 |
Притча за сеяча
Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен.
(Евангелие от Лука, 35 зачало, глава VIII, стихове 4-15)
|
Николай Ценов и Тодор Губатов
Агроном I Холдинг, Добрич
Този материал е провокиран от болката ни, че при много земеделски растения от пазара през последните 10 години изчезнаха семената, произведени в България. Къде са родните картофи, фасул, слънчоглед, леща, пипер, дори домати и др. Като че ли „свикнахме” на „модерния” европейски подход да залагаме на чуждоземни семена. Дълбоките традиции в земеделието и в частност в семепроизводството са ни учили как успешно да се „борим със земята” използвайки собствени семена. Вкусовите качества на родните сортове са незаменими по нашите земи, дори когато са плод на съвременната селекция. Традиционните за нацията предпочитания и вкусови изисквания към различните храни и подправки са уникални защото са в резултат на родните условия и почви от векове. И това е азбучна истина, която вече забравихме, като че ли?
Получаването на повече и по-качествена растителна продукция е цел на земеделското производство. Всичко започва от семето, ако то е добро и реколтата ще бъде добра. Тази стара народна мъдрост не е случайна. Тя е изстрадана от векове и е много обективна. Семепроизводството е специфична дейност за която си струва да се говори, пише и анализира в детайли. В следващите редове ще се постараем да посочим най-важните принципни моменти в родното производство на семена, което за съжаление е малко позабравено през последните години на века.
1. Семепроизводството е основа на земеделието: Производството на семена (семепроизводство) е основна дейност в земеделската практика. От дълбока древност земеделците са си отбирали семената и са полагали изключително големи грижи за тях. Още преди хиляди години човечеството е разбрало, че семената имат изключително голям дял в успеха при отглеждане на всяка култура. Това важи особено до тези растителни видове, които използваме за храна. Днес семената са бизнес, без който е невъзможно постигането на високи производствени резултати при всяка група култури: полски, зеленчукови, овощни, фуражни, екзотични и пр.
2. Семената са ключ към успех в агробизнеса: Съвременните изисквания към семената са много високи по цялата верига от отглеждане на семенни участъци, през полски обследвания и се стигне до почистване, заготовка и окачествяване на семената. Цялата тази дейност е процес, който е специфичен за всяка култура. От друга страна е създадена нормативна база, която регламентира цялата гама от дейности, свързани с производството и търговията със семена. Всичко това е направено с цел да се произвеждат семена притежаващи възможно най-висок генетичен потенциал на продукцията, в зависимост от човешкия интерес към всяка използвана земеделска култура.
3. Използването на семена е добра земеделска практика: Основни полски култури у нас са пшеницата, ечемика, царевицата и слънчогледа. Ежегодно с тях се засяват около 22-24 млн. дка. За отглеждането на тези площи са необходими 320-350 хил тона семена, всяка година. Това са големи количества, за които в миналото в страната бяха организирани и работеха активно десетки „заводи” за семена, пръснати из цялата държава, за да могат да покрият нужните на земеделските стопани. В настоящия момент тази заводи отдавна не работят с много малки изключения, а капацитетът им е нищожен в сравнение с нуждите на страната. Съществуват няколко частни „заводи” за семена, които имат толкова ограничен капацитет, че все едно не съществуват на фона на това, което работеше преди 25 години. Нашата държава има належаща нужда от изграждане на предприятие за тази дейност, които ще могат да произвеждат семена според високите съвременни изисквания за този вид дейност.
4. Уникална национална селекция: Селекцията е наука, чрез усилията на която се внедряват новостите от науката в производството директно чрез създадените сортове, хибриди, клонове и пр. Поради тази причина тази дейност трябва да е постоянна във времето, системна като човешки усилия и същевременно динамична като подходи и методи. Тя се възползва от постиженията на родната и световна наука и същевременно е пряко свързана с конкретните условия на климата в страната. В резултат на това ежегодно взаимодействие между биологията и генетиката на дадена култура с условията на отглеждане създадат уникални съчетания от признаци и свойства, полезни в максимална степен на човека в даден регион. При зеленчуковите и овощни видове са се натрупали комплекси от полезни хранителни съставки, които са уникални за нашата страна и не трябва да бъдат заменяни с подобни от чуждестранен произход. Това се отнася до всички групи култури и е проблем с национално значение.
В нашата страна новите сортове /хибриди от полски култури (разбирай семената) са дело не само на научните институти от ССА, но и на частни селекционни фирми, които работят в тази сфера от поне 20 г. В хода на самата дейност по производството на семена те задължително се грижат и за поддръжането на уникалната българка генетика, която позволява от тези продукти да се получават високи и трайни по сезони резултати. Всички те са правени в условията на родния климат и в тази връзка са най-приспособени и икономически изгодни. Освен това семената, произведени от родните продукти са значително по-лесно достъпни и евтини за фермерите. Огромното генетично разнообразие от сортове и хибриди при всички култури у нас, което е плод на дългогодишните усилия на поколения селекционери не се използва рационално. Една от причините, че не се стимулира тази дейност и се дели на държавна и частна. Щом има полза за българския фермер, тази иновативна по същество дейност трябва да бъде стимулирана подобаващо на европейска държава, като България. Сходството на условията на Балканския полуостров е предпоставка новите сортове (хибриди) да се отглеждат успешно в съседните нам държави, което прави перспективен семенарския бизнес у нас за в бъдеще.
5. Важна дейност в национален мащаб: За да бъде успешна селекционната дейност всички производители разполагат с генофонд, на основата на който се създават новите продукти за производството. От тази гледна точка държавните институти са привилегировани, понеже само те получават субсидия за поддържане на генофонда си. Генетичното разнообразие на растенията в нашата страна отдавна не е само държавна дейност и на това трябва да бъде обърнато сериозно внимание чрез финансово подпомагане на всички участващи в този бизнес фирми или предприятия. Семепроизводството е дейност, която е важна за българската икономика поради това, че осигурява семена за масовите в страната продоволствени и други култури. Поради тази причина би трябвало да е без значение субекта на този бизнес държавен или частен, след като се осигуряват достатъчно заети в него лица.
6. Перспективи за развитие
Много неща около семенарския бизнес могат да бъдат обект на анализ. През последните десетина година минахме през много нови моменти в тази дейност. Бавно и мъчително, на вълни успяхме да промени нормативната база в родните закони, така че да работи обективно за бизнеса, независимо какъв е държавен или частен. През това време течаха деструктивни процеси на свиване на селекционната дейност в научните институти. Частният бизнес бе още „млад”, за да поеме изцяло тяхната функция, а нормативната база бе в безпорядък спрямо обективните изискания на промените в обществените отношения. Постепенно селекцията и свързаният с нея бизнес на семена се разви като частен интерес. За да може той да организира ефективно производство на семена са необходими още няколко последователни стъпки. Те са задължителни за родното земеделие защото и по отношение на семената трябва да бъдем на европейско и световно ниво. Това е единственият ни шанс да съхраним българските сортове растения за идните поколения.
1. Трябва да се изградят колкото е възможно по-бързо заводи за почистване, заготовка и окачествяване на семена. По този начин ще бъде възродени донякъде традициите на старото български земеделие, което разчиташе на собствено семепроизводство. По този начин семената ще бъдат осигурявани на териториален принцип, ще бъдат по-достъпни и евтини производителите.
2. Да се ускори изграждането и функционирането на лаборатории, свързани със семенарския бизнес и анализи на качеството на продукцията. По този начин ще бъдат експедитивно окачествявани и сертифицирани по-големи количества семена за краткото време от месец два, в зависимост от вида на културата- пролетна или есенна.
3. Използването на български семена да бъде разширено и реабилитирано при някои култури, при които се загуби пазара у нас. Освен това качеството на семената трябва да отговаря на най-високите световни стандарти за това. Само по този начин българският семенарски бизнес ще може да се противопостави на жестоката международна конкуренция.
4. Да бъдат финансово подпомагани всички фирми, които осъществяват селекционна и сортоподдържаща дейност, за обогатяване и съхраняване на генетичното разнообразие при възможно повече култури. Промените в климата на земята накараха разсъдливите хора да се замислят, че срещу промените в природата можем да „изправим” същите тези растения, които ни е дала тя. Е малко променени в наша полза но, в разумни граници. Генетичното разнообразие, което е създадено чрез селекция трябва много разумно да бъде „експлоатирано” в бъдеще. Единствения вариант в родни условия да осигурим пластични сортове е да размножим нашите в по-голям мащаб, ежегодно.
В заключение може да кажем, че използването на качествен посевен материал е ключов елемент в усилията на фермера за получаване на повече и по-качествена продукция. Ние не откриваме отново азбучни истини, известни от дълбока древност на нашите предци. „За бъдещето мислим днес” и вярваме, че този наш девиз в логото на фирмата изразява най-всеобхватно философията на нашите усилия за родното производство на семена и зърно.
