Неинфекциозни повреди, причинени от неблагориятни стойности на температурата
Описание
Зелевите култури са хладнолюбиви и студоустойчиви. Реакцията им към топлината зависи от вида, сорта и възрастта на растенията. Главестото зеле при снежна поривка издържа до ( -17°С ) и е установено, че повреди от ниски температури при обичайните технологии на отглеждане у нас не се наблюдават. Силно устойчиво на ниски температури е сорт Дитмарско.
Температури на въздуха, над 25-28°С влияят отрицателно върху растежа и развитието на повечето от зелевите култури. При главестото зеле растежът се редуцира, листата жълтееят и съхнат, забавя се завиването, повишава се пукливостта на зелките. От своя страна напуканите зелки са благоприятна среда за развитие на разнообразни гъбни и бактерийни гнилостни процеси.
Устойчиви на въздействието на високи температури са сортовете Балкан, Пазарджишко подобрено 1, Титаник F1, Орион F1, Карино F1.
Голяма част от същите тези сортове са устойчиви и на напукване – Ликоришко бяло 7, Титаник F1, Орион F1, Рекорд F1.
1. Полска лисича опашка – Alopecurus myosuroides Hudson
Стъбла – изправени, рядко са полегнали, единични или с 3-10 братя и височина до 50-90 см.
Листа – плоски, ланцетни с набраздена и гола петура. Влагалището е слабо грапаво, при горните листа леко подуто. Езичето е тънко, назъбено, без ушички.
Съцветието е тесен, цилиндричен, светлозелен лъжлив цвят, заострен на върха с 1-2 класчета. Класчетата са продълговато елиптични, светлозелени до лилави.
Плевите са една или две, сраснали до средата си, с много къси сребристобели реснички по само средния гръбен ръб.
Зърното е сплеснато, продълговато яйцевидно, лимоненожълто.
Поници – първият лист е различно дълъг и заострен на върха, вторият е по-къс.
Колеоптил – в основата си светлорозов, нагоре – бял.
Размножава се със семена, които покълват от март – април и през есента след сеитба на пшеницата и ечемика. Образуваните растения изкласяват едновременно с културното растение. Брати слабо, като при разредени посеви може да брати до 10-12 братя в туфа. Цъфти и плододава от май до юли. Едно растение образува от 620 до 9300 семена, които се разсейват в почвата, а част от тях се запазват в , Причинител : Sclerotinia sclerotiоrum( Libert) Masseпосевния материал.
2. Oбикновена ветрушка – Apera spica –venti ( L.) Beauv.
Стъбла – тънки, гладки, изправени, по -рядко коленчато проповдигащи се с височина до 50-120 см. От една туфа излизат от 4-10 стъбла.
Листа са широки 2-5 мм., набраздени, а по периферията грапави.
Влагалището е дълбоко нарязано, гладко с езиче без ушички.
Съцветието е метлица. Класчетата едноцветни, дребни, зелени или оцветени в различни отенъци на виолетовия цвят. Класовите плевите са ланцетни като долната е по-къса от връхната. Долната цветна плева е малко по-къса от класовите.
Зърното е овално, продълговато и заострено.
Размножава се със семена, които покълват в почвата при температура от 10-12 °С на дълбочина 2-5 см.
Цъфти и плододава от юни до септември. Едно растение образува средно 9600 ( до 84 000 ) семена. Развива се добре при осигурено навлажняване и издържа само на слаби засушавания.
3. Полска (синя) метличина – Centaurea cyanus L.
Стъбла – влакнести, изправени и разклонени, с розетка при основата.
Листата в розетка са лировидно насечени, средните – ланцетни, а връхните целокрайни и теснолинейни.
Съцветието е яйцевидна кошничка, разположена на върха на стъблото. Външните и средните обвивни листенца на кошничката са елиптични със сребристи реснички по периферията, а вътрешните – ланцетни с накъсана периферия. Външните ( езичестите ) цветове са сини, а вътрешните ( тръбестите) – червеновиолетови.
Плодът е продълговато яйцевиден и пресечен на върха Има сламеножълта до оранжева хвърчилка, която е съставена от дребни назъбени власинки.
Плод – в по-голямата си част е влакнест, в останалата част е – гладък и блестящ, оловно сив до бледорозов.
Поници – подсемеделната част е къса.
Семеделите са обратно яйцевидни, елиптични и доста месести – тъмнозелени на цвят с ясна средна жилка. Първите листа са ланцетни и заострени на върха, а към основата се стесняват и преминават в дръжка.
Листата на поникналите през есента и зимуващите растения имат различно устройство. – образуват розетка, като петурите са дълбоко нарязани със стрелковиден връх. Както при пролетните и при зимуващите форми първите листа са гъсто влакнести с ясно очертана средна жилка и със слабо назъбена периферия.
Размножава се със семена, които поникват в почвата при температура от 10°С на дълбочина 3-8 см. Запазват кълняемост до 3 години. В естествена обстановка част от семената поникват с културното растение за 7-10 дни още наесен и от тях се формират розетки с 5-12 силно нарязани листа. с тези розетки метличината презимува, като има случаи на презимуване във фаза котиледони.
Едно растение образува средно 6330 ( до 25 240 ) семена. Видът е светлолюбив и сравнително издържлив на засушаване и измръзване. В разредени посеви образува силно разклонени растения с много цветове.
