По време на вегетацията житните култури се нападат от редица болести и неприятели, които оказват пряко въздействие върху реколтата.
Болестите по пшеницата и ечемика са един от най-съществените фактори за зърнопроизводство и ако контролът върху тях не е адекватен, опасността от загуба на милиони тонове продукция и влошаване на качеството й е много голяма.
С най-голямо значение са болестите, които нанасят поражения по листата и стъблата на житните растения по време на вегетацията – брашнеста мана, кафява ръжда, жълта ръжда, септориоза (ран листен пригор), мрежести петна по ечемика, при определени условия – фузариум по класа и др. Загубите от добива могат да достигнат до 25 – 30% за всяка болест поотделно и се дължат основно на намаляване броя на класовете и семената. Броят на семената намалява, когато са засегнати последните два листа и флаговият лист. В резултат от пораженията по листата семената остават дребни, спаружени, бедни на белтъчини и с понижено качество.
•Брашнестата мана по пшеницата (Erysiphe graminis f.sp. tritici) поразява листата, листните влагалища и класовете. По тях се появяват повърхностни бели, брашнести налепи.
Листата остават зелени и активни известно време след инфектирането, след което нападнатите тъкани постепенно загиват. По повърхността на засегнатите растителни части спорите се намножават и изглеждат като бели прашести туфи. Те се разпространяват чрез вятъра и осъществяват нови заразявания. При силна проява на болестта листата пожълтяват бързо и загиват. Вследствие на тези поражения се развиват по-малко продуктивни братя, класчета и зърна в едно растение, което отслабва и често поляга. За инфектирането е необходима висока въздушна влажност, а разпространението на спорите се благоприятства от сухите условия. Развитието на брашнестата мана се благоприятства от редуването на сухи и влажни условия. Характерно за заболяването е, че дъждът и капките вода по листата ограничават спорообразуването и нарастването на мицела.
Ранната форма на болестта се проявява по изоставащите млади растения, а по-късната – намалява активната повърхност на листата, вследствие на което добивът на зърно е намален.
За ограничаване на инфектирането с брашнеста мана е необходимо да се използват устойчиви сортове, а по-редките посеви намаляват разпространението на болестта. Благоприятни условия за развитие на брашнеста мана по пшеницата се създават при ранна сеитба, висока гъстота на посева, усилен вегетативен растеж, особено след обилно азотно торене, температура между 18оС и 22оС, висока влажност и редуване на топли и влажни дни.
Внимание! Критични моменти от развитието на пшеницата по отношение на заразяване със заболяването е периодът от братене до появата на класа и особено след появата на първия осил до пълната поява на класа.
Сигнал за химическа борба срещу брашнестата мана се дава при отчетено нападение от 30% върху първите 1-4 листа във фаза 1-и-2- и възел, а второ пръскане е наложително, ако върху флаговият лист и прилежащите два листа степента на нападение е по-голяма от 1%. Срещу заболяването може да се приложи един от следните фунгициди: Импакт 25 СК- 50 мл/ дка, Талиус 20 ЕК- 20 мл/ дка, Фалкон 460 ЕК- 60 мл/ дка, Зантара 216ЕК -125 мл/дка, Байфидан 250 ЕК- 50 мл/ дка; Прозаро 250 ЕК– 100 мл/ дка, Артеа 330 ЕК- 40 мл/ дка; Капало- 100 мл/дка, Дует ултра – 60 мл/ дка; Алегро СК-50 – 100 мл/ дка; Карамба 60 СЛ- 100 мл/ дка; Танго супер-80-100 мл/ дка; Солигор – 425 ЕК – 70 мл/ дка; Рубрик 125 СК – 100 мл/дка и други.
- Ръждите са най-вирулентните болести по пшеницата не само по света, но и у нас. В България посевите се нападат от три вида ръжди: кафява, черна и жълта. Характерно за трите вида ръжди е, че са въздухопреносими, т.е. заразата се пренася от въздушните течения и вятъра.
Не бива да се подценява опасността от тези болести, защото могат да нанесат сериозен удар върху реколтата – опитът от 2014 г. показа това.
Кафявата (листна) ръжда (Puccinia reconditа f.sp. tritici) е най-опасната и широко разпространена болест за страната ни. Тя се развива ежегодно в по-голям или по-малък размер, но в някои години се проявява епифитотично и причинява големи загуби. При по-ранната и масова проява растенията остават по-ниски, братят по-слабо и дават по-дребни класове. Зърното от тези класове е по-дребно, спаружено, леко, понякога шупливо и брашнесто. От такова зърно се получава нискокачествено брашно и хляб. Количеството на сламата е по-малко, а като храна тя е опасна за животните.
От поникването до заразяването на растенията по горната страна на листата се образуват разпръснати кафяви до червенокафяви сори с праховидно, кафяво до оранжево съдържание. В началото те се появяват на върха на листата или разпръснато по целия лист. Постепенно се сгъстяват и обхващат целите листа. След узряването си уредоспорите се разнасят от вятъра или се отмиват от дъжда. По този начин се осъществяват заразяванията на нови листа.
Внимание! Причинителят на заболяването, гъбен патоген, преминава по есенните посеви от заразените саморасли растения. Много често паразитът намира подходящи условия за масово размножаване през първата половина на пролетта. За масово развитие на кафявата ръжда допринасят топлите дни (20-25оС) и нощи с превалявания, особено през следобедните часове и образуването на роса. Обилното азотно торене и отглеждане на чувствителни сортове може да доведе до появата и разпространението на болестта по-рано напролет, но обикновено масовото нападение започва след появата на класа, като късно зреещите сортове се нападат по-силно. Критичният период за растенията е от появата на флаговия лист до края на цъфтежа и особено от появата на първия осил до пълната поява на класа.
Борбата с кафявата ръжда се води предимно чрез засяване на устойчиви сортове. Силно чувствителни към болестта са българските сортове Тодора, Енола, Кристал и други.
От химическите средства могат да се използват регистрираните срещу заболяването фунгициди, като повечето от тях имат регистрация и срущу жълта ръжда: Кредо 600 СК – двукратно 2х100 мл/ дка (по необходимост), Алегро СК – 50 мл/дка, Диамант Макс-150мл/ дка (и срещу жълта ръжда), Капало – 100 мл/дка, Дует Ултра – 60/мл/дка (и срещу жълта ръжда), Танго супер – 80 мл/ дка, Зантара 216 ЕК – 125 мл/дка срещу кафява и черна ръжда, Прозаро 250 ЕК– 100 мл/ дка, Солигор – 425 ЕК – 70 мл/ дка – срещу кафява и жълта ръжда; Фалкон 460 ЕК- 60 мл/ дка (срещу стъблена ръжда), Импакт 25 СК – 50 мл/дка (и срещу жълта ръжда) и др., Прагът на икономическа вредност е във фазите: 1-и – 2-възел 10% степен на нападение, поява на лигулата на флагелния лист, 10% степен на нападение и първи спори върху последния лист и т.н. При установяване на съответния праг на икономическа вредност химическата борба се провежда в периода от видимия 4-и възел до края на цъфтежа.
Мултинационалните компании, които произвеждат продукти за растителна защита, напоследък предлагат нови и иновативни фунгициди, активните вещества на които контролират едновременно брашанеста мана, видовете ръжди и другите опасни болести по пшеницата. Тава улуснява производителите и прави контрола по-ефикасен.
•През последните години септориозите у нас имат повсеместно разпространение в пшеничните посеви. Това са ран листен пригор (Septoria tritici Rob.ex Desm.) и петносване на класовете (Septoria nodorum (Berk.)). Тези два патогена причиняват сравнително близки по рода си признаци. При благоприятни условия за развитието им и при чувствителни сортове загубите от тях могат да достигнат до 40%.
Първите признаци на ран листен пригор се забелязват още наесен по листата на пшеницата. Появяват се трудно забележими петна, отначало светлозелени, а по-късно жълтеникави до червеникавокафяви, овални по форма, които бързо се разрастват. Болестта се проявява и по листните влагалища, и в основата на стъблата. През зимния период петната се разрастват, сливат и предизвикват загиване на листата, дори и на растенията. Образуваните през пролетта листа се напетняват до вретененето. Появилите се по тях червенокафяви петна причиняват пригор. Силно нападнатите растения остават хилави, а класовете- дребни, с дребно и спаружено зърно. Гъбата се съхранява в растителните остатъци, като аскоспори, които през есента се разпространяват на големи разстояния с помощта на вятъра и дъждовните капки. Хладното и влажно до умерено топло време е благоприятно за развитие на заболяването. Ран листен пригор се проявява по растенията едновременно с брашнестата мана и кафявата ръжда.
Първите признаци на петносване на класовете са по листата – дребни, кафяви петна, които понякога нарастват значително. Разпространението от растение на растение се осъществява при дъждовни условия чрез спорите на патогена. Няколко седмици преди узряване на пшеницата се заразяват и плевите на класчетата. Краищата и връхчетата им стават кафеникави, покрити с малки, тъмнокафяви точици- пикнидии. Нападнатите растения узряват преждевременно и зърната в заразените класове са спаружени и по-дребни. Болестта се благоприятства от обилните валежи през пролетта и лятото. Многократни превалявания от фаза вретенене до края на цъфтежа могат да предизвикат масова проява на болестта.
За борба с петносване на класовете се съчетават агротехнически и химически мерки. Спазване на сеитбообръщение, унищожаване на самосевките и растителните остатъци чрез подходяща обработка на почвата, използване на здрави семена. Третирането на семената преди сеитбата има ефект при ниска степен на зараза. При силна степен на зараза са необходими вегетационни третирания, като първото третиране се извършва при поява на флаговият лист, а следващото при поява на класа. Целта на мерките е да се предпазят от заразяване класът и флаговият лист.
Третиране на посевите с фунгициди срещу септориозите се извършва при необходимост във фаза от поява на флагелния лист до средата на цъфтежа………
Кои са ефикасните продукти за растителна защита и още по темата за контрол на болестите по пшеницата и ечемика може да прочетете в новия бр. 3/март 2015 г. на сп. „Практично земеделие”, който излезе от печат на 4 март 2015 г. Подробности за абонамент: 0888 58 54 68.
Излезе от печат новият бр. 4/март 2015 г. на сп. „Практично земеделие”
От 04. 03. 2015 г. по вестникарските павилиони и маси в страната може да намерите новият бр. 3/март 2015 г. на сп. „Практично земеделие”. Подробности за абонамент на тел.: 0888 585468. Научете повече на: www.praktichnozemedelie.com
По-важните теми в броя:
ДЮПОН предлага: Ефикасни хербициди в царевица – отлично съотношение разход на декар спрямо ефект и добивност
В СЕЗОНА: Болести по пшеницата и мерки за борба срещу тях (кратък обзор)
БАСФ предлага: Изборът на качествени фунгициди – ключът към успеха в комбинация с атрактивни промоции на БАСФ; Спектурм – Селективен почвен хербицид за контрол на плевелите в слънчоглед, царевица, картофи; Технология в житни
ИНОВАЦИИ: С царевичните хибриди Optimum® AQWAmax ® на Pioneer – максимални добиви, независимо от времето
ДОБЪР СТАРТ: Лактифрост – при забавено развитие на еснниците; Лактофол-Основен+бор – в слабо развити рапици
ОТ БАЙЕР: Мерлин®Флекс – почвеният хербицид с изключителна селестивност и гъвкавост на приложение
-Иновационни решения от Байер за справяне с предизвикателствата на 2015 г.
-Байер КропСайанс предлага ефикасни решения, дори при трудни условия – интервю
-Изявления за земеделски продукти за резултати от приложение на продукти на Байер
-Промоционални комбинации на ПРЗ в житни от Байер КропСайанс
КОНТРОЛ НА ПЛЕВЕЛИТЕ: Пролетно внасяне на хербициди в есенно-житните посеви
АГРОБИОТРЕЙДИНГ: Качествени торове с доказана ефективност
ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ: Предцъфтежни пръскания на овощните култури; Контрол на вредителите по лозовите пъпки
ТОРЕНЕ: Добри практики при торене на слънчоглед
АГРОВЕСТИ: Особености в приложението на Програмата за развитие на селските райони – 2014-2020 г.
РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА: Ранен контрол на плевелите в картофените площи; Защита на рапицата от вредители
ГРАДИНАРСТВО: Технологични препоръки за отглеждане на патладжан – полско производство
РЕКЛАМА
Очаквайте бр. 4/април 2015 г. – на 01. 04. 2015 г.
