четвъртък, май 13, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
Агрокалендар

Контрол на вредителите по зеленчуковите култури през август

През август продължава развитието на доматите и пипера за късно полско производство и на някои от най-късните зеленчуци- корнишони, главесто зеле, карфиол, броколи, лукови култури, фасул за зелено, моркови, целина и други.

През август продължава развитието на доматите и пипера за късно полско производство и на някои от най-късните зеленчуци- корнишони, главесто зеле, карфиол, броколи, лукови култури, фасул за зелено, моркови, целина и други.

През месеца продължава обичайната лятна суша и средноденонощната температура е 20-25оС,  но постепенно започва да намалява. През третата десетдневка на месеца понякога падат обилни валежи, температурата през нощта се понижава, образуват се роси и се създават условия за развитие на картофена мана по доматите, фитофторно гниене, фузарийно и мокро гниене, жилкова некроза, листни напетнявания и други, които намаляват добива. Тези болести имат по-силна проява при безколовите домати, които се развиват и лежат непосредствено върху почвената повърхност.

 

По пипера в края на лятото може да се появи черна мана, към която са силно чувствителни късно разсадените и изнежени растения, по-често в гъстите посеви или обилно торените с азот, вертицилийно увяхване, а от неприятелите- царевичен пробивач, листни въшки, нощенки и други.

За корнишоните има опасност от проява на мана, особено ако се отглеждат върху висока леха, а не на конструкция и болестта да предизвика унищожаване на културата.

По зелевите култури, макар че наближава есента, неприятелите продължават да вредят и да причиняват големи повреди – нощенки  (зелева, градинска), зелев молец, листни бълхи, голяма зелева пеперуда, синапница и други.

По луковите култури в края на вегетационния сезон, най-често след дъжд, а по-късно и в периода на съхранение се развиват различни видове гниения, които могат да провалят реколтата –  сипкаво меко гниене, шийно, фузарийно, бяло, синьозелено плесеново гниене, а от неприятелите най-опасна е  миниращата лукова муха.

Вертицилийно увяхване по пипера и патладжана

По пипера, патладжаните, доматите (по-често при оранжерийно производство), бамята и тиквените култури, обикновено в началото на август, се проявява вертицилийното увяхване.

По пипера първите признаци на заболяването се появяват по време на усиленото плодообразуване и узряване на първите завръзи. Върховете на най-долните листа завяхват и изсъхват, а увехналите листа силно се завиват. Отначало изсъхналите части запазват зеления си цвят, но по-късно покафеняват.  В следващите дни увяхват и изсъхват листата от по-горните етажи на растенията.  Болните растения клюмват по обяд, а през нощта отново възвръщат свежия си вид. На външен вид корените са здрави. Но  при напречен пререз на стъблото се вижда кафяв пръстен, а в областта на кореновата шийка ликото е кафяво. При ранно инфектиране на растенията, те не плододават, а при късна зараза плодовете останат дребни и спарушени. Болестта обикновено започва в началото на август, много рядко- през юли.

Патладжанът е една от най-чувствителните към вертицилийното увяхване култури и в отделни райони болестта може да обхване над 90% от растенията. Краищата на междунервията на най-долните листа започват да побледняват и увяхват, а накрая увяхва и изсъхва целият лист. По-късно болестта преминава и по по-горните листа. Изсъхналите листа окапват и  остават само връхните листенца. Корените на вехнещите растения са свежи на вид, но при обелване на кората в областта на кореновата шийка се виждат покафенелите лико и дървесина.

Вертицилийното увяхване се причинява от два вида типични почвообитаващи гъби. Едната (Verticillium dahliae Kleb.) преобладава в полските райони, а другата (V. albo-atrum R.&B.)– в местата с по-голяма надморска височина. Фитопатогените се запазват в растителните остатъци в почвата и там остават жизнени до 8 години. Заразяването се осъществява през младите коренчета или през рани, допуснати при разсаждането и при почвените обработки. Патогените населяват проводящата система на растенията, запушват я механично или я разрушават чрез отделяните от тях токсини. При натрупване на инфекция в почвата и монокултурно отглеждане на пипер и патладжан болестта се развива силно. Засушаване на почвата и температура около 25оС са много благоприятни за развитие на заболяването.

Няма регистрирани химически средства срещу вертицилийното увяхване. Предприемат се основно агротехнически мерки: събиране и унищожаване на растителните остатъци след приключване на беритбите; 4-5 годишно сеитбообръщение с участие на зърнено-житни култури; разсаждане на здрав разсад върху богати хумусни почви; поддържане на оптимална почвена влажност по време на вегетацията.

Жилкова некроза по късните домати

Жилковата некроза (Cucumber mosaic virus-CMV) е много опасна за късните домати. Признаците на болестта се проявяват в средата или втората половина на вегетационния сезон. Младите листенца започват силно да се накъдрят, защото растежът на нервите спира. Листът се покрива с жълтокафяви петна, а нерватурата потъмнява. По младите, връхни, още нарастващи части на стъблото се образуват тъмнокафяви некротични ивици, които достигат на значителна дълбочина и ширина. По този симптом жилковата некроза се отличава от стрийка. Младите части на растенията обикновено прегарят изцяло и болестта постепенно обхваща и базалната им част. Този признак е съществен за разграничаване на жилковата некроза от стрийка, при който  младите части най-дълго време се запазват здрави. Късно засадените домати могат да загинат напълно.

По плодовете, в областта на чашката, се появяват сивожълти хлътнали петна, които некротират по-късно. При висока степен на нападение те изцяло обхващат плодовете. Проводящите съдове в областта на петната изпъкват като мрежа от кафяви и черни жилки по повърхността. В същност от тази повреда идва името на заболяването – жилкова некроза. Плодовото месо под петната е като сварено. Болните плодове окапват.

През първата десетдневка на август жилковата некроза обхваща големи площи с домати. Болестта се причинява от група некротични щамове на краставичномозаичния вирус, изключително вредни за доматите. Инфекцията се запазва в многогодишните дървесни и тревисти гостоприемници и от тях се разпространява по културните растения посредством голям брой листни въшки.

Химическата борба с жилковата некроза е насочена към ограничаване числеността на листните въшки с подходящи инсектициди: Моспилан 20 СП – 0,0125%, Нексид 015 КС – 0,02%, Пикадор 20 СЛ – 0,05%, Конфидор 200 СЛ – 0,05%, Конфидор енерджи ОД – 0,06%, Децис 2,5 ЕК – 0,05%, Актара 25 ВГ – 0,007% и други.

Лукова минираща муха

В първата десетдневка на август започва да лети четвърто поколение на миниращата муха по луковите култури (Phytomyza (Napomyza) gymnostoma. Неприятелят напада лук кромида, чесъна и праза, по който повредите са най-добре видими. По стъблата на нападнатите растения се намират голям брой ларви и какавиди, които са като набодени в стъблото. Така поразеният праз има лош търговски вид, а по време на съхранението през зимата стъблата порозовяват и загниват.

Излюпените ларви правят ходове в стъблата на праза, като обвивните му листа се разцепват в мястото на повредата и по-късно през пукнатините навлизат патогени, които причиняват гниене. В силно нападнатите растения се намират от 5 до 15 ларви. Ларвите завършват развитието си в праза, какавидират и презимуват в него. Миниращата муха развива 3 – 4 поколения годишно.

Химическата борба е насочена срещу мухите по време на летежа им преди яйцеснасянето. Ларвите водят скрит начин на живот в мините и не се засягат от инсектицидните средства. В зависимост от числеността на мухата се извършват 2 – 3 пръскания с един от инсектицидите: Вазтак нов 100 ЕК – 0,03%, Децис 2,5 ЕК – 0,03%, Суперсект 10 ЕК – 0,03%, Фюри 10 ЕК – 0,02%, Пикадор 20 СЛ – 0,05%, Суми алфа 5 ЕК – 0,02% и други.

Царевичен пробивач по пипера

От средата на юли до прибиране на продукцията от пипер по него вредят гъсениците на царевичния пробивач а част от тях продължават да се изхранват в прибраните чушки до късна есен.

Неприятелят развива 2 поколения годишно, но за пипера е вредно  второто. Гъсениците се хранят с всички растителни части, но най-големи поражения нанасят на чушките. Те се вгризват в тях откъм дръжката и се хранят със семената и месестата част, но без да засягат обвивката. По-късно в повредените чушки навлизат патогени, които причиняват гниене. Гъсениците предпочитат по-едрите чушки, разположени в долните и средните етажи. За изхранването си една гъсеница поврежда 2-3 чушки, но максималният брой поразени плодове може да бъде и 4-5.

Основни гостоприемници на царевичния пробивач са царевицата и пипера, поради намаляване на площите с коноп и хмел.

Химическа борба срещу неприятеля не се препоръчва във фенофазите „ плодообразуване – узряване”. В този период могат да се приложат бактериални препарати: Дипел ВП- 0,15% или Дипел 2Х- 0,1%. Но при еднократно прибиране на продукцията в края на вегетацията ( напр. за червен пипер) пиперовите площи могат да се третират с инсектициди с къс карантинен срок: Фюри 10 ЕК – 0,0125% (1 ден), Децис 2,5 ЕК- 0,05% (7 дни) или Вазтак нов 100 ЕК- 0,03% (7 дни).

Вредители по зелевите култури    

През август протича развитието и растежа на главестото и цветно зеле, видовете ряпа и други зелеви култури. Те се намират в началните фази от развитието си и една от задачите на  градинарите е да осигурят добро гарниране на посевите чрез редовно поливане и подхранване. Зелето и другите кръстоцветни  зеленчукови култури страдат от много болести и неприятели. За късното зеле опасност представляват зелевите молци, кръстоцветните бълхи и различните листогризещи гъсеници.

•Гостоприемници на кръстоцветната зелева бълха (Phyllotreta cruciferae Goeze) са главестото зеле, алабаша, репичките, репите, различните кръстоцветни плевели. Бълхите са дребни, скачащи бръмбарчета, обикновено черни,  които вредят от май до есента. Възрастните индивиди нагризват горния епидермис и паренхима на листата, от което се образуват малки ямички, без да засягат долния епидермис. По-късно той се разкъсва и се формират малки дупчици. Силно повредените листа изсъхват. При топло и сухо време бълхите са много активни. Те предпочитат младите и нежни растения, но наред с тях повреждат и старите.

Числеността на кръстоцветните бълхи може значително да се намали, ако в посева и около него редовно се унищожават кръстоцветните плевели – овчарска торбичка, дива ряпа, синап и други. При отчитане на икономически праг на вредност 10% унищожена листна маса посевите трябва да се третират с един от инсектицидите: Вазтак нов 100 ЕК – 30 мл/ дка, Децис 2,5 ЕК- 30-40 мл/ дка, Актара 25 ВГ- 7 г/ дка и други.

Зелевият молец (Plutella maculipennis Gurt.) е повсеместно разпространен вредител у нас. Гъсеницата се храни с листата на различни диви и културни кръстоцветни растения. Неприятелят има 6 поколения годишно, като първото се развива върху плевелните растения, а следващите – върху главестото, цветното, салатното и листното зеле, алабаша, репите и репичките.

Излюпените гъсенички минират листата, по-късно изгризват долния епидермис и паренхима, без да засягат горния. Мините приличат на светловиолетови ивици, изпълнени със зелени извержения и паяжина. Ако нападението е масово, те унищожават по-голяма част от листната петура и листата засъхват. По-късно гъсениците нагризват отвори по листата с неправилна форма. Възрастните гъсеници преминават често по нежните централни листа, които унищожават. Образувалите се зелеви глави са дребни и с неправилна форма.

За цветното зеле и броколито зелевият молец е особено опасен, защото гъсениците навлизат в цветната глава, изгризват отделните съцветия и ги замърсяват с извержения.

При икономически праг на вредност 10% повредена листна маса се пръска със следните пестициди:

 

Още за вредителите по зеленчуковите култури приз август и за методите на контрол може да прочетете от новия бр.8/август 2012 г. на сп. „Практично земеделие”, който е на пазара от 1 август т. г. Подробности за абонамент: 0888 585468.

Вашият коментар