понеделник, ноември 19, 2018
0887257707 videnov@abv.bg
ИнсектицидиЛозарствоОвощарствоРастителна защитаСъвети

Марокански скакалци

Марокански и италиански скакалци - описание на вредителя и средства за борба

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

1.24ХилядиЧетения
NivaBG.com

Марокански скакалецDociostaurus maroccanus Thunbg.

Има космополитно разпространение. У нас се среща навсякъде. Намира благоприятни условия за снасяне на яйцата си и за развитие върху целинни и пустеещи земи, ливади, пасища и др. Напада почти всички културни растения, като предпочита тревистата растителност – житни, едногодишни и многогодишни бобови, зеленчукови, технически култури, ливадни треви и др. При липса на храна напада лозята, овощните култури, горските насаждения и др. Има единична и стадна фаза, която е значително по-опасна.

 





Възрастното насекомо е с жълто-кафяво до ръждивокафяво тяло със светложълти или по-тъмни петна. Върху преднегръда има характерна жълто-бяла Х-подобна фигура. Първата двойка крила са удължени, кожести, с жълто-кафяви жилки и тъмни петна. Втората двойка са полупрозрачни, белезникави. Задните пищяли са червени, по-светли в основата. Колената на третата двойка крака са черни, без петна. Дължината на тялото, при женските е 27-30 mm, а при мъжките – 20-28 mm.

Яйцата са белезникави до бледожълти, пръчковидно удължени, заоблени, разположени на редове по 3-4 в яйчни мехчета. Мехчетата са дълги 20-30 mm, широки 5-6 mm, цилиндрични, прави или слабо извити, с плоско, лесно отделящо се капаче.

Ларвите приличат на възрастното насекомо, но са безкрили. Те имат пет ларвни възрасти. Ларвите от първа възраст първоначално са бели, а по-късно сиво-черни. Ларвите от втора възраст са по-светли, с по-ясно изразена Х-подобна фигура на преднегръда. Ларвите от трета възраст са маслиненозелени, със зачатъчни крила. В четвърта възраст зачатъчните крила достигат втория коремен сегмент. В пета възраст наподобяват окраската на възрастното насекомо, а крилата са до средата на коремчето.

Яйчно мехче

Зона запълнена с пенеста материя (1)

Свободна зона (2); Зона на яйцата (3)

 

Мароканският скакалец развива едно поколение годишно и зимува като яйце, в яйчни мехчета, в почвата. Мехчетата са разположени вертикално, непосредствено под почвената повърхност. Поради нееднаквото нагряване на горните и долните редове яйца, излюпването е много неравномерно и може да продължи 1 – 2 месеца. Ларвите започват да се излюпват в края на април – началото на май, когато средната денонощна температура на въздуха в продължение на няколко дни се задържи 16-17°С. При излизането си те са бели, с удължена почти червеобразна форма. До няколко часа придобиват специфичната си форма и покафеняват. При силно увеличение, от “Х”-образната шарка, върху преднегръда на кафявите ларви, от първа възраст, се вижда само задната част (като две косо разположени светли ивици.

При висока плътност Мароканският скакалец е стадно насекомо. При стадната фаза Х-образната шарка е по-неясно изразена. Стадността се проявява още след излюпването на ларвите и продължава през целия им живот. Отначало те се събират в малобройни групи, които по-късно се обединяват помежду си и образуват големи съобщества. Събирането на ларвите в по-големи групи намалява отделянето на топлина и ги предпазва от охлаждане. Те се хранят, като нагризват, листата, пъпките прегризват връхните части и сочните стъбла на растенията. При житните нагризват класовете, а при други растения и плодовете. Възрастните насекоми се появяват в края на май и първата половина на юни. Хранят се, като нагризват надземните части на растенията. Скакалците копулират в края на юни и първата половина на юли. През този период те се стремят към водни източници и влажни места. Понякога прелитат до 50 km дневно. Летят при слънчево време и при температура, не по-ниска от 22°С. Движат се на ята, които на дължина и широчина могат да достигнат няколко километра. При висока плътност неприятелят е способен да унищожи растителността на големи площи. Скакалците набавят влагата, необходима за жизнените им процеси, чрез храната и в сухи години повредите са по-големи. Един скакалец  за един ден  може да приеме храна, равна на собственото му тегло.

Женските снасят яйцата си от края на юни, юли, до началото на август. Снасянето не се осъществява на всички обитавани места, а само на отделни участъци (огнища). Подходящи за целта са необработваемите площи: ливади, пасища, целини, хълмовете и др. Избират се склоновете с южно и юго-източно изложение, с глинесто-песъчливи и песъчливи почви и ниска растителност. Женското насекомо, със задната част на коремчето си, прави ямички в почвата, на дълбочина 1-2 cm и отделя секрет, който образува мехче. То е разположено непосредствено под почвената повърхност. В него се поместват от 14 до 40 яйца, (най-често 25-30) наредени в 3-4 реда. В горната си част мехчето се запълва с пенообразна материя, която постепенно засъхва и служи като изолатор. Върху почвата се вижда само капачето му – леко хлътнало, кръгло, с диаметър 5-6 mm. Едно женско насекомо през целя си живот снася средно 150-200 яйца в 3-4 мехчета, с които видът остава да зимува.

 

Яйцата на мароканския, италианския и другите видове скакалци се унищожават от ларвите на бръмбарите от родовете Mylabris и Epicauta, а ларвите и възрастните – от птици, гущери, паяци и др.

 

Италиански скакалецCalliptamus italicus L.

Неприятелят има широко географско разпространение. У нас се среща повсеместно. Образува първични огнища предимно в необработваемите тревисти места, в сухите пасища и поляни с по-бедна растителност, откъдето преминава по посевите с културни растения. Напада житни, едногодишни и многогодишни бобови, зеленчукови, технически култури и редица плевелни растения. Има единична и стадна фаза, която се появява при висока плътност.

 

Италианският скакалец развива едно поколение годишно и зимува като яйце в яйчните мехчета в почвата. Ларвите се появяват в началото на май, а излюпването им продължава до средата на юни. Те имат по-слабо изразена стадност в сравнение с мароканския скакалец. През първите 12 дни ларвите живеят в местата на излюпването (начални огнища) и се хранят с ливадните треви по пасищата и мерите. По-късно се събират на стада, но не се придвижват на големи разстояния. Развитието протича за 25-30 дни. Окрилените възрастни скакалци се появяват в началото на юли и се срещат до края на октомври.

 




Начално огнище

Стадно проявени възрастни скакалци

Вредната дейност на скакалците е особено голяма при засушаване и при температура 30-40°С, когато са много активни.

Те преминават по културните растения, хранят се с пъпките, листата, прегризват връхните части и сочните стъбла. Възрастните копулират в началото на август и към средата на месеца започват да снасят яйца. Отделни индивиди, закъснели в развитието си, снасят до октомври.

Яйцата се полагат в почвата на отцедливи места или склонове с южно изложение, с песъчливо-глинести почви и рядка растителност.




При снасянето женското насекомо издълбава отвор в почвата, със задната част на коремчето си и отделя пенеста материя, образуваща мехче. В него тя помества 25-50 яйца, наредени в 4 реда, които остават да зимуват.

 

 




Възрастното насекомо

(1-♀; 2-♂) е със сиво-кафяво, бледожълто или кафяво тяло.

Антените са по-къси от половината дължина на тялото. Преднегръдът е с три надлъжни ръба. Предните крила са кафяви, сравнително тесни и дълги, осеяни с малки тъмни петна.

Основата на втората двойка крила е розово-червена. Задните пищяли са розови или оранжеви. Колената на третата двойка крака имат по две тъмни петна с форма на полумесец. Дължината на тялото при женските е 21-36 mm, а при мъжките –18-22 mm.

Яйцата са жълто-кафяви, удължени, заоблени, със зърнест строеж на хориона (4). Наподобяват ръжени зърна. Поместени са в цилиндрични яйчни мехчета (3) дълги 35 mm и широки 6 mm.

Ларвата (5-9) наподобява възрастното насекомо, но е по-дребна. В първите две възрасти е без крила, сиво-кафява или черна. Ларвите от трета възраст са с ясно видими зачатъци на крила. В четвърта възраст крилата достигат втория коремен сегмент, а в пета възраст – средата на коремчето.

 

 


Борба с късоантенните скакалци.

Борбата със скакалците трябва да бъде насочена срещу ларвите, тъй като те са концентрирани на малки площи (огнища), слабо подвижни са, по-чувствителни са към инсектицидите и по-лесно могат да бъдат унищожени. След окрилянето скакалците започват да прелитат на други местообитания и борбата се затруднява. При химичната борба се използват контактни инсектициди – органофосфорни, карбаматни, пиретроиди и др. При избор на инсектицид трябва да се имат предвид площите и културите, които ще бъдат третирани, като се прецени добре отровността и карантинния срок на използваното средство.

У нас регистрираните инсектициди за борба с мароканския и италианския скакалци са:

ВАЗТАК НОВ 100ЕК – 20 ml/dka;

ДЕЦИС 2,5ЕК – 100 ml/dka;

ЕФЦИМЕТРИН 10ЕК – 40 ml/dka;

ДИМИЛИН 480СК+АКАРЗИН – 5+50 ml/dka,

НЕКСИД 015 КС – 60-100 мл/дка – като високата доза се препоръчва при каламитет и смесена популация,

ДУРСБАН 4Е – 120 ml/dka;

КАРАТЕ ЗЕОН – 50 ml/dka;

НУРЕЛЕ Д / САНМБА  / ХЛОРСИРИН 550 ЕК – 75 ml/dka;

СУМИ АЛФА 5ЕК / СУМИЦИДИН 5 ЕК – 40 ml/dka;

РЕЛДАН 40ЕК – 120 ml/dka;

Използването на хормоналния препарат Димилин  при ларвите  има забавен ефект (проявява се чак при следващото линеене), а при възрастните предизвиква стерилност и те или не снасят или снесените яйца не се излюпват, през следващата година.

При масова поява на скакалците борбата трябва  да се изведе с авиационна техника, като пръскането се извършва сутрин рано на местата, където остават да нощуват ларвите.

От агротехническите мероприятия за борба срещу скакалците имат значение разораването на целините, правилното използване на пасищата, унищожаването на плевелите и др.

 

 

Информацията за вредителите и снимковия материал е от 

Земеделска  ентомология за всички  от  проф. Радослав Андреев от 

Аграрния  Университет – Пловдив

NivaBG.com

Вашият коментар