понеделник, ноември 19, 2018
0887257707 videnov@abv.bg
ЗърнопроизводствоРАСТЕНИЕВЪДСТВОСъвети

Ливадна власатка

Ливадната власатка спада към род Festuca

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

899Четения
NivaBG.com

Разпространение:

Разпространена е в почти цялата страна. Предпочита по влажни места край реки и райони с повече валежи и по-влажни почви. Вирее на големи, но не сухи студове, поради което се среща и в планинските райони. Може успешно да се отглежда и в умерено влажни, дори възсухи места, за да се получи семе. 

Описание:

 

Ливадната власатка спада към род Festuca. Това е средноранна дълготрайна трева. В диво състояние от този род у нас се срещат няколко десетки различни видове и форми, от които по-голяма стойност като фуражни култури имат обикновената ливадна власатка F. pratensis Huds., червената власатка – F.rubra L. и до известна степен овчата власатка – F. ovina L. и тръстиковидната власатка – F. аrundinaceae Schreb. Ливадната власатка е многогодишна редкотуфеста висока трева. Кореновата й система е доста добре развита и може да достигне до 1 м дълбочина в почвата, но по-голямата част от корените достигат до 20-25 см. Има дъговидно възходящи прави стъбла, които израстват на височина до около един метър. Листата й са плоски и меки, неокосмени, широки от 3 до 5 мм, а влагалищата им завършват с много характерни, ланцетни, сърповидно извити и насочени встрани голи ушички. Съцветието е метлица, която до момента на цъфтежа и след цъфтежа е събрана, а по време на цъфтежа е разперена. Метлиците на ливадната власатка на пръв поглед изглеждат като метлиците на още много други видове житни треви. Те са едри, често достигат до двадесетина сантиметра дължина, с пирамидална форма. Първоначално са жълтеникавозелени, а по-късно пъстровиолетови и накрая кафяви. През време на цъфтежа са разперени. Характерно само за метлиците на този вид обаче е, че откласчетата им (те са почти цилиндрични и са дълги около един сантиметър) не се подават осили. По този белег ливадната власатка се отличава от гигантската власатка (Festuca gigantea), чиито класчета са осилести.

Семената са доста едри, плевести, без осил. При отглеждането й в чисто състояние достига пълното си развитие на втората година, а при засяване под покровна култура – на третата година. На едно място може да видее около 10 години.

Ползи и вреди

Ливадната власатка е много добро и високодобивно фуражно растение, често се отглежда в смески с други треви, най-често с червена и розова детелина. Не е много взискателна към климат и почва. Ако власатката се отглежда самостоятелно, от нея се получават средно по 1200-1500 кг зелена маса или 300-500 кг сухо сено от декар. При благоприятни условия може да даде до 2000-2500 кг зелена маса и 600-800 кг сухо сено от декар. При отглеждането й за семе се получават по 50-60, а в по-редки случаи – по 100-120 кг семе от декар. При отглеждането й за използване на надземната маса вирее най-добре в глинестите, песъчливо-глинестите и богати на хумус почви. Вирее сравнително добре и на слабо кисели места. Ливадната власатка може да участва във всички видове краткотрайни и дълготрайни тревни смески, а също така и в смески за трайни ливади и пасища. В зелено състояние или като сено тя е нежен фураж с голяма хранителна стойност за всички домашни тревопасни животни. Понеже стъблото й е доста дебело, смеските в които има ливадна власатка трябва да се косят, преди тя да е прецъфтяла, защото в противен случай качеството на сеното се влошава. Заради красивите й едри метлици в някои страни от нея създават декоративни зелени площи в градините и парковете.

 

 

 

 

NivaBG.com

Вашият коментар