сряда, октомври 28, 2020
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Тиктака ли часовникът на климата още по-бързо за земеделието?!

Въпросът дали европейското земеделие се готви да отговори на предизвикателствата на климата става все по-актуален

225Четения

В седмицата за климатични действия, активисти поставиха огромен часовник в Ню Йорк, който ще измерва колко време остава, преди температурите да станат критично високи, иначе казано глобалното затопляне на планетата да стане необратимо. Оказа се че това време не е никак далеч, само след някакви 7 години и 102 дни. След това средните температури ще надминат с градус и половина нивата от прединдустриалната епоха. Една от причините за това за това ще е нивото на изхвърляни вредни емисии в атмосферата.

През същата тази седмица шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лаен обеща Европа да се превърне в световен лидер в редукцията на вредните емисии в атмосферата, като за 2030 година Старият континент си поставя още по-амбициозната задача, да намали нивата на изхвърлени в атмосферата вредни емисии с 55%. Дали обаче това ще стане реалност, от сега никой не може да каже. От сега обаче ООН вещае огромни глобални климатични изменения-изчезване на морски рифове и топене на арктически ледове, ако подобни гранични стойности на температурите бъдат достигнати.

Дали обаче земеделието в европейското му измерение, зависимо от субсидиите, с интензивно производство, конвенционално в по-голямата си част ще успее да допринесе за съкращаване на вредните емисии, а с това и да отложи подобен сценарий, който може да доведе до климатичен апокалипсис?

Моделът на субсидиране на европейските фермери отдавна предизвиква горещи спорове, и най-вече заради неравномерното разпределение на средствата между земеделските производители. Наскоро група учени публикуваха ново изследване, в което твърдят, че моделът на директните плащания не намалява, а задълбочава различията между фермерите, а ако ОСП запази настоящия модел, то тя трудно би допринесла за изпълнението на някакви дългосрочни цели по опазване на климата и разнообразието.

Последици макар и не с подобен мащаб, но с катастрофално локално влияние върху добивите, а оттам и върху доходите, изпитаха и нашите фермери през тази година. Част от тях- от Добрич до Кардам поискаха държавна подкрепа за да оцелеят и да не фалират. Вследствие от засушаването добивите им от зърнените и маслодайни култури са с между 2 и 3 пъти по-слаби от миналогодишните, а липсата на валежи и на финанси не само поставят под угроза кампанията за сеитба на есенниците, но и тяхната жизнеспособност.

През септември приключиха кръстосаните проверки, като стана известно, че над 3 хиляди декара са двойно декларирани. Брюксел даде зелена светлина за отпускането на 20 млн. лева за подпомагане на свиневъдите и птицвъдитеи стартира кампания срещу АЧС. Най-голямата лобистка организация на фермерите в Европа поиска дългосрочна прогрма за справяне с кризата. Винопроизводителите получиха общо милион и половина лева за „реколтата на зелено“. Помощи получиха картофопроизводители и животновъди. Забавянето в приемането на основните стратегически документи касаещи европейското земеделие се отразява и върху новия регламент за биопроизводството, който се очаква да влезе сила едва от 2022 година. Като се прибави и фактът, че вероятно под диктата на лобитата може да се стигне до орязване на екологичните ангажименти в бъдещата ОСП след 2020 година, още по-актуален става въпросът, дали европейското земеделие се готви да отговори на климатичните предизвикателства, защото часовникът цъка, а времето бавно изтича….