Тагове

Специалисти ,експерти, селекционери и животновъди дойдоха днес на специален открит ден организиран от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ). Освен тях да се запознаят с възможностите на агенцията на терен дойдоха и ученици от специализираната гимназия по ветеринарна медицина в Костинброд. Те имаха възможност да присъстват на различни демонстрации и да разгледат станцията по изкуствено осеменяване и криолабораторията.

„Чрез развъдната дейност ние като селекционери се опитваме да запазим българските традиционни породи, ето защо дейността ни е много по-различна от тази на браншовите организации“, каза пред представители на медиите Андреа Колев, председател на развъдната асоциация на породи овце от Западна България. В нея попадат три породи овце, застрашени от изчезване „Софийско-Елинпелинска“, „Брезнишка“ и „Западностаропланинска“. Вследствие на направени изследвания, селекционерите в асоциацията са установили например, че овцете от „Западностаропланинската порода са по-устойчиви на болестта на Скрейпи. Асоциацията контролира 12 400 броя животни от трите породи.

„Ние държим да запазим качествата и да изчистим породите отвътре навън. Целта ни е да запазим тези застрашени породи, и не бързаме да увеличаваме поголовието. За това се получават субсидиите, и тези стада, които са консолидирани да произвеждат материал за разплод, който да продаваме на желаещите да ги развъждат“, сподели още той.

Андреа Колев не спести и трудностите пред развъдните организации като тази, която представлява, като например с нелогичните санкции заради изгубени или паднали ушни марки. Освен това се оплака и от факта, че ветеринарите твърде често навлизат в територията на селекционерите, която не им е много добре позната. „Ветеринарната ни система не е най-точната, защото ние ходим по стадата и регистрираме ражданията, но трябва да се съобразим с техните данни. Ние искаме да си поемем тази дейност и да слагаме индентификатори, като да предоставяме отчеттни данни на ветеринарите, тъй като нашите данни са най-точни“, каза още той.

Въпреки че породите под селекционен контрол според него са по-слабо продуктивни, те са поустойчиви на болести, и могат да имат по-дълъг период на стопанско използване.

„Ние сме съвсем нови и от понеделник учим в паралелката по ветеринарна медицина. Харесва ни да се занимаваме и ни е интересно“, сподели и една от ученичките Християна Пеева.

Европейската комисия отчете, че през изминалата 2019/20 стопанска година се е увеличило търсенето на протеинови фуражи, съобщава AgPress.eu. Според публикувания вчера отчет търсенето на протеинови фуражи е нараснало с 2 млн. тона спрямо предходната стопанска година до 84 млн. тона. Наличието на повече груби фуражи е допринесло за увеличаване на 78% на собственото производство, но все пак се отбелязва, че недостигът на рапица е оказал натиск върху производството на фуражи.

Грубите фуражи като царевица за трева и силаж остават основният източник на фуражни протеини, представляващи 45% от общата употреба на фуражи в ЕС, увеличение с 2% в сравнение с 2018/19. Делът на всички храни с маслодайни семена е намалял с 1%, което представлява 25% от общата употреба на фуражи в ЕС. И накрая, зърнените култури продължават да се предлагат в достатъчно количество, при 20% от общото използване на фуражите.

ЕС успява да задоволи вътрешното потребление на груби фуражи в животновъдния сектор на 100%, но при маслодайните фуражи вътрешното производство възлиза едва на 24% .Кризата COVID-19 предизвика силен спад в търсенето на биогорива и намали наличието на рапично брашно (-7%), частично компенсирано от по-големия внос на соя. В категорията на зърнените култури е използван повече ечемик за фураж (+ 6%). Ечемикът беше широко използван поради слабото търсене в сектора на пивопроизводството поради спада на консумацията на бира по време на кризата COVID-19.

Има само ограничена взаимозаменяемост между протеини от различни категории, например между протеини от зърнени култури и груби фуражи и протеини от соево брашно. Поради своите аминокиселинни характеристики, соевият протеин се използва по-ефективно от другите растителни протеини в храненето на животните. Освен това грубите фуражи като основно захранване са изключително подходящи за преживни животни.

Данните за съдържанието на протеини подлежат на годишни и регионални изменения и трябва да се считат за средни стойности. Това се отнася особено за посевите и грубите фуражи.

В някои средиземноморски страни като Португалия изпитват сериозни трудности заради това че пасищата  са сравнително бедни на енергийни вещества. Ето защо  португалската организационна група е разработила специално иновативно решение позволяващо създаването на продуктивни пасища, които могат да се експлоатират между 20 и 30 години. В проекта са били включени 1 000 животни и площи в обем от 50 хектара.

По време на форума за дигитално земеделие „2gether 4 Strong Digital Agriculture”, организиран  от Института за агростратегии и иновации, гостите разказаха, че местните фермери все по-малко инвестират във фосфатни торове, тъй като цената им непрекъснато расте. С помощта на това иновативно решение земеделските производители имат възможност да получават информация за нуждата от фосфатни торове в почвите. Проектът е стартирал в осем експериментални стопанства за отглеждане на овце и говеда, като с помощта на сензори се определят прецизните норми за наторяване на пасищата и се постига  намаляване на разходите и увеличаване на продуктивността,  С негова помощ могат да се изграждат специални триизмерни карти, като се използва огромен обем от данни, включително и информация за това каква трева пасат животните. Това  ще позволи създаване на методика за прецизно наторяване на пасищата. Проектът е стартирал  през 2017 година и ще продължи до 2021 година.