Торене на лещата

Норми и срокове на торене на леща
   Прочетена: 1465 пъти
Торене на лещата
Торене на лещата

Лещата се отглежда главно за семена, като храна за хората. Семената и са по-богати на белтък и се разваряват по-бързо от се­мената на фасула. Добивите обаче от тази култура са ниски, пора­ди което се отглежда на по-малки площи. Лещата има голямо агро­техническо значение за ферми, в които се отглеждат зърнени кул­тури. Тя е отличен предшественик на пшеницата.

Изискване към хранителния режим

Лещата се отглежда обикновено на по-бедни почви на накло­нени терени. Основно изискване към почвата е тя да бъде добре аерирана, дълбока и чиста от плевели. На почви с високо естествено плодородие лещата расте буйно и лесно поляга, което се отразява неблагоприятно върху добива. Лещата не понася силно кисели и засолени почви. Добре се развива на карбонатни черноземи.

В началните фази от развитието си лещата се развива много бавно. Цъфтежът започва след 3 - 4 седмици от поникването и има голяма продължителност. Едновременно с това усилено нараства надземната маса и продължава образуването на нови цветове до уз- ряването на долните бобове.Това определя и по-продължителния период на усвояване на хранителните вещества. Ходът на постъп­ване на хранителните вещества е подобен на този при фасула.

Интензивното усвояване на азота започва с началото на цъф­тежа и продължава до восъчна зрялост на семената. Калият постъпва и се натрупва в растенията успоредно с азота, но усвоя­ването му се спира след формиране на семената. Фосфорът се ус­воява най-интензивно през периода на зреене на семената. За фор­миране на добив от 100 kg семена и съответната вегетативна маса растенията усвояват от почвата 5 - 6 kg азот, 1,8 - 2,0 kg Р2О5 и 2,5 - 3,0 kg К2О.

Норми и срокове на торене

При добра азотфиксираща дейност лещата не се нуждае от азотно торене и се препоръчва торенето с по 3 - 5 kg/dka Р2О5 и та­кова количество калий. На бедни почви се прилага и торене с 2 - 4 kg/dka азот. При високопродуктивни сортове, каквито са селекцио­нирани у нас, се препоръчват по-високи торови норми от порядъка на 6 - 8 kg/dka N, 8 - 10 kg/dka Р2О5 и 4 - 6 kg/dka К2О. Фосфор­ните и калиевите торове се внасят през есента с основната обра­ботка на почвата, а азотните - при предсеитбената подготовка на почвата. Ако растенията се развиват слабо и жълтеят, посевът трябва да се подхрани с 6 - 9 kg/dka амониева селитра до фаза на­чало на цъфтеж. Обработката на семената преди сеитбата с нитра­гин за леща е задължителна. На слабо кисели и неутрални почви трябва да се извършва и предпосевно третиране на семената с мо­либден, като се използват 30 - 50 g амониев молибдат за 100 kg се­мена (сухо третиране преди инокулацията с препарата нитрагин).


Автор  
ОЩЕ ПО ТЕМАТА