неделя, януари 17, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
ЗърнопроизводствоРАСТЕНИЕВЪДСТВОРастителна защитаСъвети

Родните пшеници през зимата на 2015 година

Анализ на състоянието на пшеницата

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

831Четения

РОДНИТЕ ПШЕНИЦИ ПРЕЗ ЗИМАТА НА 2015

Николай Ценов и Тодор Губатов

Агроном I Холдинг, Добрич

 Направен е подробен анализ на състоянието на посевите в страната през зимата на 2015 г. Описани са в детайли конкретните условия на есенно зимния сезон и тяхното пряко или косвено влияние върху растежа, развитието и студоустойчивостта на пшеницата. Поставен е акцент върху генетиката на това качество на културата, като задължително условие за получаване на високи и стабилни добиви зърно. Дискутирани са възможни зимни подреди на фона на условията на зимата, които сега се характеризират с екстремно преовлажнени почви в цялата страна и относително високи отрицателни температури. Посочени са някои подходи, чрез спазването на които може да се смекчи негативното влияние на зимата като сезон върху пшеницата

 

Както всяка година още при навлизане в зимата си задаваме едни и същи въпроси. Как ще понесат неблагоприятните условия на сезона нашите посеви? Ще има ли повреди и как да ги избегнем? Какво трябва да направим, че да смекчим до максимална степен негативното влияние на зимата върху посевите и т.н.

През тази зима имаме и други допълнителни вълнения. Природата бе благосклонна от към валежи през изминалата 2014 г. за земеделието през лятото, но през последните и месеци тя „прекали” с валежите, дори за фермерите. През месеците септември, октомври и ноември на 2014 г. валяха повсеместни дъждове в цялата страна, чието количество достигна до няколко пъти над нормата за отделните области и бяха отчетени рекордни стойности. В резултат на това се получиха масови наводнения, които в някои части на страната продължиха до края на януари. Ситуацията с прекалената влагата в почвата бе извънредна и причини силно забавяне на сроковете за прибиране на пролетниците (слънчоглед и царевица), предсеитбена подготовка на почвата и залагане на новите посеви от есенни култури. В преобладаващата част от зърно производителните региони сеитбата се проточи извън оптималния за културата агротехническия срок. Мнозина земеделски стопани продължиха упорито да сеят през месеците ноември, декември и дори през януари, когато имаше „прозорци” за тази дейност. Една от причините е, че не успяха да заложат планираните според агроекологичните плащания, площи с пшеница. Въпреки всичко, заложените посеви до началото на ноември бяха с около 25 % по-малко като площ в сравнение с нормалното. Последните данни сочат, че площта на пшеницата към 1 февруари, 2015 е около 1.5 млн. дка по-малко в сравнение с миналата година, което е намаление с 10—12 %.

Закъснялата сеитба през късна есен след 25 октомври е причина част от посевите да са в по-ранни фази на развитие.

Компенсиране на забавянето на посевите през ноември не се случи, поради ранното спадане на температурите в рамките на 5-60 С средно дневна температура на въздуха. В условия на намаляващ ден и при относително по-ниски за ноември температури, вегетацията в посевите не бе постоянна, а периодична и много слаба. Поради това растенията в част от пшеничните посеви бяха във фаза 3-4 лист. Голяма част от посевите в страната, заложени през втората половина на октомври, също се забавиха и едва достигнаха до начало на братене. Основни причини за това са преовлажняването на почвата, което поддържа ниска температура около семената и растенията и намалява темпа на вегетация им. Месец ноември 2014 се случи мъглив и облачен, с малко слънчеви часове на ден, което се отрази неблагоприятно на житните посеви, като развитие и закаляване. Листата на растенията в тях се издължиха, поради липсата на достатъчно светлина, листата са по-тесни и малки. Формираните братчета са значително по-хилави и слаби от обикновеното за този период. Като капак на негативните моменти валежите през летните месеци създадоха огромно намножаване на полските мишки, което наложи няколко кратно третиране на посевите за борба с тях.

 

Снимка 1:

 

            И все пак какво е състоянието на посевите пшеница в края на февруари, когото пролетта вече се усеща особено в южна България? Има ли през тази зима вече фактори за редуциране на добива или не? Какво можем да направим за да получим добра реколта? Много опитни фермери ще кажат и какво от това, преживели сме и други подобни неблагоприятни зими и сме получавали високи добиви и от редки и небратили посеви в края на зимата.  Да това е истина, но все пак от всяка конкретна зимна ситуация, ние трябва да правим правилни за земеделието изводи и да не повтаряме грешките си. А те започват още от избора на сорт. България е страна с умерено континентален климат, поради близостта на моретата около нас. На практика, обаче през зимните месеци температурните амплитуди през денонощието са най-силни, в сравнение с другите три годишни сезона. През месеците януари и февруари, които са „зимни” има температури от +15-18 0 С до -20-25 0 С, в различни дати и години, за които писахме в първи брой на списанието през 2014 г. (стр. 8-10). Те оказват огромно влияние на състоянието на посевите (снимка 1). Високата студоустойчивост, която родните сортове имат, е едно от задължителните условия за успешно презимуване в тези „нормални” зимни температурни аномалии. При положение, че няма измръзване на растения, посевът от дясно на снимката при еднаква технология на отглеждане на двата, ще даде по-висок добив зърно. Липсата на снежна покривка у нас стана повече правило от колкото изключение (фигура 2), поради което не може да се разчита на нейната предпазваща растенията от много ниски отрицателни температури, роля. Директно измръзване на растения в посевите, което мнозина считат за съществено, като единствения редуциращ добива фактор, се случва извънредно рядко (2003 г, 1963 г). Азбучна истина е, че колкото по-висока е генетическата студоустойчивост на сорта, толкова по-бързо протича закаляването на растенията му през есента и по-стабилно е то в следващите 2-3 месеца. Най-успешно и безпроблемно преживяват екстремно ниски температури и чести температурни аномалии сортове с генетика за най-висока студоустойчивост.

 

Фигура 2*.

 

Те се „разкаляват” най-бавно и слабо при честите затопляния през февруари и март, което ги предпазва допълнително от късни пролетни студове и слани. Тези сортове, които са по- слаби на студ търпят силно снижаване на добива зърно, въпреки че остават визуално неповлияни от зимата. Те се разкаляват много бързо през ранна пролет, което ги прави допълнително чувствителни на отрицателните температури през април.

 

Фигура 3*.

           

            Сортовете пшеница,  създадени във фирма „Агроном”,  без изключение са с генетика за най-висока студоустойчивост. Тази генетика е успешно прехвърлена в тях от студоустойчиви образци, с произход Русия, Украйна, Румъния, държави с изключително сурови зими ежегодно. При нормално есенно закаляване на растенията в посева, те са в състояние да издържат екстремно ниски температури на въздуха от порядъка на (-18)- (-22) 0 С, без наличие на снежна покривка.

 

Фигура 4*.

 

            През този зимен сезон почти липсваха екстремно ниски отрицателни температури от порядъка под -15-20 0 С (фигура 3), което е добре за пролетната вегетация и за добива. Другият лимитиращ фактор, който оказва пряко влияние върху продуктивността на културите, в това число и на пшеницата е зимният запас от влага в почвата. През този есенно зимен сезон сме свидетели на рекордни количества валежи, с пъти над нормалното за този период на годината (фигура 4). Въпреки, че те създадоха критична ситуация, чрез масови наводнения в страната, за земеделието са повече положителни от колкото отрицателни. Вярно има площи, които още не са изорани, наводнени терени и части от ниви, но като цяло влагата в почвата е в изобилие. Това е предпоставка за успешен сезон и за пролетните култури, от гледна точка на влагата.

            Както след всяка зима и през тази година вероятно ще има частични повреди по растенията в посевите. Какви ще бъдат те зависи от температурите през следващия месец март, който също е зимен. Директно измръзване е малко вероятно. Имаме посеви във фази 2-4 лист и поникващи, макар и малка площ. При всички недобре вкоренени и братили посеви има вероятност за сериозни зимни повреди на растенията.

Изтегляне. То се случва обикновено през втората половина на зимата, когато през деня времето е слънчево и топло, а през нощта е студено. При такива условия през нощта почвата замръзва и увеличава обема си, докато през деня тя се размразява и обемът и се намалява. При тази ежедневна промяна растенията не могат да следват това движение и това довежда до изтегляне и прекъсване на част от коренчетата. Ако това се повтори няколко пъти корените на растенията се оголват и е възможно напълно да бъдат прекъснати от вятъра. Дори и да се задържат слабо върху почвата възелът на братене на изтеглените растения е оголен на повърхността и вече е много уязвим на ниски отрицателни температури. Такива растения обикновено изостават в развитието си, главно поради крайно отслабналата им коренова система и тях посеви се получават значително по-ниски добиви зърно. Степента на изтеглянето се благоприятства от плитка есенна сеитба (2-3 см.),  слабите недобре вкоренени растения и многократното затопляне и застудяване. При нормална дълбочина на сеитбата такива проблеми почти не съществуват. Ако все пак се получи изтегляне на посевите при първа възможност трябва да се извърши валиране, което да притисне изтеглените растения към почвата и да улесни тяхното повторно вкореняване. При съмнения за изтегляне повече от 10-15 % от посева, след наблюдения при трайно затопляне на времето е необходимо посевите да се валират, което ще им помогне за ускорено вкореняване със същинските корени през пролетта. Това мероприятие е едно от най-подценяваните, но е изключително важно. Дали даден посев има нужда от валиране се установява много лесно.

Удавяне. Пшеницата и другите житни култури не понасят застояла вода за по-дълго време. Особено чувствителни са растенията им в периода до поникване. В тази фаза зародишът има нужда от много кислород, тъй като диша интензивно. Ето защо всяко наводняване само да няколко дни може да доведе до загиване на семето и намиращия се в момента в почвата кълн. Посеви с растения до 3 ти лист могат да издържат под вода до три седмици, а ако растенията са в братене до 30 дни. Като цяло продължителността на периода за преживяване на пшеницата в условията на наводнена почва зависи от фазата и от това дали културата е във вегетация или не. Колкото в по-напреднала фаза са растенията и по-активна вегетация тече, толкова по-къс е периодът на толерантност. Температурата на почвата също има значение, колкото по-ниска е тя, толкова по-дълго пшеницата може да издържи. Живите, но престояли през известен период от време под вода растения се изтощават силно и в последствие могат да загинат от евентуални късни пролетни студове, след оттегляне на водата. През пролетта изтощените след дълга зима растения са много по-чувствителни на наводнение, което може да доведе до масово “удавяне” на посевите за много по-кратко време от споменато. Особено силно накисване се наблюдава при по-тежки и уплътнени почви дори на равни терени. В залетите места в почвата се създават анаеробни условия. Това довежда до силно затормозяване дейността на кореновата система и тя престава да снабдява растението с вода и минерални вещества. Следствие на това се нарушава метаболизма на цялото растение. То пожълтява, листата му увяхват и се наблюдават признаци наподобяващи силен азотен глад. Основна причина за тези симптоми е натрупването на значително повече от необходимото количество растежни регулатори (ауксини), които “отравят” надземната част и невъзможността те да се придвижват към кореновата система, за да регулират нормалната и дейност. Има вероятност да се случи след стопяване на снега в ниските места и при тежки преовлажнени типове почви. Тази година „излишна” вода вече се задържа на много места в нивите предимно в южна България. Причина за това е или прекаленото  уплътняване от множество обработки есента, или от типа на почвата. В почвите с повече глинени фракции, това е нормално. За предотвратяване на подобни повреди е много наложително в наклонените терени да се прекарат предварително още есента бразди в различни посоки за оттичане на водата през пролетта. В ниските места или да не се сее, или да се прави дренаж, особено ако става въпрос за по-голяма площ

            Добивът зърно след зимата, каквато и да е тя, е пряка функция на запазване на растенията от ефекта на ниските температури. Не може да се разчита и на снега, като защита, защото той може да липсва. Тенденциите към глобалното затопляне сочат точно това за климата на нашата страна. Поради това чрез грижите за посевите в месеците до активна вегетация, бихме могли да влияем активно, ако системно си наблюдаваме посевите и се информираме за динамиката на тяхното състояние. Мислите и действията ни в посока успешно презимуване на пшеницата трябва да започнат още преди сеитбата. Изборът на подходящ сорт, качеството на семената и качеството и срока на сеитба са нещо съвсем познато, но изключително важно за довеждане на посевите до пролетната вегетация без повреди и негативни ефекти.

 

* фигурите за условията на Европейския континент през месец януари 2015 г. (са от Министерството на земеделието на САЩ.  https://www.pecad.fas.usda.gov/cropexplorer/

 

 

Var in Winter(Final).doc

Вашият коментар