Торене на слънчогледа

Слънчогледът е основната маслодайна култура за нашата страна. В световен мащаб той заема трето място след рапицата и фъстъците. Растителното масло, получено от слънчогледа, има висо­ка хранителна стойност и добри вкусови качества. Слънчогледовият шрот, получен при производството на масло, има високи хранителни качества като фураж за животните. Освен това слънчогледът е от­лично медоносно растение и голяма част от пчелния мед в нашата страна се получава именно от пашата в слънчогледовите посеви.

Изисквания към хранителния режим.

Слънчогледовото растение се отличава със силно развит гла­вен корен, от който излизат странични разклонения. Поради тази причина кореновата система прониква на голяма дълбочина и обхва­ща голям обем почва. Най-дейната част от корените, обаче, е разпо­ложена в горните 20 – 30 ст на почвата. По листата и стъблото има силно окосмяване, което му помага за икономично изразходване на влагата. Слънчогледът не е много взискателен към свойствата на почвата, поради което се отглежда на почти всички почвени типове в нашата страна. Най-високи и стабилни добиви се получават на бога­ти, дълбоки почви, добре запасени с хранителни вещества и влага. Той е много отзивчив на напояване и торене. Най-добри предшестве­ници на слънчогледа са зърнено-житните и зърнено-бобовите култу­ри. Неподходящи са цвеклото, соргото, люцерната и други, които из­сушават почвата на голяма дълбочина.

Слънчогледът реагира добре на азотно торене. При недостиг на азот растенията изостават в растежа, формират дребни съцветия и малък брой семена. Излишъкът на азот понижава масленото съдържание и понижава устойчивостта на растенията към заболява­ния. Доброто фосфорно хранене увеличава добива и масленото съдържание на семената. Калият повишава абсолютната маса и мас­леността на семената. Борът спомага за по-доброто оплождане на цветовете и повишава добивите. При недостиг на хранителните еле­менти при слънчогледа се наблюдават характерни признаци на не­достиги излишък

Натрупването на азота, фосфора, калия, калция, магнезия и сярата не става с еднаква интензивност през целия ход на индивиду- алното развитие на слънчогледовите растения. От поникване до на­чалото на цъфтежа азотът, фосфорът и калият постъпват в растени­ята по-интензивно, отколкото магнезият и сярата. Натрупването на калция рязко се повишава в края на бутонизацията до началото на цъфтежа, а също така през време на узряванет.

За формиране на добив от 100 kg/dka семена слънчогледовите растения извличат от почвата 3,5 – 4,5 kg/dka азот 1,5 – 2,5 kg/dka Р₂О₅ и 2,5 – 3,5 kgК₂О, в зависимост от величината на добива от декар. При ниски добиви разходът е по-голям, поради натрупване на хранител­ни вещества в надземната маса и неефективно използване за форми­ране на добив от семена. Това се получава най-често при засушава­не и не добра агротехника на посева. Износът на хранителни веще­ства при добри добиви семена от слънчогледа сорт Албена е в грани­ците от 25 до 30 kg/dka N, 9 – 11 kg/dka Р₂О₅ и 9 – 10 kg/dka К₂О от 1 декар.

Норми и срокове на торене на слънчогледа

В зависимост от торенето на предшественика и запасеността на почвата с подвижни форми на основните хранителни елементи то­ровите норми за азота се движат в границите между 8 и 12 kg/dka/dkaN, за фосфора – 8 – 12 kg/dka/dkaР₂О₂ и за калия – 10 – 16 kg/dka/dkaК₂О. При висока запасеност с азот (над 10 kg/dka N/dkaв 60 cmслой) и очаквани добиви под 200 kg/dka/dkaне се прилага азотно торене. При средна за­пасеност на почвата с усвоим азот (6 – 10 kg/dka N/dkaв 60 kg/dka слой) и очаквани добиви от 200 – 300 kg/dka/dkaторовите норми при различни­те почвени типове са от 6 до 8 kg/dka N/dka, а при слаба запасеност (под 6 kg/dka/dkaв 60 ст слой) азотната торова норма за получаване на съ­щите добиви е 10 – 12 kg/dka N/dka. За получаване на добиви над 300 kg/dka/dkaазотната торова норма, в зависимост от почвения тип, е в гра­ниците между 12 и 14 kg/dka/dkaчист азот, на фона на добро фосфорно и калиево торене.

Слънчогледът е култура, която не реагира силно положително на органично торене.

Промишлените фосфорни и калиеви торове се внасят през есента при основната обработка на почвата. При нис­КИ азотни торови норми (6 – 8 kg/dka N/dka) цялото количество от азот­ните торове се внася през пролетта при предсеитбената подготовка на почвата. При очаквани високи добиви и торови норми от 10 до 14 kg/dka N/dka, ²/₃ от азотната норма се внася преди сеитбата и ¹/₃ се вна­ся при подхранването по време на окопаването на посева.

За предсеитбено торене с азот може да се използва както кар­бамидът, така и амониевата селитра. За подхранване на слънчогледа по време на окопаването се използва амониевата селитра. Отлични резултати се получават при торене с течния тор ”Бетабор“, поради съдържанието на бор, особено на почви с ниско съдържание на во­доразтворим бор и очаквани високи добиви.

АВТОР: Проф. Стефан Горбанов, Торене на земеделските култури