събота, април 17, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
Растителна защитаСъвети

Принципи за изграждане на сортова структура на пшеницата у нас

Отглеждането само на един сорт пшеница в едно средно голямо стопанство не е правилно

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

1.09ХилядиЧетения

 

 Николай Ценов и  Тодор Губатов

 

Агроном I  Холдинг, Добрич

 

                Този материал е втора част на информацията, свързана с правилата за правилен избор на сортове пшеница за отглеждане в дадено конкретно стопанство. Представени са основни принципи за изграждане на сортова структура. Анализирани са в детайли конкретните ефекти върху добива зърно, които съпровождат избора, в зависимост дали е правилен или не. За пореден път е потвърдено обстоятелството, че изборът на сорт трябва да бъде съпроводен с адекватна за конкретния регион агротехника, която позволява в максимална степен да се извлече неговия продуктивен или качествен потенциал. Обърнато е особено внимание върху толерантността към стрес на използваните сортове, поради факта, че за нашата страна това е изключително съществено през всяка една година.

 

Брой на сортовете

                Отглеждането само на един сорт пшеница в едно средно голямо стопанство не е правилно, колкото и подходящ да е той за района. Практикуването на моносортие дори за кратък период от време е предпоставка за провал на реколтата от зърно.  “Идеален” сорт пшеница не може да има и затова много по-правилно е да се залага на няколко сорта с различни и взаимно допълващи се стопански признаци (ранен-късен, висок-нисък, качествен-продуктивен). Така отглеждането им в максимална степен редуцира негативното влияние на стреса  които при пшеницата е ежегоден през дългия 9-месечен период, в който тя стои на полето. Препоръчително е площта на основния сорт да  заема около 50 %, а няколкото „съпътстващи” 1-2-3 сорта останалите  50 % , в зависимост от техния общ брой. Основен е сортът, показал добри резултати в региона поне в продължение на 5 години. Съпътстващи са тези сортове, които или са нови или тяхното поведение през годините, е колебливо и отстъпва като цяло на основния сорт. В крайна сметка броят им зависи от няколко фактора:

1) Обем на площта и големина на района.

                Ако площта с пшеница е повече от 2000 дка тогава си заслужава да се оптимизира сортовия състав (Таблица 1). Колкото площта е по-голяма, толкова съответно броят на сортовете трябва да е по-голям. От значение е големината на района, в който са разположени площите с пшеница. Колкото по-отдалечени са отделните парцели, толкова повече сортове трябва да се отглеждат, особено при мащаб над 10000 дка за културата. Това е свързано с различните почвени условия и трудностите за спазване на срока и качеството на извършване на всяко агротехническо мероприятие. Необходимо е да се отбележи, че броя на сортовете даден в двете таблици е принципен и не трябва да се тълкува абсолютно, а само насочващо.

 

Таблица 1. Принципна схема за  броя сортове според обема на площта и мащаба на отглеждане







фактор

Площ (един сорт – до 2000 дка)

Обща площ, декари

до 2000

до 5000

до 10000

над 15000

Големина на района

до 1-2 км

до 5 км

до 10 км

над 25 км

Брой на сортовете

1-2

2-3

3-4

5-6

 

                2) Вероятността от стрес и колко силен е той (студ, суша, болести).

                Принципът е колкото по-често се случва стрес, толкова повече сортове трябва да бъдат отглеждани. Когото е налице голяма вероятност от екстремен стрес (студ в северна и суша в южна България), тогава от особена важност освен по-големият брой сортове, е и тяхната конкретна толерантност. Това на пръв поглед са шаблонни пожелания. Ако обаче сравним ниските отрицателни температури през зимата в районите на Бургас и Силистра ще видим, че критерият за избор на сортове по студоустойчивост трябва да е различен. По подобен начин можем трябва да се мисли и за сушата, особено при по-слаби почви, характерни за южната част на страната.

 

Таблица 2. Принципна схема  за броя сортове според вероятността от стрес в района








вероятност

Ежегодно

На 3-та год

след повече от 5 г.

Размер на площта, ха

до 200

до 500

до 1000

до 200

до 500

до 1000

до 200

до 500

до 1000

Студ

2

4

5

1

2

4

1

2

4

суша

2

4

5

1

2

4

1

2

4

Студ +суша

3

5

7

1

3

5

1

2

4

               

                3) Възможности за прилагане на адекватна на биологичните заложби на сорта агротехника. Ако  даден производител има възможност за качествено и в срок извеждане на технологичните мероприятие по отглеждането, тогава може да си позволи “лукса” да отглежда по-малък брой сортове и обратно. Това важи и при удачен избор, но при условие, че се познават всички „тънкости” при отглеждане на всичките избрани сортове. За да се постигне това е необходимо задълбочено анализиране на всеки момент във взаимодействието между резултатите от приложената технологията и условията на сезоните.

               

                4) Използване на качествени семена. Един въпрос, който се подценява перманентно. Сеитбата на “зърно” почистено като „семе” е предпоставка за получаване с около 10 % по-нисък добив, от случая ако се засява със качествено заготвени семена. Ако тези “семена” са след повече от 5 год. след категория “базови” негативния ефект може драстично да достигне до 25 %, само поради тази причина (снимка 1). Част от производителите си правят илюзии, че сеитбената норма или други “похвати” ще компенсира подобна загуба. За съжаление те грешат, особено при силен стрес и при райони с по-бедни почви. Нека не забравяме азбучната истина, че използването на семена е добра земеделска практика, при това преди ЕС да ни напомня за това.

 

 

Изглед на посев от пшеница след 2-3 г. при използване на „семена”(2015)

 

2.2. Подходи при избора

                Подходите са продиктувани от намеренията на фермера, относно следните особености:

                а) получаване на продукция с определено качество или каквато се получи, стига добивът зърно да е висок. Когато намеренията на фермера е да произведе висококачествено зърно, неговия избор трябва да бъде насочен към сортовете, които имат подобни генетични заложби. Тук трябва да се отбележи, че традиционно силната селекция през последните 50 год. в България  е създала качествени сортове, които вече не отстъпват по добив на сортовете за фуражно зърно.

                б) нивото на отчитане на действителните условия (почвени и климатични), които влияят силно върху културата. Условията, в които ще бъде приложен сортовия състав са изключително важни при самия избор. За суровите зимни условия в северна България зимните повреди определено се считат за риск и това неминуемо би трябвало да се отчита при избора на сортове. Това може да бъде принципно илюстрирано чрез сравнение на реални данни от 2003 г. (когато 1.7 млн. Дка измръзнаха) за средните добиви зърно на различни според избора им, групи сортове: 1- основен сорт със средна студоустойчивост + два сорта, по-чувствителни на измръзване; 2- основен сорт + един чувствителен и един устойчив и 3- основен сорт + два високо устойчиви на студ сортове.

Фигура 2. Разлика в добива зърно на пшеницата, в зависимост от избора на сортове според тяхната студоустойчивост

 

При положение, че изборът е “правилен” от по-толерантни сортове към който и да е от двата стреса, средният добив ще бъде по-висок само в резултат на нашия избор. Обратно при “неправилен” избор ще загубим поне 30 % от добива, особено след зима, подобна на 2003 год. (фигура 1). На пръв поглед това се случва рядко. Само че никой не може да гарантира и да предскаже каква зима ни очаква, когато сеем есента. Дори и загубата да е 15 %, това е достатъчен аргумент. При добив от около 400 кг/дка прибавка от около 60 кг/дка и въобще не е за подценяване. Съществува реална възможност и двата стреса да се получат в един сезон. В подобни случаи разликата между “удачния” и “неудачен” избор се увеличава.

 

Фигура 3. Разлика в добива зърно на пшеницата, в зависимост от избора на сортове според тяхната толерантност към суша

 

Аналогичен е резултатът при избор на различни по толерантност към суша сортове (фиг. 2). С други думи ако се погрижим да отглеждаме толерантни сортове ще спечелим около 17 % повече зърно. От  резултатите става ясно, че отглежданите сортове трябва да се подбират внимателно според тяхната толерантност към стрес. Това важи и за устойчивостта към отделните икономически важни болести, независимо от високото ниво на съвременната растителна защита.

                в) нивото на прилаганата технология за отглеждане (интензивна, екстензивна), според финансовите възможности и желанието;

                Тук би могло да се изброят множество фактори, като торене, обработка на почвата и пр. Целта е да чрез тях да бъдат обяснени различните реакции на сортовете, според техните биологични и стопански признаци. Такива са способност за силно братене, студоустойчивост, склонност към полягане и др. свързани пряко с нивото на технология, като цяло

                г) професионални познания и ниво на информираност и познаване на биологията на културата и сортовия и състав;

                Професионалната подготовка неминуемо си има сериозно влияние върху решаване на проблемите, свързани със избора на сортове. Задълбочени познания върху биологията на сорта би помогнала за оптимално технологично решение в дадена ситуация. Например един ранен сорт, би трябвало да се сее по-рано, а не както е принципа – по-късно.

                д) потребност (професионализъм) от експериментиране с нови сортове и технологични решения по отделно и комплексно.

                Някои фермери имат иновационно мислене и постоянно търсят нови продукти и експериментират на свои демо полета голям набор от сортове. Това е един от ефикасните начини за обективно изграждане на собствена структура. Това става дори без да има професионални познания (г), които помагат. Голям е броят на производителите, които прилагат предлаганите от пазара пестициди, листни торове и други стимулатори, чрез които се опитват да постигнат високи добиви. На експеримент са подложени и различни типове обработки, с цел запазване в максимална степен на влагозапасяването на почвата. Всичко това, при положение че се прилага като комплекс, може да оптимизира разходите и да създаде предпоставки за стабилно по сезони производство. 

                Всяка една от тези групи фактори, влияят върху избора на точно определени сортове за производителя. Дали този избор е правилен или не, до голяма степен зависи от неговия личен избор. В тази връзка всякаква информацията относно условия и сортове, която трябва обективно да повлияе на неговия субективен избор е много важна.

                В заключение нека припомним, че пшеницата е култура на микроклимата, което означава че нейният добив зърно е подвластен на условията на конкретния сезон. Когато в миналото се задоволявахме с добиви от 350-450 кг/дка беше почти без значение кой/и сортове ще отглеждаме. Сега обаче нещата се промениха, има много продукти (сортове и хибриди) на пазара и това създава допълнително напрежение в конкретния избор на сортове за нашето стопанство. Дори при хибридните култури (слънчоглед и царевица) се оказва че има съществени разлики по сезони и региони, независимо, че стоят в полето едва 120-140 дни (при 250-270 за пшеницата). Когото имаме по-богат избор той се прави обикновено значително по-трудно. Ето защо трябва добре да си „отваряме” очите ние селекционерите за да създадем още по-продуктивни и стабилни сортове, а вие производителите – правилно да се насочите към тези от тях, които ви задоволяват изискванията в бизнеса със зърно.

Вашият коментар