Тагове

Според критиците решението ще подкопае амбициите на страната за декарбонизация

Управляващите в Италия налагат ограничения за изграждането на соларни паркове върху земеделски земи, съобщава БТА, позовавайки се на“Ройтерс“. Ройтерс. Решението предизвика широки критики, тъй като може да подкопае целите на Рим за декарбонизация.

Новите правила, които бяха приети вчера, са част от по-широк пакет от мерки за защита на земеделието и рибарството и включват забрана за инсталиране на фотоволтаични системи с модули, поставени на земята на площи, класифицирани като земеделски.

„Сложихме край на бурното инсталиране на наземни фотоволтаични (панели)“, каза министърът на земеделието Франческо Лолобриджида на пресконференция след заседанието на кабинета, на което бяха одобрени мерките.

Селскостопанските лобита – ключови поддръжници на дясното правителство на министър-председателя Джорджа Мелони – отдавна призоваваха за ограничения на панелите, заявявайки, че те са несъвместими с отглеждането на селскостопански култури и животни.

Екологичните асоциации обаче обвиниха правителството, че подкопава зелените цели, договорени с партньорите от групата Г-7.

В края на срещата на министрите на енергетиката от Г-7 миналата седмица Италия се ангажира да утрои инсталираните мощности за възобновяема енергетика до 2030 г. и постепенно да премахне електроцентралите, захранвани с въглища, през първата половина на следващото десетилетие.

Министърът на енергетиката Джилберто Пичето Фратин, който според правителствени служители първоначално се е противопоставил на плана, каза пред репортери, че новите ограничения няма да застрашат целта на правителството да инсталира около 38 гигавата (GW) мощности до 2030 г. чрез фотоволтаични централи.

Лолобриджида коментира, че схемата не е насочена към агроволтаични проекти, при които слънчеви панели се инсталират нависоко над ниви и лозя, за да се извлече двойна полза от земята, като се произвежда енергия по време на периоди на силна слънчева светлина и същевременно се позволява на културите да растат.

Пакетът на правителството вече е обект на проверка от двете камари на парламента, които имат възможност да го променят.

Чрез ограничаването на кръга от фермери, които могат да участват в тези търгове, се ограничава значително и възможността държавата да получи най-добрата наемна цена

От Българската асоциация на собствениците на земеделска земя са категорични, че много земеделци няма да успеят да сключат навреме договори за ползване на земя и да ги декларират

Промените в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, които предстои да бъдат обсъдени в Комисията по земеделие в народното събрание очевидно са важни и вълнуват голяма част от земеделската общност.

Според мнение на асоциацията, законовите промени, предложени от група депутати “са напът да лишат от собственост и право на ползване хиляди собственици на земя и малки фермери”.

“С промени в закона за собствеността и ползването на земеделските земи, депутатите са на път да узаконят безконтролното и противоконституционно право на големи земеделци да обработват чужда земя, без да питат и без да преговарят с реалните собственици”, се казва в писмото, в което се изразява притеснение, че текстът на законопроекта не е подложен на обществено обсъждане.

Проектът предвижда до 1/3 от едно землище и частните имоти в него да могат да се разпределят административно на земеделци, които нито са собственици, нито са сключили договор за ползване със собствениците на тези имоти.

Това означава, че стопаните няма да могат да упражняват правото си на собственост. Те няма да могат да договарят и изгодни ренти – арендаторите няма да искат да го правят, тъй като държавата им дава право да обработват земята и без договор със собственика.

Същото се отнася и до по-малките земеделски стопани и фермери, които не желаят да влизат в договорки за разпределение на масиви за ползване с по-големите местни арендатори. На базата на служебни разпределения, те ще бъдат изместени от земите, които обработват като собственици или ползватели по договор и ще бъдат изпратени насила да обработват чужди ниви по покрайнините на землището.

Според юристи тези текстове очевидно противоречат на Конституцията, която постановява, че частната собственост е неприкосновена”, посочват от БАСЗЗ и продължават:

“С промени в закона се съкращават и сроковете за деклариране договорите за наем и аренда пред службите по земеделие. Сега действащите правила фиксират този срок на 31 юли. Според новите предложения той трябва да изтече на 30 юни”.

Според БАСЗЗ, ако предложените текстове се приемат, “хиляди земеделци няма да успеят да сключат навреме договори за ползване на земя и да ги декларират. Това може да ги лиши от европейски и национални субсидии.

Спорни са и предложенията за нови текстове, които занапред ще ограничават кръга от лицата, които ще имат право да участват в търгове за отдаване под наем и аренда на земи от държавния поземлен фонд. Чрез ограничаването на кръга от фермери, които могат да участват в тези търгове, се ограничава значително и възможността държавата да получи най-добрата наемна цена, въпреки че според Закона за собствеността, тя е длъжна да управлява с грижата на добър стопанин.

Предложението е тази земя да не се отдава на земеделеца, предложил най-добра цена, а на този, който е с постоянен адрес на територията на съответната община и обещава да отглежда определени култури. Така освен че ежегодно загубите за бюджета може да възлизат на милиони левове, не са предвидени и механизми за контрол дали спечелилия с преференции търга спазва ангажимента си”, посочват от асоциацията.

Чрез уведомление страните членки ще могат да променят своите екосхеми, така че да отговорят на новите изисквания

Европейската комисия официализира с приемането на регламент предложението за освобождаване на фермерите от условието да оставят земеделска земя под угар, съобщава AG-Press.eu. Както е известно предложението за прилагане на тази мярка беше отправено от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на 31 януари в опит да отговори на гнева на протестиращите земеделски производители.

Регламентът влиза в сила от утре, 14 февруари, и ще се прилага със задна дата от 1 януари за една година – тоест до 31 декември 2024 г/ Частичното освобождаване отговаря на няколко искания за повече гъвкавост, поискани от държавите членки, за да отговорят по-добре на предизвикателствата, пред които са изправени земеделските производители в ЕС.

Вместо да оставят земя без угар или да поддържат непродуктивни елементи на 4% от своята обработваема земя, фермерите в ЕС могат да оттлеждат азотфиксиращи култури (като леща, грах или фавас) и/или междинни култури без продукти за растителна защита С това те могат да изискването касаещо непродуктивните площи. Тези от производителите които решат могат да оставят този процент земеделски площи под угар.

Приетият окончателен акт също така дава възможност на държавите членки да променят своите екосхеми, които подкрепят непроизводителни площи, за да вземат предвид алтернативната базова линия съгласно условието GAEC 8. Едно обикновено уведомление до Европейската комисия ще бъде достатъчно за незабавно актуализиране на съответните екосхеми.

ржавите членки, които желаят да приложат дерогацията на национално ниво, трябва да уведомят Комисията в рамките на 15 дни от влизането в сила на регламента, за да могат земеделските производители да бъдат информирани възможно най-скоро.

При въвеждане на многогодишни договори, собствениците не могат да защитят правата си срещу недобросъвестни арендатори

Едно от исканията на готвещите протести зърнопроизводители е свързано с промени в закона за арендата, така че да се регламентират многогодишните договори. От асоциацията на зърнопроизводителите са поставили искане за отпадане на едногодишните договори.

В интервю за БНР председателят на УС на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя Евгений Орашъков заяви, че въвеждането на многогодишни договори за аренда ще попречи на собствениците на земеделска земя да си търсят правата при условие че земята им е управлявана недобросъвестно от арендаторите които са я наели.

„Масово, над 90% от договорите, са едногодишни. И да искат, няма как да злоупотребят. (…) Едногодишните договори са механизъм, който се утвърди, за разумно ползване на земята. Собственикът решава на кого да отдаде земята, в зависимост от грижата за нея“ заяви той.

1. „Наемът за земята трябва да се придвижи поне до четвърт – 25% от добива на зърнени култури“, смята Борис Антонов, арендодател, член на Сдружението на собствениците на земеделски земи.

Съществува негласен съюз между арендаторите. Собствениците на земя трябва да надигнат глас, посочи той. Държавата трябва да сложи минимална граница за наема на земя, категоричен е Антонов.

Според Евгений Орашъков не бива да има административна намеса в тези отношения и това трябва да се регулира от пазара. В отделни части на България се вдига рентата, така че да бъдат изгонени местните фермери и когато големи фирми навлязат, рентите отново падат, коментира преди ден пред „Хоризонт“ Илия Проданов от Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Примерът, в който някой вдига рентата, за да я свали след 2-3 години, не е релевантен, твърди Евгений Орашъков. Според него „всяка регулация би изкривила този пазар, би довела до договорки, които са непрозрачни“.

Вместо да позволяват прибързано застрояването на земеделските земи с фотоволтаици, депутатите можеха да помислят как да се повишат различните коефициенти, влизащи в цената за промяна на предназначението на земята

В последните дни с оглед и на действията на антикорупционната комисия по разкриване на десетки случаи за неправомерна промяна на категорията на земеделските земи се вдигна шум до небесата. Шум съпоставим с този вдигнат от депутатите с поредната издънка на добре познатата им практика да променят закони през заключителни и преходни разпоредби на други закони. Доколко това е законосъобразно и прозрачно спрямо обществото , и доколко не нямаме намерение да задълбаваме по темата, защото по нея трябва да се произнасят не журналисти, а юристи.

Факт е че с прибързаните си опити да покажат активност, вместо да изпишат очи на някой кандидати за общинска власт, депутатите пак избодоха очите на обществото, и хвърлиха кал в градината защо не на цяла Европа, която да припомним прие зелена сделка, прие и нови цели за постигане на енергийна независимост, а прие и доклад отчитащ , че ползите от изграждане на агроволтаици върху земеделска земя носят много повече ползи отколкото вреди.

Да де ама у наше село както е казал вуте, т.е. в нашия парламент пак се задействаха в стил „слон в стъкларски магазин“, което означава джаста праста на законите и дай наред що е земеделска земя, да се претвори като с вълшебна пръчица във соларни , не в агроволтаиични централи. И тук си идваме до думата наречена правила, а според правилата поне към настоящия момент, когато както и от ЕК отчетоха във въпросния доклад, все още не е ясно в редица европейски страни, що е то агроволтаици, и имат ли почва навсякъде, правилата за полагане на соларни панели в земеделска земя изискват да се промени нейната категория и предназначение.

А не беше ли по-добре експертите да предложат, а депутатите д обсъдят и приемат правила, които да позволяват изграждането на агроволтаици върху плодородни земеделски земи, съобразено с видовете отглеждани култури, с регионите в които се отглеждат, ако искате и с броя на слънчевите дни през годината в съответната област. Сигурно е по-добре, би казал някой, но за господа депутатите особено в предизборна ситуация това е непосилен труд.

Затова се кара по добре утъпканата пътека с промяна на предназначение на земеделските земи, което се извършва от специална комисия в земеделското министерство и се прилага специална тарифа. Любопитен е фактът, че тази тарифа не е актуализирана от 2012 година насам.

Според Чл. 3. от наредбата определяща тази тарифа, таксата за всички спомагателни и допълнителни обекти, за инженерната инфраструктура и комуникациите, намиращи се във и извън границите на площадката (трасето) на основния обект, се определя в зависимост от вида на обекта, за който се иска промяна на предназначението на земеделските земи.

Как се определя таксата за прекатегоризация на земята?

Размерът на таксата се определя по специална формула, включваща средния бонитетен бал за съответната категория земеделска земя при неполивни условия, който за некатегоризирана земя е 2,5, коефициента за площта, необходима за обекта, коефициента за населеното място, и за поливност. Коефициентът на площта за обектите започва от 2 за площ до 1 декар и може да достигне до 5за обекти на площ над 10 декара.

Коефициентът за населените места се определя в зависимост от категорията на населеното място и вида на обекта. Най-голям 13 е коефициента за землища, които са в границите на столична община, населени места от I, II и III категория, населени места граничещи с морската брегова ивица и национални курорти. Най-нисък е за земеделски земи, разположени в землища на населени места от 6-та до 8-ма категория. Коефициентът за поливност при поливни условия е 1,20, а при неполивни – 1,00.

Интересното е, че що се отнася до вида на възможните обекти за които се регламентира определянето на коефициента за промяна категорията на земеделската земя през 2008 година са включени обекти за производство съхранение и преработка на земеделска продукция в това число и стокови тържища и обекти за ремонт и съхранение на земеделска техника, хидромелиоративна инфраструктура и игрища за голф. Към тези обекти обаче не са изброени обекти свързани с изграждане на соларни централи и монтиране на панели.

Най-вероятно соларните централи влизат в общата категория обекти свързани с енергетиката. Е да де, ама подобна формулировка изглежда твърде обща, защото собственик частно или юридическо лице през чийто поземлен имот минава река, може да поиска да промени предназначението на земята и вместо да сади домати да си направи  микроязовир и ВЕЦ.

Колко струва промяната на категорията на земеделската земя за изграждане на фотоволтаична централа?

Предвид на въведената сложна формула включваща няколко различни коефициента е много трудно да се даде точен и еднозначен отговор на този въпрос. Ще посочим само няколко примера от решения на комисията която взема решения за промяна категорията на земеделската земя с които само могат да се онагледят разликите с цялата условност свързана с категорията на земеделската земя, региона в който се намира даденото землище и дали е поливна или неполивна. Нужно е да се направи уговорката, че се касае за промяна категорията на земеделска земя частна собственост.

Така например собствениците на земеделска земя от девета категория, която е неполивна са поискали промяна на категорията и за изграждане на фотоволтаична централа върху 56 184 кв.м с мощност до5 хил. киловата и трафопост в землището на община Камено в Бургаска област, за което комисията се е произнесла, че трябва да заплатят 842,76 лева. При друг случай собственици на земеделска земя в Петричко са поискали промяна на категорията на 16 443 квадратни метра по-голяма част от която е шеста и седма категория поливна за изграждане на обект за ремонт на земеделска техника таксата е определена на 774,86 лева.

Третият пример е на собственик, който желае да промени притежавана от него 899 кв. Метра земеделска земя от пета категория, поливна за изграждане на склад за промишлени и строителни материали с офис, магазин и жилишна сграда, за което трябва да заплати 1542,68 лева. Могат да бъдат посочени още десетки примери за промяна категорията и предназначението на земеделските земи. Прави впечатление това не как може да се извърши промяната без значение от целта, а това че цените не са никак високи особено ако земеделските земи са притежание на компании. По-внимателното вглеждане в нормативния документ определящ тарифата ще покаже, че повечето коефициенти включени в цената за прекатегоризация на земеделските земи не са променяни от тяхното въвеждане насам.

Ето защо преди да се бяха изявили като слон в стъкларски магазин, парламентаристите можеха да поискат становище от експерти, дали ако не модела за определяне на цената за прекатегоризация на земеделските земи, то компонентите включени в същата тази цена не се нуждаят от актуализация. Например с оглед на нуждата от поливни площи да се помисли за повишаване на коефициента касаещ тъкмо тези площи или промяна в коефициентите касаещи регионите, в които се намира съответното землище. Така да се внесе поне малко яснота и създадат малко по-прозрачни правила за това, къде могат да се изграждат агроволтаици или сегашните соларни централи. Всичко това изисква внимателен анализ на ситуацията, а не прибързани решения, които депутатите къде под натиска на приближаващите избори , къде от инвеститорски или лобистки интереси приеха.

Вчера при огромен интерес и множество въпроси от страна на земеделските производители в Благоевград премина последната от поредицата срещи на експерти с производители от региона, по време на които бяха разяснени основните ангажименти на фермерите както по новите еко схеми и зелената архитектура, така и новостите в директните плащания. Тук може да чуете повече разяснения относно това, какви стандарти могат да се спазват за добро екологично състояние. Nivabg.com ще ви представи в отделна публикация отговорите на най-интересните въпроси отправени от страна на земеделските производители.

Европейската статистическа служба регистрира големи разлики в цените на земеделските земи в отделните страни членки на блока, информира AG-Press.eu. Така например най-висока средна цена от 69 632 евро за хектар през 2019 година е била регистрирана в Нидерландия, като цената на обработваемите площи в страната е над тази във всички останали национални средни стойности в ЕС. Въпреки това, сред регионите на ЕС, за които са налични данни, най-високите цени за обработваема земя са били в испанския регион Канарски острови (средно 120 477 евро на хектар през 2020 г.).

Обработваемата земя е най-евтина в Хърватия, като хектар струва средно 3 440 евро през 2020 г. На регионално ниво хектар обработваема земя струва най-малко в Югозападния регион на България (средно 2 051 евро).

Нивото на цените на земята зависи от редица фактори, независимо дали са национални (закони), регионални (климат, близост до мрежи) и локализирани фактори на производителност (качество на почвата, наклон, дренаж и т.н.), както и от пазарните сили на търсене и предлагане (включително влиянието на правилата за чуждестранна собственост).

Закупуването на обработваеми земеделски земи във всички региони за които има статистически данни е било по-скъпо от закупуването на пасища, като разликата в цената им е достигнала 20 пъти на някои острови в Егейска Гърция и испанската провинция Мурсия. Цената на поливната земеделска земя от неполивната също е била по-висока, като в региона на Мурсия разликата в цените е достигнала шест пъти.

Близо 1700 декара земеделски земи от общинския поземлен фонд на Генерал Тошево ще бъдат отдадени под наем, информира БТА. Търгът ще е с тайно наддаване и ще се проведе на 3 декември от 9:00 часа в зала „Дора Габе“ на третия етаж на сградата на местната администрация.
Тръжна документация може да бъде закупена срещу сумата от 20 лева до 12:00 часа на 2 декември в Центъра за услуги и информация в същата сграда, а депозити и заявления за участие се приемат до 15:00 часа на същия ден.

700 декара земеделски площи са изгорели в пожар край благоевградското село бучино, информира БТА. В последните три дни огнеборците в региона са гасили около 30 пожара, пет от които са нанесли материални щети. Огнената стихия е унищожила една необитаема къща, три леки постройки, 80 декара житен блок, автомобили, лозя и овощни градини.Голям пожар е избухнал вчера и в бившия стопански двор на Кресна, при който са унищожени 7.5 тона амониева селитра, 100 тона брашно, 2 тона зехтин и други. Огънят е унищожил и един микробус, както и метално хале. В гасенето са участвали три екипа на Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Сандански. Причините за пожара са в процес на изясняване, посочват от ОДМВР – Благоевград.

Цената на земеделската земя в Шуменско се е повишила с над 10% за година, информира БТА. През миналата година средната цена на декар земя е била 1044 лева, Което е с 10,6% над цената през 2019 година, когато е била 944 лева за декар. За миналата година най-висока е цената на сделките с ниви в община Никола Козлево – 1 242 лв. на декар. В още три общини – Нови пазар, Шумен и Каспичан, средната цена на нивите надвишава средното за страната равнище – 1 042 лв. на декар.
Статистиката отчита и по-високи цени на рентата на земеделска земя в област Шумен през 2020 г. в сравнение с тази за страната. Средната цена на наем/аренда на един декар ниви в област Шумен достига 52 лв. при 46 лв. за страната.

През 2019 година средната цена на земеделските земи у нас е достигнала до 1053 лева за декар, което е увеличение със 7,4% на годишна база, съобщават от НСИ. Средната цена на сделките между физически и юридически лица достига 1027лв. за декар, а на сделките между юридически лица -1122 лева.

Увеличение с 37,6% спрямо предходната година се регистрира и в цените на постоянно затревените площи, като средната цена на сделките с тях е достигнала до 300 лева за декар.

Средни цени на земеделската земя по категории за периода 2014-2019 г. в лева за декар

Най-висока е била цената на сделките със земя в североизточния регион- 1462 лева за декар (+7,7% спрямо 2018 г.) , а най-ниска в южния централен регион от 706 лева за декар.

В Северния централен район цената на сделките с ниви достига 1138 лв.на декар, а в Северозападния район -967 лв.на декар. Спрямо предходната година увеличението в цената в двата района е съответно с 3,6и 9.4%.

Що се отнася до наемите на земеделски земи , статистиката е отчела че през миналата година средната стойност е  достигнала до 49 лева за декар което е  с 2% под нивото за предходната годинар. За отчетения период най-високи са били рентите в североизточните части на страната 69 лева на дека, което е с 14% под нивото от 2019 г. . Най- ниска рента от 29 лева на декар е плащана отново в южните централни райони на страната. Цената, платена за наем/аренда на един декар ниви в Северния централен район,достига през 2019 г. 60 лв., а в Северозападния -50 лева. И в двата района е отчетено увеличение на цената на рентното плащане спрямо предходната година -съответно с 1.7 и 4.2%. Спрямо предходната година цената на рентата на ниви в Югозападния и Южния централен район остава без промяна.

Средни цени нарентите на земеделска земя за периода 2015-2019 г. в лева за декар

предупреди, че собственици на дребни парчета земи губят пари заради това, че земите им се ползват като бели петна без съгласието им съобщава БНР.. Той не изключва възможността дори те да загубят собствеността си върху тези земи.

„Много хора успяха да заграбят по този начин земята на базата на това, че са я използвали дълги години и никой не я е потърсил. Има статистика в държавата, която можеш да провериш – колко хора са придобили от сделки по давност земята. Това е един от големите проблеми“, каза Стайков в ефира на БНР.

Костадин Костадинов председател на НАЗ обаче изключи подобни злоупотреби с така наречените „бели петна“, защото са служебно разпределени на големи арендатори. Според него чрез сключването на едногодишни договори за ползването на така наречените бели петна дори се запазват интересите на дребните собствеиици

Все повече се говори за използване на сателитните данни с цел прецезиране на мониторинга върху обработваемите площи като средство за намаляване до минимум  на изкривяванията в подпомагането и улесняване на очертаванията. Във връзка с това по време на семинара на зърнопроизводителите в Пловдив, Георги Праматаров от агроведомството представи някои от новите виждания по темата. „Наблюдението  на площите заявени за подпомагане ще се извършва не веднъж годишно, а чрез серия от проверки, като те ще се извършват с помощта на сателитни снимки”, каза Праматаров. Той уточни, че този процес на мониторинг е сложен, и ще изисква сериозни софтуерни разработки, а не толкова човешка намеса, и сега известните проверки на място трябва да се ограничат до минимум.  „От ЕС с този подход се цели по-справедлив контрол на земеделските производители, които да са поставени при равни условия”, уточни още той.

Трябва да се отбележи, че споменатата спътникова информация е налична и в момента, като заснемането на обработваемите площи се прави на всеки две седмици, но използването и с контролни фумкции все още не е задължително за администрациите във всички страни членки на ЕС. Към момента те се използват само от броени страни в ЕС.

Идеята на сателитния мониторинг е да се намалят и рисковете, предприемани от фермерите да заявяват площи за подпомагане, върху които реално не се извършва никаква земеделска дейност или не са подходящи за земеделие. Това от своя страна би трябвало да доведе до по-добро управление на финансовите ресурси предвидени за директни плащания. Освен това се планира на отделните страни членки да се даде по-голяма гъвкавост по отношение на това, кога и при какви условия да извършват проверките на земеделските производители. „Фокусът на тези проверки ще е не върху границите на заявените парцели, а върху това, дали върху тях се извършва някаква земеделска дейност”, допълни още Праматаров.

В тази връзка все още има някои технологични трудности при прилагане на спътниковата информация, свързани например с разпознаване на площите с трайни насаждения, малките парцели и постоянно затревените площи, ползвани за паша. Различни институти в Западна Европа обаче са се съсредоточили върху експерименти, които да позволят разпознаването на все повече видове култури. Малките парцели не могат да се разпознават, защото сателитните снимки използвани в момента са с прекалено голяма резолюция, докато трайните насаждения  изглеждат по един и същи начин на снимкитепрез цялата година. При пасищата пък сателитните снимки не позволяват да се разбере въобще кой и кога ги използва, и дали се извършва каквато и да е паша.

За да ефективна тази система на мониторинг, според Праматаров  е важно тя да се прилага при проверяване  поне при  около 95% от заявяваните площи , и да има съответствие между различните елементи и системи- ИСАК, системата за индентификация на земеделските парцели, геопространствено заявление и кръстосани проверки. Отклонението в данните предоставяни например от системата за индентификацията на земеделските парцели не трябва да е повече от 2%.

Що се отнася до очертаванията на площите за подпомагане, най-честата грешка на повечето фермери в момента е, че очертават базирайки се основно на кадастралните данни. „Обмисляме дали да не изключим данните от кадастъра от  слоя за ИСАК, защото мнозина производители вместо да очертават, повтарят кадастралните имоти”, каза още Праматаров, според който използването на данните от кадастъра носи повече недостатъци отколкото ползи.

До 2025 година в Русия се планира да бъдат мелиорирани нови  700 хил. ха земеделски земи, съобщава „Зерно Онлайн”, позовавайки се на изказване на земеделския министър Дмитрий Патрушев пред Думата.

Той каза пред депутатите, че аграрното ведомство планира пускането на специална държавна програма за мелиорация на земеделските земи, През 2019 година за хидромелиоративни мерки са заделени 15,8 млрд. рубли. Освен това от ведомството имат намерение да върнат в оборот 220 хил. ха земеделски земи, които в момента са необработваеми. Това е три пъти повече в сравнение с предходната година.

Освен това на регионално ниво се предвиждат субсидии за фермерите, които желаят да обработват почви с високо киселинно съдържание . „Предполагаме, че отчитайки размера на федералния и регионалните бюджети, че всеки от фермерите може да получи до 90% финансиране в този  случай”, каза патрушев. В същото време презтази година от Руската сметна палата са отчели най-ниската усвояемост напредвидените за целта средства. Оттам отчитат, че през 2019 година до крайните потребители са достигнали едва 14,6% от средствата. По-рано от руското министерство на земеделието оцениха дела на мелиорованите почви на 8%.

Обработваемите площи в ЕС се очаква да намалеят до 2030 година, пише AgPress.eu базирайки се на последния прогнозен доклад за развитието на земеделието в периода 2018-2030 година. Площта се очаква да намалее от 178 милиона хектара през 2018 г. на 176 милиона хектара през 2030 г., като експертите отбелязват, че темпът на намаление на земеделските площи ще е по-слаб в сравнение с последното десетилетие. Те  прогнозират спад главно в площите с пшеница, трайни насаждения и ливади и пасища, докато увеличаващото се потребление на царевица за силаж ще доведе до увеличение на площите с фуражни култури до 22 млн. ха.

По отношение пазара на зърнени култури те прогнозират ръст в производството до 325 млн. тона до 2030 година спрямо 284 млн. тона през 2018 година. Основните причини за подобен ръст ще са перспективите за износ и увеличеното потребление на фуражи. Ратежът според експертите обачеще е ограничен заради слабото увеличение на доходността и географското ограничение на региона.

Заради наложените ограничения в политиката по отношение на биогоривата, експертите не очакват растеж в производството на рапица в ЕС до 2030 година. Увеличеното потребление на соя и протеинови култури като цяло ще окаже благоприятен ефект върху производството им, но делът на обработваемите земи с такива култури ще се запази на ¼. Потреблението на фуражи ще се увеличава основно заради ръста в производството на птиче месо, като през 2030 година се очаква да достигне до 275 млн. тона.

До 15 февруари  вместо до 31 март на текущата година  ще се обявяват търговете за наем или аренда  на земеделски земи от държавния поземлен фонд. Това е записано в проектозакона за поземлените отношения, който беше публикуван за обществено обсъждане. . Причината за промяната е, че действащия към момента срок забавя провеждането на търговете и респективно – сключването на договорите, което затруднява включването на наетите имоти в споразуменията за ползване по масиви до определения в закона срок. С цел стимулиране на млади земеделски стопани да създават стопанства  са разписани нови разпоредби за участие в търговете за наем или аренда на държавни земи на фермери до 40 години.

Предвиждасе отпадане на конкурсната процедура за отдаване под наем или аренда на земи от държавния и общинския поземлен фонд, предвид че условията за провеждане на конкурс се определят по преценка и критерии, определени от министъра, на които отговарят определен кръг субекти и може да се счете, че същите са субективни и не са така ясни и прозрачни, каквито са уредените в тръжната процедура, в която могат да участват всички заинтересовани лица, в условията на свободна конкуренция.

Таксата за нотариална заверка на договори за аренда и наем на земеделска земя да е 10 лева, гласуваха депутатите от земеделската комисия при разглеждане на второ четене на промените в закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Депутати разказаха за случаи, при които нотариуси злоупотребяват със земеделските производители, съставяйки договорите с по-едър шрифт, и събирайки такса от 10 лева на страница. Остра дискусия между депутатите се разгоря по предложението, през нотариална заверка да минават освен договори за аренда и наем на земеделски земи, и такива за съвместно ползване на земята. Според проф. Бъчварова ако се приеме подобна промяна  това  ще доведе до нарушаване правата на кооперациите, дейността на които  както е известно е регламентирана по специален закон според който те са регистрирани в съда със съответните контролни и управленчески органи и са на светло.

На второ четене не беше прието и предложението на Бюрхан Абазов от ДПС за изключване на маломерните земи обработвани в реални граници от доброволните споразумения. Сред мотивите на вносителя беше този, че се касае за земи от по няколко декара, обработвани от възрастни хора в труднодостъпни планински и полупланински райони, и тяхното изключване от доброволните споразумения няма да наруши процеса на доброволна комасация. От МЗХ контрираха, че много малка част от собствениците на земи в реални граници подават декларация, че ще ги обработват , и че в регистрите и кадастъра не излиза информация, дали тези земи в реални граници се обработват от собствениците си. От аграрното министерство се оправдаха също, че не разполагат с информация за броя на земеделските производители, които обработват маломерни земи в реални граници. Стана ясно само  че около 1/3 от земята у нас е върната в реални граници.