понеделник, юни 21, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Теодор Иванов: Ако държава и банки не ни помогнат да се справим със сушата, фалираме!

Банките отказват да дават кредити на земеделците, считат ги за рисков сектор

През тази година сушата се оказва сериозно предизвикателство за земеделските производители и особено за онези, чиито землища са в източната част на страната. Предизвикателството е толкова сериозно, че мнозина са изправени на ръба на оцеляването, а ликвидността им е на нула и дори с отрицателни стойности. Един от тези фермери е Теодор Иванов от Карнобат. „За пръв път ми се случва откакто се занимавам със земеделие да имаме необработени площи. При останалите добивите са под средните през годините. Разходите са едни и същи спрямо минали години, и реално сега не можем да ги покрием“, разказва той.

Ето защо дошъл със свои колеги да търси помощ от държавата. „Молим държава и банки да помогнат с каквото могат, иначе сме изправени пред фалит“, продължава той. Към момента по думите му банките само се съгласяват да разсрочват кредитите на фермерите, но не и да дават нови, въпреки че предлагат да ги обезпечат в пъти над размера им. Аргументите на финансовите институции са, че в създалата се ситуация, секторът е рисков. Най-лошото е, че не ни предлагат и възможности за рефинансиране на взетите от нас кредити, което е най-страшното за нас“, продължава Теодор.

Подобно на свои колеги обиколил безрезултатно пет шест банки. Някои от тях вече продават или са продали бизнеса си. Освен от сушата до фалита ги водят по думите му и ниските цени. „Ситуацията се влошава вече четвърта година, като през 2020 година е капакът защото нищо не сме ожънали. Аз съм с 9 хил. декара обработваема земя. Имам около 2 млн. лева оборот, сега е паднал на 300 хил. лева. Това е масово. Всички са така, но ги е срам да дойдат, защото не са очаквали да изпаднат в това положение“, казва зърнопроизводителят.

Вместо адекватна реакция от министерството Теодор и колегите му с изненада установили, че там въобще не знаят че има проблем. „Министърката каза че реколтата ще е 6 млн. тона, и че зърнения баланс ще бъде спазен. Ние седим и не проумявамена кой го говори. Тя може да очаква и 8 млн. тона зърно, но при нас ще е нула“, добавя той и продължава:“Нас не ни интересува общия зърнен баланс, а този който ще е при нас. Да кажат, ако не ни броят за зърнопроизводителен регион.“

В подкрепа на а тежката ситуация за производителите от Бургаско идват и данните за средните добиви, които са в пъти надолу. При пшеницата са почти два пъти по-ниски, при рапицата даже тройно по-слаби. Производството на слънчоглед също е почти двойно по-слабо. Освен това по думите му се бави кампанията по засяване на есенната рапица,която в други години в началото на септември трябва да е поникнала. „Всяка култура е капризна. Казват ни защо не гледате сухоустойчиви култури. Няма такива. Предложих на един банкер да ги затворим образно казано в една стая без вода, и да видим колко ще издържат. Има култури, които искат по-малко влага, но те пък ще дадат много лоши резултати, Без вода нищо не става!“

Един от проблемите според него е, че не се прави нищо за напояването, а стратегията, която беше поръчана на Световната банка е на трупчета. Причината е липсата на законодателна база. За да се направят например напоителни системи със сондажи трябва да се промени коренно законодателството, защото първо водата се води национално богатство, а ти нямаш право да копаеш или минаваш през чужд имот. В това е ролята на държавата, да уреголира тези неща, и тогава да се прави напояване“, продължава той и пита сега откъде да напояват, след като язовирите са празни.