През август високите температури и малкото количество валежи са много благоприятни за намножаване и поражения от овощни акари, плодови червеи, листомиращи молци, обикновена крушова листна бълха, прасковен молец, а от болестите има опасност от брашнестата мана по ябълката и прасковата, късното кафяво гниене и други.
- Прасковеният клонков молец (Anarsia lineatella Zell.), добил популярност и с латинското име анарзия, е разпространен повсеместно у нас. Напада не само праскови и кайсии, но и други костилкови овощни видове. През август се развива третото поколение на неприятеля, като гъсениците се развиват изцяло в плодовете. Те се вгризват откъм дръжката на плода, хранят се с плодовото месо и образуват широки вдлъбнатини близо до кожицата.
Неприятелят е много опасен за младите неплододаващи прасковени градини и в разсадниците, където напада леторастите и трябва да се извършат задължително пръскания. При праг на икономическа вредност 3% повредени леторасти се провеждат 1-2 пръскания с един от регистрираните инсектициди: Вазтак нов 100 ЕК – 0,015%; Децис 100 ЕК – 8,75-12,25 мл/дка; Дурсбан 4 ЕК – 0,15%; Нуреле Д/Хлорсирин 550 ЕК/Санмба – 0,05%; Суми алфа 5 ЕК/Сумицидин 5 ЕК – 0,02%.
•През месеца по крушовите дървета се наблюдават смесени популации от възрастни, ларви и нимфи на обикновената крушова листна бълха (Psylla pyri L). Около средата на август се появяват възрастните от новото поколение. Вредят възрастните, ларвите и нимфите, които образуват плътни колонии по нападнатите растителни части. Те смучат сок от листата, леторастите и плодовете, отделят „медена роса”, върху която се развиват чернилни гъбички.
Засегнатите листа и леторасти почерняват, а плодовете губят пазарната си стойност. Нарушават се физиологичните процеси в поразените растителни части – затруднява се фотосинтезата и нормалният растеж. Крушовата бълха развива 5 поколения годишно и вреди само на крушите, като има предпочитание към сорта Клементина. Крушовата бълха нанася не само преки повреди, но и пренася опасна микоплазмена болест, която причинява изсъхване и загиване на крушовите дървета.
Химическа борба се провежда при констатиране на 4-6 % нападнати леторасти с един от регистрираните инсектициди: Вазтак нов 100 ЕК – 0,02% (7 дни); Суперсект мега – 0,015% (7); Суми алфа 5 ЕК/Сумицидин 5 ЕК – 0,03% (14); Децис 2,5 ЕК – 0,03% (7).
•Увеличава се ареалът на разпространение на крушовата дървеница (Stephanitis pyri F.), която освен крушата напада ябълката, дюлята, черешата, вишната, прасковата, сливата, ореха, японската дюля. Вредят възрастните и ларвите, които смучат сок от долната повърхност на листата и те побеляват от горната страна.
При висока степен на нападение по листата се натрупват съблечени ларвни кожички и екскременти, които ги замърсяват и нарушават физиологичните процеси. Силно повредените листа побеляват и окапват преждевременно, а плодовете остават дребни и с ниска пазарна цена. В началото на август се появяват възрастните от второ поколение.
Крушовата дървеница развива 2-3 поколения годишно и срещу всяко поколение се извършва химическа борба в зависимост от степента на нападение. Регистрирани са инсектицидите: Релдан 40 ЕК – 0,12%; Вазтак нов 100 ЕК – 0,02%; Суми алфа 5 ЕК/Сумицидин 5 ЕК – 0,02%; Децис 2,5 ЕК – 0,05% и други.
- Крушовият плодов червей (Cydia(Laspeyresia) pyrivora Danil) има едно поколение годишно и напада само крушите. В края на юни започва летежът на пеперудите, който продължава 25-35 дни. Пеперудите снасят яйца само по плодовете. След излюпването си гъсениците се вгризват в мястото, където е било снесено яйцето, а обвивката му остава известно време върху плода.
Гъсениците се хранят със семената и семенната кутийка. След изхранването си напущат плода, като оставят прав и чист ход с кръгъл отвор, имащ вид на прострелян със сачма, докато ходът, оставен от ябълковия плодов червей е закрит с огризки и извержения. Плодовете на крушите бързо загниват, заради това отверстие. Развитието на една гъсеница преминава в един плод. Гъсениците не могат да преминават от един плод в друг. Къснозрелите сортове круши се повреждат силно.
Химическа борба се провежда при констатиране на 1-2% вгризвания на 100 плода, но 15-20 дни преди беритбата трябва да се преустановят третиранията. За целта може да се използва един от регистрираните инсектициди: Ранер 240 СК – 0,04% (14 дни карантинен срок); Вазтак нов 100 ЕК- 0,015% (7); Суми алфа 5 ЕК/Сумицидин 5 ЕК – 0,02%(14); Децис 2,5 ЕК – 0,04%(7); Суперсект мега – 0,015% (7); Релдан 40 ЕК – 0,12%(14); Циклон 10 ЕК – 0,02%(7) и други.
- Продължават пръсканията срещу гъсениците на плодовите червеи – ябълков, сливов, крушов и източен, които причиняват на плодовете т.нар. „късна червивост”. Продължава излюпването на гъсениците на ябълковия плодов червей. Високите температури и ниската атмосферна влажност удължават развитието на неприятеля. Своевременното обиране на червивите плодове може да намали до известна степен числеността на плодовия червей. През летните месеци числеността е много висока, защото пеперудите снасят повече яйца, поколенията се застъпват и по едно също време има летящи пеперуди, яйца и гъсеници. Гъсениците продължават вредната си дейност по обраните плодове в касетките.
През месеца срещу плодовите червеи се извършват 2-3 третирания при икономически праг на вредност 1 -2% пресни вгризвания на 100 плода. 15-20 дни преди беритбата пръсканията се преустановяват. Срещу плодовите червеи могат да се използват инсектицидите, посочени в бр. 7/2014 г. на сп. „Практично земеделие”.
- Брашнестата мана по прасковата (Sphaerotheca pannosa) през август причинява неясно очертани, хлоротични напетнявания върху горната повърхност на младите листа, които от долната страна се покриват с бял брашнест налеп. В центъра на петната тъканта некротира, почервенява и опада. Повредата прилича на сачмянка, но около отворите остава част от белия налеп. Връхната част на леторастите се покрива с бял налеп и те се изкривяват. по плодовете също се наблюдава бял налеп.
Напада и нектарината.
За намаляване на инфекцията за следващата година нападнатите леторасти трябва да се изрежат и унищожат.
•При температура 24-27оС, висока атмосферна влажност и тихи дъждове по плодовете на овощните култури се развива късното кафяво гниене (Monilinia fructigena). Най-типичният признак на болестта са концентричните кръгове по плодовете, покрити от жълтобели или пепелносиви спорообразуващи туфи на патогена. При ниска въздушна влажност по нападнатите плодове не се образуват туфички, а те добиват синьочерен цвят и гланцов вид, а по-късно се мумифицират.
Заразените плодове остават в короната на дърветата и при механичен допир патогенът може да премине по плодните клонки, а понякога и върху склетните клони. По тях се образуват тъмни, хлътнали, елипсовидни петна. При пръстеновидно разрастване на повредата връхната част на нападнатите клони изсъхва. Болните плодове, инфектираните клони и леторасти са източник на зараза през следващата вегетация.
За контрол на заболяването е регистриран фунгицидът Хорус 50 ВГ – 0,045% с карантинен срок за прасковите 28 дни, а за ябълките – 60 дни. Пръскането може да се съчетае с това срещу прасковения клонков молец и източния плодов червей.
При провеждане на пръсканията на овощните насаждения с химически продукти за растителна защита строго трябва да се спазват карантинните срокове на използваните пестициди, като се съобразяват с предстоящите беритби, да се изпълняват изискванията за опазване на хората, животните, птиците и рибите от отравяне и опазване на околната среда от замърсяване.
Още по темата може да прочетете в новия бр.8/август 2014 г. на сп. „Практично земеделие”. За абонамент: 0888585468; www.praktichnozemedelie.com
