Слънчогледът е основната маслодайна култура за нашата страна. В световен мащаб той заема трето място след рапицата и фъстъците. Растителното масло, получено от слънчогледа, има висока хранителна стойност и добри вкусови качества. Слънчогледовият шрот, получен при производството на масло, има високи хранителни качества като фураж за животните. Освен това слънчогледът е отлично медоносно растение и голяма част от пчелния мед в нашата страна се получава именно от пашата в слънчогледовите посеви.
Изисквания към хранителния режим.
Слънчогледовото растение се отличава със силно развит главен корен, от който излизат странични разклонения. Поради тази причина кореновата система прониква на голяма дълбочина и обхваща голям обем почва. Най-дейната част от корените, обаче, е разположена в горните 20 – 30 ст на почвата. По листата и стъблото има силно окосмяване, което му помага за икономично изразходване на влагата. Слънчогледът не е много взискателен към свойствата на почвата, поради което се отглежда на почти всички почвени типове в нашата страна. Най-високи и стабилни добиви се получават на богати, дълбоки почви, добре запасени с хранителни вещества и влага. Той е много отзивчив на напояване и торене. Най-добри предшественици на слънчогледа са зърнено-житните и зърнено-бобовите култури. Неподходящи са цвеклото, соргото, люцерната и други, които изсушават почвата на голяма дълбочина.
Слънчогледът реагира добре на азотно торене. При недостиг на азот растенията изостават в растежа, формират дребни съцветия и малък брой семена. Излишъкът на азот понижава масленото съдържание и понижава устойчивостта на растенията към заболявания. Доброто фосфорно хранене увеличава добива и масленото съдържание на семената. Калият повишава абсолютната маса и маслеността на семената. Борът спомага за по-доброто оплождане на цветовете и повишава добивите. При недостиг на хранителните елементи при слънчогледа се наблюдават характерни признаци на недостиги излишък
Натрупването на азота, фосфора, калия, калция, магнезия и сярата не става с еднаква интензивност през целия ход на индивиду- алното развитие на слънчогледовите растения. От поникване до началото на цъфтежа азотът, фосфорът и калият постъпват в растенията по-интензивно, отколкото магнезият и сярата. Натрупването на калция рязко се повишава в края на бутонизацията до началото на цъфтежа, а също така през време на узряванет.
За формиране на добив от 100 kg/dka семена слънчогледовите растения извличат от почвата 3,5 – 4,5 kg/dka азот 1,5 – 2,5 kg/dka Р2О5 и 2,5 – 3,5 kgК2О, в зависимост от величината на добива от декар. При ниски добиви разходът е по-голям, поради натрупване на хранителни вещества в надземната маса и неефективно използване за формиране на добив от семена. Това се получава най-често при засушаване и не добра агротехника на посева. Износът на хранителни вещества при добри добиви семена от слънчогледа сорт Албена е в границите от 25 до 30 kg/dka N, 9 – 11 kg/dka Р2О5 и 9 – 10 kg/dka К2О от 1 декар.
Норми и срокове на торене на слънчогледа
В зависимост от торенето на предшественика и запасеността на почвата с подвижни форми на основните хранителни елементи торовите норми за азота се движат в границите между 8 и 12 kg/dka/dkaN, за фосфора – 8 – 12 kg/dka/dkaР2О2 и за калия – 10 – 16 kg/dka/dkaК2О. При висока запасеност с азот (над 10 kg/dka N/dkaв 60 cmслой) и очаквани добиви под 200 kg/dka/dkaне се прилага азотно торене. При средна запасеност на почвата с усвоим азот (6 – 10 kg/dka N/dkaв 60 kg/dka слой) и очаквани добиви от 200 – 300 kg/dka/dkaторовите норми при различните почвени типове са от 6 до 8 kg/dka N/dka, а при слаба запасеност (под 6 kg/dka/dkaв 60 ст слой) азотната торова норма за получаване на същите добиви е 10 – 12 kg/dka N/dka. За получаване на добиви над 300 kg/dka/dkaазотната торова норма, в зависимост от почвения тип, е в границите между 12 и 14 kg/dka/dkaчист азот, на фона на добро фосфорно и калиево торене.
Слънчогледът е култура, която не реагира силно положително на органично торене.
Промишлените фосфорни и калиеви торове се внасят през есента при основната обработка на почвата. При нисКИ азотни торови норми (6 – 8 kg/dka N/dka) цялото количество от азотните торове се внася през пролетта при предсеитбената подготовка на почвата. При очаквани високи добиви и торови норми от 10 до 14 kg/dka N/dka, 2/3 от азотната норма се внася преди сеитбата и 1/3 се внася при подхранването по време на окопаването на посева.
За предсеитбено торене с азот може да се използва както карбамидът, така и амониевата селитра. За подхранване на слънчогледа по време на окопаването се използва амониевата селитра. Отлични резултати се получават при торене с течния тор ”Бетабор“, поради съдържанието на бор, особено на почви с ниско съдържание на водоразтворим бор и очаквани високи добиви.
АВТОР: Проф. Стефан Горбанов, Торене на земеделските култури