Болести  по картофите

Настоящата статия съдържа указания за отглеждане на картофи полско производство, предназначени за консумация и преработка. Тук са разгледани методи за борба с икономически важни болести, неприятели и плевели. Качеството на посадъчния материал има най-съществено значение при отглеждането на картофи. Той трябва да е придружен от сертификат удосоверяващ, че произхожда от семепроизводни площи незаразени с вирусни и бактериални болести, от цистообразуващи нематоди и отговаря на определени стандарти за толерантност спрямо други вредители.

Площите за отглеждане на картофи трябва да бъдат обследвани за наличието на почвени неприятели, нематоди и почвени патогени, които се запазват в почвата. Ако няма чисти площи от тези болести и неприятели, то преди засаждане на картофите трябва да се извърши третиране на почвата с подходящ препарат. Преди засаждане се провежда и третиране с хербициди. Третирането на почвата може да се извършва с гранулирани продукти за растителна защита или течни формулации. През вегетацията също може да се наложи третиране на растенията срещу вредители появили се над критичната плътност, степен на заразеност и заплевеленост.

Прибирането на картофите трябва да става навреме, растителните остатъци да се унищожават, след което да се извърши дълбока оран. С тези мероприятия се унищожава част от вредителите и се намалява опасността за следващия вегетационен период. Спазването на четиригодишно сеитбообращение, както и редовното унищожаване на плевелите имат значение за опазване на картофите от икономически важните, както и от карантинните вредители.

 

Характерна особеност при картофопроизводството е извършване на десикация на надземните части през определена фенофаза, без това да се отрази на добива, с цел предпазване от вирусни болести и да се намали заразяването на клубените от мана. Преди съхранението на клубените те трябва да бъдат третирани с продукти за растителна защита, предпазващи ги от вредители през този период и с продукти за растителна защита подтискащи прорастването. Основните вредители имащи стопанско значение при отглеждането на картофи полско производство са дадени по-долу :

 

Основни вредители при картофите са:

? Мана по картофите – Phytophthora infestans sp. Solani; ? Струпясване, ризоктониоза – Thanatephorus cucumeris; ? Листното завиване по картофите – Potato leaf roll virus – PLRV; ? Ипсилон вирус по картофите – Potato Y potyvirus – РVУ; ? Хикс вирус по картофите – Potato X potexvirus –PVX; ? A вирус по картофите – Potato A virus- PVA; ? S вирус по картофите – Potato virus S- PVS; ? М вирус по картофите – Potato virus M; ? Колорадски бръмбар – Leptinotarsa decemlineata; ? Листни въшки ? Картофен молец – Phthorimaea operculella ? Подгризващи нощенки – Agrotis ipsilon, A.segetum; ? Картофени нематоди – Globodera spp; ? Голи охлюви – Limacidae; ? Плевели

Мана по картофите – Phytophthora infestans

Описание на болестта

Болестта е най-вредоносна за картофите. Първоначално по долните листа се наблюдават неправилни до закръглени кафяви петна с по-светъл ореол, като при влажно време по долната страна се появява сиво-бял спорообразуващ налеп. При силно напетняване  листата  прегарят. Заразата преминава към стъблата, които стават кафяви до черно кафяви. По нападнатите клубени се появяват сиво кафяви твърди петна, които навлизат в месото като “езици”. Клубените могат да се заразят на полето от падащите с дъждовната вода в почвата спори или при контакт с болните листа и стъбла при изваждането им.

Стратегия за борба

Целта на борбата е предотвратяване на заразяването на културата. Основните направления са:

1.Унищожаване на първоначалната зараза: болни клубени оставени на купчинки на полето или в стопанството, самосевки от картофи, заразени клубени използвани за посевен материал.

2.Изборът на срока за първото третиране може да се основава на: фенофазата на културата или на системата за прогноза и сигнализация. Фазата, която се препоръчва за начало на третиране е допиране на растенията от съседните редове. При рискови ситуации първото третиране може да стане преди допир на листната маса вътре в реда. Подобно третиране е оправдано за посеви намиращи се в съседство със заразени такива. Борбата и първото третиране трябва да се извеждат по сигнал даден от Регионалните служби за растителна защитаq сега Областни дирекции за безопасност на храните. Системата за прогноза се основава на проследяването на връзката между температурите, относителната влажност на въздуха и количеството на валежите. Първото третиране според системата за прогноза е по-късно от това, определено на база фаза на развитие на културата, така че тази система обуславя по-малък брой пръскания. Ето защо трябва да се спазват указанията на системата за прогноза.

3.Определяне на времето и интервалите на по-късните пръскания. Основната насока в борбата е да се защити растението от болестите, а не да се лекува. Предпазните средства са ефективни  7-8 дни. Фунгицидите с проникващо действие могат да бъдат използвани до 2 дни след заразяването, така че комбинацията проникващ + предпазен продукт може да бъде използвана, ако не е било извършено редовното предпазно третиране. Поради наличие на чувствителни към системните фунгициди раси на Phytophthora infestans, те са подходящи, когато растенията са в процес на активен растеж и не могат да бъдат предпазени по друг начин. Рискът от поява на устойчивост към гъбата и поради това, че са по-скъпи, препоръчително е да се намали броя на прилагането им. Те могат да се използват само в най-критичните моменти.

На основата на правилата, прилагани в някои европейски страни е разработена примeрна схема за третиране:

• до цъфтежа- третиране с предпазни фунгициди всеки 7-10 дни;

– по време на интензивния растеж на картофите – максимум две пръскания със системни фунгициди през 14 дни;

– след цъфтежа – при подходящи клима-тични условия за развитие на гъбата, третиране през 7-10 дни с продукти за растителна защита с контактно и проникващо действие;

– след цъфтежа – при климатични условия, неподходящи за развитието на гъбата, третиране с контактни фунгициди през 10 дни;

4. При необходимост от предпазване на клубените от заразяване с патогена листната маса в края на вегетацията трябва да се унищожи с десиканти.

5. Други стратегии: да се засаждат сортове, които са слабо чувствителни към гъбата.

Активни веществи и регистрирани търговски продукти за растителна защита

 

Кафяви листни петна – Alternaria porri f. sp. solani 

 

Описание на болестта

По листата се образуват кафяви закръглени петна с вписани един в друг концентрични кръгове. Силно нападнатите листа се деформират и изсъхват. По листните дръжки и стъблата петната са продълговати, кафяви и сухи. По клубените петната са закръглени, тъмно кафяви и хлътнали. Патогенът презимува по растителните остатъци и клубените, като мицел и конидиоспори. Развитието му се благоприятства от температура 22-26?С и относителна влажност на въздуха над 80% (наличие на обилни роси или чести превалявания).

Стратегия за борба

Подходящо сеитбообръщение. Дълбоко заораване на растителните остатъци. Използване на здрав посадъчен материал. Балансирано торене и напояване. Десикация на листната маса преди изваждане на клубените. Използване на устойчиви сортове. Да се извършват третирания с фунгициди при откриване на първи симптоми на болестта по листата. Повечето продукти за растителна защита прилагани за борба с картофената мана са ефективни и срещу кафявите листни петна.

Активни веществи и регистрирани търговски продукти за растителна защита

 

 

Струпясване – Thanatephorus cucumeris

Описание на болестта

Болестта се среща по-силно в години с хладна и влажна пролет. По младите кълнове, в основата на стъблото, столоните и корените се наблюдават червенокафяви петна, които се превръщат в раковини.

Болестта може да унищожи голяма част от кълновете и да прореди посева. Заразените растения имат подтиснат растеж. По повърхността на клубените се образуват черни склероции, които наподобават на полепнали почвени частици. Причинителят зимува като псевдосклероции по клубените, растителните остатъци и в почвата. Гъбата се развива при температура 17-20?С и висока влажност на почвата.

Стратегия за борба

Спазване на 6-8 годишно сеитбообръщение. Заораване на растителните остатъци. Използване на здрав посадъчен материал. Третиране на клубените преди засаждане. Използването на фунгициди през вегетацията не е ефективно.

 

Болести по време на съхранението

Fusarium coeruleum, F.sambucium, F.solani, F. oxysporum, Phoma exiqua var. exiqua, Phoma exiqua var.foveata, Rhizoctonia solani, Spongospora subterranea

Описание на болестта

 

Най-вредоносните болести по време на съхранението са: сухото (фузарийно) гниене и гангрената (фомоза). При сухото гниене (причинено от Fusarium coeruleum, F. sambucium, F. solani, F. oxysporum и др.) кожицата около мястото на повредата се набръчква във вид на концентрични кръгове. Във вътрешността се образуват кухини, в които се развива белезникав или розов налеп. Клубените олекват. При фомозата (причинена от Phoma exiqua var. exiqua и Phoma exiqua var.foveata) петната са закръглени, леко хлътнали, като натиснати с палец. За разлика от фузарийното гниене загиналата тъкан е рязко ограничена от здравата. Тези патогени са почвообитаващи гъби, които проникват в клубените главно през ранички. Инкубационните им периоди са дълги. Най-често силното гниене се проявява няколко месеца след инфектирането, когато температурата в складовете се повиши. Повърхността на клубените може да бъде повредена и разрушена и от гъбните патогени: Rhizoctonia solani, Spongospora subterranea. Заразяването с такива слаби причинители има относително ниско икономическо значение, но от друга страна то улеснява гниенето и намалява търговската стойност на клубените.

Стратегия за борба

Борбата с тези болести е комплексна. Спазване на 5-6 годишно сеитбообръщение. Използване на здрав посадъчен материал или обеззаразяване    с Монсерен Г(пенсикурон + имидаклоприд) – 60 мл/100 кг или Куадрис 25 СК (азоксистробин) – 300 мл/дка.  Балансирано торене и напояване. Навременно изваждане на клубените, когато са налице следните условия: кожицата е втвърдена, почвата е суха и надземната маса е изсъхнала или е била унищожена с десиканти. Болните и наранени клубени да се отстраняват преди съхранението. Да се поддържа оптимален температурен и влагов режим и редовно проветрение на хранилищата. Помещенията и инвентара да се обеззаразяват. Засаждане на слабо чувствителни сортове.

 

Листното завиване по картофите  – Potato leaf roll virus (PLRV)

Ипсилон вирус по картофите – Potato Y potyvirus (РVУ)

Хикс вирус по картофите – Potato X potexvirus (PVX)

A вирус по картофите  –  Potato A virus (PVA)

S вирус по картофите – Potato virus S (PVS)

М вирус по картофите –  Potato virus M (PVM)

Описание на болестта

Вирусите  са строги паразити , което  означава, че те не могат да се развиват извън клетката. За да бъдат унищожени трябва заедно с патогена да загине и самата клетка, а  това би довело до загиване и на самото растение. За разлика от гъбите и бактериите борбата срещу вирусите  се провежда косвено, насочена   е срещу  преносителите им. Освен това тя се извежда превантивно.

Вирусните болести по картофите причиняват икономически загуби и водят до бързото им израждане. Много често те се срещат в смесени вирусни инфекции и щетите са още по-големи. Обикновено симптомите се изразяват в мозаичност по листата. Един щам на ипсилон вирус продуцира некротични пръстени по клубените. Вирусът на листното завиване индуцира извиване на  листата  нагоре, те са крехки и при чупене хрущят. Основната част от вирусите по картофите се пренасят от листни въшки по неперсистентен начин.

Вирусът на листното завиване се разпространява по персистентен начин от листните въшки.

Стратегия за борба

Добра растителнозащитна практика  е засаждането на сертифициран  посадъчен материал    картофи  и да се води борба срещу листните въшки, третиранията за колорадския бръмбар решават проблемите, когато се използва сертифициран посадъчен материал.

 

 

Картофена листна въшка разселителка и без крила

 

 

Колорадски бръмбар – Leptinotarsa decemlineata

Описание на неприятеля

Колорадският бръмбар е основен неприятел по картофите у нас. Той е разпространен в цялата страна и има решаващо значение при производството на картофи за храна и преработка. Без провеждане на борба с него е немислимо получаване на нормални добиви. Вредят ларвите и бръмбарите, които се хранят с листата на растенията, а при масово нападение ги обезлистват напълно. Количеството на консумираната храна зависи от температурата и влажността на средата и от фенофазата на растенията. Най-опасни за растенията са повредите причинени по време на цъфтеж и клубенообразуване. Колорадският бръмбар е най-вреден за ранните картофи, понеже късият вегетационен период не дава възможност на повредените растения да възстановят загубената листна маса. Годишно той развива две и частично трето поколение.

Стратегия за борба

            Борбата с колорадския бръмбар започва с появята на презимувалите бръмбари. На малки площи и при ниска плътност те могат да бъдат събирани ръчно и унищожавани преди да са снесли яйцата си. Третирането с инсектициди да се извършва при откриване на първите млади ларви. Поради разтегнат период на поява на презимувалите възрастни, може да се наложи второ третиране срещу ларвите на I поколение. Необходимосттта от третиране срещу другите поколения се определя конкретно за всяка площ в зависимост от числеността на неприятеля и фенофазата на картофите. При ранните картофи третиране срещу бръмбарите се провежда, ако е унищожена 20% от листната маса, при средноранните 35-40% и при късните 45-50. Химичната  борба срещу възрастните се извежда при достигане прага на икономическа вредност:

• 10% заселени гнезда при поникване до 10-15 см височина на растенията;
• 5 бр. възрастни на 100 растения при 15-25 см височина на растенията;
• 10 бр. яйчни купчинки на 10 растения при 15-25 см височина на растенията;

Прагът на икономическа вредност за ларвите е:

• 150 бр. ларви на 100 растения при 15-25 см височина на растенията;

• 10% нападнати растения във фенофаза „бутонизация”;

Ежегодното провеждане на химическа борба с колорадския бръмбар е предпоставка за формиране на резистентност спрямо някои инсектициди. Което налага използването  на продукти  за растителна защита с различен механизъм на действие в един вегетационен период.

Активни вещества и регистрирани търговски продукти за растителна защита

 

 

Листни въшки

Описание на неприятелите

Листните въшки заемат основен дял в структурата на надземната вредна ентомофауна по картофите. Те са лимитиращ фактор за семепроизводните посеви. Поради високата си размножителна способност и многогенерационност за кратко време те обхващат цялата площ. При картофите за масово производство листните въшки имат по-ограничено стопанско значение. Нападнатите растения са с

пожълтели, леко деформирани и с некроза листа. Повредите могат да се отразят и върху добива, ако времето и степента на нападение е в критични фенофази. Ако е необходимо се провежда на борба с тези неприятели.

Стопанска значимост за картофите имат следните видове листни въшки: Myzus persicae, Macrosiphum euphorbiae, Aphis gossypii, Aphis nasturtii, Aphis fabae, Aulacrotumm solani.

Стратегия за борба

За разлика от семепроизводните картофи, при които е наложително третиране с афицидни средства, то при картофите за храна и преработка борба се провежда само при доказана необходимост – многочислени популации от листни въшки развиващи се в началото на вегетацията и по време на образуване на клубените. Необоснованото често третиране е предпоставка за формиране на резистентност при някой от посочените видове въшки. Редуването на продукти за растителна защита с различни активни вещества забавя този процес. Обикновено 1 третиране е достатъчно. Трябва да се има предвид, че при провеждане на борба с различните поколения на колорадския бръмбар се унищожават и листните въшки. Химическа борба не се провежда, ако няма опасност от вирусни болести и афидофагите са в съотношение спрямо листните въшки под 1:100. При нападения на огнища да се третират само тези места.

Активни вещества

            Третиране с : тиаметоксам, ламбда цихалотрин, алфациперметрин, ацетомиприд и др.

 

Телени червеи

               Ларви и повреди от ларвите по клубени

 

 

Описание на неприятеля

Ларвите на някой видове от сем. Elateridae (Обикновен полски ковач – Agriotis lineatus;Тъмен полски ковач – A. obscurus; Малък полски ковач – A.sputator; Западан полски ковач – A.ustulatus) повреждат значително клубените на картофите, в които прогризват ходове. Такива клубени са без пазарна стойност. В ходовете навлизат патогени, причиняващи загниването им. Бръмбарите се хранят с цветовете на различни растения. Развитието на телените червеи продължава 3-5 години.

Стратегия за борба

Тревни, люцернови и необработваеми площи не трябва да се използват като предшественици за картофите. Добрата обработка на почвата, унищожаването на плевелите, балансираното торене с азотни и калиеви торове, включване в сеитбооборота на култури като грах, лен, просо идр. спомагат за по-добро опазване на растенията от телени червеи. Химическата борба с тези неприятели трябва да се предшества от установяване плътността на ларвите през есента или рано на пролет чрез почвени разкопки, триъгълни житни примамки или примамки от пластмасови саксии (диаметър 11 см.) с дренирана дъно, в които са засяти семена от царевица и пшеница и заровени в почвата на дълбочина 5 см. Примамките се проверяват през две седмици. Ако установената плътност е над 3-4 ларви на м?  трябва да се внесат гранулирани продукти за растителна защита по време на засаждане в браздите или гнездата Вегетационните обработки на почвата принуждават телените червеи да мигрират по-дълбоко в почвата.

Активни вещества и регистрирани търговски продукти за растителна защита

 

 

 

Нощенки 

Общи сведения

Картофите се нападат от следните многоядни нощенки: а/ подгризващи (Agrotis ipsilon, A. segetum, A. exclamationis), чиито гъсеници от I и II възраст скелетират листата, а следващите възрасти прегризват младите растения на нивото на почвата, или нагризват клубените; б/ надземни (Mamestra brassicae, M. oleracea, Autographa gamma), гъсениците на които скелетират листата, изгризват отвори с различни големини, а при висока плътност унищожават листата. Ипсилоновата и гамозначната нощенки развиват 3 поколения у нас, а останалите по две. Гъсениците на подгризващите нощенки са пепеляво сиви и се намират плитко в почвата около растенията, а тези от надземните значително варират в оцветяването – от тревисто зелени до тъмно тъмнозелено и се намират върху растенията.

Стратегия за борба

Основните агротехнически мероприятия имат важно значение при отглеждането на картофи Чрез тях се създават благоприятните условия за развитието на растенията, а същевременно се унищожава значителна част от популациите на нощенките, влощават се условията за хранене и яйцеснасяне. Срещу тези неприятели трябва да се провежда интегрирана борба, която се основава на праговете на икономическа вредност за отделните видове. Използването на яйчния паразит трихограма, хищната дървеница Podisus maculiventris и бактериални продукти за растителна защита на база Bacillus thuringiensis са една добра алтернатива на инсектицидните продукти за растителна защита. Необходимостта от борба се определя въз основа на летежа на пеперудите, проследяван с феромонови и светлинни уловки. Химическата борба е най-ефективно, когато е насочена срещу младите гъсеници до трета възраст.

Активни вещества и регистрирани търговски продукти за растителна защита

 

 

Картофени цистообразуващи нематоди  – Globodera spp.

Описание на неприятелите

По картофите вредят два вида цистообразуващи нематоди, Globodera rostochiensis и Globodera pallida. Цистообразуващите нематоди се хранят върху корените на картофите. Нападнатите растения имат забавен растеж и добивите намаляват значително. G. rostochiensis и G. pallida са специализирани неприятели по картофите и доматите.

 

 

Въпреки, че когато липсват растенията-гостоприемници, популационна-та плътност на цистобразуващите нематоди в почвата спада значително, то тяхната жизненост се запазва в продължение на много години след отглеждане на картофи върху дадена площ. Естественото разпространение на тези неприятели е бавно и ограничено.

Картофените цистообразуващи нематоди са карантинни неприятели в голям брой Европейски страни и фитосанитарните мерки  изискват на площи официално регистрирани като заразени да не се засаждат картофи, предназначени за производство на картофи за семена. На площи официално регистрирани като заразени се допуска отглеждане на картофи, различни от картофи за семена след писмено разпореждане на фитосанитарните инспектори само  в случаите, когато върху тези площи се прилага официална програма за контрол, целяща най-малко ограничаване на КЦН. Програмата за контрол на площи, заразени с картофени цистообразуващи нематоди отчита специфичните системи за производство и продажба на растения гостоприемници на КЦН в съответния регион, характеристика на наличната популация на КЦН, използването на устойчиви сортове картофи с различни нива на устойчивост в комбинация със сеитбообръщение и използване на химични средства

Стратегия за борба

Основната стратегия на борбата с цистообразуващите нематоди при картофите за консумация и преработка е определена чрез наредба. Основната цел на борбата е да се предотврати разпространението на нематодите върху нови площи и да се намали популационната им плътност в нападнатите.

Картофени клубени, предназначени за семе трябва да бъдат напълно свободни от Globodera spp. Задължително  е да  спазването  най-малко на  3-годишно сеитбообръщение.

Площите върху  които ще се отглеждат картофи, е необходимо да се обследват, за да се определи популационната плътност на вредителите и техния патотип и в зависимост от нивата на заразеност( висока – средна и ниска) се прилат примерни схеми на 3- годишен или  6- годишен сеитбооборот. Добри практики за намаляване на нематодната популация  :

?  Естествено  – в зависимост от вида на почвата  и климатичните особености  – икономичен метод, но неприемлив –  дълъг период на редуциране на популационната плътност;

?  Поддържане на висок агрофон  – качествена обработка на площите и добра растителнозащитна практика  – на първо място борба с плевелната растителност и особено плевелите от сем. Solanaceae;

?  Използване на растения биофумиганти – рапица, сорго и рицин и заораването им в почвата във фаза бутонизация;

?  Използване на хумостим като тор – увеличава масата на кореновата система, устойчивостта на растението при засушаване  и предолява негативното влияние на КЦН върху добива;

?  Зелено торене със зърнено-житни култури.

?  Важно е да се спазват указанията за почистване и обеззаразяване на клубени, техника , инвентар, складове и хранилища на картофи.

Стратегията може да бъде приложена при третиране на чрез инкорпориране на нематоциди-гранулати, преди засаждането. Химичната борба би  трябвало да бъде ограничена и да се прилага само, когато е абсолютно необходима. Борбата с G. pallida е трудна, тъй като това е преобладаващия вид в много области, което се дължи на употребата на сортове, резистентни спрямо G. rostochiensis.

Друг елемент на стратегия за борба е извършване на контрол върху самосевките от картофи в площите с други култури (те позволяват популациите на Globodera spp. да се запазят).

Активни вещества и регистрирани търговски продукти за растителна защита

Гранулати: оксамил и фостиазат  – Видейт  10 Г – 7 кг /дка и Нематорин 10 Г – 1,5 кг/дка

 

Ларви на майски бръмбари – Scarabaeidae

 

Описание на неприятелите

Майските бръмбари са от 2.5 до 3 см дълги и имат черна глава, черен гръден кош и кафяви елитри (твърди криле); отстрани на корема има типичната бяла до мръсно бяла шарка на зиг-заг. Техният цикъл на живот е с продължителност от 3 до 4 години. Майските бръмбари са истински нощни животни.

 

Стратегия за борба

Няма ефикасен начин за борба с ларвите на бръмбарите. Все пак могат да се вземат предпазни мерки на полето, където се очакват проблеми с ларвите. След прибиране на предходната реколта, многократната култивация на почвата с ротоватор може значително да намали популацията на ларвите на бръмбара. Следващият сезон може да се извърши третиране на почвата преди засаждане с подходящ инсектицид. Ларвите на бръмбарите не могат да се контролират по време на растежа на културата.

 

 

Голи охлюви – Limacidae

 

Oписание на неприятелите

Голите охлюви са многоядни. Те нагризват листата и клубените на картофите Особено опасни са в години с повече валежи през летните месеци. Влажните и по-лесно затоплящи се почви благоприятствуват по-висока активност на голите охлюви. Засушаването води до намаляване популационната плътност на тези неприятели. От познатите 25 вида у нас, стопанско значение имат 2-3 вида. Голите охлюви живеят 1-3 години, зимуват яйца, млади ларви и възрастни. Развиват няколко поколения годишно. При предвижването си по растенията и почвата те оставят бяла диря от слуз, което е показател за присъствието им. 

Стратегия за борба

Агротехническите мероприятия като редовна обработка на почвата, разтрошаване на буците, почистване на площите от растителни остатъци, просушаване на заблатените участъци създават неблагоприятни условия за намножаването на тези неприятели. На малки площи може да се проведе механична борба с ловни пояси, примамки от различни материали, като събраните охлюви се посипват с минерален тор или се заливат с гореща вода. При масова намножаване се прилага напрашване на с праховиден суперфосфат, негасена вар или калиева селитра.

Активни вещества и регистрирани търговски продукти за растителна защита

            Гранулати: металдехид   – Мезурол шнекенкорн – 300 г/дка

 

Плевели

Борбата срещу плевелите при картофите е необходима, за да се гарантират качеството и добива. У нас картофите се отглеждат в райони с различни почвено-климатични условия. Площите им са основно в планинските райони, с по-висока почвена и въздушна влажност, където преобладават кафяви и сиви горски почви. Значителна част от тях, предимно за ранно и средно ранно производство, са около консумативните центрове и се отглеждат при полски условия, на алувиално-ливадна почва и по-ограничено на карбонати и в различна степен излужени черноземи. Това са едни от причините за различия в степента и във видовото заплевеляване, което изисква и конкретен подход при провеждането на борбата срещу плевелите.

От едногодишните плевели се срещат основно късните пролетни. Те поникват основно през втората половина на пролетта и началото на лятото. Поради много разтегнатия период на поникване създават проблеми по време на всички фенофази от развитието на културите. Образуват голямо количество семена и притежават способност да се приспособяват към промените на екологичните условия. Особено силно нараства заплевеляването с видове, коитo са по-топлолюбиви и най-вече по-издържливи на засушаване. Много от късните пролетни плевели поникват и през втората половина на лятото и създават проблема с вторичното /късно/ заплевеляване.

Едногодишни житни плевели

Ветрушка (Apera spica-venti); Кокоше просо          (Echinochloa crus–galli); Кокоше просо оризово  (Echinochloa phyllopogon); Кощрява зелена (Setaria viridis); Кощрява сива (Setaria glauca); Кръвно просо          (Panicum sanguinale Лисича опашка полска (Alopecurus myosuroides) Овес див (Avena fatua); Пиявица (Lolium temulentum)

Едногодишни широколистни плевели

Бударица петниста (Galeopsis tetrahit); Бучиниш   (Conium maculatum); Бял щир  ( Amaranthus albus); Бяла лобода (Chenopodium album); Великденче бръшлянолистно (Veronicaederifolia); Врабчово семе      (Lithospermum arvensis); Галинзога дребноцветна  (Galnisoga parviflora); Глушина вълнеста (Vicia villosa); Градински кострец  (Sonchus oleraceus); Дива ряпа  (Raphanus raphanistus); Звездица (Stellaria media); Злолетница (Erigeron canadensis); Казашки бодил (Xanthium spinosum); Клопачка едра (Rhinanthus major); Колянка едросеменна  (Spergula maxima); Колянка обикновена (Spergula vulgaris ); Компасна салата  (Lactuca serriola); Куче грозде черно  (Solanum nigrum); Лепка трирога  (Galium tricorne); Лечебна лайка (Matricaria chamomilla); Лечебен росопас  (Fumaria officinalis) ;Лобода разтлана (Atriplex patula); Обикновено грънче  (Hibiscus trionum;);Овчарска торбичка (Capsella bursa-pasoris); Пача трева  (Poligonum aviculare); Пипериче лападоволистно (Poligonum lapathifolium); Подрумче полско (Anthemis arvensis); Полска попова лъжичка  (Thlaspi arvense); Просфорник  (Abutilon theophrasti); Свиница  (Xanthium strumarium); Синап полски  (Sinapis arvensis); Слети коса  (Adonis aestivalis); Спореж обикновен  (Senecio vulgaris); Теменуга трицветна  (Viola tricolor); Татул  (Datura stramonium); Тученица обикновена (Portulata oleracea); Фасулче (Polygonum convolvulus); Щир обикновен (Amaranthus retroflexus); Щир разстлан (Amaranthus blitoides)

По-ограничено са разпространени: ранните пролетни плевели, които поникват масово през пролетта, цъфтят и плодоносят през май-юни а някои ефемери, които поникват през различни периоди и почти  през цялата вегетация на културата  се срещат в различни фази на развитие; зимно – пролетните плевели, семената на които покълват основно през есента и узряват преди или по време на прибирането на картофите.

Картофите се заплевеляват и с многогодишни плевели – коренищни и кореновоиздънкови.

Коренищните плевели образуват подземни стъбла /коренища/, в които през вегетационния период се натрупват запасни хранителни вещества, необходими за прорастване и развитие на нови растения. Тези плевели се размножават главно с коренища, на които са разположени спящи пъпки. Някои от тях се размножават и чрез семена. Причина за намножаването им са късно извършената дълбока оран, шаблонно използване на дискови оръдия, неспазване на сеитбообръщения, ограничена употреба на ефективни хербициди и др.

Многогодишни коренищни плевели

Балур  (Sorghum halepensis); Папрат орлова            (Pteridium aqulinum); Пирей пълзящ (Agropyrum repens); Троскот обикновен  (Cynodon dactylon); Вълча ябълка (Aristolochia clematitis);

На силно заплевелени с коренищни плевели площи спящите пъпки достигат до стотици хиляди на декар. При достатъчно влага в почвата те прорастват през целия вегетационен период. Нарязването на коренищата при някои почвообработки стимулира допълнителното им прорастване. Периодът, в който издънките все още не са вкоререни добре /до 2-3 седмици след нарязването/, е най-подходящ за унищожаването им чрез подрязване.

Кореновоиздънковите плевели се размножават еднакво добре както чрез семена, така и вегетативно. Органи за вегетативно размножаване са корените, върху които са разположени спящи пъпки, от които се развиват издънки. Отрязък дори с една спяща пъпка може да даде начало на ново растение. Прорастването на спящите пъпки започва рано напролет и продължава през целия вегетационен период, като за вкореняването им е необходима благоприятна почвена влажност.

Многогодишни кореновоиздънкови плевели

Горуха    (Cardaria draba); Млечок (Sonchus arvensis); Паламида полска (Cirsium arvense); Поветица полска (Convolvulus arvensis)

В сухо и горещо време голяма част от спящите пъпки загиват. Най-подходящия период за провеждане на обработка, с която не се позволява вкореняване на издънките и образуване на нови органи за вегетативно размножаване е през първите 2-3 седмици след поникването на издънките от кореновите отрязъци.

По-важните причини за намножаване на кореновоиздънковите плевели са: ненавременните, плитките и лошокачествени почвообработки, прилагането на дискови оръдия и фрези на площи, заплевелени с тях, употребата на недостатъчно ефективни хербициди срещу тях и др.

Основна стратегия:

Агротехническите мероприятия  за намаляване на заплевеляването при картофите от са: правилното сеитбообръщение, диференцираната и висококачествена основна и предсеитбена обработка на почвата, засаждането в биологично най-благоприятните срокове и др.

В планинските и някои полски райони площите с картофи се включват в полските сеитбообръщения, а край големите консумативни центрове – в зеленчукови. Най-добри предшественици за картофите са зимните житни и фуражни бобови култури, добри – фасул /полски и градински/, грах, соя, подходящи са ранното зеле и лукът. След тези предшественици се създава възможност да се проведат обработки или химическа борба срещу едногодишните и многогодишни плевели.

На площи заплевелени с многогодишни плевели в години с горещи и сухи лета се извършват обработки за изкарване на коренищата на повърхността и тяхното изсушаване, а при влажни условия в този период с неколкократни обработки се постига значително изтощаване на многогодишните плевели.

Ако не се използват хербициди площта се обработва според преобладаващите многогодишни плевели. Когато заплевеляването е предимно с коренищни видове основната дълбока оран се извършва веднага. Ако преобладават кореновоиздънковите плевели, най-напред се извършва плитка оран (подмятане) и след развитие на нов подраст – дълбока оран. За по-ефикасна борба срещу плевелите, дълбоката оран се извършва колкото е възможно по-дълбоко и по-рано.

За провеждане на химическа борба срещу многогодишните плевели, след прибиране на предшественика се изчаква около 3-4 седмици, докато тези плевели нарастнат интензивно и се третира с хербицида глифозат

При ранните и средноранни картофи и на почви, които не са склонни към уплътняване, обработката срещу плевелите може да се проведе по следния начин: след поникване на картофите – във фаза розетка се извършва загърляне, така, че да се покрие с почва листната маса. Няколко дни преди повторното показване на картофите на повърхността на тировете се третира с хербициди.

При късните картофи на почви, които са склонни към уплътняване след засаждане и начало на поникване на картофите се загърля по описания начин. Няколко дни след загърлянето се третира с хербициди. Пръска се само в редовете – ивица около 35 см. През вегетацията, в началото на заплевеляване на нетретираната част се прави обработка на междуредията. По-късно се извършва втора обработка за повторно загърляне в основата на растенията. По този начин с две междуредови обработки се унищожават повечето от плевелите, които са устойчиви на някои от използваните хербициди. Постига се икономия до 50% от по два хербицида за предпоникващо и евентуално вегетационно третиране.

Основни хербициди

При картофи се използват хербициди с почвено и листно действие. Почвените се прилагат след сеитба преди поникване при  преди поникване на плевелите/ на културите. За добрият си ефект почвените хербициди изискват добре подготвена без буци и растителни остатъци почва  и добра почвена влага.

За осигуряване на добър хербициден ефект при използване на листните противожитни хербициди третирането с тях се провежда при спазване на следните изисквания:

– да се третира през най-подходящата фенофаза на плевелите, тази в която те са максимално чувствителни – за едногодишните житни във фаза 3-4 лист и за многогодишните, когато са в активен растеж с добре развита листна маса

– да не се използват, когато плевелите са подтиснати /например при силно продължително засушаване/

– ефектът се понижава ако третирането се проведе при температура над 25 С и  особено при съчетаване на факторите интензивно осветление, висока температура и ниска атмосферна влажност. При такива условия се намалява и селективноста спрямо културата.

–           да се спазват определените карантинни срокове

При  добри растителнозащитните практики,   за да се избегнат компенсационни процеси в намножаването на някои видове и възможности за възникване на резистентни популации плевели се изисква  редуване на продукти за растителна защита с различен механизъм и спектър на действие

Преди поникване:

Срещу едногодишни широколистни – линурон, флурохлоридон., метрибузин

Срещу едногодишни житни – алахлор, ацетохлор,

Срещу едногодишни житни и някои широколистни  диметенамид, изоксафлутол, оксадиазон, s-метолахлор, оксадиаржил, пендиметалин, пропизохлор

През вегетацията

Срещу едногодишни широколистни плевели – метрибузин (не при всички сортове карто/strong/tbody/strongp align=“center“strongе трудна, тъй като това е преобладаващия вид в много области, което се дължи на употребата на сор/trтиаметоксам;Тъмен полски ковач – а.в-/spanтове, резистентни спрямо em/pфи)

Срещу едногодишни и многогодишни житни плевели –  квизалофоп-П-етил, клетодим, римсулфурон, феноксапроп-П-етил, флуазифоп-П-бутил, халоксифоп-П-метил.

 

Използвана литература в статията:

Правила за ДРЗП в земеделието , изд. 2006 г. на НСРЗ/МЗГ

Справочник със Списък на разрешените за предлагане и употребата продукти за растителна защита, регистрирани торове, подобрители на почвата  и хранителни среди, изд. 2011 г.

Наредба № 17 от 3 юни 2010 г. за контрол на картофените цистообразуващи нематоди

Многогодишни коренищни плевели