Описание на болестта Черни петна или Фома по слънчогледа
На болните от черни петна или фома (Leptosphaeria lindquistii) и синоним (Phoma oleracea var. helianthi tuberosi Sace) растения се образуват черни петна по стъблата и питите. Признаците от заболяването се появяват по всички растителни части, но най-характерни са петната по стъблата и питите. Напетняването започва от най-долните етажи на растението и постепенно обхваща и по-горните части. Некрозата преминава от листа към листната дръжка и достига стъблото. Петната по стъблото са черни, елипсовидни, ясно разграничени от останалата зелена тъкан и имат специфичен метален гланц. По листата петната са тъмнокафяви, с неправилна форма и жълт ореол. По питите петната са закръглени, вдлъбнати, черни и различни по размер. Болните тъкани са тъмнокафяви, размекнати, но не са загнили. Болестта се развива силно в години с редуване на сухи с влажни периоди. Фомопсисът (сиви петна) се среща едновременно с фомата по слънчогледа. Образуваните петна са с дифузни краища и неясна периферия. Те се разрастват и обхващат значително по-големи участъци от стъблото.
Борба
Първото третиране срещу болестта се провежда във фенофаза “6-8-ми лист”, а второто през периода на фаза “бутонизация” с регистрираните фунгициди. Както и при склеротинията, надеждният фунгицид срещу фомопсиса при слънчогледа е Пиктор СК – 50 мл/ дка и разход на работен разтвор 20-40 л/ дка. Ефикасно действие има и Пънч 40 ЕК- приложен в доза 30 мл/дка. Причинителят на фомата се запазва в заразените растителни остатъци в продължение на 2 – 3 години. За ограничаване на болестта е необходимо да се спазва 5 – 6 годишно сеитбообръщение, да се унищожават растителните остатъци, съдържащи инфекцията. Прилагането на оптимално торене има голямо значение, понеже по-високите дози азот са причина за по-силно нападение на посевите от патогена.
