Австралийският учен с български корени проф. Кирил Василев е с принос за изобретяването на нова технология за премахване на неприятните аромати, разбираме от публикация на специализираното издание winetitles.com.au. Василев е професор по биомедицински нанотехнологии в австралийския университет Матю Флиндърс. Завършил е докторат в германския институт за полимерни изследвания „Макс Планк“, , и след постдокторат като стипендиант на Мария Кюри в Института по геномика и молекулярна и клетъчна биология в Страсбург, започва работа като изследовател в южноавстралийския университет. Към момента проф. Василев е директор на Лабораторията за биомедицинско наноинженерство.
Разработена от учени от Австралийския институт за изследване на виното (AWRI) и университета Флиндърс, с финансиране от Wine Australia , технологията се основава на нанасяне на тънко плазмено полимерно покритие върху което се нанасят наночастици, свързващи се със серните съединения във виното.
Резултатите от опитите с новата повърхност, публикувани наскоро в списание npj Science of Food показват, че тя допринася за премахване на до 45% от свободния сероводород във виното, както и ефективна обработка на по-сложни химични съединения като метанетиол.
Основно предимство на новия подход е, че е лесно разгръщаем и възстановяем. По същество има едноетапен процес, при който интелигентната повърхност се добавя директно към виното и след определен период от време може да се премахне.
Според ръководителя на екипа от изследователи д-р Мирчинска-Василев поради това, че разработените наноинженерни повърхности са независими от субстрата, могат да бъдат приложени към различно подходящо оборудване за вино, като филтриращи устройства, аератори, гарафи, опаковъчни материали или капачки.
Ние сме развълнувани от възможността да си сътрудничиm с AWRI, за да предостави тази революционна технология за подобряване на винопроизводството“ – каза професор Красимир Василев, директор на Лабораторията за биомедицинско наноинженерство.
Летливите серни съединения (VSCs) са група от съединения, които допринасят значително за аромата на виното. Докато някои допринасят за положителни сортови характеристики, други се свързват с отрицателни „редукционни“ аромати като „развалено яйце“, „каучук“ и „консервирана царевица“. Управлението на тези странични аромати е значителен разход за лозаро-винарския сектор.
Доказано е, че новата интелигентна повърхност превъзхожда традиционната обработка за винопроизводство с добавяне на меден сулфат, която обикновено се използва за избягване на нежеланите летливи серни съединения. Освен това, за разлика от медния сулфат, той не причинява никакви отрицателни ефекти върху вкуса.
В момента се проучват следващите стъпки в развитието на интелигентните повърхности за внедряване във лозаро-винарския сектор.
