Тагове

Очаква се положително развитие само за производството на фуражи за птици

Промишленото производство на фуражи в страните членки на ЕС през 2024 година ще намалее с 0,3%, съобщава UkrAgroConsult позовавайки се на данни на Европейската федерация на производителите на фуражи (FEFAC).

Ако подобна прогноза се реализира, това би означавало производството на фуражи в ЕС да се свие за четвърта поредна година. В последния отчет на организацията, публикуван на 30 май се казва, че перспективите за производство на фуражи в блока представлява нееднозначна картина „отразяваща различните тенденции в животновъдния сектор, намиращ се под влиянието на икономически, нормативни и екологични фактори.“

Основните движещи сили на пазара през тази година са икономическата несигурност, промените в нормативните актове и текущата политика в областта на опазването на околната среда и защитата на животните. Това се казва в анализа на организацията. Тези фактори ще продължат да оказват влияние върху динамиката на производството на фуражи.

Единственият сектор за който се наблюдават положителни перспективи, е производството на фуражи за птици, за което се очаква годишното увеличение да достигне до 1,6%. Това се дължи на възстановяването на птицепроизводството през миналата година в няколко ключови страни производители в ЕС. Сред тях са Франция, Португалия, Испания и Италия, които ще останат лидери в този сегмент, след възстановяване на промишленото производство след нанесените му щети от птичия грип.

От FEFAC са на мнение, че на общата динамика на производството на фуражи могат да окажат влияние прехода на редица ферми от биологично към конвенционално производство и вноса на птиче месо от трети стани.

Нови затруднения за производителите на фуражи за свине

Организацията отбелязва, че сектора на производството на фуражи за изхранване на свинете ще продължи да се сблъсква с проблеми за който се прогнозира спад с 1-2% през 2024 година. Негативно отражение се очаква да има намаляването на поголовието от свине и икономическия натиск заради АЧС върху стопанствата. За Ирландия и Полша се прогнозира умерено възстановяване на поголовието от свине съответно от 3% и 2,7%, което ще забави спада в сектора.

Други страни като Германия, Белгия и Нидерландия съобщават, че продължават да се борят с оказвания от страна на политиците натиск за намаляване на отделяните от фермите вредни емисии и въобще на мащаба на животновъдството, което води до голяма несигурност по отношение на перспективите в сектора.

Стабилно производство на фуражи за говеда

Очаква се производството на фуражи за изхранване на едрия преживен добитък да остане сравнително стабилно с незначителен спад или ръст в зависимост от регионалните условия. Така например в Ирландия се очаква незначително увеличение на производството на фуражи заради забавянето на пасищния сезон. На обратния полюс е Нидерландия, която очаква спад в производството на фуражи заради продължаващи проблеми от екологично и законодателно естество.

Сред предимствата на културата са високото съдържание на хранителни вещества

В години на слаби добиви или преимуществено отглеждане на царевицата за производство на биодизел, фермерите се питат с какво могат да компенсират нейния недостиг като компонент във фуражите за животните.

В специална публикация agrarheute.com акцентира върху все по-засилващия се интерес към отглеждането на просо в Европа. Припомняме, че по време на последното издание на селскостопанското изложение АГРА в Пловдив през тази година гл.ас Иван Алексиев от ИРГР Садово потвърди пред Nivabg.com, че продължава тенденцията за увеличаване на интереса и на нашите производители към култури като просо и лен, като предимството при отглеждане на просо е по-високата сухоустойчивост на културата.

Освен късия период на вегетация, сред предимствата на просото са съдържанието на хранителни вещества особено на азот. Широката коренова система на просото му позволява да се нагоди към условия с по-слаби валежи, с което го прави подходяща култура за песъчливи почви.

В света се срещат около 30 сорта просо, като те се поделят на два вида- просо за зърно и за отглеждане на зелено. Според гл.ас. Иван Алексиев като качества при косене, сламата на просото съответства на средно ливадно сено.

Просото отглеждано за зърно е най-важният заместител на повечето зърнени култури предимно в африканските стани. Явява се пълноценен заместител на царевицата отглеждана за зърно, като добивите от него могат да достигнат до 10 тона от хектар. Просото което се отглежда за зърно освен това е предпочитано като алтернатива на пшеницата и царевицата заради високия си процент между28 и 30% съдържание на сухо вещество.

Просото отглеждано за зелено пък се характеризира с високо съдържание на влакна с около 600 грама на килограм над сортовете , определяни като неутрални спрямо съдържанието си на влакна. По съдържание на влакна, просото за зелено превъзхожда дори силажната царевица, при която то е около 450 грама на килограм. Следствие на това просото за зелено е с по-ниска степен на смилаемост и по-слабо съдържание на органични вещества от силажната царевица. Въпреки това отглеждането на фуражно просо за зелено или за силаж е много разпространено в редица региони по света.

Някои сортове просо имат дори по-добра смилаемост на растителен остатък, а кръстосването им например със Суданска трева също помага за повишаване на стойностите им за фуражите за животни и ги правят добра алтернатива на силажната царевица. Заради големите колебания, показвани от различните сортове и видове просо, учените съветват фермерите решили да отглеждат един или друг сорт просо без значение дали за зърно или за зелено да се обърнат към съответните лаборатории, които да подкрепят с данни от анализи доколко целесъобразно е отглеждането им.

Производителите да следят за нивата на съдържание на циановодород

Освен това при наличие на различни екстремни климатични условия като застудявания или суши, или продължително слънцегреене, в зелените части на растенията се натрупват по-големи количества циановодород. Производителите трябва да внимават за това, и да следят за неговото натрупване, тъй като съдържание от 10 милиграма на килограм зелена маса могат да предизвикат у животните безпокойство, нарушаване на координацията и залитане при ходене, спазми и треперене. Подобни симптоми могат да доведат до летален изход животните, в чиято храна са били включени листна маса от просо с високо съдържание на циановодород. Съгласно европейските разпоредби съдържанието на циановодород в смески с просо трябва да е под 57 милиграма на килограм. Растителни остатъци от просо с по-високо съдържание от указаното не трябва да се включват в храната за животните.. При силажиране на просото, съдържанието на циановодород може да се намали наполовина, така че да е възможно например използването на просо със съдържание на циановодород от 100 милиграма на килограм сухо вещество. При всички случаи обаче се препоръчва следенето на нивата на циановодород в просото отглеждано за зелено.-