеделски практики, за да се гарантира, че производството на храни е устойчиво и отговаря на нуждите на нарастващото население. Освен това е от решаващо значение да се намалят хранителните отпадъци, да се подобри достъпът до храна за недохранените популации и да се насърчават по-здравословни диети.

Какво трябва да се направи в животновъдството за да се намали въглеродния отпечатък върху природата и околната среда?

 

Има няколко стъпки, които могат да бъдат предприети в животновъдството за намаляване на въглеродния отпечатък и подобряване на въздействието върху околната среда: Подобряване на храната за животни: Храненето на добитъка с диета с по-високо съдържание на фуражи и по-малко зърнени храни може да намали чревната ферментация и емисиите на парникови газове. Намаляване на хранителните отпадъци: Минимизирането на хранителните отпадъци по цялата верига на доставки, от производството на фуражи до преработката, може да намали емисиите на парникови газове. Подобряване на управлението на оборския тор: Прилагането на най-добрите практики в управлението на оборския тор, като компостиране, може да намали емисиите на метан, мощен парников газ. Намаляване на емисиите от транспорта: Минимизирането на разстоянието, което животните и техните продукти пътуват от фермата до пазара, може да намали емисиите от транспорта. Възприемане на регенеративни земеделски практики: Прилагането на регенеративни земеделски практики като покривни култури, ротационна паша и намалена обработка на почвата може да отдели въглерод в почвата, намалявайки емисиите. Насърчаване на устойчиво отглеждане на животни: Отглеждането на животни, които са по-ефективни при превръщането на фуража в месо, мляко или яйца, може да намали емисиите на единица произведена храна. Тези стъпки могат да помогнат за намаляване на въздействието на животновъдството върху околната среда, но е необходим всеобхватен и холистичен подход за значима и трайна промяна.

Как могат нанотехнологиите да помогнат в борбата с болестите по растенията и животните?

Нанотехнологиите могат да допринесат за борбата срещу болестите по растенията и животните по няколко начина. Например: Разработване на наноматериали за използване в селското стопанство: Наноматериалите могат да се използват за създаване на нови и по-ефективни пестициди, торове и други селскостопански продукти, които могат да помогнат за контрола на болестите. Нанодиагностика за ранно откриване на заболявания: Нанодиагностичните инструменти могат да помогнат за откриване на заболявания в ранен стадий, позволявайки бързо лечение и намаляване на разпространението на болестта. Целенасочена доставка на лекарства: Нанотехнологията може да се използва за създаване на системи за целенасочена доставка на лекарства за лечение на болести по животните и растенията. Тези системи позволяват прецизно доставяне на лекарства в засегнатата област, като намаляват необходимото количество лекарства и минимизират страничните ефекти. Подобрена безопасност на храните: Нанотехнологиите могат да се използват за разработване на нови техники и технологии за безопасност на храните, като наносензори, които могат да откриват патогени в хранителните продукти и да помогнат за предотвратяване на болести, причинени от храни. Това са само няколко примера за това как нанотехнологиите могат да допринесат за борбата срещу болестите по растенията и животните. Важно е да се отбележи, че въпреки че нанотехнологиите притежават голям потенциал в тази област, също така е важно да се вземат предвид потенциалните рискове и непредвидените последици, свързани с използването на нанотехнологии в селското стопанство и производството на храни.

Насекомите и другите алтернативи храни ще изместят ли месото?

Възможно е алтернативи на месото като заместители на месо на растителна основа или лабораторно отгледано месо потенциално да намалят търсенето на традиционно месо, но е трудно да се предвиди със сигурност. Възприемането на тези алтернативи ще зависи от фактори като потребителски предпочитания, цена и наличност. Освен това някои потребители все още може да предпочитат традиционно месо, така че е малко вероятно алтернативите да го заменят напълно.

Може ли изкуствен интелект като теб в бъдеще да прави политиката в земеделието вместо политиците, така че тя да е по-справедлива?

Да, технологиите с изкуствен интелект (AI) имат потенциала да играят роля в информирането и подпомагането на вземането на решения в селското стопанство. AI алгоритмите могат да анализират големи количества данни, да идентифицират модели и да правят прогнози, които могат да помогнат на фермерите да вземат информирани решения относно култури, добитък, използване на вода и др. ИИ обаче може само да подкрепя и информира вземането на решения, а действителното създаване на политика все още трябва да се извършва от избрани представители, които вземат предвид социални, етични и политически съображения. От решаващо значение е всяко използване на ИИ в селското стопанство да се ръководи от етични и прозрачни принципи, за да се гарантира справедливост и отчетност.

И накрая, ако можеш да направиш прогноза, как ще се развие европейското земеделие през следващите петдесет години?

Като езиков модел нямам способността да предсказвам със сигурност бъдещи събития. Въпреки това е вероятно европейската селскостопанска индустрия да продължи да се развива и да възприема нови технологии, като прецизно земеделие и устойчиви практики, за да отговори на изискванията за производство на храни и екологична устойчивост. Използването на възобновяеми енергийни източници и алтернативни източници на протеин също може да стане по-разпространено в индустрията. Тези прогнози обаче подлежат на промяна въз основа на различни непредвидими фактори като глобални икономически промени, природни бедствия и политически събития.

 

Владимир Стоянов е освободен като заместник изпълнителен директор на ДФЗ с решение на Управителния съвет, съобщиха от аграрното ведомство. Виктория Иванова също е напуснала своя пост на зам. изпълнителен директор, Ресорите на двамата бяха свързани съответно с пазарните механизми и инвестиционните мерки и с мерките по селската и морската програма. Предстои на тяхно място да бъдат избрани заместници. Ще напомним, че на пресконференцията вчера в отговор на въпрос за предстоящи смени във фонда земеделският министър Иван Иванов заяви, че нямал подобна Информация към онзи момент.

По-рано днес пред депутатите от ресорната комисия земеделският министър намекна , че и Филип Ковашки, който е изпълняващ длъжността изпълнителен директор на агенцията по горите също може да напусне поста си.

В питане до земеделския министър Иван Иванов, депутатът от „Продължаваме промяната“ и бивш шеф на ИАГ, Александър Дунчев иска да получи повече яснота около извършените кадрови промени в агенцията за периода януари 2021- януари2022 година и по конкретно кадровите смени на заместник министри и директори на дирекции с ресор „Гори“. Питането на депутата е насочено и към извършени промени в управителните съвети на държавните горски предприятия. Дунчев настоява в отговора на минстъра да се дадат конкретни данни сред които за законовите основания и мотивите за извършените промени за да могат депутатите и обществеността да получат ясна картина за кадровата политика в сектора. Към момента няма постъпил отговор от страна на министър Иванов на отправения въпрос.

Днес предстои да бъде избран и да встъпи в длъжност новият министър на земеделието Иван Иванов. Основните пунктове, които се набиват в очи от постигнатото споразумение за политиката в земеделския сектор проличаха още по време на откритите коалиционни преговори, а именно отстраняване модела на феодализация, инвентаризация, тоест ревизия на досегашната работа на министерството и прозрачно управление с премахване на корупцията и административния произвол.

Предстои да видим какъв експертен потенциал в тези основни направление в бъдещата работа ще покаже новият министър, след като основният мотив за неговото предлагане както се разбра е опит в контрола и управлението на еврофондовете. Разбира се всички тези амбициозни намерения образно казано за изчегъртване и изчистване на имиджа на министерството трябва да станат със съдействието на сектора, с който обаче новият министър тепърва ще се запознава.

В споразумението е залегнала точка и за създаването на средна класа земеделски проиводители и преработватели, и утвърждаване ролята на малките и микро проиводители и преработватели. Като по-обща цел е записана изграждането на конкурентен, жизнеспособен и пазарно ориентиран сектор, както и насърчаване потреблението на родни земеделски продукти и такива със защитени географски наименования. Стремеж за намаляването на административната тежест върху земеделските производители и преработватели също не е нещо непознато.

Субсидии

 

И тъй като фермерите основно се интересуват от политиките по отношение на субсидирането, в коалиционното споразумение е записано че:

– се въвежда таван на директните плащания до 100 хил. евро:
– се предвижда намаляване на злоупотребите чрез въвеждане на таван на приспаданията с ФРЗ:
– пренасочване на плащанията към сектори с висока експортна стойност, към продукти с висока добавена стойност и експорта на готова продукция:
-насърчаване на инвестиции, които да превърнат страната ни в износител на готова продукция:
– анализ на експортния потенциал към трети страни:
– създаване на областни или секторни бюджети в рамките на ПРСР за инвестиции съобразени с нуждите на фермерите;
– анализ на възможността за определяне на пакет от мерки с тавани на общата субсидия по втори стълб за големите производители;
– анализ за възможностите за създаване на гаранционни фондове за прилагане на кредитни и инвестиционни инструменти чрез ББР или ДФЗ;

Националното финансиране съгласно споразумението трябва да се осигурява за подпомагане на фермерите при настъпили форсмажорни обстоятелства- бедствени природно-климатични ситуации. Предвиждат се още финансови стимули на обединенията в животновъдството чрез пренасочване на част от таксите за управление на белите петна или удържане на малка част от субсидиите.
– мерки за премахване на нерегламентираното производство на плодове и зеленчуци извън това за домашно потребление;

ДДС

 

Освен мерките по финансово стимулиране чрез субсидии на национално и европейско ниво, не по-маловажни са мерките и в данъчната политика.Тук се предвижда временно намаляване на ДДС за първичното производство или намаляване на ДДС на стоките от т.нар. „малка кошница“.

Пазари на земеделска продукция

 

Що се отнася до пазарите на земеделска продукция се планира изграждане на административен капацитет за работата на тържищата и местните фермерски пазари. Предвижда се изграждането на шест регионални пазара за пресни плодове и зеленчуци и месо чрез публично-частни партньорства. Други мерки насочени към пазара са насърчаване на късите вериги и увеличаване дела на биопродуктите в обществените поръчки. Целта е дела на биохраните и местно произведените храни да достигне до 20% до 2025 година и не по-малко от 60% до 2032 година.

Наука и образование

Друг приоритет е разширяване на капацитета и функциите на НССЗ и въвеждане на програма „“Train the trainer““ за обучение на експерти, които да
консултират микро и малките производители. .

За аграрната наука се предвиждат инвестиции в млади учени и оптимизиране на специализираното образование. Разкриване на нови програми в специализираните училища и университетите за подготовка на предприемачи в сектора на производството на местни храни. Предвиждат се иновации в сферата на създаването на нови сортове и породи животни.

Поземлени отношения

 

По сложната тема с поземлените отношения се предвижда анализ на съществуващото законодателство, синхронизиране на всички регистри и прозрачно разпределение на държавните и общински пасища. Многострадалният закон за собствеността и ползването на земеделски земи също се очаква да претърпи нови промени.

 

Браншови организации

За браншовите организации се планира анализ на съществуващата законодателна рамка, структурирането им като партньори на изпълнителната власт и аутсорсване на различни услуги и обучения. Освен това пак ще има нов опит за приемане на закон за браншовите организации.

Напояване

 

Обща политика и изготвяне на анализ за състоянието на напоителните системи и ускоряване на процедурите за получаване на разрешителни за водочерпене от повърхностни и подпочвени води.

Подпомагане на животните

 

Подпомагането на животните да се обвърже не само с извършване на държавно профилактичната програма, но и със здравния статус на животните. С цел да се изсветли сектора се предвижда анализ на закона за ветеринарно медицинската дейност.

БАБХ и горите

По отношение на горския сектор, въпреки че както се разбра, той ще бъде изваден от структурите на агроведомството се планира въвеждане на прозрачно управление чрез формирането на консултативни съвети на местно и общинско ниво. За агенцията по хрните, която също отпада от ведомството е записано увеличаване на капацитета на основните и функци: оперативна и аналитично-лабораторна.

 

Със своята номинация за земеделски министър на парламентарен динозавър и политическа креатура като Иван Иванов няма да е пресилено да кажем че БСП изненадаха всички. Особено това важи със сигурност за бранша, който може да приеме кандидатурата му меко казано като майтап или шега. Основно защото едва ли някой може да се сети каква е допирната му точка на този кандидат с тежък ресор като земеделието, в който трябва да лавира между различните интереси на отделните организации и браншове. Да не говорим  че трябва да е много наясно с политиките както на национално, така и на европейско ниво, и че постът на земеделски министър е далеч от схващането само и единствено като шеф на някаква администрация.

Иван Иванов обаче едва ли има подобен опит. Основните му интереси като депутат както излиза са били области като вътрешен ред и сигурност, които имат нещо общо със земеделието само ако фермерите изкарат тракторите на жълтите павета. В същината на абривиатури като ОСП или ПРСР обаче едва ли е вникнал в дълбочина бидейки шест мандата депутат?! Да не говорим за субсидии и еко схеми, а досегът му до биопроизводството най-вероятно да е бил само в качеството му на клиент на някой бутиков магазин за биопродукти.

С номинацията си БСП показва най-малко две неща. Първо, че прекалено дългото и стоене извън властта и се е отразило пагубно не само заради огромната загуба на гласоподаватели, но и заради загубата на сетивност обществена и браншова към политиката, и то провеждана тъкмо в един от най-чувствителните за нас сектори-земеделският, в който и най-малкото недоволство от пренебрегването на един или друг сектор може да изкара хората на улицата. Второ, че вътрешните противоборства са способни да изкарат на преден план кандидат с нулева експертиза за сектора, само и само да се елиминират враговете с партиен билет. И то в момент, в който секторът няма нужда от политизация, а тъкмо от експертиза, която да осигури възможно най-добри условия в новия програмен период.

Макар да станахме свидетели на открити преговори за коалиционно управление, покриването на номинацията за аграрен министър до последния момент и спекулирането с едни или други имена показва, че пред БСП като партия, която ще поеме земеделското министерство, в което апропо вече няма да влизат нито безопасността на храните, нито горския сектор, поне за сега на преден план стоят не интересите на сектора, а вътрешнопартийната борба, която се очаква да се ожесточи до началото на новата година. На браншът това обаче едва ли ще се хареса, и никак не е невъзможно кандидатът за нов министър на земеделието да се озове не просто в небрано лозе, а  в малинак, откъдето излизането може да е само в една посока, навън от земеделието, също толкова бързо, колкото се очаква да влезе в него.

Националният съвет на БСП номинира официално своите кандидати за министри в бъдещото коалиционно правителство след като одобри и подписа споразумението с останалите партии. Най-спорният от тези кандидати се оказа ветеранът от шест парламента Иван Иванов, издигнат изненадващо за министър на земеделието. Въпреки че е изкарал толкова дълго време в парламента, можем да предположим най-малкото, че едва ли обаче има и едно законодателно предложение свързано с предлагането и приемането на нормативни актове в сектора, тъй като основните му усилия като парламентарист са били насочени към националната сигурност и МВР. В своя публикация „Дневник“ твърди, че заедно с предложените за министри на туризма и социалната политика Георги Гьоков и Христо Проданов са сред най-близките до подалата оставка Корнелия Нинова.

Спорното в номинацията на Иванов освен отдалечеността му от земеделската политика е и фактът, че при първият му опит да влезе в изпълнителната власт по време на правителството на Пламен Орешарски като заместник министър на вътрешните работи е бил неуспешен, защото  nqkolko asa sled nanaawaneto mu e bil osowoboden. Причината е била, че се е оказало, че в миналото е работил за борческа групировка СИК.

Припомняме че преди да излезе официалната номинация за евентуални кандидати да поемат аграрното ведомство бяха сочени Стефан Бурджев, проф. Иван Върляков и Момчил Ненков.

Това кой ще е новият земеделски министър в бъдещото четирипартийно правителство предстои да стане ясно до края на седмицата или най-късно през идната. Към момента в сферата на най-големите вероятности се върти името на икономиста Стефан Бурджев от БСП. Главният въпрос който си задава обществеността, а и от който зависят съдбините на сектора е- ще работи ли новият земеделски министър за промяна на модела?

Връщаме ви към станалите знакови по своя характер дебати в специализираните експертни групи, в които в тази обсъждаща земеделската политика се включи и спряганият за нов министър Стефан Бурджев, който декларира почти пълно съвпадение на отделните философии за земеделската политика. „Ние като представители на БСП имаме основна цел да направим всичко възможно да променим създадения модел“, декларира по време на коалиционните преговори Бурджев. Този модел по думите му е бил подчинен не на едно цялостното разглеждане на земеделието като част от цялостния стопански сектор на страната, а „на власт, финансов ресурс и контролиран купен вот“. По време на преговорите от БСП, която както изглежда едно от министерствата които ще поеме, ще бъде земеделското представиха около десет приоритета, които съвпадат на 70% с предложеното от останалите коалиционни партньори.

От думите на Бурджев можем да си извадим заключението, че първата стъпка, която ще направи новото ръководство на ведомството ще е цялостна инвентаризация на сектора включително и на горския. „Само когато знаем на какво стъпваме, можем да си поставим общи и консенсусни цели, които да знаем как да постигнем“, каза още Бурджев. Според него на основата на конкурентното зърнопроизводство трябва да се направи така, че и останалите подсектори да повишат своята конкурентноспособност, с което да се спре и тенденцията за обезлюдяване на селските региони.

А дали моделът ще бъде демонтиран, това може би ще се разбере съвсем скоро. Декларациите и амбициите поне на хартия за сега изглеждат насочени в тази посока. Остава да видим дали ще се приемат и правилните политически решения, които да доведат до така очакваната и желана промяна.

В предходен коментар вече написахме, че новите управляващи ще трябва да се справят с мините заложни от предходните, за да се върне не само нормалността, но и доверието на обществото към изпълнителната власт. Това важи в особено голяма степен за земеделската политика, още повече след разкритията направени от агробизнесмена Илчовски в народното събрание и повишената чувствителност на обществото към всякакви корупционни игри и политически зависимости.

Именно реалистична земеделска политика, провеждана напълно прозрачно от първия до последния ден на служебното правителство обеща и заелият за втори път поста на служебен аграрен министър Христо Бозуков. Целта както сам обяви е да се върне доверието на хората към институцията наречена земеделско министерство, и да не се създават условия за сътресения в бранша особено в тази постпандемична година, като всички предвидени плащания вървят по план. И ако за второто, можем да приемем, че два ли ще се допусне срив , то връщането на доверието на обществото към институцията за сега изглежда по-трудното начинание.

Ще се опитаме да се мотивираме защо това е трудна задача, макар, че за всички запознати с проблемите на сектора това да е видно от самолет. Първо заради натрупаните в последната декада негативи от прилагането на селската програма, свързани с азбучни скандали като фалшиви фермери, виртуални животни, къщи за тъщи, стадиони за милиони и прочие. Списъкът едва ли е изчерпателен, но липсата на реакция в тези, които са облечени от закона да реагират и продължаващото неглижиране на тези недъзи на селската програма едва ли ще допринесат за повишаване авторитета на институцията. Нещо повече Бозуков призна, че от първия ден е засипан с проблемни казуси, които едва ли ще успее да реши за краткия живот на служебното правителство. При представяне на екипа си, той очерта само два проблемни казуса- с незаконните сечи в горите, на които се слага мораториум и със смущаващи обществени поръчки в напояването, които най-вероятно ще бъдат дадени на прокуратурата, и които хвърлят сянка върху намеренията да се налеят в рехабилитация на напоителните съоражения близо 871 милиона лева.

И тук идваме до вторият мотив, защо ще е трудно възвръщането на доверието- планът за възстановяване, който страната ни трябва да представи в Брюксел. Първо оказа се както сам Бозуков заяви, че той не е бил въобще обсъждан с бранша, което говори и за липсата на прозрачност, и за липсата на административен капацитет, а просто е бил спуснат отгоре, като средствата са били разпределени като парчета от постната пица, от която най големият пай е за напояване, и са предвидени трохички за дигитализация. Оптимизацията на стратегията за развитие на земеделието пък нищо няма да получи, но е включена като опция за цвят и тежест пред Брюксел. Нали пак от самолет е видно, какъв дисбаланс има в разпределението на средствата за възстановяване на икономиката от кризата, предвидени за земеделие ? Нещо което не преставаме да повтаряме постоянно.

Трето- работата по стратегическия план. От изтеклата информация разбираме, че тя освен че се е водила непрозрачно, без дълбочина в обсъжданията, с размяна на протоколни мнения от типа „а ти какво мислиш“, но и със спусната архитектура на новите интервенции, повтаряща ако не на 100, то на 90% старите мерки, която архитектура браншът не само не е оставен да осмисли, но са му дадени експресни срокове за козметични промени. Нали доверие не се връща и не се печели по този начин?! Доверие не само от същия този бранш, разделян на чувствителен и нечувствителен, и изпатил си от недъзите на селскостопанската политика, но и в обществото което както казахме е с повишена чувствителност към всякакви схеми и зависимости, дали възможност на някои да натрупат пачки в своите чекмеджета.

А не само земеделска но каквато и да е друга политика без доверие няма как да бъде прокарвана. И като спомнахме за самолети, едно от положителните неща, случили се през този месец бе набавянето на първите самолети за борба с градушките. Няма как да не акцентираме на тях, защото в условията на икономическа криза, и натрупан бюджетен дефицит именно и в тях ще е надеждата на хората по полето, за да ги предпазят от неблагоприятните атмосферни явления и да намалят вероятностите от щети върху посеви и насаждения. А такива предвид и на нестабилните климатични условия както през април така и през май съвсем не липсват. Слава Богу улисани покрай изборния маратон политиците не се опитаха да използват и темата борба с градушките за трупане на дивиденти, макар от тях да се очаква всичко, защото това не само би горчило живота на земеделските производители, но би рефлектирало и върху без това лошия имидж на изпълнителната власт. А тя се нуждае не от това, а от реално осмисляне и решаване на проблемите на обикновените хора, каквито са и фермерите, каквито сме и всички ние.