Пшеницата е основната храна на планетата

Критичен анализ на неверните твърдения на автора на книгата Пшеницата – маскираният убиец
   Прочетена: 1317 пъти
Пшеницата е основната храна на планетата
Пшеницата е основната храна на планетата

„Някои хора са толкова гладни, че Бог не може да се появи пред тях в друг вид освен като хляб.“  Махатма Ганди

 

Николай Ценов и Тодор Губатов

Агроном I Холдинг, Добрич

             Пшеницата  е основна храна на планетата, а селекцията само спомага за това! Написването на настоящия материал е провокирано от писанията за пшеницата в книгата „Пшеницата – маскираният убиец” на американския кардиолог д-р Уилям Дейвис, изд. „Intense”, през 2014 г. Пшеницата в тази книга е представена едва ли не като „отрова”, „наркотик”, благодарение на която хората си „разрушават здравето”, консумирайки я системно. Учените, занимаващи се с благородната дейност да подобряват пшеницата с цел изхранване на човечеството, са подложени на неверни клевети, че са влошили толкова силно хранителна и стойност, че са я превърнали в негодна и „силно вредна  храна”. В този материал са изнесени общо известни факти, доказващи нейната изкючителна хранителна стойност, оценена от човечеството преди повече от 10 хил. години. Направен е критичен анализ на неверните твърдения на автора на книгата, като са посочени достатъчно красноречиви доказателство за тези наши твърдения. Показано е, че селекцията не е виновна за здравословните проблеми на хората. 

Народната мъдрост Никой не е по-голям от хлябае валидна дори в настоящото общество на глобализация и технотронно залитане. Пшеницата си остава ценна храна, въпреки клеветите, защото на нея разчита изцяло около 60 % от населението на развиващите се страни.

 

Пшеница и здраве

                В наши дни всички знаят, че потребителите копнеят за по-голяма прозрачност и доверие за "системата" на хранене, свързана с житните култури и по-специално с пшеницата. Тези опасения са разбираеми, на фона на здравословните проблеми, свързани с храната, които съществуват в света през годините след Втората световна война. Представените факти са контрааргументи на д-р Уилям Дейвис ЗА НЕГОВАТА АТАКА СРЕЩУ СЕЛЕКЦИЯТА НА ПШЕНИЦА. Те са оформени на основата на многобройни изследвания в специализирана научна литература за пшеницата от известни и високо ерудирани учени от цял свят. Използвани са мненията на две големи групи от селекционери: учените от световният селекционен център за царевица и пшеница в Мексико (International Maize and Wheat Improvement Center), които е създаден и се финансира от ФАО и Националният комитет за подобряване на пшеницата в САЩ (National Wheat Improvement Committee), защото са най-научно аргументирани. В последният участват всички най-изявени учени в САЩ, занимаващи се с усъвършенстване на пшеницата като земеделска култура.

                През 1960-те години, усилията в развитието на селекцията, експериментални линии и сортове бяха споделени между изследователите от целия свят. През следващите години, производството на пшеница в Китай, Индия и Пакистан, Египет се увеличи значително и милиони хора, които иначе вероятно биха загинали от глад или недохранване са били в състояние да живеят и да имат храна (фигура 1). Чест от това увеличаване на производството (40 %) се дължи на подобряване на технологията на отглеждане на пшеницата. В наши дни основна цел на селекционери на пшеница е да го променят така, че това древно растение да продължава да осигурява храна на бързо нарастващото население на планетата. Всички земеделски производители, още разчитат на селекционерите да създадат ценни сортове, които са в състояние да устояват в по-голяма степен на постоянно променящите се вредители и болести и аномалиите в климатичните условия, напоследък.

 

Пшеница: селекция и наука

                Пшеницата, която се отглежда по целия свят днес на 2.22 млрд. декара, произлиза от три вида житни треви, които са се кръстосали помежду си в естествена, природна среда преди хилядолетия. Всяка една от тях може също да бъде отглеждана отделно, но е много примитивна за култивиране. Родствени видове на тези треви се култивират в изолирани райони на света (много бедни страни) и са известни на широката публика под сборното име „лимец”. Тези диви видове „роднини” на пшеницата не са обект на научна селекция, поради ниската си продуктивност и локалното си значение. Поради тези причини те не са съществено променени през последните години, когато са живели египетските фараони (фигура 2)

 

През последните 70 години селекцията на хлебната пшеница е съсредоточена върху естествените промени на растението сътворени от природата преди хиляди години и върху естествените мутации, които са настъпили в резултат на различните условия на средата, следствие на разпространението на културата през изминалите хилядолетия по целия свят. Няма култура в съвременния цивилизационен свят от тревите и градински цветя до пшеница, царевицата и ориза, която  да е същата, като тази, когато се е образувала Земята, нито условията за тяхното отглеждане са същите, от преди хилядолетия, когато всяко растение е възникнало.

 

                Няма никаква мистерия в селекцията на пшеницата. За да се създават нови сортове, селекционерите използват два основни подхода, които не са се променяли въобще:

                1. Традиционно простичко кръстосване, което включва комбиниране на наличните гени от различни родители за получаване на нови генетични комбинации (не нови гени) в поколението. Това може да обясни защо се получава по-висок потенциал за добив или сходна на използваните родители устойчивост към болести и неприятели, качество и пр.

 

Фигура 1. Повишение (в пъти) на производството на пшеница през 2015 в сравнение с 1970 г.

2. Вторият метод е въвеждане на ценни гени (за устойчивост към болести) от сродни на пшеницата диви видове в културната пшеница чрез тяхното постепенно включване в нови сортове хлебна пшеница с минимално участие от дивите видове на ДНК (обикновено

                Много е важно да се разбере, че и двата метода се основават на кръстосването между видовете чрез което бе открито родословието на съвременната хлебна и други видове пшеници. В селекцията се прилагат стотици съвременни методи, които по никакъв начин не променят споменатите два принципа.

                Приведените по-долу факти имат за цел да коментират и покажат несъстоятелността в твърдения на д-р Дейвис в посока на „негативното ” въздействие на селекционерите върху пшеницата като растение и неговите хранителни достойнства.

                ТВЪРДЕНИЕ 1: Всички пшеници са еднакви (еднакво вредни)

                Пшеница може да се отглежда в разнообразни условия на средата, както и за много различни приложения на зърното, заради естественото си огромно генетичното разнообразие. То е в резултат на сложния три компетентен геном (АВD). Пшеницата притежава огромно морфологично разнообразие, което и позволява да бъде отглеждана в контрастни условия по цялата планета. За да има полза от нейното отглеждане тя може да бъде с високо стъбло в райони с минимални валежи или ниско плодородие на почвата. По-нискостъблените форми обратно се използват и преди съвременната селекцията при плодородни почви и обилни годишни валежи. Природните форми от хлебна пшеница се различават съществено по качество на зърното, свойство което е най-същественото за пшеничното зърно. Тази разлика в качеството (съдържание на протеин) е провокирало хората да го използват за различни цели. Хлебните продукти, станали традиционни от хилядолетия в различните географски райони на света са неразривно свързани с качеството на местните форми пшеница. Широкият диапазон на уникалната протеинова структура на зърното е това, което прави пшенично брашно различно. Варирането в рамките на културата е причина за съществуването на различни класове (типове) пшеница, според количеството и качеството на глутена. Последният е обект на особено внимание, понеже в някои от житните растения (видове лимец) е в по-малко количество и е по-приемлив за диетичното хранене на хора със специфични здравословни проблеми (цилиакия). Особеното при пшеницата е, че количеството и качеството на белтъка варират силно през всеки отделен сезон в пряка зависимост от условията на средата. В тази връзка селекцията на пшеницата има различни цели по отношение на протеина и глутена и те са в пряка връзка с традиционните предпочитания на населението в даден регион.

                ТВЪРДЕНИЕ 2: „Четиринадесет нови глутенови протеини са установени в пшеницата, които не съществуват в някой от прародителите на пшеничното растение

                Масово отглежданите в света сортове пшеница са резултат предимно на класическа междусортова хибридизация, а не на соматична хибридизация на клетъчно сливане (ГМО трансформации), както е написано във въпросната книга. Конвенционалната селекция работи с  глутенови протеини които само се рекомбинират от тези, които съществуват в родителите при кръстосване. Растенията могат да формират тези протеини в зърното, само за които притежават съответния генетичен (ДНК) код за производство. Условията на околната среда могат да предизвикат синтез или да потискат проявлението на определени протеини, но те не могат да „измислят” формиране на „нови” белтъци, за които няма генетична информация в изходните сортове. В природата съществува огромно разнообразие от форми на пшеничния глутен. Различните комбинации между тези видове (типове) протеини могат да предизвикват различна проява на състава му като качество. Това се получава в резултат на множеството генетични фактори в хромозомите, след комбинирането на които се получават уникални съчетания. Трябва добре да се знае, че те не излизат извън рамките на разнообразието на пшеницата като растителен вид. Това е причината в дадени условия да се акумулират фактори (разбирай гени) за „качествен” белтък в зърното (Русия, Канада), а в други такъв белтък, че от него не е невъзможно да се опече нормален хляб „нискокачествен” (Пакистан, Англия). Поради тези биологични в своята същност причини се комбинират географски (генетично) различни изходни форми, за да се промени качеството на зърното, в зависимост от пряката цел за традиционното му използване.

                ТВЪРДЕНИЕ 3: В съвременната пшеницата има „нов” протеин наречена глиадин

                Протеините, които се съхраняват в зърното се състоят от около  100 различни компоненти. Една от групите от компоненти се нарича глиадин, който е открит и изолиран от учените преди повече от 100 год. (фигура 3).

 

Фигура 3. Голямото разнообразие от глиадини в пшеничното зърно не е от вчера

 Глиадин е името на един от протеините в зърното който съществува и в други зърнени култури като ръж и ечемик. Глиадиновите белтъци не са „нови”. Те винаги са били част от пшеничния протеин и по това са „роднини” с дивите видове, от които произлиза съвременната пшеница. Неоспорим факт е, че в глутена като протеин съществува огромно природно разнообразие. Като цяло, съвременната пшеница притежава по-малко количество глутен (глиадин+глутенин), но с подобрено функционално съотношение между тях от историческата пшеница. Това различното съотношение между глиадини и глутенини е причина за различното качество на зърното на фона на условията на средата. Това от своя страна е предпоставка за селекция по отношение промяна на качеството на зърното, там където го изисква животът.

Следва .............2 част


Производство на пшеница Пшеницата е основната храна на планетата
Автор  
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Фермата по БТВ
29 Април 2015