събота, февруари 27, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
ЗърнопроизводствоРАСТЕНИЕВЪДСТВОРастителна защитаСъвети

Сортовото разнообразие при пшеницата е гаранция за успех в условия на стрес

Основни правила за формиране на сортова структура при пшеницата

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

1.02ХилядиЧетения

В настоящия материал се дава информация относно основните правила за формиране на сортова структура при пшеницата. В нашата страна се сее традиционно зимен тип хлебна пшеница. Климатичните условия за нейното отглеждане в нея като цяло са сурови. Ежегодно през зимата има периоди на нискотемпературен стрес (студ), а засушаванията през различните периоди на активна вегетация са често явление в редица региони. Високите температури при относително нисък запас от влага в почвата по време на наливане на зърното са причина за драстично намаляване на добива зърно. Това изисква особено отношение към всички дейности, свързани с отглеждането на пшеницата в условия на тези реални рискови моменти. Обяснено е, че при избора дадена група сортове, освен техните биологичните особености, от значение е и качеството на прилаганата агротехника, а така също и активната нагласата на фермера да оптимизира резултатите, които постига. Подчертано е, че изборът на сортове зависи и от ниво на качество на зърното, което производителя преследва като стока за реализация. От реални данни в производството е предоставена информация за евентуалните рискове при неправилен избор на сорт в условията на абиотичен стрес.

 

            1. Обща информация

Нашата страна се намира в зоната на рисково земеделие от гледна точка на температурата, като фактор за растеж и развитие на пшеницата. Равнинната част на страната е подходяща за добиване на житно зърно. В нея като цяло съществуват благоприятни за отглеждане на пшеницата условия, които по региони са различни и следователно трябва да бъдат отчитани в конкретната агротехника на културата. България произвежда ежегодно около 4.0-4.2 млн. тона пшенично зърно от около 11.5 млн. дка площ. Това показва, че средният добив за държавата е около 380 кг/дка. При сравнение на тези показатели с последните години на социалистическа България 5-5.3 млн. тона (1988 и 1989) установяваме, че за да достигнем това ниво ни е необходимо да повишим добива зърно с 15-18 %. Понеже около половината от ежегодното количество на получаваното зърно се изнася неговото качество трябва да бъде в баланс с добива за да се реализира на нормална за фермера цена. Резките температурни аномалии са нещо обичайно, както по време на покой през зимата, така и през фазите на активна вегетация. През последните години около 15 г. тези аномалии станаха правило, а не изключение. Ежегодно в много райони на страната се получава ярко изразен недостиг на валежи, което поражда суша или обратно. Ярък пример за това бе безпрецедентно високото количеството на валежите през изминалата 2014 г., на фона на рекордни температури. Част от почвите имат лош за културата воден режим. За поливане на пшеница и дума не може да става на този етап при суша. Културата не търпи продължителен период на преовлажняване и може да се каже че е чувствителна на това. Все още се прилага непълна технология при отглеждане в резултат на недостатъчни инвестиции при отглеждането на пшеницата. Ежегодните периодични, понякога драстични промени в цените на зърното, са предпоставка за ниска рентабилност. В страната икономически успешно се отглеждат и други култури като царевица, слънчоглед и рапица, което е предпоставка фермерите да се колебаят каква площ пшеница да заложат за следващата година, на фона на другите култури. В много случаи по-високата печалба от други култури е причина за намаляване на площта от пшеница. Все още познанията на фермерите за отглеждане на пшеницата в условия на стрес е малка. Поради това трябва да се търсят пътища (сортов състав и адаптирана технология) за намаляване на риска от отглеждане, така че пшеницата да се превърне ежегодно отново в печеливша култура.

            2. Пшеницата и нейните особености

Зимната пшеницата е култура, която се отглежда през всички сезони, което прави около ¾ от продължителността на календарна година. Това е много важно да се отбележи и да се знае, че през всеки период на отделните сезони тя се нуждае от специфични условия за оптимални растеж и развитие. Голяма част от тези условия са неподвластни за намеса на човека. Биологията на пшеницата също е уникална понеже се подчинява на особени извиквания от температура, светлина и влага, по фази за растеж и стадии за развитие. Всяка аномалия в някой от тези фактори създава известен риск при отглеждането, особено ако е по-продължителна. От гледна точка на крайния резултат – добива зърно може да се каже, че пшеницата ежегодно се отглежда в условия на несъответствие между реални метео условия и биологични изисквания, което по същество е стрес. Постепенно през вегетацията това несъответствие става пречка за реализация на нейния генетичен потенциал, който тук е от около 1100 кг/дка. Този продуктивен потенциал, създаден чрез селекция, като цяло се реализира на около 40 %. В отделни години реализацията достига до 50 %, а в други спада до 28 %. Това означава, че при умела намеса на човека, спрямо условията би могло тази реализация да се увеличи с поне 10-20 %, което е достигано вече (1989 г.). В основа на много годишни наблюдения и експерименти, експертите считат, че чрез оптимизиране на сортовата структура при пшеницата този потенциал би могъл трайно да се увеличи с около 10 %. Естествено това ще стане само ако се познава специфичното поведение на сорта спрямо конкретните условия, в които го отглеждаме. Чрез отговарящи на неговата специфика технологичните мероприятия е възможно добива зърно да бъде повишен с други 6-8 %. По този начин сметката, която правихме излиза, само че нещата не са толкова прости.

Принципно изброените причини са указание, че технологията на отглеждане на пшеницата не трябва да се прилага шаблонно през всеки сезон. Тя би трябвало да бъде изцяло съобразена с биологията на културата по периоди, особеностите на отделните сортове и конкретната метеорологична ситуация на годината. Само по този начин фермера ще може да въздейства активно и ефективно за да „помогне” на пшеницата да формира по-висок добив и качество на зърното.

            3. Причини за прилагане на сортова структура

Възможно ли е да се противопоставим на негативното влияние на условията на отглеждане? Да е категоричния отговор на този въпрос. Правилното извършване на отделните мероприятия в агротехниката също не е принципен проблем. Трудно се осъществява комплексно и лишено от шаблони технологично поведение в отглеждането, според конкретната ситуация през различните периоди на вегетацията. За да го постигнем трябва да има познания във връзка с рационалното използване на създадените сортове от културата. Необходимостта от отглеждане на няколко сорта в едно стопанство е предмет на постоянна дискусия между експерти и производители. Краткият и най-точен отговор на този въпрос е, че това е един от начините за ефективно намаляване на негативното влияние върху добива и качеството на зърното от ежегодните непредвидими промени на условията, в които се отглежда пшеницата.

            Сега практиката има достъп до множество сортове, на българската и чуждестранна селекция. Богатият избор от над 50 сорта във Официалната сортова листа на страната, обаче създава проблем на фермерите точно кои от сортовете да изберат и защо. Поради това се налага производителят да разполага с информация за биологичните и стопански качества на всеки един от сортовете и да познава принципите за формиране на сортова структура. Когато става въпрос за стрес при отглеждане на пшеницата принципите за избор са задължителна предпоставка за успех.

            Отглеждането на няколко сорта при житните култури се основава на един основен принцип в природата, свързан с жизнеността на даден вид. Благодарение на него се е оформило това забележително разнообразие на растителния и животински свят. На общо достъпен език той може да бъде формулиран така: степента на снижаване на добива зърно на група сортове, следствие на неблагоприятни условия на средата, винаги е по-слаба в сравнение с тази на който и да е единичен сорт. Ако например се отглеждат три сорта – чувствителен, средно устойчив и устойчив на полягане, средният добив от трите заедно при сходни други фактори винаги ще бъде по-висок от този на чувствителните два сорта. Колкото броят на сортовете в групата е по-голям, толкова степента на негативните ефекти по-слаба. Този ”железен” принцип е в основата на постигане на стабилни по години и области добиви и високо качество. През последните 15 години в света се заговори за “устойчиво” земеделие, което е синоним на това, което обсъждаме.

Основните причини за отглеждане на няколко сорта, определящи всяка конкретна сортова структура са: 1). пшеницата е култура на микроклимата и нейната реакция до голяма степен зависи от конкретните условия на годината и отделните периоди на покой и активна вегетация; 2). наличие на различия в почвите в землището, което оказва съществено влияние особено при технологичните решения; 3). наличие и колко често се случват периоди на стрес (температура и влага на почвата) при отглеждане, както и неговата сила и продължителност; 4). създаденото и налично голямо генетично разнообразие от сортове, които са създадени в условията на Добруджа; 5). Реално работеща система за сортоподдържане и семепроизводство на най-пригодните за различните региони на страната сортове. Всяка от изброените причини се явява и фактор, наличната информация за който, би помогнала много за ефективно производството.

            4. Факторът сорт

            Сортовия състав е предпоставка за успешно отглеждане на пшеницата. Поради тази причина са създадени множество сортове, всеки от които дава добри резултати при различни условия на средата. В тази връзка в много страни се организират екологични (пост регистрационни) опити, чрез които се събира информация относно пригодността на даден сорт за даден регион, в продължение на години. По този начин се подпомагат фермерите чрез формиране на препоръчителна за даден регион сортова листа. Чрез нея субективния избор до голяма степен се поставя на обективна (не търговска) основа. Сортовете, създадени от фирма „Агроном“ се отглеждат в подобни опити в цялата страна, целта на които е районирането им според показаните реални производствени резултати. Азбучна истина, която напоследък някои производители позабравиха е, че в условията на България почти всички създадени на нейната територия сортове са най-подходящите за климата на Балканския полуостров. Това е така, благодарение на целенасочената селекция у нас, която обединява полезните признаци и качества на българските с тези на румънски, сръбски, украински и унгарски сортове. Успешно райониране се осъществява чрез познания на фермера, относно:

4.1. Биологичните особености на сортовете;

4.2. Стопанските признаци, свързани с продукцията и/или качеството;

4.3. Приспособимостта на отделните сортове към условията;

4.4. Технологични особености, свързани с генетиката и биологията;

4.5. Технологични особености при оглеждане, в условия на риск;

 

В заключение можем да обобщим, че при пшеницата е необходимо да се отглеждат не един, а няколко сорта в едно стопанство. Изборът на тези сортове се прави трудно и е конкретен за всеки фермер, след отчитане на особеностите на региона, като условия и резултатите от даден сорт там. Тези важни и принципни моменти за отглеждане на всеки сорт ще бъдат обект на принципен анализ в следващия брой.

Вашият коментар