Тагове

Браншът очаква да е на загуба заради ниските борсови цени

Земеделските производители в региона на Стара Загора очакват добивите от новата реколта от зърно да са с между 15 и 25% по-слаби в сравнение с миналата година, съобщава БТА. Според председателя на Тракийския съюз на зърнопроизводителите картината с посевите не е еднородна, защото на места са готови за ожънване, а на места все още не са.

Пред БТА Христов посочи още, че спрямо миналата година, „прибирането на продукцията започва около седмица до десет дни по-рано, като причината за това е сухите месеци март и април“.

„Миналата година при сравнително добри добиви на моменти продавахме продукцията си под себестойността на производство“, коментира той. И допълни, че през тази година „ако нещата са така ще са още по-зле. Дано цените на борсите да се повишат. В момента има индикации, че цените са малко по-високи, спрямо миналата година на този етап“, обясни Христов.

Радослав Христов изрази притеснения за картелно споразумение между търговците на зърно у нас, защото през тази година още преди старта на кампанията са намалили с 50% така наречената премия. До сега според него във взаимоотношенията между производители и тъгровци водеща е била цената на пшеницата в Париж и минус 25 евро премия, като върху формирането на крайната цена влияние оказва разстоянието.

Зърнопроизводителят подчерта, че себестойността на производството се формира на базата на преките и непреките разходи по производство. Преките разходи са гориво, торове, препарати, заплати и наеми. Но най-големият дял е наемът на земята. „През последните години станахме свидетели на доста рязко повишаване на наемите, от 2017, 2018, 2019, 2020 година. Но сега при тези лоши години, тези наеми са абсолютно непосилни“, коментира още Христов. И заяви, че е необходимо да има държавна регулация по отношение на рентите за земеделска земя. Като даде пример, че това се случва във Франция. „Наемът на земеделска земя във Франция е 30 лева на декар, а в България варира между 50-100 лева в зависимост от района. В област Стара Загора цената е между 50-70 лева за декар. Но това е държавна регулация, защото именно държавата е решила, че ще подпомага фермерите като има регулация за наема на земя“, каза още той.

Жътва 2024

Благоприятните условия създават очаквания за добро качество на зърното

Новата реколта от пшеница у нас да достигне между 6,1 и 6,3 млн тона прогнозира при откриване на жътвената кампания край пловдивското село Златитрап земеделският министър Георги Тахов. При ечемика очакваните добиви са над 800 хил. тона.

През 2024 година се очаква да бъдат ожънати над 11 млн. декара с пшеница и около 1,6 млн. декара с ечемик.

„Благоприятните климатични условия ни дават увереност в доброто качество на зърното“, заяви Тахов. На база очакваните средни добиви от над 500 килограма от декар според него не може да се очаква поскъпване на хляба. Към старта на кампанията около 80% от обема на зърнохранилищата у нас по данни на земеделското министерство е свободен.

Жътвата в региона на Ямбол е пред приключване, като при пшеницата и ечемика са регистрирани средни добиви от около 600 килограма от декар, съобщава БТА. Това е с около 100 килограма повече в сравнение с миналата година. Най-високи са добивите от пшеница в община Тунджа, където са прибрани над 620 кг от декар, а най-ниски са в общините Елхово и Стралджа – по около 500 кг от декар.

Със средни добиви между 500 и 770 килорама от декар приключи жътвата в Силистренско, съобщава БТА. Общо в региона са прибрани почти 70 хил. тона пшеница. „Някои от производителите продадоха на голяма загуба. Миналогодишната продукция беше обработвана със скъпи торове и препарати, а беше продадена на около 400 лева за тон, което е недостатъчно. Въпреки това, няма фалирали кооперации. Хубавото е, че тази година цените на торовете се нормализираха и са на нива съвсем малко по-високи от тези преди войната в Украйна“, каза председателят на областите земеделски служби Боян Димов.

По думите му в момента цената на пшеницата е добра, но продават тези, които нямат място за съхранение. Очакванията са, че тенденцията за покачване на цената ще продължи.

Според Димов, благодарение на падналите дъждове през юни, земеделците в Силистренско очакват добра реколта и от царевица и слънчоглед

Жътвената кампания в Добричко е пред приключване при средни добиви от 566 килограма от декар, съобщава БТА. По данни на областните земеделски служби вече са ожънати 963 650 декара, което представлява 85% от площите засети с пшеница. Най-високи добиви са отчетени в региона на Добрич- малко над 655 килограма от декар.

Средният добив от цветна маса при лавандулата е 539,8 кг/дка, ожънати са 32 440 дка от общо засети 42 770 дка. Най-много засадени лавандулови площи има в община Генерал Тошево. През последната земеделска година там за засети над 15 800 дка с лавандула. Отчетените данни от ОДЗ показват, че по-добри добиви има в общините Добрич и Добричка, където стопаните са прибрали над 650 кг/дка. Лавандуловите площи през тази стопанска година са с 23 000 дка по-малко. Поради икономически и други причини 113 дка лавандулови площи няма да бъдат рекултирани.

Кампанията при прибирането на ечемик приключи. Средните добиви за областта са 623,8 кг/дка от засетите 68 310 дка. Най-много площи с тази култура има в общините Добричка и Каварна. Добиви от над 680 кг/дка са отчетени в общините Добрич и Крушари.

Все по-малко са и засетите площи с рапица. Средният добив е 267,2 кг/дка, при рекултирани 44 430 дка. Площите с рапица са 45 210 дка, а за миналата стопанска година те са били 62 340 дка.

ни добиви от около 50 килограма от декар от жътвата на пшеница прогнозират учените от Добруджански земеделски институт Генерал Тошево, съобщават от ССА.

Независимо от падналите валежи през последните седмици в региона има места, на които тяхното количество общо е в рамките на 3 литра за квадратен метър, което е недостатъчно за осигуряване на воден запас в почвата. Според специалистите този добив няма да е достатъчен предвид високата себестойност на продукцията и ниските изкупни цени.

Валежите през месец юни до голяма степен са помогнали на есенниците – пшеница и ечемик да наваксат в развитието си, но се наблюдават и заболявания по тях като мана, кафява и жълта ръжда, листни въшки и т.нар. ечемичено вджуджаване, посочи проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт Генерал Тошево.

Ще има полета, където могат да бъдат реализирани 900 килограма. Но ще и има места, където ако изкарат 450, ще бъдат много доволни, каза проф.Киряков.

Около 300 кг/дка се очаква да са добивите от слънчоглед, прогнозира селекционерът от института доц. Галин Георгиев.

Националният зърнен баланс е осигурен, жътвата върви с ускорени темпове, като половината от обработваемите площи вече са ожънати, заяви в Ямбол земеделският министър Иван Иванов. Според него резултатите към момента показват, че реколтата ще се доближи до миналогодишното ниво от около 6 млн. тона, което означава, че няма да има проблеми с продоволствената сигурност. . Той подчерта, че конкретно за област Ямбол при пшеницата от 746 000 дка са ожънати над 470 000 дка и са прибрани 240 000 тона при среден добив от 503 кг/дка. Ечемикът е на 100% прибран в областта, като са ожънати 63 000 дка при среден добив от 520 кг/дка. На национално ниво жътвата на ечемика почти приключи с произведени около 630 000 тона.
Междувременно пшеницата на борсата у нас продължава да се търси в ценовия диапазон между 580 и 637 лева за тон при липсващо предлагане. Има търсене и на пшеница за фураж на 615 лева за тон. Ечемикът продължава да се търси на цените от миналата седмица- между 620 и 650 лева за тон при предложения за продажба на цени от 660 лева за тон. Царевицата се търси на 550 лева за тон.

Добивите от зърно в Добричко са по-слаби от очакваното , информира БНР. В края на жътвата на пшеницата и ечемика се отчита широк диапазон от средни добиви в различните общини, като на места фермерите са прибрали по над 600 килограма от декар, но има и земеделски производители които са прибрали по около 400 килограма от декар. Причината за по-слабите добиви е късна сеитба заради студове и продължителното засушаване през пролетта.

Повечето местни фермери се оплакват, че заради безконтролния внос на евтино украинско зърно, пазарът практически е спрял.

Картината на добивите от пшеница и ечемик в област Добрич е пъстра, като количествата са по-малки от тези през миналата 2021 година, но и много по-големи от критичната 2020-та. Препускащите нагоре цени на горивата, торовете и семената са поредното предизвикателство пред зърнопроизводителите, а в същото време пазарите са застинали и за цени на зърното е трудно да се говори. Всичко това, заедно с безмитния внос на слънчоглед и пшеница от Украйна, изправя бранша пред много неизвестни, а за много стопанства тази ситуация ще означава и фалити, коментира председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.

Тя е категорична, че България не може да продължава да си затваря очите пред фактите и е време да последва примера на други европейски държави като Румъния например, които позволяват вноса на зърно от Украйна според директивата, но не го задържат в страната. По думите й ако се допусне смесването на българско и украинско зърно по складовете и след това то излезе от страната ни с български етикет, браншът ще бъде изключително компрометиран пред другите държави, тъй като качествата на това смесено зърно няма да отговаря на европейските изисквания.

Средните добиви от зърнени култури в Германия през новата стопанска година ще са по-слаби от очакваното, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на думите на председателя на Германския браншови съюз на производителите Йоаким Руквид. В прогнозата си от браншовата организация отчитат, че новата зърнена реколта на страната ще е около 41,2 млн. тона, което е значително под средните добиви за периода между 2015 и 2020 година от 44, 2 млн. тона година както и спрямо реколтата от текущия сезон от 42,3 млн. тона.

„Очакваме по-ниски средни добиви с големи регионални различия, като засушаването и горещините в последните дни нанесоха сериозни щети на места:, заяви Руквид. Що се отнася до продоволствената сигурност, той е песимистично настроен за това, че в близките години земеделските производители ще успеят да запазят сегашните нива на производство. Причина за това ще са нововъведените масови ограничения от ЕС за използване главно на пестициди и несигурността за газовите доставки,тъй като именно газта е основен компонент в производството на торове. В последните години се наблюдава съществена промяна в портфолиото на отглежданите в Германия култури,като производителите все повече дават приоритет на пролетните сортове зърнени култури.

След началото на новата кампания по прибиране на пшеницата ечемика и рапицата, румънските фермери са неприятно изненадани от по-ниските добиви, информира UkrAgroConsult. Според информация на производителите единствено в западните части на страната посевите с рапица са в добро и отлично състояние . Според оценки на украинските анализатори въпреки увеличението на площите с рапица заради засушаването обхванало източните части на Румъния се очаква по-слаба нова реколта.
Отбелязва се, че в началото на май успешно е приключила кампанията по сеитбата на слънчогледа.

Заради това, че над 50% от площите в страната страдат от липсата на достатъчно влага в почвата и въпреки увеличеното търсене на международните пазари, румънските производители се въздържаха от увеличаване на площите с пролетници.. Някои тот тях намалиха площите със слънчоглед за сметка на по-сухоустойчиви сортове царевица.

В текущия сезон Румъния остава сред най-големите износители на слънчоглед в ЕС, но през втората половина се наблюдава известен спад в износа заради съкращаване на вноса на слънчоглед от съседните страни България и Унгария.

В навечерието на старта на новата жътвена кампания към края на тази седмица, държавата най-накрая се отказа от сделката за купуване на зърно за държавния резерв, информира „Дневник“. Очакванията за много добра нова реколта от зърно бяха потвърдени и от аграрния министър Иван Иванов по време на посещението му в община Тервел,. Както е известно за операцията по закупуване на зърно за попълване на държавния резерв бяха предвидени 1,1 млрд. лева, като процедурата така и не стартира заради различни пречки сред които и отказ на Агенцията по вписванията да впише увеличаване на капитала на избраното дружество.

„През тази година очакваме средните за страната добиви от пшеница да са близки до миналогодишните нива. По експертни оценки на Областните дирекции „Земеделие“, на база обследване на моментното състояние на зърнените култури, очакваме изключително добра реколта, която ще е достатъчна както за задоволяване на вътрешното потребление, така и за износ“, заяви Иванов.

Само около 1 300 декара от засетите 696 хил. декара с пшеница са пропаднали след края на кампанията по прибиране на зърното, информира БТА, позовавайки се на данни от местната служба по земеделие. Жътвата приключи при средни добиви от 583 килограма от декар и прибрани общо около 405 хил. тона пшеница. В това число са 182 хил. тона пшеница, ожънати в община Тунджа, малко над 79 хил. тона в община Стралджа и над 66 хил. тона в община Елхово. Най-малко само 11 хил. тона пшеница са ожънати в община Ямбол. 51 839 тона пшеница са ожънати в община Болярово.

При ечемика средният добив е 507 кг от декар, а при рапицата 313 килограма от декар. Тази година зърнените добиви в областта са с по 200 кг по-високи спрямо миналогодишните, посочиха от земеделската дирекция. Очаква се стартът на кампанията по прибиране на пролетните култури да започне след около две седмици, като с царевица в региона на Ямбол са засети 18 хил. декара, а със слънчоглед над 440 хил. декара..

Кампанията по прибиране на пшеницата в региона на Перник приключи при средни добиви от 373 килограма от декар, съобщава БТА. По данни на местната земеделска служба жътвата е приключила в още две общини-Трън и Земен. 350 килограма от декар са средните добиви в община Трън, докато в община Земен са били отчетени най-ниски средни добиви от 289 килограма от декар.
Към 16 август от засадени в област Перник 14 249 декара са обработени 83% от площите, а средният добив за региона е 389 килограма от декар.

Земеделските производители в региона на Бургас отчитат четири пъти по-високи добиви от пшеница и ечемик, информира БНР. В същото време изкупната цена се запазва на нивата от 360 лева за тон пшеница и 320 лева за тон ечемик.
Заради сушата миналата година добивите бяха изключително ниски. Зърнопроизводителите сега отчитат много по-добра реколта, каза председателят на браншовия съюз в областта Николай Киров.При 120 кг ечемик и пшеница на декар за миналата година, сега средните добиви са с 400 кг по-високи, уточни той.

Реколтата от зърнени култури в региона на Разград е добра, а добивите са по-високи от миналогодишните, информира БТА. Кампанията по прибиране на ечемика е приключила при средни добиви от 601 килограма от декар. От ожънатите над 5 600 декара са прибрани повече от 34 хил. тона ечемик. За сравнение през миналата година средният добив от ечемика е бил със 100 килограма по-малко, а общото количество ечемик е било 29 760 тона. Към момента при 81% обработени площи с пшеница средните добиви достигат до 663 килограма от декар, а общото производство- 291 800 тона. През миналото лято зърнопроизводителите в Разградско са произвели повече от 264 900 тона зърно при среден добив от 467 килограма.

Жътвата при рапицата е приключила на 65% като средният добив е 322 килограма от декар при 260 килограма средни добиви преди година.

Междувремено и в Ямболско фермерите отчитат значително по-високи добиви, съобщава БНР. С над 200 кг са по-високи средните добиви при пшеницата и ечемика, в сравнение с предходната година, уточни директорът на Областната служба „Земеделие“ Младенка Николова.Жътвата при ечемик е приключила, а пшеницата е прибрана на 85% от засетите площи. Средният добив при пшеницата е 584 килограма от декар. Според нея едва 74 декара с ечемик са обявени за пропаднали, а средните добиви са достигнали до 507 килограма от декар.

През настоящото лято наблюдатели и медии се фокусират както върху традиционната жътва, така и върху политическата. И ако първата за радост на фермерите и при всички обективни и субективни трудности върви повече от добре, а резултатите видимо ще са по-добри, то не така стоят нещата с политическата жътва. По волята на суверена политиците минаха през поправителен изпит, който за сега по всичко изглежда е на кантар дали ще издържат успешно.

Резултатите от вторите за годината предсрочни избори са почти същите. Същи са и лицата влезли в новия парламент, както и някои от кандидатите за изпълнителната власт. Същата е и бройката на парламентарно представените формации, както и разделението им по равно на системни и несистемни, което подсказва, че вариантите за намиране на общ език се свеждат до минимум.

Служебният кабинет получи възможност да ремонтира националния план за възстановяване от кризата с коронавируса който припомняме че трябваше да бъде внесен в ЕК още през април. Новината за фермерите след ремонта е отпадането на проекта за реновиране на напоителните системи, за който прежде управляващите планираха да отидат над 800 млн. лева.

С оглед на зачестилите периоди на засушаване и на фона на локални макар и спорадични протести на населението заради безводие това едва ли е добра новина. Не можем обаче да отречем, че набързо подготвеният план за възстановяване спуснат без каквото и да е обществено обсъждане едва ли щеше да мине пред Брюксел, защото в предходния му вариант приличаше по-скоро на фентъзи роман за строене на въздушни кули с чужди средства, отколкото на реално изпълнима програма за възстановяване с реалистично видими резултати.

Да напомним, че и по-голяма част от реалните браншови организации се възпротивиха на възприетия модел при който милиони трябваше да се излеят единствено и само в едно държавно дружество за ремонта на морално остарели магистрални напоителни съоражения, там където все още ги има, без реално да е направен анализ на състоянието не само на мрежата, но и на самото дружество, което пък се оказа въвлечено в съдебни спорове след отстраняване от служебния земеделски министър на управленското му тяло и открити масови нарушения след вътрешен одит.

И ако за земеделския производител основният бич е недостигът на вода и все по-екстремните засушавания, за горите този бич породен и от сушата са пожарите. Последният случай е с големия пожар от преди дни в Свиленградско. След идването на служебния кабинет една от първите промени на Христо Бозуков бе смяната на шефа на агенцията по горите с младия и амбициозен експерт Александър Дунчев. Там оказа се борбата с „гумените глави“ е жестока и неравна. Сам той призна преди дни, че смяната на модела на управление в сектора , в който инспекторите приемат работата си по-скоро като синекурна позиция, отколкото активно да осъществяват контрол по опазване на горите ще е сложен и дълъг процес. Понеже му се пречи да промени нещата и работата на самата агенция отгоре, Дунчев е предприел друг подход – да търси широка обществена подкрепа за всички свои мерки и действия. И се получава с дейни, разбиращи и можещи служители.

Само за илюстрация на положението в сектора ще дадем пример с най-близо намиращата се планина до столицата. В териториалното поделение на ДГС София само трима горски служители се грижат за целия природен парк. Да не говорим че горите в последните две десетилетия съвсем не са били сред приоритетите на европейските програми, просто защото там освен дървесина няма какво да се краде. Скоро предстои да излезе още един проблем освен безпаричието в сектора, свързан с арендованите на мутри и олигарси ловни стопанства, които оказва се държавата скоро едва ли ще си върне.

По време на едно от посещенията си при откриване на жътвената кампания президентът Румен Радев сравни политиците със земеделските производители, за които няма пек и дъжд, и те са винаги на полето, а след изборите призова политическите партии да поемат своята отговорност, защото явяване на трети поправителен изпит ще е за сметка на хората. Дали политиците ще си вземат бележка и ще повишат успеха си, а с това и доверието сред хората, или борбата с „гумените глави“ ще продължи до тоталното имизчистване, измиване и изчегъртване скоро ще стане ясно. За земеделието обаче този процес на пречистване едва ли ще донесе някакви позитиви. Защото кръговратът на земеделската година си върви неумолимо. Днес садиш, утре прибираш. И така всичко се повтаря без значение от това дали вали, вее или пече. Тези на полето трябва да прибират плодовете родила земята. Политиците определено отстъпват в прибирането на тяхната „жътва“и се показват като безотговорни и слаби двойкаджии. Дали ще наваксат или ще си останат „гумени глави“ ще се покаже до есента.

Жътвата в Ловечко е пред приключване като средният добив, който отчитат фермерите е 591 килограма от декар, информира БТА, позовавайки се на данни от местната земеделска служба при засети 220 520 декара. Най-високи добиви са отчетени в землищата на Ловеч, Троян и Луковит.

Прибирането на ечемика вече приключи, като също са регистрирани по-високи средни добиви от 534 килограма от декар, което с 30 килограма повече в сравнение с миналата одина. Само 170 декара са били площите с ръж – в община Угърчин, които също са прибрани. Рапицата е събрана на 78 процента, при среден добив от 250 кг от декар. Засети са 13 680 декара. също на сто процента, като средният добив е 400 кг от декар.

Фермерите в Ямболски регион отчитат средни добиви при пшеницата от 550 килограма от декар, информира БТА. При ечемика също се отчитат високи добиви от около 500 килограма от декар. Очаква се тези добиви дори да се повишат с напредването на жътвата. Падналите обилни дъждове през юни забавиха жътвата, на места посевите са полегнали, което намалява тяхното качество и количество. Въпреки това стопаните в областта очакват високи добиви и много добро качество на зърното.
Поради засушаването през пролетта на миналата година зърнената реколта бе с около 60 на сто по-малка в сравнение с 2019 година, когато добивите от пшеницата и ечемика достигнаха 440-450 килограма от декар.

Очакванията са за по-високи добиви от пшеница в Русенско в сравнение с миналата година, заяви за БТА директорката на областната земеделска служба Борислава Братоева. Новата жътвена кампания в региона е стартирала със средни добиви от 643 килограма от декар, като е прибрана 30 процента от реколтата от общо засети 564 460 декара. Братоева обясни, че по същото време миналата година пшеницата е била ожъната на 90 процента, а средният добив е бил 465 кг от декар.

Кампанията по прибиране на ечемика е почти пред приключване като са ожънати над 90% от площите засети с тази култура. Средните добиви са от 608 килограма от декар. Миналата година по това време ечемикът вече е бил прибран, като жътвата е приключила при среден добив от 506 кг от декар.

Сравнително бавно върви прибирането на рапицата, като са ожънати едва 16% от засетите площи. За сравнение през миналата година към аналогичния период са били ожънати 83% от посевите с рапица. През таи година е очаква реколта от 76 830 декара, като средните добиви са от 335 килограма от декар.

„Основно в момента предстои жътвата на пшеница, ечемик и рапица във Видински регион, като по данни на местните служби по земеделие с пшеница са засети 500 хил. декара, други 150 хил. декара са засети с ечемик, а с рапица около 30 хил. декара. Добивите се очакват да са над средните, но докато не се прибере реколтата, не може да се кажат точни цифри“, каза за БНР председателят на местната браншова организация на зърнопроизводителите Жечко Андреински. Според него цените на пшеницата, които в момента се обсъждат от бранша са за около 380-400 лева за килограм, като няма сключени сделки за партиди от новата реколта. „Добивите през миналата година от жито в региона на Видин бяха на едно от най-добрите като количество и качество у нас. На този етап е рано да се говори за добив, но според мен той ще е около средните нива за региона“, добави още фермерът.

През миналата седмица за около 15 20 минути в землищата на Срацимир и Грамада е паднал проливен дъжд примесен с градушка. Най-силно засегнати от градушката обаче са били някои полета в Неговановци и Ново село като на места рапицата е унищожена на 100%. При пшеницата и ечемика пораженията са между 10 и 30%, докато при слънчогледа и царевицата пораженията са по-слаби. Той очаква цените на зърнените и маслодайни култури да достигнат нивата от мналата година след два три месеца.

Жътвата в региона ще бъде официално открита на 7 юли в землището на село Макреш.

В първия ден на юли, с който започва и новата стопанска година, официално ще започне и жътвената кампания. Тази година традиционната церемония ще се проведе в землището на гард славяново, съобщава БНР. В присъствието на служебния министър на земеделието Христо Бозуков ще се състои ритуалното зажънване на ръжта по международния проект „Хляб на мира“. Зърнопроизводителите се надяват на доба реколта след лошата минала година, когато заради засушаването реколтата бе най-слабата за последните 6-7 години. В следствие на това на места в Добричко и не само там бяха регистрирани добиви от и под 150 килограма от декар пшеница, при нормални добиви от 500 килограма от декар . Въпреки очакваниятаза по-добра реколта, която да компенсира миналогодишните загуби, фермерите предупреждават за двоен скок на разходите заради поскъпването на торовете и горивата.

До дни ще започне жътвата на ечемика в Ямболска облст, като очакванията са за по-добри добиви при всички есенни култури, информира БНР. Община Тунджа има 1 млн. декара обработваема земя. Това е 1/16 от обработваемата земя на България.Близо 340 000 декара са засетите площи с пшеница, около 30 000 с ечемик, малко над 80 000 с рапица. Засега състоянието на есенниците е много добро въпреки падналите обилни валежи през последните дни и застудяването.

Жътвата на ечемика в три общини на Пернишка област приключи, съобщава БТА. В Перник, Радомир и Земен са обработени общо 5 850 декара.  Най-висок е добивът в Радомирско – 400 кг от декар. В Пернишки регион са засети 9 028 дка с ечемик, най-много културата е застъпена в общините Радомир и Брезник. Ожънати са 90,72 на сто от площите, при среден добив 347 кг/дка. Кампанията по жътвата на ечемика предстои само в Трън.

Въпреки обилните валежи в региона на Севлиево очакват добри добиви от зърно, информира БНР. От местната метеорологична станция са измерили, че през юни над Севлиево са паднали 300 литра дъжд на квадратен метър.

Липсват данни за сравнение от предишни години, но по думите на метеоролога Иванка Иванова, толкова обилни дъждове през първия летен месец не е имало. Противно на опасенията, зърнените посеви не са повредени и в масивите на земеделската кооперация „Росица“ в Севлиево жътвата е започнала, съобщиха оттам.

Румънските фермери започнаха кампанията по прибиране на есенниците, информира UkrAgroConsult. Първо се прибират рапицата и ечемика. Царевицата се намира във фаза изметляване а слънчогледа във фаза на растеж.

През миналата седмица температурния режим в страната надвишаваше средната многогодишна температура с между 2 и 4 градуса, като среднодневната температура варираше  между 25 и 30 градуса. Продължават да се регистрират интензивни валежи в цялата страна като на някои места в южните региони количествата  им достигнаха 80 мм за седмица.  Наличието на влага в почвата е достатъчно освен в югоизточната част на страната, където се регистрира силно засушаване.

Жътвата в Русенския регион започна при средни добиви от 535 килограма от декар средни добиви, информира БТА. По информация на областната   земеделска служба вече са ожънати почти 46 хил. декара  от общо 605 900 декара, засети с пшеница. Според Борислава Братоева, председател на областната служба реколтата от ечемик е прибрана на 50% от засетите площи. От засети 41 247 декара  са ожънати 22 250 декара , а средният добив е 589 килограма от декар. В региона са засети и 97 610 декара  с рапица, като са ожънати 1496 декара.  Средният добив е 467 килограма от декар.

Фермерите в в региона на Силистра вече жънат ечемика, съобщава БТА. Средните добиви  от досега ожънатите 1 850 декара е 515 килограма от декар, което е над очакваното от специалистите. В много добро състояние са 88.9 на сто от площите. Има пропаднали 106 декара с ечемик. От пшеницата се очакват средни доби от  580 килограма среден добив от декар.

Жътвата  на пшеницата у нас върви при по-слаби средни добиви. В сравнение с миналата година те отстъпват с 3,4%, като статистиката на аграрното ведомство отчита към края на юми средни добиви от 505 кг/дка. Към края на юли са прибрани 935 558 тона пшеница. Над средните добиви  са регистрирани в Добрич, Плевен, Разград и Русе. Кампанията по прибиране на ечемика е приключила при малко  над   70% на планираните площи, като реколтата възлиза на 1,15 млн. тона при средни добиви от 449 кг/дка.

Средните добиви от рапица са 245 кг/дка, което е с 12% под миналогодишното ниво, а реколтата към края на юни възлиза на 1,84 млн. тона. Започна и кампанията по жътвата наръжта и тритикалето, като средните добиви при двете култури са съответно 228 и 443 кг/дка.

ЩНад 88% от посевите с пшеница са в добро и много добро състояния. Очакванията са за добра реколта от над 6 млн. тона. Това  заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при откриването на жътвената кампания в землището на сливенското село Жельо войвода. Площите с пшеница у нас са около 11,5 млн. дка, с ечемик -1,150 млн. дка, а с маслодайна рапица – 1,850 млн. дка.

„И тази година българската пшеница ще бъде с високо качество, реализацията  ѝ  ще бъде успешна, още повече при проблемите с климатичните условия в Украйна и Русия, които са основни производители и техните добиви няма да са големи“, коментира още министър Порожанов. Пропадналите площи с пшеница и ечемик у нас заради лошо време са под 0,1%, а при рапицата – 0,3%.

Изкупните цени в момента са малко под 300 лв. за тон пшеница, фючърсите за септември са над 350 лв. за тон, а тези за декември се очаква да бъдат още по-високи.