сряда, ноември 13, 2019
0887257707 videnov@abv.bg
ОвощарствоРастителна защитаСъвети

Методи за установяване фенологичното развитие на неприятелите

ФЕНОЛОГИЧЕН КАЛЕНДАР

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

1.46ХилядиЧетения
NivaBG.com

Всеки неприятел се отличава с характерен цикъл на развитие, който се определя от наследствените му свойства и от промените в заобикалящата го среда.

Фенологичното развитие на даден вредител протича по един и същи начин за даден район в общи линии, но съществуват и различия които трябва да се отчитат при извършване на растителнозащитните мероприятия. Ето защо прогнозата и сигнализацията обръща сериозно внимание на методите, които позволяват да се следи появата и разпространението на вредните организми и да се определят най-подходящите моменти за борба срещу тях.

За онагледяване развитието на даден вид се използва графична схема, наречена  ФЕНОЛОГИЧЕН КАЛЕНДАР

Всеки отделен стадий от развитието на вида  и неговата активност се обозначават с условни изображения.

 

 

Най-често се използват означенията на основните стадии от развитието на неприятеля-възрастно, яйце, ларва, какавида, но когато се налага могат да се използват и по-специфични означения. Нанесени върху таблицата, разграфена по месеци и десетдневки, условните изображения ни дават ясна представа за развитието на даден неприятел през отделните години и за жизнения му цикъл за съответния район.  Развитието на отделните индивиди не протича едновременно, така че през отделните периоди се срещат по няколко, а при поливолтинните видове и всички стадии.

Методите на фенологичните наблюдения са разнообразни, както е разнообразен и начинът на живот на неприятелите по растенията. С тях се проследява развитието на вредителя без  да се дава категоричен отговор по отношение степента на нападение или популационната плътност.  Тези наблюдения трябва да се разглеждат като сигнал за начало на обследване в полска обстановка, където чрез отчитане на плътността може да се стигне до достоверни изводи относно необходимостта от съответните мероприятия.

 

ВИЗУАЛНИ НАБЛЮДЕНИЯ-чрез тях се установява появата и разпространението на вредителите в даден район. Определят се фенологичната фаза и състоянието на обследваните култури. Установяват се моментите на поява на отделните стадии, характерът на нанесените повреди. Дават приблизителна представа за плътността и за степента на появяване на вредните видове и насочват вниманието към най-застрашените участъци.  Могат да се използват и за определяне на приблизителната ефективност  на проведените растителнозащитни мероприятия.

 

ПОЧВЕНИ КАФЕЗИ – използват се при проследяване летежа на насекомите, които зимуват или преминават определен стадий от развитието си в почвата като нощенки, плодови оси, черешова муха, зелева муха и др. Долната част на кафеза се забива в почвата на дълбочина зависеща от дълбочината на която се развиват ларвите или какавидите.  Наблюдаваните насекоми се събират през предходната година. Най-добри резултати се получават тогава, когато завършат естествено своето развитие и могат  да проникнат в почвата. Събират се повредени плодове, растителни части или индивиди в напреднал стадий на развитие, поставят се в кафеза и се оставят да се доизхранят. Зареждат се периодично,  за да се обхване началото, средата и края на съответното поколение. Общият брой на наблюдаваните индивиди не трябва да бъде по-малко от 200. Регистрира  се началото на излитане и цялата динамика. Достоверността на данните зависи от умението да се подбере подходящо място за разполагане на кафезите, типично за вида.  Сериозна опасност за съхранявания материал са къртицата, някои насекомоядни бозайници и гризачи. Чрез подобни кафези, но по-големи може да се наблюдава летежа на царевичния стъблопробивач. В кафеза се поставят цели, нападнати царевични стъбла, в които неприятеля зимува. При черешовата муха се залагат минимум 200 червиви плода в почвен кафез без дъно, разположен от южната страна под короната на черешовото дърво. Напролет при повишаване на температурата над 9-10 °С, започват наблюденията за отчитане динамиката на имагиниране.

 

ЛОВНИ ПОЯСИ –  обикновено това са ленти от велпапе, широки 20-25 см. Те се увиват около стъблата и скелетните клони на дърветата на височина 40-80 см. Служат за естествено убежище на отделни стадии от развитието на насекомите, като имитират напуканата кора. Използват се,  най-вече за проследяване развитието на плодовите червеи ( за  установяване момента на напускане на плодовете, какавидиране, продължителност на какавидния стадий, излитане на възрастните).   Датата на залагане зависи от конкретния неприятел, но за ябълковия плодов червей това обикновено е първата половина на юни, а за второто поколение – началото на август.  При източния плодов червей поясите се залагат от началото на август, тъй като в тях се хващат само готвещите се за зимуване гъсеници. При сливовия плодов червей поставянето на поясите предхожда  с една седмица тези на ябълковия плодов червей, като от вътрешната страна на поясите се поставя памук. Поясите се свалят и се съхраняват във високи ентомологични кафези.

 

ВИСОКИ ЕНТОМОЛОГИЧНИ КАФЕЗИ –  това са дървени или винкелни кафези покрити с прозрачна мрежа с размери 100/50/50. Поставят се на стойки, високи около 1 м, между дърветата в градината. В тях се съхраняват ловните пояси с гъсениците на плодовите червеи, листа с миниращи молци. Трябва да се поставят при условия максимално близки до естествените. Така се проследява какавидирането и най-вече имагинирането на събраните неприятели през пролетта. В тях може да се установи и смъртността на зимуващите гъсеници и какавиди. Излетелите пеперуди се използват за по-нататъшни наблюдения в клонкови изолации и кафези.

 

Други методи за установяване фенологичното развитие на неприятелите-клонкови кафези и клонкови изолации, светлинни уловки, феромонови уловки, цветни уловки, хранителни примамки.

NivaBG.com

Вашият коментар