ОБСЛЕДВАНЕ ПРИ ЖИТНИТЕ

СТЕПЕН НА ЗАПЛЕВЕЛЯВАНЕ Стопаните третирали посевите си в началото на април вече могат да отчетат ефекта от изведената борба с плевелите.

Тези от Вас, които са се доверили на едни от най-старите продукти за тази цел, с активна база 2,4 Д  ( хормоноподобни хербициди  )  през последните дни   могат  спокойно да  третират – времето  е идеално за  приложението им.

Първите признаци на фитотоксичното действие  на хербицидите на база  2,4 Д и 2 М-4Х  върху чувствителните растения  обикновено се появяват  2-6 часа след пръскането – епинастични изкривявания  по дръжките  на листата и на стъблата.

Отделни части от стъблата и корените се разрастват неравномерно, в резултат на което се образуват  галоподобни  тумори. Новообразуваните  листа са деформирани с по-назъбена периферия, често листата и цветовете се срастват  – тези изменения се обуславят до голяма степен от усиленото делене на клетките на камбия. Отчитете ефекта от приложения хербицид най-късно до 10-тия ден от  третирането. Наблюдаваните посеви в Западна България   са силно заплевелени с едногодишни житни плевели  – лисича опашка, див овес и ветрушка. Фенофазите на развитие все още позволяват използването на противожитни хербициди  като Пума Супер 7,5 ЕВ ( 100 мл/дка ), Фокстрот 69 ЕВ ( 100 мл / дка) или Грасп 25 СК – 100-120 мл/дка. Площите с преобладаващо заплевеляване от паламида, каквито установихме   бихте могли да третирате с Дерби Супер в доза 3,3 г/дка.

• БОЛЕСТИТЕ – установихме проява на листни петна – ран листен пригор ( с причинител Septoria tritici )  и пролетен листен пригор  (с причинител Septoria graminum ), като степента  на нападение е 10-15 % от листната маса. Различията при двете болести са следните :

При  ран листен пригор петната  по листата на пшеницата са първоначално сиво-зелени, които бързо се разрастват  и сливат. Постепенно централната част придобива бледокафяв цвят и се изпъстря от дребни черни точици, а периферията им е ограничена от жълт разливащ се към здравата тъкан венец. Петната могат да се слеят и да предизвикат загиване на целите растения. Силно нападнатате растения остават слаби, а образуваното зърно е спаружено и дребно.

При пролетен листен пригор по листата на пшеницата и ръжта  се образуват елиптични бледо кафяви петна  понякога ограничени от  тесен кафяв венец. От двете страни на петната се появяват многобройни червено-кафяви  пикнидии, които са разпръснати или наредени между нерватурата на различно големи групи. При висока степен на нападение листата прегарят и изсъхват. Критичният момент от развитието на пшеницата по отношение на първите заразявания със септориозите започва от фенофаза 1-ви  ⁄ 2-ри възел. След това болестите се разпространяват  по следващите листни етажи, като най-голяма е опасността по време на появата на флагелния лист и появата на лигулата на  флагелния лист. По отношение на септориозите няма утвърден праг на икономическа вредност – целта е да се опази флагелния лист и класа  от поражения. Борба:  При двете болести  трябва да се спазва 2-3 годишно сеитбообръщение  с пространствена изолация. Препоръчва се  унищожаване на растителните остатъци и самосевките. Разрешените   фунгициди решават  комплексно проблема с болестите  – брашнеста мана, кафява и стъблена ръжда  по пшеница,   фузариоза по класа и септориози по пшеница,  и брашнеста мана по ечемик. Важно е времето на приложение  – лимитиращият момент по отношение на борбата с болестите е фенофаза флагов лист – момента на залагане на потенциалния добив. Защитата от болестите преди тази фенофаза и след нея  е от съществено значение за отглеждане на качествено зърно.