Животът ни поднася всякакви изненади, а ние сме свикнали да си го представяме и съпреживяваме във всевъзможните нюанси от трагичното- до комичното. В подобна трагикомедия, в която участваме днес, едва ли дори и в най-затънтените краища на света са участвали. В нея си имаме герои от всякакъв цвят, прослойка и принадлежност. От сценаристи, през кукловоди, терористи облечени в патриотични одежди до партизани и даже фермери.
Уви последните за пореден път ще се окажат на страната на губещите изтеглили късата клечка , след като все си чакат някой да им оправи бизнес средата, да и създаде най-малкото нужната институционална сигурност и чрез приемане на съответните законови промени да осигури така чаканата промяна не само в начина, но и в модела на разпределение на субсидиите. Вместо да се съсредоточат в подготвянето на проекти за модернизация на мощностите в стопанствата си или да реализират идеи, чрез които да увеличат своята жизнеспособност, устойчивост и конкурентноспособност, българските производители пак са в очакване на по-добри времена.
Обезверението на българския производител може да се обобщи както със превърналият се в пословичен случай на противопоставяне на мафия срещу държава на ГККП „Капитан Андреево“, така и с реторичния коментар, отправен наскоро в социалните мрежи от пловдивския агробизнесмен Красимир Кумчев по повод участието на земеделския министър Иван Иванов в едно телевизионно предаване:„Защо, господин министър? Двадесет минути чаках да чуя накъде води българското земеделие. Да чуя за безпрецедентната помощ. Нищо. Хартиени бюлетини, коалицията, Македония. И другарката Нинова, разбира се….“
Само си представете, ако през последните десет години държавата прибираше по 100 хил. лева на ден от проверките на влизащите у нас ТИР-ове с плодове и зеленчуци, дали земеделието у нас сега щеше да се нуждае от „безпрецедентна помощ“? Дали ако средствата от българския и европейски бюджет в това време отиваха към реалните производители, вместо към партийни каси и чекмеджета, сега стопанствата у нас щяха да са на ръба на оцеляването?! Дали ако законодателството прието в този период беше резултат не от стремеж за създаване на вратички към запълване на приятелски партийни икономически кръгове с със средства източени от обществени поръчки, а на държавническо мислене, щеше да се стигне дотам, че Европа да обвърже средствата по плана за възстановяване с прозрачност и спазване на върховенството на закона?! Дали ако тези кръгове не се бяха облагодетелствали с европейски средства, сега в европейската прокуратура щеше да има около 80 производства само от нашата страна свързани със злоупотреби с европейски средства, които може да спънат и усвояването на средствата по плана за възстановяване?!
Вместо да се мисли за облагодетелстването на партийните другари, да се беше помислило конструктивно за създаването на един наистина реалистичен и най-важното ефективен стратегически план, който да даде тласък за развитие на едно модерно и устойчиво земеделие.
Не можем да кажем разбира се доколко изготвеният стратегически план е добър или лош, защото дали е лош или добър ще го оценяват експертите, но направените от Брюксел коментари показват, че в него има доста дупки и слабости. Макар и с техническа насоченост, повечето от тях недвусмислено насочват към допуснатите от администрацията пропуски. Най-общо казано Брюксел препоръчва изясняване на „ интервенционната стратегия в плана, връзките между интервенциите, показателите за резултати и специфичните цели“. Препоръчва се още подобряване на съгласуваността и последователността на стратегическия план и неговата стратегическа насоченост, така че „най-неотложните потребности да бъдат посрещнати по подходящ начин и с достатъчен бюджет, независимо дали в рамките на ОСП или извън нея.“
По-детайлното вникване в коментарите показва, че в него има доста пунктове, за които Брюксел иска допълнителна обосновка като например защо твърде малка част от териториите по НАТУРА са включени за подпомагане , защо се намаляват средствата за подпомагане на стопанства в райони със специфични ограничения, въпреки че на европейско ниво се планират повече пари, защо по интервенцията за хуманно отношение са включени само преживниживотни или защо в стратегическия план не се казва нищо за горските екосистемни услуги. Редица условия за допустимост както и предвидени размери на суми за подпомагане също са подложени на коментар от страна на Европейската комисия. Освен това някои от заложените целеви стойности, които трябва да покрием съгласно целите на ЕС са определени като много ниски и нуждаещи се от преразглеждане.
За да тръгне след по-малко от година стратегическия план, обаче страната ни се нуждае от законодателни промени, които да включат новите изисквания. Счита се че от подобна промяна се нуждаят най-малко 22 законодателни акта. Случването на каквито и да са законодателни промени се възпрепятства както заради закъснението на управляващите да внесат съответните закони, така и от лудостта обхванала политическата класа у нас в началото на лятото. Лудост довела до тотална поляризация на обществото, разделено на про и анти по всякакви въпроси – от мафията до Русия и от зърното до овцете. С приближаването на жътвата пък планираната сделка за заделяне на зърно за нуждите на държавния резерв стана абсолютно излишна. Тук не става дума за нейната целесъобразност, защото първосигналното мислене в условията на военен конфликт на 300 километра от границата ни е правилно насочено в тази посока за осигуряване на насъщния, но резонни бяха въпросите защо не се закупи например олио и брашно, вместо да се купува зърно на цени доста под пазарните в момента?!
Неосъществената зърнена сделка е само един от резултатите на царящите политически хаос и икономическа несигурност в страната, в която политическата лудост взема връх над разумните и премислени действия. В тази трагикомедия на българския производител май му е отредена ролята на бушменския фермер, опитващ се да разбере защо може би са полудели боговете му, в нашия филмов римейк неговите политици…
