Торене нахута

Норми и срокове на торене нахута
   Прочетена: 1413 пъти
Торене на нахут - Cicer arietinum L.
Торене на нахут - Cicer arietinum L.

Нахутът се отглежда главно за семена. Те съдържат белтъчи­ни приблизително колкото фасула, но са по-богати на мазнини и ми­нерални вещества. Използва се за храна на хората или за фураж на животните.

Изисквания към режима на хранене

Нахутът не е взискателен към почвените и климатични усло­ви. За разлика от другите бобови култури той може да се отглежда и и на по-леки, с нарушен воден режим почви, но добивите са ниски. Понася еднакво почвената и въздушна суша и може да вирее в по­лупланинските райони. За да развие висока продуктивност, нахутът се нуждае от плодородни почви, на които симбиотичната дейност осигурява необходимия азот за нормално развитие и плододаване. Оптималната реакция, при която се развива нахутът, е в границите между 6,4 и 7,1. Не понася висока киселинност на почвата, но се раз­вива добри на умерено засолени почви. С добив от 100 ^ зърно и съпътстващата вегетативна маса от почвата се извличат 5,0 - 5,5 ^ азот, 1,1 - 1,8 ^ Р2О5 и 2,5 - 3,0 ^ К2О . Ходът и темпът на усвояване на хранителните елементи по време на вегетацията е близък до този на граха.

Норми и срокове на торене

Торенето с оборски тор през есента при основната обработка на почвата дава много добри резултати върху развитието и добива на нахута. Нормата на торене е 2 - 3 t/dka полуразложене оборски тор. Торенето с органични торове не потиска развитието на грудковите бактерии, осигурява постъпване на хранителни вещества през цяла­та вегетация и подобрява свойствата на почвата. Когато не се прила­га органично торене, торовите норми, в зависимост от запасеността на почвата, са 6 - 8 ^/dka Р2О5 и 4 - 6 ^/dka К2О, внесени през есента при основната обработка на почвата. Рано вдпролет при пред­сеитбената обработка на почвата се извършва предсеитбено торене с 4 - 6 ^/dka азот под формата на карбамид или амониева селитра.


Автор  
ОЩЕ ПО ТЕМАТА