Тагове

Цената на земеделската земя е нараснала с 12,5 процента спрямо предходната година

Със средна цена от 312 евро на хектар страната ни заема шесто място в ЕС по ниво на наема на земеделски земи през 2023 г., информира БТА, позовавайки се на проучване на Евростат. За сравнение средната цена за която собствениците или ползвателите на земеделски земи в ЕС са ги отдавали под наем срещу 173 евро за хектарт. У нас най-високи са били цените за аренда на обработваема земя в Североизточния регион (440 евро на хектар на година), а най-ниски – в Югозападния регион (179 евро на хектар на година).

Сред страните от Евросъюза, за които са налични данни, средните цени на договорите за аренда за обработваема земя и/или постоянни пасища е варирала средно от 67 евро на хектар в Словакия до 914 евро в Нидерландия.

Най-високи са били наемите на земеделската земя в нидерландския регион Флеволанд (1787 евро на хектар) и на испанските Канарски острови (1164 евро на хектар).

Най-ниски са били цените на договори за аренда в шведските региони Горен Норланд и Централен Норланд (по 24 евро на хектар през 2022 г.).

През 2023 година средната цена на хектар земеделска земя в ЕС е била 11 791 евро Сред страните от Евросъюза, за които са налични данни, средната цена на 1 хектар земеделска земя е варирала от 4491 евро в Хърватия до 283 039 евро в Малта през 2023 година. Ограничената наличност на обработваема земя в малката островна държава, както и употребата ѝ за алтернативни цели, са причина за високата и цена, посочват експерти.

България е била на 15-о място през 2023 г. сред страните от ЕС, за които са налични данни, на база средна цена на 1 хектар земеделска земя (8215 евро). Спрямо 2022 г. България запазва позицията си, но номинално цената на земята нараства с 912 евро или 12,5 процента.
Най-ниската средна продажна цена е регистрирана в шведските региони Горен Норланд и Централен Норланд – съответно 1 951 евро и 2 378 евро

Близо 174 хил. кв. километра в страната са застрашени от замърсяване с потенциално опасни предмети

Към средата на 2024 година швейцарска компания планира да подпомогне процеса по разминиране на земеделските площи в Украйна с още 60 машини информира UkrAgroConsult. В съобщение на компанията в социалните мрежи се изразява надеждата, че с новата техника ще се допринесе за повишаване условията на безопасност и за облекчаване живота на хората. За изтичащата година от компанията са поели ангажимент да доставят 20 специализирани платформи за разминиране на полетата, които се използват за почистването както на земеделските площи така и на инфраструктура от критично важно значение от мини и невзривени боеприпаси в Николаевска, Херсонска и Иванофранковска области.

В информацията се припомня, че през ноември тази година от компанията са открили в Украйна център за управление на безпилотни машини за разминиране на полетата, в който ще консултира украинските експерти и ще се ремонтират специалните платформи. Машините се доставят с финансовата подкрепа на германското министерство за икономическо сътрудничество и държавна германска банка.

Според предварителни оценки близо 174 кв. Километра украинска територия са застрашени от замърсяване с потенциално опасни предмети.

Браншовата организация настоява за спиране на практиката, промени в закони да се правят през преходни и заключителни разпоредби

ОТ Националната асоциация на зърнопроизводителите се обявиха срещу промените в закона за опазване на земеделските земи, информира БТА.

Искаме да обърнем внимание на нарастващата тенденция да се променят основни земеделски закони през преходни и заключителни разпоредби на закони, касаещи други области на икономиката, се казва в писмена позиция на браншовата организация.

Оттам дадоха за пример обнародвания Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници – част от законите по Плана за възстановяване и устойчивост, с който народните представители въведоха и промени в Закона за опазване на земеделските земи. Чрез него депутатите премахнаха почти всички ограничения пред поставянето на инсталации за производство на ВЕИ върху обработваема земя. В позицията им се отбелязва, че допускането на безконтролен строеж на ВЕИ ще повлияе на същинската стойност на земята, която е ограничен, невъзобновяем ресурс.

„Искаме да предпазим обработваемата земя да бъде превърната в строителна площадка необратимо, а отнемането на хумусния слой и изливането на хиляди кубици бетон да унищожат завинаги тези земи“, пише НАЗ в заключение.

Депутатите приеха промените в Закона за енергията от възобновяеми източници в края на септември. Измененията предвиждат министърът на околната среда и водите, съвместно с министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията и министъра на земеделието и храните да разработват План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия.

90% от жилищата и земеделските земи у нас не са застраховани, съобщват от асоциация „Активни потребители“. . Това показват данните на бранша след поредните унищожителни наводнения в страната.

Общият брой на жилищните сгради у нас е малко над четири милиона. Според сметките на бранша – не повече от 10% от жилищата и земеделските имоти в страната са застраховани.елът на имуществените застраховки у нас е 14% при средно в Европа 37%. Според експерти обаче това поставя под риск стотици семейства у нас при трус, наводнение, пожар или друго бедствие.

У нас като особено рискови са идентифицирани събития като наводнения, земетресения и градушки. В същото време в сектора се отчита бум на предложения за летни застраховки, сред които и за пътувания и инциденти на плажа.

Бившият съосновател на „Майкрософт“ Бил Гейтс, чието богатство според „Форбс“се оценява на 121 млрд. долара, разбуни духовете зад Океана с нова сделка за закупуване на земеделска земя в щата Северна Дакота, пише agrarheute.com. Милиардерът вече е придобил земеделски земи в 18 американски щати, а общият им размер в неговото портфолио достига до около 100хил. хектара. Това го превръща в най-големия частен земевладелец в САЩ.

Превръщането на бившия предприемач в земевладелец вече предизвиква редица пречки от етичен характер, тъй като Гейтс купува земеделската земя на доста по-високи от обичайните цени плащани от редовите американски фермери, с което ги изтласква от пазара на земя. Мнозина се питат вече какви са целите на милиардера в качеството му на най-крупния земевладелец в страната, и дали са насочени към развитие на нови проекти и инвестиции в иновативно земеделие? Сред неговите идеи се числят например в бъдеще потреблението на месни продукти да се изгради на изцяло синтетично произведено месо или развитието на проекти за изграждане на устойчиви земеделски стопанства. Според земеделски производители и критично настроени коментатори инвестициите в земя му носят по-големи печалби подобно на други форми на инвестиции при Джеф Безос или Уорън Бъфет. Последният, чието богатство се оценява на близо 85 млрд. долара винаги е казвал, че купуването на земеделски земи е представлявала най-старата и дългосрочна инвестиция.

Последната сделка на компания свързана с Гейтс е за купуването на 2 100 акра земя, върху която се отглеждат картофи в Северна Дакота, предизвика вълна от жалби на местни жители към съдебните власти на щата. В резултат на това от генералната прокуратура на Северна Дакота изпратили до компанията купувач специално писмо, в което се основават на правило още от времената на Голямата депресия през 30-те години на миналия век, Според него изключени от сделки за земи в щата били големи компании и тръстове, „В момента проучваме как тази компания ползва земята, и дали това съответства на закона“, заяви главният прокурор на Северна Дакота Дрю Ригли.

Местният земеделски вестник AgWeek цитира обществено достъпни обявления за покупка на земя, от които става ясн , че въпросната компания се е сдобила с 2 100 акра земеделски земи находящи се само на 50 мили от границата с Канада. За надигналото се обществено недоволство срещу тази сделка свидетелства и агрокомисарят на Северна Дакота , републиканецът Дъг Горинг, който заяви пред местната телевизия KFYR, че „навред при обиколките си в щата е усетил силното ехо на недоволните от сделката хора“. Някои от хората по думите му били силно ядосани, а други разочаровани от нейното сключване. Според него недоволството на хората е свързано с факта че земята им се изкупува от хора, които не познават нейната ценност. За тези 2 100 хектара „картофена нива“ въпросната компания е заплатила по 6 000 долара з акър, което е на половината от цената на земеделските земи, закупени от Гейтс около столицата Вашингтон.

По данни на „Евростат“ през 2020 година земеделска земя у нас е можело да се наеме срещу около 250 евро за хектар. Най-високи у нас са били наемитена обработваема земя в Северен централен район (почти 300 евро на хектар на година), следван от Североизточна България с 275 евро, Северозападна България с 257 евро и Северна и Югоизточна България с 252 евро.

Най-евтино е било наемането на земеделска земя в Югозападна България (147 евро на хектар на година), следвана от Югозападна и Южна централна България със 154 евро на хектар и Южен централен район със 159 евро на хектар. В Югоизточна България рентата на обработваема земя излиза средно 178 евро на хектар.

С най-висок наем в ЕС през отчетения период е била земеделската земя в Италия, докато най-малко са плащали наемателите на обработваеми площи в Словения, информира Ag-Press.eu позовавайки се на данни от европейската статистика. Така в италианския регион Фриули през 2020 година един хектар земеделска земя е можел да бъде нает срещу 1714 евро, което е повече от двойно от средния размер на наемите за страната от 837 евро на хектар.

Като цяло данните за средите нива на рентите в страните членки на ЕС са оскъдни. Показателен факт за това е, че за Нидерландия, където средната рента на хектар е била 819 евро, данните са от 219 година.

В същото време земеделските производители в Словакия са плащали средно по 57 евро на хектар наета земя, като в някои региони на Швеция наемът на земеделска земя е бил дори още по-нисък- едва 34 евро на хектар.

Статистиката показва още, че наемът на пасища в целия ЕС без изключение е бил по-нисък от този на обработваемите площи.

В регионите на Северозападна  България цените на земеделските земи през 2018 година са варирали между 950 и 1200 лева на декар, като особен ръст в цената се е наблюдавал във Видинско. Това  обяви по време на семинар в Боровец , председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Стайко Стайков. „В Монтана и Враца се отглежда една допълнителна култура-царевицата и то с доста големи добиви, така че е нормално там цените на земята също да са високи”, коментира Стайков, като направи сравнение с Южна България, където фермерите нямат подобна алтернатива на житото освен рапицата, която обаче  е много рискова култура. „Тази година поради наложилата се тенденция, повечето фермери в Южна България заложиха на нахута, и сега имаме нахут за целия свят’, добави още той. Особено високи са цените на земеделската земя около Дунава заради много високите добиви, и там декар земеделска земя по данни на БАСЗЗ се продава между 1000 и 1400 лева за декар.

Покупна цена на земеделските земи в регионите на Северозападна България (лв./дка)

Освен това допълнителни  плюсове за земеделските производители в Северна България са по-високите стойности на валежите, добрите характеристики на почвата, особено в района на Златиите, което предразполага и по-високи приходи, и по-високи ренти. Средните ренти за региона се движат между 40 и 55 лева на декар за Видин и Враца и между 55 60 лева на декар за Монтана.

Средни рентни плащания в регионите на Северозападна България

Пазарът на земеделска земя в региона  на Северозападна България през 2018 година   според Стайков се е характеризирал с голямо търсене и предлагане, като високите добиви от царевица са позволили на повечето фермери да отделят средства за закупуване на нови земеделски земи. Високите нива на рентите от друга страна възпират мнозина от продажба на земеделските земи, и това допълнително повишава конкуренцията на пазара. „Останали са много трудни сделки с голям брой наследници, като се купуват идеални части от по 20-30 декара”, допълни  Стайков.

„Гледаме на земята като мярка за спекулации. Имаме пропуски в законодателството,  които позволяват подобни спекулации и е необходимо да се създаде по-голяма прозрачност, за да се знае кой купува земеделската земя у нас”, заяви по време на пресконференция днес  в Берлин германският земеделски министър Юлия Кльокнер. Освен това по думите и трябва да се позволи на младите хора да купуват повече земя.

„Страната ни е доста по-многообразна от Берлин, а селските региони са нейната сила. 90% от нашите пространства са селски региони, а голяма част от малкия и среден бизнес произлиза от тях, ето защо трябва да работим заедно за развитието им, тъй като  повечето  хора живеещи в селата се чувстват отделени от големите градове”, каза още германският земеделски министър..

Според нея жителите в селските региони все още изпитват редица проблеми- жилищни, инфраструктурни и др. . Тя очерта необходимостта от създаване на специални споделени работни места в селските региони и от грижи за тези, които остават да живеят в селата чрез създаване на равни условия на живот и възможност на хората да решават къде да живеят, защото по думите и когато става дума за инфраструктура или образование на децата, липсва подобна свобода на избор.

За целта федералното правителство е обединило усилията си освен с регионалните власти и  с Германския съюз на занаятчийските  организации и индустриалната  и търговска камара, създавайки инициативата „Живот на село” (Leben auf dem Land). „Трябва да променим представите си и да погледнем с други очи на селските региони, без да ги считаме повече като места, където жителите на градовете да осъществяват своите желания като например за повече зелена енергия, и да се предприемат индивидуални решения не само за попълване на дигиталните дупки в селата, но и за дигитализация на малките предприятия”, добави тя.

Едногодишните договори за ползване на земеделски земи да не се заверяват пред нотариус, предвиждат разпоредбите на публикувания на сайта на аграрното ведомство законопроект на новия закон за земята. Подобна заверка  на подписите на страните по споразумението пред нотариус ще се изисква за многогодишните договори за ползване на земеделски земи, които подлежат на вписване в службата по вписванията по местонахождението и.. Едногодишните и многогодишни договори за ползване на земеделските земи подлежат на регистрация в общинските служби Земеделие.

Договори за ползване на земеделски земи ще могат да сключват собственикът или упълномощено от него лице; съсобственик или съсобственици на земеделска земя, или упълномощено от тях лице или лице, което притежава права върху земеделската земя, включващи в в съдържанието си правомощие да ползва или да управлява имота, предоставено от собственик или от упълномощено от него лице, или по силата на нормативен акт

Упълномощаването за сключване на договор за ползване на земеделска земя трябва да бъде извършено с изрично пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите на упълномощителите. Договорите за ползване на земеделска земя от общинския и държавен поземлен фонд ще се вписват в службите по вписвания по местонахождението им.

Нотариусите ще са длъжни да направят проверки за спазване на изискванията на членове 20-23 от закона в хода на удостоверяване на подписите на страните по договорите. Скиците се заявяват за получаване от нотариуса чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър или се предоставят от страна в нотариалното производство. Когато за съответното землище няма влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, нотариусът съхранява скици на имотите, издадени от съответната общинска служба по земеделие по местонахождението на имотите. Предвижда се нотариалната такса за удостоверяване на подписите на страните по договорите за ползване на земеделски земи да е в  размер на 10 лева.

Вместо да лобира за едрия ползвател на земя, предлагайки комасация на земеделските земи, държавата трябваше да подкрепи дребния и средния производител, да защити специфичните български продукти. Това зави пред Bloomberg TV експертът от Икономическия институт на БАН доц. Огнян Боюклиев. Според него уедряването на земеделските земи не е типично за страната ни.  Експертът определи като „нова поредна лобистка поправка ” текстовете за комасация на земите в предложения за обсъждане нов законопроект за поземлените отношения. Целта и е подпомагане на концентрацията на земеделски земи като собственост. “Размерите на ползване у нас са уникални за Европа, от типа на латифундиите, описани в литературата”, каза още експертът. По думите му след процеса на концентрация на земите, у нас, 200 свързани физически и юридически лица контролират 80% от земеделските земи, а с новия закон ще се опрости и процеса на концентрация на собствеността.

Той съобщи, че група учени в Института за икономически изследвания на БАН работи сериозно по изследване на нуждите на България в икономически план, но никой не е поискал становището им досега.

„Според мен това, което се прави е лобистки процес, с корени в 90-те години на 20 век, когато започна промяна в земеползването с призиви за подкрепа на едрия бизнес, вместо да се подкрепи дребния и средния производител. Правителството на Станишев извърши едно от най-големите престъпления със земята, с така наречените заменки, които дадоха в ръцете на група хора част от най-хубавите земеделски земи на България. За радост амбициите да се продължи този процес с узаконяването му, нямаха шанс. Сега от друга група хора се предлага комасацията на земята, което е продължение на онези процеси. За мен обсъждането, което върви е формално“, заяви още Буюклиев.

Земеделската земя в Плевенска област е поскъпнала с 1/5 през миналата година, съобщава БНР позовавайки се на статистиката. Средната цена на земеделската земя през миналата година достигна до 949 лева за декар. Най-висока е цената на земеделската земя в община Долна Митрополия – 1104 лева за декар, а най-ниска в община Искър – 535 лева на декар.

При рентите също се наблюдава увеличение, и те вече са 50 лева за декар при среден размер на рентите у нас от 46 лева за декар. Най-висока рента получават в община Кнежа – 60 лева на декар , а най ниска в община Червен бряг – 41 лева.

Цените на земята през следващите няколко години ще нарастват средно с между 4 и 5% прогнозира по време на форум посветен на състоянието на пазара за земеделска земя и  ОСП след 2020 година председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) Стайко Стайков. Като цяло според прогнозите му обаче не се очакват резки повишения на цените, които да  доведат до стрес на пазара, а в някои планински и полупланински райони дори може да се стигне до задържане и спад на ценовите нива..

Основната причина за това са  нерешените проблеми с напояването и липсата на комасация, заради които  липсват големи инвеститори на пазара. Още повече не е ясно кога ще бъдат решени тези проблеми. Освен това неяснота поражда и новата на  ОСП и дали ще се запази нивото на СЕПП.

„Цената на земята е обвързана с редица фактори като  климата, размера на парцелите, качеството на напояването, плащането на наеми и дългосрочните договори. По-голяма част от земята в Северна и Южна България излиза с дългосрочни договори и при по-ниска рента няма как да се дадат високи цени, защото цената е обвързана и с рентата”, поясни Стайков.

Според него в близко бъдеще има капацитет за разработването на още 5-10 млн. декара земи.”Това са земи, които в миналото са били обработваеми, но в момента са захрастени с некачествена гора и няма никаква стопанска стойност”, каза Стайко Стайков.  Ето защо по- голяма  от собствениците инвестират вече в специализирана техника за обработката и вкарването на тези земи в специализирания слой. Собствениците на земеделски земи очакват след 2020 година да стартират  нови мерки за почистване на тези необработваеми земи.

ОТ БАСЗЗ изразиха известно несъгласие с данните на статистиката, като според техни оценки земята е поскъпнала през 2017 година с до 4%. От асоциацията  например оцениха като нереални  средни цени от 2032 лева за декар в Добричко, при положение че от асоциацията сключват договори на ценови нива от 1 500-1500 лева за декар. Обяснението за подобно изкривяване на цените според Стайков се крие в това, че в последната година е имало редица сделки, които са минавали  на данъчна оценка, докато в момента се минава все повече към реална пазарна цена на земята защото арендаторите ползват допълнителен финансов ресурс от институциите и те трябва да докажат реалната цена.

Най-скъпите земи са в Силистренско и Добричко, като средните цени са между 1500 и 1600 лева за Добрич и между 1200 и 1500 за Силистра, като сделките стават на нива от 1 600 лева за декар, като няма предлагане и основно се предлагат трудни сделки. Средната рента за региона се движи между 80 и 90 лева за декар. Най-ниски са цените в Кърджали- между 300 и 500 лева за декар , където земите се въртят между родовете и почти няма реална търговия.

По данни на асоциацията най-високата рента се изплаща в Силистра и Добрич, а най-ниската около 18 лева е в Габрово, където земята е с планински характер.

Цената на земеделската земя в Северозападна България е поскъпнала повече от четири пъти за последните осем години, показва статистиката на НСИ. Ако през 2010 година се е продавала при 249 лева за декар, то през 2017 година цената и е вече 910 лева за декар, което нарежда региона на второ място след Добруджа, където земеделската земя достига най-висока цена от 1401 лева за декар. Статистиката отчита, че продължава тенденцията за повишаване на цените на земеделските земи, като средната за страната цена през миналата година се е увеличила с 14,6% до 872 лева за декар.

През 2017 г. най-висока е цената за един декар наета/арендувана земеделска земя в Североизточния район – 67 лева. Увеличение на цената на рентата спрямо предходната година се наблюдава във всички райони. Средната цена на рентата на един нает декар земеделска земя се е увеличила с 4,5% спрямо предходната година- до 47 лева.

Спрямо миналата  година увеличението на рентата за нивите е с 6.8%, а на постоянно затревените площи – с 6.7% .